Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,07.12.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В
въззивен състав
в публичното заседание на двадесет
и четвърти ноември
през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Юлиана Шулева
и прокурора сложи
за разглеждане
докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 14283 по описа за 2020 г. ,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК
/въззивно обжалване/.
Постъпила е въззивна жалба от Г. С.
срещу решение № 20235337/26.10.2020 г., постановено по гр. д. № 36098/2018 г.
на СРС, ГО, 151 състав, с което решение е уважен
предявения срещу въззивника, ответник пред СРС иск по чл. 411 КЗ.
Във въззивната жалба се излагат доводи
за неправилност на постановеното решение, като се твърди допуснато нарушение на
чл.483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Освен това по делото не били събрани доказателства
за виновното му поведение.
Иска се от настоящата инстанция да
отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което претенцията на ищеца
да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от З. „Б.В.И.Г.“ в който се
излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на
постановеното от СРС решение. Не били допуснати сочените от въззивника
нарушения. Счита, че е доказал наличието на всички предпоставки за уважаване на
претенцията му. Налице било валидно застрахователно правоотношение между ищеца
/въззиваем/ и собственика на увредения автомобил. В случая не било налице
оспорване на договора за застраховка от никоя от страните по него. Страните по
договора били търговци; касаело се до „абсолютна търговска сделка“ като се аргументира
с чл.286, ал.2 ТЗ. Затова приложение намирало правилото на чл.293, ал.1 ТЗ.
Касаело се до сключване на договор при общи условия. Сочи, че по време на
действието на валидно сключения застрахователен договор бил реализиран покрит
застрахователен риск- ПТП, арг. от пар.6, т.30 от ЗДвП. За реализирането на ПТП
бил представен по делото протокол за ПТП № 1663049 от 20.10.2017 г. От
заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-техническа
експертиза се установило, че е налице причинно-следствена връзка между ПТП,
вредите и техния реален размер. Искът в случая бил по чл.410, ал.1,т.1 КЗ, а
доводите на въззивника касаели иск по чл.411 КЗ. Това било така, защото не била
налице валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по
отношение на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег.№ ******,
управляван от въззивника Г.К.С.. Претендира разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
Решението
е връчено на въззивника на 03.11.2020 г и е обжалвано в срок на 10.11.2020 г.
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
Следователно въззивната жалба е допустима:
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
По доводите във въззивната жалба:
За да уважи така предявения
иск, СРС, 151 с-в е приел, че ищецът е доказал всички предпоставки на чл.411 КЗ. Доказани били и предпоставките на чл.45 ЗЗД относно деликта. Това било
необходимо с оглед разпоредбата на чл.410, ал.1,т.1 КЗ, съгласно която
застрахователят встъпвал в онези права, които обезщетения от него пострадал има
срещу деликвента. А пострадалия имал права по отношение на увредителя, само ако
са осъществени елементите от фактическия състав на деликта. От
събраните доказателства по делото се установявало наличието на всички елементи
от фактическия състав, пораждащ суброгационното право на ищеца. В случая се
установило, че е налице валидно застрахователно правоотношение между ищеца З. „Б.В.И.Г.“
АД и трето за спора лице, елемент от
правната сфера, на което, било правото на собственост върху увредения при ПТП
товарен автомобил марка „Мерцедес”, модел „Актрос” ДК № ******.
Правоотношението било възникнало от сключен във формата на двустранно подписана
застрахователна полица договор за застраховка „Каско Стандарт". Ищецът в
изпълнение на задължението си по договора, обезщетил застрахованото лице за
претърпените вреди от настъпил покрит застрахователен риск – реализирано ПТП,
като престирал застрахователно обезщетение. Като страна възложител по договора
за авторемонтни услуги, сключен с трето за спора лице – „С.С.Р.“ ЕАД, ищецът приел изпълнението и
заплатил стойността на издадения му първичен счетоводно-отчетен документ –
фактура. С извършеното плащане според СРС, изработеното се считало за прието
и задължението на застрахователя по
имуществената застраховка да обезщети увреденото лице, било изпълнено –
престацията не била парична сума, а възстановяване на щетите, чрез даване
вместо изпълнение. С плащането на застрахователно обезщетение ищецът –
застраховател по застраховка „Каско” встъпвал в правата на увреденото лице
срещу прекия причинител на щетата до размера на престираното на увредения –
1419,81 лева. Виден от протокола за ПТП № 1663049, бил фактът на осъществен от водача на
лек автомобил марка „ Опел”, модел „Астра
” с ДК № ****** деликт, осъществен от процесуално легитимирания ответник Г.К. С.,
който като елемент включвал причинени щети на товарния автомобил марка „Мерцедес”,
модел „Актрос”, ДК ******. От събраните доказателства се установил факта, че за
лек автомобил марка „ Опел”, модел „ Астра ” с ДК ****** не е имало валидно сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. (Така протокол за ПТП и
справки от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд). При
липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП,
застрахователят по имуществена застраховка можел да претендира изцяло платеното
от него обезщетение от виновния водач.
При тези си мотиви СРС е достигнал до
извода, че искът с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ следва да бъде уважен
като основателен до предявения размер от 1419,81 лева.
Относно правната квалификация:
Определянето на правната квалификация на иска е задължение на
съда, който изхожда от изложените в обстоятелствената част на исковата молба
фактически твърдения, които формират основанието на предявения иск, и от
заявения петитум / напр. Решение № 45 по т. д. №
516/2009 г. ІІ т. о., Решение № 124 по гр. д. № 882/2010 г. ІV г. о., Решение № 375 по гр. д. № 931/2009 г. ІV г. о.
Ищецът твърди, че
пострадалото в ПТП, реализирано на 20.10.2017 г. около 14:30 ч., МПС марка „Мерцедес”, модел „Актрос”, ДК ******е
застраховано при него по автомобилна застраховка „Каско Стандарт“ с валидност
до 26.10.2017 г. Ищцовото дружество одобрило на застрахования по застраховка
„Каско“ да се изплати застрахователно обезщетение в размер на 1 419, 81
лв. С преводно нареждане за кредитен превод от 19.12.2017 г. сумата била
изплатена на „С.С.Р.“ ЕАД- представител на застрахователя за извършване на
автосервизни услуги. От съставения протокол за ПТП № 1663049 от 20.10.2017 г.
било установено, че причина за ПТП е „неподсигурена маневра отклонение вляво“.
При това положение за ищеца възниквало право на регрес закрепено в чл.410, ал.1
вр. с чл.411 КЗ.
За уважаване на иска по чл.411, ал.1 КЗ следва да са налице предпоставките:
1-наличие на застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка между
ищеца и водача на увредения автомобил;
2- заплащане на щетите по този автомобил, причинени от застрахователно
събитие в рамките на покритието на застраховката;
3-противоправно
поведение на водач – предизвикване на ПТП, причинило вреди на застрахования
при ищеца автомобил;
4-
причинно-следствена връзка между вредите и ПТП;
5-валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по договор, сключен
между причинилия ПТП водач и ответника.
В случая не се
спори, а и от събраните по делото доказателства се установява, че не е налице валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по договор, сключен между причинилия ПТП водач
и ответника. В случая ищеца е насочил регресната претенция срещу деликвента,
тъй като не е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
Разпоредбата на чл.411 КЗ е озаглавена
: „ Встъпване в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" от застрахователя по имуществената застраховка“.
Общите случаи на встъпване в правата на застрахования (Суброгация) са уредени
в чл. 410. (1) КЗ, съгласно който : с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу:
1. причинителя на вредата, в това число в
случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение, или
2. възложителя за
възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са
възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите, или
3. собственика на
вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила
вреди на застрахования по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите.
С оглед горните си констатации
настоящата инстанция приема, че предявения иск е с правна квалификация чл. 410, ал. 1 т. 1от КЗ във вр. с
чл. 45 от ЗЗД.
Като се имат
предвид указанията, дадени в т. 2 на ТР № 1
от 9.12.2013 г. и постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС № №
19 от 14.07.2016 г. по гр. д. № 3604/2015 г. ІV гр. о., 94 от 13.09.2016 г. по
т. д. № 3768/2014 г. ІІ т. о. /и сочената в тях практика/, в които е прието, че
когато съдът се е произнесъл по заявените искания, но е дал неправилна правна
квалификация на иска се касае до нарушение на материалния закон, а не до
недопустимост на решението. С оглед същността на въззивното производство, ако
въззивният съд приеме различна от дадената от първоинстанционния съд правна
квалификация, при непроменени фактически твърдения и петитум, той следва да
разреши спора по същество в съответствие с действителното правно основание, като
обезпечи служебно правилното приложение на материалния закон.
Затова и настоящата инстанция се произнася в следния смисъл:
По съществото на спора:
За да бъде уважен иска по чл. 410, ал. 1 т. 1от КЗ във вр. с
чл. 45 от ЗЗД е необходимо да са налице следните предпоставки:
1-
между
собственика на увредения автомобил
и застрахователя да има валидно
сключен договор за имуществена застраховка и настъпилото застрахователното събитие да е
реализирано в рамките на действие на договора;
2-
плащане от застрахователя на собственика на
увредения автомобил по реализация -"застрахователен риск",
застрахователно обезщетение, с което застрахователят е покрил причинените щети
на лекия автомобил.
С отговора по
исковата молба в срока по чл.131 ГПК ответникът
/чрез особения си представител/ е оспорил
наличието на виновно поведение за реализиране на ПТП, липсата на доказаност на
механизма на ПТП, както и причинно-следствената връзка между ПТП и вредите
върху пострадалото ПТП.
Следователно,
това са своевременно заявените от ответника /пред СРС/ възражения. Всички
останали доводи се преклудират по арг. от чл.133 ГПК.
Всъщност
СРС правилно е разпределил доказателствената тежест между страните с доклада по
чл.140 ГПК, обективиран в определение № 59269 от 05.03.2020 г./л.80 пред СРС/ като
обстоятелствата, които е указал, че подлежат на доказване от страните се
обхващат от хипотезата на предявен иск по чл.410, ал.1,т.1 КЗ, а не на иск по
чл.411 КЗ каквато е дал впоследствие с обжалваното пред настоящата
инстанция,решение.
От събраните по
делото писмени доказателства по безспорен начин
се установява, че е налице валидно
сключена застраховка между ищеца и собственика на увреденото МПС/л.9 по делото
пред СРС/. Същата е имала действие по време на ПТП, състояло се на 20.10.2017
г.-14:30 ч..
Овъзмездяването за вредите е
доказано, виж л.20 по делото пред СРС. Правилно СРС е приел, че се касае до даване вместо изпълнение.
С оглед установеното по делото, че
ответника не е бил сключил застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на
ПТП, правилно СРС е приел че следва да са налице предпоставките на деликта- чл. 45 ЗЗД, т.е. следва да се установи, че е налице осъществено противоправно
деяние/действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.
От заключението на допуснатата,
изслушана и приета по делото /пред СРС/ съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/
се установява, че водачът на лек автомобил
„Опел Астра“, с ДК № ******, за който не се спори, че е ответника /въззивник/,
предприема маневра за преминаване в лява
лента като не пропуска движещия се в лява лента товарен автомобил, рег.№ ******,
застрахован при ищеца.
Пак от същото заключение, се
установява, че щетите по товарния автомобил, застрахован при ищеца /въззиваем/
са в причинно-следствена връзка с реализираното ПТП.
Видно от отразените в съдебния
протокол, съставен за публичното съдебно заседание, състояло се на 30.09.2020
г., процесуални действия, заключението на САТЕ не е било оспорено. Същото е
прието от СРС като компетентно изготвено, кредитира се и от настоящата
инстанция. Отразеният в заключението на вещото лице Другански механизъм на ПТП
се потвърждава и от разпита на свидетеля Николчов, водач на товарния автомобил.
Съдът приема, че свидетеля не е заинтересовано лице по смисъла на чл.172 ГПК
доколкото застрахованото МПС е собственост на юридическо лице.
С оглед събраните по делото доказателства, са установени и
предпоставките за ангажиране отговорността на прекия причинител на вредите по чл.
45 ЗЗД - деяние, вреда и причинната връзка между тях.
Противоправното поведение на
водача на застрахования автомобил се предполага до доказване на противното,
съобразно презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Обратно доказване не е
проведено от ответника в процеса независимо, че СРС в доклада по чл.140 ГПК изрично му е
указал това.
Правото на
застрахователя да встъпи във всички права, които застрахованият има срещу
третото лице е суброгационно право. Основанието на регресния - суброгационен
иск не е в застрахователното правоотношение, а в юридическия факт на изплащане
на застрахователно обезщетение на правоимащото лице, по силата на застраховката
и установеното в закона право на регрес.
Обхватът
на суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение,
което застрахователят е платил на застрахования. В случая – на сумата в размер
на 1 419, 81 лв. , която е претендирана, независимо, че според
заключението на САТЕ стойността за възстановяване на щетите по товарния
автомобил, определена към датата на ПТП възлиза на 1 703,17 лв.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете
инстанции, обжалваното решение на СРС ще следва да се потвърди като следва
изрично да се посочи в диспозитива на настоящето решение, приетата от
въззивната инстанция правна квалификация.
По
разноските:
Пред
първата съдебна инстанция:
С оглед изхода на спора обжалваното
решение не търпи промени в частта си за разноските.
Пред въззивната инстанция:
При този
изход на спора на въззивника разноски
не се следват. Въззиваемият
претендира разноски; такива са сторени поради което му се присъждат, както
следва: 300 лв. разноски за особен представител на ответника и
адв.възнаграждение в размер на 360 лв./с ДДС/ или общо в размер на 660 лв.
Водим от горното, Софийският градски съд,
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №
20235337/26.10.2020 г., постановено по гр. д. № 36098/2018 г. на СРС, ГО,
151 състав, като същото се счита постановено по иск по по чл.410, ал.1,т.1 КЗ.
ОСЪЖДА Г.К. С., ЕГН **********,***0, съдебен адрес:***,офис
2-адв.Н.К., да заплати на З. „Б.В.И.Г.“, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, пл.“******, съдебен адрес:***, сумата в размер на 660 лв.- разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, арг. от
чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: