О  К  Р  Ъ  Ж  Е  Н   С  Ъ  Д   –  Х  А  С  К  О  В  О

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№       20.IIІ.2017 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

                                                            Председател  :  Георги Гочев

 

Производството е по реда на чл.422 от ГПК

 

Обстоятелства по иска

 

Делото е образувано по искова молба предявена от „Банка ДСК” ЕАД,ЕИК *********,гр.София ,ул.”Московска” №19, против Е.Б.К.,ЕГН:********** *** с която се иска да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца 172 456.84 лв. главница,11 855.40 лв. договорна лихва за времето от 13.ХІІ.2014 г. до 10.ІХ.2015 г. вкл.,494.33 лева наказателна лихва за времето от 01.ІХ.2015 г. до 10.ІХ.2015 г., 2 432.49 лв. заемни такси,ведно със законната лихва върху главницата от 11.ІХ.2015 г.

  Предявен е установителен иск по чл.422 от ГПК, връзка с  чл.79 от ЗЗД вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.430 от ТЗ  и чл.86 от ЗЗД.

Банката обосновава исковата молба като твърди,че по нейно заявление на с разпореждане на Районен съд-Хасково била издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист против Е.К. за 172 456.84 лв. главница,11 855.40 лв. договорна лихва за времето от 13.ХІІ.2014 г. до 10.ІХ.2015 г. вкл.,494.33 лева наказателна лихва за времето от 01.ІХ.2015 г. до 10.ІХ.2015 г., 2 432.49 лв. заемни такси,ведно със законната лихва върху главницата от 11.ІХ.2015 г.

          Против издадената заповед за изпълнение ответницата депозирала възражение,че не дължи исканите суми.В рамките на месечния срок банката предявила настоящата претенция.

          Страните по делото били и страни по договор за банков кредит от 27.VІІІ.2007 г.,по силата на който „Банка ДСК” ЕАД отпуснала на Е.К. сумата от 173 000 лв.,които следвало да се върнат на вноски за срок от 360 месеца при условията на подробните клаузи по договора,платими по посочена банкова сметка.***тека в полза на банката върху недвижими имоти,собственост на ответницата и бил усвоен от получателя си на 28.VІІІ.2007 г.Последната заплатена вноска от страна на ответницата била в размер на 1525 лв. на 05.ІІІ.2015 г.Същата погасила дължимата главница и лихва за м.ноември 2014 г. и частично вноската за м.декември 2015 г.

          Съобразно чл.20 т.2 от общите условия на договора за кредит допусната забава на плащането на главница и/или лихва над 90 дни водела до предсрочна изискуемост на целия остатък от кредита.Банката упражнила правото си по чл.60 ал.ІІ от ЗКИ да превърне кредита в предсрочно изискуем и на 24.VІІІ.2015 г. Е.К. била лично известена за това.Поради това,считано от 01.ІХ.2015 г. процесния кредит бил отнесен като предсрочно изискуем.Към тази дата не били погасени общо девет вноски от по 1520 лв. за периода декември 2014 г. - август 2015 г.Ищецът посочва,че предвид на чл.20 т.1 от общите условия по договора за банков кредит при допусната забава,частта от вноската,съставляваща главница се олихвявала с договорния лихвен процент,увеличен с наказателна надбавка от 3 процентни пункта.Допълнително съобразно т.20.2 от общите условия на договора за кредит,след отнасянето на заема в просрочие до предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред,остатъка се олихвявал с договорния лихвен процент,увеличен с наказателна надбавка от 10 процентни пункта.Договорната лихва била основана в чл.7 от договора за кредит,която се формирала от базов лихвен процент,определян периодично от кредитора и надбавка въвху него.В чл.25.3 от общите условия били залегнали условията за промяна на базовия лихвен процент,които били обусловени от обективни фактори,поради което не ставало дума за субективни действия на банката.Съобразно чл.58 ал.ІV от ЗКИ банката нямала задължение да уведомява кредитополучателя за промяната на лихвения процент,когато същата произтича от промяна на определен референтен лихвен процент.Методологията за промяна на базовия лихвен процент на банката била публикувана в интернет.

          Претендираните от ищеца суми отразявали задължението на К. към датата на подаване на заявлението пред РС-Хасково за издаване заповед за изпълнение-10.ІХ.2016 г.

          Ответникът Е.Б.К. оспорва предявения иск по основание и размер,като иска неговото отхвърляне,тъй-като не били налице основанията за предсрочната изискуемост на процесния кредит.Размера на главницата към 01.ІХ.2015 г. не бил 172 456.84 лв.От друга страна се оспорва претенцията и относно просрочената договорна лихва върху главницата за периода 13.ХІІ.2014 г. до 10.ІХ.2015 г.-ищецът не извеждал основанието за начисляване на лихвата и не било ясно при какъв лихвен процент била начислена.Ответната страна оспорва и претенцията за наказателна лихва,като начислена след датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем.Е.К. посочва,че договорната лихва/чл.240 ал.ІІ от ЗЗД/ се начислявала само по действащ договор,като възнаграждение за ползваните парични средства.След датата на предсрочната изискуемост-01.ІХ.2015 г. такава не се дължала,тъй-като кредитополучателя изпадал в забава и дължал на основание чл.86 ал.І от ЗЗД обезщетение за вредите от същата в размер равен на законната лихва.Според ответната страна банката умишлено е пристъпила към принудително събиране на вземанията си едва шест месеца след предсрочната изискуемост и недобросъвестно е начислявала договорна лихва.Твърдението на ищеца,че не били платени 9 вноски не отговаряло на истината.Ответницата оспорва чрез правоизключващо възражение като неравноправни клаузи т.7,т.12,т.14 от договора за банков кредит и т.9.1,т.9.4 и т.25.3 от Общите условия към договора за банков кредит.Тези клаузи се обхващали от чл.143 от ЗЗП,тъй-като били във вреда на потребителя и давали право на банката едностранно да определя условията по кредита.Въз основа на тези клаузи ищецът многократно,без знанието на ответника,увеличил лихвата по кредита и размера на дължимите вноски.В самия договор не се посочвали елементите и методиката на формиране на БЛП и при какви обстоятелства същият подлежи на промяна,което противоречало на чл.58 ал.І т.2 от ЗКИ.От друга страна  разходите по кредита не били изчерпателно и изрично уточнени,по начин разбираем и предварително ясен за потребителя.Още повече,че банката била икономически по-силния субект,който предварително установил изгодни за себе си условия по кредита,без възможност на кредитополучателя да влияе върху тях както чрез индивидуалния договора,така и при общите условия. Процесния договор за кредит бил такъв за продължително изпълнение,което предполагало,че всяко изменение по същия изисква предварително съгласие на потребителя.Ето защо въпросните клаузи били нищожни въз основа на ЗЗП и Директира 93/13 за ответника като физическо лице и нищожна спрямо банката като противоречащи на добрите нрави.

          Посочените клаузи били неравноправни и в режима на чл.146 ал.ІІ от ЗЗП тъй-като не били индивидуално уговорени.Същите фигурирали в отделния договор и в общите условия без никаква възможност на потребителя на банковата услуга да може да въздейства върху тях.Въз основа на изложеното Е.К. иска съдът, предвид на служебното задължение да следи за неравноправните клаузи,да се произнесе в мотивите на решението си относно поставените по-горе въпроси.

          В съдебно заседание страните поддържат своите доводи, възражения и искания.

Факти по делото

 

          С договор от 27.VIII.2007 г. „Банка ДСК“ ЕАД-София предоставя на Е.Б.К. кредит от 173 000 лв. със срок на издължаване от 360 месеца,считано от датата на усвояването му чрез превод по разплащателната сметка на получателя му и гратисен период за издължване на главницата от 84 месеца.

          Страните са уговорили,че вноските ще се погасяват на всяко 28 число от месеца,както и че се дължи лихва за целия период на кредита.Част от договора са и представените общи условия.

          На 24.VIII.2015 г. Е.К. получава лично уведомление от банката,с което същата се известява,че поради настъпила забава в погасяване на задълженията й по процесния заем,същият е обявен за предсрочно изискуем,като от връчване на това известие цялата непогасена главница става дължима с начислена върху нея лихва,увеличена с надбавката за забава и ще се пристъпи към събиране на вземането по съдебен ред.

          По заявление вх.№18875/11.IХ.2015 г. е образувано ч.гр.дело №2011/2015 г. и Районен съд-Хасково издава заповед №1045/за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК,като разпорежда Е.К. да заплати на банката 172 456.84 лв. главница,11 855.40 лв. договорна лихва за времето от 13.ХІІ.2014 г. до 10.ІХ.2015 г. вкл.,494.33 лева наказателна лихва за времето от 01.ІХ.2015 г. до 10.ІХ.2015 г., 2 432.49 лв. заемни такси/допълнени с определение №1711/14.ХII.2015 г. на съда по делото от ,ведно със законната лихва върху главницата от 11.ІХ.2015 г.,както и 3 744.78 лв. държавна такса и 3 338.59 лв. възнаграждение за юрисконсулт.

          Против така издадената заповед за изпълнение ответника отправя възражение,че не дължи обективираните там суми на 15.Х.2015г.,като случайно разбрал за съществуването й.К. е известена на 23.ХI.2015 г. за образуваното против нея изпълнително производство въз основа на издадения по заповедта за изпълнение изпълнителен лист.

          Вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза в отговор на поставените въпроси установява,че сумата по кредита от 173 000 лв. е усвоена от ответницата на 28.VIII.2007 г. като същата е преведена от банката по нарочната за това сметка.Остатъчната главница по заема възлиза в размер на 172 456.84 лв.Вещото лице посочва,че до 05.III.2015 г. всяка погасителна вноска е недостатъчна за погасяване на главница и лихва,което е довело до начисляване на санкционна лихва за всяка вноска от октомври 2014 г. до март 2015 г.,като отделна и всяка вноска е с просрочие от 30 дни.Последното редовно погашение по кредита е било на 27.IV.2014 г.,като същият е обявен за предсрочно изискуем на 01.IХ.2015 г.

          Вещото лице извежда,че размера на неиздължената главница към датата на подаване на заявлението 11.IХ.2015 г. възлиза на 172 456.84 лв.,като договорната лихва е 11 855.40 лв.В заключението е изведено и че ответникът дължи 494.33 лв. неиздължени санкциониращи лихви от общо начислени 501.43 лв.Падежиралите,но непогасени, вноски към 11.IХ.2015 г. били девет броя за периода 28.ХII.2014 г. до 28.VIII.2015 г.,като за всички размера е 1 520.24 лв.,а само за тази към 28.ХII.2014 г. е 772.30 лв.

          Е.К. е останала да дължи и 2 432.49 лв. такси към „Банка ДСК“.От друга страна същата е внесла общо суми за лихви от 107 097.49 лв. като дължимите са били 93 147.83 лв. или същата е надвнесла 13 949.66 лв. повече за периода на подписване на договора до 28.V.2015 г.,поради промени в лихвените проценти и дължимите по договорения процент от 7.29%.Експертизата установява за срока на действие на договора за заем,че са налице 74 месечни изменения,даващи основание за промяна на базовия лихвен процент.Ищецът ползвал публикувана на сайта му методология за определяне на базовия лихвен процент по кредити на физически лица,чийто компоненти били цена на капитала,лихвени фактори/цена на привлечен ресурс и цена на възможния ресурс,средна месечна стойност на пазарни лихвени индекси,лихвени нива по новодоговорени депозити от нефинансови институции,суап за кредитно неизпълнение на държавата,алтернатива за инвестиции и за нови инвестиции,лихвен риск,валутен риск,инфлационен фактор,рестрикции от БНБ,съществена промяна в паричната политика на БНБ,падане на валутния борд,обезценка на лева,смяна на парите.Вещото лице посочва,че лихвения процент се е променял по процесния кредит на 10.IХ.2007 г.,02.IV.2008 г. и на 21.Х.2008 г.,като решенията за това са вземани от Комитет за управление на активите и пасивите на банката.

          Изготвената експертиза е съобразена с представените по делото писмени доказателства от счетоводен характери,както и с представената по делото Методология на „Банка ДСК“ ЕАД за определяне на базов лихвен процент използван за определяне на лихвения процент по кредити на физически лица.

Правни съображения

 

Предявената установителна претенция по чл.422 от ГПК съдът намира за частично основателна предвид проведеното пълно и главно доказване на изложените факти по предмета на делото от страна на ищеца в уважителната част на решението.Респ. отправените  възражения за недължимост на сумата се явяват неоснователни,както и развитите  защитни тези в настоящото производство.

          Следва да се посочи,че ищецът е и надлежно активно легитимирана страна да е субект на предявения иск, предвид качеството му на заявител в заповедното производство,кредитор по обсъдения договор за банков заем.От друга страна Е.К. е пасивно легитимирана страна по установителната искова претенция по чл.422 от ГПК,изведена от статута й на длъжник по надлежно оспореното вземане.

          Съобразно установеното по делото страните в производството са и страни по създаденото от тях материалноправно облигационно отношение,обективирано в обсъдения договор за банков кредит.  Ищецът е осъществил задължението си по същия като е превел заемната сума по нарочната сметка на кредитополучателя в размер на 173 000 лв. на 28.VIII.2007 г. с което и заема е усвоен.След този момент за К. възникват изведените в договора последици и задължения,да връща съобразно погасителния план конкретни суми за срок от 360 месеца на всяко 28 число от месеца.

          Съобразно представените документи и приетата експертиза се налага извода,че Е.К. не е изпълнила тези си задължения по процесния договор,като не е престирала точно или въобще не е осъществила изискуемите се от нея престации.В тази насока до 05.III.2015 г. всяка погасителна вноска е била недостатъчна за погасяване на главница и лихва,което предизвиква начисляване на санкционна лихва за всяка вноска от октомври 2014 г. до март 2015 г.От друга страна всяко погашение за този период от време е в просрочие от тридесет дни.Последната редовно извършена вноска по кредита е осъществена на  27.IV.2014 г.Последната въобще заплатена вноска на К. е извършена на 05.III.2015 г. в непълен размер и същата погасява значително по-стари изискуеми вноски.Очевидно е налице съществено неизпълнение на поетите по договора задължения,които са основа за настъпване на правнозначими последици относно действието на договора за банков кредит.

          Според чл.11 от договора за банков кредит неразделна част от него са и общи условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити,които общи условия според този текст кредитополучателят е получил и приема с подписването на договора.Тази част не е оспорена от страните,поради което следва да се приеме,че с подписването на договора К. е имала знание на общите условия и ги е приела.

          Непогасяването на дължими по договора вноски е релевантно поведение,свързано с негативни за страната последици.Според чл.20.2 от общите условия при допусната забава на главница и/или лихва над 90 дни целия остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие.Безспорно Е.К. се обхваща от това действие предвид на обсъдения по-горе начин на престиране от нея-последната вноска по заема същата е изплатила на 05.III.2015 г.Предвид на тези факти и на основание чл.20.2 от общите условия и чл.60 ал.II от ЗКИ/изм./ банката е обявила кредита за предсрочно изискуем и го е отнесла в просрочие считано от 01.IХ.2015 г. към която дата има общо неплатени девет вноски от Е.К. за периода от 28.ХII.2014 г. до 28.VIII.2015 г.В тази насока длъжницата е изрично известена на 24.VIII.2015 г.,като стават изискуеми  цялата непогасена главница,начислената върху нея лихва,увеличена с надбавката за забава. 

По този начин е възникнало правото на банката да обяви предсрочната изискуемост на процесния кредит,което същата е сторила,за което и действие няма спор по делото.Осъществена е изцяло хипотезата на предсрочната изискуемост на вземанията на банката по процесния договор.

Безспорно следователно е доказано, наличието на двата критерия от хипотезата на предсрочната изискуемост на процесния банков кредит-обективно настъпилото релевантно неплащане на длъжника по договора съобразно условията на същия и изрично волеизявление на кредитора,че ще счита заема за предсрочно и изцяло изискуем,което е достигнало до знанието на длъжника. Обсъденото по-горе писмо от банката е прието от К.,същата е запозната с последиците му,като  същото съдържа несъмнено и изрично изявление относно предсрочната изискуемост на дълга и съставните му компоненти.Ето защо действително е настъпил преобразуващия ефект от това волеизявление на банката,който е модифицирал наличната облигация между страните,като К. губи преимуществата на срока и вече дължи пълно и цялостното погасяване на всички задължения по договора за банков кредит,а не само на падежиралите такива. Ето защо банката е била изцяло в правото си да представи заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.418 вр. с чл.417 от ГПК и чл.60 ал.II от ЗКИ след обявената предсрочна изискуемост на длъжника.В тази насока и т.18 от Тълкувателно решение №4/18.VI2014 г. постановено по т.д. №4/2013 г.на ОСГТК на ВКС.

При установената предсрочна изискуемост на сумите по договора за кредит следва да се определи предвид доводите и възраженията на страните доколко същите се дължат и в каква величина.

          Съобразно изложеното и предвид на събраните по делото доказателства се налага извода,че остатъчната главница,дължима по процесния договор  от Е.К. възлиза на 172 456.84 лв. предвид уговерения 84 месечен гратисен период за изплащането й.Първата погасителна вноска по същата е дължима на 26.IХ.2014 г. съобразно погасителния план и заключението на вещото лице,но преведената сума от 1 340 лв. погасява само изтекли лихви за предходни периоди.Поради изложеното се извежда че Е.К. дължи изплащане на банката на 172 456.84 лв. от главницата по получения банков заем към момента на подаване на заявлението за издаване на процесната заповед за незабавно изпълнение.Следователно това вземане,обективирано в тази заповед  съществува и в тази част предявената претенция е основателна.

          Ответната страна обективира правоизключващи възражения за нищожност на т.9.1,т.9.4 и т.25.3 от Общите условия към договора за банков кредит поради противоречието им с чл.143 от ЗЗП,тъй-като били уговорени във вреда на потребителя и давали право на банката едностранно да определя условията по кредита.Същите обосновали  многократно,без знанието на ответника,банката да увеличи  лихвата по кредита и размера на дължимите вноски,още повече,че в самия договор не се посочвали елементите и методиката на формиране на БЛП и при какви обстоятелства същият подлежи на промяна,което противоречало на чл.58 ал.І т.2 от ЗКИ

          Точка 9.1 от Общите условия посочва,че кредита се олихвява с фиксирана и/или плаваща лихва,състояща се от базов лихвен процент и надбавка,посочени в индивидуални договор с право на кредитора да променя базовия лихвен процент,за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин.Точка 9.4 предвижда,че при промяна на базовия лихвен процент кредиторът определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница и предоставя на кредитополучателя нов погасителен план.

Същевременно т.25.3 от Общите условия дава право едностранно банката да променя базовия лихвен процент и таксите само при наличие на посочените там обективни условия изброени в б.“А“ до „Ж“ с визирани конкретни параметри на промяната им като стойност и времева продължителност.

          При анализ на горните норми се извежда,че водещия фактор е базовия лихвен процент,който обаче е договорен като динамична величина,поради което действието на първите две норми е обусловено от промяната на БЛП,уредено в т.25.3.Следователно това правило е основата на останалите норми и същите са негова функция-т.9.4 изцяло,а т.9.1- в частта си относно БЛП,предвид че другата й част-надбавката е предварително посочена в индивидуалния договор за кредит.В т.25.3 от общите условия са посочени само обективни критерии,които са въведени като императиви за банката при промяна на БЛП и които обуславят намаляване,респ.увеличаване на стойността на БЛП.Ето защо т.9.1 и т.9.4 от Общите условия на банката са пряко обвързани с т.25.3 от същите,която ги обуславя,предвид на което не могат да се разглеждат изолирано,поради същностната им връзка.В този смисъл и извода дали същите са нищожни е обусловен от това доколко нищожна е разпоредбата на чл.25.3 от общите условия.

          Безспорно е,че както се посочи по-горе т.25.3 от общите условия съдържа обективни основания за промяна на БЛП,очертани по вид,време и величини,с които банката е поела задължение да се съобразява и които не зависят и не са под контрола на  банката, а са породени от въздействието на свободния пазар, на държавни регулатори или от двете..Същевременно обаче влиянието и тежестта на всеки един или на няколко от тези фактори върху промяната в размера на БЛП,а оттук и на дължимата от длъжника престация като лихва не е уредено и по-никакъв начин не може да се установи обективно.По този начин банката си дава възможност по свое свободно усмотрение,субективно,да преценя всеки един от тези обективни фактори по какъв начин ще влияе при определянето на размера на БЛП.В тази насока няма методика или формула,която да е част от договора и която съобразно чл.147 от ЗЗП ясно,точно,предварително и прогнозируемо да определя движението на стойностите на БЛП при изменението на факторите по т.25.3 от общите условия, и която да задължава банката с обективно наложен автоматизъм при отчитане движението на релевантните величини за промяна на БЛП.Именно това съставлява непредвидено в договора за банков кредит основание за едностранната му промяна от кредитора по смисъла на чл.143 ал.I  т.10 от ЗПП. Добросъвестното уреждане на въпроса изисква страните по договора,или други клиенти на банката да могат да си съставят ясна представа за посоката на движение и стойностите на БЛП,което е достижимо единствено при съчетаното наличие на компонентите по т.25.3 от общите условия и ясна формула за начина на тяхното въздействие и тежест при формирането на БЛП,които да са и част от договора за банков кредит.Ето защо следва ищецът в настоящото производство да се счита за недобросъвестен по смисъла на чл.143 от ЗЗП,тъй-като нормите на т.25.3,т.9.1 и т.9.4 от Общите му условия водят до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора за банков кредит изцяло и само в негова полза,предвид осигурената му възможност едностранно и субективно да променя размера на дължимата престация по договора от длъжника по благоприятен за него начин.Освен поради наличието на хипотезата на чл.143 от ЗПП,чл.144 ал.II т.1 от ЗЗП не е приложима и тъй-като кредитополучателя няма правото по договор да го прекрати на основание тази промяна,а и банката не е поела задължение да го уведоми в седмодневен срок.Следва да се съобрази и обстоятелството,че тези клаузи са част от общите условия на банката, не са индивидиуално уговорени,поради което кредитополучателя не е имала никаква възможност да влияе на тяхното инкорпориране в предмета на договора,съобразно чл.146 от ЗПП.

          Съобразно изложеното нормите на т.25.3,т.9.1 и т.9.4 от Общите условия са нищожни и не обвързват дължимата престация по процесния договор за кредит.В тази насока тезата на ответника е основателна.

Представената методология от банката не изменя горните изводи,поради пълното й сходство с т.25.3 от договора,което обосновава сходни последици относно престацията на длъжника.

          Е.К. отправя и правоизключващи възражения за нищожност на три текста от договора за кредит - т.7,т.12,т.14.

Първата норма урежда,че кредитополучателя заплаща лихва по предоставения заем,формирана от базовия лихвен процент,определим периодично от кредитора за този вид кредит и надбавка.Към датата на сключване на договора е установено,че БЛП е 3.69%,а стандартната надбавка-3.60 % или лихвата по кредита възлиза на 7.29%.По съображенията изложени по-горе първата част на правилото се явява неравноправна клауза,което влече нейната нищожност,независимо,че е вмъкната в индивидуалния договор. Втората част на нормата е ясна и поражда действието си,тъй-като извежда твърди числа като величина на лихвата.Същата обвързва страните по договора и формира дължимата престация от страна на длъжника,който очевидно я е приел.

Неравноправна клауза е и нормата на т.14 от договора за кредит,която предвижда банката да променя по всяко време и по свое усмотрение нормите на общита правила,като дължи само уведомление, поставено на видно място в салоните на сградите си.При вече сключен индивидуален договор при едни общи правила не е добросъвестно банката да може едностранно да ги променя и те да обвързват станалия вече длъжник по кредит без същият да може да влия на съдържанието им,тъй-като се е съгласил на поеме задължението именно при старите общи условия по договора за банков заем.На практика длъжника по кредита не е защитен от такива промени в общите правила,които сериозно да ограничат правата му или съществено да модифицират в негативен за него план вече възникналата договорна облигация.По справедливо и в съгласие с добрите нрави е за вече сключени индивидуални договори да остават да важат общите правила,които са действали по време на сключването им.Следва обаче да се има предвид,че нормата на т.14 от индивидуалния договор за банков заем не се доказа да е повлияла на изпълнението му или да е променила дължимите от К. престации по него.

Правилото на т.12 от индивидуалния договор извежда задължение на кредитополучателя да заплащи такси съобразно действащата тарифа на банката към момента на съответното плащане.На практика в случая е уредено правото на банката едностранно да променя наличните и да урежда нови такси за обслужване на кредита,без същото това право да е обвързано от настъпването на обективни външни причини,независещи от волята на банката.Няма изведена и методика или формула,която да урежда тези обективни фактори точно по какъв начин ще повлияят на промяната съответните такси в тарифата.Ето защо нормата дава възможността банката едностранно да урежда или да променя такси в своя полза и в ущърб на длъжника,което противоречи на добрите нрави. Това прави тази клауза също неравноправна,поради което не следва да се прилага в отношенията между страните след сключване на процесния договор.Това обуславя липсата на задължение на длъжника да заплаща търсените от банката такси.

Обективираните от Е.К. възражения за нищожност на клаузи касаят търсените от банката лихва по договора и таксите по него.

Ето защо  предявения иск в частта относно дължимите такси от Е.К. следва да не се уважава.Същевременно и предвид на изложеното по-горе относно правилата в процесната договорна облигация касателно лихвата,се налага извода,че същата се дължи само в първоначално уговорения размер за целия исков период-7.29 % или при съотнасяне на тази величина към съответната главница за периода 13.ХII.2014 г. до 10.IХ.2015 г. дължимата лихва възлиза на 9 329.57 лв.,предвид изложеното от вещото лице и при доизчисляване за периода от 28.V.2015 г. до 10.IХ.2015 г.Следователно претенцията в частта относно лихвата по кредита трябва да се уважи до този размер и да се отхвърли за горницата до пълния предявен размер от 11 855.40 лв.

Основателна се явява претенцията и в частта относно наказателната лихва в размер на 494.33 лв. обоснована с установеното по делото неизпълнение по договора от страна на Е.К.,като същата е определена в режима на т.20.2 от Общите условия,предвид настъпилата забава на дължимата престация от страна на ответницата,като олихвяването е до датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Пред въззивния съд ищеца е направил разноски в размер на 4 344.78 лв.-3 744.78 лв. д.т.,300 лв. юрисконсултско възнаграждение по чл.78 ал.VIII  от ГПК и 300 лв. депозит за вещо лице;ответната страна е направила разноски в размер на 6 200 лв. адвокатско възнаграждение и 200 лв. депозит за вещо лице или общо 6400 лв.Съобразно уважената част от исковата претенция ще следва ответницата да заплати на банката 4 229.73 лв разноски,а банката на Е.К. съобразно отхвърлената част на претенцията-169.47 лв.

В заповедното производство банката е направила разноски  в размер на 3 744.78 лв. платена държавна такса и 300 лв. възнаграгждение за юрисконсулт по чл.78 ал.VIII  от ГПК,които съобразени с изхода от делото следва да се присъдят в размер на 3 937.67 лв.

Водим изложеното Окръжен съд-Хасково

 

Р  Е  Ш  И

 

ПРИЗНАВА СЪЩЕСТВУВАНЕ НА ВЗЕМАНЕТО на „Банка ДСК” ЕАД,ЕИК *********,гр.София ,ул.”Московска” №19 против Е.Б.К.,ЕГН:********** *** изцяло за главницата от 172 456.84 лв. по договор от 27.VIII.2007 г.,за договорната лихва в частта до 9 329.57 лв. за периода 13.ХII.2014 г. до 10.IХ.2015 г.,изцяло за наказателна лихва от 494.33 лева за времето от 01.ІХ.2015 г. до 10.ІХ.2015 г. ведно със законната лихва върху главницата от 11.ІХ.2015 г. до пълното изплащане на главницата, обективирани в заповед №1045/12.IХ.2015 г. по ч.гр.дело №2011/2015 г. на РС-Хасково за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК,като

ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.422  от ГПК от Банка ДСК” ЕАД,ЕИК *********,гр.София ,ул.”Московска” №19 против Е.Б.К.,ЕГН:********** ***  в частта за горницата на договорната лихва от 9 329.57 лв. до пълния предявен размер от 11 855.40 лв. за времето от 13.ХІІ.2014 г. до 10.ІХ.2015 г. присъден със заповед №1045/12.IХ.2015 г. по ч.гр.дело №2011/2015 г. на РС-Хасково за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изцяло относно присъдените със същата заповед за изпълнение на парично задължение 2 432.49 лв. заемни такси.

ОСЪЖДА Е.Б.К.,ЕГН:********** ***  да заплати на „Банка ДСК” ЕАД,ЕИК *********,гр.София ,ул.”Московска” №19 сумата от 4 229.73 лв. разноски за съдебното производтво и сумата от 3 937.67 лв. разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА „Банка ДСК” ЕАД,ЕИК *********,гр.София, ул.”Московска” №19 да заплати на Е.Б.К.,ЕГН:********** ***  сумата 169.47 лв. разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

Съдия :