Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                       

                                             Гр .Видин 05.11.20г.

 

                                 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

   Видински окръжен съд    ГРАЖДАНСКА           КОЛЕГИЯ   В  ПУБЛИЧНОТО   ЗАСЕДАНИЕ  НА  пети ноември

ПРЕЗ  две хиляди и двадесета ГОДИНА В СЪСТАВ:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.С.                           

                                     ЧЛЕНОВЕ:  1. Г.Й.

                                                                              2. Д.В.

ПРИ  секретаря        А.А.                          И В ПРИСЪСТВИЕТО НА

ПРОКУРОРА                                                              КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО  ОТ

     съдията  С.С.                   ГР.Д. №   291          ПО ОПИСА

ЗА    2020     ГОД.,ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО

 

Делото е образувано по въззивна жалба на ЗК“**“АД-С. против Решение №43 от 18.02.20г. по гр.д. №128/19 на БРС. Жалбоподателят  твърди,че обжалваното решение неправилно и необосновано,неправилно са приложени разпоредбите на материалния закон и неправилно са преценени събраните доказателства по делото.Счита присъдените суми за изключително  завишени и прекомерни с оглед действителния характер на травмата.Твърди,че по делото не е доказано,че ищците са се намирали на мястото на ПТП-в къщата - в момента на сблъсъка на тира в нея. С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.Иска от съда да отмени първоинстанционното решение и отхвърли исковите претениции като претендират разноски по делото за двете инстанции.

В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответниците Ц. Д. Г.,В.С.А.,Д.Ц.Д. и Й.Ц. Д.,подпомагана от родителите си чрез адв. Н.А.  са подали писмен отговор,с който оспорват въззивната жалба и молят съда да потвърди обжалваното решение.Поддържат,че от събраните по делото доказателства-свидетелски показания категорично се установява преживеният от ищците стрес и шок.Нямат доказателствени искания.

 

От данните по делото във връзка с оплакванията по жалбата и становищата на страните съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Пред РС  е предявен иск с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ като  ищците са претендирали обезщетение в размер на 2000лв. за всеки един от тях за причинени неимуществени вреди следствие ПТП на 06.05.2017г.,при което влекач с полуремарке,превозвайки опасен товар/гориво/ като е управлявал с превишена скорост и загубил контрол върху управлението на автомобила напуснал уличното платно и навлязъл в имота на ищците.Разрушил е оградната мрежа,гараж и стопанска постройка и разрушил стената на МЖС.Ищците са били в къщата по време на удара като ищцата В.С.А. е била в двора и е видяла как тира навлиза в имота и бута сградите.

В резултат на ПТП всеки от ищците е преживял психически травми,които довели до медикаментозно лечение,негативни преживявания и страх,а децата са провели психотерапевтично лечение като един месец не са посещавали училище.След инцидента ищците са проявили признаци на паническо стресово състояние,тревожност,ограничили са социалните си контакти,нарушен е бил сънят им и това продължило около шест месеца.

По делото е назначена психологична експертиза като ВЛ К.С. -психиатър е изготвила  експертиза,неоспорена от страните и според която след инцидента психичното състояние на всеки един от ищците е променено,нанесени  са им психични и неприятни емоционални травми,които са дали отражение в психологичен план.

По делото са събрани гласни доказателства,подробно обсъдени от БРС,които и въззивната инстанция кредитира като обективни и непротиворечащи помежду си.Свидетелите М.И. ,Б.Д. са удостоверили в какво състояние са били ищците непосредствено след инцидента,как се е отразило това на психиката им и на поведението им след това.От техните показания се установява,че те са били в имота си по време на инцидента,а Ц. е почивал и тира е навлязал близо до леглото му,на което е лежал,а децата са били в съседната стая.Свидетелят Б. ,който е актосъставител също удостоверява,че по сведения на Ц. в момента на удара Ц. е бил в стаята и гардероба е паднал на метър от него.

Първоинстанционният съд е уважил иска до пълния предявен размер-по две хиляди лв. за всеки един от ищците като частично предявена претенция от пет хиляди лв. за всеки един от тях.

Пред втората инстанция нови доказателства не са ангажирани предвид преклузията на чл.266 ГПК.

Окръжният съд намира така направените от БРС изводи за правилни предвид данните по делото.

Налице са елементите на иска по чл.432,ал.1 КЗ-причинителят на щетата е застрахован при ответното дружество и по силата на договора  за застраховка то следва да изплати причинените на трети лица щети.Установено е ,че на ищците са причинени неимуществени вреди следствие ПТП на 06.05.2017г.,изразяващи се в преживян стрес и шок от удара на тира в сградите от имота им.По време на удара бащата и децата са били в къщата и са почивали,а майката е била в двора и е видяла как тира разрушава сградите. Установено е ,че на ищците е причинена вреда,изразяваща се в описаните в медицинската експертиза психологични увреждания и посттравматичен стрес. Налице е и причинно следствената връзка между причинените вреди на ищците и настъпилото ПТП.

При това положение въззивната инстанция счита,че са налице елементите на фактическия състав на чл.432,ал.1 КЗ и правилно БРС е уважил исковите претенции.

Относно размера на търсеното обезщетение и приложението на чл.52 ЗЗД ВОС счита,че присъденото обезщетение е справедливо и доказано по размер предвид събраните по делото доказателства.Претърпените от ищците психически увреждания се изразяват не само в шока в момента на инцидента,когато напълно неочаквано по време на следобедна почивка в къщата им е връхлетял тир,но и в последвалите месеци,когато те са живели със страховете и напрежението от преживяното,променил се е целият ритъм  на живот,нарушено е ежедневието и усещането за света.Наложило се е лечение с лекарства за родителите и психотерапевтично лечение за децата.

 По изложените съображния жалбата следва да бъде оставена без уважение. Направените от ответниците по жалба разноски  в размер на 800лв.-адв. Възнаграждение следва да им бъдат присъдени.

 Водим от горното съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

                         ПОТВЪРЖДАВА  Решение №43 от 18.02.20г. по гр.д. №128/19г. на РС-Б.

Осъжда ЗК „**“АД със седалище и адрес на управление в гр. С. ,бул.“**“№*,ЕИК***,представлявано от С.  А. и П.В. Д.-изпълнителни директори да заплатят на Ц. Д. Г. ЕГН **********,В.С.А. ЕГН **********,Д.Ц.Д. ЕГН ********** и Й.Ц. Дончома ЕГН **********,подпомагана от родителите си-всички от с.Т.,ул.“**“№*,общ.Р. , обл.В.  направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 800лв.-адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на  обжалване.

 

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: