Р
Е Ш Е Н И Е
№
260567 / 14.5.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Гражданско отделение, III-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено
на петнадесети април, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 03027 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
установителни положителни искове от Адвокатско дружество „Табаков, Табакова и
съдружници”, с БУЛСТАТ *********, с регистриран адрес: гр. София, п.к. 1606,
район „Красно село”, ул. „Ами буе” № 18, вх. В срещу „Европейски политехнически
университет”, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, п. к. 2300, ул. „Св. Св. Кирил и Методий” № 23, с които се иска да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 11735,00 лева, представляваща главница за предоставени по
Договор за правни услуги, сключен на 17.05.2016г. правни услуги за периода от
01.10.2017г. до 30.11.2017г., за което са издадени фактура № 4893 от
24.11.2017г. на стойност от 5867,50 лева и фактура № 4898 от 01.12.2017г. на
стойност от 5 867,50 лева, сумата от 1250, 09 лева, представляваща законна
лихва за забава за периода от 04.12.2017г. до 09.01.2020г. включително, върху
сумата от 5867,50 лева по фактура № 4893
от 24.11.2017г. и сумата от 1238,68 лева, представляваща законна лихва за
забава за периода от 11.12.2017г. до 09.01.2020г. включително върху сумата от
5867,50 лева по фактура № 4898 от 01.12.2017г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата от 11735,00 лева, считано от 10.01.2020г. – датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до
окончателното заплащане на вземането. Претендират се и разноски.
В исковата молба се сочи, че на 17.05.2016г. между
„Европейски политехнически университет”, в качеството му на „клиент” и ищеца –
Адвокатско дружество „Табаков, Табакова и съдружници”, е сключен договор за
предоставяне на правни услуги. Съгласно предмета на договора, ответникът е
възложил, а ищеца е приел да предоставя правни услуги, изразяващи се в следното:
правни услуги във връзка с прилагането и тълкуването на действащите български
закони, подготовка на проекти за договори, споразумения и други документи в
съответствие с българското законодателство и съответстващи на установената
юридическа практика в България, както и всякакви други правни услуги, които
Клиентът може да поиска да бъдат предоставени от Адвокатското дружество в
рамките на Договора. Твърди се, че в разпоредбата на чл. VI от Договора,
страните са определили конкретни размери на дължимите за изпълнението на
правните услуги възнаграждения, както и условията за заплащането им. Определено
е било заплащане на адвокатското дружество в размер на 100 евро на час, платимо
в лева по курса на БНБ към деня на плащането. Уточнява се, че уговореното в договора
възнаграждение не включва ДДС, като е предвидено адвокатското дружество да
издава фактури за дължимите от ответника възнаграждения на предоставените
услуги. Сочи се, че падежа за заплащане на дължимите възнаграждения, а именно:
в десетдневен срок от датата на издаване на фактурата.
Ищецът сочи, че в изпълнение на сключения договор,
ищцовото дружество е предоставило на ответника услуги в периода от 17.05.2016г.
до 30.11.2017г., като услугите, извършвани в периода до края на м. Септември
2017г. са надлежно заплатени от ответника. За периода от 01.10.2017г. до
30.11.2017г., след получени инструкции по време на среща, проведена в офиса на
адвокатското дружество с лицето за контакт на Клиента, на адвокатското
дружество е било възложено и същото е извършило редица услуги, попадащи в
обхвата на действащия между тях Договор. По време на срещата е уговорено, че
възнаграждението за правния анализ няма да надхвърли 5000 евро без ДДС, платими
на два пъти в края на м. Октомври и след предаване на правния анализ, срещу
издаване на съответните фактури от страна на адвокатското дружество. Сочи се,
че за предоставените в посочения период от време – от 01.10.2017г. до
30.11.2017г. услуги, ищцовото дружество е издало на ответника два броя фактури,
а именно: фактура № 4893 от 24.11.2017г. на стойност от 5 867,50 лева и
фактура № 4898 от 01.12.2017г. на стойност от 5867,50 лева. Уточнява се, че
общата стойност на издадените два броя фактури за възнаграждение за
предоставените правни услуги за периода от 01.10.2017г. до 30.11.2017г. възлиза
на сумата от 11735 лева, като двете фактури са предоставени на ответника и
приети от последния, видно от изготвените два броя приемо-предавателни
протокола, подписани съответно на 24.11.2017г. и на 01.12.2017г. Ищецът
уточнява, че падежът на задължението по фактура № 4893 от 24.11.2017г. е
настъпил на 03.12.2017г., а падежът на задължението по фактура № 4898 от 01.12.2017г.
– на 10.12.2017г. (като съдът намира, че при изписването на номера на втората
фактура е допусната техническа грешка). Ищецът твърди още, че до датата на
предявяване на настоящата искова молба, ответникът не е изплатил дължимото се
възнаграждение.
В
предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът е
депозирал писмен отговор, в който е посочил, че с насрещната страна е в процес
на уточняване основателността на претенциите й, като при постигане на спогодба
съдът ще бъде надлежно уведомен.
В съдебно заседание, пълномощникът на ищеца пледира
за решение, с което предявените установителни искове бъдат уважени. В
представена в срок писмена защита изразява становище за основателност на
предявените искове. Намира, че безспорно в хода на производството е установено,
че между страните е налице облигационно правоотношение по договор за
предоставяне на правни услуги от 17.05.2016г., обвързващ страните съгласно чл. 20а, ал. 1 ЗЗД със силата на
закон. Намира, че доколкото ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по
процесния договор и което обстоятелство безспорно е доказало в производството
по делото, то ответното дружество дължи изпълнение на поети задължения, респ. заплащането
на определеното възнаграждение.
Ответникът не изпраща представител и не изразява
становище.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
За сумите по предявените обективно
кумулативно съединени установителни искове е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 123 от 14.01.2020г. по ч. гр. д. № 00204
по описа за 2020г. на ПРС. Същата е връчена на длъжника (ответник по настоящото
дело), при което в срока по чл. 414 ГПК
същия е оспорил вземанията, депозирайки писмено възражение. Последното, от своя
страна, е обосноваващо за предявените понастоящем установителни искове, в
синхрон с обстоятелството, че настоящата искова молба е депозирана в
предоставения от чл. 415 ГПК едномесечен срок. С оглед на тези обстоятелства,
съдът намира предявените искове за допустими, респ. дължи произнасяне по тях.
По основателността:
Предявени
от страна на ищеца са обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86,
ал.1 ЗЗД.
За да
установи основателност на исковите си претенции, в тежест на ищеца е, в
условията на пълно и главно доказване, да установи, че между него и ответника
са възникнали твърдените договорни отношения, както и че от страна на ищеца са
изпълнени поетите с Договора за правни услуги задължения. В тежест на ответника
е да докаже извършване на плащане на претендираните вземания или наличие на настъпване на
правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи факти.
От
приетите и неоспорени по делото доказателства, и в частност: Договор за правни услуги
от 17.05.2016г. се установява, че между страните е налице облигационна
обвързаност, възникнала по силата на сключен между тях Договор за правни услуги
от 17.05.2016г. Съгласно подписания договор, ответникът, в качеството му на
„клиент” е поискал от ищеца предоставянето на правни услуги, свързанни с
дейността на клиента. Предмета на Договора е очертан в Член II от същия: 1) правни
услуги във връзка с прилагането и тълкуването на действащите български закони,
2) подготовка на проекти за договори, споразумения и други документи в
съответствие с българското законодателство и съответстващи на установената
юридическа практика в България и 3) всякакви други правни услуги, които
Клиентът може да поиска да бъдат предоставени от Адвокатското дружество в
рамките на Договора. Уговорено е, че договора се сключва за неопределен срок от
време, като клиентът има право да прекрати същия във всеки един момент въз
основа на писмено известие до Адвокатското дружество. В чл. V е уговорено, че
клиентът е длъжен да заплаща на Адвокатското дружество дължимите му
възнаграждения и разноски, а в чл. VI е посочено, че клиентът ще заплаща на
Адвокатското дружество извършените съгласно Договора услуги по часова ставка от
100 (сто) евро на час. Уточнено е още, че възнагражденията и разходите на
Адвокатското дружество ще бъдат заплащани в български лева, съобразно курса,
обявен от БНБ в деня на плащането, а издадените от Адвокатското дружество
фактури подлежат на плащане в рамките на 10 дни, считано от датата на
фактурата.
Не
се оспорва и обстоятелството, че ищцовото дружество е издало два броя фактури,
а именно: фактура № 4893 от 24.11.2017г. на стойност 5 867,50 лева и
фактура № 4898 от 01.12.2017г., които са надлежно връчени на представител на
ответника. Последното се установява от представените и неоспорени от ответника
два броя приемо-предавателни протоколи от 24.11.2017г. и 01.12.2017г. С втория
посочен приемо-предавателен протокол на ответника, ведно с фактурата, е
предаден и окончателен правен анализ. Видно от обсъдените писмени доказателства,
ответникът е приел извършените от ищеца услуги.
От
приетата по делото и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, която съдът
кредитира изцяло като компетентно дадена, се установява, че за извършените
правни услуги от АД „Табаков, Табакова и съдружници” е издадена Фактура №
**********/24.11.2017г. на стойност 5867,50 лева с включен ДДС, като същата е
осчетоводена като извършени услуги сметка Клиенти с контрагент Европейски
Политехнически Университет. Установява се и че е издадена Фактура № **********/01.12.2017г.
на стойност 5867,50 лева с включен ДДС, която също е осчетоводена като
извършени услуги сметка Клиенти с контрагент Европейски Политехнически
Университет. Установява се, че размерът на задължението на ответника по
цитираните два броя фактури възлиза на 11735,00 лева, като законната лихва за
забава върху вземането по първата фактура за периода от 04.12.2017г. до
09.01.2020г. е в размер на 1232,18 лева, а законната лихва за забава върху
вземането по втората фактура за периода от 11.12.2017г. до 09.01.2020г. е в
размер на 1220,77 лева. Установява се и
обстоятелството, че не е предоставил на вещото лице необходимата информация,
необходима му за изследване, респ. представяне на отговор по поставени въпроси
под № 6 и № 7.
По
делото е прието заверено копие на сключен между страните Договор за спогодба от
19.11.2020г., подписано от страните по делото, от което е видно, че ответникът
е признал изцяло и безусловно съществуващите задължения към АД „Табаков,
Табакова и съдружници”, идентични с вземанията, описани в петитума на исковата
молба, като се е задължил да изплати процесните вземания, както и суми,
представляващи направени по настоящото дело разноски.
От
обсъдените по-горе доказателства следва безспорния извод, че между страните е
сключен валиден договор за правни услуги, който съдържа елементи на договор за
поръчка. По този договор ответникът е поел едно
основно задължение, а именно: да
заплаща договореното
възнаграждение, съобразно условията, уговорени с Договора. От ангажираните от ищеца
писмени доказателства безспорно се установява и изпълнение на задълженията му
по договора, което обстоятелство, между впрочем, не се е и оспорва от
ответника. Представеното от ищеца заверено копие на сключен между страните Договор за
спогодба от 19.11.2020г., съдът цени като извънсъдебно признание на факти от
страна на ответника, доколкото последният не го е оспорил. С оглед тези
съображения и предвид липсата на ангажирани от ответника доказателства, сочещи
за извършено от негова страна плащане, съдът намира предявения иск по чл. 422,
ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за доказан
в своето основание и размер, поради и което следва да бъде уважен изцяло.
Уважаването на главния иск води до основателност и на
акцесорната претенция с правно основание чл. 86 ЗЗД. Както бе посочено по-горе,
от изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установи, че законната лихва за забава върху вземането
по фактура № 4893/24.11.2017г. за периода от 04.12.2017г. до 09.01.2020г. е в
размер на 1232,18 лева, а законната лихва за забава върху вземането по фактура
№ 4898/01.12.2017г. за периода от 11.12.2017г. до 09.01.2020г. е в размер на
1220,77 лева. С оглед това обстоятелство, предявените искове с правно основание
чл. 86 ЗЗД следва да бъдат уважени до доказаните размери и отхвърлени в
останалата им част.
На
основание чл. 86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава върху главницата от
11735,00 лева, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 10.01.2020г. до окончателното й плащане
По отношение на разноските:
Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГКТ, с решението по установителния иск,
съдът се произнася по дължимостта на разноските, както в заповедното, така и в
исковото производство.
Ищецът е доказал разноски в общ размер
на 1751,01
лв.,
като в съответствие с уважената част от исковете му, на същия следва да бъде
присъдена сумата от 1746,64 лева за направените по настоящото дело и ч. гр. д.
№ 00204/2020г. по описа на ПРС, разноски.
Предвид изхода на делото, разноски се
дължат и на ответната страна, съобразно отхвърлената част. В настоящия случай,
обаче, такива не са доказани, респ. не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Пернишкия районен
съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове,
предявени от Адвокатско
дружество „Табаков, Табакова и съдружници”, с БУЛСТАТ *********, с адрес: гр.
София, п.к. 1606, район „Красно село”, ул. „Ами буе” № 18, вх. В срещу
„Европейски политехнически университет”, с БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, п. к. 2300, ул. „Св. Св. Кирил и Методий” №
23, че „Европейски политехнически университет”, с БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, п. к. 2300, ул. „Св. Св. Кирил и
Методий” № 23 ДЪЛЖИ на ищеца сумата
от 11735,00 лева, представляваща
главница за предоставени по Договор за правни услуги, сключен на 17.05.2016г.
правни услуги за периода от 01.10.2017г. до 30.11.2017г., за което са издадени
фактура № 4893 от 24.11.2017г. на стойност от 5867,50 лева и фактура № 4898 от
01.12.2017г. на стойност от 5 867,50 лева, сумата от 1232,18 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от
04.12.2017г. до 09.01.2020г. включително върху сумата от 5867,50 лева по фактура № 4893 от
24.11.2017г. и сумата от 1220,77 лева,
представляваща законна лихва за забава за периода от 11.12.2017г. до
09.01.2020г. включително върху сумата от 5867,50 лева по фактура № 4898 от
01.12.2017г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от 11735,00
лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК - 10.01.2020г до окончателното заплащане на вземането,
за които суми по ч. гр. дело № 00204/2020г. по описа на Районен съд – гр.
Перник е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ
предявените искове с правно основание чл. 86 ЗЗД до пълните им предявени
размери, а именно: до размера от 1250,09 лева по иска за лихва за забава върху
вземането, за което е издадена Фактура № 4893 от 24.11.2017г. и до размера от
1238,68 лева по иска за лихва за забава върху вземането, за което е издадена
Фактура № 4898 от 01.12.2017г.
ОСЪЖДА
Европейски
политехнически университет”, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, п. к. 2300, ул. „Св. Св. Кирил и Методий” № 23 ДА ЗАПЛАТИ на Адвокатско дружество „Табаков, Табакова и
съдружници”, с БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, п.к. 1606, район „Красно
село”, ул. „Ами буе” № 18, вх. В сумата от 1746,64 лева, представляваща направени делото и по частно
гражданско дело № 00204/2020г. по описа на
ПРС разноски, изчислени съобразно
уважената част на исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. г. д. № 00204/2020г.
на ПРС да бъде върнато на съответния съдебен състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: