Р Е Ш Е Н И Е
№…………….
гр. София, 02.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, VІІ въззивен
състав, в публичното съдебно заседание
на седми май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА
СТАВРЕВА
Мл. съдия МАРИНА
ГЮРОВА
в присъствието на секретаря Татяна Шуманова и участието
на прокурора Георги Герасимов, като разгледа докладваното от мл. съдия Гюрова ВНОХД № 1055 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 08.03.2018 г., постановена по НОХД № 2299/2010
г. по описа на СРС, Наказателно отделение, 103 състав, подсъдимата Н.К.М. е призната
за невинна в това, че на 11.12.2006 г., в гр. София, хотел
„Кемпински-Зографски“ противозаконно присвоила чужди движими вещи - 3 (три) броя бронзови пластики: „Трите грации“ на стойност
4 500 (четири хиляди и петстотин) лв.,
„Движение“ на стойност 4 000 (четири
хиляди) лв.
и „Античен мотив“ на стойност 2 500 (две хиляди и петстотин) лв., всичко на обща
стойност 11 000 (единадесет
хиляди) лв.,
собственост на автора им В.Д.С., които владеела в качеството й на представител
на галерия „Зелена котка“ за декорация на салона в хотел „Кемпински-Зографски“
и не върнала след края на изложбата, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдана по
повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК.
С присъдата съдът е отхвърлил
предявения, на основание чл. 45 ЗЗД, от В.Д.С.
срещу Н.К.М. граждански иск за сумата от 11 000 (единадесет хиляди) лв.,
представляваща причинени от деянието имуществени вреди.
На основание чл. 190, ал. 1 НПК, съдът
е постановил направените по делото разноски да останат за сметка на държавата,
а направените от гражданския ищец В.Д.С. да останат в негова тежест.
Срещу присъдата е постъпил протест от представител на
Софийска районна прокуратура, с вх. № 1018167 от 09.03.2018 г., в който се
излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност. Посочва се, че
атакуваният съдебен акт е постановен при непълнота на доказателствата и
неизяснена фактическа обстановка, което води до неговата необоснованост.
Поддържа се, че районният съд е оставил без уважение направените от държавното
обвинение доказателствени искания: за разпит на свидетеля К. Х., който да
установи какви са били задълженията на подсъдимата във връзка с проведената
изложба, както и дали инкриминираните вещи са били в нейно владение и за
събиране на писмени доказателства - трудов договор и длъжностна характеристика
на подсъдимата, от които да се установят задълженията на подсъдимата във връзка
с провеждани от галерията изложби. Алтернативно се излага, че първоинстанционният
съд е постановил присъдата при неправилна оценка на събраните доказателства, от
които по несъмнен начин се установява, че подсъдимата е упражнявала фактическа
власт върху инкриминираните вещи. Алтернативно се посочва, че пред
първостепенния съд е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до
ограничаване на правата на прокуратурата, изразяващо се в отказа на съда да
допусне изменение на обвинението, което налага връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на съда. В тази връзка се поддържа, че съдът
неоснователно е приел, че при изменение на обвинението в насока, че деянието е
извършено на неустановена дата, би се стигнало до нарушаване на правата на
подсъдимата, тъй като именно с оглед установяване на датата на деянието е
направено доказателствено искане за информация от Министерство на външните
работи (на коя дата през 2006 г. белгийският принц Ф. е бил на
посещение в Република България), което е
оставено без уважение. Иска се присъдата
да бъде отменена и подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнатото
обвинение за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 НК, като й бъде наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, което да
бъде отложено с изпитателен срок от четири години, както и да бъде уважен
предявеният граждански иск.
В закрито заседание на 22.03.2019 г. въззивният съд,
по реда на чл. 327 НПК, е преценил, че за правилното изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага провеждането на съдебно следствие във
въззивната инстанция.
Пред въззивния съд представителят на държавното
обвинение поддържа протеста по изложените съображения в него. Иска се присъдата
да бъде отменена и подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнатото
обвинение за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 НК, като й бъде наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, което да
бъде отложено с изпитателен срок от четири години, алтернативно делото да бъде
върнато за ново разглеждане.
Гражданският ищец В.Д.С., редовно призован, не се
явява пред въззивния съд.
Защитникът на подсъдимата - адв. И.Л., поддържа, че атакуваният
акт е правилен и законосъобразен. Излага, че в първоинстанционното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи, че недопускането на
изменение на обвинението не представлява абсолютно процесуално нарушение, а
също така връщането на делото на това основание се явява безпредметно,
доколкото изменение на обвинението се допуска само при първоначално разглеждане
на делото. Твърди, че неоснователен е довода за непълнота на доказателствата,
тъй като отношението на подсъдимата и на св. Х. към галерията са изяснени по
делото. Поддържа, че по делото е установено, че на инкриминираната дата липсват
действия по разпореждане на подсъдимата. Твърди, че подсъдимата е преводач и
изразител на волята на собственика на галерията, както и че дори и да е
извършила действия, те са извън инкриминирания период. С оглед изложеното, моли
присъдата да бъде потвърдена.
Подсъдимата Н.К.М. поддържа казаното от защитника си,
като в последната си дума моли присъдата да бъде потвърдена.
Въззивният съдебен състав, след оценка на събрания от
първостепенния съд доказателствен материал и след като обсъди доводите в
протеста‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ в
съответствие с чл. 314 НПК, провери изцяло правилността на атакуваната присъда
и прецени, че тя е правилна и не са налице основания за нейната отмяна или
изменение.
В производството пред първоинстанционния съд правилно
е изяснена фактическата обстановка по делото като същата по категоричен начин
се установява от събрания доказателствен материал - гласните и писмени
доказателства и доказателствени средства. Въззивният съдебен състав приема за
установени фактите, изложени в мотивите на обжалваната присъда, а именно:
Подсъдимата Н.К.М. е родена на *** ***, с ЕГН **********, българка,
българска гражданка, неосъждана, висше образование, безработна, разведена, с
постоянен адрес:*** и с настоящ адрес:***.
Към 2006 г. подсъдимата Н.М. работела като преводач
към галерия „Зелената котка“, находяща се в гр. София, като едновременно с това
подпомагала и организацията на изложби от галерията. Собственик на галерията
бил белгийският гражданин К. Х..
Св. В.С. познавал подсъдимата и К. Х. във връзка с
дейността на галерията, където излагал свои торби.
На 07.12.2006 г. подсъдимата се обадила на св. В.С. и
му предложила да представи свои творби на изложение в хотел
„Кемпински-Зографски“ по повод посещение на белгийския принц Ф. в Република
България. Подсъдимата поканила и св. Д.М., С.Й., М.Ц.-К. и И.П., които също да
участват в изложението.
Св. В.С., Д.М., С.Й., М.Ц.-К. и И.П. се съгласили да
участват като условията за това били уговорени в галерия „Зелената котка“ с
подсъдимата и собственика на галерията К. Х..
На 11.12.2006 г. подсъдимата заедно със св. Й. отишли
в ателието на св. В.С., от когото взели 3
броя бронзови пластики: „Трите грации“, „Движение“ и „Античен мотив“.
Посещението на принц Ф. и изложбата продължили няколко
дни и приключили на неустановена дата в началото на м. декември, 2006 г.
След приключване на изложбата произведенията били транспортирани
до галерията и получени от св. М., Й., Ц.-К. и П.. Св. В.С. разбрал за приключването
на изложбата от телевизията и на неустановена дата отишъл в галерията, за да
получи творбите си. В проведен със собственика на галерията разговор, в който
участвала подсъдимата като преводач, му било отказано. По - късно същия ден св.
В.С. отново посетил галерията като получил от подсъдимата творбите на дъщеря
си. Вечерта на същия ден св. В.С. се обадил на сина си - св. К. С. и заедно отишли
в кафене, където се видели с подсъдимата и собственика на галерията. Св. В.С. провел
разговор със собственика на галерията, в който отново участвала подсъдимата
като преводач. Св. В.С. помолил подсъдимата да преведе, че си иска творбите, но
собственикът на галерията вдигнал рамене и отказал да участва в разговора.
Назначената за нуждите на
досъдебното производство съдебно - оценителна експертиза установява следните
стойности на инкриминираните пластики: „Движение“ на мраморен постамент, с
височина 55 см. и материал от бронз - 4 000 лв.; „Трите грации“ на
мраморен постамент, с височина 45 см. и материал от бронз - 4 500 лв. и
„Античен мотив“ на мраморен постамент, с височина от 45 см. и материал от бронз
- 2 500 лв.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото
доказателства: обясненията на
подсъдимата (частично), показанията на свидетелите В.С. (включително и приобщените от д.п.), М.Я.(включително и
приобщените от д.п.), М.Ц.-К., К. С. (включително и дадените пред друг състав на съда), Д.М. (включително и
дадените пред друг състав на съда), С.Й., М.П.(включително и приобщените от д.п.), Н.Т.(включително и
приобщените от д.п.), И.П. (включително и приобщените от д.п.), съдебно - оценителна експертиза, както и от
писмените доказателства и доказателствени средства, приети по делото: уведомително
писмо от „ВГ“ АД, справка от Национална художествена галерия и справка за
съдимост.
Съдът намери, че горепосочените доказателства,
обсъдени в своята съвкупност и поотделно, категорично и без съществени
противоречия установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота,
поради което изцяло основа на тях своите фактически изводи.
Доказателствата са безпротиворечиви относно
обстоятелството, че на неустановена дата в началото на м. декември, 2006 г., във
връзка с посещението на принц Ф. от Кралство Белгия, било организирано
официално посрещане в хотел „Кемпински-Зографски“, за което св. В.С., Д.М., С.Й.,
М.Ц.-К. и И.П. били поканени от името на галерия „Зелената котка“ да
предоставят свои творби.
Еднопосочен е доказателственият материал и относно
обстоятелството, че подсъдимата и св. Й. отишли в ателието на св. В.С., като
последният предал на подсъдимата 3 броя негови творби: „Движение“ „Трите грации“ и
„Античен мотив“.
Доказателствата са еднопосочни, че след приключване на
изложбата св. В.С. не получил своите произведения.
Правилно първоинстанционният съд е кредитирал изцяло
показанията на св. М., Й., Ц.-К. и П. като последователни и безпротиворечиви, и
за които не може да се приеме каквато и да е предубеденост с оглед липсата на
основания за това. От същите се установява, че са били поканени да участват в организираната
от галерия „Зелена котка“ изложба, предали са на подсъдимата свои творби, които
са получили след приключване на изложбата. Свидетелите пресъздават разказаното
им от св. В.С., че след изложбата не е получил творбите си.
Законосъобразно в основата на фактическите си изводи
районният съд е поставил показанията на св. В.С.. Съдът извърши преценката
им особено внимателно, съобразявайки обстоятелството, че освен свидетел, той има процесуалното качество на страна в процеса и като такъв е заинтересован от благоприятен за нея изход на делото. Съдът
се довери на твърдението му, че по повод организираната изложба е предал на
подсъдимата инкриминираните творби, както и че след приключване на изложбата същите
не са му били върнати. Съдът дава вяра и на показанията на св. В.С., в частта
относно неуредени финансови отношения с подсъдимата по повод предишна работа с
галерията, но счита това обстоятелство за неотносимо към настоящото
производство. Съдът кредитира и изложеното от свидетеля относно проведени
разговори с подсъдимата и собственика на галерията за връщане на предадените
творби като същевременно констатира съществени противоречия в съобщеното от
свидетеля. В хода на досъдебното производството свидетелят е заявил, че в
проведените единствено с подсъдимата разговори последната е отказала да върне
инкриминираните творби поради неуредени финансови отношения с нея. В разпитите
си пред първоинстанционния съд св. В.С. заявява, че когато е отишъл в галерията
подсъдимата е задържала творбите му поради парични задължения към нея като
същевременно пояснява, че и в двата проведени разговори с подсъдимата е
присъствал главният мениджър на галерията - К. Х.. Същевременно в показанията
си свидетелят твърди, че е помолил подсъдимата като преводач да каже на
собственика на галерията, че си иска творбите, като последният е вдигнал рамене
и не е искал да участва в разговора. В последващ разпит пред съда свидетелят
заявява, че не е говорил с директора на галерията, но той е присъствал на
разговорите, като при проведения разговор в галерията е отказал връщането на
творбите, като подсъдимата е превеждала. При преценката за достоверност на
показанията на св. В.С., съдът намира, че следва да кредитира показанията му,
като приема, че подсъдимата е участвала като преводач в проведените със
собственика на галерията разговори за връщане на творбите и единствено е
изразявала волята на собственика на галерията.
Правилно първоинстанционният съд се е доверил и на
показанията на св. К. С., който е присъствал на разговора в кафене между
подсъдимата, св. В.С. и собственика на галерията. Св. К. С. потвърждава
обстоятелството, че на разговора е присъствал и К. Х., на когото подсъдимата е
превеждала казаното от св. В.С..
Не водят до противоречие и опровергаване на фактическата
обстановка, и гласните доказателствени средства събрани чрез разпита на свидетелите
Т., П.и М., които първоинстанционният съд правилно е анализирал.
Законодателното разрешение, включващо задължение да се
постанови присъда след анализ на всички събрани доказателства, изисква съдът да
извърши прецизна и правдива оценка на обясненията на подсъдимата. В
наказателния процес обясненията имат специфична функция - от една страна те са
средство за защита на привлечения към углавна отговорност деец, а от друга са
доказателствено средство - източник на факти, изхождащи от лице, стоящо
най-близо до изследваните обстоятелства. Доколкото подсъдимата е най-силно
заинтересована от благоприятен за нея изход на делото, обясненията й следва да
бъдат преценени внимателно, на плоскостта на собствената им логическа
непротиворечивост и при съпоставката им с останалия събран доказателствен
материал.
Обясненията на подсъдимата съдът кредитира частично. Твърдението
на подсъдимата, че е съдействала на собственика на галерията като преводач,
както и че по повод организираната изложба е оказала техническо съдействие по
преместване на произведенията е в синхрон със събраните по делото
доказателства. Същевременно заявеното от нея, че не знае какви произведения са
давали авторите, както и че не е имала анганжимент по връщане на творбите не
намира опора в доказателствения материал по делото. В заключение при преценката
за достоверност на обясненията на подсъдимата, съдът се довери на изложеното,
че действията, които е извършвала по повод организираната изложба са били по
възлагане на собственика на галерията - К. Х..
На съдебно - оценителната експертиза съдът даде вяра,
като прецени, че е обективно и компетентно изготвена и има отношение към
предмета на доказване по делото.
Писмените
доказателства кореспондират със събраните
доказателства и са относими към главния факт на доказване в производството.
Фактически
констатации за съдимостта на подсъдимата,
съдът
изведе от приложената по делото справка за съдимост.
При така установената фактическа обстановка и след
прецизен анализ на доказателствената съвкупност, въззивната инстанция намира от
правна страна, че по делото не се доказва по несъмнен начин, че подсъдимата е
осъществила от обективна и субективна страна състава вмененото й престъпление
по чл. 206, ал. 1 НК. Правните изводи на първоинстанционния съд са съобразени с
доказателствата по делото, установената фактическа обстановка и със закона.
Изводите на СРС, че обвинението, повдигнато срещу подсъдимата не е доказано по
несъмнен начин, са обосновани и законосъобразни, почиват на вярна интерпретация
на доказателствата по делото, направени са след събиране и проверка на всички
възможни доказателства, които са обсъдени логично и не са изопачени.
От обективна страна, изпълнителното деяние на
престъплението „обсебване“ се изразява в присвояване на предмета на
посегателство - чужда движима вещ. Присвояването, от своя страна, представлява
противозаконно разпореждане с вещта - предмет на посегателство, в интерес на
всеки друг, освен на собственика на вещта. Последната е във фактическата власт
на престъпния деец на годно правно основание към момента на осъществяване на
изпълнителното деяние. Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 206, ал. 1 НК може да се
осъществи както чрез действие, така и чрез бездействие.
За да е налице инкриминираният престъпен състав по чл.
206, ал. 1 НК е необходимо да е
доказано, че деецът упражнява фактическа власт върху чужда движима вещ на
правно основание. От доказателствения материал по делото несъмнено се
установява, че св. В.С. на 11.12.2006 г. е предал на подсъдимата
инкриминираните творби, като същите са били изложени в хотел
„Кемпински-Зографски“ и върнати в галерията след приключване на изложбата. Същевременно,
както правилно е посочил районният съд не се установява, че инкриминираните
творби са били във фактическа власт на подсъдимата след приключване на
изложбата. За да е налице обсебване е необходимо да е доказана присвоителната
дейност на подсъдимата по отношение вече намиращия се у нея предмет на
престъплението. Безспорно е вярно, че неизпълнението на задължението за връщане
на вещта на нейния собственик съгласно константната съдебна практика, би могло
да представлява действие на разпореждане по смисъла на НК и чрез него е
възможно да се осуети нормалното упражняване правото на собственост на неговия
законен носител. По делото обаче не се доказва, че след приключване на
изложбата подсъдимата е упражнявала фактическа власт върху инкриминираните
творби, както и че именно тя е отказала да ги върне на собственика им. По
делото се установи, че собственик на галерията е било лицето К. Х., като св. В.С.
е водил разговори именно с него за връщане на творбите, в които разговори
подсъдимата е участвала като преводач.
С оглед гореизложеното са правилни и изводите на районния
съд, че по делото не би могло по никакъв начин да бъде установено фактическо
или юридическо разпореждане от страна на подсъдимата с процесните произведения,
както и че същото е осъществено именно на инкриминираната с обвинителния акт
дата - 11.12.2006 г.
Настоящата инстанция не споделя изложените в протеста
доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в първоинстанционното
производство касателно отказа на съда да допусне изменение на обвинението. Първоинстанционният
съд е положил необходимите усилия за установяване на точната дата, на която е
проведена изложбата, като е приел, че обвинението не е доказано по други
съображения. Неоснователен е и доводът на държавното обвинение, че присъдата е
постановена при непълнота на доказателствата. Изискването на трудов договор и
длъжностна характеристика на подсъдимата, както и провеждането на разпит на
лицето К. Х. относно задълженията на подсъдимата във връзка с проведената
изложба не биха допринесли за изясняване на обстоятелствата по делото,
доколкото от доказателствения материал безпротиворечиво се установява, че в
проведените със собственика на галерията разговори за връщане на
инкриминираните творби подсъдимата е участвала като преводач.
По
гражданския иск:
Присъдата е
законосъобразна и в частта, с която е отхвърлен предявеният граждански иск
срещу подсъдимата за сумата от 11 000 лв. Настоящият съдебен състав се
солидаризира с извода на първата инстанция, че не са налице предпоставките за
реализиране на гражданската отговорност на подсъдимата, с правно основание чл. 45 ЗЗД, доколкото липсват елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане. По делото не се установи виновно
противоправно деяние, извършено от подсъдимата, от което да са настъпили вредни
последици и пряка и непосредствена причинно - следствена връзка между деянието
и причинените вреди.
При извършената, на основание чл. 314 НПК,
цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната
инстанция не констатира наличието на някакви други основания, които да налагат
нейното изменяване или отмяна, поради което и предвид на посочените
съображения, постанови своето решение.
Водим от всичко изложено и на основание
чл. 334‚ т. 6, вр. чл. 338 НПК‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 08.03.2018 г., постановена по НОХД № 2299/2010 г. по описа на СРС,
Наказателно отделение, 103 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
2.