Р Е Ш
Е Н И Е
№
27.03.2024г., гр. София
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-9 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети февруари две хиляди двадесет и четвърта
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИ АНАСТАСОВА
при участието на
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Анастасова
гражданско дело № 10218 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Производството е образувано по предявен от ищеца Д.Х.Д. срещу ответника
Сдружение „Н.Б.НА Б.А.З.“ осъдителен иск с правно основание чл.
511, ал. 1, т. 2 КЗ за сумата от 250000 лева /размерът на иска е
изменен по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в хода на производството – л. 372/ - главница, представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/, в
резултат на ПТП, реализирано на 12.01.2018г., ведно със законната лихва, считано от 12.01.2018г. /датата на деликта/ до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът сочи в ИМ, че на 12.01.2018г. в гр. София пътувал като пътник в л.а. „Мерцедес“, модел
„С 350“, рег. № ******, движещ се по ул. „Кумата“, когато на кръстовището с ул.
„Даскал С. Попандреев“, около 21.30ч. автомобилът
бил блъснато от л.а. „Ланчия“, модел „Дедра“ с рег. № ******управляван от Д.Д.,
виновен за случилото се поради движение с несъобразена скорост и липса на
контрол върху автомобила. От произшествието ищецът получил наранявания в главата
и раменния пояс, където в последвалите месеци чувствал болки. Изпитвал
световъртеж, шумът и светлината силно го дразнели. Бил диагностициран с
посттравматична епилепсия. Изпитвал страх и безпокойство. Застраховката
„Гражданска отговорност“ на водача на автомобила била в компания, оперираща
извън България и без представител тук поради което била предявено извънсъдебно
искане за репариране на настъпилите вреди пред Националното бюро на българските
автомобилисти, което останало без произнасяне. Въз основа на изложеното ищецът
предявява срещу ответника претенция за обезщетяване на понесените неимуществени
вреди (болки и страдания) в размер на 26 000 лв. (частичен иск от общата
сума в размер на 250 000 лв.), ведно с законната лихва от 12.01.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва наличието на
елементите от деликтния състав ангажиращ неговата отговорност. Твърди наличието
на застрахователна измама, позовава се на разминаването на часовете в
прегледите на пострадалия непосредствено след инцидента. Липсвали доказателства
за наличие на заболяване епилепсия.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-9 състав,
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр.
с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен
иск с правно основание чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ. Съгласно разпоредбата на чл.
511, ал. 1, т. 2 КЗ в случаите на
настъпило застрахователно събитие на територията на Република България с
участието на виновен водач, който управлява моторно превозно средство, което
обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата,
претенцията се обработва от Националното бюро на българските А.З. – в случаите, когато няма
кореспондент за територията на Република България на застрахователя на виновния
водач.
С оглед разпоредбата на чл.
511, ал. 1, т. 2 КЗ основателността на предявения иск се
обуславя от кумулативното
наличие на следните императивно необходими предпоставки:: 1/. наличието на валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между Компания Дунавоосигуряване и делинквента относно управлявания от него л.а. „Ланчия“, модел „Дедра“ с рег. № ********2/. настъпването на посочените в
исковата молба вреди, техния размер, както и причинната връзка с противоправното виновно поведение на
деликвента. В тежест на ищцата е да установи и предпоставките по на 513, ал. 1 КЗ,
вр. чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ – настъпило застрахователно
събитие на територията на Република България с участието на виновен водач,
който управлява моторно превозно средство, което обичайно се намира в държава,
чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, като застрахователят на виновния водач няма
кореспондент за територията на Република България.
При анализа на предпоставките
от фактическия състав на предявения иск следва да се изложи следното: от
представения по делото констативен протокол за ПТП от 13.01.2018г. /л. 7 и сл./ се
установява, че на 12.01.2018г. в гр. София се е осъществило пътно-транспортно произшествие с участници
– Д.Д., управляващ л.а. „Ланчия“, модел „Дедра“ с
рег. № ******Г.К.Ш., управляваща л.а. „Мерцедес“, модел „С 350“ Блутек, рег. № ******
и Я.З.Д., управляващ л. а. с марка „БМВ“, модел „535Д“, с рег. №******като
ищецът е пътувал в л.а. „Мерцедес“, модел „С 350“ Блутек, рег. № ******. В
протокола е посочено, че ищецът е прегледан и освободен от ВМА с работна
диагноза комоцио и контузия в дясна мишница. Посочено е още, че от направения
оглед и събраните данни е установено, че на 12.01.2018г., около 21:30 часа в
гр. София л.а. „Ланчия“, модел „Дедра“ с
рег. № ******управляван от Д.Д. се е движел по ул. „Кумата“, с посока на
движение от ул. „Ралевица“ към кв. Бояна и в района на кръстовището с ул.
„Даскал С. Попандреев“ не е пропуснал движещия се по път с предимство от кв.
„Бояна“ към бул. „България“ л.а. „Мерцедес“, модел „С 350“ Блутек, рег. № ******,
управляван от Г.К.Ш., който отскача вляво и реализира ПТП със спрелия вляво л.
а. с марка „БМВ“, модел „535Д“, с рег. № ********, управляван от Я.З.Д..
Протоколът за ПТП е официален
свидетелстващ документ, поради което има обвързваща съда материална
доказателствена сила относно удостовереното в него обстоятелство, пряко
възприето от съставителя му – настъпилото ПТП. По
отношение на описания от съставителя механизъм на настъпване на ПТП, протоколът
няма материална доказателствена сила, тъй като представлява заключение на
съставителя му, поради което и съдът не е обвързан от извода на
административния орган, а механизмът е елемент от предмета на доказване в
производството
От представеното по делото влязло в сила
наказателно постановление от 12.01.2018г. /л. 144/ се установява, че на Д.Д. е
наложена глоба, доколкото същият не се е движел със скорост, която му позволява
да спре и да пропусне участниците в движението с предимство при приближаване на
кръстовище, поради което виновно е нарушил чл. 47 ЗДвП.
По делото са приети две САТЕ: първоначална САТЕ /л. 164-л. 170/ и втора САТЕ /л. 237-л. 273/. От приетата по делото първоначална САТЕ /л. 164-л. 170/ се
установява следното: причините за настъпване на процесното ПТП са изцяло от
субективен характер и се отнасят до предприемане на конкретни действия от
водача на л.а. „Ланчия“, модел „Дедра“ с рег. № ********водачът на посочения автомобил е могъл
да предотврати произшествието като не допусне да се стигне до пресичане
на коридорите на движение на управлявания от него лек автомобил и автомобила
„Мерцедес“ като изчака преминаването му /на Мерцедеса/ през конфликтната зона,
след което да продължи предприетото криволинейно движение; предпазните колани
са със значително по-голяма ефективност при скорости до 60 км/ч. и при челен
удар, по-малко ефективни – при по-високи скорости и при произшествия, при които
ударът е страничен, какъвто е и в настоящия случай; видно е, че едната въздушна
възглавница на автомобила „Мерцедес“ е „отворена“; при такъв удар е следвало да
се отворят и двете въздушни възглавници; причините за отварянето само на единия
еърбег могат да бъдат от различен характер като една от тях е непоставен
предпозен колан.
От приетата по делото втора САТЕ /л. 237-л. 273/ се
установява следното: водачът
на л.а. „Ланчия“, модел „Дедра“ с рег. № ********е имал възможност да предотврати
настъпването на процесното ПТП, ако бе изчакал преминаването на
движещия се по път с предимство л.а. „Мерцедес“, модел „С 350“ Блутек, рег. № ******
/л. 257/; водачът на л.а. „Ланчия“, модел „Дедра“ с рег. № ******преди да навлезе в
кръстовището, образувано от пресичането на ул. „Кумата“ и ул. „даскал С.
Попандреев“ е бил длъжен да се съобрази с наличната вертикална сигнализация,
съгласно която с предимство са преминаващите по ул. „даскал С. Попандреев“;
водачът е следвало да се убеди, че с действията си няма да създаде опасност за
останалите участници в движението; водачът на л.а. „Мерцедес“, модел „С 350“
Блутек, рег. № ****** не е имал възможност да предотврати настъпването на
процесното произшествие, същият се е движел по път с предимство при навлизането
в кръстовището, образувано от пресичането на ул. „Кумата“ и ул. „даскал С.
Попандреев“; водачът на л. а. с марка „БМВ“, модел „535Д“, с рег. №******не е
имал възможност да предотврати настъпването на процесното произшествие, същият
е бил спрял в района на кръстовището, образувано от пресичането на ул. „Кумата“
и ул. „даскал С. Попандреев“, преди да предприеме последваща маневра; няма
данни по делото за причина от технически характер за настъпване на процесното
ПТП; причината за настъпването на процесното ПТП са предприетите действия от
страна на водача на л.а. „Ланчия“, модел „Дедра“ с рег. № ********. в лек автомобил
„Мерцедес“, в резултат на ударите се е отворила една въздушна възглавница,
която е на мястото на водача; в материалите по делото няма данни, на база на
които да се твърди, че се е отворила въздушна възглавница за мястото, на което
е пътувал ищецът – предна дясна седалка; при така установения механизъм на
реализиране на процесното ПТП и предвид техническите особености на л. а.
„Мерцедес“ е следвало да се отворят двете странични въздушни възглавници, както
и фронталната въздушна възглавница за мястото, на което е пътувал ищецът; в
случай че са били задействани десните странични възглавници, най-вероятно
тялото а ищеца не би осъществило контакт с части от интериора на автомобила;
причините за отварянето на един от еърбеците в л. а. „Мерцедес“ могат да бъдат
от различно естество: изключени или липсващи въздушни възглавници, наличието на
непоставен предпазен колан от страна на пътника на предна дясна седалка.
От приетата по делото СТЕ /л. 274-л. 280/,
неоспорена от страните и кредитирана от съда като обективно и професионално
изготвена се установява, че в деня на инцидента водачът Я.Д.се е свързал с
център 112 и е уведомил за процесното ПТП.
Във връзка с механизма на процесното ПТП, по делото са
събрани гласни доказателства, получени чрез разпита на свидетелите на ищеца Г.К.Ш.,
разпитана по делегация от РС – Пазарджик /л. 219 и сл./ и свидетеля Б. Н. Г.
/л. 285 и сл./ и на свидетеля на ответника
Д.Д., чрез съдебна поръчка в Република Сърбия /л. 315-л. 318/. От показанията на свидетеля Ш.
се установява следното: ищецът е пътувал в управлявания от свидетеля Ш.
автомобил; автомобил с чужда регистрация отнел предимството на свидетеля Ш.;
при удара между двата автомобила ищецът загубил съзнание. От показанията на
свидетеля Г. се установява следното: свидетелят Г. е присъствал при изготвянето
на схема, находяща се на л. 146 като
самата схема е изготвена от колегата на свидетеля Г. – М.Ц.. От показанията на
свидетеля Д.Д. се установява следното:
свидетелят Д. се е движел в квартал „Бояна“ като завивайки по главната улица не
е успял да спре управляваното от него превозно средство; натискал е спирачките,
но пътят, поради метеорологичните условия е бил хлъзгав; катастрофата се е
случила в късния следобед, но все още не е било тъмно; свидетелят Д.
предполага, че знакът „Стоп“ е стоял по посока на движение на ненеговия
автомобил, но не може да си спомни къде точно; свидетелят Д. е управлявал
автомобила със съобразена скорост.
С оглед събраните
по делото доказателства:
констативен протокол за ПТП от 13.01.2018г. /л. 7 и сл./; две САТЕ:
първоначална САТЕ /л. 164-л. 170/ и втора САТЕ
/л. 237-л. 273/; СТЕ /л. 274-л. 280/; влязло в сила наказателно постановление от 12.01.2018г. /л. 144/; събрани гласни доказателства, получени чрез разпита на свидетелите на ищеца
Г.К.Ш., разпитана по делегация от РС – Пазарджик /л. 219 и сл./ и свидетеля Б. Н.
Г. /л. 285 и сл./ се установява, съдът счита, че ищецът е доказал при условията на пълно и главно доказване, че механизмът на процесното ПТП напълно
съответства на описания в ИМ и че виновен за процесното ПТП е водачът на л.а. „Ланчия“, модел „Дедра“ с рег. № ********Д.Д.. В тази връзка съдът
не кредитира показанията на свидетеля на ответника Д.Д. в частта им, че същият
е управлявал автомобила със съобразена скорост, доколкото показанията му
противоречат на анализирания от настоящия съдебен състав доказателствен
материал.
Възражението на ответника за
наличие на съпричиняване е основателно, поради следните съображения: Съгласно Решение №206/12.03.2010г. по т.д.№35/2009г.
на II т.о. на ВКС, Решение №59/10.06.2011г. по т.д.№286/2011г. на I т.о. на
ВКС, решение №98/24.06.2013г. по т.д.№596/12г. на II т.о. на ВКС и Решение
№99/08.10.2013г. по т.д.№44/2012г. на II т.о. на ВКС изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД предполага доказани по безспорен начин конкретни
действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
появата на вредоносния резултат, като е създал условия за настъпването му или
го е улеснил. В случая в приетите по делото две САТЕ вещите лица са посочили
изрично, че предпазните колани са със значително
по-голяма ефективност при скорости до 60 км/ч. и при челен удар, по-малко
ефективни /но все пак ефективни/
– при по-високи скорости и при произшествия, при които ударът е страничен,
какъвто е и в настоящия случай; при такъв удар като процесния е следвало да се
отворят и двете въздушни възглавници л. а. „Мерцедес“, в който е пътувал ищецът
като причините за отварянето само на единия еърбег могат да бъдат от различен
характер като една от тях е непоставен предпазен колан. В тази връзка от
приетата по делото СМЕ /л. 326-л. 331/ се установява следното: в случай, че ищецът е бил с правилно
поставен колан, травмата на главата би била по-лека или дори избегната
/л. 330/; отварянето на еърбеците подобрява защитата а пътника; ако всички
еърбеци се активират, ищецът вероятно не би получил травмата на главата, а
колкото до травмата на дясната мишница, тя би била по-лека; при повечето
съвременни автомобили въздушните възглавници не се задействат, ако не са
закопчани обезопасителните колани, както и ако ударът е бил под прага на
задействане. От приетата по делото повторна СМЕ /л. 360-л. 365/ се установява,
че в случай, че се активират еърбеците – челен, страничен и завеса, ищецът не
би получил същите по вид и степен увреждания. От тройната СМЕ /л. 423-л. 430/
се установява, че при отваряне на въздушните възглавници ищецът би избегнал
контакт на главата с части от интериора на купето на автомобила; при правилно
поставен обезопасителен колан травматичните увреждания биха били по-леки /л.
431/.
Предвид всички гореизложени съображения съдът
намира, че е налице 20% съпричиняване от страна на ищеца, доколкото предвид
приетите по делото САТЕ и СМЕ настоящият състав намира, че ищецът не е пътувал
с правилно поставен обезопасителен колан, поради което не са се задействали
всички въздушните възглавници. В този смисъл вещите лица по СМЕ са категорични,
че ако всички еърбеци са се активирили, ищецът вероятно не би получил травмата
на главата, а колкото до травмата на дясната мишница, тя би била по-лека.
Във връзка с размера на вредите по делото са приети първоначална
СМЕ /л. 326-л. 331/, повторна СМЕ /л.
360-л. 365/ и тройна СМЕ /л. 423-л. 430/.
От първоначалната СМЕ се установява следното: видно от амбулаторните листове за
проведените прегледи експертът е установил, че ищецът е претърпял ЧМТ – мозъчно
сътресение, контузия на дясната мишница и на дясната лицева половина;
епосредствено след процесното ПТП ищецът е изпитвал интензивни болки в
контузените части на тялото, главоболие, гадене, световъртеж; мозъчното
сътресение е най-леката форма на черепно-мозъчна травма, в случая с
краткотрайна загуба на съзнание и без риск от трайни неврологични дефицити;
след процесното ПТП не са налице данни за регистрирано заболяване „епилепсия“
при ищеца; оплакванията, свързани с мекотъканните травми – билка и дискомфорт
трайно са отзвучали; не е очаква и в бъдеще ищецът да търпи подобни болки,
свързани с ПТП, от тогава са минали 3 години; предвид данните за лека ЧМТ –
мозъчно сътресение не се очакват бъдещи усложнения, свързани с нея; при лека
черепно-мозъчна травма обичайните оплаквания са от непостоянно главоболие и
световъртеж, които са преходни и отзвучават за няколко месеца до една година.
От
приетата по делото повторна СМЕ /л. 360-л. 365/ се установява следното: вследствие на процесното
ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: лекостепенна
черепно-мозъчна травма и контузия на раменния пояс и мишница, със спонтанна
болка в мишницата, без установени видими травматични увреди и със запазен пълен
обем на движения в дясното рамо; мозъчното сътресение е съпроводено от
зашеметяване, без убедителни данни за пълна загуба на съзнание и като такава
тази травма има медико-биологична характеристика „временно разстройство на
здравето, неопасно за живота“; останалите мекотъканни травми в дясна лицева половина
и дясно рамо и мишница са причинили на пострадалия болки за срок до 7-10 дни;
към момента на увреждането болката е била интензивна, по време на лечението –
умерена; от представените по делото медицински документи и изследвания се
установява ищецът да е диагностициран със заболяване: Цефалгичен синдром,
общомозъчен синдром, епи-симптоматика; назначено е антиепилептично лечение с
Депакин хроно 500 мг 2х 1 табл.; по делото не са представени медицински
документи за продължителността на това лечение; възстановителният период при
една лекостепенна черепно-мозъчна травма с характер на мозъчно сътресение
продължава до 20-30 дни, при липса на усложнения; не се очаква в бъдеще ищецът
да търпи болки, свързани с травмите; между механизма на ПТП и получените телесни
увреждания има причинно-следствена връзка.
От
приетата по делото тройна СМЕ /л. 423-л. 430/ се установява следното: вследствие от процесното
ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: черепно-мозъчна травма,
състояща се от: сътресение на главния мозък; болка в дясна лицева половина, без
описана локална травма в областта на лицето и окосмената част на главата; остър
субдурален кръвоизлив /под твърдата мозъчна обвивка/, остър епидурален
кръвоизлив /над твърдата мозъчна обвивка/или интрацеребрален кръвоизлив /в
мозъчното вещество/ хематоми; открита депресионна/вдадени към мозъка костни
фрагменти/ фрактура с подлежаща паренхимна /мозъчна/ увреда; Глазгоу кома скала
< 10 т. /при максимален брой 15т./;
кортикални /хеморагични/ контузии установени на КТ; линейни черепни фрактури;
изместване на срединните мозъчни структури; от приложената по делото медицинска
документация е видно, че при ищеца няма нито едно от описаните рискови
травматични мозъчни увреждания, предразполагащи към развитие на посттравматична
епилепсия и са налице следните обективни данни за неговото състояние; ищецът е
преживял леко мозъчно сътресение без усложнения, налице са нормални КТ и
параклинични изследвания; ищецът е с нормален неврологичен статус и без огнищна
неврологична симптоматика непосредствено след травмата и при всички последващи
прегледи; ищецът съобщава анамнестично само за един пристъп със загуба на
съзнание в дома си, който е бързопреходен и най-вероятно е с неепилептичен
характер; в цялостната медицинска документация, включително при последната
хоспитализация в УМБАЛСМ „Пирогов“ няма регистриран наблюдаван от очевидец
епилептичен пристъп, всички данни за евентуални пристъпи са анамнестични, т. е.
съобщени от самия ищец; видно от прегледаната цялостна документация, включително
данните от последната епикриза от „Пирогов“ при ищеца липсват клинични, ЕЕГ,
невроизобразяващи и лабораторни данни за епилепсия; липсва и амбулаторно
проследяване на неговото състояние от 2018г. до момента на изготвяне на СМЕ,
което е необичайно за толкова сериозна диагноза и лечение.
Във
връзка с претърпените неимуществени вреди по делото са събрани гласни
доказателства, получени чрез разпита на свидетеля на ищеца Виктор К.Б./л. 181 и
сл./, от които се установява следното: свидетелят Б.е отишъл да прибере ищеца в
деня на процесното ПТП; ищецът не е изглеждал добре; боляло го е главата; виело
му се е свят; боляло го е всичко от дясната страна; изглеждал е много зле;
ищецът е имал гадене, световъртеж, силно главоболие, пиел е постоянно
лекарства; станал е по-сприхав; променил се е; загубил е жизнеността си;
избягва да шофира; оплаква се от главоболие; знае за припадъци у ищеца от
бившата му приятелка, като свидетелят не е бил очевидец на такива припадъци;
свидетелят е водил ищеца до болница.
Ищецът е представил медицински документи, които
са взети предвид при изготвяне на заключенията на
съдебно-медицинските експертизи,
поради което и съдът, който не разполага с необходимите специални знания, не ги
обсъжда.
Във връзка с размера на
причинените от ПТП вреди в ППВС № 4/68 на ВС е указано, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл.
52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др. От значение са и редица друго обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.
Неимуществените вредите са неблагоприятни изменения в
правната сфера на ищеца и се изразяват в увреждане на неимуществено благо,
обект на абсолютното субективно право – здравето й – обект на правото на лична
/физическа/ неприкосновеност, прогласено в чл. 28 КРБ.
Здравето е такова състояние на човешкия организъм,
което го характеризира от гледна точка физиологично функциониране на
съвкупността от тъкани, органи и системи. Обект на правна закрила е здравето на
всяко физическо лице, независимо от медицинското му състояние към момента на
увреждането. Неблагоприятното засягане на здравето на ищеца се изразява в
получените от него сътресение на мозъка по типа на зашеметяване, без изпадане в
кома; контузия на главата – дясно теменно; травма на нервните коренчета в
поясния отдел на гръбначния стълб; контузия на таза, причинили на пострадалия
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Предвид обстоятелството,
че увреденото благо – здраве е неоценимо в пари, претърпените вреди са неимуществени
– не подлежат на точна парична оценка и съответно размерът на дължимото
обезщетение, съгласно чл. 52 ЗЗД, следва да бъде определен по справедливост от
съда.
В настоящия случай следва да се вземат предвид следните специфични
особености: видно от изготвените по делото СМЕ се установява, че интензитетът
на причинените болки е продължил сравнително кратък период от време – до 20-30 дни като при ищеца няма нито едно от описаните рискови
травматични мозъчни увреждания, предразполагащи към развитие на посттравматична
епилепсия и са налице следните обективни данни за неговото състояние: ищецът е преживял леко
мозъчно сътресение без усложнения, налице са нормални КТ и параклинични
изследвания; ищецът е с нормален неврологичен статус и без огнищна неврологична
симптоматика непосредствено след травмата и при всички последващи прегледи;
ищецът съобщава анамнестично само за един пристъп със загуба на съзнание в дома
си, който е бързопреходен и най-вероятно е с неепилептичен характер; в
цялостната медицинска документация, включително при последната хоспитализация в
УМБАЛСМ „Пирогов“ няма регистриран наблюдаван от очевидец епилептичен
пристъп; липсва и амбулаторно проследяване на неговото състояние от
2018г. до момента на изготвяне на СМЕ, което е необичайно за толкова сериозна
диагноза и лечение.
Предвид обоснованите заключения на вещите лица, съдът приема, че за справедливото възмездяване на
неблагоприятното засягане на здравето, резултат от настъпилото ПТП, обезщетението следва да бъде определено в нормалния за
такива случаи размер, съответстващ на жизнения стандарт и конкретните
икономически условия за живот в страната и следва да бъде престирана
сума в размер на 8
000 лева, която би
съставлявала справедливо обезщетение за причинените от деянието вреди като се съобрази
обстоятелството, че като трайна последица, след оперативното лечение ще остане
оперативен белег в областта на лява раменна става, по проекция на лявата
ключица, както и
обстоятелството, че се е наложило провеждането на две оперативни интервенции в
срок от една година. Престиране на сума над този размер би довела до
неоснователно обогатяване на ищеца, тъй като вреди,
надхвърлящи този размер не са доказани. Доколкото обаче е налице съпричиняване в размер на 20%,
то след приспадането му размерът на иска
възлиза на сумата от 6400.00 лева.
Следователно, предявеният иск за възмездяване на неимуществените вреди
е доказан за размера от 6400.00 лева, като за разликата до пълния предявен
размер от 250000 лева следва да бъде отхвърлен.
По отношение на искането на ищеца за
присъждане на законна лихва, следва да се посочи, че ищецът претендира лихва за
забава от датата на процесното ПТП – 12.01.2018г. В тази връзка следва да се
посочи, че съгласно чл. 511, ал.
3 от КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане
пред съда само ако кореспондентът или бюрото не са се произнесли по подадената
претенция в срока по чл. 496, ал. 1, отказано е изплащане на обезщетение или
ако увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението, като
съответно се прилага чл. 380. В случаите по ал. 2 увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане пред съда само ако бюрото не се е произнесло
по подадената претенция в срока по чл. 496, ал. 1, отказало е изплащане на
обезщетение или ако увреденото лице не се е съгласило с размера на
обезщетението, като съответно се прилага чл. 380.
В настоящия случай ответникът изпълнява
функциите на представително национално бюро - член на бюрата от системата
„Зелена карта“. То е компетентно да уреди претенциите на пострадали лица,
вместо чуждестранния застраховател, за настъпило произшествие на територията на
Република България, причинено по вина на водач на МПС, застрахован по
международната система за автомобилна застраховка на „Гражданска отговорност“ –
„Зелена Карта“, съгласно националното законодателство на посетената държава. В
посочената хипотеза и с оглед регламентираните в чл. 511 КЗ права
и задължения на бюрото при отправена застрахователна претенция, неговата
пасивна легитимация по предявения иск по чл. 511, ал.
3 КЗ, и изричното препращане към регламентираните в чл. 496 КЗ задължения
на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при предявена претенция /чл. 512, ал.
1 КЗ/, лихва за забава се дължи от датата на предявяване на
претенцията от пострадалото лице.
Във връзка с възражението на ответника
на предвидения в чл. 496, ал.
1 КЗ максимален тримесечен срок за произнасяне по претенцията
за обезщетение, към който препраща чл. 512, ал.
1 КЗ, следва да се посочи, че същият е относим към евентуална негова
забава, а не към дължимата от Бюрото лихва за забава, покриваща отговорността
на делинквента от момента на предявяване на претенцията. В чл. 497, ал.
1 и, ал. 2 КЗ от Кодекса за
застраховането ясно са разграничени дължимите лихви след
изтичането на срока по чл. 496, ал.
1 КЗ от лихвите за забава, присъдени срещу застрахователя. (в
този смисъл е Решение № 50102 от 20.10.2022 г. по т. д. № 1428/2021 г., т. к.,
ІІ т. о. на ВКС).
Поради изложеното, ответникът дължи лихва върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди, която обаче се дължи за периода
от 14.03.2019г. /датата на сезирането на ответника – л. 18/ до окончателното
плащане като за периода от 12.01.2018г. /датата на процесното ПТП/ до 13.03.2019г.
искането е неоснователно.
По отговорността за разноските:
С оглед
изхода на спора, право на разноски възниква за всички страни по делото. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца, съразмерно с уважената част от
исковете следва да се присъди сумата от 38.40 лева за заплатен депозит за вещи
лица в размер на 1500.00 лева.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв., вр. чл.
7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на адв. С. С.Ч. следва да се присъди по
съразмерност сумата от 375.04 лева, съразмерно с уважената част от иска.
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски в общ размер от 20357.55
лева, съразмерно с уважената част от исковете /сумата от 18540 лева –
адвокатско възнаграждение; сумата от 1950 лева – депозити за вещи лица; сумата
от 150 лева – депозит за свидетел;
сумата от 252.40 лева – такси за съдебни поръчки и за СУ/. Възражението
за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, доколкото
същото е определено, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като е отчетена и
фактическата и правна сложност на делото, времетраенето на процеса, броя на
съдебните заседание и броя на изготвените съдебни експертизи.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, съразмерно с уважената част от иска ответникът
следва да заплати в полза на бюджета на СГС сумата от 256.00 лева – държавна
такса за уважение иск.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „Н.Б.НА Б.А.З.“, с БУЛСТАТ ********, със съдебен
адрес:*** да заплати в полза на Д.Х.Д., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,
на основание чл.
511, ал. 1, т. 2 КЗ сумата от 6400.00
лева – главница, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/, в резултат на ПТП,
реализирано на 12.01.2018г., ведно със законната лихва, считано от 14.03.2019г. до окончателното
изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над сумата от 6400.00 лева до пълния предявен
размер от 250 000 лева.
ОТХВЪРЛЯ искането
за присъждане на законна лихва върху главницата от 6400 лева за периода от
12.01.2018г. /датата на процесното ПТП/ до 13.03.2019г.
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „Н.Б.НА Б.А.З.“, с БУЛСТАТ ********, със съдебен адрес:*** да заплати
на адв. С. С.Ч. от Софийска адвокатска колегия, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв., вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения сумата от 375.04 лева – адвокатско възнаграждение по съразмерност за производството
пред СГС.
ОСЪЖДА Д.Х.Д., с ЕГН **********, със съдебен
адрес: *** да
заплати в полза на СДРУЖЕНИЕ „Н.Б.НА Б.А.З.“, с БУЛСТАТ ********, със съдебен
адрес:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 20357.55 лева – разноски
по съразмерност за производството пред СГС.
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „Н.Б.НА Б.А.З.“, с БУЛСТАТ ********, със съдебен адрес:*** да
заплати, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета на Софийски градски
съд сумата от 256.00 лева – държавна такса, съразмерно с
уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: