ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.Габрово, 18.07.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
СИМОНА МИЛАНЕЗИ
като
разгледа докладваното от съдия Големанова в.ч.гр.д. №215 по описа за 2019г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.248 ГПК във връзка с чл.274 от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от М.Л.А. и по подадена частна
жалба от "Кредихелп" ООД против Определение №1306/06.03.2019г. по
ч.гр.д. №1764/2016 г. по описа на РС - Габрово, с което заявителят "Кредихелп"
ООД е осъден да заплати на адвокат Е.М.Г. от САК - повереник на длъжника по делото М.Л.А. сумата от
166,98 лв. -разноски по делото, както ида
заплати на М.Л.А. сумата от 2,80 лв. - разноски по делото.
В частната жалба на М.Л. (погрешно
изписан в жалбата като "Б.") А. се твърди, че определеното от съда
възнаграждение било много под минималните размери на адвокатските
възнаграждения, определени по правилата на Наредбата по чл.36 ЗАдв.
Първоинстанционният съд не се бил съобразил с тези правила и не се бил
мотивирал как и защо е достигнал до определеното възнаграждение. Моли съда да
отмени "оспореното" определение и вместо него да се постанови друго,
с което да се определи възнаграждение в размер не по-нисък от посочения в
наредбата минимум. Претендира и за присъждане на разноски в настоящото
производство.
По подадената от М.Л.А. частна жалба не
е постъпил отговор от заявителя.
В подадената от "Кредихелп"
ООД частна жалба се твърди, че не бил доказан твърдения от адв. Г. факт, че за
нея и довериятеля й било налице основанието по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв, а именно,
че А. бил материално затруднено лице. Доходът на А. през ч. юни 2018 г., когато
бил подписан договора за правна защита бил в размер на 1157,26лв. Освен това се
присъждали доказани разноски, а предвид възражението за наличие на основание за
предоставяне на правна помощ по чл.38 ЗАдв. Такива не били доказани. Съдебната
практика приемала, че хипотеза на безплатна помощ, подлежи на изрично доказване
във всеки конкретен случай. Моли съда да отмени обжалваното определение и да
остави молбата без уважение, както и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение и заплатената ДТ по жалбата.
Ответника по жалбата на
"Кредихелп" ООД не е депозирал отговор на същата.
Въззивният
съд, като взе предвид наведените в жалбите доводи и събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Частните
жалби са подадени в срок, от надлежни
страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, предвид на което същите са процесуално
допустими.
Определението
на районния съд е обжалвано и от двете страни, в частта му, в която е присъдено
адвокатско възнаграждение на адв. Г.. В останалата част не е обжалвано и е
влязло в сила.
От
приложените по делото доказателства се установява, че производството по ч.гр.д.
№1764/2016 г. по описа на Районен съд – Габрово е образувано по постъпило
заявление по чл.417 от ГПК от „Кредихелп” ООД срещу длъжника М.Л.А., за задължение
по запис на заповед. Съдът е издал Заповед №3346/08.08.2016г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК.
Длъжникът
е депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което
районният съд с Определение от 24.08.2019 г. е указал на заявителя в едномесечен
срок да предяви иск за установяване на вземането си. Тъй като заявителят не е
сторил това с Разпореждане №6050/15.11.2018г. първоинстанционния съд е
обезсилил издадената заповед за изпълнение.
Длъжникът
подал молба, в която е поискал да бъдат присъдени на адв. Г. разноски по
заповедното производство за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ по реда на чл.38 ЗАдв., като с обжалваното определение съдът е
присъдил такова в размер на 166,98лв.
Процесуалният закон не обвързва представляването на страната от адвокат
с вида, характера или сложността на производството, в което същата участва.
Присъждането на разноските е свързано със санкционирането на едната от страна
за неправомерно въвличане на другата в съответното производство.
Длъжникът е взел участие в заповедното
производство, като е ангажирал процесуален представител, който е депозирал
възражение по чл.414 от ГПК и е заявил претенция за присъждане на направените
от него разноски още при подаване на възражението, като е представил и
доказателства, че същите са платени.
Заповедното
производство е подчинено на общо основание на правилата за разноски в
гражданския процес, който чл.78, ал.4 от ГПК урежда, че ответникът има право на
разноски при прекратяване на делото. Безспорно по делото е обезсилена заповедта
за изпълнение и производството по делото е прекратено по причина, която не е
свързана с процесуалното поведение на длъжника, а с поведението на заявителя,
който в конкретния случай не е провел производство по иск с правно основание
чл.422 от ГПК. Като неизправна страна, която е довела с действията си до
неоснователно въвличане на длъжника в заповедното производство, заявителят
следва да понесе санкционните последици на разноските. В този смисъл е и
практиката на съдилищата.
Неоснователно
е възражението на "Кредихелп" ООД, че М.Л.А. към датата на сключване
на договора за правна помощ и съдействие с адв. Г. не бил материално затруднено
лице. По делото, към възражението е представено адвокатско пълномощно, изходящо
от М.Л.А., с което е упълномощен адв. Г. да го
представлява по делото. В адвокатското пълномощно е посочено, че правната
защита се предоставя на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, т.е. посочено е
основанието за предоставяне на правна помощ – предоставя се защита на
материално затруднено лице. За да упражни правото си на присъждане на
адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен със
страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че такава се
предоставя безплатно на някое от основанията по чл.38, ал.2 ЗАдв. При
присъждане на адвокатско възнаграждение по този ред, адвокатът не е задължен да
установява пред насрещната страна материалното положение на представлявания,
както и обстоятелствата по отношение на това материално положение не подлежат
на оспорване по съображения, касаещи съмнения за злоупотреба с права. С оглед
изложеното съдът намира,че са налице предпоставките на чл.38 от ЗАдв са присъждане на
адвокатско възнаграждение на адвокат предоставял правна защита безплатно. В
изложения смисъл са Определения №№123/2016г. по ч.т.д. № 1923/2015г на Іто и
368/2015г по ч.т.д. № 733/2015г на ІІто.
Тъй
като правната помощ е предоставена по реда на чл.38 ЗАдв, то не е възможно да
се представят доказателства за това, че възнаграждението е реално заплатено,
тъй като адвоката е предоставил услугите си на лицето безплатно, поради което
възражението на жалбоподателя "Кредихелп" ООД в тази
насока е неоснователно.
Размерът
на дължимото адвокатско възнаграждение дължимо на адв.Г., като представител на
длъжника по ч.гр.д.№1764/2016г. на РС Габрово следва да бъде съобразен с
разпоредбата на чл.7, ал.5 във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от
09.07.20104г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно
чл.7, ал.5 от Наредба №1 за процесуално представителство, защита и съдействие в
производствата за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се
определя по правилата на ал.2 на базата на половината от стойностите на
претендираните суми. В настоящия случай се претендира заплащане на сумите от 1 485
лв. - главница. Като се приложи разпоредбата на чл.7, ал.5 от Наредбата
дължимото минимално адвокатско възнаграждение следва да се определи върху
половината от тази сума, а именно върху 742,50лв., върху която сума съобразно
чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 дължимото възнаграждение е в размер на 300лв.
Поради
изложеното по-горе определението на районния съд в обжалваната част следва да
бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което на адв. Г. бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
Производството
с правно основание чл.248 от ГПК не е ново самостоятелно производство, различно
от исковото или заповедното производство по делото, по което съдът се е
произнесъл с акт по съществото на спора, но не се е произнесъл по отношение на
разноските, или макар и да се е произнесъл по исканията на страните за
присъждане на разноски, страните не са не са удовлетворени и са поискали
изменение на решението само в частта на разноските. Напротив то е продължение
на това предходно производство. По молбата с правно основание чл.248 от ГПК на
страна по исковото или в заповедното производство не се образува ново, отделно
производство от това по делото, по което съдът се е произнесъл по съществото на
спора и по разноските. Поради това не следва да се присъждат разноски на
страните за адвокатска защита : нито на страната, инициирала производството по
чл.248 от ГПК, нито на противната страна по това производство. По изложените
съображения на страните по делото не следва да се присъждат разноски в
настоящото производство.
Водим
от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
Определение №1306/06.03.2019г. по ч.гр.д. №1764/2016 г. по описа на РС -
Габрово, В
ЧАСТТА, в която на адв. Е.Г. от САК е пписъдено адвокатско възнаграждение в
размер на 166,98лв., вместо което ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА
"Кредихелп" ООД, с ЕИК *********, с адрес гр.София, ул.Панчо
Владигеров №** да заплати на адвокат Е.М.Г. от САК с личен номер **********
сумата от 300 лв.(триста лева)- възнаграждение по ч.гр.д. №1764/2016 г. по описа
на РС Габрово, на осн. чл.78 ГПК във вр. с чл.38 ЗАдв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: