РЕШЕНИЕ
№ 253
Велико Търново, 12.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII-ми административен състав, в открито съдебно
заседание на десети септември две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА
при
секретаря В.Г..
и в
присъствието на прокурора
……………………………………………..
разгледа
докладваното от съдията адм.дело № 188/2019г.
по описа на ВТАС. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК - обжалване на РА пред съд.
Образувано по Жалба, вх.№ 1647/27.03.2019г. в АСВТ,
подадена от името на търговско дружество с фирма „Д.-ИД“ЕООД В. Търново с ЕИК
*********.
Оспорва се Ревизионен акт № Р-04000418002544-091-001/29.11.2018
година, издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново. Обжалва се частта
от същия, потвърдена с Решение №
27/22.02.2019 година на ИД директор
Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” град Велико Търново при
ЦУ на НАП, относно определените
допълнителни задължения по ЗДДС - за
периода от 01.09.2016г.-31.01.2018г. в размер на 67 937,22лв. и лихви в размер на 10 203,58лв.;
по ЗКПО - за корпоративен данък за 2016г. в размер на 1 065,54лв. и лихви за
просрочие 179,97лв. и за 2017г. в размер на 4 428,59лв. и лихви 298,95лв.
Оспорващият твърди, че обжалваният ревизионен
акт е незаконосъобразен поради допуснати съществени нарушения на процесуални
норми, противоречие с материалноправните разпоредби на закона и необоснованост.
Оспорва достоверността на информацията, анализирана в РД с ПП Арбутус, т.к.
счита, че почива на предположения. Не било ясно кой и кога е извършил анализа
на данните. Оспорва и констатацията за неотчетени в пълен размер приходи от
продажби и наличието на предпоставки за извършването на ревизията по чл. 122 от ДОПК. Настоява, че липсват данни за източника на евентуалните неотчетени
приходи. Няма доказателства и относно фактическото движение на стоките между
него и твърдените доставчици и тяхното предаване и плащане. Няма подписи върху
фактурите за получател. Счита, че РА е немотивиран.
Упълномощеният процесуален представител в о.с.з.
пледира за основателност на жалбата и отмяна на РА като се позовава на
заключението на ССчЕ. Претендира да бъдат присъдени на доверителя му
направените по делото разноски, за което представя Списък.
Ответникът
по оспорването -
директорът на Дирекция “ОДОП” – Велико Търново, чрез процесуалния си
представител заема становище за неоснователност на жалбата. Определя оспореният
РА като законосъобразен. Сочи, че данните, снети от компютър в обекта на
търговеца са обезпечени по предвидения процесуален ред и съдържат автентична
информация, която е анализирана обективно. Обстоятелство, което е установено с
помощта на ВЛ по СТЕ. Представените с преписката веществени доказателствени
средства подкрепяли констатацията за укрити приходи от продажби. Резултатите от
анализа с ПП Арбутус на информацията в базата данни, свалени от компютъра в
тъговския обект, и съпоставката им с другите доказателствени средства сочели
наличието на предпоставки за облагане по особения ред на чл.122 от ДОПК. В тази
връзка припомня, че констатациите на ОП се считата за верни, а жалбоподателят
не е представил доказателства, които да оборят изводите на органите по приходите
за наличието на предпоставките на чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК.Касаещи липсата
на аналитична отчетност по сметка 304”Стоки” и неотчетени през ЕКАФП продажби с
код 193. Оспорва заключенията на ССчЕ, защото ВЛ е работило с документи, които
не са представени по делото, а за инвентаризационните описи счита, че са
новосъздадени документи. Настоява, че няма доказателства по делото с код 193 в
ПП STORE да са отразени
продажби на лотарийни билети.
ПП на ответника в о.с.з. пледира жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана. Препраща към мотивите на Решение №
27/22.02.2019г. на ДОДОП и представя писмена защита. Претендира присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
При преценка допустимостта на производството съдът
констатира, че Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация и
интерес от оспорването – адресат на акта. Същата отговаря на изискванията на
чл. 149 от ДОПК. Изчерпана е задължителната фаза на административния контрол –
абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, съгласно
чл.156, ал.2 от ДОПК. В оспорената част,
РА е потвърден с Решение № 27/22.02.2019
година на ДОДОП. Следователно в същата част е годен предмет на съдебен
контрол. Жалбата е депозирана в рамките
на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Потвърдителното Решение на
ДОДОП е връчено по електронен път на 05.03.2019г., а жалбата е депозирана на 19.03.2019г.
по пощата.
Делото е подсъдно на ВТАС по правилата на родовата и
местна подсъдност, съгласно актуалната редакция на чл. 156, ал. 1 от ДОПК (изм.
ДВ - бр. 77 от 2018 г., в сила от 18.09.2018 г.). Настоящото съдебно
производство е образувано на 28.03.2019г., т.е. при действието на същата. В
съдебния районна АСВТ е седалището на дружеството жалбоподател, както при първото
действие по ревизията, така и понастоящем. Не са налице пречки за постановяване
на акт по същество.
Жалбата е процесуално допустима за разглеждане. Преценена
по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, при
изложените по-долу фактически и правни съображения.
С Определение от 16.04.2019г. за насрочване на делото,
съдът разпредели доказателствената тежест между страните. На оспорващия указа,
че следва да опровергае фактическите констатации в РА, които на основание
чл.124, ал.2 от ДОПК се считат за верни до доказване на противното. На
ответника указа, че следва да представи доказателства за наличие на посочените
в РА основания за облагане по особения ред на чл.122 от ДОПК.
В тази връзка ответникът представи административната
преписка по издаване на РА, включваща з.к. на писмени документи, разпечатки на
хартиен носител на електронни документи, както и копия на ЕД, издадени при
ревизията, закрепени на технически носител/СД/. Последните/ЕД/ не са оспорени от
жалбоподателя по реда и в срока на чл.184 от ГПК относно тяхната истинност.
Открито е производство по чл.193 от ГПК за оспорване на автентичността на
подписите за получател в две фактури, издадени от ЕТ „Криция – М.И.”, но
жалбоподателя не ангажира в тази връзка свидетели или графологична експертиза.
В АП се съдържат и веществени доказателствени средства
по см. на чл.71 от ДОПК. Става въпрос за технически носители на данни, снети от
компютри, находящи се в търговския обект на РЛ и обезпечени по реда на чл.40 от ДОПК. Действията по обезпечаване на доказателствата не са обжалвани по реда на
чл.41 от ДОПК. Автентичността на данните и тяхната връзка с търговската дейност
на ревизираното лице бе оспорена от жалбоподателя, но бе потвърдена чрез
съдебна компютърна експретиза.
В хода на съдебното следствие бе прието и заключението
на съдебно-счетоводна експертиза. Заключенията на ВЛ по назначените СКЕ и ССчЕ
са дадени под страх от наказателна отговорност, предвидена чл.291 от НК, за
която вещите лица са предупредени. ВЛ са изслушани непосредствено от съда, като
поддържат изводите си, отразени в писменото ЕЗ. Съдът кредитира същите с
доверие и ги цени съвкупно с всички
други доказателствени средства, събрани по делото.
Посочените в този раздел доказателства и съдебни експертизи ще бъдат обсъдени по
същество, в съответната част на решението по-долу.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът
прие за установено следното по фактите:
„Д. - ИД" ЕООД е регистрирано по фирмено
дело № 2049 от 2007 г. на Окръжен съд Велико Търново и пререгистрирано в ТР към
Агенцията по вписванията на 27.07.2009 г. със седалище и адрес на управление
гр. Велико Търново, ул. „Гео Милев" № 47. Едноличен собственик на
капитала, представляващ и управляващ дружеството е П. И.Д.. Основната
икономическа дейност на дружество е търговия на дребно с разнообразни стоки,
осъществявана в магазин за хранителни стоки „Д."***, стопанисван под наем.
По данни от ИС на НАП към 26.01.2018 г.
са регистрирани шест трудови договора.
Със Заповед
за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-04000418002544-020-001/27.04.2018 г., връчена по електронен път на 17.05.2018 г., изменена
със ЗИЗВР № Р-04000418002544- 020-002/10.08.2018 г., е възложена ревизия на „Д.
- ИД" ЕООД за установяване на задължения за ДДС за данъчни периоди от
01.09.2016 г. до 31.01.2018 г. и за корпоративен данък за периода от 01.01.2016
г. до 31.12.2017 г. На основание чл. 117 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад №
Р-04000418002544-092-001/01.10.2018 г., връчен на 02.10.2018 г. по електронен
път на деклариран от дружеството имейл-адрес. Ревизираното лице е подало възражение
срещу РД към което не са представени допълнителни доказателства. Възраженията
не са приети за основателни. На основание чл.119 от ДОПК е издаден РА №
Р-04000418002544-091-001/29.11.2018г. С РА при прилагане на особения режим за
облагане, регламентиран в разпоредбите на чл.122 от ДОПК, са определени
задължения за внасяне общо в размер на 94 584,19 лв. (главница и лихви). Същите
произтичат от:
1.)
задължения за ДДС общо в размер на 69 664,95 лв. (от които-допълнително
начислен ДДС за данъчни периоди от 01.09.2016 г. до 31.01.2018 г. от неотчетени
приходи в размер на 67 937,22 лв. и деклариран и невнесен в пълен размер ДДС за
внасяне по СД по ЗДДС за м.05.2017 г. - 1727,73 лв.) и съответни лихви в размер
на 10 459,40 лв. (в т.ч. 255,82 лв. върху част от главница деклариран и
невнесен ДДС за м.05.2017 г.);
2.)
задължения за корпоративен данък за 2016 г. в размер на 1065,54 лв. от
неотчетени приходи и съответни лихви 179,97 лв. и задължения за корпоративен
данък за 2017 г. в размер на 12 378,53 лв. в т.ч. в размер на 2 235,22 лв.
деклариран и невнесен в пълен размер корпоративен данък по ГДД за 2017 г. и
съответни лихви 835,62 лв.
Именно допълнително
определените задължения са били предмет на обжалване в производството пред
ДОДОП. Тази инстанция е потвърдила РА като законосъобразен в частта, в която за
периода от 01.09.2016 г. до 31.01.2018 г. са определени допълнително задължения
за ДДС в размер на 67 937,22 лв. и лихви
върху него - 10 203,58 лв., и за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г.
са определени допълнително задължения за корпоративен
за данък - за 2016 г. в размер на 1
065,54 лв. и лихви за просрочие - 179,97
лв. и за 2017 г. в размер на 4 428,59
лв. и лихви за просрочие - 298,95
лв. тази част от РА е предмет на съдебен контрол.
Проверката
на доказателствата по преписката показа, че при ревизията са осъществени
следните процесуални действия:
На
08.02.2018 г. е извършена проверка в търговския обект на дружеството с цел обезпечаване на доказателства по реда на
чл. 40 от ДОПК. Служители на ТД на НАП В. Търново са извършили копиране на информация от софтуер за
управление на продажбите на обекта, находящ се в компютрите в обекта, на 3
бр. технически носители. Съставен е Протокол сер.АА № 0281711/08.02.2018г./вж.
л. 29 и сл. от папка 2-ра на АП/. Установено е, че оборотите в обекта се
регистрират и отчитат чрез регистриран ЕКАФП DATECS DP-150 KL с номер на ФП
2671603 и ФУ DT671603, свързан с дистанционна връзка с НАП под регистрационен №
3816929 от 13.05.2017 г. и с POS терминално устройство на „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК". Фискален бон е издаден при контролната покупка, а касовата
наличност съответства на отразеното във ФУ.
С
Приложение № 1/вж. л.31/ към същия
Протокол от 08.02.2018 г. са документирани действията по обезпечаване на
доказателства в търговския обект, извършени на 08.02.2018 г. от 11.00 до 13.30
часа. Констатирано е, че в магазина се използват два компютъра, единият от
които в обособения склад в обекта, който се използва за сървър и втори на каса
за регистриране на продажбите без използване на интернет, свързан с ЕКАФП. За
управление на дейността и регистриране на продажбите е инсталиран програмен
продукт (ПП) „STORE". Установено е, че информацията за извършените
продажби се съдържа във файлове Danni ot C.bmp и Danni ot D.bmp на ПП
„STORE". Със съдействието и съгласието на П. И.Д. - управител и
представляващ „Д. - ИД" ЕООД, е извършено копиране на установените файлове
с данни, находящи се в директория на твърдите дискове на компютрите в обекта на
жалбоподателя. При този процес са взети технически мерки за запаване на автентичността на информацията,
чрез генериране на контролни суми SHA1 и SHA256 - файл md5sha256.txt. Информацията
е записана на три СД – по едно за страните и едно контролно копие. Оптичните
носители на информация - в случая CD-R
са ВДС по чл.71 от ДОПК. А данните в тях се смятат за създадени от ревизираното
лице, тъй като са доказани презумпционните предпоставки на чл. 54, ал. 3 от ДОПК - данните са се съдържали в компютри, намиращи се в търговския обект на
жалбоподателя.
С
Резолюция за извършване на проверка № П-04000418024524-ОРП-001/09.02.2018 г. е
възложена проверка за анализ на данни в
електронен формат (ПАДЕФ), с цел да се анализира обезпечената информация,
снета от компютрите в обекта на дружеството и да се съпостави с отчетените и
декларирани от дружество приходи. Съставеният в резултат Протокол серия АА №
П-04000418024524-073-001/26.04.2018 г. е присъединен към доказателствата по
ревизията с Протокол № Р-04000418002544-ППД- 001/31.05.2018 г. За целите на
анализа е присъединена информация, предоставена от „СОФТУЕРНИ СИСТЕМИ -
БЪЛГАРИЯ" ЕООД с ЕИК115799461, в качеството му на разработчик на
програмния продукт, а именно: описание
на базите данни на програмен продукт „STORE", наименования на таблиците и
полетата в програмния продукт, функционалното им предназначение и пр. Данните
от обезпечената информация за продажбите от хранителния магазин „Д.",
налична в ПП „STORE", е обработена с помощта на ПП ARBUTUS - лицензиран софтуер за анализ на данни.
С
Протокол № Р-04000418002544-ППД-002/31.05.2018 г. като доказателства,
установяващи трайни факти и обстоятелства са присъединени протоколи сер.АА №
0281711/08.02.2018 г. и АА № №0006801/08.02.2018 г., документиращи извършените
оперативна проверка и проверка за обезпечаване на бази данни в магазин „Д.",
ведно със събраните доказателства.
С
Протокол № Р-04000418002544-ППД-003/31.05.2018 г. е приобщен протокол сер.АА №
0234994/02.11.2016 г. от извършена предходна оперативна проверка в магазин „Д."
през м. 11.2016 г.
При
ревизията са връчени ИПДПОЗЛ с изх. № Р-04000418002544-040-001/07.06.2018 г. и
ИПДПОЗЛ с изх. № Р-04000418002544-040-002/16.07.2018 г., с които от
жалбоподателя са изискани всички счетоводни и търговски документи за периода от
01.01.2016 г. до 31.01.2018 г., отразяващи дейността на дружеството, в т.ч.
фактури, дебитни и кредитни известия за покупки и продажби през периода,
стокови и складови разписки, приемо- предавателни протоколи и др. първични
документи, съпътстващи доставките за ревизирания период, справки за отчетените
продажби в брой по месеци в обекта, стопанисвани от ревизираното лице, в т.ч.
заплатени в брой и съответно по банков път, касови книги и месечни отчети по
ЕКАФП, главни книги, оборотни ведомости, хронологични и аналитични счетоводни
регистри на сметки от гр.20, гр.30, гр.60, гр.61 и гр.70 за горните периоди,
протоколи за брак, инвентаризационни описи на стоки и активи, платежни
документи и др.
Органите
по приходите са отправили и Искания за предоставяне на документи, сведения и
писмени обяснения от трети лица (ИПДПОТЛ) до дружества-доставчици на стоки на
жалбоподателя, за които е установено от извършени проверки в ИС на НАП, че част
от издадените от тях фактури не са отразени в Дневниците за покупки на „Д. -
ИД" ЕООД.
С
Протокол № 1325215/17.07.2018 г. е документирано извършено посещение в
счетоводството на „Д. - ИД" ЕООД, при което са прегледани първични и
вторични счетоводни документи за ревизираните периоди. При извършен преглед на
оригиналите на фактурите от доставчици е констатирано, че върху повечето от тях
няма поставен подпис на получател, с изключение на фактурите от трима конкретно
посочени доставчици. Уточнено
е, че счетоводството на дружеството се води на програмен продукт „Плюс
Минус" от счетоводител - М.И.Д.. Стоките в обекта се завеждат само
стойностно и няма връзка между програмния продукт за регистриране на продажбите
в обекта „STORE" и счетоводната програма за водене на отчетността. От
жалбоподателя са представени декларации относно дейността на фирмата и ПП
„STORE", в т.ч. документ за закупуването на програмния продукт. Същият е
закупен като употребяван с фактура № 2786/ 16.08.2016 от „БОНЕЛ КОНСУЛТ" с
ЕЖ *********.
От
„ЕЛМАТО" ЕООД с ЕИК *********, извършващо абонаментното сервизно
обслужване на ЕКАФП на „Д. - ИД" ЕООД, са изискани контролни ленти на
електронен носител (КЛЕН) за съответните ЕКАФП, функционирали през ревизирания
период в хранителния магазин. Същите са предоставени на органите по приходите
по електронен път.
След
разчитане на базите данни и анализа им чрез ПП ARBUTUS е установено, че в
обезпечената информация са налични записи за предшестващ период - до 04.02.2016
г. и за периода от 04.09.2016 г. до 08.02.2018 г. (денят на обезпечаване на
информацията). Предвид това, че „Д. - ИД" ЕООД е закупило употребяван
програмен продукт (втора употреба), през м.08.2016 г. с фактура №
2789/16.08.2016 г., при проверката са анализирани единствено записите след този
период (за периода от 04.09.2016 г. до 08.02.2018 г.). Установено е, че в база
данни STORE PC SKLAD, директория Store disk, поддиректория DATA, са налични
таблици SALES, SALESART, SALEPAYS, CASHSALE, DELIVERY, CLIENTS, ARTICLES,
OPERATOR, като основните полета в тях отговарят на описанието предоставено от
разработчика на програмния продукт „СОФТУЕРНИ СИСТЕМИ - БЪЛГАРИЯ" ЕООД,
което позволява извършването на пълен анализ на иззетата информация. В таблица
SALES (основната таблица, която съхранява транзакциите) са налични 271 309 броя
записа с тип на документа: 0-продажба (поле Kind) на обща стойност 1 197 343,36
лв. При проверката е извършена съпоставка
на отчетените продажби по ПП „STORE" с данните, подадени дистанционно
в НАП от касовите апарати на жалбоподателя, функционирали през
разглеждания период в обекта: ЕКАФП, регистрирано в НАП с ФУ DT345667 и ФП
2661375 за 2016 г. и до 13.05.2017 г. и ЕКАФП с ФУ DT671603 с ФП 2671603 след
13.05.2017 г. Констатирано е, че декларираните обороти от тези касови апарати
са по-малки спрямо данните, налични в ПП „STORE”, което несъответствие за разглеждания период е в общ размер на 419 518,49
лв. Данните са посочени в таблицата на стр.6 и 7 от протокола от извършената
ПАДЕФ/вж. л. 20 от 2-ра папка на АП/.
В хода
на ревизията, информацията, обезпечена по реда на чл. 40, ал. 1 от ДОПК от
търговския обект „Д.", отново е подложена на анализ с помощта на ПП
ARBUTUS/вж. стр. 3 - 17 на РД/. В
резултат е установено, че за периода от 04.09.2016 г. до 31.01.2018 г. фактически реализираните продажби от „Д.
- ИД" ЕООД надхвърлят значително
размера на декларираните от
дружеството продажби (по СД за ДДС и ГДД по ЗКПО). Тази констатация на РО
всъщност е за неотчетени от ревизираното дружество приходи, което е
обстоятелство по чл. 122, ал.1, т.2 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи
и доходи. Констатирано е, че „Д. - ИД" ЕООД не е декларирало значителна
част от реализираните приходи от продажби на стоки, което е обосновавало и
извода, че воденото счетоводство не отразява действително реализираните от
дружеството приходи и не дава възможност за установяване на основата за данъчно
облагане - обстоятелство по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК. При ревизията също е
установено, че закупените стоки от дружеството не се завеждат аналитично по
видове количества и вид на стоките, а само стойностно, както и че се изписват
стойностно с еднократни записи в края на отчетните периоди, което препятства
проследяването на заведените и наличните стоки по количества и артикули,
съответно последващото им изписване. РО са направили извод, че така организираната
счетоводна отчетност не позволява извършване на съпоставка между наличността на
стоките по счетоводни данни с фактическите наличности в обекта на жалбоподателя.
При тези
установявания на 16.07.2018 г. на „Д. - ИД" ЕООД е връчено Уведомление по
чл.124, ал.1 от ДОПК изх. № Р-04000418002544- 113-001/16.07.2018 г., с което
лицето е уведомено, че основата за облагане с Данък върху добавената стойност
за периода 01.09.2016 г. - 31.01.2018 г. и корпоративен данък за периода
01.01.2016 г. - 31.12.2017 г. ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК.
Едновременно с това на дружеството е връчено Уведомление по чл. 17, ал. 1 , т.2
от ДОПК изх. № Р-04000418002544-139-001/16.07.2018 г. и ИПДПОЗЛ изх. №
Р-04000418002544- 040-002/16.07.2018 г., с което е изискано представяне на
декларации по чл.124, ал.З от ДОПК за 2016 г. и 2017 г., (а също и информация
относно начина на организация на дейността в търговския обект) и е дадена
възможност за вземане на становище. С вх. № № 21031/06.08.2018 г. от
дружеството са представени декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за 2016 г. и
2017 г., и писмени обяснения и справки във връзка с организацията на дейността
му, но становище не е ангажирано.
Ревизиращите
органи са приложили особеният ред за
облагане по чл. 122 от ДОПК, като основата за облагане с ДДС и корпоративен
данък е определена след извършен анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2,
т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 6, т. 8, т. 9, т. 15 и т. 16 на същата правна норма,
относими към случая. При това данъчната основа по ЗДДС на продажбите за
ревизираните данъчни периоди от 01.09.2016 г. до 31.01.2018 г. е определена
като сбор от декларираната от дружеството данъчна основа за съответния месец и
установената от ревизията данъчна основа на неотчетените продажби (данните за
м.05 и м.06.2017 г. са взети съобразно подадените коригиращи СД). Общият размер
на допълнително начисленият ДДС с РА е в размер на 67 937,22 лв.
Основите
за облагане с корпоративен данък по ЗКПО за 2016 г. и 2017 г., са определени
като разлика между установените от РО приходи и установените разходи. Приходите
за ревизираните периоди от 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г. са установени, като
сбор между декларираните от дружеството приходи по ГДД (за 2017 г. са взети
предвид приходите по коригиращата ГДД по чл.92 от ЗКПО) и установените
недекларирани приходи за отделните данъчни периоди (неотчетени приходи за 2016
г. по данни от периодите м.09 (от 05.09.2016 г.), м.10, м.11 и м.12.2016 г. в
размер на 97 243,60 лв. и за 2017 г. в размер на 222 766,23 лв. С оглед
спазване на принципа за съпоставимост между приходи и разходи, при установяване
на данъчната основа в частта по ЗКПО, при ревизията е признат допълнителен
разход в размер на отчетната стойност на продадените стоки, съставляващи укрити
приходи. За 2016 г. и 2017 г. допълнително признатите разходи, съответстващи на
допълнително установените приходи, са определени съответно за 2016 г. в размер
на 86 566,25 лв. и за 2017 г. в размер на 178 480,30 лв. За обективно и точно
определяне на точните размери на разходите, ревизиращите органи са използвали
данните за доставените /заприходени/ стоки и съответно продадените стоки през
съответния период, отразени в ПП „STORE" (таблици DELIVER! и CASHSALE). По
този начин допълнително признатите разходи са определени въз основа на
процентното съотношение между разходите за закупени стоки (стойността на
закупените стоки в таблица DELIVERI на ПП „STORE" и приходите от продажба
на стоки за същия период в таблица CASHSALE. За 2016 г. по описания начин е изчислено
процентно съотношение 89,02 % (доставени стоки през м.09, м. 10, м. 11 и м.
12.2016 г. в размер на 269 421,42 лв. / приходи от стоки за същия период - 302
632,81 лв.) или допълнително признатите разходи за 2016 г. са в размер на 86
566,25 лв. (89,02 % от 97243,60 лв.). За 2017 г. е изчислено процентно
съотношение 80,12 % (доставени стоки 2017 г. в размер на 656 510,848 лв. и
приходи от стоки за същия период - 819 436,18 лв.) Допълнително признатите
разходи за 2017 г. са в размер на 178 480,30 лв. (80,12 % от 222 766,23 лв.)
Останалите
данни от подадените годишни данъчни декларации, касаещи декларираните от
дружеството суми за преобразуване на финансовия резултат, не са променени. В
резултат на установените от РО увеличения на приходи и разходи, са определени по-високи
размери на данъчна печалба, и са установени допълнителни задължения за
корпоративен данък по ЗКПО и лихви върху него за 2016 г. - данък в размер на 1
065,54 лв. и лихви за просрочие - 179,97 лв. и за 2017 г. - данък в размер на
10 143,31 лв. (за 2017 г. освен допълнително установен корпоративен данък, е
установен и невнесен деклариран корпоративен данък по ГДД в размер на 2235,22
лв.) и лихви за просрочие - 621,95 лв.
РА е
обжалван от задълженото лице по реда на чл.152 и сл. от ДОПК. В това
производство РЛ не представя нови доказателства. Решаващия орган при административното
обжалване отменя РА, в частта за допълнително определените задължения за
корпоративен данък за 2017г. в размер на 5 714,72лв. и лихви в размер на
385,78лв. Поради погрешно посочена в РД по-малка сума на общите разходи,
определени от РО за 2017г./554 442,52лв. вместо 611 589,68лв./ .
Фактически констатации на ревизиращите органи по
приходите за наличие на укрити приходи и водено счетоводство, което не дава възможност за установяване на
основата за облагане с данъци са приети
от решаващия орган на ДОДОП за подкрепени от събраните доказателства, а
установените задължения за правилно определени по основание и размер, поради
което РА е потвърден като законосъобразен в останалата част по ЗДДС и ЗКПО.
Възраженията в жалбата са приети за неоснователни. ДОДОП е приел, че при
наличие на доказателства за неотчетени продажби, се налага изводът, че
счетоводството на търговеца не е водено редовно, т.е. наличие на основания по
чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК за облагане по особения ред на с.р. Решаващият
орган при адм. обжалване споделил правните изводи на РО. При това е акцентирал
на факта, че установеното укриване на приходи е обстоятелство, при което влиза в сила презумпцията за вярност на
фактическите констатации на РА, съгласно чл.124, ал.2 от ДОПК. Приел е в тази
връзка, че в хода на административното обжалване не са ангажирани
доказателства, които да оборват тези констатации.
Предмет на съдебен контрол е РА в частта, в която е
потвърден с Решението на ДОДОП за определените допълнителни задължения по
ЗДДС - за периода от
01.09.2016г.-31.01.2018г. в размер на 67
937,22лв. и лихви в размер на 10 203,58лв.; по ЗКПО - за корпоративен данък за 2016г. в размер на 1 065,54лв. и лихви за
просрочие 179,97лв. и за 2017г. в размер на 4 428,59лв. и лихви 298,95лв.
При така установеното от фактическа страна съдът направи
следните изводи:
Приложим процесуален закон при издаване и обжалване на
процесния РА по административен и съдебен ред е Данъчно-осигурителен
процесуален кодекс/ДВ бр.105 от 2005г./. Приложими материални закони са Закон
за данък върху добавената стойност/ДВ бр.63 от 2006г./ и Законт за
копоративното подоходно облагане/ ДВ бр.105 от 2006г./.
В настоящото производство съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт,
като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.
При това, на основание чл.160, ал.4 от ДОПК, административният съд дължи
решение на делото по същество, т.е. отговор на въпроса какъв е конкретният
размер на дължимите от ревизираното лице данъци. Независимо от допуснатите
евентуално процесуални нарушения при ревизията, т.к. задълженията за данъци
възникват по силата на закона, а не от оспорения РА.
При дължимата пълна служебна проверка на валидността и
законосъобразността на оспорвания РА, съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК,
вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът установи следното, по отношение на РА,
оспорен пред настоящия съд:
Оспореният РА е валиден административен акт.
РА е издаден след провеждане на ревизия, възложена от Б.И.Б.на
длъжност „Началник сектор“, който е определен със Заповед № 6/03.01.2017г. на
Директора на ТД на НАП – Велико Търново, за орган компетентен да възлага
ревизии. От това следва изводът, че същият е надлежно оправомощен от ТД в хипотезата на чл.112,
ал.2, т.1 от ДОПК/л.25, папка 1/. С факта на посочване на органа по приходите в
издадената от директора заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, определеният
орган по приходите придобива освен материална/по силата на закона/ и персонална
компетентност да издава заповеди за възлагане на ревизии за всички данъчни
субекти, спрямо които териториалната дирекция е компетентна. Другият орган,
участник в екипа, който издава РА е лицето Н.К.К., който е имал качеството
ръководител на ревизията, което го определя като компетентен АО по силата на
чл.119, ал.2 от ДОПК.
След извършена проверка съдът установи, че
ревизионният акт е издаден от оправомощени органи, съгласно чл. 119, ал. 2, от ДОПК, в рамките на тяхната компетентност, определена със Заповед № 6/
03.01.2017 г. на директора на ТД на НАП – гр. В. Търново /папка 1, л. 25/ и
цитираните по-горе ЗВР и ЗИЗВР на н-к сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – гр. В.
Търново. Заповедите за възлагане на ревизията също са издадени от компетентен
орган, в кръга на неговите правомощия, определени с посочените заповеди на
директора на ТД на НАП – гр. В. Търново.
В съдържанието на ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА е отразено, че
са издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронен документ,
подписан с електронен подпис. Този факт не се
оспорва от страна на
жалбоподателя, който в указания срок не се е възползвал от предоставена възможност по реда на чл.184 от ГПК да оспори електронните документи/вж. л.53 от делото/.
От
представените на справки от публичния регистър на електронните подписи на
доставчика на удостоверителни услуги се установява, че Б.И.Б./орган, възложил
ревизията/, Н.К.К./ръководител на ревизията/ и Н.Н.Т./член на екипа/ са имали
валидни квалифицирани електронни подписи за съответните периоди, в който са
издадени посочените по-горе електронни документи, а самите електронни подписи в
същите не са оспорени. Ето защо, съдът счита, че изискването за форма по чл.
120, ал. 1, т. 8 от ДОПК е спазено, тъй като е съставен електронен документ,
подписан с квалифицирани електронни подписи, което гарантира неговата
автентичност и валидност. Предвид изложеното и доколкото РА съдържа всички
реквизити по чл. 120 от ДОПК, включително подписи на издателите му, същият не
страда от пороци, засягащи неговата формална законосъобразност и такива,
компрометиращи компетентността на издателите му.
Съобразно това настоящият състав приема, че изброените
заповеди, РД и РА/ЕД по ревизията/ са подписани от лицата, които са посочени с
квалифициран електронен подпис, представляват валидни електронни документи и не
са налице основания да се считат за нищожни, като неподписани от техните
издатели.
РА е издаден от компетентните органи - възложителя на
ревизията и ръководителя на същата, и определя данъчни задължения за периода,
за който е възложена ревизията и то на РЛ, т.е.
РО не са излезли извън предметната им компетентност. РА е подписан и от
двамата ОП с квалифициран електронен подпис.
Решението на ДОДОП № 27/22.02.2019г., с което е
потвърдена оспорената в настоящото производство част от РА е издадено от изпълняващ на длъжността „директор на Дирекция „ОДОП“ В.
Търново, за което е приложена Заповед № 1264/05.10.2018г. за
оправомощаване/л.22 в папка 1 на АП/ . В този ред на мисли, същото е валиден
акт, който макар да не е предмет на делото е абсолютна положителна процесуална предпоставка
за допустимост на съдебния контрол на РА.
В заключение, съдът прие, че оспореният РА е издаден от компетентни по материя,
време, място и степен органи по приходите.
Оспореният РА е законосъобразен от формална страна.
РА е издаден в предвидената от закона писмена форма,
такава за действителност. Съгласно чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ, писмената форма се
смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно
изявление, както в случая. РА съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 120 от ДОПК, вклч. подписи на издателите му/КЕП/, поради което не страда от пороци във
формата. Ревизионният акт съдържа изложение на фактическите и правните
основания за постановяването му, т.е. мотиви. РД съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК е неразделна част от обжалвания РА. Според установеното в доктрината и
съдебната практика същият изпълнява и функцията на мотиви към РА. А в случая
авторите на РА и изрично са препратили към мотивите на РД.
При издаване на РА са спазени процесуалните
разпоредби.
Съдът не установи да са допуснати поцесуални нарушения,
които да правят обжалвания ревизионен акт незаконосъобразен. Жалбоподателят е
бил запознаван с всички действия и актове на приходната администрация и му е
предоставена възможност да реализира защитата си, от което същият се е
възползвал, видно от съдържащите се в ревизионната преписка документи. От
преписката не се установява при извършването на ревизията, събирането и
обсъждането на доказателствата, и формирането на фактическите и правните им
изводи, да са нарушени принципите на данъчния процес от страна на ревизиращите
органи по приходите при упражняване на техните процесуални права, или същите да
са извършили действия, надвишаващи законовите им правомощия. Липсват данни, а и
не се твърди, в хода на ревизионното производство ревизираното дружество да е
имало някакви съмнения в обективността на органите по приходите в хода на
ревизията и да е поискало член на ревизиращия екип да бъде отстранен, тъй като
не е обективен.
Съдът установи, че са спазени сроковете за извършване
на ревизията и издаване на РД по чл. 114, ал. 2 и чл. 117, ал. 1 от ДОПК.
Настоящият състав на съда не намира да са допуснати
съществени нарушения на ревизионните правила, в това число на принципите и
разпоредбите относно доказването, вклч. събирането и преценката на
доказателствените средства, както и такива гарантиращи правото на защита на РЛ.
В хода на ревизионното производство
приходната администрация е предприела разписани от закона процесуални действия
и е събрала годни, допустими и относими доказателства, необходими за определяне
на основата за облагане с данъци по
особения ред на чл.122 от ДОПК. Органите по приходите са приложили точно особения
ред за облагане по чл.122 от ДОПК след като са събрани категорични
доказателства за укрити приходи и е уведомено по предвидения ред самото РЛ за
това обстоятелство и този начин на облагане. Дори да се приеме, че са допуснати
пропуски в ревизионното производство при събирането и обсъждането на
доказателствата, то ревизираното лице може да предяви аргументите си пред
решаващия административен орган и пред съда.
По аргумент от чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът е
инстанция по същество и след преценка на относимите доказателства, без да е
обвързан от фактическите и правни констатации на ревизиращите, следва да реши
въпроса дължат ли се определените с РА данъци и ако се дължат – дали в
посочения от органите по приходите размер. Следователно, доколко направените
изводи, от тези иначе събрани доказателства са правилни, е въпрос по съществото
на спора и съдът ще обсъди тези въпроси по-долу.
След преценка на
констатациите в обжалвания
ревизионен акт/и РД/, становищата на страните и представените по делото
доказателства, съдът прие следното по материалната
законосъобразност на обжалвания РА:
Вече бе посочено по-горе, че за да определят
облагаемите основи на жалбоподателя по ЗДДС и по ЗКПО по реда на чл. 122, ал. 2
от ДОПК, органите по приходите са въвели като основания обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4
от ДОПК - данни за укрити приходи и водене на счетоводството на дружеството по
начин, който не дава възможност за установяване на основата за данъчното му
облагане с ДДС и корпоративен данък.
Поради това ключов предмет на спора е дали по делото е
доказано основание за прилагане на особения ред за облагане по чл. 122, ал. 1,
т. 2 и т. 4 ДОПК. Задължения на дружеството-жалбоподател произтичат от констатациите
на ревизията, които са базирани на обезпечена по реда на чл. 40 от ДОПК,
съдържаща се в технически носители, представляващи веществени доказателства по
чл. 71 от ДОПК, събрани /приобщени/ в хода на ревизията и впоследствие
анализирани с ПП Арбутус.
Основанието по
чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК не е обосновано с укрити приходи от доставени и
продадени стоки по неотчетени фактури, издадени от посочените в РА доставчици на
дружеството. Поради това макар и неуспешно проведеното оспорване на подписите
за получател върху две фактури, издадени от ЕТ „Криция – М.И.” не оказва
влияние върху изводите по-долу. Резултатите от извършени насрещни проверки на
доставчиците и събраните в тази връзка доказателства формират част от
ревизионната преписка. Но свързаните с това констатации не са послужили като
самостоятелно основание за преминаване на ревизията по особения ред, поради
което същите няма да се обсъждат в настоящото решение.
Основната констатация на ОП за наличие на данни за
укрити приходи произтича от анализа на обезпечената информация, представляваща
база данни за продажбите в търговския обект на дружеството, извлечена от
ползвания от търговеца ПП „STORE” за регистрация на продажбите. Изводът на ОП е,
че при съпоставка между декларираните продажби
и тези отчетени с ПП„STORE” са установени съществени несъответствия като
действителните продажби на търговеца/фактически реализираните продажби/
превишават/надхвърлят значително/ тези на декларираните в СД по ЗДДС и ГДД по
ЗКПО и отчетени през ЕКАФП.
Съгласно чл.
40, ал. 1 ДОПК при извършване на ревизия или проверка органът по приходите може
да предприеме действия за обезпечаване на доказателства чрез копиране на
информация от и на технически носители, даващи възможност за възпроизвеждането
й, като вземе необходимите технически мерки за запазване на автентичността й. В
случая от съставения протокол за извършена проверка от 08.02.2018 г. е
установено, че обезпечаването на доказателства е извършено чрез копиране на
данни, съхранявани в компютър, находящ се в търговския обект на ревизираното
лице, в присъствието на негов представител. В този случай по силата на чл. 54,
ал. 3, изр. второ от ДОПК се смята, че данните са създадени или ползвани от
субекта.
Протоколът за обезпечаване на доказателства и протоколът
за анализ на базата данни от 26.04.2018г. са приобщени по предвидения
процесуален ред на ДОП и са годна и допустима част от доказателствата, събрани
при ревизията. Тези протоколи на са оспорени. Представляващият жалбоподателя е
присъствал и е съдействал, а действията за обезпечаване на доказателствата не
са обжалвани по реда на чл.41 от ДОПК.
Протоколът за обезпечаване на доказателствата
(официален документ с обвързваща съда доказателствена сила) е надлежно приобщен
към доказателствата в ревизионното производство. Същият е съставен от двама
органи по приходите и от експерт в ТД на НАП – В. Търново в присъствието на
управителя на дружеството-жалбоподател, който не е вписал никакви забележки или
възражения. Действията по обезпечаване на доказателствата също така не са били
обжалвани по реда на чл. 41 от ДОПК. Компетентността на органите по приходите,
извършили обезпечаването на доказателствата чрез копиране на информацията от
компютъра в търговския обект се установява от приложените Заповед №
564/12.07.2016 г. на директора на ТД на НАП – В. Търново (вж. л.138 от делото).
С тази заповед, ТД на основание чл.111
от ДОПК е оправомощил ОП от дирекция „Контрол” да извършват действия по
обезпечаване на доказателства, както в случая. Участието в действията по
обезпечаване на експерт в отдел „Информационни системи“ в териториалната
дирекция, също е правомерно съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от ДОПК/вж.
СКЕ л.81/.
Жалбоподателят на
практика оспорва констатациите на ОП и обобщените резултати от извършения
анализ. Макар да не е поискано и открито производство по оспорване на тяхната
достоверност по реда на чл. 193 от ГПК, то проверка на автентичността и
достоверностатана данните бе извършена от ВЛ по СКЕ, което потвърди това й
качество/вж. СКЕ л. 77 и сл./. След анализ на събраните доказателства, вклч. с
помощта на експерта, съдът намира, че информацията, свалена от ОП от компютрите
на търговеца е автентична и достоверна. Взети са конкретни технически мерки за
запазването й от промяна и същата не е манипулирана впоследствие. Доказва го и
контролното копие, проверено от ВЛ и генерираните контролни числа. Съвпадението
на последните е показател, че има връзка на данните, с които са работили РО с
обезпечените доказателства/вж. л.81-гръб/. Тоест има съответствие между
обезпечената информация и анализирата такава от ОП. Анализът на данните с ПП ARBUS по време на ревизята е извършен от
Н. Тодорова, чрен на ревизиращия екип. ПП
ARBUS е програма,
която анализира базата от данни по зададени критерии, но няма възможност да
променя съдържанието на същата/същата е само за четене – вж. л.82/. Според
разработчика на ПП STORE това е програма, която се използва за отчитане на
стоково материални ценности и тяхната продажба, като функционалностите й са
такива, че изборът на код на операцията – продажба „0” или вътрешен трансфер
„1” се избира от оператора на касата, като могат да се изтиват данни. Тази
програма е използвана от търговеца в реално време именно за отчитане на
продажбите в обекта, т.к. там са отразени записите от контролна покупка при
оперативна проверка, извършена от ОП през 2016г. и са открити съответствия при
репрезантативна проверка между отчетени продажби през ПП и КЛЕН-овете от ФУ. В
тази връзка виж Таблица №4 на стр. 10-11 от РД. С оглед установяване реалността на данните в
обезпечената информация в ПП „STORE" от хранителния магазин, органите по
приходите са извършили и анализ-сравнение на конкретни записи на продажби от
Таблица SALEPAYS, колона PayNow с код 32- плащане в брой и с код 129-плащане с
карта/чек и издадените фискални бонове по данни от контролната лента на
електронен носител (KJIEH) от ЕКАФП. Констатирано е пълно съответствие на
маркираните продажби в програмния продукт под код 32 и код 129 с издадените
фискални бонове по дати, стойности и вид на разплащане. Тоест, анализираната информация съдържа реални
записи на продажби, извършени от търговския обект на РЛ, което я определя като
достоверна. Обстоятелство, потвърдено от ВЛ по СКЕ, а контролните ленти на
е-носител се намират по делото. Допълнителен аргумент в подкрепа на това е
обстоятелството, че операторите, работил с ПП са лица, свързани с търговската
дейност, вклч. собственика. Съдът сподели извода на ВЛ по СКЕ, че ПП STORE е използван по предназначение в
реално време от търговеца и отразява реални величини.
Макар продуктът ПП STORE да е закупен втора употреба данните
в таблиците/редовете и колоните/ са попълвани съгласно предвиденото от
разработчика предназначение. Пълно описание на таблиците и техните полета са
дадени в папка 2 на делото от лист 9 до лист 14, предоставени от „Софтуерни
системи". Основни таблици са:
SALES - продажба и трансфери, обща информация по
документи, основна таблица
SALESART - артикули към документите в таблица SALES,
SALEPAYS - плащания към документите на таблица SALES
CASHSALE - допълнителна информация към таблица SALES
DELIVERY - обща информация за документите за доставка
(получена стока/услуги)
CLIENTS - контрагенти (доставчици и клиенти)
ARTICLES - информация за артикулите.
Според ВЛ по СКЕ, съгласно информацията предоставена
от „Софтуерни системи" в ПП STORE кодове 192, 193 означават: „вътрешен
вид плащане:
Предназначен за вътрешни операции, при които стоката е
за собствени цели, напр. изписване на суровини за собствено производство
(приготвяне на храни в топла точка/кухня), санитарни материали и консумативи за
магазина, вътрешно-фирмен трансфер на стока към друг обект на фирмата. Може да
се ползва за маркиране на продажби на лотарийни билети, които не са част от
оборота на търговеца и не се облагат по обичайния ред. Не трябва да се ползва
за продажби към външни клиенти."
В таблица CASHSALE присъства колона PayHow за вида
плащане. Вътрешен трансфер между обекти на търговеца 192 и 193 не изисква промяна
на Kind колона от 0 в 1 на таблица SALES. 192 - се явява вътрешен тип плащане,
а 193 се ползва за система „Лоялност" - по-късно плащане от клиенти с
натрупване. Маркирането на код 193 е нефискален бон. Видът плащане се избира
от каса, също и за 192 и 193. От сървъра не се задава вида плащане (кода),
само от каса се задава - в меню операции има опция трансфер. Лотарийните билети
се продават без или с фискален бон (в различни групи са) на различни места. Те
са отделно от останалата стока, ползват код 193. При разпита в о.с.з. ВЛ
уточни, че това е възможност, заложена в ПП, но не е извършвал проверка за
реално извършени продажби на лотарийн билети, което счита, че е в здачите на ВЛ
по ССчЕ.
Програмата STORE е свързана с ЕКАФП, който е свързан дистанционно с
НАП, но няма връзка със счетоводството на търговеца. ВЛ извърши повторен анализ
на обезпечената информация по метода, използван от ОП. Макар и не с Арбутус, а
с друг ПП, работещ под ОС Линукс, свободно достъпен, за което нямаше възражения
от страните. При това ВЛ получи резултати, съответни на посочените от РО. Така
всички регистрирани продажби за периода, отчетени през ПП STORE, независимо от кода са 1 197 343,36 лв. според РД, а
според ВЛ 1 197 359,87лв. Отчетения оборот чрез ЕКАФП е 766 747,17лв. според РД. А
разликата между двете величини е 430 596,19лв.
според РД и 430 612,70лв. според ВЛ. 193 е 414 597,35 лв. по РД, от ВЛ - 416
409,14 лв. Регистрирани продажби, отчетени по ЕКАПФ с код 193 през отчетения
оборот за периода не са намерени във файловете. Разликата между отчетения
оборот по ЕКАПФ и продажбите с код 193 е: 414 597,35 лв. по РД от ВЛ - 416
409,14 лв.Разликите в резултата са от окръгления
на много записи на малки стойноти до 2-я знак след десетичната запетая. Оказа се при съдебното следствие, че проверката,
извършена от ВЛ на обезпечената информация и анализа й по същия метод потвърждава
констатациите на ОП. А именно: продажбите, отразени в ПП превишават съществено
отчетените през ФУ, а от тази сума, продажбите, приключени с код 193 в ПП STORE представляват 99,69% от общо
неотчетените през ЕКАФП продажби. Поради което съдът сподели виждането, че
размерът на неотчетените приходи от продажби се равнява на стойността на
продажбите, приключени с код 193 в ПП STORE. Визират се
само продажбите, разплатени в брой.
С оглед изложеното съдът прие, че оспорените протоколи
са съставени от орган по приходите при изпълнение на правомощията му, поради
което съставляват годно доказателство както по отношение на извършените
действия, така и по отношение на установените факти и обстоятелства по време на
проверката. Предвид изложеното по-горе не може да бъде прието, че информацията,
която е събрана в хода на проверката относно действителните обороти в
търговския обект, е недостоверна. След като в случая информацията е копирана от
използван в обект на ревизираното лице програмен продукт за управление на
продажбите, то тя е създадена от ревизираното лице. Неуспешно е и оспорването
на анализа на съдържанието на обезпечената информация. Използваният от органите по приходите
ПП „Арбутус“ само анализира данните, без възможност да ги променя. Използването на друга програма за
разчитане и анализ на базата-данни извън ПП „STORE“ не води до компрометиране на
информацията. Напротив, ВЛ потвърди констатациите на органите по приходите,
Горните факти и обстоятелства, проверени с помощта на
ВЛ по СКЕ подкрепят констатацията на ОП, че „Д.-ИД" ЕООД е реализирало
продажби на стоки в хранителния магазин, част от които не са отчетени по
предвидения законов ред, вследствие на което са укрити приходи и не е начислен
ДДС в съответния размер. Настоящият състав сподели този извод, с което приема,
че се явяват доказани от данъчните органи предпоставките за облагане по
особения ред на чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК. Косвена индикация за укрити
приходи е и установеното от ОП наличие на незаприходени стоки с неустановен
произход. Констатирано
е, че „Д.-ИД" ЕООД не е отразило в дневниците си за покупки всички
издадени му фактури с предмет „стоки", декларирани в дневниците за
продажби на негови доставчици - регистрирани по ЗДДС лица. Фактурите не са
намерили отражение и в счетоводството на ревизираното лице - не са осчетоводени
по дебита на сметка 304 „Стоки".
Според настоящия състав и практика на ВАС в този
смисъл/вж. Решението по АД № 8845/2019г. на ВАС/, самото съществуване на ПП за
отчитане на продажбите, който се различава от счетоводните данни е индиция за
укрити приходи и свидетелства за счетоводство, което не отразява вярно
дейността на ревизираното дружество. В тази връзка съдът не кредитира с доверие
извода на ВЛ по ССчЕ, че счетоводството на дружеството е водено редовно, защото
следва да се съпостави информацията от ПП„STORE“ и тази в счетоводство с показаните му
инвентаризационни описи. На първо място кометираните от ВЛ инвентаризационни
описи не са представени по делото, нито в хода на ревизията, когато са
изискани, нито пред съда. Следователно не са част от доказателствения материал,
а ВЛ няма удостоверителни функции в процеса. Елементи на аналатична отчетност на
стоките дори да съществуват в програмния продукт„STORE“ не могат да се инкорпорират за
целите на счетоводството, т.к. категорично бе изяснено, че връзка между ПП и
счетоводството не съществува. При ревизията е установено и не се отрича от ВЛ
по ССчЕ, че закупените стоки от дружеството не се завеждат аналитично по видове
количества и вид на стоките, а само стойностно, както и че се изписват
стойностно с еднократни записи в края на отчетните периоди, което препятства
проследяването на заведените и наличнитестоки по количества и артикули,
съответно последващото им изписване. Така организираната счетоводна отчетност
не позволява извършване на съпоставка между наличността на стоките по
счетоводни данни с фактическите наличности в обекта на жалбоподателя.
Методиката на инвентаризацията изисква да се сравняват количества – тези фактически в склада с тези в счетоводната система
и то в реално време, ане за минал период. А в случая стоките се водят в
счетоводството стойностно, а не количествено. Следователно за
„инвентаризацията” са създадени документи след ревизията. С оглед констатираната липса на аналитично
заведена счетоводна отчетност и изписването на стоките еднократно в края на
годината, при това без яснота въз основа на какъв документ и/или основание е
извършвано това, в нарушение на разпоредбите на ЗСч и Националните счетоводни
стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия (прилагани от
жалбоподателя), съдът прие, че обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК
също е безспорно установено. Обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 от ДОПК не са
дадени кумулативно и наличието дори само на едно от тях е достатъчно основание
ревизиращият орган да определи основата за облагане по реда на чл. 122, ал. 2
от ДОПК.
В отговора на въпорса №1 от ССчЕ, ВЛ е посочило, че
неговата порверка и анализ на
обезпечената информация от органа по приходите констатира, че за процесиите
периоди в ПП „STORE 2008" няма операции маркирани с код 192. В програмния
продукт „STORE 2008" за процесиите периоди има операции маркирани с код
193, като под този код са продавани лотарийни билети, извършвано е обучение на
персонала, както са били маркирани закупените стоки чрез бар код четец при
тяхното заприхождаване от обслужващия персонал в програмния продукт при
доставката им в търговския обект. Имайки предвид горното, експертизата счита,
че това е вътрешно фирмен оборот, който
не следва да се отчита като продажба на стоки. Съдът не кредитира с доверие
този извод на ВЛ, защото тези обяснения се появяват за пръв път в хода на
производството. Не са представени нито на РО, нито пред съда с жалбата, макар в хода на ревизията ЗЛ да е
запознато с данните от анализа на информацията и да е поискано неговото
становище. Освен това, по делото не са представени никакви доказателства,
писмен и/или гласни, които да подкрепят тезата, че са продавани лотарийни
билети. ВЛ сочи, че няма счетоводни данни за продажба на лотарийни билети. СКЕ
не потвърждава такива продажби, а само сочи налична такава функционалност в ПП.
Да действително продажбата на лотарийни билети не налага издаването на фискален
бон, т.к. оспорващият търговец не ги отразява/заприхождава в счетоводството си,
а получава само комисионна за тяхната продажба. Защото те са стоки, собственост
на Националната лотарияа не на търговеца. Пред съда не са представени нито
договор за подажбата на лотарийни билети, нито счетоводни данни за отчетена
комисионна като възнаграждение за продажбата им, нито за нейния размер.
Допълнителен аргумент за този извод е и възражението на ПП на ответника, че с
код 193 са отчитани продажби, които не са на кръгли стойности. А ноторно
известен факт е, че лотарийните билети се продават за кръгли цели числа.
Съдът не сподели и извода на ВЛ, че търговската площ и
касовата наличност не могат да обезпечат продажби, които певишават с 52,2% декларираните
обороти. На първо място по отношение на търговската площ на обекта има
противоречиви данни, а същата е по-голяма. Ниската касова наличност в края на
годитната пък е логична, т.к. същата е обвързана със счетоводните данни, а не с
фактическите продажби в магазина.
Въпреки че потвърждава, че сметка „304 Стоки” е водена
само стойностно, а не аналитично, ВЛ счита, че счетоводството на дружеството е
водено редовно, т.е. в съотвествие с изискванията на ЗСч., СчСт и утвърден от ръководството индивидуален
сметкоплан. Съдът не прие този извод на ВЛ, т.к. не кореспондира с другите
доказателства по делото. Дори в рамките на счетоводството на дружеството да са
спазени правилата на ЗСч., доказателствата по делото сочат, че данните в него
не отразяват вярно действителните стопански операции на търговеца.
Обстоятелство, което е видно от обезпечената информация от ПП „STORE”. Редовно воденото счетоводство би
следвало да отразява вярно дейностат на РЛ, което в случая не е утановено.
Предвид обезпечената информация от базата с данни на складовата програма, при
съпоствака с която е видно, че са налице приходи от продажби в по-голям размер
от тези, отчетени в счетоводството. Този факт сам по себе си може да бъде
квалифициран като данни за укрити приходи, което осъществява хипотезата на
чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК като същевременно покрива състава и на чл.122, ал.1,
т.4 от ДОПК, тъй като воденото счетоводство не дава възможност за установяване
на основата за облагане с данъци.
При доказаност на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, приложима е презумпцията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, която не бе
опровергана в процеса пред съда. Доказателствената тежест за това е за
жалбоподателя. Същият не проведе пълно насрещно доказване, за да обори
фактическите констатации на РА. При това следва да се приеме, че данните,
налични в ПП „STORE", иззети от обекта на жалбоподателя, са въвеждани в
реално време и отчитат вярно и точно извършените от ревизираното дружество
продажби, а счетоводната отчетност отразява частично тези приходи, като
разликата се явяват укритите приходи. Събраната информация по съответния ред е
позволила на органите по приходите точно пресмятане на обема, както на
отчетените, така и на неотчетените продажби, и съответно определяне размера на
укритите приходи по периоди. В хода на съдебното производство не бяха събрани
доказателства, които да опровергаят размерите на установените от органите по
приходите данъчни основи, респ. определените задължения, като подробни
съображения за това са изложени в РД. Съдът сподели този подход и намери
определянето на данъчните основи по ЗДДС и ЗКПО за обосновано с представените
доказателства и обективно, а размерите на допълнително определените данъчни
задължения върху укритите приходи за правилно определени по основание и размер.
Допълнително определените задължения за ДДС и КД следва да бъдат потвърдени,
както следва: допълнителни задължения по ЗДДС
- за периода от 01.09.2016г.-31.01.2018г. в размер на 67 937,22лв. и лихви в размер на 10 203,58лв.;
по ЗКПО - за корпоративен данък за 2016г. в размер на 1 065,54лв. и лихви за
просрочие 179,97лв. и за 2017г. в размер на 4 428,59лв. и лихви 298,95лв.
Жалбата като недоказана и поради това неоснователна следва да бъде оставена без
уважение.
При този изход на делото основателни са претенциите на ответника за
присъждане на ЮКВ в размер на 3 053,40лв., съгласно представения списък,
изчислени върху материалния интерес. Същите следва да се присъдят в полза на
НАП.
Воден от горните мотиви, на основание чл.160, ал.1,
предложение последно от ДОПК и чл.161, ал.1 от ДОПК, VII-ми
административен състав на Административен съд Велико Търново
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователна,
жалбата на ТД с фирма „Д.-ИД“ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Велико Търново, ул. „Гео
Милев“№47, представлявано от П. И.Д., предявена срещу Ревизионен акт № Р-04000418002544-091-001/29.11.2018
година, издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, в
частта от същия, потвърдена с
Решение № 27/22.02.2019 година на ИД
директор Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” град Велико
Търново при ЦУ на НАП, относно
определените допълнителни задължения по ЗДДС - за периода от 01.09.2016г.-31.01.2018г. в
размер на 67 937,22лв. и лихви в размер на 10 203,58лв.; по ЗКПО - за корпоративен данък за 2016г. в размер на 1 065,54лв. и лихви за просрочие 179,97лв. и за 2017г. в размер на 4 428,59лв. и лихви 298,95лв.
ОСЪЖДА дружеството с фирма „Д.-ИД“ЕООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Гео Милев“№47, представлявано от П. И.Д.
да заплати на Национална агенция за приходите - София разноски по делото в
размер на 3 053,40 лева (три
хиляди петдесет и три лева и четиридесет стотинки) за настоящата инстанция.
Решението подлежи обжалване пред Върховен
административен съд на Република България, в 14-дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено. Жалбата се подава чрез
ВТАС.
Препис от решението да се изпрати на страните по
делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: