Р Е Ш Е Н И Е № 93
гр. София, 28.07.2017 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, търговско отделение, V състав, в публично съдебно заседание на двадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА
при секретаря Магдалена Букина като
разгледа докладваното от съдията т.д. № 2
по описа за 2016 год. на СОС, намери следното:
С определение от 07.12.2015г.,
постановено по т. д. № 7552/2015г. по описа на Софийски градски съд, образувано
по искова молба вх. №146425/27.11.2015г. на СГС, подадена от „С.” АД /в несъстоятелност/,
ЕИК. е разделено производството по т.д. № 7552/2015г. по описа на СГС, VІ-14
състав, като съдът е отделил предявеният иск с правно основание чл. 694, ал.1 ТЗ и е изпратил делото в тази част по подсъдност на Софийски окръжен съд, въз
основа на което е образувано и настоящото производство.
С
исковата молба вх. № 14/05.01.2016год. по описа на СОС на „С.“ АД /в н./ с ЕИК .,
чрез адв.К. от САК, е предявен срещу „И.“ ЕАД с ЕИК . и адрес: ***, отрицателен
установителен иск с правно основание чл.694, ал.1 от ТЗ – за признаване за
установено по отношение на ответника, несъществуването на вземането на ответника
от ищеца в общ размер на 229 613.81 лева, от които сумата от 184 393.78
лева представлява главница – задължение по договори за финансов лизинг и
споразумение за разсрочване на дължими суми по договори за лизинг от
03.12.2012г., сумата от 25 545.81 лева, представляваща разноски по
граждански и изпълнителни дела, заведени от ответника, както и сумата от
19 674.20 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение в
производството по несъстоятелност. Претендират се и направените в настоящото
съдебно производство разноски.
В исковата си молба ищецът сочи,
че с Решение № 68/21.05.2015 г., постановено по търговско дело № 193 по описа
на Софийски окръжен съд за
С настоящото производство ищецът
цели да бъде признато от съда, на основание чл.694, ал.1 ТЗ, несъществуването
на приетото в производството по несъстоятелност вземане на „И.“ ЕАД,
произхождащо от Договор за финансов лизинг на оборудване № 7012/D/09.06.2008
г., Договор за финансов лизинг на оборудване № 7012/G/18.12.2008 г., Договор за
финансов лизинг на оборудване № 7012/К/04.11.2010 г., Договор за финансов
лизинг на оборудване № 7012/Е/09.06.2008 г., Договор за финансов лизинг на
оборудване № 7012/F/08.08.2008 г., Договор за финансов лизинг на оборудване №
7012/Н/18.12.2008 г., Договор за финансов лизинг на оборудване № ф
7012/М/04.01.2012 г. и Споразумение от 03.12.2012 г. за разсрочване на дължими
суми по договорите за финансов лизинг на оборудване, с нот. заверка на
подписите per. № 9463 от 20.12.2012 г. на нотариус Лилия Бояджиева - peг. № 375
на НК, известно като Договор 7012/0/03.12.2012 г. и наричано по-долу за кратко
„Споразумението от 03.12.2012 г.”, както и от разноски по издаване на изпълнителни листа и образуване на изпълнителни дела и юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът излага още в исковата си
молба, че „С.“ АД било страна по договорите за финансов лизинг, по силата и при
условията, на които в качеството му на лизингополучател е получило финансов
лизинг с предмет вещите по тези договори, срещу задължението да заплати
първоначална вноска и последващи равни лизингови вноски в полза на
лизингодателя, включващи лихви и главници, уговорени в подписан от тях
погасителен план, неразделна част от всеки от договорите и при условията,
уговорени с тях, както в Общите условия по договор за финансов лизинг на
оборудване на „И.“ ЕАД, в сила от 15.01.2008г. Страни по тези договори, в
качеството им на солидарни длъжници били също и следните физически и юридическо
лица, както следва: П. И. З. с ЕГН *****, И.И. З.с ЕГН ****. и „Б.“ АД, гр. В.с
ЕИК . / с предишно наименование „М.“ АД/. В чл. 2.1. от ОУ на договорите за
лизинг, с плащането на последната дължима лизингова вноска, страните уговорили,
че лизингополучателят има право да придобие собствеността върху вещите, предмет
на договорите за финансов лизинг на оборудване.
До 02.08.2014 г. „С.“ АД редовно
и точно, на падежа обслужвало всеки от договорите за финансов лизинг, в
резултат на което вещите, предмет на описаните по-горе 7 лизингови договора
били почти изцяло изплатени, като остатъците за плащане към момента само по
някои от договорите варирали от 2% до 10% от тяхната стойност. През втората
половина на
С писмо с вх. № 2651/08.09.2014
г., подписано от изпълнителния директор – И.М., адресирано до изпълнителния
директор на „И.“ ЕАД - г-н А.Б., „С.“ АД направил изявление за прихващане на свое
вземане от „И.“ ЕАД за сумата от 184 393,78 лева, представляващо придобито чрез
цесия, вземане на цедента „Б.“ АД, гр. В.с ЕИК. от ответника за отдадени под
наем складови площи, с което „С.“ АД /в н./ погасило част от общото си
задължение по седемте договора за лизинг, което подробно било индивидуализирано
с уведомлението по чл. 99 от ЗЗД. В резултат на прихващането, стойността на
цялото дължимо вземане на ответника, което към датата на прихващането възлизало
на 373 327,66 лева, се погасило частично със сумата от 184 393,78 лв., и
останала дължима сумата от 188 933.88 лв. Тази сума ищецът признал за дължима
по Споразумението от 03.12.2012 г. С оглед настъпилите правни последици на
прихващането, падежиралите задължения по три от общо седемте, сключени договора
за лизинг се погасили изцяло и окончателно и настъпили предпоставките на чл.
2.1. от ОУ на договорите за финансов лизинг за придобиване на собствеността
върху вещите, предмет на договорите с номера № 7012/F/08.08.2008 г., №
7012/М/04.01.2012 г. и № 7012/Е/09.06.2008г. - индустриален багер DOOSAN- 1
бр., модел DX210 MX, вертикална едностъпална потопяема помпа GRUNDFOS с
принадлежности - 1 бр. и Електронна безшахтова автомобилна везна със стоманено-
бетонна платформа модел AV-30/60/-
В периода 08.09.2014г. - до
04.11.2014г. по договорите за лизинг падежирали остатъци за окончателното им изплащане
с цел придобиването на вещите от ищеца както следва: 1. по ДФЛО №
7012/D/09.06.2008 г. - 1197,61 лв.; 2. по ДФЛО № 7012/G/18.12.2008r.- 11 569,50
лв.; 3. по ДФЛО № 7012/Н/18.12.2008 г.- 10 541,08 лв. и 4. по ДФЛО № №
7012/К/04.11.2010 г,- 5 955,95 лв., а по Споразумението от 3.12.2012 г. I
Договор № 7012/0/03.12.2012 г./- 188 933. 86 лв. Общият остатък от дълга към
настоящия момент и в резултат на настъпилото погасяване, възлизал на 218 198.00
лв.
С нотариална покана, връчена на
27.10.2014 г. чрез нотариус Иван Дахтеров (peг. № 039 на НК с район на
действие- СРС), ответникът „И.“ ЕАД уведомил „С.“ АД и съдлъжниците по
описаните ДФЛО, че към 07.10.2014г. лизингополучателят и солидарните длъжници
дължат обща сума по договорите за финансов лизинг от 111 156,14 Евро /главници,
лихви и др./, а по Споразумението от 03.12.2012 г. - общо 164 624,06 Евро
/главници и неустойки/ и ищецът бил поканен да плати пълния размер на
задължението си, в определената от ответника стойност от 275 780,20 Евро и 119,
70 лв. в 7-дневен срок от получаване на покана. С поканата, ответникът посочил,
че при неплащане на общата стойност на задължението в срока по поканата, той ще
счита договорите за прекратени и отправил покана за връщане на вещите, предмет
на договорите за лизинг № 7012/D/09.06.2008 г.; № 7012/Е/09.06.2008 г.;
7012/F/08.08.2008 г.; № 7012/G/18.12.2008r.; № 7012/Н/18.12.2008 г. и №
7012/К/04.11.2010г.
Ищецът не платил исканите суми в
срока на поканата, тъй като размерът на задължението по поканата не бил
коректно и точно определен и не върнал вещите на ответника, тъй като считал
същите за напълно изплатени, поради което имал основание да претендира, че са
придобити в негова собственост. Ищецът считал, че вземането на ответника по
неплатени суми единствено по споразумението било на стойност 218 198,00 лв.
Ответникът не признал прихващането и претендирал и начислявал неустойки за
неизпълнение, като определял задължението си в размер на 644 845,99 лв.
Ответникът се снабдил с
изпълнителни листи за предаване на вещите, предмет на седемте лизингови
договора и предприел действия по принудително изпълнение с цел изземването им
от длъжника и съдлъжниците. С Протоколи от 06.07.2015 г., съставени по изп. д.
№ 1765/2015 г., по изп. д. №1764/2015 г. и по изпд. № 1766/2015 г. - всички по
описа на ЧСК Кръстьо Ангелов, вписан с per. № 766 в КЧСИ с район на
действие-Окръжен съд-Стара Загора и на ЧСИ Стоян Якимов - per. № 844 на КЧСИ- с
район на действие - СГС, на основание чл.
521 от ГПК изпълнение било насочено срещу вещите по договори за лизинг №
7012/F/08.08.2008 г., № 7012/М/04.01.2012 г. и № 7012/Е/09.06.2008г. (везна,
контейнери и едностъпална потопяема помпа), съответно в базите на дружеството в
гр. С., гр. Р.и гр. С., кв. Кремиковци. Била иззета от базата на ищеца в гр. Р.
- вертикална едностъпална потопяема помпа с принадлежности, описана в Договор №
7012/Е/09.06.2008 г. Останалите вещи все още не били иззети в рамките на
образуваните изпълнителни производства.
С извършеното прихващане и погасяване
на пълния размер на задълженията по договори за лизинг с № № 7012/F/08.08.2008
г., № 7012/М/04.01.2012 г. и № 7012/Е/09.06.2008г., както и на всички
падежирали вноски по останалите ДФЛО - № 7012/D/09.06.2008 г.; №
7012/G/18.12.2008г.; № 7012/Н/18.12.2008 г. и № 7012/К/04.11.2010г., ответникът
нямал основание за разваляне на договорите, защото вещите, предмет на
договорите били изплатени изцяло от ищеца. Нямало основание за начисляване на
неустойки, тъй като нямало неизпълнение. Не били представени и известия за
начислени неустойки /чл. 15.7 от ОУ по договор за лизинг на „И.“ ЕАД в сила от
15.01.2008 г./. ищецът поддържа, че не били налице основанията на чл.15.2 във
връзка с чл.14.2 от ОУ, при наличието на които за ответника възниквало правото
да прекрати договорите - към 27.10.2014г., тъй като нямало падежирали остатъци
по нито един от лизинговите договори поради извършеното прихващане. Излага, че
дори да имало някакви остатъци, те са били „незначителни“ /под 10% от общата
цена на изпълнението по договорите/ и с оглед на забраната на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД, развалянето на договорите и в този случай било недопустимо /така решение №
102/03.08.2010 г. на ВКС, ТК, II отд. по т.д. 897/2009 г. ППВС № 3/ 29.03.1973
г. и др./.
Ищецът намира, че ответникът
нямал право и основание да инициира и предприема каквито и да било действия по
принудително изпълнение срещу вещите по ДФЛО, тъй като с изплащане на
стойността на вещите по тези договори, настъпили предпоставките на чл.2.1 от ОУ
на ДФЛО на „И.“ ЕАД за придобиване на собствеността върху оборудването по тези
договори /чл.2.1 и чл.2.2 от ОУ/, а развалянето от страна на „И.“ ЕАД било без
правно основание.
Ответното търговско дружество - „И.“
ЕАД не било индивидуализирало предявеното си вземане от 644 845,99 лв. по
основание и по размер - нямало яснота каква част от вземането са главници, и
каква са лихви, дали са вземания по издадени фактури и кореспондират ли с
погасителния план. Вещите, срещу които се водело изпълнение както и иззетата
вещ били част от масата на несъстоятелността на ищеца и следвало да се върнат.
При условия на евентуалност и в
случай, че се установи по делото законосъобразното прекратяване на договорите
за лизинг ищецът прави възражение за прихващане със сумите дължими от ответника
на ищеца по първоначалните лизингови вноски и комисионни по всеки от
договорите, представени в справка към исковата молба, които възлизали на обща
стойност от 108 501,10 лв. първоначални вноски и 6 625, 23 лв. комисионни по
договорите, които суми след развалянето на договорите се явявали получени от
ответника на отпаднало основание. Първоначалните лизингови вноски не били част
от цената на лизинговото имущество, тъй като се явявали предплата при сключване
на договора за финансов лизинг. Същинската цена на договора били общия брой
лизингови вноски по погасителна схема към всеки от договор за лизинг.
С молба вх. №1040/15.02.2016г.
ищецът е направил следните уточнения на исковата молба:
Относно
претенцията по т. 2.1. от уточняващата молба посочена в табличен вид,
представляваща главници по процесните лизингови договори, поддържа твърдението
си наведеното и в исковата молба, че същите са погасени с възражение за
прихващане на „С.” АД до ответното дружество „И.” ЕАД, направено с писмо вх. №
2651 от 08.09.2014 г., до размера на насрещно дължимата от ответника и
прихваната с негово вземане сума в размер на 184 393. 80 лв., съставляваща част
от общата претенция по настоящия иск. Отделно от така направеното уточнение,
ищецът счита, че претенциите на ответника, посочени от последния като главници
по лизингови договори - до размера, оспорен с настоящия иск, не са
индивидуализирани нито по основание /фактура, дата на издаване и падеж, по
договори и т.н./, нито по размер, респективно по пера - каква част от вземането
е за главница, каква за лихва, каква за ДДС и по коя фактура и по кой договор
са дължими. Поддържа, че това е пречка за длъжника да установи фактите, от
които кредитора черпи правата си и да организира адекватно своята защита.
Относно
претенцията по т. 2.2. от уточняващата молба излага, че с поведението си не е
давал повод за образуването на посочените дела и за реализирането на разходите
по тях. Твърди, че тези разходи не са му предявявани за плащане при
извършването им, няма представени финансови документи, доказващи тяхното
заплащане и индивидуализиращи ги по основание и размер според претенцията. Сочи
липсата на индивидуализация на сторените от ответника разходи, а именно - дали
са за държавни такси, за адвокатско възнаграждение или друго, както и че не са
представени доказателства за извършването им. Твърди още, че повечето от
заведените от ответника срещу ищеца дела, по които се претендират разноски от „И.”
ЕАД са за издаване на изпълнителен титул за предаване на вещите, предмет на
процесните лизингови договори, за които вещи ищецът твърди, че не са на
кредитора, а са част от масата на несъстоятелността на „С.” АД. С оглед на
изложеното, ищецът поддържа, че тези разходи не само не би следвало да се
претендират от ответника, тъй като не ползват останалите кредитори на
несъстоятелността на „С.” АД, а и извършването им е сторено при увреждане на
интересите им.
Относно
претенцията по т. 2.3 от уточняващата молба, поддържа, че е недължима, тъй като
разходите, които страната е направила за юрисконсултско възнаграждение в
съдебното производство са дължими, когато са предявени и са й присъдени с
влязло в сила решение, по аргумент от чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 621 от ТЗ, а в производството по несъстоятелност не са били присъждани разноски на
страните. В подкрепа на изложеното сочи като съдебна практика за дължимостта на
разходите за юридическа помощ, обслужващи отделни кредитори в производството по
несъстоятелност - решение №290/29.10.2013г. на Варненски апелативен съд по
в.т.д. 576/2013г., потвърдено с решение № 592/2014г. на ВКС по ч.т.д. №
1040/2014г. Отделно от това, поддържа, че претендираните разноски са и
прекомерни с оглед минималните размери, установени съгласно Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Препис
от исковата молба и приложенията към нея са връчени на 12.03.2016 год. на ответника
с указанията по чл.367-370 от ГПК /вкл. и по чл.368 от ГПК/, като до изтичане
на срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал
писмен отговор. С него ответникът е оспорил предявения иск по основание и е взел становище
по обстоятелствата, на които се основава.
По основателността на предявените искове,
в отговора се излага следното:
На
първо място ответникът поддържа, че не се спори между страните, че между
ищцовото дружество - „С.” АД и „И.” ЕАД са били сключени следните договори за
финансов лизинг и споразумение: ДФЛО № 7012/ D/09.06.2008г.; ДФЛО №
7012/Е/09.06.2008г.; ДФЛО № 7012/F/08.08.2008 г.; ДФЛ на транспортно средство №
7012/G/18.12.2008г.; ДФЛ на транспортно средство № 7012/Н/18.12.2008г.; ДФЛО №
7012/К/04.11.2010г. ; ДФЛО № 7012/М/04.01.2012г. и Споразумение от 03.12.2012г.
към посочените договори.
Твърди,
че ДФЛО № 7012/ D/09.06.2008г.; ДФЛО № 7012/Е/09.06.2008г.; ДФЛО №
7012/F/08.08.2008 г. и ДФЛО № 7012/К/04.11.2010г., са сключени между „И.” ЕАД,
като лизингодател, „С.” АД, като лизингополучател, „М.”АД, ЕИК. (със сегашно наименование „Б.”
АД), И. И. З., ЕГН ***. и П. И. З., ЕГН ****., последните трима като солидарни
длъжници. По силата на посочените договори ответното дружество „И.” ЕАД,
предоставило на ищеца „С.” АД за ползване, при условията на всеки от тях и
Общите условия по договор за финансов лизинг на оборудване на „И.” ЕАД (в сила
от 15.01.2008г.) оборудването, предмет на всеки един от посочените договори,
подробно индивидуализирано в отговора на ответника. Всеки един от договорите за
финансов лизинг на оборудване бил сключен за срок от 60 месеца.
Съгласно договорите за лизинг на
оборудване, лизингополучателят – ищец „С.” АД заплатил на ответното дружество –
лизингодател първоначално дължимата се вноска по всеки един от тях, както
следва: по ДФЛО № 7012/ D/09.06.2008г. в размер на 1 606, 63 евро без ДДС;
ДФЛО № 7012/Е/09.06.2008г. в размер на 2992,62 евро без ДДС; ДФЛО №
7012/F/08.08.2008 г. в размер на24 232,50 евро без ДДС; ДФЛО №
7012/К/04.11.2010г. в размер на 5 061,79 евро без ДДС, която вноска
съгласно Приложения А, неразделна част от тях представлявала 10% от стойността
на лизинга.
Съгласно всеки един от посочените
договори за лизинг на оборудване, ищецът като лизингополучател, поел задължение
да заплаща на ответника - „И.” ЕАД остатъка от лизинговата цена на
оборудването, предмет на договорите, на месечни вноски, съгласно погасителен
план (Приложения Б, също неразделна част от договорите).
Ответникът
твърди, че изпълнил задълженията си за доставка по посочените договори, като
доставил на ищцовото дружество оборудването, предмет на всеки един от
процесните договори за финансов лизинг на оборудване. За приемане на
оборудването от страна на лизингополучателя, били подписвани удостоверения –
Приложения В към договорите. Задължението за плащане на лизинговите вноски,
съгласно погасителния план към всеки един договор, възниквало за ищеца –
лизингополучател след предаване на съответното оборудване.
Ответникът твърди, че ДФЛ на
транспортно средство № 7012/G/18.12.2008г. и
ДФЛ на транспортно средство № 7012/Н/18.12.2008г., били сключени между „И.”
ЕАД като лизингодател, „М.”АД, ЕИК . (със сегашно наименование „Б.” АД), като
уговорител и солидарен длъжник, И. И. З., ЕГН **.и П. И. З., ЕГН *****. и
двамата като солидарни длъжници, и „С.” АД, като поемател.
По силата на ДФЛ на транспортно
средство № 7012/G/18.12.2008г. и ДФЛ на транспортно средство № 7012/Н/18.12.2008г.,
ответното дружество „И.” ЕАД се съгласило да приеме поемателя „С.” АД като
лизингополучател по следните договори за финансов лизинг на транспортно
средство: № 4026/G/19.06.2008г. и № 4026/I/19.06.2008г., като от датата на
подписването им, наименованието на договор за финансов лизинг на транспортно
средство № 4026/G/19.06.2008г. се променило на ДФЛ на транспортно средство №
7012/G /18.12.2008г., а на № 4026/I/19.06.2008г. се променило на ДФЛ на
транспортно средство № 7012/I/18.12.2008г. С протоколи за предаване и приемане
от 18.12.2008г., транспортните средства предмет на двата договора, подробно
индивидуализирани в същите, както и в отговора, били предадени от уговорителя и
солидарен длъжник „М.”АД, ЕИК . (със сегашно наименование „Б.” АД) на поемателя
- „С.” АД.
Ответникът твърди, че с чл. 2 от
посочените ДФЛ на транспортно средство, страните изрично уговорили, че
уговорителят „М.”АД, ЕИК . (със сегашно наименование „Б.” АД) прехвърля правата
и задълженията си, произтичащи от или във връзка с договорите за лизинг на
поемателя „С.” АД, а последния се съгласява да поеме прехвърлените му от
уговорителя права и задължения в пълен обем.
ДФЛО № 7012/М/04.01.2012г., бил
сключен между „И.” ЕАД като лизингодател, и „С.”ООД, ЕИК ., като уговорител и
солидарен длъжник, „М.”АД, ЕИК. (със сегашно наименование „Б.”, И.И. З., ЕГН ****.
и П.И. З., ЕГН ******, като солидарни длъжници и „С.” АД, като поемател. По
силата на този договор ответното дружество „И.” ЕАД се съгласило да приеме
поемателя „С.” АД като лизингополучател по ДФЛО №9019/А/30.10.2007г., като от
датата на подписването им, наименованието на договор за финансов лизинг
№9019/А/30.10.2007г. се променило на ДФЛО № 7012/М/04.01.2012г. С протокол за
предаване и приемане на оборудване от 04.01.2012г., оборудването предмет на
договора, подробно индивидуализирано в същия е било предадено от уговорителя по
договор № 7012/М/04.01.2012г. „С.”ООД, ЕИК . на поемателя „С.” АД по него.
Ответникът твърди, че с чл. 2 от
посочения ДФЛО, страните изрично уговорили, че уговорителят „С.”ООД, ЕИК .
прехвърля правата и задълженията си произтичащи от или във връзка с договора за
лизинг на поемателя, „С.” АД, а
последният се съгласява да поеме прехвърлените му от уговорителя права и
задължения в пълен обем.
Със споразумение от 03.12.2012г.,
с нотариална заверка на подписите, рег. №9463/20.12.2012г. на нотариус Лилия
Бояджиева, рег. №375 на НК, сключено между „И.” ЕАД, като лизингодател, „С.”
АД, като лизингополучател, „М.”АД, ЕИК . (със сегашно наименование „Б.” АД), И.И.
З., ЕГН **** и П. И.З., ЕГН **., лизингополучателят и солидарните длъжници
признали дълг към ответното дружество „И.” ЕАД и се задължили при условията на
солидарна отговорност да заплатят, в срок от 21 месеца (чл. 2, ал.1 от
Споразумението), общо сумата в размер на 162 812,64 евро, формирана от
падежирали и забавени лизингови, еднократни вноски и неустойки към 30.11.2012г.
по Договор за финансов лизинг на оборудване № 7012/D/09.06.2008г., Договор за
финансов лизинг на оборудване № 7012/Е/09.06.2008г., Договор за финансов лизинг
на оборудване № 7012/F/08.08.2008г., Договор за финансов лизинг на транспортно средство
№ 7012/G/18.12.2008г., Договор за финансов лизинг на транспортно средство №
7012/Н/18.12.2008г., Договор за финансов лизинг на оборудване №
7012/К/04.11.2010г. и Договор за финансов лизинг на оборудване №
7012/М/04.01.2012г., детайлно посочени в Приложение №2 към споразумението,
както следва:
- сумата от 128 943,06
евро - задължения за плащане на лизингови вноски и вноски за разсрочен ДДС
за месеците август, септември, октомври, ноември и декември 2011 година и за
месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември,
октомври и ноември 2012 година;
- сумата
от 33 742,87 евро - неустойки за забавено плащане на лизингови
вноски за месеците август, септември, октомври, ноември и декември 2011 година
и за месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември,
октомври и ноември 2012 година;
- сумата от 247,83 лева,
представляваща сбор от заплатени от лизингодателя и подлежащи на възстановяване
от лизингополучателя разходи за застрахователна премия и 2 броя данък превозни
средства.
Ответникът твърди, че „С.”АД,
като лизингополучател по процесните договори за финансов лизинг и
споразумението към тях от 03.12.2012г., не изпълнявал точно задълженията си.
Изпаднал в забава за плащане на вноските по погасителните планове – Приложение
Б, към всеки един от договорите за финансов лизинг и Приложение №1 към
споразумението от 03.12.2012г. Твърди, че дължимите суми от лизингополучателя и
солидарните длъжници към 07.10.2014г. по договорите за финансов лизинг
възлизали на 111 156,14 евро и 119,70 лева, а по
споразумението от 03.12.2012г. на сумата от 164 624,06 евро.
Към 07.10.2014г. задълженията на
„С.”АД и солидарните длъжници към „И.” ЕАД били следните:
І. По договорите за финансов
лизинг - 111 156,14 евро и 119,70 лева, формирани от:
1. Дължими и неплатени лизингови
вноски по:
- Договор за финансов лизинг на
оборудване № 7012/D/09.06.2008г., както следва: месеците август, септември,
октомври, ноември и декември 2013 година и за месеците януари, февруари, март,
април, май, юни, юли, август и септември 2014 година - 4 184,83 евро;
- Договор за финансов лизинг на
оборудване № 7012/Е/09.06.2008г., както следва: за месеците юли и август 2013
година – 658,54 евро;
- Договор за финансов лизинг на
оборудване № 7012/F/08.08.2008г., както следва: за месеците юли и август 2013
година - 6 190,29 евро;
- Договор за финансов лизинг на
транспортно средство № 7012/G/18.12.2008г., както следва: за месеците юли,
август, септември, октомври, ноември и декември 2013 година и за месеците
януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември и октомври 2014
година - 32 849,82 евро;
- Договор за финансов лизинг на
транспортно средство № 7012/Н/18.12.2008г., както следва: за месеците юли,
август, септември, октомври, ноември и декември 2013 година и за месеците
януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември и октомври 2014
година - 29 929,88 евро;
- Договор за финансов лизинг на
оборудване № 7012/К/04.11.2010г., както следва: за месеците юли, август, септември,
октомври, ноември и декември 2013 година и за месеците януари, февруари, март,
април, май, юни, юли, август, септември и октомври 2014 година - 14 779,64
евро, или в общ размер на 88 593.00
евро.
2. Дължими и неплатени еднократни
вноски по:
- Договор за финансов лизинг на
транспортно средство № 7012/G/18.12.2008г. - заплатен и подлежащ на
възстановяване от лизингополучателя данък превозни средства за 2014 година в
размер на 59,85 лева, с падеж 30.04.2014 година;
- Договор за финансов лизинг на
транспортно средство № 7012/Н/18.12.2008г. - заплатен и подлежащ на
възстановяване от лизингополучателя данък превозни средства за 2014 година в
размер на 59,85 лева, с падеж 30.04.2014 година, или в общ размер на 119,70
лева.
3.
Неустойки за забавено плащане и неплащане на лизинговите вноски по:
- Договор за финансов лизинг на
оборудване № 7012/D/09.06.2008., както следва: месеците август, септември,
октомври, ноември и декември 2013 година и за месеците януари, февруари, март,
април, май, юни, юли и август 2014 година – 828,55 евро;
- Договор за финансов лизинг на
оборудване № 7012/Е/09.06.2008г., както следва: за месеците юли и август 2013
година – 300,42 евро;
- Договор за финансов лизинг на
оборудване № 7012/F/08.08.2008г., както следва: за месеците юни, юли и август
2013 година - 2 869,00 евро;
- Договор за финансов лизинг на
транспортно средство № 7012/G/18.12.2008г., както следва: за месеците юни, юли,
август, септември, октомври, ноември и декември 2013 година и за месеците
януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август и септември 2014 година - 7 877,65
евро;
- Договор за финансов лизинг на
транспортно средство № 7012/Н/18.12.2008г., както следва: за месеците юни, юли,
август, септември, октомври, ноември и декември 2013 година и за месеците
януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август и септември 2014 година - 7 177,39
евро;
- Договор за финансов лизинг на
оборудване № 7012/К/04.11.2010г., както следва: за месеците юни, юли, август,
септември, октомври, ноември и декември 2013 година и за месеците януари,
февруари, март, април, май, юни, юли, август и септември 2014 година - 3 491,16
евро;
- Договор за
финансов лизинг на
оборудване №
7012/М/04.01.2012г., както следва: за месец юни 2013г. - 18.97 евро, или
в общ размер на 22 563,14 евро.
ІІ. По Споразумение от
03.12.2012г., задължения в размер на 164 624,06
евро, формирани от:
1. Задължения по вноски по
споразумението, както следва: за месеците август, септември, октомври, ноември
и декември 2013 година и за месеците януари, февруари, март, април, май, юни,
юли и август 2014 година - 111 914,28 евро.
2. Задължения за еднократни
вноски, както следва: неустойка поради прекратяване, дължима на основание чл.
4, ал. 2 от Споразумението в размер на 25 307,15 евро, с падеж
03.12.2012г.
3. Задължения по неустойки за
забавено плащане и за неплащане на вноските по споразумението, дължими на
основание чл.4, ал.1 от същото, както следва: за месеците юни, юли, август,
септември, октомври, ноември и декември 2013 година и за месеците януари, февруари,
март, април, май, юни, юли и август 2014 година - 27 402,63 евро.
Поради неплащането на дължимите
лизингови вноски и други суми, дължими по процесните договори за финансов
лизинг и на основание чл.7.1, чл. 7.5.1, чл. 7.7.1.1 и чл. 7.7.1.4, във връзка
с чл. 10.2 от Общите условия по договор за финансов лизинг на оборудване на „И.”
ЕАД (в сила от 15.01.2008 г.), неразделна част от Договор за финансов лизинг на
оборудване № 7012/D/09.06.2008г., Договор за финансов лизинг на оборудване №
7012/Е/09.06.2008г., Договор за финансов лизинг на оборудване №
7012/F/08.08.2008г., на основание чл. 7.1, чл. 7.5.1, чл. 7.7.1.1 и чл.
7.7.1.4, чл. 10.3.4 във връзка с чл. 10.2 от Общите условия по договор за
финансов лизинг на транспортни средства на „И.” ЕАД (в сила от 15.01.2008 г.),
неразделна част от Договор за финансов лизинг на транспортно средство №
7012/G/18.12.2008г. и Договор за финансов лизинг на транспортно средство №
7012/Н/18.12.2008г. и на основание чл. 7.1 и чл. 7.4.1 във връзка с чл. 10.2 от
Общите условия по договор за финансов лизинг на оборудване на „И.” ЕАД (в сила
от 01.06.2009 г.), неразделна част от Договор за финансов лизинг на оборудване
№ 7012/К/04.11.2010г., ответникът изпратил до лизингополучателя „С.” АД и до солидарните
длъжници предизвестие за прекратяване на процесните договори за финансов
лизинг, обективирано в нотариални покани рег.№ 6134/14.10.2014 г. и рег.№
6135/14.10.2014 г. и двете по описа на нотариус Любка Сотирова, рег.№ 400 на НК
на РБ, връчени, както следва:
- На лизингополучателя „С.” АД и
солидарните длъжници П. З. и И.З., чрез нотариус Иван Дехтеров, рег. №039 на НК
- нотариална покана с peг. № 20304, том V, акт № 126 от 16.10.2014 г.;
- На солидарния длъжник „Б.” АД
(с предишно наименование „М.” АД) - чрез Ангел Кръстев - помощник нотариус по
заместване при нотариус Денчо Денчев, peг. № 145 на НК на РБ с район на
действие - Районен съд - Велико Търново - нотариална покана с peг. № 7730, том
2, акт № 302 от 17.10.2014г.
С предизвестието за прекратяване
на процесните договори за финансов лизинг ответникът, дал последен седемдневен
срок за заплащане на дължимите от лизингополучателя и солидарните длъжници
суми. Към предизвестието била приложена и детайлна счетоводна справка за
дължимите суми по договорите за финансов лизинг към дата 07.10.2014 г. Със
същото лизингополучателят и солидарните длъжници, изрично били уведомени, че са
в неизпълнение и на задълженията си по чл. 2, ал. 1 от Споразумението от
03.12.2012 г. за плащане на месечните вноски и други суми, съгласно
погасителния план - Приложение № 1 към него. В дадения им с предизвестието срок
за изпълнение на задълженията по договорите за финансов лизинг и по
споразумението от 03.12.2012 г., плащане от страна на лизингополучателя и
солидарните длъжници не последвало, поради което, считано от 04.11.2014г.,
последните били прекратени.
За прекратяването
лизингополучателят „С.” АД и солидарните длъжници били уведомени с нарочно нотариално
уведомление от 14.01.2015 г., рег.№ 231/14.01.2015г. по описа на нотариус Лилия
Бояджиева, рег.№ 375 на НК. Със същото последните били уведомени както за
задължението за връщане на лизинговите активи, предмет на вече прекратените
договори за финансов лизинг, така и за размера на дължимите лизингови вноски,
еднократни вноски и неустойки за забавено по прекратените договори за финансов
лизинг. Тези задължения към дата 06.01.2015 г. възлизали общо на 131 386,83 евро, от които:
- Дължими лизингови вноски и
вноски за заплащане на разсрочен ДДС за месеците от юли 2013 година до ноември
2014 година в размер на 91 720,33 евро;
- Неустойки за забавено плащане
на лизингови вноски и вноски за заплащане на разсрочен ДДС за месеците от юни
2013 година до ноември 2014 година в размер на 17 369,11 евро;
- Задължения по еднократни вноски
- заплатени от лизингодателя и подлежащи на възстановяване от лизингополучателя
Данък превозно средство за 2014 година - 2 броя, както и неустойка, дължима
поради прекратяване на договорите за лизинг в общ размер на 22 297,39
евро.
Със същото нотариално уведомление
от 14.01.2015г. лизингополучателят „С.” АД и солидарните длъжници били
уведомени, че поради неизпълнение на задължението за плащане на месечните
вноски и други суми по Споразумение от 03.12.2012г., в дадения с предизвестието
срок за изпълнение, на основание чл. 4, ал. 5 от същото, дължимите по него суми
са обявени за изискуеми в пълен размер към датата 04.11.2014г., като изрично
бил посочен и размера им. Към 06.01.2015г. дължимите по споразумението суми
възлизали общо на 174 808,30 евро, от
които:
- Дължими вноски по
Споразумението за месеците от август 2013 година до август 2014 година в размер
на 111 914,28 евро;
- Неустойки за забавено плащане
на вноски по Споразумението за месеците от юни 2013 година до август 2014
година в размер на 37 586,87 евро;
- Неустойка съгласно чл. 4, ал. 2
от Споразумението в размер на 25 307,15 евро.
Ответникът твърди, че нито
лизингополучателят, нито солидрните длъжници върнали на лизингодателя „И.” ЕАД
лизинговите активи, предмет на вече прекратените договори за финансов лизинг,
поради което и на основание вписването на договорите в ЦРОЗ към Министерство на
правосъдието, инициирал производства по чл. 417, т.5 ГПК за връщането им.
Пред Районен съд - Пирдоп по
подадени от „И.” ЕАД заявления за издаване на заповед за изпълнение, били
образувани - ч.гр.д.№ 110/2015г. по описа на Районен съд - Пирдоп – за
връщането на оборудването, отдадено на лизинг с Договор за финансов лизинг на
оборудване № 7012/М/04.01.2012 г. ; ч.гр.д.№ 111/2015г. по описа на Районен съд
- Пирдоп - за връщането на транспортното средство, отдадено на лизинг с Договор
за финансов лизинг на транспортно средство № 7012/Н/18.12.2008 г.; ч.гр.д.№
112/2015г. по описа на Районен съд - Пирдоп - за връщането на оборудването,
отдадено на лизинг с Договор за финансов лизинг на оборудване №
7012/К/04.11.2010 г.; ч.гр.д.№ 113/2015г. по описа на Районен съд - Пирдоп - за
връщането на транспортното средство, отдадено на лизинг с Договор за финансов
лизинг на транспортно средство № 7012/G/18.12.2008 г.; ч.гр.д.№ 114/2015 година
по описа на Районен съд - Пирдоп – за връщането на оборудването, отдадено на
лизинг с Договор за финансов лизинг на оборудавне № 7012/F/08.08.2008г. и
ч.гр.д.№ 115/2015 г. по описа на Районен съд - Пирдоп – за оборудването,
отдадено на лизинг с Договор за финансов лизинг на оборудване №
7012/Е/09.06.2008г., по които заповедни производства, на „И.” ЕАД били издадени
заповеди за незабавно изпълнение въз основа на документ и изпълнителни листа,
за предаване на лизинговите вещи, предмет на прекратените договори за финансов
лизинг от длъжниците. Издадените заповеди за изпълнение по посочените заповедни
производства влезли в сила, поради това, че срещу тях не били постъпили
възражения по чл.414 ГПК от длъжниците.
Ответникът „И.” ЕАД излага още,
че въз основа на издадените му заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни
листа срещу длъжниците „С.” АД, „Б.” АД (с предишно фирмено име „М.”АД), П.З.,
И.З. и „С.” ООД образувал следните
изпълнителни дела: Изп.д. № 1599/2015 г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов, peг. №
844, с район на действие - Софийски градски съд - образувано въз основа на ИЛ и
ЗНИ, издадени по ч.гр.д.№ 115/2015 г. по описа на Районен съд - Пирдоп; Изп.д.
№ 1600/2015 г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов, peг. № 844, с район на действие -
Софийски градски съд - образувано въз основа на ИЛ и ЗНИ, издадени по
ч.гр.д.№114/2015 г. по описа на Районен съд - Пирдоп; Изп.д.№ 1601/2015 г. по
описа на ЧСИ Стоян Якимов, peг. № 844, с район на действие - Софийски градски
съд - образувано въз основа на ИЛ и ЗНИ, издадени по ч.гр.д.№ 113/2015 година
по описа на Районен съд - град Пирдоп; Изп.д.№ 1602/2015 г. по описа на ЧСИ
Стоян Якимов, peг. № 844, с район на действие - Софийски градски съд -
образувано въз основа на ИЛ и ЗНИ, издадени по ч.гр.д. № 111/2015г. по описа на
Районен съд - Пирдоп; Изп.д.№ 1603/2015 г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов, peг. №
844, с район на действие - Софийски градски съд - образувано въз основа на ИЛ и
ЗНИ, издадени по ч.гр.д.№112/2015 г. по описа на Районен съд - Пирдоп; Изп.д.
№1604/2015г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов, peг. № 844, с район на действие -
Софийски градски съд - образувано въз основа на ИЛ и ЗНИ, издадени по ч.гр.д. №
110/2015г. по описа на Районен съд - Пирдоп.
По
молба на взискателя - ответник „И.” ЕАД изп.д. №1599/2015г., изп.д. №1603/2015
г. и изп.д. № 1604/2015г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов, peг. № 844, били
изпратени за продължаване на изпълнителните действия по тях от ЧСИ Кръстьо
Ангелов, peг. № 766, с район на действие Окръжен съд - Стара Загора и
образувани под номер: изп. дело № 1766/2015г., изп. дело № 1764/2015г. и изп.
дело № 1765/2015г. по описа на ЧСИ Кръстьо Ангелов.
На 06.07.2015г. ЧСИ Кръстьо
Ангелов, пристъпил към действия по реда на чл. 521 от ГПК за принудително
отнемане и предаване на движимите вещи, предмет на изпълнителните листа, по
изп. дело № 1766/2015г., изп. дело № 1764/2015г. и изп. дело № 1765/2015г.
С два протокола от 06.07.2015г.
по изп.д. №1764/15г. на ЧСИ Кръстьо Ангелов, били предадени на „И.” ЕАД,
следните вещи: Контейнер ОЧЦМ - 1 брой, сериен № 3В; Контейнер ОЧЦМ - 1 брой,
сериен № 2В и Контейнер ОЧЦМ - 1 брой, сериен № 10В. Останалите движими вещи,
предмет на изпълнителния лист, въз основа на който било образувано
изпълнителното дело, не са били намерени и съответно не са били предадени на
взискателя.
С протокол от 06.07.2015г. по
изп.д. №1765/15г. на ЧСИ Кръстьо Ангелов, било констатирано, че вещта, предмет
на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изп. дело - Електронна
безшахтова автомобилна везна със стоманобетонна платформа, модел AV - 30 (60),
габарит 16м/3м, макс. капацитет 60т, деление 20кг, с окомплектовка и опция
изнесена индикация тип 3300, серийни номера
0704WBKO301001/002/007/008/009/010/011/012; 10067, не е намерена, поради което
и същата не е предадена на взискателя.
С протокол от 06.07.2015г. по
изп.д. №1766/15г. на ЧСИ Кръстьо Ангелов, били предадени на „И.” ЕАД, следните
движими вещи: Вертикална едностъпална потопяема помпа GRUNDFOS (Дания) тип
SE1.100.150.75 за изпомпване на дренажни, отпадни, технологични и непречистени
канални води - 5 6р., Табло за управление на две помпи SE1 тип LCD108, комплект
с нивоконтролна система с три поплавъци - 1 бр., сериен № LCD 108/CU212; Табло
за управление на три помпи SE1, комплект с нивоконтролна система с четири
поплавъци - 1 бр., сериен № GN 806020, като в протокола изрично е посочено, че
вещите се предават с техническата окомплектовка, съгласно изпълнителния лист,
въз основа на който е било образувано изпълнителното дело.
В последствие по молба на
взискателя - ответник „И.” ЕАД изп. дело № 1766/2015г., изп. дело № 1764/2015г.
и изп. дело № 1765/2015г. по описа на ЧСИ Кръстьо Ангелов, рег. №766 били
изпратени за продължаване на изпълнителните действия по тях от ЧСИ Стоян
Якимов, peг. № 844, с район на действие - Софийски градски съд и образувани под
номер: изп.д. №2365/2015г., изп.д. №2366/2015г. и изп.д. №2367/2015г. по описа
на ЧСИ Стоян Якимов.
На 27.08.2015г. ЧСИ Стоян Якимов
насрочил действия по реда на чл.521 ГПК за принудително отнемане и предаване на
движимите вещи, предмет на изпълнителните листа, въз основа на които са били
образувани пред него изп.д. №1601/2015г., изп.д. №1602/2015г., изп.д.
№2365/2015г. и изп.д. №2366/2015г. С
протоколите от същата дата – 27.08.2015г. по изп.д. №1601/2015г., по изп.д.
№1602/2015г. и по изп.д. №2366/2015г., било констатирано, че движимите вещи,
предмет на изпълнителните листа, въз основа на които са образувани посочените
дела, а именно: Товарен автомобил MAN, модел TGX 26.440 BL, триосен мултилифт,
кука Hyvalift 20.60S, товароподемност 20 тона, височина на куката от 145 до
На
следващо място в отговора си ответникът излага становището си по наведените от
ищеца твърдения, че процесните договори за финансов лизинг били обслужвани от „С.”
АД, редовно и точно на падежа, като счита същите за неоснователни. На основание
наведените в отговора фактически твърдения, счита за видно, че забавата по
договорите датира от началото на 2013г.
Твърди, че задълженията на ищеца
към ответното дружество към 28.01.2016г. по договорите за финансов лизинг са в
размер на 133 219,68 евро и 29 052,95 лева, а по споразумението от
03.12.2012г. са в общ размер на 218 119,11 евро, което било видно и от
приложената към отговора счетоводна справка, изготвена към посочената дата,
както и от приложените към нея счетоводни документи – фактури и извлечения.
Твърди още, че тези задължения на ищцовото дружество към „И.” ЕАД не били
изплатени и към настоящия момент.
Ответникът счита за неоснователно
и твърдението на ищеца, че „С.” АД е придобило вземания към „И.”ЕАД, по силата
на договор за цесия, сключен между „С.” АД и „М.” АД (със сегашно фирмено име
„Б.” АД), с които вземания извършил прихващане
със задълженията си към ответното дружество, чрез отправено изявление за
прихващане.
Ответникът не оспорва твърдението
на ищеца, че с получените от „И.”ЕАД, уведомление изх. №ВВ256/29.08.2014г. на
„М.” АД и уведомление вх. №2651/08.09.2014г. е бил уведомен за извършеното
прехвърляне на вземания по чл.99 ЗЗД и изявлението на ищеца за прихващане на
насрещни и дължими задължения на „С.” АД. Твърди обаче, че с писмо изх.
№1285/16.09.2014г. оспорил извършеното с договор за цесия от 29.08.2014г.
прехвърляне на вземания, поради липсата на предмет на договора, като в писмото
изложил подробно аргументите си за това. Твърди, че вземането на „М.” АД,
предмет на договора за цесия от 29.08.2014г. в размер на 184 393,78 лева,
не е съществувало и не е било ликвидно и изискуемо към датата на сключване му,
поради това, че е било погасено от „И.” ЕАД на 20.08.2014г. В подкрепа на така
наведените твърдения ответникът сочи, че с отговора се представят писмени
документи, доказващи по безспорен начин пълното погасяване на задълженията на „И.”
ЕАД към „М.” АД. (подробно посочени и описани в
отговора под №№: 1– 8, на л.22-л.24 от отговора).
Ответникът твърди, че от
посочените писмени доказателства се установявало, че задълженията на „И.” ЕАД
към „М.” АД по сключените договори за наем между тях от: 10.01.2010 г.,
10.09.2010 г., 10.12.2010 г., 10.05.2011 г., 20.07.2011 г., 10.03.2012 г.,
10.02.2012 г., 10.10.2012 г. и 20.10.2012 г. били погасени в пълен размер на
основание чл. 104, ал. 2 във вр. чл.104, ал.1 ЗЗД, поради което и към
29.08.2014г. - датата на сключения между „М.” АД и ищеца договор за цесия, „М.”
АД не разполагало с вземането към „И.” ЕАД, предмет на договора за цесия,
поради погасяването му. Поддържа, че сключеният на 29.08.2014г., между ищеца „С.”
АД и „М.”АД договор за цесия не обвързва „И.” ЕАД, поради това, че вземането
предмет на договора е напълно погасено, преди датата на получаване на
уведомление изх. №ВВ256/29.08.2014г. на „М.” АД и уведомление вх.
№2651/08.09.2014г., с които ответникът бил уведомен за извършеното прехвърляне
на вземания по чл. 99 ЗЗД и изявлението на ищеца за прихващане на насрещни и
дължими задължения на „С.” АД. С оглед на изложеното ответникът твърди, че
ищецът претендира права на основание нищожен договор за цесия.
Ето защо прави възражение за нищожност на процесния договор за цесия от
29.08.2014г., сключен между ищеца „С.” АД и „М.” АД.
На следващо място в отговора
ответникът оспорва като неоснователно твърдението на ищеца, че приетото в
производството по несъстоятелност на „С.” АД вземане на „И.” ЕАД е неиндивидуализирано
по основание и размер. Твърди, че както вземанията му като кредитор на ищеца,
така и основанията, от които произтичат, са детайлно описани в молбата за
предявяване на вземания, а пред синдика са представени надлежни счетоводни
документи и справки за задълженията на „С.” АД и писмени доказателства за това,
съгласно чл.685, ал.2 ТЗ.
Ответникът оспорва като невярно
твърдението на ищеца, че предприетите от „И.” ЕАД действия по реда на чл.521 ГПК са били предприети само по отношение на активите предмет на: Договор за
финансов лизинг на оборудване № 7012/F/08.08.2008 г., Договор за
финансов лизинг на
оборудване №
7012/М/04.01.2012г. и Договор за финансов лизинг на оборудване №
7012/Е/09.06.2008г. Сочи, че с отговора са представени писмени доказателства,
от които се установява, че предприетите по реда на чл.521 ГПК действия от „И.”
ЕАД са насочени към активите предмет и на седемте процесни договора за финансов
лизинг. Сочи още, че с постановените и приложени към отговора съдебни актове,
на „И.” ЕАД съдебно е признато, че вещите, предмет на договорите за финансов
лизинг са собственост на „И.” ЕАД, поради което по силата на издадените в
негова полза заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листа, подлежат на
връщане в патримониума на ответното дружество.
Ответникът излага още, че
задължението за връщане на оборудването предмет на договорите за финансов
лизинг от лизингополучателя – ищец „С.” АД и солидарните длъжници произтича
като последица от това, че същите са били прекратени от лизингодателя „И.” ЕАД,
поради неизпълнение на задължението за заплащане на лизинговите вноски и
другите дължими суми от лизингополучателя и в срока по тях. Твърди, че
задължението за връщане на оборудването от лизингополучателя – ищец „С.” АД и
солидарните длъжници, както и солидарната отговорност на последните, при
наличието на хипотезата на прекратяване на договора за финансов лизинг е
заложено, както като клаузи от Общите условия на „И.” ЕАД, така и в самите
договори за финансов лизинг (чл.16.1 вр. с чл.15.2 и чл.18.1.1 и чл.18.1.2 от ОУ и чл.15.4 вр. с чл.15.2. и 18.1 и
чл.18.2 от ДФЛО №9019/А/30.10.2007г., преименуван на ДФЛО №7012/М/04.01.2012г.).
На следващо място в отговора ответникът
оспорва наведените твърдения и доводите на ищеца, за това, че правото на
собственост върху лизинговите вещи, предмет на процесните договори е било
придобито от „С.” АД на посочените в исковата молба основания. Счита, че
изложеното от ищеца относно същността на договора за финансов лизинг
представлява юридически нонсенс и не се държи сметка за основни
облигационноправни постулати.
Твърди, че
лизингополучателят-ищец, тъй като не е заплатил в срок всички дължими плащания
по процесните договори, то той не е придобил и правото на собственост на
оборудването техен предмет на основание чл. 2 от Общите условия на договорите
за финансов лизинг към тях. Твърди още, че за периода, за който са били
начислявани лизинговите вноски, лизингополучателят е ползвал лизинговите
активи, за което ползване и дължи лизинговите вноски на лизингодателя.
Ползването на повечето от лизинговите активи от страна ищеца, продължавало и
към момента, без последният да заплаща нищо за това ползване, следователно и че
се обогатява неоснователно. Поддържа, че съгласно чл.14.5 от Общите условия,
лизингополучателят няма право да претендира придобиване правото на собственост
при неизпълнение на договора.
Ето защо ответникът счита, че тъй
като вещите, предмет на прекратените процесни договори за финансов лизинг,
поради неизпълнението на ищеца, нито са изплатени, нито са били собственост на
„С.” АД, то и твърдението му, че последните са били част от масата на
несъстоятелността на ищцовото дружество е без правно основание.
На следващо място ответникът
счита алогично и твърдението на ищеца изложено на стр.5 от исковата молба, че
развалянето на договора за финансов лизинг има ретроактивно действие и че
всичко дадено по процесните договори подлежи на връщане. Поддържа, че развалянето
на договора за финансов лизинг има действие за напред, тъй като е с периодично
и продължително изпълнение с оглед на дължимостта на многото и еднородни по
характер престации, дължими на определен период от време. Както и поради това,
че не е с еднократно действие, а обвързва страните за един по-продължителен
период.
Сочи, че в чл. 16.1, изречение
второ от Общите условия към ДФЛО и в чл. 15.4 от Договор за финансов лизинг на
оборудване № 9019/А/30.10.2007г., преименуван на Договор за финансов лизинг на
оборудване № 7012/М/04.01.2012г. е предвидено, че платените комисионна по
обслужване на сделката, първоначалната вноска и лизинговите вноски по договора
остават в полза на „И.” ЕАД. Посочената клауза била приложима, когато ДФЛО е
прекратен от лизингодателя поради неизпълнение на лизнгополучателя, какъвто бил
и настоящия случай. Поддържа, че това разрешение е логично, тъй като активът е
държан и ползван от лизингополучателя през периода на действие на ДФЛО. И
следователно платеното от лизингополучателя съставлява възнаграждение, за
държането и ползването на активите и не следва да бъде връщано от „И.” ЕАД след
развалянето на договорите.
С оглед на така изложеното
ответникът счита, че следва да бъде прието, че „И.” ЕАД е прекратило договорите
за финансов лизинг от 04.11.2014г. и развалянето има действие за в бъдеще, а
даденото по същите не подлежи на връщане.
Ответникът твърди, че на
практика, за периода на действие на ДФЛО, а в настоящия случай и към момента, „И.”
ЕАД е лишено от държането и ползването на част от активите си и в замяна на
това следва да получи възнаграждение. За да бъде избегнато това, лизингодателят
да бъде лишен от ползването на активите си, при сключването на процесните
договори възнаграждението било дадено под формата на първоначалната вноска, а в
последствие е следвало да бъде давано и под формата на лизингови вноски,
каквито обаче твърди, че не са били изплащани от ищеца по реда и в сроковете,
уговорени с договорите.
Твърди още, че общата воля на
страните по процесните договори относно функцията на първоначалната вноска,
цена на лизинга и възнаграждение, за носене на риска, се извежда от тълкуването
на ДФЛО, съгласно разпоредбата на чл. 20 ЗЗД, чл. 5 от ДФЛО носещ
наименованието „Стойност за лизинг” и чл.6 от ДФЛО с наименование „Първоначална
вноска”. Сочи, че в чл. 5 от ДФЛО страните уговорили, че стойността за лизинг е
посочена в приложение А към договора за финансов лизинг, а видно от последното,
първоначалната вноска, комисионната по обслужване на сделката и лизинговите
вноски са включени в стойността за лизинга. Поради това, че не е налице
основание платеното от страна на лизингополучателя да подлежи на връщане, тъй
като това би довело до неоснователното обогатяване на последния и до
неоснователно обедняване на лизингодателя. Ответникът поддържа, че в случай че
се приеме, че платената първоначалната вноска подлежи на връщане, то това би
означавало, че „И.” ЕАД е било лишено от държането и ползването на активите, а
в замяна не е получило нищо.
С оглед на изложеното, счита
предявеното от ищеца възражение за прихващане със сумите на платените
първоначални вноски и комисионни по обслужване на всеки от договорите за
неоснователно и моли същото да бъде оставено без уважение.
На следващо място ответникът
твърди, че собственик на лизинговите активи е „И.” ЕАД и като такъв само то има
право да прехвърли собствеността върху тях на лизингополучателя – ищец или на
трето лице, ако е налице валидно действащ договор за лизинг, по който
лизингополучателят да е бил изправна страна, на основание на което за
последният да е възникнало правото да иска да му бъде прехвърлена собствеността
върху тези вещи.
Ответникът счита за несъстоятелни
и следните твърдения на ищеца изложени на стр.10 и 11 от уточнителната молба, а
именно: че предявените и приети в производството по несъстоятелност на „С.” АД
вземания на „И.” ЕАД са неиндивидуализирани; че длъжникът – ищец не е давал
поводи за образуването на граждански и изпълнителни производства срещу него и
за реализиране на разходи по същите;че разходите не са предявявани за плащане
на ищеца и че заведените от ответника граждански и изпълнителни производства са
с предмет връщането на вещи, предмет на договори за финансов лизинг, които вещи
са част от масата на несъстоятелността на „С.” АД.
Сочи, че вземанията на ответното
дружество като кредитор на ищеца и основанията, от които произтичат, са
индивидуализирани конкретно в молбата за предявяване на вземания, както и че са
представени пред синдика и писмени доказателства, описани в 46 пункта и
съгласно изискванията на чл. 685, ал.2 ТЗ.
Относно заведените от ответното
дружество граждански и изпълнителни производства, твърди, че ищецът – длъжник е
дал повод за завеждането им, поради това, че след прекратяването на договорите
за финансов лизинг, не е върнал лизинговото имущество на лизингодателя, собственик.
По възражението на ищеца относно
вземането на „И.” ЕАД за разноски за юрисконсултско възнаграждение в
производството по несъстоятелност на „С.”АД, счита същото за неоснователно и
излага следното:
Твърди, че вземането за разноски,
свързани с участието на кредитора „И.” ЕАД в производството по несъстоятелност,
е предявено на основание чл.685 от ТЗ, във връзка с чл.616, ал.2, т.4 от ТЗ,
вр.чл.78, ал.8 от ГПК - възнаграждение за юрисконсулт, в размер на
20 589,86 лева, изчислено съгласно чл.7, ал.3, във връзка с чл.7, ал.2 от
НАРЕДБА №1 от 9 юли
С оглед на така наведените в
отговора правни и фактически твърдения, ответникът, моли съда да отхвърли като
неоснователен и недоказан предявеният иск.
Претендира присъждане на
сторените в производството разноски съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 372 ГПК ищецът,
чрез адв. К. е представил допълнителна
искова молба, с която поддържа първоначалната и оспорва всички възражения,
правни и фактически твърдения на ответника, съдържащи се в отговора на исковата
молба като неоснователни, необосновани и недоказани. Поддържа доказателствените
си искания, направени с исковата молба.
По твърденията и възраженията на ответника, излага
следното:
Оспорва наведеното в отговора
твърдение, че сключеният между „М.” АД и „С.” АД договор за цесия не обвързва „И.”
ЕАД и доводите на ответника, че прехвърленото вземане е било напълно погасено
преди датата на получаване на уведомлението за прехвърляне на вземания по чл.
99 от ЗЗД отправено от ищеца. Оспорва и твърденията на ответника за неговата нищожност,
поради несъществуване на вземането, предмет на договора. Сочените в отговора
доводи, от които ответникът твърди, че черпи материални права за извършване на
предхождащо прихващане, с което се погасило вземането на „С.” АД по процесния
договор за цесия, ищецът счита за лишени от основание и недоказани.
На първо място, ищецът твърди, че
така наведеното в отговора твърдение на ответника за извършено от „И.” ЕАД
предходно прихващане на вземания и задължения с цедента „М.” АД, което да е
погасило вземането на „С.” АД по процесния договор за цесия било невярно.
Счита, че същото не е породило правните си последици, с оглед на което и че не
може да бъде прието за упражнено. Твърди още, че не е извършено в предписаната
от закона форма и съдържание. Не оспорва, че с отговора си ответникът е
представил уведомления за прихващане на насрещни задължения (т.2-9 към т. ІІ от
описа на доказателствата на ответника), но сочи, че няма данни те да са
достигнали до получателя им – „Д.” ЕООД в качеството му на лизингополучател и
длъжник, което дружество е трето за настоящия спор лице, както и че липсват
данни по делото, дали тези вземания на ответника не са оспорени, както и затова
дали същите са били ликвидни и изискуеми. Заявява, че не са му били известни
правоотношенията между ответното дружество и „Д.” ЕООД, до което ответникът
твърди, че е изпратил уведомленията за прихващане и което е трето за спора
лице. Сочи, че по делото не са приложени писмените документи цитирани в уведомленията,
което било пречка да изложи в пълнота всичките си правоизключващи и погасяващи
възражения.
На следващо място ищецът излага,
че с изявление законния представител на „М.” АД, гарантирал пред него, че
вземането на „М.” АД към „И.” ЕАД съществува към момента на прехвърлянето му с
процесния договор за цесия на „С.” АД, както и за липсата на връчени
уведомления по чл.103 ЗЗД. Заявил също, че не е давал съгласие за погасване на
чуждо вземане и оспорва съществуването на такова вземане. Твърдял, че не са му
били връчвани от страна „И.” ЕАД уведомления за прихващане, поради което и не
се противопоставил по реда на чл. 301 ТЗ. Ето защо ищецът прави извод, че не е
налице надлежно уведомяване на цедента за изявлението на ответника за
прихващане, което да е обективирано в приложените към отговора 8 броя,
уведомления.
Ищецът поддържа, че дори и да се
приеме, че е налице връчване на уведомленията, на които се позовава ответника,
липсвало основание да се приеме, че прихващането е настъпило, поради липса на
идентичност на субектите по него. Счита, приложените от ответника уведомления за
нередовни, тъй като от същите било видно, че длъжникът по компенсацията и
праводател на „С.” АД по процесния договор за цесия имал качеството на
солидарен длъжник на лизингополучателя и основен длъжник - „Д.” ЕООД, по
сключения между „И.” ЕАД и „Д.” ЕООД договор за финансов лизинг. Сочи още, че
от представените от ответника уведомления за извършено прихващане, не ставало
ясно какъв вид солидарност е поета по договора от „М.” АД, обвързва ли го като
праводател на „С.” АД и продължава ли да обвързва страните към датата на
уведомленията, или същата е била погасена.
С оглед на изложеното, ищецът
прави извод, че лицето по компенсацията, когато има качеството солидарен
длъжник, е носител на чужд дълг и не е идентично със субекта по нея –
лизингополучателя, поради което и прихващане с негово лично вземане, като това
по процесните договори за наем с ответника „И.” ЕАД е недопустимо, поради
липсата на съгласие.
Ищецът поддържа, че тъй като в
настоящия случай, участници в прихващането са три лица: лизингополучателят –
„Декол” ЕООД, съдлъжникът - „М.” АД и лизингодателят – „И.” ЕАД и за да има
действие твърдяното от ответника прихващане и последното, за да обвързва
солидарния длъжник и да породи желания погасителен ефект следвало да бъде
уговорено в общо тристранно споразумение, скрепено с подписите на трите страни
по него. Сочи, че такъв документ не е представен от ответника и че индиция за
липсата му е обстоятелството, че по делото е представено от ответника само
двустранно споразумение, оформено като двустранен протокол от 29.11.2012г. с „М.”
АД, касаещ прихващане по фактури за наем от 2012г. с насрещни задължения по
лизингови вноски по договори за лизинг на транспортни средства за периода април
2012г. – октомври 2012г.
На следващо място ищецът
поддържа, че прихващането, което се твърди от ответника е недопустимо и на
основание двустранния характер на погашенията. Навежда следните аргументи в
подкрепа на изложеното, а именно, че с оглед на това, че солидарният длъжник не
може да прихваща задължението си с вземания на своите съдлъжници към кредитора,
то и обратното е недопустимо поради двустранния характер на погашенията.
Ето защо оспорва изцяло
твърдението на ответника за успешно упражнено право на компенсация.
На основание изложеното, ищецът
счита, че следва да се приеме, че щом вземането на „М.” АД по договори за наем
от ответника „И.” ЕАД на стойност, 184 393,78 лв., подробно индивидуализирано в
договора за цесия, не е погасено с прихващане, то прехвърлянето на същото през
месец септември
Ищецът не споделя изводите и
доводите на ответника наведени в отговора във връзка с основателността на
вземането на „И.” ЕАД за сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение в
производството по несъстоятелност на „С.” АД, оспорено с настоящия иск.
Поддържа, че в производството по несъстоятелност на „С.” АД по т.д.н.
№193/2014г., ответното дружество е присъединен кредитор е с неоценяем
материален интерес, поради което дължи единствено проста държавна такса в
размер на 250 лева, на етапа от производството в който е конституирано
ответното дружество като кредитор на „С.” АД. Сочи, че съгласно Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, последното
може да бъде определено само на база на предявеното и признато в производството
по несъстоятелност вземане (чл.7, ал.3 вр. с ал.2), установено с уважен иск по
чл.694 ТЗ. Поддържа, че противното би означавало необосновано високи разноски в
производството, които разноски се удовлетворяват по реда на чл.722, ал.1, т.3 ТЗ (в подкрепа на изложеното се сочи решение №290/29.10.2013г. на Апелативен
съд – гр. Варна, постановено по т.д. №576/2013г., потвърдено с определение
№592/17.07.2014г., І-во търг. от. На ВКС по ч.т.д. №11040/2014г.).
В ДИМ ищецът поддържа още, че
представените с отговора писмени документи са данъчни фактури, издадени от ответника
към дружеството за разходи направени към трети лица – съд, съдебен изпълнител и
др., част от които били издадени след датата на предявяване на вземането му в
качеството на кредитор по реда на чл.685 ТЗ, или след 22.06.2015г., което счита за недопустимо.
Твърди, че представените фактури не са подкрепени с първични счетоводни
документи за реализираните разходи, от които да бъде установен размера и
основанието на префактурираните суми, за да се прецени целесъобразността на
извършените разходи. Поради това, оспорва като недостоверни следните писмени
доказателства, представени от ответника с отговора на исковата молба: фактури и
извлечения - фактури с номера: **********/ 27.05.2015г.,
**********/27.05.2015г., **********/27.05.2015г., **********/27.05.2015г.,
**********/27.05.2015г., 00006221445/27.05.2015г., №**********/17.06.2015г.;
№**********/17.06.2015г.; №**********/17.06.2015г.; №**********/17.06.2015г.;
№**********/17.06.2015г.; №**********/17.06.2015г.; извлечения №№: **********,
**********, **********, **********, **********, **********, фактури №№
**********/20.07.2015г., **********/20.07.2015г., извлечения №**********,
**********, **********, **********, **********, ********** и **********, както
и фактури №№: **********/29.07.2015г., **********/29.07.2015г.,
**********/29.07.2015г., **********/3107.2015г.
В срока по чл.373 от ГПК
ответникът е представил отговор на допълнителната искова молба, с който
поддържа всички твърдения, искания и оспорвания направени с отговора на
исковата молба. Оспорва изцяло допълнителната искова молба и счита наведените в
нея от ищеца твърдения за неоснователни и излага становище по всяко от тях.
По
наведените от ищеца в допълнителната искова молба правни и фактически твърдения
и възражения дава следното становище:
На първо място счита за неоснователно
твърдението на ищеца, че извършените прихващания на насрещни вземания между „И.”
ЕАД и „М.” АД не са в предписаната от закона форма. Твърди, че изискванията на
закона са изпълнени от „И.” ЕАД, тъй като съгласно чл.103 ЗЗД последното е
отправило надлежни волеизявления за прихващане до насрещната страна „М.” АД.
Ответникът излага, че „И.” ЕАД и
М.” АД са били обвързани от следните облигационни отношения, по които са си
дължали пари и са били прихванати насрещните вземания, погасили се до размера
на по-малкото от тях:
1. По Споразумение от
22.11.2011г., с нотариална заверка на подписите, рег. № 6678/22.11.2011г. по
описа на Нотариус рег. № 400, с район на действие РС-София, сключено във връзка
с Договор за финансов лизинг на плавателен съд № 5346/С, с кредитор - „И.” ЕАД
и длъжник - „М.” АД и
2. По договори за наем от
10.01.2010 п, 10.09.2010 г., 10.12.2010 г., 10.05.2011 г., 20.07.2011г., 10.03.2012
г., 10.02.2012 г., 10.10.2012 г. и 20.10.2012 г., с наемодател - „М.” АД и
наемател - „И.” ЕАД.
Твърди, че поради неплащане на
дължимите суми по погасителния план на Споразумението от 22.11.2011 г., на
основание чл.3, ал.3, във връзка с чл.2, ал.1 от същото, задълженията са били обявени
за предсрочно и незабавно изискуеми от кредитора „И.” ЕАД, считано от
01.08.2012г.
По договорите за наем ответното
дружество „И.” ЕАД дължало суми за наеми на „М.” АД, по следните фактури, №№:
**********/10.09.2013г., **********/10.10.2013г.,
**********/11.11.2013г., **********/10.01.2014г., **********/10.02.2014г.,
**********/10.03.2014г., **********/10.04.2014г., **********/14.05.2014г.,
**********/10.06.2014г., **********/10.07.2014г., **********/10.08.2014г.
Ответникът твърди, че с нарочни
уведомления за прихващане, изпратени от „И.” ЕАД до „М.” АД, са били извършени
прихващания на насрещни вземания по посочените договори и споразумение, както
следва:
- Уведомление за прихващане на
насрещни и изискуеми задължения за заплащане на парични суми с изх. №
261/10.02.2014 г. по описа на „И.” ЕАД, получено на 11.02.2014 г. от „М.” АД, с
което на основание чл. 104, ал. 1 от ЗЗД са били погасени дължимите от „И.” ЕАД
суми по договори за наем от: 10.01.2010г., 10.09.2010г., 10.12.2010г.,
10.05.2011г., 20.07.2011г., 10.03.2012г., 10.02.2012г., 10.10.2012г. и
20.10.2012г. по следните фактури: № **********/10.09.2013г., №**********/10.10.2013г.,
№ **********/11.11.2013г. и № **********/10.01.2014г., чрез прихващане на
дължимите от „М.” АД към „И.” ЕАД парични задължения по Споразумение от
22.11.2011 г. до размера на 40 934, евро;
-Уведомление за прихващане на насрещни
и изискуеми задължения за заплащане на парични суми с изх. № 457/11.03.2014 г.
по описа на „И.” ЕАД, получено на 12.03.2014 г. от „М.” АД, с което на
основание чл. 104, ал. 1 от ЗЗД са погасени дължимите от „И.” ЕАД суми по
договори за наем от 10.01.2010г., 10.09.2010., 10.12.2010г., 10.05.2011г.,
20.07.2011г., 10.03.2012г., по фактура №**********/10.02.2014г. чрез прихващане
на дължими от „М.” АД към „И.” ЕАД парични задължения по Договор за
финансов лизинг на
плавателен съд №
5346/С и Споразумение от
22.11.2011г., до размер на 7315, 19 евро;
- Уведомление за прихващане на
насрещни и изискуеми задължения за заплащане на парични суми с изх. №
653/16.04.2014 г. по описа на „И.” ЕАД, получено на 30.04.2014 г. от „М.” АД, с
което на основание чл. 104, ал. 1 от ЗЗД са погасени дължимите от „И.” ЕАД суми
по договори за наем от 10.01.2010г., 10.09.2010г., 10.12.2010г., 10.05.2011г.,
20.07.2011г., 10.03.2012г. по фактура №**********/10.03.2014г. чрез прихващане
на дължими от „М.” АД към „И.” ЕАД парични задължения по Договор за финансов
лизинг на плавателен съд № 5346/С и Споразумение от 22.11.2011 г., до размер на
7315,19 евро;
- Уведомление за прихващане на
насрещни и изискуеми задължения за заплащане на парични суми с изх. №
802/22.05.2014 г. по описа на „И.” ЕАД, получено на 28.05.2014 г. от „М.” АД, с
което на основание чл. 104, ал. 1 от ЗЗД са погасени дължимите от „И.” ЕАД суми
по договори за наем от 10.01.2010г., 10.09.2010г., 10.12.2010г., 10.05.2011г.,
20.07.2011г., 10.03.2012г., по фактура №**********/10.04.2014г. чрез прихващане
на дължими от „М.” АД и „С.” АД към „И.” ЕАД парични задължения по Споразумение
от 22.11.2011г., до размер на 7315.19 евро;
- Уведомление за прихващане на
насрещни и изискуеми задължения за заплащане на парични суми с изх. №
886/10.06.2014 г. по описа на „И.” ЕАД, получено на 11.06.2014 г. от „М.” АД, с
което на основание чл. 104, ал. 1 от ЗЗД са погасени дължимите от „И.” ЕАД суми
по договори за наем от 10.01.2010г., 10.09.2010г., 10.12.2010г., 10.05.2011г.,
20.07.2011г., 10.03.2012г., по фактура №**********/14.05.2014г. чрез прихващане
на дължими от „М.” АД към „И.” ЕАД парични задължения по Споразумение от
22.11.2011 г., до размер на 7315,19 евро;
- Уведомление за прихващане на
насрещни и изискуеми задължения за заплащане на парични суми с изх. №
970/01.07.2014г. по описа на „И.” ЕАД, получено на 02.07.2014г. от „М.” АД, с
което на основание чл. 104, ал. 1 от ЗЗД са погасени дължимите от „И.” ЕАД суми
по Договори за наем от 10.01.2010г., 10.09.2010г., 10.12.2010г., 10.05.2011г.,
20.07.2011г., 10.03.2012г. по фактура №**********/10.06.2014г. чрез прихващане
на дължими от „М.” АД към „И.” ЕАД парични задължения по Споразумение от
22.11.2011 г., до размер на 7315,19 евро;
- Уведомление за прихващане на
насрещни и изискуеми задължения за заплащане на парични суми с изх. №
2567/18.08.2014 г. по описа на „И.” ЕАД, получено на 20.08.2014г. от „М.” АД, с
което на основание чл. 104, ал. 1 от ЗЗД са погасени дължимите от „И.” ЕАД суми
по договори за наем от 10.01.2010г., 10.09.2010г., 10.12.2010г., 10.05.2011г.,
20.07.2011г., 10.03.2012г., по фактура №**********/10.07.2014г. и фактура
№**********/10.08.2014г. чрез прихващане на дължими от „М.” АД към „И.” ЕАД
парични задължения по Споразумение от 22.11.2011 г., до размер на 14 630,37
евро.
С оглед на така изложеното,
ответникът поддържа, че на основание чл. 104, ал. 2 във връзка с чл. 104, ал. 1
от ЗЗД задълженията на „И.” ЕАД по посочените договори за наем са погасени в
пълен размер, респективно - вземането на „М.” АД по тях също било погасено.
На следващо място ответникът
счита за несъстоятелно твърдението на ищеца, че част от товарителниците за
връчени куриерски пратки не удостоверявали съдържанието на последните. Сочи, че
във всяка една от представените товарителници, в графата „забележка” бил
посочен изходящият номер и датата на уведомлението за прихващане, както и че
съдържат документи, като в графата „забележка” фигурирали изх. № и датата на
уведомлението за прихващане. С оглед на това твърди, че са налице редовни
уведомления за прихващане, получени от „М.” АД с куриерски пратки, доставени на
обявения в Търговския регистър адрес на управление на дружеството „М.” (със
сегашно наименование „Б.” АД), към датата на съответната доставка, приети срещу
подпис. За това твърди, че изявленията за прихващане са достигнали до адресата
им и не са били оспорени по никакъв начин.
Ответникът поддържа, че поради
това, че в случая се касае за извънсъдебно прихващане, като способ за
погасяване на задължения, то насрещните вземания се погасявали до размера на
по-малкото от тях към момента, в който условията за прихващане били налице, а
не към датата на компенсационното волеизявление. (сочи Решение № 225 от
28.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 631/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията
Мария Славчева, постановено по чл.290 от ГПК).
Твърди, че „М.” АД не само, че не
е оспорило прихващанията, но с допълнително споразумение към посочените
договори за наем, изпълнителният директор на „М.” АД (със сегашно наименование
„Б.” АД) декларирал, че „Б.” АД няма права за наемни вноски по сключените между
„М.” АД и „И.” ЕАД договори за наем и че с подписването му счита окончателно
уредени наемните отношенията между тях. Счита, че така направеното изявление от
изпълнителният директор на „М.” АД, скрепено с нотариална заверка на подписа е
в пълна корелация с твърдението на „И.” ЕАД и представените доказателства за
извършените прихващания между „И.” ЕАД и „М.” АД, в резултат на които изцяло са
били погасени задълженията на „И.” ЕАД по договорите за наем.
Ето защо намира, че нямат правна
стойност изложените в допълнителната искова молба твърдения на ищеца относно
направено пред него изявление от страна на законния представител на „М.” АД.
Ответникът счита за неоснователни
и твърденията на ищеца, за това, че уведомленията за прихващане е следвало да
бъдат връчени и на лизингополучателя „Д.” ЕООД и тъй като последното не е било
уведомено, то и целения ефект на компенсацията не е настъпил. В подкрепа на
това излага следните аргументи, че е нотороно известно, че прихващане се
извършва между страни, които си дължат взаимно пари - има насрещни задължения.
Сочи, че ищецът не е посочил основанието на което счита, че ответното дружество
„И.” ЕАД задължително според него трябва да отправи и изпрати уведомление за
извършените прихващания с „М.” АД и до „Д.” ЕООД. Твърди, че не е налице
твърдяната от ищеца липса на идентичност на субектите по прихващането. Сочи, че
субектите по прихващането са „И.” ЕАД и „М.” АД, тъй като последните са имали
насрещни задължения, ликвидни и изискуеми, или подлежащи на компенсация и
надлежно компенсирани.
Ответникът поддържа, че
обстоятелството, че „М.” АД е подписало споразумението от 22.11.2011г.,
сключено във връзка с Договор за финансов лизинг на плавателен съд № 5346/С в
качеството на солидарен длъжник, не влияе
по никакъв начин
на възможността за
компенсиране на задълженията по
споразумението, тъй като солидарният длъжник е длъжник, а не нещо различно и
след като се е подписал като солидарен длъжник, то носи именно тази солидарна
отговорност, регламентирана в чл.121-127 ЗЗД. С оглед на това поддържа, че тъй
като в случая е възникнала надлежна солидарна отговорност от споразумението, с
нотариална заверка на подписите, то всеки от солидарните длъжници носи такава
за изпълнение на всички задължения по него. Поради което и че лицето по
компенсацията - „М.” АД, не е носител на чужд дълг, както твърди ищецът, а на
свой такъв.
Ето защо, ответникът поддържа, че
не е необходимо тристранно споразумение, за да има действие прихващането, тъй
като ЗЗД изисква отправяне на изявление за прихващане до страната, с която то
се извършва и че не са налице три страни по прихващането, както твърди ищеца, а
само две - „И.” ЕАД и „М.” АД. Поддържа още, че не е налице пречка да се
извърши компенсация между задължението на солидарния длъжник - „М.” АД към „И.”
ЕАД, по Споразумението от 22.11.2011 г. с вземания на солидарния длъжник „М.”
АД към кредитора по Споразумението от 22.11.2011г. „И.” ЕАД, произтичащи от
посочените договори за наем.
На 24.07.2009 година ответникът
сочи, че бил сключен Договор за финансов лизинг на плавателен съд №
636/G/24.07.2009 година между „И.” ЕАД, ЕИК., като лизингодател и „Т.” ООД, ЕИК
., като лизингополучател, „М.” АД, ЕИК., И. И. З., ЕГН ***. и П.И.З., ЕГН ***,
последните трима като солидарни длъжници. Договорът бил със срок от 67 месеца.
По силата на цитирания договор, „И.” ЕАД предоставило на лизингополучателя „Т.”
ООД за ползване при условията на договора и общите условия към него следния
плавателен съд: Яхта FERRETTI 510, с двигатели №: 41019441671902,
4109442291902.
На 13.07.2010г. между „И.” ЕАД,
ЕИК., като кредитор, „Т.” ЕООД /с предишно наименование „Т.”ООД/, ЕИК ., като
уговорител, „М.” АД, ЕИК ., И. И. З., ЕГН ***. и П. И.З., ЕГН ****. тримата
като солидарни длъжници и „Д.” ООД, ЕИК ., като поемател, бил сключен договор
по силата на който „И.” ЕАД се съгласило да приеме поемателя „Д.” ООД, като
лизингополучател по Договор за финансов лизинг на плавателен съд №
636/G/24.07.2009 година и освободило уговорителя „Т.”ЕООД /с предишно
наименование „Т.” ООД/ от задълженията му на лизингополучател по договора, с
изключение на задълженията, възникнали до датата на подписване на договора.
Считано от датата на подписване на договора - 13.07.2010г., наименованието на
Договор за финансов лизинг на плавателен съд № 636/G/24.07.2009 година, се е
променило на Договор за финансов лизинг на плавателен съд № 5346/С/13.07.2010
година (чл. 7 от договора).
С протокол за предаване и
приемане от 13.07.2010г. плавателният съд, предмет на договора за финансов
лизинг бил предаден от уговорителя „Т.” ЕООД на поемателя „Д. ООД. В чл.2 от
договора, страните изрично уговорили, че уговорителят прехвърля правата и
задълженията си, произтичащи от или във вр. с договора за лизинг, на поемателя,
а поемателя се съгласява да поеме прехвърлените му права и задължения в пълен
обем.
Ответникът твърди, че „Д.” ООД, като
лизингополучател по договор за финансов лизинг на плавателен съд, не е
изпълнявал точно задълженията си и изпаднал в забава за плащане на дължимите
суми по договора за лизинг. Поради това, лизингодателят „И.” ЕАД изпратило на
лизингополучателя, предизвестие с изх. № 2458/07.10.2011г. за прекратяване на
Договор за финансов лизинг на плавателен съд № 5346/С/13.07.2010г. Към
предизвестието е била приложена и подробна счетоводна справка за дължимите суми
по договора за финансов лизинг. В предизвестието било посочено изрично, че в
случай че в дадения с него срок не бъдат заплатени от лизингополучателя
дължимите и изискуеми суми по договора за финансов лизинг на плавателен съд,
лизингодателят „И.” ЕАД ще счита договора за прекратен, респ. ще иска
възстановяване на държането върху плавателния съд. Предизвестието било получено
от „Д.” ООД и от „М.” АД на 10.10.2011г. Лизингодателят „И.” ЕАД прекратил
договора за финансов лизинг на плавателен съд № 5346/С/13.07.2010г., считано от
18.10.2011г., поради неплащане на задълженията в указания с предизвестието
срок.
С протокол от 01.11.2011г. било
възстановено на „И.” ЕАД държането на плавателния съд от лизингополучателя „Д.”
ООД.
Ответникът намира за неоснователно
и твърдението на ищеца, за недължимост на вземането за разноските за
юрисконсултско възнаграждение на „И.” ЕАД в производството по несъстоятелност
на „С.”АД. Сочи, че предявеното вземане за разноски, свързани с участието на
ответника – кредитор - „И.” ЕАД в производството по несъстоятелност по т.д.№
193/2014г. на СОС за юрисконсултско възнаграждение е в размер на 20 589,86
лева, а приетото от синдика на „С.” АД вземане за разноски на „И.” ЕАД за юрисконсултско
възнаграждение е в размер на 13 753,34 лева, пропорционално на сумата на
приетите от него вземания на „И.” ЕАД. След извършената с определение
№17/19.11.2015г. от съда по несъстоятелността, на основание чл.692, ал.4 ТЗ
промяна в списъка на кредиторите с приети вземания, по възражение на „И.” ЕАД,
приетото вземане на кредитора „И.” ЕАД за разноски по гражданските и
изпълнителните дела било в размер на 25 545,81 лева, а за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 19674, 20 лева, изчислено съобразно приетия одобрен
от съда размер на предявените вземания на „И.” ЕАД.
На следващо място ответникът
счита наведените твърдения от ищеца, относно дължимостта на разноските в
производството по несъстоятелност за юрисконсултско възнаграждение; реда за
удовлетворяване на същите и твърдението за източване на масата на
несъстоятелността с разноски за юрисконсултско възнаграждение за неоснователни
и в противоречие с нормативно установения ред.
Счита наведеното от ищеца
твърдение за липса на основание и повод за водените от „И.” ЕАД заповедни и
изпълнителни производства неоснователно и невярно.
Поддържа, че поводът и
основанието за образуваните от ответното дружество на заповедни и изпълнителни
производства е, че лизингополучателят не е върнал доброволно на лизингодателя
оборудването след прекратяване на договорите, довело и до разходи за „И.” ЕАД
за образуване на тези производства, за да може по принудителен ред да си получи
активите.
Намира за неоснователно и
оспорването на ищеца на представените от „И.” ЕАД документи за направени
разходи в съдебните и изпълнителни производства срещу „С.” АД. Твърди, че
същите са надлежно осчетоводени на база на първични счетоводни документи, които
са представени по делото. Направеното от ищеца оспорване на разноски, присъдени
от съд, намира за несериозно.
Процесуалният представител на
синдика на дружеството – ищец поддържа процесуалната позиция на ищеца в
производството, както и направените от него правни доводи и възражения.
Софийският окръжен съд след
преценка на данните по делото във връзка с доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа
страна:
С решение № 68 от 21.05.2015г.,
постановено по т.д.н. № 193/2014г. по описа на СОС е обявена неплатежоспособността
на ищеца в настоящото съдебно производство и е открито производство по
несъстоятелност на същия.
С възражение от 13.08.2015г.
длъжникът в производството по несъстоятелност – „С.“ АД – в несъстоятелност е
възразило срещу списъка на приетите от синдика вземания на кредитори в
производството по несъстоятелност, в частта му касаеща вземането на кредитора –
„И.“ ЕАД.
С определение от 19.11.2015г.
съдът по несъстоятелността е одобрил приетото от синдика вземане на кредитора „И.“
ЕАД до размера на сумата от 599 625.98 лева – вземания по договори за
лизинг; сумата от 25 545.81 лева – вземания за разноски по заведени
граждански и изпълнителни дела, както и сумата от 19 674.20 лева –
разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството по несъстоятелност.
Вземанията са прието с поредност на удовлетворяване по точки съответно 8, 8 и
12 на чл.722 от ТЗ.
Не е спорно по делото
обстоятелството, а и от представените към исковата молба писмени доказателства –
договори за финансов лизинг, приложенията към същите, както и приемо -
предавателни протоколи за предаване на ищеца на лизинговите вещи се установява,
че страните по делото са били обвързани от валидни облигационни правоотношения
и са имали трайни търговски взаимоотношения. Същото обстоятелство се установява
и от представеното от ищеца споразумение от 03.12.2012г., сключено между
страните по делото и „М.“ АД; „С.“ ООД; И.И. З. и П. И. З., като последните две
търговски дружества и физическите лица са подписали споразумението в качеството
си на солидарни длъжници на ищеца по делото.
По делото са представени заповеди
за незабавно изпълнение и изпълнителни листа, издадени в полза на
ответника, по заведени заповедни
производства с ч.гр.д. №№ 110, 111, 112, 113, 114, 115 по описа на РС-Пирдоп, с които ищецът е
осъден да предаде на ответника вещите предмет на процесните лизингови договори.
По тези съдебни производства са направени разноски от страна на „И.“ ЕАД – за
държавни такси и юрисконсултско възнаграждение, които ищецът в настоящото
съдебно производство оспорва като недължими. Не е спорно между страните по
делото, че представените заповеди за незабавно изпълнение са влезли в законна
сила. Последното обстоятелство се установява от представените удостоверения от
РС-Пирдоп, които отразяват, че срещу издадените заповеди за незабавно
изпълнение по посочените ч.гр. дела не са постъпили възражения от длъжниците.
По делото е допусната, изслушана
и приета съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която установява
следните обстоятелства:
Стойността на уговорените
лизингови вноски по процесните седем броя договора за лизинг и споразумението
от 03.12.2012 г., както и по действащите погасителни планове към тях, падежите
на дължимите месечни лизингови вноски, платените лизингови вноски и неплатения
остатък по всеки един договор и споразумението - към 08.09.2014 г. и към
27.11.2015 г. датата на исковата молба са представени от вещото лице в отделни
таблици с номера от 1 до 8.
Установява се от заключението на
вещото лице, че:
1.По договор за лизинг
№7012/D/09.06.2008 г. с дата на падеж на последната 60-та лизингова вноска -
28.07.2015 г., непогасеният общ остатък по договора е 7 162.10 евро, от които:
5 543,05 евро за главница, 403,62 евро за лихва, 1 134,71 евро за вноски по
разсрочен ДДС и 80,72 евро за лихва върху ДДС;
2.По договор за лизинг
№7012/Е/09.06.2008 г. с дата на падеж на последната 60-та лизингова вноска -
28.08.2013 г., непогасеният общ остатък по договора - 658,42 евро, от които:
555,02 евро за главница по 59-та и 60-та вноска, 2,82 евро за лихва по 60-та
вноска, 100,02 евро за вноски по разсрочен ДДС по 60-та вноска и 0,56 евро за
лихва върху разсрочен ДДС по 60-та вноска;
3. По договор за лизинг
№7012/F708.08.2008 г. с дата на падеж на последната 60-та лизингова вноска
-20.08.2013 г., непогасеният общ остатък по договора - 6 190,70 евро, от които:
5 115,98 евро за главница по 59-та и 60-та вноски, 42,78 евро за лихва по 59-та
и 60-та вноски, 1 023,38 евро за вноски по разсрочен ДДС по 59-та и 60-та
вноски и 8,56 евро за лихва върху разсрочен ДДС по 59-та и 60-та вноски;
4.По договор за лизинг
№7012/G/19.06.2008 г. с дата на падеж на последната 73-та лизингова
вноска-04.01.2015 г., непогасеният общ остатък по договора - 38 710,31 евро, от
които:30 536,33 евро за вноски по главница от 55-та до 73-та по ред, 1 722,36
евро за вноски за лихва от 55-та до 73-та по ред, 6 107,17 евро за вноски по
разсрочен ДДС от 55-та до 73-та 344,45 евро за вноски за лихва от 55-та до
73-та по ред;
5.По договор за лизинг
№7012/Н/19.06.2008 г. с дата на падеж на последната 73-та лизингова
вноска-04.01.2015 г., непогасен общ остатък по договора - 35 271,74 евро, от които: 27 822,14 евро за
вноски по главница от 55-та до 73-та по ред, 571,03 евро за вноски за лихва от
55-та до 73-та по ред, 5 564,37 евро за вноски по разсрочен ДДС от 55-та до
73-та 314,20 евро за вноски за лихва от 55-та до 73-та по ред;
6. По договор за лизинг
№7012/К/04.11.2010 г. с дата на падеж на последната 60-та лизингова
вноска-04.11.2015 г., непогасеният общ остатък по договора - 26 815.61 евро, от които: 24 291,76 евро за
вноски по главница от 32-ра до 60-та по ред, 2523,65 евро за вноски за лихва от
32-ра до 60-та по ред;
7. По договор за лизинг №7012/М/04.01.2012 г. с
дата на падеж на последната 18-та лизингова вноска -13.06.2013 г. няма
непогасени остатъци.
По споразумение от 03.12.2012 г.
за погасяване на част в размер на 137 505,49 евро от задължение в общ размер на
162 812,64 евро по процесиите договори за лизинг, които включват: 128 943,06
евро по вноски за разсрочен ДДС, 33 742,87 евро неустойка за просрочие на
месечни лизингови вноски за периода м.08.2011 г. - м.11.2012 г. по процесните
седем броя лизингови договора, 126,71 евро - застрахователни премии и 2 броя
данък МПС, вещото лице сочи, че част от общия дълг в размер на 137 505,49 евро
се разсрочва за погасяване на 21 броя месечни вноски съгласно приложение 1 към
споразумението (погасителен план) с падеж на последната 21-ва вноска -
03.08.2014 г.
Разликата от 25 307,15 евро между общия дълг от 162
812,64 евро и разсрочения дълг 137 505,49 евро се редуцирала при спазване
условията за погасяване на цялото задължение по погасителния план в приложение
1 към споразумението, съгласно чл. 3 ал.1 на споразумението. Непогасеният общ
остатък по споразумението вещото лице установява, че е в размер на 111 914,28
евро, от които: 106 605,49 евро за вноски по главница от 9-та до 21-ва по ред и
5 308,79 евро за вноски за лихва от 9-та до 21-ва по ред.
Установява се още от вещото лице,
че по счетоводни данни на ответника „И." ЕАД, по споразумението от
03.12.2012 г. е начислена неустойка в размер на 25 307,15 евро - част от общо
дължимата неустойка за просрочени лизингови вноски по т.2.2 от Споразумението в
размер на 33 742,87 евро, за периода от м.08.2011 г. - м.11.2012 г. Сумата от
25 307,15 евро не била включена в погасителния план по Приложение 1 към
споразумението, тъй като общия размер на дължимата неустойка 33 742,87 евро бил
редуциран до 8 435,72 евро (разлика 25 307,15 евро), съгласно член трети ал.1
на споразумението, като ищеца и/или другите лица съдлъжници е следвало да
заплатят пълния размер на задълженията по споразумението - 137 505,49 евро,
което не било изпълнено.
От извършената проверка при
ответника от вещото лице и предоставените документи за проверка се
констатирало, че за дължимите месечни лизингови вноски включващи главница,
лихва, разсрочен ДДС и лихва върху разсрочен ДДС ответникът, в качеството му на
лизингодател издавал фактури на лизингополучателя по процесиите договори за
лизинг. Сумите по отделните фактури били осчетоводени по сметка 411 - Клиенти
при ответника, по партидата на ищеца с рег.номер в счетоводните регистри 7012
на ответника.
Изложено е от вещото лице в
заключението му, че към 07.10.2014 година - датата, която е посочена в
предизвестието, с per. № 6134/ 14.10.2014г. и per. №6135/14.10.2014г. и двете
заверки по описа на нотариус Любка Сотирова, рег.№ 400на ИК на РБ, с което „И.
" ЕАД е отправило волеизявление за прекратяване на договорите за финансов
лизинг, по счетоводни данни на ответника и от извършени изчисления от
експертизата, към 07.10.2014 г. се констатирали непогасени задължения по
процесните договори за лизинг в общ размер на 110 501,45 евро, които включват: Непогасени
вноски по всички договори за лизинг общо 88 953,00 евро, непогасени суми за
еднократни вноски / данък МПС/ - 61,20 евро, непогасена неустойка за забава -
21 847,25 евро.
Вещото лице установява още, че
към 04.11.2014 г. се констатирали непогасени задължения по процесните договори за
лизинг в общ размер на 130 762,72 евро, които включват: Непогасени вноски по
всички договори за лизинг общо 93 568,52 евро, Непогасени суми за еднократни
вноски / данък мпс, неустойка за прекратяване/ - 22 297,39 евро, Непогасена
неустойка за забава - 14 897,81 евро.
Отделните задължения по отделните договори, вид
задължение, размер, период са представени в иложение 2 към заключението.
По счетоводни данни на ответника
и от извършени изчисления от експертизата, вещото лице сочи, че към 15.06.2015
г. – дата на предявяване на вземането на
ответника пред съда по несъстоятелността, се констатирали непогасени задължения
по процесиите договори за лизинг в общ размер на 139 653,93 евро, които
включват: Непогасени вноски по всички договори за лизинг общо 91 720,33 евро,
Непогасени суми за еднократни вноски / данък мпс, неустойка за прекратяване,
съдебни разноски/ - 29 413,03 евро, Непогасена неустойка за забава - 18 520,57
евро.
Към датата на изготвяне на
експертизата 20.10.2016 г. по счетоводни данни на ответника и от извършени
изчисления от експертизата, вещото лице излага, че непогасените задължения по
процесиите договори за лизинг са в общ размер на 148 354,21 евро, които
включват: Непогасени вноски по всички договори за лизинг общо 91 720,33 евро,
Непогасени суми за еднократни вноски / данък мпс, неустойка за прекратяване,
съдебни разноски/ - 38 117,99 евро и
Непогасена неустойка за забава - 18 515,89 евро.
От констатациите на вещото лице
се установиха следните непогасени остатъци на задължения по споразумението от
03.12.2012 г. между страните: Неплатени лизингови вноски включващи главница и
лихва, в общ размер на 111 914,28 евро, Неплатена сума за неустойка за
прекратяване по чл.4 ал.2 на споразумението в размер на 25 307,15 евро и
Неплатена неустойка за забава по чл.4 ал.1 на споразумението в размер на 27
402,63 евро.
Към 04.11.2014 г. общият размер
на задължението бил 166 841,74 евро, от които:
Неплатени лизингови вноски включващи главница и лихва, в
общ размер на 111 914,28 евро, Неплатена сума за неустойка за прекратяване по
чл.4 ал.2 на споразумението в размер на 25 307,15 евро и Неплатена неустойка за
забава по чл.4 ал.1 на споразумението в размер на 29 620,35 евро Изчислението е
представено в таблица 22.
Към 15.06.2015 г. общият размер
на задължението бил 192 714,56 евро, от които:
Неплатени лизингови вноски включващи главница и лихва, в
общ размер на 111 914,28 евро, Неплатена сума за неустойка за прекратяване по
чл.4 ал.2 на споразумението в размер на 25 307,15 евро и Неплатена неустойка за
забава по чл.4 ал.1 на споразумението в размер на 55 493,13 евро.
Към
20.10.2016 г. общият размер на задължението бил 247 888.31 евро, от които:
Неплатени лизингови вноски включващи главница и лихва, в
общ размер на 111 914,28 евро, Неплатена сума за неустойка за прекратяване по
чл.4 ал.2 на споразумението в размер на 25 307,15 евро и Неплатена неустойка за
забава по чл.4 ал.1 на споразумението в размер на 110 666,88 евро.
Вещото лице е установило от
счетоводни данни на ответника, че същият е извършил прихващане на задължения
към „М." АД на основание неплатени фактури по договори за наем със свои
вземания от „Д." АД и „М." АД по договори за финансов лизинг с номера
- №5346 (с Декол АД) и №4026 (с М.АД) равняващи се на 235 433,91 лв.
Извършените плащания от ответното
дружество за държавни такси, такси на ЧСИ за образуване на изп.дела и
адвокатско възнаграждение били в общ размер на 30 110,67 лв. Общият размер на
префактурираните суми от „И." ЕАД на „С." АД бил 28 019,65 лв.
От заключението на вещото лице по
допуснатата допълнителна съдебно-счетоводна експертиза се установява, че неплатеният остатък за неустойка е в размер на 13 976,69 евро, а общият размер на
задълженията по всички договори за лизинг към 07.10.2014 г. - 102 630,89 евро.
Изчисленията на задълженията за
лизингови вноски по отделните договори за лизинг и споразумението от 03.12.2012
г. при вариант със съобразяване на прихващането от ищеца вещото лице сочи, че са
както следва: По договор за лизинг №7012/Р/09.06.2008 г., неплатения остатък е
общо 306,97 евро, По договор за лизинг №7012/G/18.12.2008 г. неплатения остатък
е общо 3 954,70 евро, По договор за лизинг №7012/Н/18.12.2008 г. неплатения
остатък е общо 3 603.17 евро, По договор за лизинг №7012/К/04.11.2010 г.
неплатения остатък е общо 1 759,66 евро и по споразумението от 03.12.2012 г.
неплатения остатък е общо 96 600,35 евро. Вещото лице поддържа, че в резултат
на прихващането по договори за лизинг с №№ №7012/Е/09.06.2008г., №7012/F/08.08.2008г. и №7012/М/04.01.2012г. няма неплатени
остатъци.
С нотариална покана, връчена на
27.10.2014 г. чрез нотариус Иван Дахтеров (peг. № 039 на НК с район на
действие- СРС), ответникът „И.“ ЕАД е уведомил „С.“ АД и съдлъжниците по
описаните ДФЛО, че към 07.10.2014г. лизингополучателят и солидарните длъжници
дължат обща сума по договорите за финансов лизинг в размер на 111 156,14 Евро
/главници, лихви и др./, а по Споразумението от 03.12.2012 г. - общо 164 624,06
Евро /главници и неустойки/. Със същата покана ищецът е поканен да плати пълния
размер на задължението си, в определената от ответника стойност от 275 780,20
Евро и 119, 70 лв. в 7-дневен срок от получаване на покана. С поканата,
ответникът е посочил, че при неплащане на общата стойност на задължението в
срока по поканата, той ще счита договорите за прекратени и отправил покана за
връщане на вещите, предмет на договорите за лизинг № 7012/D/09.06.2008 г.; №
7012/Е/09.06.2008 г.; 7012/F/08.08.2008 г.; № 7012/G/18.12.2008r.; №
7012/Н/18.12.2008 г. и № 7012/К/04.11.2010г.
С уведомление за прихващане на с
изх. № 261/10.02.2014 г. „И." ЕАД прави изявление за прихващане до „М."
АД, на основание чл.103 от ЗЗД, като извършва погасяване на сума до размер
на 40 934,34 евро с ДДС на част от дължимите от „Декол" ООД и
„М." АД суми по споразумение от 22.11.2011 г. (295 863,82 евро) срещу
плащане на задължение по договори за наем от - 10.01.2010 г., 10.09.2010 г.,
10.12.2010 г., 10.05.2011 г., 20.07.2011 г., 10.03.2012 г., 10.02.2012 г.,
10.10.2012 г. и 20.10.2012 г. по фактура №*********/10.09.2013 г., фактура
№*********/10.10.2013 г., фактура №*********/11.11.2013 г. и фактура
№*********/10.01.2014 г.
Това уведомление е изпратено,
чрез куриерска фирма до адреса на „М." АД и „Д.“ ООД, като е получено и за
двете дружества от едно и също лице – К. на 11.02.2014г.
Непогасеният остатък на
задълженията по споразумението от 22.11.2011 г. след извършеното първо
прихващането от ответника вещото лице изчислява на 254 929,48 евро.
С уведомление за прихващане на с
изх.№ 457/11.03.2014г. „И." ЕАД прави волеизявление за прихващане до „М."
АД, на основание чл.103 от ЗЗД, като извършва погасяване на сума до размер на 7
315,19 евро с ДДС на част от дължимите от „Д." ООД и „М." АД суми по
споразумението от 22.11.2011 г. (268 535,13 евро) срещу плащане на задължение
за наем за месец февруари 2014 г. по договори за наем от - 10.01.2010 г.,
10.09.2010 г., 10.12.2010г., 10.05.2011 г., 20.07.2011 г., 10.03.2012 г. по
фактура №*********/10.02.2014 г.
Това уведомление е изпратено,
чрез куриерска фирма до адреса на „М." АД, като е получено лице с име К.
на 12.03.2014г.
Непогасеният остатък на
задълженията по споразумението от 22.11.2011 г. след извършеното второ
прихващането от ответника вещото лице изчислява на 261 219,94 евро.
С уведомление за прихващане на с
изх.номер: 653/16.03.2014 г. „И." ЕАД прави волеизявление за прихващане до
„М." АД, на основание чл.103 от ЗЗД, като извършва погасяване на сума до
размер 7 315,19 евро с ДДС на част от дължимите от „Д." ООД и „М."АД
суми по споразумението от 22.11.2011г. (263 861,79 евро) срещу плащане на
задължение за наем за месец март 2014 г. по договори за наем от - 10.01.2010
г., 10.09.2010 г., 10.12.2010г., 10.05.2011 г., 20.07.2011 г., 10.03.2012 г. по
фактура №*********/10.03.2014 г.
Това уведомление е изпратено,
чрез куриерска фирма до адреса на „М." АД, като е получено лице с име К.на
30.04.2014г.
Непогасеният остатък на
задълженията по споразумението от 22.11.2011 г. след извършеното трето
прихващането от ответника вещото лице изчислява на 256 546,60 евро.
С уведомление за прихващане на с
изх.№ 802/22.05.2014 г. „И." ЕАД прави изявление за прихващане до „М."
АД, на основание чл.103 от ЗЗД, като извършва погасяване на сума до размер на 7
315,19 евро с ДДС на част от дължимите от „Д." ООД и „М."АД суми по
споразумението от 22.11.2011 г. (260 303,98 евро) срещу плащане на задължение
за наем за месец април 2014 г. по договори за наем от - 10.01.2010 г.,
10.09.2010 г., 10.12.2010г., 10.05.2011 г., 20.07.2011 г., 10.03.2012 г. по
фактура №*********/10.04.2014 г.
Това уведомление е изпратено,
чрез куриерска фирма до адреса на „М." АД, като е получено лице с име К.
на 28.05.2014г.
Непогасеният остатък на
задълженията по споразумението от 22.11.2011 г. след извършеното четвърто
прихващането от ответника вещото лице изчислява на 252988,79 евро.
С уведомление за прихващане на с
изх.№ 886/10.06.2014 г. „И." ЕАД прави изявление за прихващане до „М."
АД, на основание чл.103 от ЗЗД, като извършва погасяване на сума до размер на 7
315,19 евро с ДДС на част от дължимите от „Д." ООД и „М." АД суми по
споразумението от 22.11.2011г. (254 459,51 евро) срещу плащане на задължение за
наем за месец май 2014 г. по договори за наем от - 10.01.2010 г., 10.09.2010
г., 10.12.2010г., 10.05.2011 г., 20.07.2011 г., 10.03.2012 г. по фактура
№*********/14.05.2014г.
Това уведомление е изпратено,
чрез куриерска фирма до адреса на „М." АД, като е получено лице с име К.на
11.06.2014г.
Непогасеният остатък на
задълженията по споразумението от 22.11.2011 г. след извършеното пето
прихващането от ответника вещото лице изчислява на сумата от 247 144,32 евро.
С уведомление за прихващане на с
изх.№ 970/01.07.2014 г. „И." ЕАД прави изявление за прихващане до „М."
АД, на основание чл.103 от ЗЗД, като извършва погасяване на сума до размер на 7
315,19 евро с ДДС на част от дължимите от „Д." ООД и „М." АД суми по
споразумението от 22.11.2011 г. (254 459,51 евро) срещу плащане на задължение
за наем за месец юни 2014 г. по договори за наем от - 10.01.2010 г., 10.09.2010
г., 10.12.2010 г., 10.05.2011 г., 20.07.2011 г., 10.03.2012 г. по фактура
№*********/10.06.2014 г.
Това уведомление е изпратено,
чрез куриерска фирма до адреса на „М." АД, като е получено лице с име К.
на 02.07.2014г.
Непогасеният остатък на
задълженията по споразумението от 22.11.2011 г. след извършеното пето
прихващането от ответника става 241 720,41 евро, като в таблица 44 са
представени по вид и размер отделните задължения, по данни на ответника.
С уведомление за прихващане на с
изх.номер: 2567/18.08.2014 г. „И." ЕАД прави волеизявление за прихващане
до „М." АД, на основание чл.103 от ЗЗД, като извършва погасяване на сума
до размер на 14 630,37 евро с ДДС на част от дължимите от „Д." ООД и „М."
АД суми по споразумението от 22.11.2011 г. (254 459,51 евро) срещу плащане на
задължение за наем за месеците юли и август 2014 г. по договори за наем от -
10.01.2010 г., 10.09.2010 г., 10.12.2010 г., 10.05.2011 г., 20.07.2011 г.,
10.03.2012 г. по фактура №*********/10.07.2014г. и фактура
№**********/10.08.2014 г.
Това уведомление е изпратено,
чрез куриерска фирма до адреса на „М." АД, като е получено лице с име К.
на 20.08.2014г.
Непогасеният остатък на
задълженията по споразумението от 22.11.2011 г. след извършеното пето
прихващането от ответника вещото лице изчислява на 230 563,27 евро.
С договор за цесия от
29.08.2014г. „М." АД прехвърля на ищеца в настоящото съдебно производство,
свое вземане от ответника в размер на 184 393.78 лева, произтичащо от
договори за наем от 10.01.2010 г., 10.09.2010 г., 10.12.2010 г., 10.05.2011 г.,
20.07.2011 г., 10.03.2012 г. В договора подробно са описани фактурите, по които
цедентът прехвърля на цесионера вземането си. Част от тях съвпадат с фактурите,
по които е извършено прихващане с посочените по-горе уведомления.
На 04.09.2014г. ответникът е
уведомен за извършеното прехвърляне на вземания на основание чл.99 от ЗЗД от
цедента.
На 08.09.2014г. ищецът отправя до
ответника волеизявление за прихващане до размера на прехвърленото му вземане,
като подробно индивидуализира с кои свои задължения към ответника извършва
прехващането.
Волеизявлението е достигнало до
ответника, тъй като с писмо от 16.09.2014г. последният оспорва извършената
цесия с договора от 29.08.2014г., поради липса на предмет, предвид извършените
от самия него и описани по-горе прихващания с уведомления за прихващане на
изискуеми задължения за плащане на парични суми. Липсват данни по делото това
писмо да е достигнало до ищеца.
Останалите представени в
съдебното производство писмени доказателства са ирелевантни за настоящия правен
спор.
При така установените факти, съдът направи следните правни изводи:
Предявените обективно съединени искове намират своето правно основание в разпоредбата на чл.694, ал.1 от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 154,
ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на
фактите, на които основава своето искане до съда. Установяване основателността
на направените правни възражения в съдебното производство от страна на
ответника е в негова тежест.
Исковете с правно основание
чл.694, ал.1от ТЗ в случая са допустими – същите са предявени от длъжника в
7-дневния срок по ал.1 /на 27.11.2015 год./ от обявяване в регистъра на
определението на съда по несъстоятелността /№ 17/19.11.2015 год./, с което е
включено по реда на чл.692, ал.4 от ТЗ вземане в списъка на приетите вземания.
Разгледани
по същество, исковете са частично основателни, поради което съдът следва да
признае за установено по отношение на длъжника, синдика и кредиторите в
производството по несъстоятелността /чл.694, ал.8 от ТЗ/ несъществуването на
вземане на ответника по процесните договори за финансов лизинг в размер на
184 393.78 лева от ищеца по делото.
В
настоящата хипотеза съдът приема, че между страните по делото са възникнали
облигационни правоотношения, с източник договори за финансов лизинг на движими
вещи. По силата на договорноправната връзка, в тежест на ответното дружество, е
възникнало задължението да достави и предаде вещите предмет на лизинговия
договор, а в тежест на ищеца - да заплаща в срок определените му с погасителен
план към всеки договор парични вноски. По делото няма спор по тези
обстоятелства.
Страните спорят досежно факта, на
който се позовава ищеца, а именно извършено прихващане на свои задължения по
договорите за финансов лизинг с вземане от ответника, което е получил, чрез
Договор за цесия от 29.08.2014г. от трето за делото лице. Ищецът твърди, че с
направеното прихващане не дължи на ответника сумата от 184 393.78 лева,
представляваща главница, лихви и неустойки по процесните договори за финансов
лизинг, а ответникът твърди, че договорът за цесия, чрез който ищецът е
придобил вземането към него е нищожен поради липса на предмет.
Несъмнено се установява по делото
от представените доказателства, че ищцовото търговско дружество е получило вещите
предмет на договорите за лизинг. Настоящия съдебен състав приема, че по делото
не се установи наличието на задължение на ищеца в размер на сумата от
184 393.78 лева представляваща главница, лихви и неустойки по процесните
договори за финансов лизинг, предвид извършено прихващане, на основание отправено
до ответника уведомление, достигнало по последния на 08.09.2014г. До този извод
съдът достигна след като намери за неоснователно въведеното / с отговора
на искова молба / от ответното дружество
възражение за нищожност на договора за цесия от 29.08.2014г., сключен между
ищеца и „М.“ АД.
Прихващането е способ за
прекратяване на две насрещни задължения до размера на по –малкото от тях –
чл.104, ал.2 ЗЗД. Прихващането има прекратително действие по отношение на
задължението на прихващащия, тъй като замества изпълнението на неговото
задължение. Прекратяването на насрещните задължения не настъпва по право.
Длъжникът по насрещното задължение трябва да изрази воля за прихващане. При
извънсъдебното прихващане, за да настъпят последиците от прихващането,
изявлението на длъжника трябва да достигне до насрещната страна. В настоящата
хипотеза изявлението на ищеца е достигнало до ответника и за това обстоятелство
няма спор по делото. Съдът приема, че при прихващането, на което се позовава
ответникът, изявлението му за прихващане по изпратените шест уведомления не е
достигнало до насрещната страна – „М.“ АД, тъй като не се установи в настоящото
съдебно производство кой е получил тези уведомления. Разписките на куриерската
фирма са подписани от различни /три/ лица само с фамилия и не е отразено
тяхното качество. Ищецът е направил възражение по делото, че уведомленията
изпратени от ответница не са достигнали до знанието на „М.“ АД, т.е. до негов законен
представител, а ответникът не е установил обратния факт. Тези уведомления като
частни документи не се ползват с материална доказателствена сила, поради което
оспорването им следваше да бъде оборено от ответната страна.
В случая не може да
се приложи и разпоредбата на чл.301 от ТЗ поради следното:
За разлика от
гражданското право, при което извършените правни действия от чуждо име без
представителна власт или извън границите на представителната власт, изобщо не
пораждат правни последици до изричното им потвърждаване от мнимо
представлявания /висяща недействителност на сделката - чл.
42, ал. 2 ЗЗД/, при търговските сделки законодателят е приравнил мълчанието
на мнимо представлявания търговец на съгласие, респ. потвърждаване на сделката,
при липса на изрично противопоставяне веднага
след узнаването на извършените правни действия в хипотезата на мним
представител или при превишаване пределите на представителната власт. При
търговските сделки също е налице висяща недействителност, но до момента на узнаването и непротивопоставянето на
търговеца, от чието име е сключена сделка без представителна власт, или
евентуалното й потвърждаване. В чл. 301 ТЗ законодателят е обвързал
незабавното противопоставяне от страна на търговеца на извършени без
представителна власт действия, или при превишаване пределите на
представителната власт, с момента на
узнаване за тези действия, като не са въведени специални изисквания за
способа, по който търговецът узнава за тях: уведомяването на търговеца от
страна на ненадлежния пълномощник или от трети лица; отразяване на съответните
правни действия и/или последиците от тях в търговските книги на дружеството;
вписването в публичен регистър; уведомление чрез средства за комуникация или за
масово осведомяване. Прието е в практиката, че ако бъде доказано узнаването на
действията без представителна власт, търговецът, който е въвел възражение за
недействителност на тези действия, поради липса на представителна власт, следва
да докаже противопоставянето си и извършването му веднага след узнаване за
действията /Решение
№ 103 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2994/2013 г., I т. о., ТК/. В случая
обаче става въпрос за трето за делото лице – за неговото узнаване за
извършеното от ответника прихващане и евентуално за непротивопоставянето му
веднага след узнаването.
В настоящия случай ответното
търговско дружество не установи в съдебното производство, че законният
представител на „М.“ АД е узнал за спорното прихващане, извършено от ответника по
делото. В този смисъл е без значение обстоятелството дали той се е
противопоставил на прихващането или не.
С чл. 301 от ТЗ е въведена законова
презумпция, че ненадлежно представляваният търговец е потвърдил предприетите от
негово име действия, ако веднага след тяхното узнаване не се е противопоставил
на извършването им. За да се приложи чл. 301 ТЗ, достатъчно е и да се докаже, че
търговецът е манифестирал мълчаливо одобрение на извършените без представителна
власт действия или намерение да се ползва от целения с тях правен резултат. В
настоящата хипотеза обаче дори не се доказа узнаване на извършените действия от
страна на ответника, касаещи прихващането на негови вземания със негови също
задължения към „М.“ АД. В този смисъл възражението за нищожност, поради липса
на предмет на договора за цесия от 29.08.2014г., сключен между ищеца и „М.“ АД
е неоснователно. Представеното от ответника допълнително споразумение от
10.10.2014г. не променя този извод на съда, тъй като в него изявлението на „М.“
АД е само, че няма права върху наемни вноски от страна на ответника, както и че
отношенията им по отношение на тези вноски са уредени.
По делото се установиха обаче
всички изискуеми от закона предпоставки за действителност на извършеното от
ищеца прихващане с уведомлението до ответника вх. № 2651/08.09.2014г., предвид
и на установената неоснователност в аргументите, с които ответникът се е
противопоставил на това прихващане.
Прихванатата от ищеца сума е в размер на
184 393.78 лева и представлява главница, лихви и неустойки, главница за
ДДС и лихви за вноски по ДДС по ДФЛО № 7012/ D/09.06.2008г.; ДФЛО №
7012/Е/09.06.2008г.; ДФЛО № 7012/F/08.08.2008 г.; ДФЛ на транспортно средство №
7012/G/18.12.2008г.; ДФЛ на транспортно средство № 7012/Н/18.12.2008г.; ДФЛО №
7012/К/04.11.2010г. и Споразумение от 03.12.2012г. към посочените договори.
Въпреки установеното прихващане и
недължимостта на посочената парична сума ищецът не е погасил изцяло
задълженията си по посочените договори за финансов лизинг и споразумението от
03.12.2012г. към ответника, съобразно заключението на вещото лице по
изготвената съдебно-счетоводна експертиза. В този смисъл същият е дал основание
на ответника за завеждането на заповедни съдебни производства, както и на
изпълнителни дела. От тук следва и извода, че направените от ответника разноски
за образуването на заповедните производства и изпълнителните дела са дължими от
ищеца. Сумата обаче в размер на 22 106.91 лева, представляваща заплатени
от ответника държавни такси и направени разходи за юрисконсултско
възнаграждение в заповедните производства е недопустимо да е предмет на настоящото
съдебно производство, тъй като за нея са налице влезли в законна сила заповеди
за изпълнение и са издадени изпълнителни листа. Т.е. дължимостта на тази
парична сума не може да се пререшава, поради наличието на влезли в законна сила
съдебни актове за нея и формирането на сила на пресъдено нещо. Предвид на това
настоящото съдебно производство в тази му част следва да бъде прекратено, като
недопустимо.
За разликата в сумата от
22 106.91 лева до пълния предявен размер на иска от 25 545.81 лева,
представляваща разноски по граждански и изпълнителни дела, заведени от
ответника, предявеният иск по чл.694, ал.1 от ТЗ следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен. Това е така предвид установените задължения по договорите за
финансов лизинг на ищеца към ответника и след извършеното прихващане от страна
на ищеца. От наличието на такива задължения следва и правомерността на
извършеното от ответника прекратяване на договорите за финансов лизинг, както и
на завеждането на изпълнителни дела за връщане оборудването, предоставено по
договорите за финансов лизинг от страна на ответника.
След като се установи размера на
вземането на ответника по процесните договори за финансов лизинг и
споразумението от 03.12.2012г., следва да се извърши и преизчисление на
дължимото юрисконсултско възнаграждение за процесуалния представител на
ответника в производството по несъстоятелност. Съдът намира, че следва да го
определи на база Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – чл.7, ал.3 вр. с чл.7, ал.2, т.5 във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК
в размер на 9 834.64 лева. До размера на посочената сума искът по чл.694,
ал.1 от ТЗ подлежи на отхвърляне, а за разликата в сумата от 9 834.64 лева
до 19 674.20 лева - какъвто е пълният му предявен размер на уважаване.
С
оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК във вр. с чл.694, ал.7 от ТЗ ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на СОС дължимата за
производството по делото държавна такса в размер на 1 942.33 лева.
Ответникът
на осн. чл.78, ал.1 от ГПК следва да се осъди да заплати на ищеца, направените
по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковете в размер на 5 413.84
лева – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство от адв. К.
/само разноските за адвокатско възнаграждение са включени в представеният
списък по чл.80 от ГПК/.
Ищецът на
осн. чл.78, ал.3 от ГПК следва да се осъди да заплати на ответника, направените
по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 1 417.92
лева.
Претенцията на представителя на
синдика на несъстоятелното дружество за присъждане на направени по делото
разноски е неоснователна, предвид липсата на законова уредба за дължимостта на
такива, както и предвид особеното качество на синдика в това съдебно
производство.
Воден от горното, Софийският
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.694, ал.1 от ТЗ, по отношение на длъжника, синдика и
кредиторите в производството по несъстоятелността на „С.” АД /в несъстоятелност/,
ЕИК., несъществуването на вземането на „И.“ ЕАД с ЕИК . и адрес: *** в размер
на сумата от 184 393.78 лева,
представляваща главница, лихви и неустойки, главница за ДДС и лихви за вноски
по ДДС по ДФЛО № 7012/ D/09.06.2008г.; ДФЛО № 7012/Е/09.06.2008г.; ДФЛО №
7012/F/08.08.2008 г.; ДФЛ на транспортно средство № 7012/G/18.12.2008г.; ДФЛ на
транспортно средство № 7012/Н/18.12.2008г.; ДФЛО № 7012/К/04.11.2010г. и
Споразумение от 03.12.2012г. към посочените договори.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.694, ал.1 от ТЗ, по отношение на длъжника, синдика и
кредиторите в производството по несъстоятелността на „С.” АД /в несъстоятелност
/, ЕИК., несъществуването на вземането на „И.“ ЕАД с ЕИК. и адрес: *** в размер
на разликата в сумата от 9 834.64 лева до 19 674.20 лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството по
несъстоятелност.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „С.” АД /в несъстоятелност/, с ЕИК. против „И.“ ЕАД с ЕИК . и
адрес: *** иск по чл.694, ал.1 от ТЗ за признаване за установено по отношение
на длъжника, синдика и кредиторите в производството по несъстоятелността на „С.”
АД /в несъстоятелност/, ЕИК ., несъществуването на вземането на „И.“ ЕАД с ЕИК .
и адрес: *** в размер на сумата от 9 834.64 лева, представляваща разноски
за юрисконсултско възнаграждение в производството по несъстоятелност, както и в
размер на разликата в сумата от 22 106.91 лева до 25 545.81 лева,
представляваща направени от ответника разноски по граждански и изпълнителни
дела заведени срещу ищеца.
ПРЕКРАТЯВА
съдебното производство по т.д. № 2/2016г. по описа на СОС в частта му касаеща
предявеният от „С.” АД /в несъстоятелност/, с ЕИК . против „И.“ ЕАД с ЕИК .и
адрес: ***, иск по чл.694, ал.1 от ТЗ за признаване за установено по отношение
на длъжника, синдика и кредиторите в производството по несъстоятелността на „С.”
АД /в несъстоятелност /, ЕИК ., несъществуването на вземането на „И.“ ЕАД с ЕИК
. и адрес: *** в размер на сумата от 22 106.91 лева, представляваща
направени от ответника разноски за образуване и водене на заповедни
производства срещу ищеца, по които има постановени влезли в законна сила
заповеди за изпълнение.
ОСЪЖДА, на
осн. чл.78, ал.6 от ГПК във вр. с чл.694, ал.7 от ТЗ, „И.“ ЕАД с ЕИК и адрес: ***,
да заплати по сметка на СОС държавна такса за производството по делото в размер
на 1 942.33 лева.
ОСЪЖДА, на
осн. чл.78, ал.1 от ГПК, „И.“ ЕАД с ЕИК. и адрес: *** да заплати на „С.” АД /в несъстоятелност/,
с ЕИК ., направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от
исковете в размер на 5 413.84 лева.
ОСЪЖДА,
на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, „С.” АД /в несъстоятелност/, с ЕИК да заплати на „И.“ ЕАД с ЕИК . и адрес: ***,
направените по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете в
размер на 1 417.92 лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на
синдика на „С.” АД /в неплатежоспособност/, с ЕИК ..
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: