№ 7037
гр. С., 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20221110153474 по описа за 2022 година
Ищецът твърди, че на 06.07.2021 г. е реализирано ПТП с МПС марка и модел
„(авт.марка)”, Номер на рама: TMBUH61Z8B2065230 с рег. Номер: ** ****
**, управлявано от Б. П., вследствие на което са настъпили повреди по
гореописания автомобил. Излага доводи, че процесното ПТП е било с един
участник, като причина за настъпването му е била необезопасена и неосветена
дупка в асфалта на пътя, стопанисван от С. о.. Релевира доводи, че към датата
на ПТП е била сключена валидна застраховка „Каско” между собственика на
увреденото МПС и ищеца. Посочва, че е заплатил застрахователно
обезщетение на собственика на увредения автомобил в размер на 247.00 лева.
Навежда доводи, че е изпратил регресна покана до ответника – С. о., която е
била получена от последния на 01.09.2021г., за заплащане на сума в размер на
262.00 лева. Твърди, че е получил отказ за плащане от страна на ответника на
14.09.2021г. Подробно аргументира същността на регресната си претенция.
Навежда твърдения, че процесния участък, на който заявява, че е станало
процесното ПТП е собственост на Общината. Твърди, че е налице
бездействие от страна на служителите на С. о., които са натоварени със
задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват.
Обръща внимание, че в настоящия случай не е необходимо съставявнето на
протокол за ПТП. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
1
молба. Оспорва представената от ищеца по делото застрахователна полица.
Твърди, че не е установено безспорно наличието на дупка. Навежда доводи,
че такава дупка към датата на процесното ПТП няма. Заявява, че не е налице
причинно-следствена взка между твърдяната от ищеца неравност на пътното
платно и настъпилото застрахователно събитие. Посочва точки от Общите
условия на ,,(фирма)“ ЕАД на основание на които твърди, че изплатеното
застрахователно обезщетение е без правно основание. В условията на
евентуалност възразява за прекомерност на застрахователното обезщетение,
като навежда твърдения, че последното трябва да бъде намалено най-малко с
40%. Посочва, че има сключен договор с ,,Б. З *“ ДЗЗД, Булстат *********, в
което дружество участват три търговски дружества, като по договора
последните са се задължили – превантивно и текущо извършване на дейности
по поддържане на уличната мрежа и пътните съображения на територията на
С. о. и в частност зона 2. Заявява, че са положените всички дължими усилия
за осигуряване на безопасно движение в процесния пътен участък.
Претендира разноски.
Предявява обратен иск срещу това дружество, който да бъде разгледан
от съда в условията на евентуалност – ако съдът уважи иска на ищеца и
установи наличие на процесното вземане, да осъди ответника по обратния иск
да заплати същата сума в полза на ищеца по този иск. Иска от съда да се
произнесе в условията на евентуалност съгласно хипотеза на съпричиняване.
Постъпил е отговор по обратния иск от ответника по същия, с който
главният предявен иск се оспорва. Присъединяват се към становището на
ответника – С. о.. Оспорват изцяло предявения обратен иск. Признават факта,
че ДЗЗД Б. З * е страна по Договор за изпълнение на обществена поръчка №
СОА19-ДГ55-447/27.06.2019г., сключен между С. о., като възложител и ДЗЗД
Б. З *, като изпълнител, с предмет поддържане и текущ ремонт на уличната
мрежа и пътните съоръжения на територията на С. о., включващи райони: О.
К., К. село, К. поляна и Б.. Излагат подробни съображения за неоснователност
на предявения иск. Признават факта, че мястото, посочено от ищеца за
настъпване на ПТП, е част от списъка с улици за абонаментно обслужване от
приложение № 6А.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
2
намира следното:
За основателността на иска по чл. 410 КЗ следва да се установи
кумулативното наличиче на следните юридически факти: наличието на
валидно сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и
собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие
на който и вследствие бездействие на служителите на ответната община,
натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги
отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, е
настъпило застрахователното събитие, като в изпълнение на договорното си
задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди.
Видно от представената застрахователна полица на „(ФИРМА)“ ЕАД с №
440120213077645 със срок на действие от 08.07.2020 г. до 07.07.2021 г. за
МПС марка и модел „(авт.марка)”, Номер на рама: TMBUH61Z8B2065230 с
рег. Номер: ** **** **, е сключена застраховка "Каско +". Чрез
представените Общи условия за автомобилна застраховка на "Каско +" се
установява, че застрахователят е определил като покрит риск ПТП, настъпило
в резултат на сблъскване с или удар от МПС и/или други физически тела, в
това число ПТП съгласно ЗДвП. От представената по делото застрахователна
полица се установява валидно сключен договор за имуществено застраховане
между ищеца и собственика на увредения автомобил.
Видно от уведомление за щета ищецът е бил уведомен за настъпило ПТП
с процесния автомобил на 06.07.2021 г., 18 часа в гр. С., бул. Х. Б. с посока П.
К. между ул. Х. А. и ул. Н. Р., като механизъм е посочено, че автомобилът е
минал през голяма дупка, намираща се на пътното платно, в следствие на
което са настъпили щети по автомобила – увредена гума. От приетата по
делото съдебна авто-техническа експертиза, която съдът кредитира като
обективна и компетентно дадена се установява, че щетите по лекия
автомобил могат да бъдат получени съгласно описания в уведомлението за
щета механизъм. Констатациите на експерта, които съдът изцяло възприема
като обективно и компетентно представени са, че действителната стойност на
щетите на лекия автомобил възлизат на сумата от 328,41 лв.
От свидетелските показания на свидетеля Й. Д. Й., които съдът кредитира
като последователни, логични и кореспондиращи с останалите доказателства
3
по делото, се установява, че свидетелят си спомня за процесното ПТП.
Разказва, че при движение по въпросния булевард карал зад боклукчийски
камион с неповече от 40 км/ч., когато попаднал в голяма дупка на пътното
платно между трамвайните релси и спукал гума. Гумата била срязана.
Дупката не била обозначена или обезопасена. Нямало други щети по
автомобила.
С плащането на застрахователното обезщетение, съгласно КЗ
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата. Страните не спорят и се установява от доказателствата по делото, че
ищецът е изплатил обезщетение на собственика на увредения автомобил във
връзка с процесното ПТП в размер на 247 лв. Фактът на настъпване на
застрахователното събитие, покрито от имуществената застраховка, е
източник на вземане в полза на увреденото лице срещу делинквента съгласно
чл. 45 ЗЗД или срещу неговия застраховател. Когато вредата е причинена от
действия или бездействия при или по повод на възложена работа, регресното
право на застрахователя може да бъде упражнено и срещу възложителя на
работата (т.15 от ППВС № 7/77 г.).
В случая С. о. е надлежен ответник именно във връзка с обективната
гаранционно – обезпечителна отговорност по чл. 49 от ЗЗД, в качеството й на
възложител на работата по отношение на свои служители, които с виновното
си бездействие са пропуснали обезопасяването на уличната мрежа. В този
смисъл са и дадените разяснения с т.3 на Тълкувателно постановление №
2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора Колегия на ВАС.
Тъй като в случая виновното поведение се изразява в бездействие,
неговата противоправност се определя от наличието в законодателството на
позитивно-правна норма, задължаваща делинквентът да действа по определен
начин. Като е пропуснал да упражни определено поведение, той е станал
причина за имуществени вреди по МПС, което се е движило по
необезопасената пътна мрежа.
С влизане на ЗМСМА в сила, съгласно § 7 от ПЗР на ЗМСМА, в
собственост на общините преминават и държавни имоти, сред които
общинските пътища, улиците, булеварди., площадите, обществените
паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване (§ 7, т.4 в
редакцията от ДВ, бр.26/2000 г.) По силата на чл. 19, ал.1, т.2 и ал.2, т.3 от
4
Закона за пътищата във вр. с §1, т.14 от ДР на ЗП, С. о. следва да поддържа
пътищата с оглед осигуряване на необходимите условия за непрекъснато,
безопасно и удобно движение през цялата година. В случая, ответникът е бил
длъжен да осъществява такава поддръжка на уличното платно, която да
позволява нормален достъп, проходимост и придвижване на превозни
средства. Това задължение произтича и от разпоредбата на §1, т.1 от Наредба
№ 1/17.01.2001 г. за организиране движението по пътищата.
Общината изпълнява възложените й със закон задължения посредством
възлагане на определена работа на физически лица, нейни служители. Тяхна е
отговорността при пропуск да вземат необходимите мерки, в изпълнение на
своите служебни задължения, да осигурят безопасното и удобно придвижване
по улиците и пътищата, общинска собственост.
Съгласно законовата уредба „препятствие на пътя” е нарушаване
целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други
подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. В
настоящия случай установения предмет на пътното платно представлява
препятствие по смисъла на закона, която е създавала опасност за движението.
При така установената правна уредба, се налага изводът, че за
поддържането и ремонта на пътя е отговорен собственикът му, а именно С. о.,
която е проявила бездействие, изразило се в бездействие на служителите й,
натоварени да отстраняват повреди, и не са сигнализирали препятствието и
организирали движението по начин, осигуряващ безопасността му.
С оглед изложеното, съдът намира, че водачът на автомобила не е можел,
а и при липса на указания за неравността, не е бил длъжен да избегне
препятствието. Следователно, от негова страна не е налице нарушение на
правилата за движение.
С оглед установеното, съдът намира, че причина за произшествието се
явява единствено дупката на пътното платно. Следователно, установените по
делото вреди са в пряка причинна връзка с бездействието на служителите на
С. о., поради което след изплащане на дължимото застрахователно
обезщетение от ищеца, за него възниква и регресно вземане срещу ответника.
Ето защо, искът се явява доказан по основание и размер и като такъв следва
да бъде уважен изцяло.
По предявения обратен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр.
5
чл. 82 ЗЗД, вр. с чл. 258 и сл. ЗЗД:
Искът е предявен като евентуален и с оглед формираните правни изводи
за основателност на главния иск за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за
произнасяне по евентуалния иск.
В тежест на ищеца по обратния иск е да установи, че ответникът по него
е имал задължението възникнало по силата на възлагане /договор/ към датата
на произшествието поддържането и текущия ремонт на процесния участък,
причинноследствена връзка между бездействието на ответника по обратния
иск /неговите работници/служители/ и нанесени твърдените щети по
процесния автомобил, размерът на дължимото обезщетение.
Съдът с доклада е отделил като безспорни и ненуждаещи от доказване
обстоятелства, че мястото, където е настъпило процесното ПТП се стопанисва
от С. о., която с Договор за изпълнение на общинска поръчка № СОА19-
ДГ55-447/27.06.2019г. сключен между С. о., като възложител и ДЗЗД Б. З *,
като изпълнител е възложило поддържането и текущия ремонт на уличната
мрежа, включително мястото, посочено като място за настъпване на ПТП на
ДЗЗД Б. З *, към датата на ПТП.
Съдът приема, че от събраните в хода на производството доказателства е
установено неизпълнение от страна на ответника по обратния иск на
възложените му по силата на договора за обществена поръчка задължения за
поддържането и текущия ремонт на уличната мрежа на процесния участък от
пътя.
Следва да се посочи, че в случая е безспорно между страните по
обратния иск е, че към датата на процесното произшествие, по отношение на
участъка от пътя, на който същото е настъпило, е действал сключеният между
страните договор за обществена поръчка.
Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 2 от договора изпълнителят извършва
поддържане на база показатели в зависимост от определеното ниво на
поддържане, с оглед необходимите стандарти за изпълнение и качество на
състоянието на пътя, изискуеми от възложителя – С. о..
От писмените доказателства по делото се установява, че С. о. е заплатила
на ДЗЗД Б. З * за поддържането на процесния участък сумата в размер на
6
58 214,15 лв., с което е изпълнила своите задължения по договора.
Съдът намира, че от събраните по делото гласни доказателствени
средства бе установено, че на пътното платно в процесния участък е налице
голяма дупка, която не е сигнализирана, нито обезопасена. Ето защо и съдът
приема, че е налице неизпълнение на договора от страна на изпълнителя за
поддръжка на пътното платно. Въз основа на анализа на доказателствата,
събрани в хода на съдебното дирене, съдът намира, че е налице неизпълнение
на тези задължения от страна на изпълнителя, като в причинна връзка със
същите са настъпили и обезщетените от застрахователя вреди. Ако участъкът
беше поддържан с оглед необходимите стандарти за изпълнение и качество
на състоянието на пътя или поне беше обезопасена и сигнализирана дупката,
то е налице вероятност произшествието и щетите по застрахованото
имущество да не бяха настъпили.
С оглед на изложеното съдът приема, че е налице неизпълнение на
възложената работа, съставляващо основание за ангажиране на отговорността
на изпълнителя.
В допълнение съдът съобразява разпоредбата на чл. 167, ал. 1 ЗДвП,
която предвижда, че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в
изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги
отстраняват във възможно най - кратък срок. В случая се установява, че тази
дейност по отношение на процесния участък е била превъзложена на
изпълнителя по договора за обществена поръчка – ДЗЗД Б. З *. С оглед това
следва да се приеме, че именно на изпълнителя е възложено задължение да
стопанисва и поддържа процесния пътен участък, включително да не допуска
и съответно своевременно да отстранява препятствия по пътното платно. В
обобщение съдът намира, че в отношенията между страните по обратния иск
е установено неизпълнение на възложена работа и изпълнителят отговаря
пред възложителя за настъпилите щети. Както се посочи и по-горе, страна по
договора за обществена поръчка е ДЗЗД, съставляващо неперсонифицирано
обединение на дейността на няколко правни субекта за постигане на
конкретен стопански резултат. В случая, съгласно договора, а и въз основа на
справка в регистър БУЛСТАТ, е установено, че съдружници в обединението
са общо три юридически лица, които са ответниците по обратния иск. В
съдържанието на договора не е предвидена солидарна отговорност на
7
членовете на обединението за задълженията на дружеството в качеството му
на изпълнител по същия. Солидарна отговорност не произтича и от
разпоредбите на ЗЗД, съдържащ законовата регламентация на договора за
гражданско дружество. Ищецът по обратния иск не твърди и не се позовава
съдружниците да отговарят пред него солидарно. След като солидарност не е
уговорена и такава не произтича от закона, то и следва да се приеме, че
съдружниците в обединението отговарят разделно. При липсата на уговорка,
която да установява противното, разделната им отговорност следва да се
приеме съобразно процеснтите на всеки от съдружниците и обратния иск
следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски по главния предявен иск има
ищецът. Ищецът е извършил разноски за заплатена държавна такса, за
депозити за възнаграждения на свидетел и за вещо лице и за заплатено
адвокатско възнаграждение в общ размер на 623,80 лв., които съобразно
изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му се присъдят.
Ищецът по обратния иск също има право на разноски съобразно изхода на
спора за заплатена държавна такса в размер на 50 лв. и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 410 КЗ С. о., представлявана от кмета Й.Ф.,
адрес: гр. С., ул. „М.“ ** да заплати на (ФИРМА)“ ЕАД, ЕИК *********
сумата от 262.00 лева, представляваща изплатено по застраховка „Каско+”
обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 07.07.2021 г. в гр. С.,
на бул. Х. Б.,ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска -
03.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК С. о., представлявана от
кмета Й.Ф., адрес: гр. С., ул. „М.“ ** да заплати на „(ФИРМА)“ ЕАД, ЕИК
********* сумата в размер на 623,80 лв., представляваща разноски за
производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82, вр. чл. 258 и сл. ЗЗД
8
„(ФИРМА)“ ЕООД, ЕИК ********* – 77,45 %, „(ФИРМА)“ ЕООД, ЕИК
********* – 0,10 % и „(ФИРМА)“ ЕООД, ЕИК ********* – 22,45 % като
съдружници в ДЗЗД Б. З *, БУЛСТАТ ********* да заплатят на С. о.,
представлявана от кмета Й.Ф., адрес: гр. С., ул. „М.“ **, съобразно
посоченото процентно участие сумата от 262.00 лева, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска - 03.10.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, представляваща обезщетение за имуществени вреди
от неизпълнение на задължения по договор за обществена поръчка № СОА19-
ДГ55-447/27.06.2019г., довело до ПТП, настъпило на 07.07.2021 г. в гр. С., на
бул. Х. Б., при което се нанесени щети по застраховано имущество МПС
марка и модел „(авт.марка)”, Номер на рама: TMBUH61Z8B2065230 с рег.
Номер: ** **** **, и сумата в размер на 623,80 лв., представляваща съдебни
разноски, ПРИ УСЛОВИЕ, че С. о., изпълни задължението си към (ФИРМА)“
ЕАД, ЕИК ********* по уважения иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2
КЗ вр. с чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.
ОСЪДЖА „(ФИРМА)“ ЕООД, ЕИК ********* – 77,45 %, „(ФИРМА)“
ЕООД, ЕИК ********* – 0,10 % и „(ФИРМА)“ ЕООД, ЕИК ********* – 22,45
% като съдружници в ДЗЗД Б. З *, БУЛСТАТ ********* да заплатят на С. о.
сумата в размер на 150 лв., представляваща съдебни разноски за обратния
иск.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9