Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                       № 260007      

                     Ботевград, 25.02.2022г.

            В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

БОТЕВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Ц.

при секретаря-Т.Б.,

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА  Ц.

гражданско дело № 1415 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

      Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК.

      “***”ЕООД, със седалище и адрес на управление:гр.С., ж.к.***ул.”***”№***, сграда „***“ с ЕИК:***, чрез пълномощник адвокат Г.И.Х. от САК, моли да бъде признато за установено по отношение на Г.В. ***, с ЕГН:********** за съществуване на вземането,  за което е  издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № *** от ***. по ч.гр.д.№ ***. по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от 10206.71 лева, представляваща част от претендираната  в заповедното производство и непогасена по давност главница, съставляваща сбора от непогасените вноски за главницата за периода от 03.01.2015г. до 03.12.2019г. съгласно погасителен план по Договор за потребителски кредит № *** от ***., както и за сумата от 4648.88 лева, представляваща част от претендираната и непогасена по давност лихва, съставляваща сбора от непогасени вноски за възнаградителна лихва, съгласно погасителния план, начислена за периода от 03.01.2017г. до 03.12.2019г., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от ***. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането.

            Ищецът моли да се присъдят разноските по настоящето дело и в заповедното производство.

        В с.з. ищецът, редовно призован, не изпраща представител. Депозирал е молба с вх.№ *** от ***., писмени бележки с вх.№*** от ***година и молба с вх.№ ***от ***., чрез пълномощник адв. Г.Х., с които заявява, че поддържа така предявените искове и моли да бъдат уважени като доказани. Към писмените бележки е приложен и списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.190/.

           Ответникът-Г.В. ***, чрез пълномощник адв. И.Я. /пълномощно от 15.05.2021г./, е направил възражение по исковете и е представил писмен отговор с вх.№ *** от ***., изпратен по пощата с п.кл. от ***., в предвидения в закона срок.

            В писмения отговор ответникът оспорва исковете по основание и размер като твърди, че ищецът без основание обявява и изисква плащане на суми. По делото не са представени документи, обосноваващи дължимост на претендираните суми. Търсените лихви са неправилно изчислени, както и не е ясен механизма, за тяхното изчисляване. Прави възражение за изтекла погасителна давност за главница и лихви за всеки период различен от петгодишен за главницата и тригодишен за лихви преди датата на завеждането на исковата молба/заповедното производство/. Оспорва приложените към исковата молба писмени доказателства като твърди, че са частни неподписани документи, не е ясно кой е автора/издателя на тези изявления и по този повод не биха могли да послужат за изясняване и доказване на обстоятелствата от значение за производството.  Моли да се присъдят разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.

             В с.з. ответникът, чрез пълномощник адв.И.Я. от САК, оспорва исковете, заявява, че няма доказателства, удостоверяващи, че предентираната сума е предоставена на ответника. От друга страна, ако се приеме, че са налице облигационни отношения по приложения договор за кредит, следва да се има предвид, че уговорената предсрочна изискуемост е настъпила през 2015 година, за което процесните вземания са погасени по давност.

            От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

            ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

            От представените писмени доказателства-копие от ч.гр.дело № ***. по описа на РС-Ботевград, се установява, че на основание чл.410 от ГПК на ***. е разпоредено по искане на ищеца, отразено в заявление, депозирано по пощата с п.кл. от ***., издаване на заповед № *** от ***. по ч.гр.д.№***. по описа на БРС за изпълнение на парични задължения от страна на ответника, за това, че последният има не заплатени задължения по договор за потребителски кредит № *** от ***., сключен между банка „***” АД и Г.В.В. като кредитополучател, които са прехвърлени на 18.01.2016г. на ищеца чрез договор за възлагане на вземания /цесия/.

             Ответникът е депозирал възражение в предвидения в ГПК срок, а именно с вх.№ *** на ***., след като на 20.07.2020г. е получил горната Заповед. Във възражението е посочил, че оспорва искането за заплащане на суми на ищеца по основание и размер.

             Ищецът е бил уведомен за възражението на ответника и възможността на предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК на ***.

             Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело № ***. по описа на БРС с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е депозирана в РС-Ботевград на ***., изпратена по пощата с п.кл. от ***., т.е. в едномесечния срок, предвиден за това в ГПК.

       От приложения оригинал от договор за потребителски кредит № *** от ***., неоспорен от страните, се установява, че на ***. между „***” АД от една страна, в качеството на Банка/Кредитор, и от друга ответника Г.В.В., в качеството на кредитополучател, е сключен договор с предмет предоставяне на потребителски кредит в размер на 20270лв., кредитирайки разплащателна сметка с титуляр ответника.

       Съгласно приложения оригинал на бордеро № ***/***. с посочено в него основание „усвояване на кредит“ и приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза/ССчЕ/ с вх.№ *** от ***., изготвена от в.л. Д.В., се установява, че банката е предоставила на ответника кредит по описания по-горе договор в размер на 20270лв., която сума е усвоена от него на ***., чрез превод по негова банкова сметка. ***, че няма информация за извършено погасяване на месечни вноски по процесния договор за кредит.

       Видно от приложеното заверено копие от Договор за възлагане на вземания от 18.01.2016г., сключен между  „***”АД и “***” ЕООД се установява, че банката в качеството на “прехвърлител”, е прехвърлила възмездно на ищцовото дружество, в качеството му на “приобретател”, вземанията си към свои длъжници, подробно описани в Приложение към Потвърждение за извършена цесия, в което подробно е описано процесното вземането като номер на договора за кредит, дата на издаване, име на длъжника с ЕГН, обща дължима сума, главница, лихви, такси и падеж. Приложението е подписано от двете страни по договора за цесия.

      Представено е и заверено копие от Пълномощно от „***”АД, видно от което банката е упълномощила “***” ЕООД да уведоми длъжниците от името на банката за извършеното прехвърляне на вземания.

     Към исковата молба е приложено уведомление от „***”АД до ответника, с което го уведомява за извършеното прехвърляне на вземането на ищеца. Същото е получено от ответника заедно с исковата молба и приложенията към нея на 14.05.2021г.

От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза с вх.№ *** от ***., изготвена от в.л. Д.В. се установява, че размерът на сумата-главница съгласно приложения погасителен план към договора за кредит за периода от 03.01.2015г. до 03.12.2019г. е в размер на 10206.71лв., а на договорната лихва в размер на редовен лихвен процент е в размер на 4648.88лв. за периода от 03.01.2017г. до 03.12.2019г.

     ОТ ПРАВНА СТРАНА:

     От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че така предявените искове са с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК и са допустими, тъй като са предявени в срока, регламентиран в чл. 415, ал.1 от ГПК и между надлежни страни.

      Разгледани по същество, съдът намира, че исковете за съществуване на вземането на ищеца спрямо ответника с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за сумата-главница от 10206.71 лева, представляваща сбора от непогасените вноски за главницата за периода от 03.01.2015г. до 03.12.2019г. съгласно погасителен план по Договор за потребителски кредит № *** от ***., както и за сумата от 4648.88 лева, представляваща сбора от непогасени вноски за възнаградителна лихва, съгласно погасителния план, начислена за периода от 03.01.2017г. до 03.12.2019г., са основателни и следва да се уважат изцяло, по следните правни съображения:

  В тежест на ищеца е да установи, при условията на чл. 154, ал. 1 от ГПК, съществуване на вземането, за което е издадена процесната заповед за изпълнение, а именно: валидно правоотношение по договор за цесия, наличие на валидно сключен договор за кредит, изпълнение на задълженията на кредитора по него, както и размера на задълженията.

   За уважаване на претенциите, ищецът следва да докаже валидно сключен договор за кредит, фактическо предаване на заетата сума (усвояване на кредита) и начина по който паричната сума е постъпила в патримониума на ответника, също така действащи между страните уговорки за договорна лихва и други.

   Ответникът е направил възражение, че няма доказателства за това, че е получил сумата от 20270лв. съгласно приложения и подписан от него договор за потребителски кредит от ***., като автентичността на договора не се оспорва. Съдът намира, че това възражение е неоснователно, тъй като от приложения оригинал на бордеро № *** от ***., подписано от служител на банката и от ответника като клиент, се установява, че на ***. е усвоена сумата по кредита като е преведена на банкова сметка ***. В този смисъл са и констатациите по приетата по делото ССчЕ, изготвена от в.л. В., която съдът приема като компетентна и обоснована.      

От събраните пред настоящата съдебна инстанция писмени доказателства и ССчЕ, се установи наличието на вземания на ищеца срещу ответника за процесните суми, произтичащи от сключения от ответника с „***”АД договор за потребителски кредит от  ***., отнасящ се само до сбора от падежирали месечни вноски за главница за периода от 03.01.2015г. до 03.12.2019г. в общ размер от 10206.71лв. и за сбора от падежирали вноски за договорна лихва за периода от 03.01.20017г. до 03.12.2019г. в общ размер от 4648.88лв.

Договорът за потребителски кредит е консесуален, двустранен, възмезден и комутативен-правните последици настъпват при съвпадане на волеизявленията на страните по него, като за тях се пораждат взаимни права и задължения, чието предметно съдържание е известно на страните при сключване на договора.

Установява се и обстоятелството, че на 18.01.2016г. между „***”АД и ищцовото дружество е сключен договор за възлагане на вземания на преобратателя към негови длъжници, подробно описани в Приложение, неразделна част от договора, сред които е и вземането на прехвърлителя срещу ответника по процесния договор за потребителски кредит.

По силата на чл. 99 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли вземането си на трето лице, като прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с всички привилегии, обезпечения и другите му принадлежности, освен при изрична уговорка между страните. Договорът за прехвърляне на вземане- цесия, става перфектен в отношенията между цедента и цесионера от момента на постигане на съгласието. Това е двустранен договор, който не е формален, тъй като представлява продажба на вземане. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, предишният кредитор – цедентът, е длъжен да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането, като по силата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД при перфектно сключен договор за цесия, прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато му е съобщено от предишния кредитор. От датата на получаване на съобщението до длъжника цесията разпростира действието си и по отношение на него в смисъл, че изпълнение с погасяващ ефект може да направи единствено на цесионера.

В случая съдът приема, че ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне на вземането от „***”АД, тъй като уведомлението, приложено към исковата молба от ищеца, е получено от ответника, същото е подадено от името на банката съгласно изрично даденото за това пълномощно, приложено по делото и постигнатото в тази насока съгласие, отразено в приложения договор за цесия. Съгласно съдебната практика, връчването на ответника по делото на препис от исковата молба, включително и от уведомлението, изходящо от прехвърлителя/цедента/, е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването  на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане следва да се съобрази. В този смисъл е практиката на ВКС, отразена в Решение No 123 от 24.06.2009г. по т. д. No 12/2009г., т. к., ІІ т. о. на ВКС.

Вземанията за процесните суми не са погасени по давност  съгласно направеното възражение от ответника в писмения отговор.

    Съдът намира, че вземането за сумата–главница от 10206.71 лева не е погасено по давност, тъй като същото се погасява с петгодишна давност затова, че се отнася до вземане, произтичащо от договор за кредит, което е дължимо като сбор от падежирали вноски за периода от 03.01.2015г. до 03.12.2019г. и до подаване на заявлението на ***. по ч.гр.д.№ ***. по описа на РС-Ботевград не е изтекла петгодишната погасителна давност, регламентирана в чл.110 от ЗЗД.

    Твърденията на ответника, че поради неплащане от негова страна, цялото вземане по договора за кредит е станало предсрочно изискуемо преди 2015г. е неоснователно като недоказано.

    Съгласно приложения по делото договор за кредит се установява, че в чл.15 от същия е постигнато съгласие между банката и ответника, че при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита,  както и при неизпълнение на което и да е друго задължение по договора, вземането на банката за възстановяване на целия кредит става предсрочно изцяло изискуемо, без да се прекратява действието на договора.

    Съдът намира, че по делото не са представени доказателства, удостоверяващи обявяването на предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор за кредит.              Настоящият съдебен състав намира, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем, а датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен юридически факт. Съгласно т. 18 от Тълкувателно решение No 4 от 18.06.2014г. по тълк. д. No 4/2013г. на Върховен касационен съд, когато предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, то правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. В случая ищецът не се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на вземането по договора за кредит от ***., за което няма представени доказателства, че кредиторът е обявил вземанията за предсрочно изискуеми и това уведомление да е получено от ответника. Напротив ищецът претендира сумата-главница като сбор от непогасените вноски за главницата за периода от 03.01.2015г. до 03.12.2019г. съгласно погасителен план по Договор за потребителски кредит № *** от ***. Крайният срок за погасяване на кредита заедно с дължимите лихви е 03.06.2021г.

    Поради гореизложеното искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за процесната сума-главница, ведно със законната лихва върху същата, считано от деня на подаване на заявлението на ***. до окончателното заплащане следва да се уважи изцяло като основателен и доказан.

    Разгледан по същество акцесорният иск за сумата от 4648.88 лева, представляваща сбора от непогасени вноски за възнаградителна лихва съгласно погасителния план, начислена за периода от 03.01.2017г. до 03.12.2019г., е  изцяло основателен и следва да се уважи като доказан, по следните правни съображения:

     Главното вземане за сумата-главница не е платено в срок и размерът е определен от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Д.В..

 Неоснователно е възражението, че вземането е погасено по давност, което се отнася за периода от 03.01.2017г. до 03.12.2019г., тъй като погасителната давност е 3-годишна съгласно чл.111, б.”в” от ЗЗД и не е изтекла до подаване на заявлението на ***. по заповедното производство или по ч.гр.д.№ ***. по описа на РС-Ботевград. 

По всички изложени съображения съдът приема, че са налице условията за ангажиране на отговорността на ответника и уважаване на исковете по чл.422, ал.1 от ГПК.

     ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

     С оглед изхода на делото и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК съдът намира, че ответникът ще следва да заплати на ищеца  сумата от  общо 724.68лв., включваща платена държавна такса /197.34лв./, депозит за вещо лице/150лв./ и адвокатско възнаграждение /180лв./ или за направени разноски пред настоящата съдебна инстанция.

     Ответникът ще следва да заплати на ищеца и сумата от 576.88лв. за направени разноски в заповедното производство или по ч.гр.д.№ ***. по описа на РС-Ботевград за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

          Водим от горното съдът

                                Р   Е   Ш   И:

             На основание чл.422, ал.1 от ГПК признава за установено по отношение на Г.В. ***, с ЕГН:********** за съществуване на вземането на ***”ЕООД, със седалище и адрес на управление:гр.С., ж.к.***ул.”***”№***, сграда „***“ с ЕИК:***,  за което е  издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № *** от ***. по ч.гр.д.№ ***. по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от 10206.71 лева/ десет хиляди и двеста и шест лева и 71 стотинки/, представляваща сбора от непогасените вноски за главницата за периода от 03.01.2015г. до 03.12.2019г. съгласно погасителен план по Договор за потребителски кредит № *** от ***., както и за сумата от 4648.88 лева /четири хиляди и шестстотин и четиридесет и осем лева и 88 стотинки/, представляваща сбора от непогасени вноски за възнаградителна лихва, съгласно погасителния план по описания по-горе договор, начислена за периода от 03.01.2017г. до 03.12.2019г., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от ***. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането.

             ОСЪЖДА Г.В. ***, с ЕГН:********** да заплати на “***”ЕООД, със седалище и адрес на управление:гр.С., ж.к.***ул.”***”№***, сграда „***“ с ЕИК:*** сумата от 724.68лв. /седемстотин и двадесет и четири лева и 68 стотинки/ за направени разноски по настоящето производство, както да заплати и сумата от 576.88лв./петстотин седемдесет и шест лева и 88 стотинки/ за направени разноски в заповедното производство или по ч.гр.д.№ ***. по описа на РС-Ботевград.

             РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:               

                                            /И.Ц./