Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 05.03.2020 година Град С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 05.02. 2020 година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: МИТКА ТОДОРОВА
като разгледа
докладваното от съдията БОНЧЕВА
в.т.д. № 1444
по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано
е решение № 1562/14.11.2019г., постановено по гр.д. №3366/2019г. по описа на
Районен съд – С.З., с което „Е.“ ЕАД – гр.П. е осъдено да заплати на „В.“ ЕООД
– гр. С.З. сумата от 92.07 лева, представляваща недължимо платена сума за такса
достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - помпена станция „К.“, ИТН № 2939033, за
периода 23.08.2014г. до 22.09.2014г., както и законната лихва, върху главницата
за периода от подаване на исковата молба в съда – 26.06.2019г. до окончателното
изплащане на сумата, както и направените от ищеца разноски по делото в размер
на 630 лева, представляващи платената за производството държавна такса,
възнаграждение за вещи лица и адвокатско възнаграждение.
Въззивникът “Е.” ЕАД излага съображения за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение. Развити са
подробни съображения във връзка с направените оплаквания.
Направено е искане да се
отмени решението на РС и да се постанови друго, с което да се отхвърли иска
като неоснователен и недоказан. Претендират се разноските пред двете инстанции,
като е представен списък. Прави искане на основание чл.78, ал.5 ГПК, в случай,
че размерът на претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерен, същият да
се намали до минималните размери, съгласно Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В законния срок е постъпил
писмен отговор от страна на въззиваемия “В.” ЕООД, с който се взима становище,
че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Изложени са съображения по
направените във въззивната жалба оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното
решение като законосъобразно и правилно. Претендират се разноските по делото,
като е представен списък с разноските и договор за процесуално
представителство. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение.
Окръжен
съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Пред
първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД.
Ищецът
„В.” ЕООД моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД да осъди ответника „Е." ЕАД да заплати сумата 92,07лв.,
представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел. разпределителната
мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „К.“, ИТ № 2939033, за
периода 23.08.2014г. - 22.09.2014г., ведно със законната лихва от датата на
плащане на съответната сума до датата на връщане на сумата от ответника на
ищеца.
Ответникът
„Е.” ЕАД П. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема
становище, че оспорва изцяло предявения иск както по основание, така и по
размер.
Безспорно е
установено, че ищецът и ответникът са страни по договор за продажба на ел.
енергия, като ищецът е потребител на електрическа енергия на няколко обекта, в
т.ч. и на обект Помпена
станция „К.", ИТН № 2939033.
Процесният
обект на ищеца с ИТН 2939033 – помпена станция „К."
е бил присъединен към електроразпределителната мрежа, собственост на
„Електроразпределение Юг” ЕАД на ниво ниско напрежение и на 19.11.2015 г. с
променено измерване на ниво средно напрежение, видно и от констативен протокол
за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване от
19.11.2015 г.
Видно от
Заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета на гр. Т., акт за приемане и предаване на
основни средства, инвентаризационен опис за земя, сгради и съоръжения на ПС „О.",
характеристика на ДМА - Трафопост „О.", акт обр.16 за Електропровод „В."
20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „О." с. О., на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „К.", и на
намиращите се в тях ЗРУ и разрешение за ползване № 261/09.08.1995г, се установява,
че ищецът е собственик на Електропровод „В." 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „О."
с. О., на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „К.", и на намиращите се в тях ЗРУ. Същите са
собственост на дружеството от 29.12.1995г„ когато са включени в капитала на
дружеството. За тези обекти е подписан Акт обр.16 и е издадено Разрешение за
ползване № 261/09.09.1995г.
По делото е представена и кореспонденцията между страните
във връзка със собствеността на процесния трафопост и процедурата по смяна на
нивото на мерене, съгласно която „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД с
писмо изх. № 6053-30/24.09.2008г. уведомява „В.“ ЕООД С.З., че съгласно решение
№Ц-021 от 26.06.2008г. на ДКЕВР тече проект по идентифициране на обекти на
клиенти, които са присъединени със собствени електропроводи към електрически
подстанции, чието мерене се осъществява в подстанцията и че за клиентите, които
са изпратили необходимите документи, ЕВН ЕР вече не начислява цена за пренос за
съответните обекти, считано от влизане на решението на ДКЕВР в сила. В писмото
е посочено, че „ЕВН България Електроразпределение АД“ все още не е получило от
ищеца документи, удостоверяващи собствеността му върху електропроводи, присъединени
към електрически подстанции. В отговор на писмото, ищецът е изпратил писмо с
изх.№1784/23.10.2008г. относно идентифициране на обекти, присъединени със
собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се
осъществява в подстанциите, сред които и обект, захранен от Подстанция Т. –
извод „В.”, като са посочени документите за собственост, обсъдени по-горе. С
писмо до „Е.“ АД с изх.№2013/05.12.2008г., ищецът заявява желание да бъде
изместено поле мерене от ниско напрежение в самите обекти на средно напрежение
20 kV в Подстанция гр.Т. на ИТ №2939032 ПС „О.”, с. О. и на ИТ № 2939033 В. с. К.,
като е посочено, че обектите се захранват от ел. провод 20 kV „В.”, собственост
на „В.“ ЕООД, за което с писмо изх.№1784/23.10.2008г. са представени всички
необходими документи за собственост. С писмо изх.№01/09.01.2009г. Е.“ АД отново
изисква документи за собственост на ел.провод 20 kV извод „В.” и сочи, че след
представянето им ще даде становище за промяна на мястото на мерене от ниско
напрежение на средно напрежение.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се
установява, че през процесния период измерването на потребената от ищеца
ел.енергия по процесната фактура за обект ПС „К.“, ИТ №2939033 се е извършвало
на ниво ниско напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително устройство/ 20kV/400V в
ПС „К.“. Според вещото лице, ако се приеме, че електропровод „В.“ 20 kV,
изходящ от подстанция „Т.“, е бил собственост на ищеца през процесния период,
границата на собствеността му са изводите на електропровод „В.“ в ЗРУ на
подстанция „Т.“ на ниво средно напрежение. Според експерта, ЕВН ЕР е трябвало
да монтира в подходящо ел. табло измервателна група на средно напрежение,
включваща токови и напреженови трансформатори за средно напрежение, средство за
търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите средно напрежение
20 kV на електропровод „В.“ в подстанция „Т.“ чрез обособяване на отделно поле
„мерене“ или в съществуваща килия. Независимо дали измервателната група е била
поставена на ниво средно напрежение 20 kV в ЗРУ на подстанция „Т.“ или на ниво
ниско напрежение в ПС „К.“, ищецът не дължи заплащане за достъп до
електроразпределителната мрежа на ЕВН, тъй като по цялата верига на
електрозахранването на процесния обект ПС „К.“, Е. няма никакви собствени
електропроводи и електросъоръжения, с изключение на измервателната група, по
показанията на която, ищецът заплаща потребената ел. енергия от обект ПС „К.“
за съответния период. Заплащането за достъп до електроразпределителната мрежа
има за цел да компенсира електроразпределителното предприятие за разходите по
дейностите по осигуряването, монтажът, поддръжката и ремонтът на
присъединителните електросъоръжения. Ако електроразпределителната мрежа е
собственост на ищеца, съответно монтажът, поддръжката и ремонтът на
присъединителните съоръжения са за негова сметка. Тогава
електроразпределителното предприятие няма разходи по достъпа до нея, в
конкретния случай не би имало разходи по електропровод „В." и няма
основание да калкулира на ищеца цена за достъп, нито на ниво средно напрежение,
нито на ниво ниско напрежение.
Дължимите суми за достъп до електроразпределителната мрежа
се формират, като определената при сключването на договора за електроснабдяване
на процесния обект предоставена мощност, се умножи по броя на дните в
календарния месец и по определената от КЕВР цена за достъп за процесния период.
Затова дължимата сума за достъп до електроразпределителната мрежа не зависи от
нивото на напрежението, на което става измерването на ел. енергията. И при
измерване на страна ниско напрежение в ПС „К.“ и на страна средно напрежение в
подстанция „Т.“, тя би била еднаква, в случай че Е. има собственост и
задължения върху подстанция „Т.“, електропровод „В.“ или ПС „К.“.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда, се установява, че процесната фактура е
издадена от ответника и заплатена е от ищеца. В нея е начислена такса достъп до
ел.разпределителната мрежа до обект ПС „К.“ в размер 92,07лв. без ДДС.
Окръжен съд счита за правилно
установени изложените от РС фактически обстоятелства по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Ищецът „Е.” ЕАД е краен снабдител по смисъла на чл.92, т.2 ЗЕ и като
такъв продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни Общи
условия – чл.98а ЗЕ. С решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. Общите условия
на „Е.” ЕАД на договорите за продажба на електрическа енергия са одобрени и на
основание чл. 98а, ал. 4 ЗЕ публикуваните Общи условия влизат в сила за
потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без
изрично писмено приемане. С оглед горепосочените норми съдът приема,че Общите
условия са задължителни за потребителите на ел.енергия, какъвто се явява ищеца.
В настоящия случай отношенията между страните се регламентират от
нормите на Закона за
енергетиката, Наредба № 6 от
9.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа
енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (отм.),
НАРЕДБА № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и потребители
на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, Правила
за търговия с ел.енергия /ДВ 66/26.07.2013 г./
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД полученото без основание подлежи на връщане. С оглед
правилата за разпределение на доказателствената тежест по предявен иск с правно
основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже, че е заплатил
процесната сума, представляваща разлика между платена от него такса "ниско
напрежение" и такса "средно напрежение", каквото според него е
дължима при положение, че собственият му трафопост извършва преобразуването от
средно в ниско напрежение. Въззивният съд споделя изразеното в решение №
227/11.02.2013 г. по т. д. № 1054/2011 г., ВКС, ІІ т. о., становище относно
значението на точката за присъединяване и мястото на правомерно поставяне на
СТИ, а оттук и дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната
мрежа и пренос по последната. По тези съображения съдът намира, че релевантният
по делото въпрос е дали потребеното количество ел. енергия е измерено в
местата, определени съобразно Наредба 6/09.06.2004 г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи.
Съгласно решение №75 от 25.03.2013г. по гр.д. №864/2012г. І г.о. на
ВКС, също постановено по реда на чл. 290 ГПК, „границата на собственост върху
електрическите съоръжения“ по смисъла на чл. 120 ал.2 ЗЕ във вр. с чл. 127 ЗЕ и
чл. 28 ал.1 от Наредба №6/09.06.2004г. (отм.) за присъединяване на производители
и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната
електрическа мрежа визира границата между електрическите съоръжения,
собственост на разпределителното предприятие и тези, собственост на потребител
на електрическа енергия.
Към момента на изграждането си процесният трафопост е бил свързан към
страна ниско напрежение, като към същия момент е липсвала нормативна уредба,
която да определя задължителни места на измерване на доставяната електрическа
енергия.
Впоследствие, съгласно Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия/ 2007 и
Съгласно разпоредбата на чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004г. (отм.)
за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителната мрежа, границата на собственост между
електрическите съоръжения на преносното предприятие и тези на потребителя се
определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за
присъединяване. Съгласно чл. 29, ал.1, т.1 от Наредбата, границата на
собствеността следва да се определя от мястото на присъединяване на кабелните
накрайници към уредбата. Така в хипотезата на присъединяване на потребител чрез
собствен електропровод от значение за определяне на мястото на търговско
измерване е единствено границата на собственост на електрическите съоръжения.
В настоящия случай от
заключението на съдебно – техническата експертиза се установява, че граница на
собствеността са изводите на електропровод „В.“ в ЗРУ на подстанция „Т.“ на
ниво средно напрежение. Ответникът е трябвало да монтира в подходящо ел. табло
измервателна група на средно напрежение, включваща токови и напреженови
трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за
дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на електропровод „В." в подстанция „Т." чрез обособяване на
отделно поле „мерене" или в съществуваща килия.
Поради това, въззивният съд
приема, че в случая СТИ, отчитащо в частта ниско напрежение е било неправилно
разположено. Следователно количеството консумирана електрическа енергия,
измерено в места, различни от нормативно установените, не може да обуслови
начисляване на цена за пренос. При това положение съдът намира, че извършеното
от разпределителното дружество измерване е неправомерно, несъобразено с Наредба
6/09.06.2004 г./отм./ и поради това и ищецът не е имал задължение да заплаща
начислената му от ответното дружество цена за пренос през разпределителната
мрежа на ниво ниско напрежение и остойностеното количество ел. енергия по цени
за ниско напрежение. С начисляване цена за "достъп ниско напрежение и
пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа" в
приложените фактури, на практика ответникът е получил нещо без основание и се е
обогатил за сметка обедняването на ищеца. „Е.” ЕАД е формирал дължимата от „В.”
ЕООД цена за консумираната от него ел. енергия въз основа на параметри на
напрежение, което не отговаря на установеното от закона. Поради това, за
ответното дружество не е налице основание за получаване на такси за посочените
услуги, поради което платената сума е недължима и на основание чл. 55, ал. 1
пр. 1 от ЗЗД подлежи на връщане.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
Въззивникът „Е.” ЕАД е направил възражение за прекомерност на
заплатеното от „В.” ЕООД адвокатско възнаграждение във въззивното производство,
което е в размер на 360 лева с вкл. ДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес до 1 000 лв. - 300 лв. Съгласно
разпоредбата на § 2а от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на
ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък
върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и
се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение,
което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай адвокатско дружество “М.” е
регистрирано по ЗДДС и направените разноски във въззивното производство се
претендират с ДДС. Ето защо размера на дължимото адвокатско възнаграждение,
изчислено при спазването на тези правила е в размер на 300 лв. х 20 % ДДС = 360 лв. В настоящия случай въззиваемият „В.”
ЕООД е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. Поради това настоящата съдебна инстанция намира, че
заплатеното от „В.” ЕООД адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. не е
прекомерно и не следва да бъде намалено.
Въззивникът “Е.” ЕАД следва да
заплати на „В.” ЕООД направените
пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1562/14.11.2019г., постановено по гр.д. №
3366/2019г. по описа на Районен съд – С.З..
ОСЪЖДА “Е.” ЕАД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление в гр. П., ** да заплати на „В.” ЕООД, ЕИК
**, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ** направените
пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360
лв.
Решението е окончателно не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.