Р Е Ш
Е Н И Е
№ ..........
гр.Варна,
08.04.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XХХІV
състав, в публично съдебно
заседание, проведено на седемнадесети март
през две хиляди и четиринадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря Светлана Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16 538 по описа
за 2013
год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ.
В исковата си молба ищецът
Н.Д.Н. твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответното дружество за
длъжността „управител склад”, цех „Дъскорезен” до 29.07.2013 год., на която
дата трудовият договор е бил прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ.
Твърди се, че след прекратяване на трудовото правоотношение е останал без
работа, поради което и е подал декларация, с която установил пред работодателя
горния факт. Въпреки, че ответникът е начислил обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ
в размер на 681.04 лева, същото не е изплатено на ответника. Претендира
осъждане на ответното дружество да му заплати сумата 613.94 лева, представляваща обезщетение за оставането на
ищеца без работа след прекратяване
на трудовото му правоотношение, ведно със законната
лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението. Претендират се и направените по делото разноски. В с.з.
чрез процесуалния си представител поддържа претенциите.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответната страна не депозира отговор на исковата молба. В съдебно заседание,
чрез процесуалния си представител, оспорва претенцията по основание и размер.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и
от приложения на л. 4 от делото трудов договор № 501/01.10.2002 год., се
установява, че ищецът е бил в трудово правоотношение за неопределено време с
ответното дружество за длъжността „управител склад”.
Видно от приложената л. 41-42 ведомост
за заплатите за м. 08.2013 год., заверено от ответното дружество, че на ищеца е
начислена сума в размер на 829.92 лева като обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ, като
съобразно представения картон на кредитор контрагент м. 08.2013 год. и разходни
касови ордери, се установява, че горното обезщетение е заплатено на ищеца,
както следва: на 05.03.2014 год. сума в размер на 300 лева и на 13.03.2014 год.
сума в размер на 381.04 лева.
По делото е изслушано
заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза. От същото се
установява, че трудовият договор на ищеца е прекратен със заповед №
1085/26.07.2013 год., на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, считано от
29.07.2013 год., като ответното дружество през м. август 2013 год. е начислило
на ищеца обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на 829.92 лева и след
приспадане на дължимите лични осигурителни вноски и ДОД, на ищеца е определен
нетен размер на обезщетението от 687.92 лева. Към датата на проверката на
вещото лице – 28.02.2014 год., ответното дружество не е представило на експерта
доказателства за заплащане на обезщетението.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.
222, ал. 1 КТ, при уволнение поради закриване на предприятието
или на част
от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране
на работата за повече от
15 работни дни, при отказ на
работника или служителя да последва
предприятието или неговото поделение, в което той работи,
когато то се премества в друго населено място или местност,
или когато заеманата от работника
или служителя длъжност трябва да бъде освободена
за възстановяване на незаконно уволнен
работник или служител, заемал преди това същата
длъжност, работникът или служителят има право на
обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което
е останал без работа, но за
не повече от 1 месец. Установи се по делото, че
трудовото правоотношение на ищеца с ответното дружество е прекратено, считано
от 29.07.2013 год., поради спиране на работата за повече от 15 дни, както и че
ответното дружество е начислило на Н. следващото се обезщетение по чл. 222, ал.
1 КТ. Съобразно представените и неоспорени по делото писмени доказателства,
изходящи от ответното дружество, съдът намира, че последното е изпълнило
задължението си за заплащане на следващото се на ищеца обезщетение на
05.03.2014 год. сума в размер на 300 лева и на 13.03.2014 год. сума в размер на
381.04 лева. При това положение и предявената претенция като неоснователна
следва да бъде отхвърлена.
С оглед отправеното от ищеца
искане с исковата молба за присъждане на лихва за забава от деня на сезиране на
съда с претенцията по чл. 222, ал. 1 КТ и предвид извършеното от ответника
погасяване на задължението след завеждане на иска, искането на Н. за присъждане
на законната лихва върху главницата от 613.94 лева за периода от датата на
исковата молба до 04.03.2014 год., включително и лихва за забава върху сумата
от 313.94 лева за периода от 05.03.2014 год. до 12.03.2014 год., включително,
следва да бъде уважено.
Съобразно направеното искане и
доколкото направеното плащане на дължимото обезщетение е след датата на
завеждане на исковата молба, съдът намира, че ответникът е станал причина за
завеждане на делото, поради което и същият дължи на ищеца направените по делото
разноски. В случая страната е представила договор за правно обслужване от
16.09.2013 год., от който е видно, че предоставената от адв. Росен Желязков
правна помощ е безплатна. Посочено е, че в случая са налице хипотезите на чл.
38, ал. 1, т. 2 и 3 ЗА. При това положение, ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на адв. Желязков възнаграждение в размер на 180 лева.
Все с оглед факта, че ответното
дружество е станало причина за завеждане на делото, в негова тежест следва да
се възложат и дължимите за производството държавна такса в размер на 50 лева и
разноски за възнаграждение за вещо лице в размер на 120 лева, или общо сумата
от 170 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА "Алфа Ууд
България" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Долни
чифлик, Промишлена зона, да заплати на Н.Д.Н., ЕГН **********,*** чифлик, законната лихва върху сумата от 613.94 лева за
периода от датата на депозиране на исковата молба в съда – 12.11.2013 год. до 04.03.2014 год.,
включително и законната лихва върху сумата от 313.94 лева за периода от
05.03.2014 год. до 12.03.2014 год., включително, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията
за присъждане на сумата от 613.94 лева,
представляваща обезщетение за оставането на
ищеца без работа след прекратяване
на трудовия му договор № 501/01.10.2002 год., на основание чл.
222, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА "Алфа Ууд
България" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Долни
чифлик, Промишлена зона, да заплати на адвокат Р.Ж. от Адвокатска колегия гр.
Варна, в качеството му на пълномощни на Н.Д.Н. по гр.д. № 16538/2013 год., по
описа на ВРС, ХХХІV състав, сумата от 180.00
лева /сто и осемдесет лева/, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА "Алфа Ууд
България" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Долни
чифлик, Промишлена зона, да заплати в полза на Районен съд – Варна сумата от 170.00 лева /сто и седемдесет лева/, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: