Р Е Ш Е Н И Е
№ 1807 12.07.2019 г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На
десети юли две
хиляди и деветнадесета година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 3251 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от „Термострой“
ООД против „САХОС ГРУП“ ЕООД и е за установяване на дължимост на сума, оспорена
по ч. гр. дело № ***/2019 г. по описа на БРС.
В
законоустановения срок по делото не е постъпил отговор на исковата молба.
В съдебно
заседание представител на ищеца не се явява. Преди първото по делото съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца депозира становище, с което
заявява, че след образуване на делото ответникът е направил плащане, с което е
погасил изцяло претендираната сума, но тъй като е дал повод за завеждане на
делото, моли съда да присъди на страната сторените от нея разноски, както в
заповедното, така и в исковото производства.
В съдебно
заседание ответникът се не се явява и не се представлява.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът
изпълнява строително-монтажни работи, възложени от ответника, като за това са
съставени протоколи, подписани от изпълнителя и възложителя („инвеститор“ в
документите) – на 10.06.2016 г. за доставка и полагане на XPS
и шпакловка по обръщане на прозорци, на стойност 574 лева
без ДДС; на 30.04.2017 г. за доставка и изпълнение на топлоизолация 10 см до
шпакловка, монтаж и демонтаж на скеле и наем на скеле, всичко на стойност
9093,50 лева. За двете суми са издадени и фактури (на 10.06.2016 г. и на
30.04.2017 г.), отново подписани от двете дружества, за сумата от 688,80 лева с
ДДС, респективно за сумата от 10912,20 лева с ДДС.
На
15.01.2019 г. ответното дружество потвърждава, че дължи на ищцовото към дата
31.12.2018 г. сумата от 11 601 лева.
На
27.02.2019 г. ищецът подава до РС – Бургас заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу „САХОС ГРУП“ ЕООД, като по него е образувано ч.гр. дело № ***/2019
г. по описа на този съд. На 28.02.2019 г. е издадена заповед за изпълнение в
полза на „Термострой“ ООД за сумата от 11 601 лева главница. Ответникът
депозира възражение в срок против издадената заповед за изпълнение, поради
което ищецът депозира искова молба по настоящото дело.
По доказателствата:
Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и приложеното частно гражданско дело.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.258, вр. чл. 266, ал.1 ЗЗД от ЗЗД.
По
общото правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК
съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право, и
това са фактите, настъпили след
предявяване на иска - от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по
иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК
– в този смисъл т. 9 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. Допустимо е позоваването на правопогасяващи
възражения, чийто ефект е настъпил както преди подаване на заявлението, така и
след депозиране на заявлението и до приключване на съдебното дирене в исковото
производство. В случая е налице признание на
неизгоден за ищеца факт, заявено от неговия процесуален представител до
приключване на съдебното дирене, че задължението, предмет на заповедта за изпълнение,
е изцяло погасено от длъжника ответник, т.е. кредиторът ищец няма вземане.
Ето
защо исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По разноските:
Според чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с поведението
си не е причинил завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат
върху ищеца. За целта двете предпоставки трябва да са налице едновременно. В
настоящия случай ответникът отказва да плати доброволно задължението (обективирано в заповедта за
изпълнение) и с това причинява предявяване на иска,
поради което извършеното в хода на процеса изпълнение няма да го освободи от
разноски, независимо че искът
е отхвърлен поради плащането.
Смисълът на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК е, че основанието за присъждане
на разноските е не непременно изходът на делото, а поведението на ответната
страна – аргумент и от Определение № 688 от 2.10.2014
г. на ВКС по ч. т. д. № 2337/2014 г., I
т. о.
Видно от
заявлението за издаване на заповед за изпълнение ищецът не е поискал присъждане
на разноски, поради което и такива не са му присъдени със заповедта за
изпълнение. Недопустимо е в исковото производство ищецът за първи път да иска
присъждане на разноски за заповедното производство, ако не е направил такова
искане със заявлението – в този смисъл мотивите
към т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. Ето защо разноски в
заповедното производство не се дължат на „Термострой“ ООД, като изричен
отхвърлителен диспозитив не следва да се постановява, защото претенцията за
разноски не е иск.
За исковото
производство ищецът има право на разноски в размер на 583 лева (283 лева
доплатена държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение).
Ответникът
няма право на разноски.
Мотивиран
от горното и на основание чл.422, ал.1 от ГПК Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Термострой“ ООД, ЕИК – *********, против „САХОС ГРУП“
ЕООД, ЕИК – *********, с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.258, вр. чл.
266, ал.1 ЗЗД от ЗЗД за приемане за установено по
отношение на ответника съществуването на вземане в
размер на 11 601 (единадесет хиляди шестстотин и един) лева,
представляваща неизплатени възнаграждения с ДДС за извършени СМР, за които са
издадени фактура № ***/10.06.2016
г. на стойност 688,80 лева и фактура № ***/30.04.2017 г. на стойност 10 912,20 лева, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.дело № ***/2019 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА „САХОС ГРУП“ ЕООД, ЕИК – *********, да заплати на „Термострой“
ООД, ЕИК – *********, сумата от 583 (петстотин осемдесет и три) лева,
представляваща разноски в настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала!
ММ