№1685 дата 15
октомври 2019 год. град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, ІХ-ти
състав,
в публично заседание на 16 септември 2019 год., в следния състав:
Съдия:
ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар:
Кристина Линова
Прокурор:
…………………….
разгледа адм. дело № 409 по
описа за 2018год.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Предмет на оспорване е Ревизионен акт № Р-02000217001669-091-001/31.10.2017г.,
поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт №
П-02002017189893-003-001/07.11.2017г., издадени от началник сектор и главен
инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас, с който, в
тежест на търговското дружество “ЕВРО 2000” ЕООД, гр.Сливен, на основание
чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, са установени допълнителни задължения за ДДС в
данъчни периоди 01.01.2014г.-31.08.2015г., 01.10.2015г.-30.11.2015г. и
01.02.2016г.-31.03.2016г., в общ размер от 79555,05лв.лв., ведно с начислени
лихви в общ размер от 22973,63лв. Установени са и допълнителни задължения за
корпоративен данък за отчетната 2014г. в размер на 6415,79лв., ведно с лихва в
размер на 1685,39лв. и за отчетната 2015г. задължение за корпоративен данък в
размер на 1403,21лв. и начислена лихва от 70,98лв. При оспорването по
административен ред е постановено Решение № 12/11.01.2018г. на директора на
Дирекция „ОДОП“ Бургас, с което ревизионният акт е обявен за нищожен в частта
относно установеното задължение за ДДС в данъчен период м.03.2016г., ведно с
начислената лихва и е потвърден в останалата му част.
Жалбоподателят “ЕВРО 2000” ЕООД обжалва издадения ревизионен акт с доводи
за нищожност поради липса на компетентност у органа по приходите да пристъпи
към определяне на основата за облагане с ДДС по реда и на основание чл.122 и
сл. от ДОПК. Възразява също така, че особения ред на повеждане на ревизията е
бил неприложим поради липса на законовите предпоставки за преминаване към това
производство. Посочва също така, че ревизионният акт е бил издаден при
неизяснена фактическа обстановка, тъй като в него не са изложени факти, а
предположения и твърдения, както и органът по приходите не е предприел допълнителни
процесуални действия за действителното установяване на реализирания от
търговеца оборот. Твърди, че в търговската му дейност не са били извършени
неосчетоводени продажби. Иска се прогласяване на ревизионния акт за нищожен или
неговата отмяна като незаконосъобразен, както и присъждане на разноските по
делото. .
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който
поддържа жалбата насочените в нея основания, ангажира допълнителни
доказателства, представя подробни писмени бележки.
Ответникът – директор на Дирекция „ОДОП“ Бургас се представлява от
юрисконсулт, който също ангажира допълнителни доказателства, пледира за
отхвърляне на жалбата, както и претендира възнаграждение.
Данните от ревизионната преписка сочат, че със Заповед №
Р-02000217001669-020-001/22.03.2017г. изменена с последваща Заповед №
Р-02000217001669-020-002/30.05.2017г., изменена с последваща Заповед №
Р-02000217001669-020-003/28.06.2017г., издадени от началник сектор в ТД на НАП
Бургас, е възложено извършването на ревизия на търговското дружество „ЕВРО
2000“ ЕООД, гр.Сливен, с предметен обхват – установяване на задължения за ДДС
за периодите 01.01.2014г.-31.08.2015г., 01.10.2015г.-30.11.2015г. и
01.02.2016г.-31.03.2016г., както и задължения за корпоративен данък за 2014г. и
2015г. Резултатите от ревизията са
обобщени в съставен РД № Р-02000217001669-092-001/13.09.2017г., като въз основа
на съдържащите се в него фактически констатации е издаден процесният Ревизионен
акт № Р-02000217001669-091-001/31.10.2017г., поправен с Ревизионен акт
за поправка на ревизионен акт № П-02002017189893-003-001/07.11.2017г., издадени
от началник сектор и главен инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас, с който, в тежест на жалбоподателя “ЕВРО 2000” ЕООД, гр.Сливен, на
основание чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, са установени допълнителни задължения за
ДДС, както следва: в
размер на 4589,17лв. за данъчен период м.01.2014г., в размер на 4145,70лв. за
данъчен период м.02.2014г., в размер на 3075,67лв. за данъчен период м.03.2014г.,
в размер на 3100,96лв. за данъчен период м.04.2014г., в размер на 3313,39лв. за
данъчен период м.05.2014г., в размер на 4006,04лв. за данъчен период м.06.2014г.,
в размер на 5308,19лв. за данъчен период м.07.2014г., в размер на 5455,01лв. за
данъчен период м.08.2014г., в размер на 4842,28лв. за данъчен период м.09.2014г.,
в размер на 4819,18лв. за данъчен период м.10.2014г., в размер на 714,87лв. за
данъчен период м.11.2014г., в размер на 1373,04лв. за данъчен период
м.12.2014г., в размер на 4643,05лв. за данъчен период м.01.2015г., в размер на
3177,58лв. за данъчен период м.02.2015г., в размер на 3381,05лв. за данъчен
период м.03.2015г., в размер на 6102,22лв. за данъчен период м.04.2015г., в
размер на 4509,91лв. за данъчен период м.05.2015г., в размер на 1052,31лв. за
данъчен период м.06.2015г., в размер на 2728,58лв. за данъчен период м.07.2015г.,
в размер на 3322,27лв. за данъчен период м.08.2015г., в размер на 1284,74лв. за
данъчен период м.10.2015г., в размер на 1679,80лв. за данъчен период
м.11.2015г., в размер на 2930,44лв. за данъчен период м.02.2016г. и в размер на
1240,29лв. за данъчен период м.03,2016г. Начислени са съответните лихви в общ
размер от 22973,63лв. Установени са и допълнителни задължения за
корпоративен данък за отчетната 2014г. в размер на 6415,79лв., ведно с лихва в
размер на 1685,39лв., а за отчетната 2015г. задължението за корпоративен данък
е установено в размер на 1403,21лв. и начислена лихва от 70,98лв. При
оспорването по административен ред е постановено Решение № 12/11.01.2018г. на
директора на Дирекция „ОДОП“ Бургас, с което ревизионният акт е обявен за нищожен в частта относно установеното
задължение за ДДС в данъчен период м.03.2016г. – 1240,29лв., ведно с
начислената за него лихва. В останалата част ревизионният акт е потвърден.
Установено е в хода на ревизията, че
жалбоподателят “ЕВРО 2000” ЕООД извършва
дейности по търговия на едро и дребно с парфюмерия и козметика, като
търговската дейност се упражнява в склад на едро в гр.Сливен, стоково тържище
„Болярка“, както и в търговски обект за търговия на
дребно в магазин за промишлени стоки в гр.Сливен. При извършените проверки на
място в двата обекта, органът по приходите е копирал на оптичен носител
информацията, съдържаща се в ползваната в обектите компютърната програма „SKL”,
с която са извършвани продажбите в склада и магазина, на която впоследствие е
извършил анализ.
Установено е, че информацията за извършените продажби се съдържа в таблици
с наименования SKLKL и SKLDW. Първата от тях SKLKL съдържа информация за вид
документ (стокова разписка или фактура), начин на плащане - в брой или по банка
и др., като стойността е с ДДС. Втората от тях SKLDW носи информация за дата и
номер на документ, вид документ (ФАК, СКЛ, ПРП, АКТ, ИСК), номенклатурен номер
на стока, единична цена, търговска отстъпка, и др. Установено е, че информацията за изтритите
документи се съдържа в таблица SKLIZ, информацията за извършените плащания се
съдържа в таблица SKLPL – плащания по задължения към доставчици (по документи
СКЛ) и от клиенти (по документи ФАК), таблицата SKLNI носи информация за
номенклатура на стоките - наименование, мярка, тегло и др., а таблица SKLK
съхранява данни за контрагентите -
фирма, град, булстат, клиентски номер и др.
В хода на обработката на данните, към информацията по таблица SKLKL е добавена информация от таблица SKLK за
клиентите, свързани с издадените документи и получената обща информация е
съпоставена с декларираните продажби в дневниците за продажби по ЗДДС по номер
на фактура и наименование на контрагент. Констатирано е съвпадение, поради
което е направен извод, че записите в тази таблица съдържат информация за
извършените продажби, като общата им сума за ревизирания период
01.01.2014г.-31.03.2016г. е установена в размер на 207 384,85лв. с ДДС,
докато според декларираните данни от дневниците за продажби по ЗДДС, общата
сума на извършените продажби за същия период е 902 586,79лв., вследствие
на което е преценено, че таблицата SKLKL не съдържа всички данни за извършените
продажби.
Пристъпено
е към анализ на информацията, съдържаща се в таблица SKLDW, касаеща
ревизираните периоди. В процеса на обработка на данните от тази таблица органът
по приходите създал и наименувал редица нови файлове, за да отдели само данните
за документи за извършени продажби. Установено
е, че в колона VID на таблицата се съдържа информация за вида на документа,
като на вид СКЛ отговаря на „доставка“, а на вид ФАК – „продажба“, като в
таблицата SKLDW е констатирано, че в тази колона фигурират и двата вида
документи. Приложено е филтриране на данните за документи по вид ФАК, за да се
изведе информация за извършените продажби от склада. Съобразено е
обстоятелството, че в магазина се получават доставки от склада и в базата данни
на склада те фигурират също като продажби с код ФАК, поради което, за да се
отграничат тези продажби от реалните, извършени от склада, доставките за
магазина са изключени чрез прилагане на съответния за целта филтър.
Ревизиращият екип е извършил и посещение на място на в склада на тържището
с цел пряко наблюдение на процеса на издаване на документи от програмния
продукт. Установено е, че при издаване на документи за продажба на стоки с наименование „проформа-фактура“ в колона
SKL се вписа код 999 за обект - склад и код 998 за обект - магазин, а
стойността по документа, посочена в колона STN е с включен ДДС, докато при
издаване на документ за продажба на стоки с наименование „фактура“ се вписва
код 1 за обекта склад и код 2 за обекта - магазин, а стойността по документа,
посочена в колона „STN“ е без включен ДДС. В резултат, извлечени са данните с
код 999 за обект склад, т.е. стойността на издадените проформа-фактури, от
която е приспадната стойността на издадените фактури с ДДС (т.е. данните с код
1, с начислен ДДС) предвид обстоятелството, че записите за издадените фактури
се дублират със записите за предшестващите ги проформа-фактури, издадени за
същите продажби.
Така получената стойност на извършените продажби е коригирана и с
„продажбите“ от склада към магазина предвид факта, че от склада се зареждат
стоки в магазина, които също фигурират в данните с посочен вид ФАК и код 999 за
обект склад. За целта органът по приходите е филтрирал данните с посочен вид
СКЛ от базата данни на магазина, т.е. стойността на всички документи за
доставка на стоки в магазина, с която е намалена стойността на издадените
проформа-фактури от склада.
Получените данни е обобщил по месеци и са онагледени в таблица № 2 на
ревизионния доклад. В колона 5 на
таблицата е посочил стойността на извършените продажби от склада,
получена като от общата стойност на всички издадени проформа-фактури (колона 1)
е извадена стойността на доставените стоки от склада към магазина (колона 2),
както и стойността на издадените фактури, дублиращи издадени проформа-фактури
за същите продажби (колона 4).
По аналогичен начин е процедирал и при обработването на информацията от
таблица SKLKL, но от базата данни на магазина, с изключение на корекцията с
доставените стоки от склада към магазина. Тук са извлечени данните с код 998, т.е. стойността на
издадените проформа-фактури от магазина, от която е приспадната стойността на
издадените фактури (с код 2 за магазина) с ДДС поради това, че записите за
издадените фактури се дублират със записите за предшестващите ги
проформа-фактури, касаещи за същите продажби.
Аналогично на установеното и при
склада и тук е констатирано, че файлът SKLDW съдържа колона VID, в която е посочен вида на
документа, като на вид СКЛ отговаря -
доставка, а на вид ФАК – продажба. И тук е установено, че в таблицата, в
тази колона фигурират и двата вида документи. Също е приложено филтриране на
данните на документи по вид ФАК, за да
се изведе информация за извършените продажби от магазина. Съобразено е, че
записите с вид на документа СКЛ съответстват на извършените „доставки“ от
склада до магазина, поради което са отграничени със съответния филтър.
И тук е извършено посещение с цел
пряко наблюдение на процеса по издаване на документи от програмния продукт,
като е установено, че при издаване на документите за продажба на стоки от магазина с
проформа фактура, в колона SKL е вписан код 999, а стойността по
документа в колона STN е с включен ДДС, съответно - при издаване на фактура се
вписва код 2, а стойността в колона STN е без ДДС. Също е отчетен факта на
дублиране с проформа фактури.
Данните за магазина са обобщени по
месеци и се съдържат в таблица № 4 на ревизионния доклад, като в колона 8 на
таблицата е посочена стойността на извършените продажби от магазина, получена
като от общата стойност на всички издадени проформа-фактури (колона 6) е
извадена стойността на издадените фактури, дублираща издадени проформа-фактури
за същите продажби (колона 7).
Данните от таблица № 2 и таблица № 4
дават установения от органа по приходите оборот от обектите на търговеца - склада
и магазина, като те са съпоставени с декларираните продажби, съгласно данните в
подадените дневници за продажби по ЗДДС, за което е съставена таблица № 5 от
ревизионния доклад. В нейната колона 5 е посочена разликата между установените
в хода на ревизията продажби и стойността на декларираните такива с ДДС. За
всички ревизирани периоди е установено, че декларираните продажби са в по-малък
размер от установените след направената обработка на данните от програмния
продукт на дружеството.
С издаването на процесния ревизионен
акт, предмет на облагане с ДДС е установената разлика между отразените документи в таблицата SKLDW с наименование ФАК
в колоната VID, стойността в поле STN и съпоставянето им с отчетените от
търговеца приходи по ЕКАФП с дистанционна връзка, респ. продажби в дневниците за продажби, за които
е подавана ежемесечна информация в НАП.
Направен
е извод за наличие на данни за укрити приходи, както и това, че воденото
счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно
облагане, поради което ревизираният търговец е бил уведомен, че основата за
облагане с ДДС за ревизираните периоди и
корпоративен данък ще бъде определена по реда на чл.122-124а от ДОПК., за което
му е връчено уведомление № Р-02000217001669-113-001/08.08.2017г.
Като
съотносими обстоятелства са счетени тези по т.1, т.2, т.3, т.4, т.6, т.8, т.15,
т.16 на алинея 2 на чл.122 от ДОПК. При определяне на задълженията по ЗДДС е
прието, че жалбоподателят „ЕВРО 2000“ ЕООД не е спазил разпоредбите на чл.86 от
ЗДДС относно отчитането на приходи
от основната дейност търговия и не е начислил и внесъл ДДС по облагаеми
доставки, регистрирани с програмния продукт SKL в обектите - склад и магазин,
като данните за определената по този ред данъчна основа и дължимия ДДС са
обобщени в таблица № 10 от ревизионния доклад (данните за м.10.2015г.,
м.11.2015г. и м.02.2016г. са коригирани по-нататък в доклада в частите по
отделните данъчни периоди).
Определените
задължения са както следва: в размер на 4589,17лв. за данъчен период
м.01.2014г., в размер на 4145,70лв. за данъчен период м.02.2014г., в размер на
3075,67лв. за данъчен период м.03.2014г., в размер на 3100,96лв. за данъчен
период м.04.2014г., в размер на 3313,39лв. за данъчен период м.05.2014г., в
размер на 4006,04лв. за данъчен период м.06.2014г., в размер на 5308,19лв. за
данъчен период м.07.2014г., в размер на 5455,01лв. за данъчен период
м.08.2014г., в размер на 4842,28лв. за данъчен период м.09.2014г., в размер на
4819,18лв. за данъчен период м.10.2014г., в размер на 714,87лв. за данъчен
период м.11.2014г., в размер на 1373,04лв. за данъчен период м.12.2014г., в
размер на 4643,05лв. за данъчен период м.01.2015г., в размер на 3177,58лв. за
данъчен период м.02.2015г., в размер на 3381,05лв. за данъчен период
м.03.2015г., в размер на 6102,22лв. за данъчен период м.04.2015г., в размер на
4509,91лв. за данъчен период м.05.2015г., в размер на 1052,31лв. за данъчен
период м.06.2015г., в размер на 2728,58лв. за данъчен период м.07.2015г., в
размер на 3322,27лв. за данъчен период м.08.2015г., в размер на 1284,74лв. за
данъчен период м.10.2015г., в размер на 1679,80лв. за данъчен период
м.11.2015г., в размер на 2930,44лв. за данъчен период м.02.2016г. в размер на
4589,17лв. за данъчен период м.01.2014г., в размер на 4145,70лв. за данъчен
период м.02.2014г., в размер на 3075,67лв. за данъчен период м.03.2014г., в
размер на 3100,96лв. за данъчен период м.04.2014г., в размер на 3313,39лв. за
данъчен период м.05.2014г., в размер на 4006,04лв. за данъчен период
м.06.2014г., в размер на 5308,19лв. за данъчен период м.07.2014г., в размер на
5455,01лв. за данъчен период м.08.2014г., в размер на 4842,28лв. за данъчен
период м.09.2014г., в размер на 4819,18лв. за данъчен период м.10.2014г., в
размер на 714,87лв. за данъчен период м.11.2014г., в размер на 1373,04лв. за
данъчен период м.12.2014г., в размер на 4643,05лв. за данъчен период
м.01.2015г., в размер на 3177,58лв. за данъчен период м.02.2015г., в размер на
3381,05лв. за данъчен период м.03.2015г., в размер на 6102,22лв. за данъчен
период м.04.2015г., в размер на 4509,91лв. за данъчен период м.05.2015г., в
размер на 1052,31лв. за данъчен период м.06.2015г., в размер на 2728,58лв. за
данъчен период м.07.2015г., в размер на 3322,27лв. за данъчен период
м.08.2015г., в размер на 1284,74лв. за данъчен период м.10.2015г., в размер на
1679,80лв. за данъчен период м.11.2015г., в размер на 2930,44лв. за данъчен
период м.02.2016г.
Определянето
на задълженията за корпоративен данък е също по реда на чл.122 от ДОПК. За
целта е съставена таблица № 8 от ревизионния доклад. При определяне на
данъчната основа за облагане с КД е приспаднат включения ДДС от недекларираните
продажби съобразно извлеченото от програмния продукт, както и е приспадната
надценката определена в размер на 10%, като обобщените данни се съдържат в
таблица № 9 от доклада. Така, за 2014г. са установени неотчетени приходи в
размер на 223717,42лв., с която сума е извършено увеличение на приходите, респ.
разходите са увеличени с 203379,47лв., като в резултат на извършените
преобразувания е определена данъчна основа за облагане – 69406,77лв., спрямо
която е приложена данъчната ставка от 10%, в резултат на което е определено
задължения за КД за 2014г. в размер на 6940,68лв. Аналогично е процедирано и за
2015г., за която са установени недекларирани приходи от 159407,56лв., с която
сума са увеличени приходите за тази отчетна година, респ. разходите са
увеличени със сума в размер на 144916,04лв., в резултат на което новата данъчна
основа за облагане е определена в размер на 15678,95лв., съотв. корпоративният
данък е установен в размер на 1567,90лв.
Ревизионният
акт е законосъобразен.
За
придобиване на необходимата яснота относно ползваните наименования, съдът
намира за необходимо излагането на кратки разяснения, вкл. с помощта на
обясненията от вещите лица, както и известни разяснения относно създадената
организация на работа при търговеца.
Изясни се,
че търговската дейност на дружеството-жалбоподател се извършва в два обекта –
склад на стоковото тържище в гр.Сливен и магазин в гр.Сливен. В склада
функционира една програма с една база данни, а в магазина има същата програма с
друга база данни. Двете бази данни имат еднаква структура, респ. имената на
файловете са еднакви. Файл с наименование SKLDW има както в базата данни на
магазина, така и в базата данни на склада. Това е базов файл, в който са включени всички
доставки и продажби по складове и видове документи. В търговския обект - склад,
който е на стоковото тържище, в него се водят документи с наименование Склад
999 и Склад 1. Съответно – в търговския обект – магазин, се водят документи с
наименование Склад 998 и Склад 2. Всъщност, Склад 999 и 998 са виртуални
(разчетни) такива (първия за склада ,а
втория – за магазина), а Склад 1 и Склад 2 са реални (първия за склада, втория
– за магазина) . Когато се прехвърля стока от склада в магазина, тогава във
файла SKLDW на склада тази стока се изписва, респ. програмният продукт го
приравнява на продажба, съответно – в същия файл SKLDW на магазина, тази стока
идва като доставка. При това движение на стоката записите са само във
виртуалните складове – от 999 към 998. В този случай програмният продукт
генерира проформа-фактура за тази „доставка“. Плащането се води като отложено.
Това е вътрешният оборот между склада и магазина. Органът по приходите го е
отсял и го е извадил в таблица № 2.
Реалните продажби към клиенти всъщност се извършват от Склад 1, когато
се продава от тържището на едро и от Склад 2, когато се продава от магазина.
Именно оборотите от Склад 1 и Склад 2 представляват данните, които се подават
към НАП от дневниците за продажби. От тези два склада 1 и 2 се генерират
данъчни документи с наименование ФАК (фактура) и само при тях на отделен ред
се автоматично се изчислява и изписва
ДДС и именно това са данните, които се декларират пред приходната администрация.
Както се отбеляза по-горе, ревизионният екип всъщност установява наличието на
записи в таблицата SKLDW с наименование ФАК в колоната VID, с код 999 (т.е.
склад 999, за които няма издадена фактура), които остават извън декларирания
оборот от склад 1 и 2. Офертите към клиенти също се генерират от склад 999,
като стойностите им са с включен ДДС и надценка, с издаване на проформа
фактура. Направените оферти също се разпознават от програмния продукт като
доставки, респ. създават се и записи за изписване на стоката. В случай, че
офертата се откаже, по обяснение на пълномощника на страната, оферираната стока
се заприхождава обратно като вид и количество, като в този случай се приравнява
на доставка, но тъй като по същество не представлява доставка, вписва се
доставчик, който хипотетично би могъл да достави такъв вид стока, т.е. това
абсолютно нищо общо няма с реалността едно такова записване по думите на
пълномощника. Върнатата обратно стока се вписва във файл SKLDW 1, който според
производителя на програмата това е файл за покупки, т.е. за всички доставки. В
този файл вещото лице не е открило записи за заприхождаване, които да
съответстват на номера на проформа фактурата. Според пълномощника на страната
не могат да съществуват два документа с еднакъв номер, които да са налични
едновременно във файл SKLDW и SKLDW 1, защото това обърква програмата и защото
не могат да се заприходят с надценката, поради което твърди, че обратното
заприхождаване е било извършвано с напълно произволен номер на документ. Това
обаче влиза в противоречие с друго изявление на пълномощника в с.з. на
13.05.2019г. - Ние никога не сме твърдяли, нито доверителя ми, нито аз като
негов защитник не сме твърдяли, че нереализираните продажби са заприхождавани
обратно. По отношение на плащанията вещото лице по СИЕ констатира, че данните в
създадените за целта файлове в складовата програма не са надеждни, тъй като
всички документи, които се издават от програмния продукт съдържат начин на
плащане, най-често – в брой, дори при неосъществените продажби, както и е
констатирано, че оборотите не съвпадат с оборотите по издадените фактури и
проформа фактурите/складови разписки, както и не съвпадат със счетоводните
обороти на касовите плащания. Установени са многобройни записи за направени
оферти, но според него броят не може да се определи и да се проследят, като при
изслушване в с.з. на 05.11.2018г. посочва - не знам
дали някой може това да го уточни, защото е станал такъв хаос по записванията -
дали е дадено или не е дадено, и за самите тях е станало объркване. Счита
също така, че няма
как да се установи кои са реализираните и кои нереализирани продажби, които са
останали само на ниво оферта.
При
наличието на тези фактически данни следва да се приеме за законосъобразно
преминаването на ревизията към провеждане по особения ред на чл.122 и сл. от ДОПК. Предвид констатацията, че изходящите от склад 999 оферти, за които се
съдържат записи за генериран документ със запис ФАК, за които записи органът по
приходите е установил, че се съпровождат с плащане, то обоснован се явява
извода, че продажби са били извършвани и от склад 999, който по същество остава
извън подаваната информация към НАП за реализираните обороти, като се отчитат
само тези от склад 1 и 2, т.е. разчетният склад не е служил само за разчетни
цели. В този смисъл, записите от склад 999 с наименование ФАК, с основание са
приети като такива, носещи данни за укрити приходи, поради което налице са
основанията по чл.124, ал.1, т.2 от ДОПК.. В случая, хипотезата по т.2 е тясно
обвързана и с основанието по т.4 на същата правна норма. Видно е, че воденото
счетоводство не дава възможност за коректното установяване на основата за
облагане с данъци. За това свидетелстват не само данните за извършвани продажби
с проформа фактури от склад 999, но и в случаите, когато оферти са били
отказвани, то не стана ясно по какъв именно механизъм оферираната стока е била
обратно заприхождавана в склада, което безспорно пряко рефлектира върху
редовното водене на счетоводството, защото макар и разчетен, склад 999, наред
със склад 1, носи данни за складовите наличности, които при тази организация на
работа не винаги са достоверни. Тъй като вещото лице по СТЕ не установи
наличието на записи, които да сочат обратно заприхождаване на стоки по оферти,
които се твърдят да са били отказани, пълномощникът на жалбоподателя възрази
против становището на експерта за начина, по който следва да се търсят тези
записи, но по същество не обясни, респ. не посочи вариант, от който да е видно
как именно е процедирал търговеца в тези случаи. Каза се само, че се въвежда
хипотетичен доставчик, като се избира напълно произволен номер на документ, по
който да стане обратното заприхождаване, но това също не дава необходимата
яснота за този процес, предвид обстоятелството, че офертите са съдържали
надценка, начислен ДДС, за които не става ясно как впоследствие се елиминират
при твърдяното обратно въвеждане на стоката. Не се ангажираха доказателства,
които да установят/онагледят този процес. Резонен остава също така и въпроса
защо офертите оформени в проформа фактури са съдържали множество бройки от един
и същ артикул, предвид обстоятелството, че за оферта е необходима и достатъчна
само една бройка.
По
отношение на преминаването към особения ред на ревизия, пълномощникът на
жалбоподателя възрази, че органът по приходите не е имал компетентност да
определи основата за облагане с ДДС по този ред, поради което счита
ревизионният акт за нищожен в тази част, като се позовава на изпратеното
уведомление № 02002016002656-113-001/13.09.2016г., което не включва
задълженията по ДДС по този ред. Възражението съдът счете за неоснователно, тъй
като при новото провеждане на ревизията след връщането на ревизионната преписка
от горестоящия административен орган, е изпратено ново уведомление по чл.124,
ал.1 от ДОПК № Р-02000217001669-113-001/08.08.2017г., видно от което, в неговия
обхват са включени и задълженията за ДДС, поради което съдът не констатира
твърдяното нарушение.
Съгласно
нормата на чл.124, ал.2 от ДОПК в производството по обжалването на ревизионния
акт при извършена ревизия по реда на чл.122 фактическите констатации в
него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на
основанията по чл.122, ал. 1 е подкрепено със събраните
доказателства. В тази конструкция, в тежест на жалбоподателя е да проведе пълно
насрещно доказване, за да опровергае фактическите констатации по ревизионния
акт. В настоящия случай такова доказване не беше успешно проведено. По същество
страната оспори правилността на изчисленията на органа по приходите, обобщени в
таблица № 2 от ревизионния доклад, касаеща обработените от програмния продукт SKL данни за склада на стоковото тържище, с твърдения за
дублирани обороти. Независимо от първоначалното становище на вещото лице по
СИЕ, че действително цифрите в тази таблица сочат на извод за дублирани
обороти, впоследствие се достигна до извод, че такова дублиране не е налице.
Преди всичко следва да се посочи, че тази таблица не следва да се взема сама за
себе си и не тя определя крайната основа за облагане с ДДС. Тя трябва да се
разглежда и в контекста на таблица № 5 от ревизионния доклад, където всъщност
са изведени окончателните стойности на данъчната основа за всеки от
ревизираните периоди и в която таблица не се наблюдават сочените дублирания на
обороти. В тази връзка съдът съобразява вкл. и становището на вещото лице по
СТЕ, видно от което, като краен резултат стойностите по таблица № 2 са верни, дори и при така
наличните стойности в колона 1 (защото там се оказват включени записите от склад
999, които са с ДДС и записите от склад 1, които са без ДДС, поради което се
констатира сгрешено наименование на колоната), като обяснява и ползвания от
органа по приходите алгоритъм – на база на данните от файл SKLDW, относими за склада на стоковото
тържище, по месеци се сумират всички записи от вид ФАК (продажби) за склад 1 и
склад 999 - колона 1. На база данните от файл SKLDW, но относими за магазина,
по месеци се сумират всички записи от вид СКЛ (доставки от склада) – колона 2,
като тези доставки от склада към магазина се изваждат от оборота (продажбите)
на склада – колона 3, за да не се дублира оборота. В колона 4 от таблицата се
сумират по месеци всички реални продажби от склада, без тези, които са
направени като оферти (вид ФАК и само за склад 1), като сумата се умножава по
1,2, защото продажбите от склад 1 се записват без ДДС. Колона 5 дава разликата
между колона 3 и 4, която представлява стойността на офертите, тези, които са
записани в склад 999, поради което заключението на вещото лице е, че сумите в
таблица № 2, са верни. В този смисъл следва да се приеме, че публичните
задължения за ДДС, както и впоследствие тези за КД, по необходимост обвързани с
фактическите констатации,касаещи косвения данък, са законосъобразно определени.
Друго
възражение на пълномощника на жалбоподателя е, че програмният продукт SKL не е
счетоводен софтуер и не е задължително отделни записи в него да отразяват
реални стопански операции, поради което на извлечената от него информация не
следва да се придава доказателствена сила. Съдът също намери това възражение за
неоснователно. Вярно е, че тази складова програма не е счетоводен софтуер, но
при проследяване и анализ на дейността на търговеца, органът по приходите не е
ограничен само до съобразяване на счетоводния софтуер, респ. не се открива
подобна нормативна забрана Освен това, видно е, че част от записите в този
програмен продукт се ползват именно за декларирането на оборотите пред НАП,
т.е. няма основание да се възприема двоен стандарт - за част от записите
информацията ще бъда счетоводно зачитана, а за друга част – не. Всъщност, в
тази връзка и обясненията на управителя на дружеството са вътрешно
противоречиви, който от една страна е отрекъл издаването на проформа фактури,
което очевидно противоречи на събраните данни, защото т.нар. оферти са били
оформени именно чрез проформа фактура, респ. няма документ, който да носи
наименованието „оферта“, от друга страна е посочил, че от склад 999, от който
освен реално осъществени сделки, са правени и оферти, поискани от клиенти, т.е.
от една страна се признава, че от този склад са били извършвани действителни
продажби, докато установеното по делото
чрез съдебните експертизи сочи, че реални продажби са били извършвани от склад
1 и 2, и само тези данни са били подавани в месечните дневници за продажби пред
НАП.
Позоваването
на Постановление за прекратяване на наказателно производство от 19.07.2019г. на
Окръжна прокуратура Сливен, касаещо настоящия случай, по който е било
образувано следствено дело № 3/18г. на ОСО при ОП Сливен, с данни за
престъпление по чл.225, ал.3, във вр. с ал.1, т.2, във вр с чл.26, ал.1 от НК,
вследствие подадения сигнал от органа по приходите, съдът счете за неотносимо.
Касае се за две напълно самостоятелни и независими едно от друго производства,
развиващи се по различни процесуални правила, преследващи различни цели и по
никакъв начин наказателното производство не влияе върху изхода на ревизионното
производство, за да бъде съобразяван неговия (на наказателното производство)
резултат.
На основание
изложените мотиви, жалбата, като неоснователна, следва да се отхвърли, като
съобразно този изход на процеса в полза на ответната страна следва да се
присъдят разноските по делото в размер на 5072,08лв. (3772,08лв. възнаграждение
за юрисконсулт и 1300лв. възнаграждение за вещо лице), поради което и на
основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Административен съд Бургас, ІХ-ти състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „ЕВРО 2000“ ЕООД, гр.Сливен, ул.“Т.Икономов“ № 4 А против Ревизионен акт № Р-02000217001669-091-001/31.10.2017г., поправен с
Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт №
П-02002017189893-003-001/07.11.2017г., издадени от началник сектор и главен
инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас, частично потвърден с Решение
№ 12/11.01.2018г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Бургас.
ОСЪЖДА
„ЕВРО 2000“ ЕООД, гр.Сливен,
ул.“Т.Икономов“ № 4 А, с ЕИК *********, да ЗАПЛАТИ на Дирекция „ОДОП“ Бургас,
при ЦУ на НАП, сумата от 5072,08лв. разноски по делото.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: