№ 2543
гр. София, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Виктория Мингова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20231100512759 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 14350 /24.08.2023 г., постановено по гр.д. № 8798/2023 г.
по описа на СРС, ГО, 169 състав, е отхвърлен предявеният от „ДЗИ Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *******, срещу ЗД Е. АД, ЕИК *******, иск с
правно основание чл. 213 КЗ /отм./ за заплащане на сумата над сумата от
650,52 лв. до пълния предявен размер от 4927,25 лв. представляващи регресна
претенция по щета №44010311503811, формирана от стойността на ½ част от
платено застрахователно обезщетение в общ размер 9824.51 лв., с включени
15 лв. ликвидационни разноски, в качество на застраховател по „ГО“ за
виновно поведение на И.Д. при управление на л.а. „Мицубиши“ с рег. №
*******, допринесъл за настъпване на имуществени вреди на л. а. „Ауди“ с
рег. № ******* вследствие на ПТП на 29.05.2015 г., ведно със законна лихва
от датата на предявяване на исковата молба – 05.03.2019 г. до плащането,
както и иск с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата над
сумата от 168,11лв.– обезщетение за забава за периода от 25.07.2016 до
04.03.2019., до пълния предявен размер от 1305,83 лв.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца „ДЗИ Общо
застраховане“ ЕАД, в която се твърди, че постановеното решение е
неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и
при допуснати нарушения на съществени процесуални правила. Поддържа се,
1
че е неправилен изводът на първоинстанционния съд за съпричиняване на
двамата водачи /на л.а. „Ауди“ и л.а. „Мицубиши“/ за вредите, настъпили в
дясната част на л.а. „Ауди“, тъй като ако л.а. „Мицубиши“ не е престоявал на
това място, удар е нямало да настъпи, т.е. виновен за тези вреди е единствено
л.а. „Мицубиши“. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че вината
за инициалния удар между л.а. „Ауди“ и автобус на „Градски транспорт“
ЕАД е изцяло на водача на л.а. „Ауди“, тъй като ако водачът л.а. „Мицубиши“
не е бил паркиран неправилно на пътното платно, ПТП изобщо е нямало да
настъпи. Въззивникът счита, че водачите на л.а. „Ауди“ и л.а. „Мицубиши“
имат равен принос за настъпване на процесното ПТП и уврежданията от
сблъсъка на л.а. „Ауди“ с автобуса, поради което и ответникът като
застраховател по гражданска отговорност на водача на л.а. „Мицубиши“
следва да отговаря за половината от настъпилите вреди при този удар и за
всички вреди от удара между л.а. „Ауди“ и л.а. „Мицубиши“. Моли се за
отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове в пълен
размер.
Въззиваемият ЗД Е. АД е депозирал отговор на въззивната жалба, с
който оспорва същата. Сочи, че водачът на л.а. „Ауди“ е имал техническата
възможност да пропусне движещия се в дясно от него автобус, след което да
извърши маневрата. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и
присъждане на сторените разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и е допустимо в обжалваната част. Не са допуснати нарушения на
императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е
длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението
въззивният съд намира следното:
Производството е образувано по предявени от ДЗИ Общо застраховане“
ЕАД, ЕИК *******, срещу ЗД Е. АД, ЕИК *******, осъдителни искове срещу
ответника с правно основание чл. 213 КЗ (отм.) и чл.86 ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумите: 4927,25 лв., представляваща регресна
претенция по щета №44010311503811 ведно със законна лихва от датата на
предявяване на исковата молба – 05.03.2019г. до плащането, както и 1305,83
лв. – обезщетение за забава за периода от 25.07.2016 до 05.03.2019. По
исковата молба първоначално е било образувано гр. д. №13189/19 г., СРС, 32
2
с-в, като с решение от 28.02.2020 г. по гр. д. №13189/19 г., СРС, 32 с-в,
ответникът е осъден да заплати на ищеца следните суми: 650,52 лв.,
представляващи регресна претенция по щета №44010311503811 ведно със
законна лихва от датата на предявяване на исковата молба – 05.03.2019г. до
плащането, както и 168,11 лв. – обезщетение за забава за периода от
25.07.2016 до 04.03.2019 г., като исковете са отхвърлени в останалата част. С
решение № 260275/09.02.2023 г., постановено по гр.д. №7810/2020 г. на СГС,
ГО, III-В състав, решението в отхвърлителната част е обезсилено и делото е
върнато за ново разглеждане в тази част, след което е постановено
настоящото първоинстанционно решение по гр.д. № 8798/2023 г. по описа на
СРС, ГО, 169 състав. В осъдителната част решението по гр. д. №13189/19 г.,
СРС, 32 с-в като необжалвано е влязло в сила.
Основателността на исковете се обуславя от установяване по делото на
следните юридически факти: ответникът да е застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ за автомобил, като в срока на действие на
договора, вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на
застрахования при ответника автомобил, да е настъпило застрахователно
събитие, покрит риск по сключения договор, в причинна връзка с което
ищецът е претърпял имуществени вреди в претендирания размер.
По делото не се спори, че към датата на настъпване на процесното ПТП
гражданската отговорност на водача л. а. „Мицубиши“ с рег. № ******* е
била застрахована при ответното дружество. От представената по делото
застрахователна полица № 440115031023547/15.05.2015 г. се установява, че
към датата на настъпване на процесното ПТП между ищеца и А. П.К.-С. е бил
сключен договор за имуществено застраховане „Каско“ с предмет л.а. „Ауди“
с рег. № *******.
Основен спорен момент, във връзка с който са и заявените във
въззивната жалба оплаквания, е по отношение механизма за настъпване на
процесното ПТП. По делото е представен протокол за ПТП
№1507845/29.05.2015 г., в който е удостоверено, че на 29.05.20215 г. в гр.
Варна, на бул. „Владислав Варненчик“, малко след кръстовището с ул.
„Дрин“, в посока изход Варна, е настъпило пътно-транспортно произшествие,
при което л.а. „Ауди“ с рег. № *******, управляван от А. П.К.-С., движейки
се в крайно - дясна бус лента, предприема маневра по престрояване в средна
пътна лента, при което не пропуска и блъска движещия се в средна пътна
лента автобус „Соларис урбино“ с рег. № *******, управляван от К.Н.К.,
вследствие на което се отклонява и удря паркирания в дясно л.а.
„Мицубиши“ с рег. № *******. В протокола са удостоверени настъпили
материални щети - дясна странична част, предна лява част и ходова част на
л.а. „Ауди“ с рег. № *******, както и дясна странична част на автобус
„Соларис урбино“ с рег. № *******.
Констативният протокол за ПТП, изготвен от органите на МВР в кръга
на възложените им правомощия, съставлява официален свидетелстващ
3
документ, поради което се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства, пряко
възприети от съставителя му - в случая видимите щети по процесните МПС и
разположението на автомобилите при посещение на местопроизшествието,
документите имат характер на официални удостоверителни и обвързват съда
с материална доказателствена сила. По отношение на описания от съставителя
механизъм на настъпване на ПТП протоколът няма материална
доказателствена сила, тъй като представлява заключение относно факти,
които той не е възприел пряко, поради което съдът не е обвързан от извода на
административния орган, а механизмът на произшествието е елемент от
предмета на доказване по делото и подлежи на изследване от съда (в този
смисъл - Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г., ВКС и Решение
№ 711/22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008 г., ВКС).
Издадените наказателни постановления спрямо някои от водачите не може да
обвърже съда със сила на пресъдено нещо /арг. от чл.300 ГПК/.
За установяване на механизма на настъпилото ПТП са събрани
свидетелските показания на водачите на трите МПС. Свидетелят К.Н.К.
твърди, че на 29.05.2015 г. се е движил с управляван от него автобус по бул. „
Владислав Варненчик“ в посока кв. Владиславово в средна пътна лента, тъй
като в най-дясната пътна /бус/ лента е имало спрели коли. Сочи, че л.а.
„Ауди“ е бил спрял в крайно дясната бус лента зад други спрели коли,
водачът на лекия автомобил предприел маневра по престрояване в средна
пътна лента, но не възприел управлявания от свидетеля автобус, при което
двете превозни средства се сблъскали, а аудито ударило и намиращия се пред
него автомобил в бус лентата. Свидетелят сочи, че в намиращият се пред л.а.
„Ауди“ автомобил е бил спрял и шофьорът е бил извън колата, а отпред е
имало и други спрели автомобили.
Свидетелката А. П.К.-С. твърди, че на 29.05.2015 г. се е движила по ул.
„Дрин“ със собствения си л.а. „Ауди“, завила надясно по бул. „Владислав
Варненчик“, минала през бус лентата в средна лента, при което е дошъл
отляво автобус, притиснал колата й и тя се врязала в друга кола. Поддържа,
че автобусът заходил към намираща се в дясно спирка и при извършване на
маневрата настъпил ударът.
Свидетелят И.Д. твърди, че е участвал в ПТП през 2015 г., като е
4
управлявал л..а. „Мицубиши“ по бул. „Владислав Варненчик“ в посока от
центъра към изхода на града, като след светофара до Районен съд – гр. Варна
спрял в бус лентата да си купи храна. Сочи, че като слязъл от колата видял
черен л.а. „Ауди“ да влиза в бус лентата зад него, след което водачът на този
автомобил подал мигач и предприел маневра по престрояване в средна
пътна лента, при което се ударил с намиращия се в средна пътна лента
автобус. Свидетелят поддържа, че л.а. „Ауди“ се е движило зад него по
булеварда още преди светофара, а след неговото преминаване предприел
маневра по преминаване в бус лентата, като идентична маневра предприел и
водачът на л.а. „Ауди“.
При преценка на събраните гласни доказателствени средства по
отношение обстоятелства, при които е настъпило процесното ПТП, съдът
кредитира в цялост показанията на свид. К. като логични, обективни,
последователни и кореспондиращи напълно с останалите доказателства по
делото, вкл. със съставения протокол за ПТП, където е удостоверено
идентично с посоченото от свидетеля разположение на трите МПС. Съдът не
кредитира в цялост показанията на С., доколкото същите са нелогични, пряко
противоречат на констатациите за местоположението на трите МПС и
видимите щети по тях в протокола, както и на показанията на другите
разпитани двама свидетели. Същевременно показанията на свид. С. се
отличават преди всичко със стремеж да се опише процесното ПТП по начин,
който да изключи всякаква вина на лицето за настъпване на събитието, вкл.
движението по бус лентата. По отношение показанията на свидетеля Д.,
същите съответстват почти изцяло на показанията на свид. К. с изключение
обстоятелството дали преди настъпване на произшествието л.а. „Ауди“ е бил
спрял зад л..а. „Мицубиши“. Съдът приема, че преди настъпване на
инцидента, л.а. „Ауди“ е бил спрял непосредствено зад л..а. „Мицубиши“ в
бус лентата на бул. „Владислав Варненчик“ – липсва формална житейска
логика водачът на л.а. „Ауди“ да се отбие в бус лентата след светофара с ул.
„Дрин“ /както твърди свидетелят Д./ зад колона от паркирани автомобили
без да спре и с намерение веднага да продължи своето движение.
По изложените съображения и съдът приема, че процесното ПТП е
настъпило при потегляне от спряло състояние на л.а. „Ауди“ с рег. № *******
в бус лентата на бул. „Владислав Варненчик“, което е свързано с
престрояване в съседна средна пътна лента, като лекият автомобил не е
5
пропуснал движещия се в средна пътна лента автобус „Соларис урбино“ с
рег. № *******, при което настъпва ударът. Ето защо и виновен за
настъпилото ПТП е единствено л.а. „Ауди“ с рег. № *******, който при
извършване на маневра за излизане от реда на паркираните превозни
средства и преминаване в съседна пътна лента, не е пропуснал движещия се
в тази пътна лента автобус „Соларис урбино“ с рег. № *******, с което е
нарушил разпоредбите на чл.25,ал.1 и 2 ЗДвП. Макар водачът на л.а.
„Мицубиши“ също да е допуснал нарушение по чл.15,ал.6 ЗДвП, спирайки в
пътна лента, сигнализирана за движение само на пътни превозни средства от
редовните линии за обществен превоз на пътници, без да има право на това,
то това противоправно поведение не е в причинна връзка с настъпилото ПТП
- самият водач на л.а. „Ауди“ с рег. № ******* е допуснал същото
нарушение, движейки и после спирайки в бус лентата, като причина за
произшествието е неправилна маневра по потегляне и престрояване в средна
пътна лента. Независимо дали пред автомобила е имало или не колона от
спрени автомобили, водачът на л.а. „Ауди“ с рег. № ******* е следвало да
се престрои в позволената за движение за него средна пътна лента, при
неправилното извършване на която маневра е настъпил ударът с автобуса.
Необоснован е изводът на първоинстанционния съд, че водачът на л.а.
„Мицубиши“ е допринесъл за настъпване на събитието по отношение вредите
по л.а. „Ауди“ в предна лява част, доколкото ако автомобилът не се намирал
точно там, то тези вреди е нямало да настъпят. Определящо за отговорността
на всеки от водачите е доколко всеки от тях е допринесъл пряко за
настъпване на самото ПТП, а впоследствие кой от участващите автомобили
в какво точно се е ударил не може обоснове извод за отговорност за вреди на
трети лица.
По изложените съображения и съдът намира, че водачът на л.а.
„Мицубиши“ с рег. № ******* няма вина за настъпилото ПТП, респ. не са
налице и основанията за ангажиране отговорността на ответника като
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, поради което и в
полза на ищеца изобщо не е възникнало регресно вземане спрямо ответното
дружество. Ето защо и съдът намира, че предявените искове са неоснователни
в цялост.
С оглед изложеното, първоинстанционното решение се явява правилно
6
като краен резултат и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на въззиваемия следва да се присъдят на
основание чл.78,ал.3 ГПК разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер от 100 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 14350/24.08.2023 г., постановено по гр.д.
№ 8798/2023 г. по описа на СРС, ГО, 169 състав.
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *******, да заплати на
основание чл.78,ал.3 ГПК на ЗД Е. АД, ЕИК *******, разноски по настоящото
дело в размер на 100 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7