№ 1243
гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20241100504332 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от К. К. М. срещу решение №
79 от 03.01.2024г., постановено по гр. д. № 33231/2022г. на СРС, 66 с-в.
С обжалваното решение е допусната съдебна делба, която да се извърши
между П. К. П. ЕГН ********** и К. К. М. ЕГН **********, по отношение на
следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор 68134.900.16.1.1, находящ се в гр. София, Столична община,
район „Лозенец“, ул. „*******, вид собственост: частна, тип:
жилищеапартамент- в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено
предназначение; брой нива: 1; площ по документ: 85 кв.м., заедно с две мазета
и ¼-т идеални части от общите части на сградата, представляващ: ПЪРВИ
ЕТАЖ на западната половина от къщата близнак, находяща се в гр. София, ул.
*******, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня, клозет и две антрета,
застроен на 85 кв.м., при съседи: отдолу мазета, отгореетаж на М.И.М., от
изток: П.П.С. и от три страни двор, заедно с двете долепени едно до друго
мазета- западни, заедно с ¼ -т идеални части от общите части на цялата къща
близнак, заедно с ¼-т /една четвърт/ идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
1
идентификатор 68134.900.16, находящ се в гр. София, Столична община,
район „Лозенец“, ул. *******, вид собственост: частна, вид територия:
урбанизирана, НТП ниско застрояване (до 10м), площ 592 кв.м., стар номер
16, квартал 269, парцел XVIII, съгласно кадастрална скица, а съгласно
документ за собственост: ДВОРНОТО МЯСТО, цялото с пространство от 612
кв.м., съставляващо имот планоснимачен № 16 от квартал 269 по плана на
местност Лозенец, гр. София, при съседи: ул. „Люботрън“, С. Г. И., Г.С.Т. и
наследници на З.П., при следните квоти от правото на собственост: ½-ра ид.ч.
за П. К. П.; ½-ра ид.ч. за К. К. М..
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.
Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение
на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че поземленият имот е
самостоятелен обект и също подлежи на делба. Излага твърдения, че в тази
връзка не са били конституирани всички съсобственици. Моли решението да
бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане с участието на всички
страни. В условията на евентуалност моли решението да бъде отменено.
В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на
въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като
му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество за неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е
постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора
факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на
императивни материално правни норми.
2
Съдът намира наведените с въззивната жалба доводи, относно
правилността на първоинстанционното решение, за неоснователни.
Предмет на конститувния иск за делба е потестативното право да се
иска, от всеки съсобственик, прекратяване на съсобствеността върху
определено имущество. Според чл. 344, ал. 1 ГПК, в решението с което се
допуска делба съдът следва да се произнесе по въпросите между кои лица и за
кои имоти ще се извърши тя, какви са правата на съсобствениците, както и
каква е частта на всеки съделител в имотите. В първа фаза на делбата се
установяват страните и обектите на делбата.
При извършване на делбата важи общият принцип в гражданския
процес за спазване на диспозитивното начало, като съдът не може да извърши
делба на обекти, за които тя не е поискана – (в този смисъл решение № 117 от
07.05.2012 г. по гр. д. № 1098/2011 г., ГК, ІІ ГО на ВКС).
На първо място следва да се отбележи, че с исковата молба се иска делба
на самостоятелния обект, заедно с прилежащите идеални части от дворното
място. С уточнителна молба от 28.03.2023г. /л. 37 от делото на СРС/ ищцата
изрично е заявила, че не е предявила и не поддържа иск за делба на целия
поземлен имот, тъй като същият представлява обща част.
Последователно в практиката си ВКС приема, че когато предмет на
делбата е отделен обект в сграда-етажна собственост, до делба се допуска и
припадащата му се идеална част от земята, тъй като тя представлява обща
част по смисъла на чл.38 ЗС /решение №279/20.06.2011г. по гр.д.№915/2010г.
на Първо ГО на ВКС; решение №241/18.01.2017г. по гр.д.№2444/2016г. на
Първо ГО на ВКС/, като при извършването на делба на застроен със
самостоятелни обекти недвижим имот, съдебната делба следва да обхване
самостоятелните равностепенни обекти, но не и дворното място, което ще
остане обща част, обслужваща като принадлежност тези обекти /решение
№145/11.07.2013г. по гр.д.№1986/2013г. на Второ ГО на ВКС/. Идеалните
части от дворното място не представляват самостоятелен обект на вещни
права и като такива не подлежат на самостоятелно поделяне. Когато предмет
на делба е отделен обект в етажната собственост и дворното място, в което е
построен, представлява обща част по смисъла на чл.38 ЗС, при допускане на
делба на отделния обект на собственост, до делба се допуска и припадащата
му се идеална част от дворното място (земята), тъй като тя представлява обща
част.
Делбата е допусната с първоинстанционното решение за
самостоятелния обект в сградата, заедно със съответни идеални части от
мястото.
По принцип иск за делба на идеални части от имот е недопустим, освен
ако не се поиска конституиране на лицата, които притежават останалите
идеални части от обекта. Също така, недопустима е делба на общите части в
етажната собственост - чл.38 ал.3 от ЗС, тъй като освен че законът предвижда
това, делбата е несъвместима и с оглед предназначението на общите части - да
3
обслужват отделните етажи или части от етажи. Недопустима е делба на
съсобствен парцел, ако в него съсобствениците имат отделни сгради. Това са
общи постановки, но в конкретния случай е налице изключение, което
очертава, както допустимостта на исковата претенция, така и допустимостта
на делбата.
По делото няма спор, че е налице етажна собственост. Когато предмет на
делбата е отделен обект в етажната собственост, до делба се допуска и
припадащата му се част от земята. В този смисъл и решение №309/18.11.2011г.
по гр.д.№215/2011г., ВКС, ІІ г.о., решение №279 от 20.06.2011г. на ВКС по
гр.д.№915/2010г., I г.о., ГК и др. Именно в това правно разрешение се състои
изключението, особеността на настоящия случай. Делбата се търси само
между съсобствениците на единия от обектите на етажната собственост и това
предпоставя допустимостта на делбата на идеалните части от терена, който е
обща част. Въпрос на формулировка е дали идеалните части от поземления
имот ще се допуснат до делба като „прилежащи“, „припадащи се“ към етажа
или както в случая е подходил районният съд – допуска до делба жилищния
етаж, ведно с 1/4 ид.ч. от поземления имот, в който е разположена сградата.
Ето защо, неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че по
делото не са конституирани всички съсобственици на дворното място.
Когато всеки от етажните собственици притежава идеални части от
дворното място, които съответстват на чл. 40, ал. 1 ЗС, дворното място е обща
част и е неделимо по правилото на чл. 38, ал. 3 ЗС. Това обаче не изключва
възможността да се подели съсобствен /наследствен/ самостоятелен обект в
етажната собственост, като в този случай до делба се допуска самият обект,
заедно с припадащата му се идеална част от мястото, без самото място да се
допуска до делба като отделен обект. Това се приема и в Решение № 83 от
10.II.1987 г. по гр.д. № 640/86 г., I г. о.; Решение № 54/20.06.2016 г. по гр.д. №
4977/2015 г. на ВКС, I-во г.о. и цитираната в него практика на ВКС: Решение
№ 89/19.07.2013 г. по гр.д. № 588/12 г. на ВКС, І г.о.; Решение №
309/18.11.2011 г. по гр.д. № 215/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение №
279/20.06.2011 г. на ВКС по гр.д. № 915/2010 г., I г. о. Решение №
167/13.03.2024 г. по гр.д. № 1019/2023 г. на ВКС, I г.о.
Действително, е налице изключение от посоченият по – горе принцип:
случаят, при който самото дворно място е делимо според правилата на
съответния устройствен закон, като за всяка от сградите може да се обособи
самостоятелен урегулиран поземлен имот /решение №229/30.11.2015г. по гр.д.
№1755/2015г. на Първо ГО на ВКС/.
От приетото по делото заключение по изготвената съдебно техническа
експертиза се установява, че построената сграда в ПИ с идентификатор
68134.900.16, представлява многофамилна жилищна сграда със застроена
площ от 152 кв.м., състояща се от два етажа и четири отделни самостоятелни
обекта, които са собственост на различни лица. В съдебно заседание,
проведено на 04.12.2023г. пред СРС вещото лице е посочило, че
4
действителната площ на поземления имот е различна от тази посочена в
нотариалните актове, като в момента възлиза на 592 кв.м. Допустимостта на
съдебната делба на застроено съсобствено дворно място следва да се
преценява с оглед състоянието на имота към момента на приключване на
съдебното дирене в първата фаза на производството, включително с оглед
градоустройствения статут на имота. Както и вещото лице посочва, за да
може да бъде разделен парцелът, следва да се приложи допустимото
намаление на площта с 1/5 от минимално допустимата площ, което съгласно
ЗУТ е допустимо за зони с ниско жилищно строителство, като следва да се
изпълни процедура по чл. 201 ЗУТ.
Както беше посочено по – горе обаче, делбата се търси само между
съсобствениците на единия от обектите на етажната собственост /тоест не се
търси делба на целият поземлен имот, в който случай следва да се
конституират и другите съсобственици/, което предпоставя допустимостта на
делбата на идеалните части от терена, който е обща част, каквото е било
искането в исковата молба и съобразно който е постановено
първоинстанционното решение. Както и самата ищца посочва в уточнителна
молба, подадена в о. с. з. от 25.09.2023г. /л. 62 – 63 от делото на СРС/ предмет
на делбата е само първи етаж, към който принадлежат ¼ ид. ч. от цялото
дворно място. В този смисъл неотносими са и оплакванията относно
констатираното наличие на втора сграда в имота, имаща обслужващо
предназначение. Тоест дори да се приеме, че построената допълнителна
сграда е собственост на трето лице в режим на индивидуална собственост, за
което по делото не са ангажирани никакви доказателства, доколкото делбата
се търси само между съсобствениците на единия от обектите на етажната
собственост, същата е допустима само за идеалните части от терена, който е
обща част на двете страни по делото.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции, решението следва да
бъде потвърдено.
Разноските за настоящата инстанция следва да се присъдят след
приключване на производството по делбата, съгласно чл. 355 от ГПК.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 79 от 03.01.2024г., постановено по гр. д.
№ 33231/2022г. на СРС, 66 с-в.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при
5
предпоставките на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6