Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
23.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI „А“ въззивен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори
юни през две
хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на секретаря
Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от младши съдия Углярова въззивно
гражданско дело № 14706 по описа за
2019г. по описа на СГС,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение № 154087 от 28.06.2019г. по гр. дело № 24780/2018 г. на Софийски районен съд, ГО, 71 състав, е уважен предявеният от З.
„У.“ АД срещу „З.Д.Ж.и З.“ АД иск с правно основание по чл. 411,
ал. 1 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца сумата от 196,39
лева, представляваща непогасена част от регресно
вземане на ищеца, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение по
договор за застраховка „Каско“ на МПС „Дачия“ с рег.№ *****за вреди, настъпили в резултат на ПТП
от 12.02.2017г., причинено виновно от Г.А.Н.при управление на МПС „Опел“ с
рег.№ *****, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
при ответника, ведно със законната лихва от 18.04.2018г. до окончателното
плащане, като искът е отхвърлен за горницата над присъдения до пълния претендиран размер от 351,98 лева.
С решението съдът
се е произнесъл по разноските в производството, съобразно изхода на спора.
Срещу решението в отхвърлителната му част е подадена в законоустановения
срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца З.
„У.“ АД, ЕИК *****, в която се навеждат доводи
за неправилност и необоснованост на постановения съдебен акт. Поддържа се,
че първоинстанционният съд неправилно е ужавил предявения иск частично,
кредитирайки приетото по делото експертно заключение, съобразно което
стойността на вредите по „средни пазарни цени“ е по – малка от претендираната по делото. Сочи, че в конкретния случай не
би следвало да има разлика в стойността на ремонта на процесното
МПС, доколкото последното е на възраст по – малка от една година и все още е в
гаранция, респ. „средно пазарните цени“ са тези на официалния сервиз. Отделно
от това излага, че посочената стойност от вещото лице за „средни пазарни цени“,
е ако ремонтът е извършен от друг сервиз, което е само по желание на клиента,
като задължение на застрахователя обаче е да обезщети пострадалото лице по
стойности за ремонт в официален сервиз, тъй като МПС е в гаранция. Твърди се,
че когато увреденото лице или встъпилия в неговоте
права застраховател е представил надлежни документи за стойността на вредата,
то застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ не се ръководи от
Методиката по Наредба № 24, а изплаща на увреденото лице, респ. неговия
застраховател, цялата стойност на вредата съгласно представените документи
(фактури).
По изложените съображения моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната
част, а предявените искове да бъдат уважени изцяло като основатени и доказани. Претендира разноски, за които представя списък по реда на чл.80 от ГПК.
В срока по чл.
263 ГПК въззиваемата страна
„З.Д.Ж.и З.“ АД, ЕИК *****е депозирала
отговор на въззивната жалба, в който се поддържа становище
за нейната неоснователност. Излагат се
съображения за правилност на първоинстанционното
решение в обжалваната част. Конкретно се поддържа, че приетата и неоспорена от страните в производството автотехническа експертиза установява конкретно пазарната
стойност на вредите, като кредитирайки я, съдът изцяло се е съобразил с
принципа, че виновният за увредата, респ. неговият
застраховател е отговорен до размера на необходимото за възстановяване на
имуществото във вида, в който е било преди деликта. Сочи,
че изготвената по делото допълнителна експертиза е работила и отговорила на
въпроса относно стойността на ремонта в официален сервиз, като по делото е
безспорно, че процесният автомобил не е бил отремонтиран в такъв, а в доверен сервиз по желание на
увреденото лице. С оглед последното счита, че дължимата сума за обезщетение по
застраховката е пазарната стойност на ремонта, необходим за възстановяване на
имуществото. По тези съображения моли първоинстанционния
съдебен акт да бъде потвърден в обжалваната част, като правилен и
законосъобразен. Претендират се разноски за въззивното производство и се релевира възражение за прекомерност относно претендираното възнаграждение за процесуално представителство
на насрещната страна.
Съдът, като съобрази доводите
на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено от фактическа
и правна страна, във връзка с наведените
във въззивната
жалба пороци на оспорения съдебен
акт, следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
Във връзка с
доводите във въззивните жалби, досежно
правилността на първоинстанционния съдебен акт, е
необходимо да се отбележи следното:
Предявен е за
разглеждане иск с правно основание чл.
411, ал. 1 от КЗ за заплащане на сума, претендирана
от ответника в качеството му на застраховател на лице, причинило увреждане на
имуществото на застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка.
Твърди се ищецът да е изпълнил своите задължения на застраховател по
имуществена застраховка и да е встъпил в правата на увреденото лице против
носещия договорна отговорност въз основа на валидно възникнало застрахователно
правоотношение с причинителя на увреждането.
Съгласно чл. 411 от КЗ в случаите, когато причинителят
на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към
застрахователя по "Гражданска отговорност". Когато вредата е
причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на
увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера
на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по
договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача
на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да
заплати обезщетение на основание чл. 494.
Видно от законовата
разпоредба предпоставките за предвидената суброгация
са: 1). наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения
и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2).
застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и
3). за увредения да е възникнало право на деликтно
вземане срещу причинителя на вредата на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД т. е.,
вредите да са причинени от деликвента, с негово
виновно и противоправно поведение, респ. договорно
вземане срещу неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност". Доказването на тези правопраждащи
факти е в тежест на ищеца – чл. 154, ал. 1 ГПК.
Не е налице спор
между страните в производството, и в първоинстанционното
производство по реда на чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК, са отделени за
безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните
обстоятелствата, както следва: че на 12.02.2017 г. е настъпило ПТП в
гр.Сандански с участието на лек автомобил марка „Опел“ с рег.№ ***** и лек автомобил „Дачия“ с рег.№ *****,
че за лек автомобил „Дачия“ с рег.№ *****към датата
на пътно – транспортното произшествие е била налице валидна имуществена
застраховка „Каско“ при ищеца, че за лек автомобил
марка „Опел“ с рег.№ ***** е била налице валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ответника; че във връзка с образувана
преписка по щета за МПС „Дачия“ с рег.№ *****ищецът е
заплатил застрахователно обезщетение в размер на 659,02 лева, както и че
ответникът е възстановил в полза на ищеца част от заплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение, а именно – сумата в размер на 307,02 лева.
От представения по
делото двустранен констативен протокол за ПТП
№ 70673 от 12.02.2017г., съставен в гр. Сандански, се установява, че на
същата дата е осъществено ПТП между лек автомобил марка „Опел“ с рег.№ ***** и товарен
автомобил „Дачия“ с рег.№ *****. В протокола е
посочено, че при паркиране МПС марка „Опел“ с рег.№ ***** е осъществило удар с
намиращото се в спряло състояние/ паркирано МПС „Дачия“
с рег.№ *****, направена е схема на механизма на настъпилото ПТП, посочени са
щетите по превозните средства.
По повод
настъпилото застрахователно събитие при ищеца е била образувана преписка по
щета № 16111400435. Към преписката са приложени уведомление за щета по
застраховка „Каско“, застраховатена
полица № 16140110482, опис – заключение по щета № 16111400435, приемо – предавателен протокол за възстановено МПС, оферта
№ 15.293.144057.17/03.05.2017г., фактура № ********** от 17.05.2017г., решение
№ 1/22.05.2017г. по щета № 16111400435. Представена е и покана за доброволно
изпълнение на регресна претенция, изпратена до
ответника за заплащането на сумата от 659,02 лева, представляваща изплатено
обезщетение по щета № 16111400435, последната получена от ответника.
Съгласно приетата
по делото в първоинстанционното производство автотехническа експертиза се установява, че: 1). Съобразно
механизма на настъпване на процесното ПТП – удар
отзад на т.а. „Дачия“ с рег.№ *****,
описаните щети по процесния автомобил могат да бъдат
получени при ПТП, описано в двустранен констативен протокол за ПТП, приложен по
делото, и са в пряка причинно – следствена връзка с него, 2). Общият размер на
причинените щети на застрахования при ищеца автомобил, определен към датата на процесното ПТП по средни пазарни цени, съгласно описа на
застрахователя, възлиза на сумата от 503,43 лева. Изрично е посочено, че
съобразно възрастта на автомобила, същият е следвало да бъде възстановен във
фирмения сервиз, където стойността на ремонта би била по – висока. 3). Ударът
между лек автомобил марка „Опел“ с рег.№ ***** и товарен автомобил „Дачия“ с рег.№ *****е осъществен между задна дясна част на
л.а. и задна лява част на т.а., 4). Съгласно данните от ДКП за ПТП, т.а.
„Дачия“ с рег.№ *****е бил паркиран, а лек
автомобил марка „Опел“ с рег.№ ***** се е движил за паркиране, 5). Двата
автомобила са се ударили със задните брони, 6). Стойността на сервизния час е
средна пазарна стойност за 2017г., взета от три обикновени сервиза, средно
18,00 лева, 7). В приложената калкулация към фактурата няма повтарящи се части,
8). Ремонтът на процесния автомобил е извършен с
подмяна на всички части, предвидени за ремонт, като задната броня е подменена с
нова, допълнително е подменена капачка въздушна клапа (липсваща в описа) –
17,03 лева, маска задна (липсваща в описа) – 60,42 лева, като при определяне
стойността на ремонта горното не е взето предвид, а за определянето на размера
на щетата на процесния автомобил е взет предвид
описът на застрахователя.
Видно от
заключението на приетата по делото допълнителна автотехническа
експертиза е, че: 1). Към датата на ПТП – 12.02.2017г. процесният
автомобил т.а. „Дачия“ с рег.№ *****е бил на 1
година, с начална регистрация от 2016г., 2). За въстановяване
на процесния автомобил е приложен един от методите за
ремонт при частични щети – ремонт при доверен сервиз, 3). Ремонтът е възложен и
изпълнен от сервиз „Авто Си“ ООД с.Герман (обикновен
сервиз – възлагателно писмо от 08.06.2017г.), като за
извършения ремонт е издадена данъчна фактура № 11398/17.05.2017г. за сумата от
659,02 лева с ДДС. Вещото лице е посочило, че е извършило разработка на щетата
с програма „Аудатекс“, като са зададени опции –
ремонт с оригинални части и 35,00 лв./с.ч. при което стойността на ремонта би
била в размер на 827,26 лева с ДДС.
По делото са
събрани гласни доказателства посредством разпит в процесуалното качество на
свидетел на М.С.А. – водач на товарен автомобил „Дачия“
с рег.№ *****. Същата излага, че механизмът на процесното
произшествие се е осъществил така, както е описан в протокола за ПТП. Сочи, че при
реализиране на самото ПТП не се е намирала в автомобила, както и че водачът на
другото МПС я е изчакал на място и й съобщил, че е ударил колата й. Поддържа,
че след произшествието процесният автомобил е бил в
движение, като повредите по същия били леки и „козметични“. Настоящата съдебна
инстанция намира тези гласни доказателствени
материали за непротиворечиви, достоверни и кореспондиращи си с останалия събран
по делото доказателствен материал, поради което
същите следва да бъдат кредитирани.
Други, релевантни
за спорното право доказателства, не са ангажирани.
Спорът между
страните, въведен с въззивната жалба и само по
отношение на който въззивният съд следва да се
произнесе – арг. чл.269, изр.2 ГПК, се съсредоточава
върху размера на дължимото на ищеца регресно
обезщетение, претендирано въз основа на настъпилата суброгация по чл. 411 от КЗ.
Настоящата
инстанция намира, че при определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение, следващо се на ищеца, следва да бъде взето предвид следното:
Необходимо е да се
отбележи на първо място, че въззивният състав на съда
намира възраженията на въззивника, свързани с начина,
по който следва да се определи размерът на дължимото регресно
обезщетение, за частично основателни. Видно от заключението на вещото лице по
приетата съдебна автотехническа експертиза, определеният
действителен размер на вредите за собственика на МПС „Дачия“
с рег.№ *****, причинени като пряка и непосредствена последица от процесното ПТП, възлиза на сумата от 503,43 лв. с ДДС (средната пазарна цена на материалите и
труда, необходими за отстраняване на повредите по автомобила), като обаче
експертът не е взел предвид подмяната на задна броня, капачка въздушна клапа и
маска задна, при определяне стойността на ремонта, приемайки че последните
липсват в описа на застрахователя. От заключението се
установява също така, че допълнително подменената въздушна клапа е на стойност
17,03 лева (материали и труд), а общата стойност на ремонта на задната маска
възлиза на сумата от 60,42 лева.
Същевременно в
съдебно заседание експертът е посочил, че двата допълнителни елемента – капачка
въздушна клапа и задна маска, се намират в задната част на автомобила, като
увреждането на маската най – вероятно е под бронята, тъй като в основния опис
не е отразена, респективно това увреждане е индиректно – от увреждането на
бронята и без разглобяването и не може да бъде забелязано. Посочил е още, че
другият елемент може да бъде забелязан, като в сервиза се установява всичко,
което е необходимо за възстановяване на автомобила и се касае за пропуск при първоначалния
опис. Отделно от това, от представения и неоспорен в производството опис по
щета № 16111400435 от 03.05.2017г. след извършен повторен оглед се установява,
че в табличен вид изрично са описани претенциите по детайли, възложени за
поправка, сред които и маска задна – количество 1, степен на увреждане – 2
(средна деформация), боядисване и капачка въздушна клапа – количество 1, П
(подмяна).
С оглед
гореизложеното и при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
настоящият състав на съда намира, че към следващото се обезщетение на
застрахователя следва да се отнесат и горепосочените стойности за труд и
материали на капачка въздушна клапа и задна маска на процесния автомобил на обща стойност от 77,45 лева, доколкото
същите отразяват реално извършени и заплатени ремонтни дейности за щети по
автомобила, за които са събрани безспорни доказателства в процеса, че се
намират в причинно – следствена връзка с процесното
пътно – транспортно произшествие и че същите са били обект на подмяна и ремонт,
съответно – заплатени от ищеца.
По отношение
разходите, претендирани за извършената подмяна на
задна броня на процесния автомобил съдът намира, че същите
не подлежат на репариране, доколкото не се намират в причинно – следствена
връзка с настъпилото ПТП. В производството не се събраха доказателства за
необходимостта от подмяна на процесния детайл,
предвид първоначално посочената от самия застраховател необходимост единствено
от ремонт и боядисване на същия.
На следващо място
настоящата съдебна инстанция не кредитира и заключението на вещото лице по
приетата допълнителна автотехническа
експертиза, доколкото последната е формирала стойност на щетите по цени на
официален сервиз, в какъвто ремонтът не е бил извършен, доколкото липсва и спор
между страните в производството, че отремонтирането
на автомобила не е било осъществено в официален сервиз, с оглед запазване на
условията по гаранцията, а е възложен и изпълнен от сервиз „Авто
Си“ ООД с.Герман - обикновен сервиз – възлагателно
писмо от 08.06.2017г.
Предвид изложеното,
настоящата инстанция намира, че първоинстанционното
решение в частта, с която е отхвърлен искът за заплащане на регресно
остатъчно задължение по щета № 16111400435 в следствие на ПТП от 12.02.2017г. за
разликата над сумата от 196,39 лева до размера от 273,84 лева е неправилно,
респективно като такова следва да бъде отменено.
При този изход на
спора право на разноски имат и двете страни съобразно уважената и отхвърлената
част от исковете.
В първоинстанционното производство:
Ищецът в първоинстанционното производство е сторил разноски както
следва: сумата от 50,00 лева – държавна такса, сумата от 440,00 лева – депозити
за САТЕ, ДСАТЕ и свидетели, сумата от 360 лева с ДДС – адвокатско
възнаграждение, съгласно Договор № 1 от 16.03.2018г. и платежно нареждане,
видно от което същото е заплатено. Съразмерно с уважената част от исковете на
същия следва да се присъдят разноски в размер на 661,30 лв. за първата
инстанция, респективно на същия следва да се присъдят допълнително разноски в
размер на 293,05 лева.
Ответникът е сторил
разноски в първата инстанция в размер на 300 лв. – адвокатско възнаграждение и
150,00 лева – депозит за САТЕ, които съразмерно с отхвърлената част от исковете
му се следват в размер на 99,90 лева, респективно първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, в която ищецът е осъден за заплати
сумата над 99,90 лева до присъдения размер от 110,51 лева.
Във въззивното производство:
Въззивникът - ищец е претендирал разноски в производството в размер
на заплатена държавна такса – 25 лева и за адвокатско възнаграждение – 360 лева
с ДДС. Не е основателно възражението на въззиваемия
- ответник за прекомерност, доколкото възнаграждението е съобразено с
минималните размери, предвидени в НМРАВ от 2004 г. Съразмерно с уважената част от исковете на въззивника
следва да се присъдят разноски в размер на 299,53 лева.
Въззиваемият ответник е претендирал разноски във въззивното
производство на основание чл.78, ал.8 ГПК, които съобразно изхода на спора му
се следват в размер на 22,20 лева.
Предвид размера на обжалваемия интерес, настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване, съобразно с ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
/изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010 г., ДВ, бр. 50/2015 г., ДВ, бр. 86/2017 г. /.
По горните съображения, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 154087
от 28.06.2019г. по гр. дело № 24780/2018 г. на Софийски районен
съд, ГО, 71 състав, в ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от „Уника“
АД срещу „З.Д.Ж.и З.“ АД иск с правно основание
по чл. 411, ал. 1 от КЗ за сумата над 196,39 лева до сумата от 273,84 лева,
представляваща непогасена част от регресно вземане на
ищеца, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение по договор за
застраховка „Каско“ на МПС „Дачия“
с рег.№ *****за вреди, настъпили в резултат на ПТП от 12.02.2017г., причинено
виновно от Г.А.Н.при управление на МПС „Опел“ с рег.№ *****, застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, както и В
ЧАСТТА, в която на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Уника“
АД е осъден да заплати на „З.Д.Ж.и З.“ АД сумата над 99,90 лева до присъдения
размер от 110,51 лева, представляваща разноски в първоинстанционното
производство, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „З.Д.Ж.и З.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** да заплати на З. „У.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***
– 13, на основание чл.411 КЗ сумата от още 77,45 лева - представляваща
непогасена част от регресно вземане на ищеца,
възникнало с плащането на застрахователно обезщетение по договор за застраховка
„Каско“ на МПС „Дачия“ с
рег.№ *****за вреди, настъпили в резултат на ПТП от 12.02.2017г., причинено
виновно от Г.А.Н.при управление на МПС „Опел“ с рег.№ *****, застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със законната лихва от 18.04.2018г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 154087
от 28.06.2019г. по гр. дело № 24780/2018 г. на Софийски районен съд, ГО, 71
състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „З.Д.Ж.и З.“ АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на З. „У.“ АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление *** – 13, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от още 293,05
лева, представляващи разноски в първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА „З.Д.Ж.и З.“ АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на З. „У.“ АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление *** – 13, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 299,53 лева,
представляващи разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА З. „У.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление *** – 13 да заплати на „З.Д.Ж.и З.“ АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 22,20 лева,
представляващи разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на
касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.
3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.