Р Е Ш Е Н И Е
№156 26.06.2019г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Евгени
Узунов
при секретаря: Диана
Каравасилева
като разгледа докладваното от съдия Е.Узунов
наказателно административен характер дело
№ 357/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е висящо пред настоящата инстанция, след като с Определение № 22.04.2019г.,
постановено по АНД № 930/2019г. по описа на РС-Бургас, е прекратено
производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на РС-Несебър.
Производството
по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по повод жалбата на „В.К.“ ООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Д.И.Д. против Наказателно
постановление № 02-0002282 от 05.02.2019
г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Бургас, с което на
основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, на
дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, за административно нарушение по чл.
415, ал. 1 от Кодекса на труда .
Моли
се съдът да отмени атакуваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно, тъй като не са били изяснени обстоятелствата относно
посочените нарушения.
В
съдебно заседание за дружеството-жалбоподател представител не се явява. Не
сочат доказателства.
Процесуалният
представител на ДИТ-гр.Бургас оспорва жалбата, като неоснователна и моли съда
да потвърди обжалваното наказателното постановление, като правилно и
законосъобразно. Представя писмени и ангажира гласни доказателства.
Съдът
намира, че жалбата е подадена в срок пред надлежната инстанция от лице, което
има правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити, поради което е
процесуално допустима.
Като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по
делото доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция
намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбоподателят
е санкциониран за това, че B.C.А. Комерс“ ООД, ЕИК *****, седалище и адрес на
управление:***, в качеството на работодател, към 08.01.2019 г. не е изпълнил
задължително предписание на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас, дадено с
Протокол № ПР 1843947/20.12.2018 г., точка № 10, а именно: „Работодателят „B.C.А.
Комерс“ ООД да изплати в пълен размер дължимото обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск след прекратяване на трудовото правоотношение на
работника Димитринка Дончева Стефанова, ЕГН **********, правото за който не е
погасено по давност, с начислена брутна сума в размер на 155,22 лв, съгласно
изискванията на чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда във връзка с чл. 228, ал. 3
от Кодекса на труда“, със срок за изпълнение 07.01.2019 г. Лицето е полагало
труд в стопанисвания от дружеството обект: жилищен комплекс „Рич-3“, находящ се
в общ. Несебър, с. Равда, ул. „Крайбрежна“ № 47.
Нарушението
е установено от главен инспектор Д.Д.Р. при извършена последваща проверка по
спазване на трудовото законодателство на „B.C.А. Комерс“ по документи на 17.01.2019
г. в Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас.
Недоволен
от така издаденото наказателно постановление е останал управителят на
дружеството-жалбоподател, който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане
в производството пред настоящата инстанция. В жалбата си същият признава, че
поради голяма забава в изплащането на вземанията, които имали с техни
контрагенти, дружеството имало временни финансови затруднения, което довело и
до забава в изплащането на трудовите възнаграждения за месец юли 2018г. Заявява,
че са предприели всички възможни мерки, включително и постъпки към банкови
институции, за осигуряване на необходимите парични средства с оглед
своевременното изплащане на дължимите трудови възнаграждения.
Съдът,
в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и
служебно атакуваното наказателно постановление, без да се ограничава с
обсъждане на посочените в жалбата доводи, съобрази следното:
Дружеството
жалбоподател оспорва местната подсъдност на РС Несебър, като отправя искане за
прекратяване на делото и изпращането му на СРС, тъй като седалището на
дружеството е в гр.София.Представя определения и разпореждане с които
производствата са били прекратявани и изпращани по подсъдност на съдилищата в
чиито район са били регистрирани търговците.
Съдът
намира възражението за неоснователно. Няма спор, че ищцовото дружество е било
работодател на лицата.Няма спор, че не са били платени възнагражденията както и
че не е изпълено предписание на контролния орган.Съдът приема, че дължимостта
на поведението, от което произтича задължението на работодателя е по
местоизвършване на работата от страна на работещите по трудовото
правоотношение, независимо от факта, че седалището на дружеството е в гр.София,
заплатите са били дължими по месторабота-в с.Равда, което попада в района на РС
Несебър и именно там е мястото на което е следвало дасе изпълни предписанието..
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия.
Не се установява наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето
на акта, съответно при издаване на атакуваното наказателно постановление.
Изложените в акта за установяване на административното нарушение фактически
констатации съответстват на тези в издаденото въз основа на него наказателно
постановление.
От показанията
на актосъставителя Р. безспорно се установява, че във връзка с постъпили
сигнали в Инспекцията по труда гр.Бургас за неизплащане на трудови
възнаграждения и обезщетения от дружество „В.С.А Комерс“ ООД, извършила
проверка на дружеството. Констатираните нарушения са отразени в протокол от
проверка №1843947/20.12.2018г. и са издадени задължителни предписания на
дружеството да изплати трудовите възнаграждения и дължимите обезщетения за неизползван платен годишен отпуск на
служители. При извършваната последваща проверка на 13.01.2019г. г. по документи в Инспекцията по труда – Бургас,
актосъставителя констатирала, че дружеството не е изпълнило предписанията в
т.10 от протокола от 20.12.2019г., а именно да изплати дължимите обезщетение на
служителя Димитринка Дончева Стефанова, със срок на изпълнение 07.01.2019г., за
което беше съставен АУАН.
Гореизложеното налага извода, че
жалбоподателят е бил законосъобразно санкциониран за извършеното от него
административно нарушение.
Що се отнася
до размера на наложената на дружеството имуществена санкция, съдът като взе
предвид, че същата е определена към средния предвиден от закона минимален
размер, като не са изложени мотиви за това. Съдът, счита, че наказание към
мимимума определен в Закона би съответствало на вида и характера на извършеното
административно нарушение и в максимална степен би способствала за постигане
целите на специалната, и генералната превенции, залегнали в чл.36 от НК.
Предвид гореизложеното, настоящата
инстанция намира жалбата за неоснователна и недоказана, поради което същата
следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното наказателното постановление
–изменено в частта на размера на санкцията.
Мотивиран от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 02-0002282 от 05.02.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” – гр.Бургас, с което на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл.
415, ал. 1 от Кодекса на труда, на В.К.“ ООД с ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от управителя Д.И.Д. е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/
лева, за административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, като
намалява размера на санкцията от 5000 лева на 1500 лева /хиляда и
петстотин/лева. Потвърждава постановлението в останалата чу част като правилно
и законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд - гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: