РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.София, 12.07.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното
съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1135 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищецът Р.Ю.И.
е предявил осъдителни искове срещу З. „Б.В.И.Г.“
АД, по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ във вр. с чл. 257, ал. 1 и чл. 267, ал. 1 КЗ /отм./ във вр. с чл. 50 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Подържа
твърдения, че на 17.04.2011 год. по горски път на около 4 км северно
от с. Г., общ. С., при управление на товарен автомобил марка „УАЗ”, модел
„452А” с ДК № *********, водачът Х.Ю.Х. предизвикал пътно-транспортно
произшествие и причинил средна телесна повреда на И., изразяваща се във
фрактура на лявата подбедрица с контузия на кожата и меките тъкани в същата
област. За
настъпилото ПТП било образувано досъдебно производство № 628/2011 г. по описа
на РУП – С., пр.пр. № 582/2011 г.
Излага, че причина за ПТП били и експлоатационни дефекти – изгасване на
двигателя, изключване на скоростната кутия и нефункциониране на спирачната
система. Освен това много от частите на автомобила били износени и технически
неизправни, а управлението на технически неизправно МПС представлявало
нарушение на разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Излага, че техническата
неизправност на автомобила, както и допуснатите от водача нарушения се намират
в пряка причинно-следствена връзка с причинените телесни повреди.
Излага, че незабавно след инцидента бил откаран в МБАЛ „Д- И.С.“ АД - гр. С.,
където след направени изследвания, му била поставена диагноза фрактура на
лявата подбедрица с контузия на кожата и меките тъкани по предната повърхност,
наличие на екскориации в същата област, патологична подвижност и костни
препитации. Извършена била оперативна интервенция – кръвна репозиция, поставяне
на метална остеосинтеза – плака с 8 отвора и два винта свободни, гипсова
имобилизация, ботушна лонгета. След 12 дневен престой в лечебното заведение,
ищецът бил изписан с препоръки за контролни прегледи и проследяване,
продължаване на антикоагулантна терапия и движение с две помощни средства, без
натоварване на ляв долен крайник в продължение на три месеца. Срокът на гипсовата
имобилизация бил 45 дни. При извършен контролен преглед на 14.07.2011 г. било
установено неЗ.оволително калциране на счупения крак, поради което е
препоръчано продължаване на ползването на патерици, без натоварване на счупения
крак за около 5 месеца. В резултат на получените травми, на ищеца били
причинени неимуществени вреди - изпитал силни неудобства, болки и страдания,
бил обездвижен, нуждаел се от чужда помощ.
Твърди, че като пряка и непосредствена последица от ПТП претърпял и имуществени
вреди, изразяващи се в заплащане на разходи в общ размер на 434,19 лева, представляващи
сбор от 268,22 лв. за остеосинтезни средства, 117,97 лв. за лекарства и 48 лв.
за медицински услуги, както и неимуществени вреди болки и страдания - причинени
в резултат на увреждането.
Твърди, че към момента на ПТП за МПС е налице валидно застрахователно
правоотношение по З.ължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” по полица № 0447171091016276 със срок на валидност от 16.12.2010
г. до 15.12.2011 г. при ЗК „Б.И.“ АД, чийто правоприемник е З. „Б.В.И.Г.“ АД.
Поради това,
според ищеца следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя –
ответник за причинените му имуществени и неимуществени вреди, които са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и последиците от него.
Предвид
изложеното моли съда да осъди ответното дружество да му заплати на основание
чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ застрахователно обезщетение за имуществени вреди,
представляващи разходи за остеосинтезни
средства, медикаменти и медицински услуги в размер на 434,19 лева и неимуществени
вреди в размер на 35 000 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху сумите от датата на ПТП – 17.04.2011
г. до окончателното им изплащане. Претендира сторените по делото разноски.
В срока за
писмен отговор, ответникът ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД не оспорва наличието на
застраховка „ГО” към момента на ПТП за МПС. Излага, че искът е недопустим, тъй
като спорът е разрешен със сила на пресъдено нещо, поради което производството
е недопустимо и моли същото да бъде прекратено. По същество оспорва исковете по
основание и размер. Оспорва наличието на виновно поведение от страна на водача
на товарния автомобил марка „УАЗ”, модел „452А” с ДК № *********. Счита, че
вредите били настъпили поради действията на самия пострадал, който пътувал в
каросерията на товарния автомобил, с което нарушил забраната на чл. 134 от ЗДвП.
Алтернативно твърди, че не отговаря за вредите, тъй като не бил налице покрит
риск по полицата като навежда доводи, че моторното превозно средство (МПС) се
движило в горска пресечена местност, а покритието по застраховката касаело
използване на автомобила по пътната мрежа на страната. Прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като не е пътувал на
място, предназначено за пътници, както и че трасето, по което се движи МПС не е
пътен участък. Отделно от това излага, че вредите от това събитие са вече
обезщетени, тъй като ЗК „Б.И.“ АД е заплатило на пострадалия обезщетение в
размер на 2000 лв., на колкото сам ищецът оценил вредата. Моли производството
да бъде прекратено, евентуално исковете да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски в това число и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът в
допълнителна искова молба взема становище по отговора на ответното дружество,
като излага, че искът е допустим, тъй като се основава на отговорността по чл.
50 от ЗЗД. Освен това сочи, че ответното дружество може да оспорва иска само по
размер, тъй като изплащането на обезщетение означава, че претенцията е призната
по своето основание. Излага, че е налице покрит риск, тъй като обект на
задължителната застраховка гражданска отговорност са вредите, свързани с
притежаването и използването на МПС, поради което начинът и мястото на
използване на застрахованите МПС не са от значение за ангажиране на
отговорността на застрахователя. Оспорва твърдението за наличие на съпричиняване
на вредоносния резултат. Не оспорва, че е поучил плащане на сумата от 2000 лв.,
но оспорва обстоятелството, че същата компенсира в пълен обем причинените му
вреди. Счита, че претенцията за неимуществени вреди е съобразена с принципа на
справедливостта и с лимита на отговорността по ЗГО.
Ответникът в
допълнителен отговор на исковата молба поддържа отговора и твърди, че искът е
недопустим.
С
определение от 11.02.2015 г. съдът е допуснал изменение на иска за
неимуществени вреди от 35 000 лв. на 50 000 лв.
С определение
№ 3715 от 18.02.2015 г. съдът е оставил без разглеждане предявените от ищеца
искове и е прекратил производството по делото поради отвод за пресъдено нещо по
спора.
С
определение № 2515 от 17.09.2015 г., постановено по ч.гр.дело № 1388 от 2015
г., Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, е отменил определението на СГС и е върнал делото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
С молби от 21.03.2016
г., 13.04.2016 г., 05.05.2016 г., 01.06.2016 г., 24.06.2016 г. и 29.11.2016 г.,
процесуалният представител на ищеца е уточнил фактическите твърдения, на които
основава претенцията си, като е заявил, че предмет на настоящия спор е
осъществен фактически състав на безвиновна отговорност на ответника в
качеството му на застраховател на гражданската отговорност на собственика на
вещта и на лицето, под чийто надзор се е намирала същата, за вреди вследствие
на недостатъците на МПС, довели до ПТП, а именно техническа неизправност - неизправна
спирачна уредба на товарния автомобил.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите
на чл. 235 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са
искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, във вр. с чл. 257, ал. 1
и чл. 267, ал. 1 КЗ /отм./ във вр. чл. 50 от ЗЗД и чл.86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на застрахователно обезщетение за причинени на ищеца имуществени
вреди, представляващи разходи за остеосинтезни
средства, медикаменти и медицински услуги в общ размер на 434,19 лева и неимуществени
вреди в размер на 50 000 лв., както и акцесорна претенция за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
сумите от датата на увреждането – 17.04.2011 г. до окончателното им изплащане.
Чрез протокола
за оглед на местопроизшествие, което е запазено, както и от констатациите на
САТЕ и двете допълнителни заключения по САТЕ, изготвени от вещото лице инж. Г.,
които съдът кредитира като компетентни и безпристрастно дадени, се установява
следният механизъм на ПТП: на 17.04.2011 г., на горски път с широчина 3,00
метра и наклон на изкачване около 25 %, на 4 км северно от с. Г., общ. С., по неравен,
каменист и отъпкан участък, се движел товарен автомобил марка „УАЗ”, модел
„452А” с рег. № *********, произведен през 1991 г., с висока проходимост с
бензинов двигател, каросерия товарна бордова с шпригли и брезент, без условия
за превоз на пътници. В дясно от пътя, по който се е движел автомобилът, следвал
скат с наклон около 45% и ливада с наклон около 25-30 %. При движение по пътя, при
извършване на ляв завой по наклонения терен, двигателят на автомобила угаснал,
поради което водачът предприел завой надясно, за да компенсира движението
назад, но последвало преобръщане на автомобила. Последният е регистриран в
дясно от пътя, в ливадата, обърнат по таван и стоящ на 8 метра от десния край
на пътя с предна част насочена в посока на юг.
От протокола
за оглед на местопроизшествие, което е запазено, се установява, че всички гуми на
автомобила са напомпани, воланът е със свободен ход около 10-20 градуса. Спирачният
педал не оказва съпротивление при
натиск, без изтичане на спирачна течност по елементите на спирачната уредба.
Ръчната спирачка е задействана, но гумите се въртят. Автомобилът е установен с
включена първа предавка.
Според
заключението по автотехническата експертиза, двигателят на автомобила може да
изгасне по технически, субективни причини и причини от случаен характер.
Техническите причини са прекъсване на подаването на гориво или запална искра,
което има случаен характер и може да се дължи на неизправности както в горивоподаващата,
така и в запалителната уредба; на механично блокиране или на прегряване на
двигателя. Според експерта, в конкретния случай, тези причини са с най-малка вероятност
и честота на проявление. Сред субективните причини попадат несъобразена
предавка на движение; моментно намаляване на горивото, което се подава поради
отпускане на педала на газта; неволно изключване на контактния ключ; употреба
на спирачната уредба по време на движение. Според заключението на вещото лице, най-вероятната
причина за изгасването на автомобила е зададен от водача режим на двигателя, несъобразен
с теренните условия и динамичните възможности на автомобила, но същото не е
установено категорично. Експертизата допуска изгасване на двигателя и поради
попадане на някое от ходовите колела пред невъзприето от водача препятствие на
пътя – камък или остро възвишение, което е довело до натоварване на автомобила
над динамичните му възможности в момента. От САТЕ се установява, че скоростната
кутия е била изправна, а отбелязаното в протокола за оглед на местопроизшествие
наличие на „мек педал“ обосновава извод, че спирачната уредба е била
неизправна. Това се установява и от допълнението на САТЕ, с което, с оглед
данните от протокола, е коригирано заключението по основната САТЕ, в частта,
касаеща неизправността на хидравличната спирачка. По делото се установява, че ръчната
спирачка също е била неизправна. Според втората допълнителна САТЕ, възможните
причини, довели до несработване на хидравличната спирачка, са наличие на въздух
в спирачната уредба или износени стени на главния спирачен цилиндър и работните
спирачни цилиндърчета, поради остаряване или настъпили механически увреждания в
тях, които неизправности възникват при дълъг срок на експлоатация на автомобила
без подмяна на износените елементи и настъпило стареене на гумените части.
Според
разясненията на вещото лице инж. Г., дадени в съдебно заседание, автомобилът е
бил в движение, на втора или трета предавка, водачът е изключил от скорост, за
да премине на първа предавка, но предвид големия наклон, автомобилът е тръгнал
назад и не е могъл да бъде задържан на място с помощта на ръчната спирачка.
Спирането на автомобила при конкретните пътни условия е било възможно с крачна,
но не и с ръчна спирачка, тъй като последната има само помощно действие. Според
вещото лице, ако хидравличната спирачка е била изправна, автомобилът е щял да
спре.
Както се
установява от констатациите на приетата по делото СМЕ и приетите писмени
доказателства (епикриза № 7040 от 17.04.2011 г., амбулаторен лист № 001017 от
10.06.2011 г., амбулаторен лист № 001090 от 21.06.2011 г., амбулаторен лист №
001053 от 14.07.2011 г., амбулаторен лист № 001373 от 13.09.2011 г. и амбулаторен
лист № 001770 от 21.11.2011 г. ), в резултат на ПТП на ищеца били причинени
следните травматични увреждания: „счупване
на голямо и малко пищялна кости на лявата подбедрица и контузия /натъртване/ и
охлузвания по левия долен крайник”.
Пострадалият
получил спешна медицинска помощ в МБАЛ „Д-р И.С.” АД - гр. С., където бил приет
в отделение „Ортопедия и травматология” за периода от 17.04.2011 г. до
29.04.2011 г. Там е извършено комплексно лечение - оперативно, гипсова
имобилизация, медикаментозно и рехабилитационно лечение. На 18.04.2011 г. пострадалият
бил опериран като е извършена кръвна репозиция и метална остеосинтеза на левия
долен крайник. Гипсовата имобилизация е продължила до 12.09.2011 г. и след това
е провеждано рехабилитационно лечение. След сваляне на гипса, движението на
пострадалия се е осъществявало с помощни средства – патерици и бастун. Според
вещото лице, получената травматична увреда на лявата подбедрица е довела до
трайно затрудняване на движенията за повече от 30 дни. Пострадалият е изпитвал
болки и страдания, които първоначално са били с по-голям интензитет и
постепенно са намалели, като е възможно да се появяват болки в този крайник при
смяна на атмосферните условия и при по-голямо физическо натоварване.
Според
медицинските документи, при рентгеновото изследване от 21.11.2011 г., е
установено, че образуването на калус при пострадалия е забавено, което е
обусловило по-продължителен период за пълното възстановяване на движенията на
увредения крайник, т.е. оздравителният период при ищеца е бил около 10-11
месеца от датата на травмата.
В съдебно
заседание, вещото лице пояснява, че срокът за възстановяване на увредения
крайник е по-дълъг именно поради забавянето на израстването на новата кост и
образуването на калций. Според заключението няма данни за настъпили усложнения
от счупването. Тъй като лечението на уредения крайник е оперативно с поставяне
на остеосинтетичен материал, последният следва да бъде екстрахиран по
оперативен път, което ще доведе до затрудняване на движенията на крайника за още
около месец.
По делото са представени фактура № ********** от 21.04.2011 г. за сумата от
268,22 лв. за остеосинтезни средства, ведно с вносна бележка в полза на
издателя на фактурата, удостоверяваща заплащането й, фактура № ********** от 10.09.2011
г. за сумата в размер на 5,76 лв. за медикаменти, ведно с фискален бон,
удостоверяващ заплащането й, фактура № ********** от 10.09.2011 г. за сумата в
размер на 14,83 лв. за медикаменти, ведно с фискален бон, удостоверяващ
заплащането й и фактура № ********** от 25.11.2011 г. за сумата в размер на 17,98
лв. за медикаменти, ведно с фискален бон, удостоверяващ заплащането й.
Съобразно констатациите на СМЕ, направените от ищеца разходи, в общ размер на
306,79 лв. според представените писмени доказателства, са в причинно следствена
връзка с травмата и проведеното лечение.
В
производство не е спорно между страните, че към момента на настъпване на ПТП –
17.04.2011 г. за товарния автомобил марка „УАЗ”, модел „452А” с рег. № *********
е налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, полица № 0447171091016276
с покритие от 16.12.2010 г. до 15.12.2011 г. г., при ЗК „Б.И.“ АД, чийто правоприемник е ответното
дружество ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД.
В
производството не е спорно между страните, а и се установява от представената
на лист 51 от делото молба, че ищецът е поискал от застрахователя изплащане на
обезщетение в размер на 2000 лв. Сумата е изплатена по посочена банкова сметка,
***тежно нареждане за извършен на 11.10.2011 г. превод в полза на ищеца.
Други
релевантни за спора доказателства не са представени.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно чл.
257, ал. 1 КЗ (отм.) обект на застраховането не е само вредата от
противоправното поведение на водача на МПС по чл. 45 ЗЗД, но включва и случаите
на деликт, причинен от характеристики на самата вещ, от нейното състояние и
характер по чл. 50 ЗЗД, като посочените основания са самостоятелни, поради
което производството по иска с правна квалификация чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) се
явява допустимо, въпреки влязлото в сила решение по иска с правно основание чл.
226, ал. КЗ (отм.) във вр. с чл. 45 ЗЗД между ищеца и ЗК „Б.И.“ АД, праводател
на ответника. Рискът при застраховката "Гражданска отговорност" може
да бъде свързан не само с личното виновно деяние на застрахования, но и с вреди,
причинени не непосредствено от застрахования, а от трети лица, на които той е
възложил изпълнение на определена работа, или в качеството си на собственик на
вещ, отговарящ за вредите, причинени от нея на трети лица - чл. 46, ал. 2, чл.
49 и чл. 50 ЗЗД. Аргументи за този извод се съдържат в разпоредбите на чл. 257,
ал. 1 и чл. 267, ал. 1 КЗ (отм.), включващи като обект на застраховане и
застрахователно покритие причинени вреди, свързани с притежанието и използване
на МПС. Т.е. застрахователният риск включва и непозволено увреждане в
определени случаи, възникнали без вина на отговорното лице - чл. 49 и чл. 50 ЗЗД (Така Решение № 15 от 01.06. 2012 г. по т.д. № 279 по описа за 2011 г. на I
ТК на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК).
За да бъде успешно проведен прекият иск по чл. 226
ал.1 от КЗ (отм.) във вр. с чл. 50 ЗЗД, следва да бъдат установени фактите, релевантни
досежно осъществяването на ФС на института на непозволеното увреждане, включващ
кумулативно следните елементи: 1. застрахованият да е собственик на вещ или
тази вещ да се намира под негов надзор; 2. вещта да е причинила вреда на ищеца;
3. да не е изплатено обезщетение на ищеца за тази вреда, и наличието на
валидно, действително застрахователно правоотношение по договор за застраховка
по риска „Гражданска отговорност”, сключен досежно МПС, с което е причинено
процесното ПТП и застрахователното дружество.
Съгласно чл. 50 от ЗЗД, за вредите, произлезли от
каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто
надзор те се намират. Отговорността по чл. 50 от ЗЗД е
безвиновна, обективна - за вреди, произтичащи от обективните, присъщи качества
и свойства на определената вещ. За да бъде ангажирана отговорността на ответника по
иска, е необходимо, при условията на пълното и главно доказване да се установи
в процеса, че вредата е настъпила от самата вещ, а не от поведението на
пострадалия, който си е служил с нея. Когато вредата е причинена от
вещ, но не поради работа с нея, а вследствие внезапна повреда на вещта, нейният
собственик ще отговаря по реда на чл. 50 от ЗЗД и съдът, за да уважи този иск,
не е задължен да издирва точната причина за тази повреда. За да подлежи на
обезщетяване вредата, е необходимо тя да е причинена от вещта – непозволеното увреждане
трябва да се намира в причинна връзка с употребата на вещта, към
която е неутрално човешкото поведение, т.е. вещта трябва да бъде единствената
причина за увреждането, като се изследва причинната връзка между вредите и
каузалното действие на самата вещ, а не на управлението или служенето с нея. С
Решение № 1225/1995 г. на I ГО на ВС е прието, че собственикът на неизправна
моторна кола отговаря по чл. 50 ЗЗД за вредите от злополуката, ако те се дължат
на тази именно неизправност. В този случай шофьорът на колата, който е спазвал
правилата за движение не носи отговорност по чл.45 ЗЗД.
Съдът
намира, че сочените предпоставки се установиха чрез обсъдените и събрани в
производството доказателства. Установи се, че вредите, чиято обезвреда се
претендира са в причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП и с причинените
от това застрахователно събитие травматични увреждания: „счупване на голямо и малко пищялна
кости на лявата подбедрица и контузия /натъртване/ и охлузвания по левия долен
крайник“.
По делото е
представено влязло в сила решение от 25.07.2012 г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, I отделение, 1 състав, постановено по гр.
дело № 14474 по описа за 2011 г., между ищеца и ЗК „Б.И.“ АД, чийто
правоприемник е ответникът, с което предявените искове по чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.) вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени, тъй като е прието,
че не е налице виновно поведение от страна на водача на МПС, а ПТП е възникнало
в резултат на скрити експлоатационни дефекти на товарния автомобил. Поради тази
причина, със сила на пресъдено нещо е отречена отговорността на водача за
процесното ПТП.
Чрез
събраните писмени доказателства и констатациите на САТЕ, съдът намира, че се
установи, че причина за настъпване на ПТП е изгасване на двигателя на товарния
автомобил, довело да движението му назад, което не е било преустановено със
спирачната уредба, поради което се е наложило водачът да завие рязко надясно и товарният
автомобил се е обърнал и установил по таван. По делото не се установи
безспорно, че изгасването на двигателя на автомобила и започване на движението
му назад се дължи на субективните възможности на Х. да управлява предавките в
скоростната кутия. Според експерта, след изключване на по-високата предавка, на
която се е движел автомобилът преди загасването на двигателя му, водачът не е
разполагал с техническа възможност да включи първа предавка, т.е може да се
направи заключение, че в момента на загасването си, автомобилът е останал
изключен от скорост. Предвид неравния терен и обстоятелството, че са изкачвали
голям наклон, това е поставило началото на движение на товарния автомобил
назад. При опита да овладее движението назад, водачът е прибягнал до използване
на спирачната уредба – ръчна и хидравлична спирачка, които се оказали
неизправни, поради което не е било възможно ходът на МПС да бъде овладян и
движението спряно. По делото не е установено неизправността на спирачната
уредба да се дължи на неправилното боравене с нея от страна на водача, поради
което пряката и непосредствена причина за настъпване на ПТП са проявените
експлоатационни дефекти в спирачната уредба на товарния автомобил.
Възраженията
на ответника, че ПТП е настъпило на път предназначен за движение за движение на
автомобили, а на горска пресечена местност, съдът намира за неоснователни.
Изразеното становище в Решение № 5 от 24.03.2017 г. по т.д. № 2787/2015 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС постановено по реда на
чл.290 ГПК е, че виновният водач е длъжен да обезщети пострадалите лица за
причинените от него имуществени и неимуществени вреди в резултат на причиненото
от него произшествие при управление на пътно превозно средство, както на
участък от пътната мрежа, така и на земен участък, различен от път с оглед
определението, дадено в § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП. Съгласно § 6, т. 1 от ДР на
ЗДвП път е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено
използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци, като към
пътищата се приравняват и улиците. Определенията за пътно превозно средство и
път по смисъла на цитираните правни норми не обуславят извод за изключване на
отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите и респективно на Гаранционния фонд в случаите, когато
произшествието е настъпило на земен участък, различен от път с оглед
определението, дадено в § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП. Изводът е обоснован с оглед
уредбата на чл. 3 и § 3 от преамбюла на транспонираната в българското
законодателство Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
16.09.2009 г. относно застраховката Гражданска отговорност. Прието е, че при
използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за
сключване на такава застраховка всяка държава - членка при спазване на чл. 5 е
длъжна да предприеме всички подходящи мерки, за да гарантира, че гражданската
отговорност при използването на моторни превозни средства на нейната територия
е покрита със застраховка, като покритите вреди, условията и правилата на
застрахователното покритие се определят в рамките на тези мерки. Съобразно чл.
10 и § 14 от преамбюла на горепосочената Директива задължение на всяка държава
- членка на ЕС е да предвиди, че определен орган ще гарантира, че пострадалият
няма да остане без обезщетение, когато превозното средство, което е причинило
пътнотранспортното произшествие не е застраховано или не е идентифицирано, като
държавите - членки имат възможност да приемат определени ограничени изключения
по отношение на изплащане на обезщетението от този орган. С разпоредбите на чл.
287 и следващите от Кодекса за застраховането (отм.) българският законодател е
изпълнил посоченото задължение. Изводите съответстват на възприетото становище
от СЕС в РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав) от 4 септември 2014 година по
Преюдициално запитване — Задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при използването на моторни превозни средства — Директива
72/166/ЕИО — Член 3, параграф 1 — Понятие за използване на превозни средства —
Произшествие, предизвикано от трактор с ремарке при събирането на бали сено в
плевня“, по дело C‑162/13 с предмет преюдициално запитване,
отправено на основание член 267 ДФЕС от Vrhovno sodišče (Словения) с
акт от 11 март 2013 г., постъпил в Съда на 29 март 2013 г., в производство по
дело D. V.срещу Z.T. d.d. В последното е възприето решение, че член 3, параграф
1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 година относно сближаване
на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска
отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на
задължението за сключване на такава застраховка трябва да се тълкува в смисъл,
че съдържащото се в него понятие „използване на превозни средства“
включва всяко използване на превозно средство, което отговаря на обичайната
функция на това превозно средство. Така в това понятие би могла да се включи
маневрата на трактор в стопански двор, за да вкара в хамбар прикачено към него
ремарке, като разглежданата по делото в главното производство, което
запитващата юрисдикция трябва да провери.
Предвид
гореизложеното, и доколкото между страните е безспорно установено наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“,
съдът намира, че ответното дружество отговаря по предявените искове.
В тежест на ищеца
бе да докаже настъпването на имуществената вреда, изразяваща се в претърпяна
загуба, нейния размер, както и неимуществените вреди, свързани с претърпените
болки и страдания от травматичните увреждания във връзка с ПТП.
Имуществената
вреда е разликата между имуществото на кредитора след засягането на благото и
това, което би имал, ако нямаше засягане. Тя се изразява в претъпени загуби и
пропуснати ползи. Претърпените загуби са последиците от засягането на налични
блага, в това число и понасяне на разноски. По отношение размера на причинените
на ищеца имуществени вреди, съдът намира, че същите са доказани до размера от 306,79 лв. чрез
приложените и приети по делото като писмени доказателства фактури, ведно с
фискални бонове, удостоверяващ тяхното заплащане. Съобразно констатациите на
СМЕ, сумите по представените разходни документи са разходи, сторени във връзка
с лечението на пострадалия, които са пряка и непосредствена последица от
травмата, причинена при ПТП. При имуществените вреди обезщетението е
справедливо, когато то е равностойно на вредите. Поради това претенцията се
явява основателна и доказана за сумата в общ размер на 306,79 лв., а до пълния предявен размер от 434,19 лева, претенцията е неоснователна,
тъй като по делото липсват представени доказателства, че разходът е сторен, и като
такава следва да бъде отхвърлена.
По отношение на претенцията за неимуществени вреди:
Неимуществените вреди са последиците от засягането на
блага, които са предмет на субективни права, в това число и права върху
телесния и духовния интегритет. Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението следва да
бъде определено съобразно принципа на справедливостта. Въпреки липсата на
възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната
престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично
обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение.
Съдебната практика приема като критерии за определяне на справедливо
обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за
аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди, означава да бъде определен от съда онзи точен, според
съществуващата в страната икономическа обстановка, паричен еквивалент, на
всички понесени от конкретното увредено лице емоционални, физически и
психически болки, неудобства и сътресения, които съпътстват живота му за
определен по-кратък или по-продължителен период от време.
Видно от доказателствата по делото, в резултат на
пътно-транспортното произшествие, станало на 17.04.2011 г., на ищеца е било
причинено описаното в СМЕ травматично увреждане: „счупване на голямо и малко
пищялна кости на лявата подбедрица и контузия /натъртване/ и охлузвания по
левия долен крайник“. Причиняването на
тези травми и лечението им са създали болки и страдания на ищеца, които в началото са били с
по-голям интензитет и постепенно са намалели. През първите дни от оперативното
лечение, болките са били с по-голям интензитет, като счупванията зарастват за
период от около 7-9 месеца, но при пострадалия оздравителният период е
продължил около 10-11 месеца, тъй като е налице забавено образуване на калус.
На 18.04.2011 г. е извършено оперативно лечение кръвна репозиция на счупените
кости и метална остеосинтеза. След произшествието пострадалият е бил на
болнично лечение до 29.04.2011 г., а
гипсовата имобилизация е продължила до 12.09.2011 г., след което е провеждано
рехабилитационно лечение. Известно време след сваляне на гипса, пострадалият се
е придвижвал с помощни средства – патерици и бастун. Според СМЕ няма медицински
данни за настъпили усложнения от счупването, но на пострадалия предстои оперативна
интервенция с цел екстракция на остеосинтетичния материал, което ще затрудни
движението на долния ляв крайник за период от около месец. Според вещото лице е
възможно пострадалият да изпитва болки в счупения крайник при промяна на
атмосферните условия и при по-голямо физическо натоварване.
Предвид възрастта на пострадалия – 31 навършени години
към датата на ПТП, продължителността на възстановителния период при ищеца,
обстоятелството, че не е можел да полага физически труд, предстоящата операция за
изваждане на остеосинтетичния материал, както и обстоятелството, че в следствие
на подобна травма е възможно да се появяват болки при промяна в атмосферните
условия и при натоварване на крайника, което е обичайно с оглед активния живот,
който води индивид на подобна възраст, съдът
намира, че следва да определи справедлив размер на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, причинени от увреждането, предмет на разглеждане по
настоящото дело, съгласно чл. 52 от ЗЗД – сумата от 30 000 лв. При определяне
размера на обезщетението следва да се вземе предвид и възникналата нужда от
помощни средства в периода на възстановяването, както и фактът, че ищецът ще
бъде затруднен в движението си след провеждане на операцията за изваждане на
остеосинтетичния материал. При формиране на този извод, съдът съобрази, че с
оглед правилата за разпределение на доказателствена тежест в процеса /чл.154,
ал.1 ГПК/ ищецът не установи при пълно и главно доказване, т.е. без съмнение,
че в резултат на ПТП са му причинени неудобства, по-големи от обичайните, които
изпитва човек при подобна физическа травма, както и продължителността на проведената
рехабилитация.
За разликата над сумата от 30000 лв. до предявения
размер 50000 лв., съдът намира
претенцията за неоснователна и като такава, същата следва да бъде отхвърлена.
Съдът достигна до посочените изводи и при съобразяване
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди, които са увеличавани
почти ежегодно и от 25 000 лв. за всяко събитие, са достигнали до 700 000 лева
за всяко събитие, при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и
повече пострадали лица, приложими до 01.01.2010 г. След тази дата са определени
значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка
"Гражданска отговорност” на автомобилистите, съгл. § 27 ПЗРКЗ и чл. 266 КЗ
/отм./. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 ГПК, РЕШЕНИЕ № 73 от
27.05.2014 Г. по Т. Д. № 3343/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС. Настоящият
състав споделя напълно изразеното в цитирания случай становище, че независимо
от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на
прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото
застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна степен и
конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията
би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент.
Предвид наведеното от ответника възражение за
съпричиняване от страна на ищеца, следва да бъде изследван въпросът дали със
своето поведение пострадалият е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат, с оглед евентуалното намаляване на дължимото обезщетение по реда на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. За да е налице съпричиняване от страна на пострадалия е
необходимо извършеното действие или бездействие да е в пряка причинна връзка с
настъпилата вреда, като не е необходимо същото да е противоправно и виновно.
Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по
правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни
действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е
способствало за настъпването на вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д.
44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на
ВКС, Второ ТО/. В настоящия случай, ответното дружество е направило
своевременно възражение за съпричиняване, позовавайки се на твърдението, че
пострадалият е пътувал в каросерията на товарния автомобил, с което нарушил
забраната на чл. 134 от ЗДвП.
Въз основа на събраните в производството
доказателства, в т.ч. приетата автотехническа експертиза и двете допълнителни
експертизи, съдът приема, че е налице твърдяното от ответника съпричиняване. От
протокола за оглед на местопроизшествие, което е запазено, и заключението на
допълнителната САТЕ, в производството е установено, че товарният автомобил не е
предназначен за превоз на пътници върху товарната платформа, същият не е
снабден с места за превоз на пътници и предпазни средства. Водачът на МПС се е
движел в пресечена местност с голям наклон и е превозвал пътници в товарната
платформа. Съгласно чл. 134, ал. 1 ЗДвП, се забранява превозването на пътници в
туристически ремаркета, товарни ремаркета, самоходни шасита, трактори и други
селскостопански машини, в каросерията на самосвали и в товарни кошове на
мотоциклети. Според ал. 2 на същия текст, в каросерията на товарен автомобил
може да се превозват лица, които товарят, разтоварват, съпровождат, приемат или
предават превозвания товар, като бъде осигурена тяхната безопасност. Несъмнено
в настоящия случай правилата на сочената разпоредба са били нарушени.
Достатъчно е пострадалият да е проявил небрежност към своите интереси като с
поведението си е допринесъл в някаква степен за настъпване на вредоносния
резултат. В случая пострадалият, поемайки риска да пътува на необезопасено
място в товарната платформа на превозно средство, което се е движело по горски
път, в пресечена местност, по наклон над 20%, е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат.
С оглед установеното нарушение на правилата на чл. 134,
ал. 1 от ЗДвП от страна на пострадалия, съдът намира, че причинените му вреди
се намират в причинно - следствена връзка с поведението му, поради което по
силата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, дължимото обезщетение следва да бъде намалено съразмерно
на действията и бездействията, с които пострадалият е допринесъл за
увреждането, като съдът определя съпричиняване от 1/3, според значението на
това поведение за настъпване на произшествието.
Въз основа на това размерът на обезщетението за
неимуществени вреди, което следва да бъде присъдено на ищеца, при отчитане
процента на съпричиняване, е равен на 20 000 лв., като от него следва да се извади
доброволно заплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 2000 лв.,
доколкото по делото не е спорно, че с него е обезщетена претенцията на ищеца за
неимуществените вреди.
По изложените съображения, предявеният иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ във вр. с чл. 50 ЗЗД следва за бъде
уважен за сумата от 18 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и отхвърлен
за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв. като неоснователен.
Претенцията за имуществени вреди, съобразно изложените
мотиви за приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и определения принос за съпричиняване
от 1/3, следва да бъде уважена за сумата 204,53 лв. и отхвърлена за разликата
до пълния предявени размер от 434,19 лв.
С оглед частичната основателност на главните искове следва да бъде уважена и заявената акцесорна претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължения от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, считано от деня на увреждането. Доколкото отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на деликвента разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД ще следва да се приложи и по отношение на застрахователя като същият дължи законната лихва върху претенцията за обезщетение считано от дата на ПТП – 17.04.2011 г.
По отношение
на разноските:
На ищеца не следва да бъдат присъждани разноски, тъй
като същият е освободен от плащане на държавни такси и разноски на основание
чл. 83, ал. 2 от ГПК.
В полза на процесуалния представител на ищеца на
основание чл.78, ал.1 ГПК и чл. 38 от ЗА следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 879,30 лв., съразмерно с уважената част от исковете,
изчислено съобразно заявената претенция във основа на минималното адвокатско
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, което с оглед цената на
иска е 2436 лв. с вкл. ДДС.
На основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника се дължат разноски с оглед отхвърлената част
от исковете. Ответникът, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, е
сторил разноски в размер на 300 лв. за назначената допълнителна САТЕ (л. 106). Ответникът
е заявил и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Предвид фактическата и правна
сложност на делото, както и с оглед обстоятелството, че съдът е ограничен до
определените в наредбата суми с оглед техния максимум, а не минимум, определя
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв., съобразно чл. 25, ал.
1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Ищецът, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, следва да заплати на ответника сумата в общ размер на 255,62 лв.
разноски за тази инстанция, съобразно отхвърлената част от исковете.
Ответникът
следва да заплати в полза на СГС, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, сумата от 770.00
лв., представляваща държавна такса, дължима върху уважената част от исковете,
както и 400 лв. депозити за САТЕ и СМЕ.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.А..Д.Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление *** 1000, р-н „Триадица“, ул. „********да заплати на Р.Ю.И.,
ЕГН **********, със съдебен адрес ***, офис 3, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ
/отм./ във вр. с чл.50 ЗЗД, сумата в размер на 204,53 лв. - застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи
разходи за остеосинтезни средства, лекарства и за медицински услуги във връзка
с провеждането на лечение на травматичното увреждане, настъпило вследствие на пътно
– транспортно произшествие, станало на 17.04.2011 г. по горски път на около 4
км северно от с. Г., общ. С., при управление на товарен автомобил марка „УАЗ”,
модел „452А” с рег. № *********, ведно със законната лихва считано от датата на
увреждането - 17.04.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 204,53
лв. до пълния предявен размер от 434,19 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „З.А..Д.Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление *** 1000, р-н „Триадица“, ул. „********да заплати на Р.Ю.И.,
ЕГН **********, със съдебен адрес ***, офис 3, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ
/отм./ във вр. с чл.50 ЗЗД, сумата в размер на 18 000 лв., застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от
травматично увреждане: „счупване на голямо и малко
пищялна кости на лявата подбедрица и контузия /натъртване/ и охлузвания по
левия долен крайник“, настъпило вследствие на пътно – транспортно
произшествие, станало на 17.04.2011 г. по горски път на около 4 км северно от
с. Г., общ. С., при управление на товарен автомобил марка „УАЗ”, модел „452А” с
рег. № *********, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането -
17.04.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 18 000 лв. до пълния предявен
размер от 50 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „З.А..Д.Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление *** 1000, р-н „Триадица“, ул. „********да заплати на
адвокат П. Димитрова К., Софийска адвокатска колегия, личен номер в САК ********,
с адрес на кантората в гр. София, ул. „********, на основание чл. 38 от Закона
за адвокатурата, сумата 879,30 лв. - адвокатско възнаграждение за
тази инстанция.
ОСЪЖДА Р.Ю.И., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, офис 3,
да заплати на „З.А..Д.Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
*** 1000, р-н „Триадица“, ул. „********на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата
от 255,62 лв. - разноски в настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „З.А..Д.Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление *** 1000, р-н „Триадица“, ул. „********да заплати по сметка
на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 770.00 лв.,
представляваща държавна такса, дължима върху уважената част от исковете и 400 лв.
депозити за вещи лица.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: