№ 251
гр. Варна, 09.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20223000500064 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 64/2022 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по три жалби на ЗВ. Р. Г., подадени чрез адв.
Б.Ф., както следва:
-По въззивна жалба вх. № 12161/22.06.2021 г. на ЗВ. Р. Г., подадена чрез
адв. Б.Ф., против решение №926/20.05.2021 г., постановено по гр.д.№
2763/2020 г. по описа на ВОС, в частта, с която въззивницата е осъдена да
заплати на В. М. Д. сумата от 30 000 лева, предявен като частичен иск от
сумата в размер на 175 447.28 лв., с които ответницата се е обогатила
неоснователно за сметка на ищеца, с погасяване на задълженията й по
договор за кредит MG07299800012 от 28.09.2007 год. с ОББ АД, ведно със
законната лихва върху главницата от 30 000 лв., считано от датата на
предявяване на иска 30.09.2020 год. до окончателното й изплащане.
Въззивницата е настоявала, че обжалваното решение е неправилно като
постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон и въз
основа на необосновани изводи, като е молила за отмяната му в обжалваната
осъдителна част, за отхвърляне на иска и за присъждане на сторените по
делото разноски, както и за определяне на адвокатско възнаграждение на
процесуалния й представител за оказана безплатна правна защита. Сочила е,
че вследствие допуснатите от съда процесуални нарушения делото е останало
неизяснено от фактическа страна, а поради това и съдът достигнал до
неправилни правни изводи. Окръжният съд: - игнорирал твърденията й, че
ищецът е извършил плащане към банката –кредитор, тъй като имал правен
интерес да го стори, не допълнил доклада с това и лишил страната от
доказване на тези твърдения; въпреки правилно разпределената
доказателствена тежест, включително и за доказване на възражението й, че
ищецът имал правен интерес от погасяване на кредита на ответницата, тъй
1
като биха били засегнати негови имуществени права от принудителното
изпълнение на банката – кредитор, не приел исканите доказателства и
ограничил правото й на доказване; „превратно и тенденциозно“ обсъдил в
полза на ищеца само част от показанията на свидетелката Кудинова, не
мотивирал отказа си да приеме доказателствата на страната (съдебно
удостоверение, разпит на свидетел); достигнал до неправилни изводи за
липсата на правен интерес на ищеца да встъпи в правата на банката при
данните по делото и възражението на ответницата, че правният интерес на
ищеца да плати на банката – кредитор е да не се пристъпи към принудително
изпълнение върху неговия съсобствен ипотекиран имот и предшества
договора за продажба, а вдигането на възбраните било следствие от
изпълнението по кредита (поискан от банката директен превод от купувачите
на имота по сметката на длъжника в банката до размера на дълга), който е бил
обезпечен с ипотека върху имота; Изложила е съображения, че ищецът има
правен интерес от плащане на кредита и разполага с друг иск – този по чл. 74
от ЗЗД, поради което искът по чл. 59 от ЗЗД бил неоснователен, а окръжният
съд, в противоречие с материалния закон, го уважил. Заявила е евентуално
възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК.
Позовано на сочените процесуални нарушения на първата инстанция, е
поискала приемане на писмени доказателства – представените в о.с.з. от
17.02.2021 г. – договор за кредит за ремонт и строителство от 28.09.2007 г.,
сключен с „ОББ“ АД; извлечение № 1/21.10.2016 г. по сметка в „ОББ“ АД на
З.Г.; заявила е искане за издаване на съдебно удостоверение по силата на
което да се сдобие с информация (удостоверение) за това: - имало ли е
забавяне на вноските по кредита от 28.09.2007 г., за какъв срок и в какъв
размер; - предприети ли са действия от банката за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем; - ако са предприети такива действия, към кой момент
кредита е обявен за предсрочно изискуем; Поискала е допускане до разпит и
призоваване на свидетел – В.Й.Й. за установяване на факта, че ищецът е
пристъпил към реализиране на сделката, защото банката в полза на която бил
ипотекиран имота, служещ като обезпечение на кредита от 28.09.2007 г., е
предприела действия по удовлетворяване на кредита и същите са
застрашавали имота на ищеца.
Въззиваемият – ищец В.Д., чрез адв. С.С., е подал писмен отговор на
жалбата, с който е оспорил същата и по съображения за правилността на
решението в осъдителната му част, е молил за потвърждаването му и за
присъждане на сторените по делото разноски. Противопоставил се е на
исканията по доказателствата, като в евентуалност – при уважаване на същите
е заявил свои: - при допускане на договора за кредит – за задължаване на
ответницата да представи договор за възлагане на СМР, фактури за плащане,
за закупуване на материали и др. документи, установяващи факта на
ползването на кредита именно за ремонта на съсобствения имот; - както и за
допускане до разпит на свидетел в тази връзка – да установи правен ли е
ремонт на съсобствения имот след получаване на кредита, ако да- кога, какъв;
2
при допускане на свидетеля В.Й. – купувач и наемател на имота, той да бъде
разпитан и за факта „извършван ли е ремонт на обекта в периода след
получаване на кредита от ответницата, какъв е бил ремонтът, кога, за какъв
период от време“.
-По частна въззивна жалба вх. № 16313/16.08.2021 г. на ЗВ. Р. Г.,
подадена чрез адв. Б.Ф., против определение № 2691/29.07.2021 г. по гр.д. №
2763/2020 г. на ВОС, с което е оставена без уважение молбата й с вх.№
12166/22.06.2021 г. за изменение (допълване) на решение № 926/20.05.2021 г.
в частта на разноските. Жалбоподателката е настоявала, че обжалваното
определение е неправилно - постановено в нарушение на закона и
необосновано, като е молила за отмяната му и за уважаване на молбата й с
изменение на решението в частта на разноските, както и за присъждане на
разноски за настоящото производство. Заявила е евентуално възражение по
чл. 78, ал.5 ГПК. Изложила е съображения по същество – предвид
разглеждане и отхвърляне на иск за мораторни лихви по чл. 86 ЗЗД, то и
разноските на страните следват съразмерно резултата.
- По частна въззивна жалба вх. № 18371/17.09.2021 г., поправена с
молба вх.№26143/16.12.2021 г., на ЗВ. Р. Г., подадена чрез адв. Б.Ф., против
определение № 2971/23.08.2021 г. по гр.д. № 2763/2020 г. на ВОС, с което е
оставена без уважение молбата й с вх.№ 12174/22.06.2021 г. за изменение на
решение № 926/20.05.2021 г. в частта на разноските. Жалбоподателката е
настоявала, че обжалваното определение е неправилно - постановено в
нарушение на закона, предвид липсата на произнасяне по искането й, като е
молила за отмяната му и за уважаване на молбата й.
Насрещната страна не е подала отговор на частните жалби.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в отхвърлителната му част
по претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за забава, считано от
датата на поканата - 06.12.2016 год. до датата на предявяване на иска
29.09.2020 год.
Въззивните жалби са в срок и са подадени от ответницата, разполагаща
с правен интерес от обжалване на неизгодните за нея решение и определения
по чл. 248 ГПК на окръжния съд, редовни са и допустими.
С определение №124 от 10.03.2022 г., настоящият състав на съда е
приел, че исковата молба е нередовна, тъй като в същата и в уточненията й с
допълнителните молби се съдържат противоречиви и неясни твърдения
относно релевантните за спора обстоятелства, поради което е оставил
исковата молба без движение с указания за поправянето й, като е посочил че
съдът квалифицира иска, но това той прави на база фактическите твърдения и
искане на страната, а ако те са неясни или противоречиви е налице
нередовност на исковата молба, която се отстранява по реда на чл. 129, ал.3
ГПК. Посочил е също, че в изложените фактически твърдения съществува
неяснота и противоречие, както и между тях и отправеното до съда искане,
тъй като ищецът сочи, че е ипотекарен гарант, обезпечил с идеална част от
3
имота си задължение на ответницата към банката, както и че продал
собствената си идеална част от имота и с част от продажната цена погасил
задължението на ответницата към банката по отпуснат й (само на нея) банков
кредит и това сторил, за да изпълни задължението си към купувачите да им
предостави имота чист от вещни тежести, като в същото време отрича да го е
сторил в качеството си на ипотекарен гарант и за да освободи имота от
ипотеката, както и да е встъпил в правата на удовлетворения по договора за
кредит кредитор – банка ОББ АД и да претендира сумата по силата на
регресното си право срещу ответницата, както и настоява, че е налице
обогатяване на ответницата за негова сметка с получената от нея (и погасила
задълженията й по договор за кредит) продажна цена от неговия имот. Съдът
е указал на ищеца, че тези противоречия той следва да отстрани, като посочи
ясни твърдения: 1. Платил ли е задължението на ответницата по кредита,
заради качеството си на ипотекарен гарант (ипотекирал идеалната си част от
имота в полза на банката за обезпечаване на личния кредит на ответницата) и
за да освободи продаваната идеална част от ипотеката; 2. За плащането на
сумата от 175 447,28 лв., суброгирал ли се е в правата на удовлетворения
кредитор - банката (ОББ АД) срещу ответницата по договора за кредит; и ако
е така: 3. Предявява ли настоящата претенция за заплащане на сумата от
175 447,28 лв. като регресен иск срещу ответницата. Съдът е указал в случай,
че ищецът не твърди горното, той да съобрази, че искът за неоснователно
обогатяване в хипотезата на чл. 59 от ЗЗД е субсидиарен и е допустим когато
той няма друг иск за защита като в случай, че поддържа неоснователното
разместване на блага и претендира за неоснователно обогатяване на
ответницата с процесната сума и обедняване със същата при хипотезата да не
е платил като ипотекарен гарант и да не се е суброгирал в правата на банката
и да не претендира сумата по регресното си право, да посочи това изрично.
В срока е постъпила уточняваща молба вх. № 2121/31.03.2022 г. от В.Д.,
подадена чрез адв. Ж., с която същият е заявил, че основанието на иска е
неоснователно обогатяване на ответницата, породено в резултат от
погасяване на нейно задължение към кредитна институция с парични
средства дължими на ищеца, които не е получил, а следвало да получи от
продажбата на собствените му части от недвижим имот. Заявил е, че
задължението не е платено от ищеца в качеството на ипотекарен гарант, а от
купувачите на продадения от него недвижим имот, за да бъде освободен от
вещни тежести. В случая за него липсвал правен интерес да се суброгира и
встъпи в правата на привилегирования кредитор по см. на чл. 74 от ЗЗД,
доколкото с факта на продажбата на ипотекирания имот на трети лица е
загубил качеството на ипотекарен гарант и не може да търпи вредни за себе
си последици от бъдеща, евентуална секвестируемост на същия имот. Такива
вредни последици не можел да търпи и от евентуални претенции на
купувачите ако върху имота продължаваше да съществува ипотеката.
Посочил е, че е действал добросъвестно при сделката като е уведомил
купувачите за съществуването на ипотеката и именно за да е добросъвестен и
4
за да се предпази от претенции за вреди е уговорил описания в акта за
продажбата начин на плащане. Заявил е, че претенцията му не е регресна, а
следва да се квалифицира като неоснователно обогатяване в хипотезата на
субсидиарния състав на чл. 59 от ЗЗД.
Насрещната страна З.Г., чрез адв. Ф., с писменото си становище с вх.№
2639/21.04.2022 г. по уточнението, е оспорила изложеното от ищеца, че
задължението не е платено от него в качеството му на ипотекарен гарант, а от
купувачите на продадения от него недвижим имот, за да бъде освободен
имота от вещни тежести, като е поддържала възражението си, че за ищеца е
бил налице правен интерес да погаси дълга й по кредита и да встъпи в правата
на кредитора, поради което той разполага друг иск за защита и поради
субсидиарния характер на иска за неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД
последният е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По доказателствените искания на страните:
Предвид своевременно (с отговора на исковата молба) заявеното от
ответницата възражение, че за ищеца съществува друг иск за защита,
предвид наличието на правен интерес да погаси задължението й по договора
за банков кредит в качеството му на ипотекарен гарант, то и
доказателствените й искания за приемане на писмени доказателства –
представените в о.с.з. от 17.02.2021 г. – договор за кредит за ремонт и
строителство от 28.09.2007 г., сключен с „ОББ“ АД; извлечение №
1/21.10.2016 г. по сметка в „ОББ“ АД на З.Г. и искането за издаване на
съдебно удостоверение по силата на което да се сдобие с информация
(удостоверение) за това: - имало ли е забавяне на вноските по кредита от
28.09.2007 г., за какъв срок и в какъв размер; - предприети ли са действия от
банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем; - ако са предприети
такива действия, към кой момент кредита е обявен за предсрочно изискуем, са
относими към спора и следва да бъдат допуснати на осн. чл. 266, ал.3 ГПК,
поради процесуално нарушение на окръжния съд, изразяващо се в отказа от
допускането им. С допускането на писмени доказателства за установявания
факт, искането за разпит на свидетел (В.Й.Й. за установяване на факта, че
ищецът е пристъпил към реализиране на сделката, защото банката в полза на
която бил ипотекиран имота, служещ като обезпечение на кредита от
28.09.2007 г., е предприела действия по удовлетворяване на кредита и същите
са застрашавали имота на ищеца) за същия факт не е необходимо, поради
което и в тази връзка не е налице процесуално нарушение на окръжния съд и
хипотезата на чл. 266, ал.3 от ГПК и искането следва да бъде оставено без
уважение. Фактът за какво са разходвани средствата от обезпечения с
ипотеката кредит на Г. е ирелевантен, поради което и исканията на
въззиваемия за задължаване на ответницата да представи договор за
възлагане на СМР, фактури за плащане, за закупуване на материали и др.
документи, установяващи факта на ползването на кредита именно за ремонт
на съсобствения имот, както и за допускане до разпит на свидетел в тази
връзка – да установи правен ли е ремонт на съсобствения имот след
5
получаване на кредита, ако да- кога, какъв, както и евентуалното искане при
допускане на свидетеля В.Й. – купувач и наемател на имота, той да бъде
разпитан и за факта „извършван ли е ремонт на обекта в периода след
получаване на кредита от ответницата, какъв е бил ремонтът, кога, за какъв
период от време“, са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.
Предвид изложените съображения, Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА като писмени доказателства на въззивницата Г.
представените в о.с.з. от 17.02.2021 г. пред окръжния съд договор за кредит за
ремонт и строителство от 28.09.2007 г., сключен с „ОББ“ АД; извлечение №
1/21.10.2016 г. по сметка в „ОББ“ АД на З.Г..
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ЗВ. Р. Г. съдебно удостоверение, по силата на
което да се сдобие с информация (удостоверение) от „ОББ“АД за това: -
имало ли е забавяне на вноските по кредита от 28.09.2007 г., за какъв срок и в
какъв размер; - предприети ли са действия от банката за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем; - ако са предприети такива действия, към кой
момент кредитът е обявен за предсрочно изискуем.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивницата З.Г. за разпит на
свидетел (В.Й.Й. за установяване на факта, че ищецът е пристъпил към
реализиране на сделката, защото банката в полза на която бил ипотекиран
имота, служещ като обезпечение на кредита от 28.09.2007 г., е предприела
действия по удовлетворяване на кредита и същите са застрашавали имота на
ищеца), както и исканията на въззиваемия В.Д. за задължаване на
ответницата да представи договор за възлагане на СМР, фактури за плащане,
за закупуване на материали и др. документи, установяващи факта на
ползването на кредита за ремонт на съсобствения имот; - както и за допускане
до разпит на свидетел в тази връзка – да установи правен ли е ремонт на
съсобствения имот след получаване на кредита, ако да- кога, както и
евентуалното искане при допускане на свидетеля В.Й. – купувач и наемател
на имота, той да бъде разпитан и за факта „извършван ли е ремонт на обекта в
периода след получаване на кредита от ответницата, какъв е бил ремонтът,
кога, за какъв период от време“.
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено
на 01.06.2022 г. от 9,45 часа, за която дата да се призоват страните чрез
процесуалните им представители.
Определението не може да се обжалва.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7