№ 461
гр. Плевен, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20234430100480 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ.
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от С. И. С. с постоянен
адрес в ***, ЕГН ********** против ***, със седалище и адрес на управление в ***, ЕИК
***, представлявано от управителя ***, в която се твърди следното : ищцата работил в
ответното дружество по силата на трудов договор №95/02.01.2018год. като „охранител-
невъоръжена охрана", с място на работа "***, поделение ***, ***, охранителен обект
ВР/военен район/ 1175. На 30.11.2022год. й била връчена заповед №511/29.11.2022год., с
която на основание чл.328 ал.1 т.2, предложение 2 - съкращаване в щата от КТ и извършен
подбор по чл.329, ал.1 КТ, от Комисия, назначена със Заповед N9 ЗД 187/01.11.2022 г,
считано от 01.12.2022 год., е прекратено действието на трудовия й договор вр. с връчено на
03.11.2022год. писмено предизвестие №281/03.11 2022 г, което не е отработено. Оспорва
издадената заповед като незаконосъобразна. Не отговаря на фактическото положение, че
предизвестието й не е отработено. През целия месец ноември 2022год. била на работа
съгласно графика за месец ноември. На 27.11.2022 – неделя, била нощна смяна на работа,
след което била в законноустановената си 3-дневна почивка след нощната смяна. На
30.11.2022год. била извикана от районния инспектор на район Плевен *** и била й връчена
1
заповедта за уволнение, в която е посочено, че считано от 01.12.2022год. й се прекратява
трудовото правоотношение. На практика не е работила за срока на предизвестието от
01.12.2022год. до 03.12.2022год., а не за целия срок на предизвестието.
Твърди, че заповедта е незаконосъобразна и поради факта, че аз е работник, който се
ползва от специалната закрила на чл.333 КТ, тъй като страда от онкологично заболяване,
посочено в НАРЕДБА №5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат
особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от кодекса на труда.
В чл.1, ал.1, т.3 на наредбата е посочено онкологичното заболяване, като болест, която
задължава работодателя при съкращаване в щата да иска предварително разрешение от
Инспекцията по труда. Съгласно ЕР на ТЕЛК -II ри състав №90985 от 11.05.2022 г. й е
определена 50% ТНР с диагноза „екзоцервикс", довела до оперативна намеса в онкология
Плевен. Това заболяване е известно на работодателя й, тъй като след операцията
периодично се явявала пред ТЕЛК за освидетелстване и за определяне на процент ТНР и
всички експертни решения на ТЕЛК са му били предоставяни своевременно. Във връзка с
освидетелстванията й работодателят е предоставял производствена характеристика, които
ТЕЛК е съобразявал и е посочил, че може да работи по професията си охранител, посочена в
тази производствена характеристика. Така попада под закрилата на чл.ЗЗЗ, ал.1, т.2 и т.З КТ.
В конкретния случай работодателят не е поискал разрешение от инспекцията по труда,
преди прекратяването на трудовия договор, каквато е императивната разпоредба на закона.
Съгласно чл.344, ал.З КТ, когато не взето и не искано предварително съгласие от
инспекцията по труда, само на това основание заповедта се отменя като незаконна и спора
не се разглежда по същество.
Заявява, че и разгледана и по същество заповедта е незаконосъобразна.
Оспорва и основанията за прекратяване на трудовото правоотношение-съкращаване в
щата. Смята, че не е налице реално съкращаване в щата.
Оспорва и законосъобразността на извършения от работодателя подбор по смисъла на
чл.329, ал.1 КТ.Същият е формален и осъществен при неясни критерии, както и неясно
между кои лица е направен. Преди съкращаването в щата в район *** поделение ***, ***, в
което работила, били 14 работника, от които само 4 човека не са били пенсионери. Тя
поради онкологичното си заболяване има пенсия за инвалидност.
Изложеното по-горе води до извода, че заповедта за прекратяване на трудовия ми договор
е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
В заповедта е посочено, че следва да й бъдат изплатени обезщетения по чл.220, ал.1 КТ-за
неспазено предизвестие, в размер на брутното ми трудово възнаграждение за периода
01.12.2022 год. - 03.12.2022год., както и на основание чл.222, ал.1 КТ-обезщетение в размер
на брутното трудово възнаграждение за 1 месец оставане без работа.Тези две обезщетения
не са платени и към датата на предявяване на иска.
Наред с тях, работодателят дължи обезщетение по чл.222, ал.З КТ, изр.1: при
прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е
2
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за
прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му
трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в
същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на
обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.
Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.
За да е налице хипотезата на чл.222, ал.З КТ трябва да са налице кумулативно дадените
предпоставки:да е прекратено трудовото правоотношение/без значение какво е основанието
за прекратяването му/, както и работникът да е придобил право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст /като е без значение дали е упражнил или не правото си на пенсиониране/
В конкретния случай, преди прекратяване на трудовото правоотношение е придобила
право на пенсия, за което съгласно разпореждане на ТП на НОИ Плевен
№**********/12.10.2022год. й е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано
от 04.10.2022год. Има навършени 62 г и 4 месеца и 36 г и 2 месеца осигурителен стаж за
трета категория труд, като й е отпусната пенсия в минимален размер до окончателното
уточняване на осигурителния й доход.
При сключване на трудовия договор, уговореното възнаграждение е в размер на 510лв., а
за месеца предхождащ прекратяването на трудовия договор - ноември 2022год. е в размер на
786, 68 лв.
След прекратяване на трудовото правоотношение не е работила по трудово
правоотношение, не е работила и по граждански договори, не е регистрирана като
едноличен търговец или управител или съдружник в дружества по ТЗ и е останала без
работа.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ
да признае уволнението й за незаконно и да го отмени, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ да я
възстанови на заеманата до уволнението длъжност - охранител невъоръжена охрана, на
основание чл.344, ал.1, т.З , вр. чл.225, ал.1 КТ да осъди ответника да й заплати обезщетение
за периода от време, през който е останала без работа, а именно- за 6 месеца, считано от
01.12.2022год. в размер на 4 720.08 лв., ведно със законната лихва върху тази сума до
окончателното й изплащане, както и да осъди ответника да й заплати на основание чл.222
ал.З КТ сумата от 1 573.36лв. - обезщетение поради придобиване на право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното й
изплащане.
Претендира разноски.
В срок е депозиран писмен отговор от *** ** - ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, в който се твърди следното : предявените искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 и т.2 са допустими и основателни. Предявеният иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ е допустим, но частично основателен; предявените
искове с правно основание чл. 220, ал. 1, чл. 222, ал. 1 и чл. 222, ал. 3 са допустими, но
3
неоснователни.
Заявява се, че в исковата молба ищцата твърди неистина относно обстоятелството, че
работодателят е бил надлежно и своевременно известен от нея за наличието на онкологично
заболяване след претърпяна операция през 2014 г. по повод диагностицирано заболяване
„екзоцервикс“. Нещо повече - при постъпването си на работа в ***, на 24.01.2018 г. ищцата
собственоръчно е попълнила и декларирала неналичие на обстоятелства, свързани с
медицинска експертиза или друго сходно състояние, както и изрично е подчертала „НЕ“ в
посочения частен документ липса на обоснованост за конкретизиране на медицинския
статус на същата. С това си недобросъвестно поведение е затаила истина, касателно нейното
здравословно състояние, което е въвело в първоначално заблуждение работодателя, относно
това, дали тя попада в хипотезата на лице е особена закрила, съгласно чл. 333, ал. 1 от
Кодекса на труда.
В потвърждение на гореизложеното, представят доказателства за първото по време
информиране на работодателя за преосвидетелстване на здравословното състояние на
ищцата, а именно - писмо от РКМЕ към РЗИ Плевен, получено в *** на 17.01.2019 г.,
съдържащо експертно решение №0139/11.01.2019 г. на Трети ТЕЛК състав при ***, е което
експертно решение е определена 50 % трайно намалена работоспособност на ищцата с
водеща диагноза е код С53.1. Поредното и към настоящия момент явяващо се последно
информиране на работодателя по повод здравословното състояние на ищцата е представяне
в *** за приобщаване към трудовото досие на експертно решение №90985/11.05.2022 г. на
Втори ТЕЛК състав при *** с водеща диагноза „екзоцервикс“ е код С53.1 и определена 50 %
трайно намалена работоспособност и срок до 01.05.2025 г.
С оглед горепосоченото се заявява за безспорно установено и доказано обстоятелството,
че ищцата е лице, ползващо се от специалната закрила на чл. 333 от КТ, тъй като същата
страда от онкологично заболяване, посочено в чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5 за болестите, при
които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от
Кодекса на труда.
Безспорно е, че при извършване на подбор поради съкращаване на щата на основание
чл.328, ал. 1, т. 2 предложение второ от КТ на охранителите на *** - явяващ се работно
място на ищцата, не е взета под внимание приобщената към трудовото досие медицинска
документация по повод освидетелстване на здравословното и състояние, и не е изискано на
основание чл. 3 и чл. 5 от Наредба №5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците,
боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда,
мнението на съответната трудово-експертна лекарска комисия, както и не е отправено
писмено искане за предварително съгласие за уволнение от инспекцията по труда.
Предвид нормата на чл. 344, ал. 3 от КТ, в случаите, когато за извършване на уволнението
се изисква предварителното съгласие на инспекцията по труда или на синдикален орган и
такова съгласие не е било искано или не е било дадено преди уволнението, съдът следва да
отмени заповедта за уволнение като незаконна само на това основание, без да разглежда
трудовия спор по същество.
4
Предвид изложеното, се признава, че атакуваната в настоящото производство заповед за
уволнение е незаконосъобразна и че исковете с правно основание чл. 344, ал. 1 ,т. 1 и т.2 от
КТ следва да бъдат уважени, като съдът признае уволнението на ищцата за незаконно и
отмени заповедта за прекратяване на трудов договор №5/02.01.2018 г. и възстанови същата
на предишната и работа.
По иска за изплащане на обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 от КТ се
заявява следното : искането е неоснователно поради факта, че обезщетението за неспазено
предизвестие от страна на работодателя по чл. 220, ал. 1 от КТ е начислено и изплатено на
ищцата в размер и по начин, както следва - масов превод на заплати извършен на 21.12.2022
г.; размер на обезщетението по чл. 220 - за два дни в размер на 76,52 лв.
По иска за изплащане на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за
времето, през което ищцата е останала без работа, но за не повече от 1 месец по чл.222, ал.1
от КТ се заявява следното : обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ се дължи от работодателя в
хипотеза на законно уволнение. Предвид настоящия трудово-правен спор, по който
признавам уволнението като незаконно, искът за обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за времето, през което ищцата е останала без работа, но за не повече от 1
месец по чл. 222, ал. 1 от КТ, е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По иска за обезщетение поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст в размер на две брутни трудови възнаграждения, в претендирай от ищцата размер на
1 573,36 лева по чл. 222, ал. 3 от КТ се заявява следното : обезщетението по чл. 222, ал. 3 от
КТ се дължи от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение при
придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст независимо от основанието за
прекратяване. Предвид настоящия трудово-правен спор, по който се признава уволнението
като незаконно, искът на ищцата за обезщетение в размер на две брутни трудови
възнаграждения е неоснователен поради обстоятелството, че правната последица за ищцата
ще бъде признаване от съда на незаконността на уволнението и възстановяването на ищцата
на предишната и работа. В действителност, налице няма да има прекратяване на трудовото
правоотношение между *** и ищцата, за да е налице правна възможност за нея да
претендира за обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ.
Нещо повече - дори и уволнението на ищцата да е законно, до 30.11.2022 г. - датата на
връчване на ищцата на заповедта за уволнение, в *** не е постъпило под никаква форма
изявление от страна на ищцата, че същата е придобила право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст в срока на действие на трудовия договор със страна по него в качеството на
работодател ***. Работодателят няма законово задължение да следи по служебен път
наличието на предпоставки за пораждане на субективни права на служителите си, както и
права да предприема активни действия за тяхната реализация. Упражняването на
субективните права става както с правни, така и с фактически действия от страна на техните
носители. Упражняването на едно право е наличие на поведение от страна на неговия
титуляр, чрез което се реализира предписаното в закона насрещно поведение на правните
5
субекти, като едва в този момент субективните права и правните задължения стават реални.
С оглед изложеното искът е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По иска за обезщетение за периода от време, в който ищцата е останала без работа - за 6
месеца, считано от 01.12.2022 г. в претендирай от ищцата размер на 4 720,08 лева по чл. 225,
ал. 1 от КТ се заявява следното :
С оглед незаконосъобразността на заповедта за уволнение, се оспорва отчасти иска по чл.
344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ. На ищцата следва да бъде присъдено
обезщетение за времето, през което същата докаже, че е останала без работа, считано от
момента на уволнението до съдебното заседание, в което съдът счете делото за изяснено и
обяви, че ще се произнесе с решение, но за не повече от 6 месеца.
Счита, че към настоящия момент няма годни доказателства, потвърждаващи оставането
на ищцата без работа поради извършеното незаконно уволнение за период от 6 месеца,
поради което искът е частично неоснователен по отношение на неговия срок и размер.
Претендират се разноски и се прави възражение по отношение разноските на ищцовата
страна.
В о.с.з. ищцата се явява лично, представлява се от ***, която поддържа исковете и
навежда доводи в о.с.з. Прави оттегляне на иска с правно основание чл.222 ал.3, изрч.1-во
от КТ и в тази част производството по делото е прекратено.
В о.с.з. ответната страна се представлява от *** , която признава исковете.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Предявеният иск на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ е допустим, като подаден в
регламентирания от закона срок, а по същество се явява изцяло основателен и доказан и
следва да бъде уважен. Представените от ищцата писмени доказателства не са оспорени от
ответната страна, както и изложените обстоятелствата в исковата молба. Прави се
признание на исковете, което обосновава постановяването на съдебния акт при отчитане на
същото, т.к. са налице предпоставките, регламентирани в чл.237 ал.1 от ГПК. Следва да се
отчете направеното изменение на размера и периода на иск с правно основание чл.225 ал.1
от КТ за сумата от 2632,56лв. /така, както е изчислена като дължима от ВЛ по приетото
заключение по изготвената съдебно-счетодовна експертиза/ и за периода от 01.12.2022год.
до 20.03.2023год.
Следва да се присъдят в полза на ищцата направените по делото разноски за един
адвокат – 800лв.
На основание чл.71 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по
сметка на Плевенски районен съд държавна такса върху размера на уважените искове –
205,30лв. и разноски за вещо лице - 200лв.
Воден от горното, съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ за НЕЗАКОННО
уволнението на С. И. С. с постоянен адрес в ***, ЕГН **********, извършено
със Заповед №511/29.11.2022год. на управителя на ***, със седалище и адрес
на управление в ***, ЕИК ***, и ОТМЕНЯВА същата заповед като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ С. И. С. с
постоянен адрес в ***, ЕГН ********** на заеманата от нея длъжност в ***,
със седалище и адрес на управление в ***, ЕИК *** – „Охранител –
невъоръжена охрана“, код по НКПД : 54141007, от регион- поделение : ****.
ОСЪЖДА на основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ ***, със
седалище и адрес на управление в *** ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на С. И. С. с
постоянен адрес в ***, ЕГН **********, сумата 2632,56лв. - обезщетение за
периода от 01.12.2022год. до 20.03.2023год., ведно със законната лихва от
датата на подаването на исковата молба - 25.01.2023год. - до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.71 от ГПК ***, със седалище и адрес на
управление в ***, ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски районен
съд Държавна такса в размер 205,30лв., както и разноски за вещо лице в
размер 200лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК ***, със седалище и адрес
на управление в ****, ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на С. И. С. с постоянен адрес в
***, ЕГН **********, направените разноски по делото в размер 800лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен
срок чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд, считано от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7