Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Хасково, 03.12.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в закрито заседание на трети
декември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХАЙГУХИ БОДИКЯН
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА КОСТОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
при секретаря,
като разгледа
докладваното от съдия Костова адм. дело
№ 1289 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по молба от В.К.Д. *** за поправка на очевидна
фактическа грешка допусната в Решение №964 от 18.11.2019г., постановено по адм.
дело №1289/2019г., с което съдът е отхвърлил жалбата против Решение №
273-МИ/06.11.2019г. на Общинска избирателна комисия – Хасково. В молбата се
сочи, че съдът неправилно възприел, че развилото се съдебното производство е по
реда на чл.88, ал.1, изр. второ и ал.2 във вр. с чл.58 от ИК и съдебното
решение е окончателно, при изрично посочване от оспорващия в жалбата, че
оспорването е по реда на чл.459 от ИК, който ред предвиждал разглеждане на
жалбата от Административен съд – Хасково, като първа инстанция, а като втора
Върховен административен съд. С молбата се иска след установяване на твърдяната
очевидна фактическа грешка съдът да поправи Решение № 964 от 18.11.2019г. като
посочи, че производството е по реда на чл.459 от ИК и че същото подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд.
Настоящият
състав на Административен съд Хасково, след като се запозна със съдържанието на
молбата намира, че същата следва да бъде разгледана като такава за поправка на
очевидна фактическа грешка по реда на чл. 175 АПК, вр. чл.
247 ГПК. Като тук е
мястото да бъде отбелязано за молителя, че в Административнопроцесуалния кодекс
Глава десета Оспорване на административни актове пред първата инстанция, Раздел
I Оспорване на
индивидуални административни актове е предвиден специален текст, този на чл.175 АПК, който предвижда реда за поправка на очевидна фактическа грешка допусната в
съдебен акт, постановен от административен съд. Като ГПК е приложим само за
неуредените в АПК случаи по силата на препращащата норма на чл.144 от АПК.
По
така направеното искане в указания от съда срок е постъпило становище само от
ответника Общинска избирателна комисия.
Заинтересованата
страна З.З. не се е възползвал от дадената му възможност за отговор по молбата.
Искането
е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно.
Според
чл.
175, ал. 1 АПК
очевидна фактическа грешка представлява писмена грешка, грешка в пресмятането
или други подобни очевидни неточности. Сходен е и текста на чл.247 от ГПК. Правната
теория приема, че очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между
формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване, отразено в
писмения текст на решението.
В
конкретния случай не сме изправени пред нито една от цитираните хипотези.
Спорът е във връзка с процесуалния ред по който е подлежало на обжалване
Решение № 273-МИ/06.11.2019г. на Общинска избирателна комисия – Хасково, с
което е заличен избраният за общински съветник от кандидатска листа на КП
„Движение ЗАЕДНО за промяна“ в изборите за общински съветници и за кметове на
27.10.2019г., В.К.Д., поради заявен отказ от мандат и встъпване в правомощията
на общински съветник, и е обявен за избран за общински съветник от листата на
КП „Движение ЗАЕДНО за промяна“ З.В.З., потвърдено с Решение № 1676-МИ от
11.11.2019г. на Централна избирателна комисия. Съдът в своето решение е приел,
че производството е по реда на чл.88, ал.1, изречение второ и ал.2 във вр. с
чл.58 от ИК и се е обосновал в съдебният си акт, защо приема, че това е
процесуалния ред за разглеждане на жалбата, а молителят Д., счита че приложимия
процесуален ред е този разписан в разпоредбата на чл. 459 от ИК и настоява, че
съда е длъжен да се съобрази с посоченото от него правно основание.
Така
издаденото Решение № 273-МИ/06.11.2019г. на Общинска избирателна комисия –
Хасково не попада в обхвата на визираните в чл.459, ал.1 от Изборния кодекс
актове на ОИК, подлежащи на съдебно обжалване пред съответния административен
съд, решението по които на основание чл. 459, ал. 8 от ИК подлежи на оспорване
пред Върховния административен съд в 7- дневен срок от съобщаването му на
страните. По силата на чл.459, ал.1 от ИК, съдът е компетентен да разгледа
жалби срещу решения на ОИК, с които са обявени изборни резултати, а в случая оспореното решение, не е такова по
своя характер. Отказа от мандат не е част от този избирателен процес, поради
което спора неможе да се разглежда, като такъв възникнал във връзка с провеждащ
се и незавършен избор. Решение № 273-МИ/06.11.2019г. на Общинска избирателна
комисия – Хасково е постановено по силата на общите правомощия на Общинската
избирателна комисия указани в нормата на чл.87 от Изборния кодекс и като такова
първоначално е подлежало на оспорване пред Централната избирателна комисия,
която се е произнесла по жалбата на Д. с решение на основание чл.57, ал.1,
т.26а и чл.88, ал.1 от Изборния кодекс, което решение предвид диспозитива му
води до извода за приложимост на разпоредбата на чл.88, ал.1 от ИК, съгласно
която „решенията на общинската избирателна комисия може да се оспорват в
тридневен срок от обявяването им пред Централната избирателна комисия, която се
произнася в тридневен срок с решение. Решението на общинската избирателна
комисия, потвърдено с решение на Централната избирателна комисия, подлежи на
обжалване по реда на чл. 98, ал. 2 от
Административнопроцесуалния кодекс
пред тричленен състав на административния съд по местонахождение на съответната
общинска избирателна комисия. В останалите случаи решението на Централната
избирателна комисия се обжалва пред Върховния административен съд. При
обжалване на решенията на общинската избирателна комисия се прилага чл. 58, който в своята ал.3 сочи, че
решението на съда в това съдебно производство се обявява незабавно и не подлежи
на обжалване. Ето защо, посочвайки, че решението е окончателно и неподлежи на обжалване,
съдът не е допуснал твърдяната очевидна фактическа грешка, чието поправяне се
иска в настоящото производство. В случая не е налице несъответствие между
формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване. Такава е
и практиката на ВАС - определение №7908 от 27.05.2019г. по адм. д.
№5994/2019г., определение №7960 от 28.05.2019г. по адм. д. №5992/2019г. и
определение №12923 от 2.10.2019г. по адм. д. №11584/2019г. на Върховния
административен съд, четвърто отделение.
За
пълнота на изложението следва да бъде посочено и това, че с така подадената от Д.
молба се цели именно подмяна на волята на съда, която той е изразил, прилагайки
посочените по-горе законови текстове.
С
оглед тези общи принципни правила, съобразявайки изложеното в молбата,
настоящият състав счита, че в конкретния случай в постановеното решение не е
допусната ЯФГ. Волята на съда както в мотивите, така и в диспозитива, е ясно изразена
и не е налице противоречие между нея и външното й изразяване в постановеното
решение.
При
това положение следва да бъде отбелязано изрично, че настоящото решение
съобразно разпоредбите на чл.175, ал.2 от АПК и чл.247, ал.4 от ГПК може да се
обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението, чиято поправка се
иска и след като то е окончателно, то в диспозитива на настоящото решение
следва да бъде посочено, че и това решение е окончателно и неподлежи на
обжалване.
Воден
от горното и на основание чл. 175 от АПК, във връзка с чл. 247, ал. 1 от ГПК, Административен съд Хасково
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В.К.Д. *** с искане за
поправка на очевидна фактическа грешка допусната в Решение №964 от
18.11.2019г., постановено по адм. дело №1289/2019г. по описа на Административен
съд Хасково.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.