Присъда по дело №4089/2022 на Районен съд - Варна

Мотиви към присъда по НОХД №4089 по описа за 2022г. на ВРС

Производството пред първо инстанционният съд е образувано по депозиран
от Районна Прокуратура-В. обвинителен акт против И.П.С., за това че в
периода от месец ноември 2018 г. до месец май 2022 включително, след като
била осъдена с Решение № 283 от 26.01.2018 г. на ВРС гр. Дело № 3119/2017
г. по описа на ВРС, влязло в сила на 25.07.2018 г., да издържа свой низходящ -
дъщеря си М.-П.К.Г., родена на 18.10.2009 г. - чрез нейния баща и законен
представител К.Г.К. съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 43 месечни вноски по 130 лева,
всичко на обща стойност 5590лева- престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
Производството по делото се проведе при общия ред визиран в НПК.
Участващият в производството представител на ВРП поддържа
предявеното против подс. С. обвинение, счита че същото е доказано с оглед
събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Пледира на
подс. С. за извършеното от нея деяние и да бъде наложено наказание по реда
на чл. 78а от НК.
Подс.С. участва лично в производството, представлява се от процесуален
представител. В хода на досъдебното производство е признала авторството
на деянието.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Подс. И.П.С. и свидетелят К.Г.К. са родители на М.-П.К.Г., родена на
18.10.2009 г.
С Решение № 283 от 26.01.2018 г. на РС В. по гр. дело 3119/2017 г.
влязло в сила на 25.07.2018 г., съдът е предоставил на бащата упражняването
на родителските права по отношение на малолетната М.-П.К.Г., по
местоживеене на бащата, а именно в град В.. Със същото съдебно решение
подс. С. е била осъдена да издържа своята дъщеря М.-П.К.Г., като й заплаща
месечна издръжка в размер на 130 лева, платима до пето число на текущия
месец, чрез бащата на детето свид.К..
Тъй като подс. С. не изплащала своевременно дължимата от нея
издръжка по жалба на К. било образувано ДП № 1338/2018 г. по описа на
Второ при ОД на МВР-В.. В хода на разследването е било повдигнато
обвинение спрямо С. за извършено престъпление по чл.183 от НК. Съгласно
повдигнатото и обвинение за инкриминирания период от 26.01.2018 г. до
10.10.2018 г., подс. С. дължала 15 месечни вноски за дължимата издръжка на
дъщеря си.
На 26.05.2021г. подс.С. е заплатила дължимата издръжка за дъщеря си и
поради това се е възползвала от привилегията на чл. 183 от НК. Досъдебното
производство е било прекратено на основание чл. 183 ал.3 от НК, като
1

постановлението е било обжалвано от свид.К., но същото е било потвърдено
от горестоящите прокуратури.
Тъй като С. не заплащала своевременно дължимите от нея месечни
издръжки за детето си било образувано изпълнително дело №
20218950401853/2021 г. при ЧСИ С., което се основавало на изпълнителен
лист от 05.07.2021 г. на РС-В. с взискател К., длъжник подс. С. и предмет -
дължимата обвиняемата издръжка.
Въпреки, че подс.С. веднъж се е възползвала от привилегията на чл. 183
ал.3 от НК, тя продължила да не изплаща регулярно дължимата за дъщеря и
издръжка, като превеждала със значително забавяне различни суми по
банкова сметка на свид. К.. Същевременно й били удържани парични суми по
изпълнителното производство освен за дължимата издръжка, така и за
разходи, касаещи воденето изпълнителното производство. Всяко едно
плащане след 26.05.2021 г. от С. извършвала със закъснение от минимум два
месеца.
Съгласно назначената по делото СЧЕ подс.С. е изплатила следните
парични суми за издръжка на дъщеря си:

15.10.2019
г.130,00Издръжка за м. 08.2019
17.03.2020
г.
130,00Издръжка за м. 01.2019
17.03.2020
г.
130,00Издръжка за м. 02.2019
17.03.2020
г.
260,00Издръжка за м. 03.2019 и м. 04.2019
17.03.2020
г.
90,00Издръжка за м. 06.2019
07.02.2020
г.
230,00Издръжка м. 10.2019 и м. 01.2020
21.04.2020
г.
130,00Месечна издръжка м. 03.2020
09.03.2021
г.
130,00Издръжка м. 03.2021
22.04.2021
г.
130,00Издръжка м. 04.2021
26.05.2021
Издръжка от м. 08.2017 до м. 10.2018 /15 м. х
2

г.1950,00130,00 лв./
02.08.2021
г.
130,00Издръжка м. 07.2021
03.09.2021
г.
72,30няма основание за кой период е плащането
13.09.2021
г.
434,41няма основание за кой период е плащането
20.09.2021
г.
272,72няма основание за кой период е плащането
24.09.2021
няма основание за кой период е

г
90,00плащането
02.11.2021
няма основание за кой период е

г.
118,20плащането
01.12.2021
няма основание за кой период е

г.
107,23плащането
06.01.2022

г.
1000,00Издръжка от м. 11.2018 до м. 07.2021
31.01.2022
няма основание за кой период е

г.
154,18плащането
03.02.2022
Издръжка от м. 08.2021 до м. 12.2021

г.
650,00/5 м. х 130,00 лв./
01.03.2022
няма основание за кой период е

г.
39,01плащането
04.03.2022
няма основание за кой период е

г.
163,18плащането
31.03.2022
няма основание за кой период е

г.
118,18плащането
29.04.2022
няма основание за кой период е

г.
117,62плащането
30.05.2022
няма основание за кой период е

г.
118,30плащането

Общата изплатена издръжка от страна на подс. С. била в размер на
6895,33лева
3

Според обвинението за целия инкриминиран период от месец ноември
2018 г. до месец май 2022 г., съдържащ 43 дължими месечни вноски по 130
лева или общо в размер от 5590 лева. Илили до момента на плащането на тази
сума подс.С. е изплатила всички дължими издръжки към детето си от
постановяване на първото съдебно Решение до изтичане на инкриминирания
период посочен в ОА. По делото са ангажирани доказателства, че към
настоящият момент подсъдимата редовно изплаща дължимата издръжка на
детето си.
Разпитан в хода на проведеното разследване свид.К. изяснил, че след
влизане на съдебното решение не са постъпвали регулярно издръжки от
майката. От разпита на свид.Константинов и майка му се установи, че
отношенията между тях и подс.С. са крайно обтегнати.
От така изяснената фактическа обстановка е видно, че подс. С. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.183 ал.1 от НК за това, че в в периода от месец ноември 2018 г. до месец
май 2022 включително, след като била осъдена с Решение № 283 от
26.01.2018 г. на ВРС гр. Дело № 3119/2017 г. по описа на ВРС, влязло в сила
на 25.07.2018 г., да издържа свой низходящ - дъщеря си М.-П.К.Г., родена на
18.10.2009 г. - чрез нейния баща и законен представител К.Г.К. съзнателно не
е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно 43 месечни вноски по 130 лева, всичко на обща стойност 5590лева.
Подсъдимата И.П.С. е родена на 09.07.1991 г. в ] Д., живуща в с.Г. обл.
Д., българка, български гражданин, оснс образование, работи, неомъжена,
неосъждана, с ЕГН: **********.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз
основа на обясненията на подсъдимия дадени в хода на съдебното следствие,
показанията на разпитаните в с.з. свидетели – свид. К., както и от
присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по
делото и тези събрани в съдебно заседание. Всички доказателства по делото
са без противоречиви и взаимно допълващи се и обосновават решението на
съда по следните правни съображения:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото
съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с
горното деяние подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпления от общ характер, наказуеми по чл.183 ал.1 от НК,
защото:
- обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи
изпълнение на задълженията на посочени от закона лица да доставят средства
за съществуване на нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да
се издържат от собственото си имущество;
- от обективна страна подсъдимият чрез своето бездействие не е
изпълнил задължението си да заплаща издръжка на свой низходящ по силата
4

на влязло в сила съдебно решение, с което е бил осъден да го издържа на
месечни вноски в определен размер, като неизпълнението на това задължение
е в размер на повече от две месечни вноски – за детето си Мария-Паулета
Георгиева в размер на 43 вноски.
Т.е. изминали са повече от два месеца – 43 месеца през които
подсъдимата не е изплащала сумата предмет на издръжките определени от
съда;
* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице, което
е било осъдено да издържа своя низходяща;
* от субективна страна престъплението е извършено от
подсъдимия с пряк умисъл - тя е предвиждала неизбежното неплащане на
издръжката в размер на повече от две месечни вноски и пряко го е целяла.
Съгласно чл. 82, ал. 1 от Семейния кодекс, родителите са длъжни да
дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си и тази
издръжка се дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите.
Задължението на родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и
безусловно. Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е основния
социален и правен аспект на родителското задължение. Тя е най-важният
случай в системата на задълженията за издръжка въобще и е свързана с
конституционните принципи за особени грижи за децата. Нейната
изключителна обществена значимост произтича от връзката й с развитието на
подрастващите. Именно тази нейна значимост обуславя специфичния режим
на задължението. За съставомерността на деянието по чл. 183, ал. 1 НК е
необходимо от обективна страна издръжката на лицата от кръга на
посочените в нормата да е дължима по силата на влязло в сила решение на
граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от
субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от
дължащото алиментните задължения лице. Издръжката на не навършило
пълнолетие дете е основния социален и правен аспект на родителското
алиментно задължение. Тя е най-важният случай в системата на задълженията
за издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи за особени
грижи към децата. Нейната изключителна обществена значимост произтича
от връзката й с развитието на подрастващите. Именно тази нейна значимост
обуславя специфичният режим на задължението. По смисъла на чл. 76 от ЗЗД
най - обременителното за подсъдимия е задължението му, което като не
изпълни, влече след себе си наказателна отговорност.
Трайно установена е практиката на съдилищата относно
обстоятелството, че не се освобождават от задължението да дават издръжка
лицата, които са трудоспособни и неоправдано не работят (вж. т. IV от
Постановление на Пленума на ВС № 5 от 16.11.1970 г.). Възразяващият, че е в
обективна невъзможност да дава издръжка, е длъжен да установи причините
извън неговата воля, например че изтърпява наказание лишаване от свобода и
5

не може да полага труд през това време. При всички положения обективната
невъзможност да се дава издръжка не погасява правото на издръжка завинаги
и изобщо, а само за времето, докато тази невъзможност продължава. След
като дължащият издръжка е трудоспособен, то независимо че няма доходи,
същият дължи издръжка на детето си поне в минимален размер. Такъв е и
настоящият случай. Това разбиране е отражение на принципа на семейното
право, че родителите са длъжни да издържат децата си до навършване на
пълнолетие, доколкото същото е проявление на основното им задължение да
се грижат за тях.
За ангажиране на наказателната отговорност на извършителя за
престъпно посегателство по чл. 183, ал. 1 НК, е необходимо
инкриминираното неизпълнение на алименти да е съзнателно. Авторът на
деянието преди всичко трябва да е изградил представи за наличието на
съответното задължение и за периода от време, за който не е внесъл
дължимите суми. Безспорно е установено по делото, че подс. С. е съзнавала
своето задължение към детето си, при все че от възникването му тя е плащала
дължимата издръжка със закъснение. Посоченото от нея обстоятелство, че
това се дължи на влошените отношения с бащата на детето и факта, че не и е
била осигурена възможността да се вижда с дъщеря си, не е основание за
отпадане на задължението за изплащане на издръжка. Това са факти даващи
възможност за сезиране на правоохранителните институции при нарушаване
на режима на лични отношение.

По изложените правни съображения подсъдимата следва да бъде
призната за виновна, че е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.183. ал.1 от НК.
Подс.С. сочи в обясненията си, че до тази ситуация е достигнато тъй
като не и е била осигурена възможност да се вижда с дъщеря си и по всякакъв
начин срещите им били ограничавани от страна на бащата и майка му.
Независимо от това обстоятелство което не е обект на разглеждане по
настоящото дело, издръжката се дължи ежемесечно. От показанията и може
да се извлече извод, че тя е съзнавала задължението си да изплаща издръжка,
но по своя воля е бавила вноските, с което е осъществила и състава на
възведеното обвинение.
От субективна страна, деянието е извършено при условията на пряк
умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал задължението си, а от тук и
общественоопасният характер на инкриминираното деяние, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване,
мотивиран от желанието си за задоволяване на лични нужди. По отношение
6

на деянието по чл. 183 ал. 1 от НК подсъдимият се е съгласил с обществено
опасните последици, и вместо дължимата издръжка за период от две години
равняваща се на 43 месечни вноски той не е заплатил нито една вноска. В
съзнанието на дееца са били ясно отразени и обстоятелствата свързани с
конкретният размер, който е дължал като ежемесечна издръжка за
непълнолетното си дете инкриминираните периоди за разгледаното
престъпление, тъй като не се спори, че е била запозната със съдебните актове
по гражданското дело, касаещо постановената издръжка. Съгласно
практиката на върховните съдилища, ненамирането на работа и
нереализирането на доходи, не е деквалифициращо престъплението
обстоятелство, доколкото подсъдимият се установи, че е здрав,
работоспособен. Съдебното решение представлява държавен правосъден акт,
чрез който се установява действителното правно положение и се задължават
страните да съобразяват поведението си с него. Правосъздаващото значение
на решението задължава страните по него да възприемат занапред поведение,
което да отговоря на установеното от съда материално-правно положение. За
това независимо от обстоятелството, че за инкриминирания период
подсъдимият е имал ниски доказани доходи или не е бил трудово ангажиран,
той не е освободен от задължението да доставя издръжка. Позитивното
съществуване на предпоставките по чл. 86 от СК - затрудненото материално
положение, могат да имат за последица изменение или прекратяване на
присъдената издръжка. Последните обаче не освобождават дееца от
задължението да дава издръжка на нуждаещи се от нея близки, в случай, че с
влязъл в сила съдебен акт е осъден да стори това. Влязлото в сила съдебно
решение декларира действително положение, с което всеки субект, към който
е насочено, е задължен да се съобрази. Именно заради това, докато не бъде
постановен нов, влязъл в сила съдебен акт, който променя режима на
родителските права, изменя или прекратява размера на дължимата отнапред
издръжка, подсъдимият е задължен да се съобрази с първоначалното решение.
За настоящият състав е безспорно установено, че всички дължими
издръжки включени в обвинението са изплатени, но със значително
закъснение. В настоящият случай състава на престъплението е осъществен
именно поради неплащането на издръжката през продължителен период от
време, независимо от издължаването и със значително закъснение - повече от
два месеца.
При определянето на наказанието съдът прецени: степента на
обществената опасност на конкретното деяние, която съдът преценява като
невисока с оглед; степента на обществена опасност на дееца - от данните за
личността му може да се направи извод, че той не е личност с висока степен
на обществена опасност; както и подбудите за извършване на престъплението
и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подс.С.:
към момента на извършване на деянието тя не е била осъждана за
престъпления от общ характер. При определяне на наказанието следва да
бъде отчетен и факта, че дължимата издръжка изцяло заплатена.
7

Независимо от изцяло заплатената дължима издръжка по настоящото
обвинение привилегията по чл. 183, ал. 3 от НК не може да бъде приложена с
присъдата. Същата е приложена от прокурора при прекратяване на
воденото д.п. № 1338/2018 г. по описа на Второ при ОД на МВР-В.. Съгласно
Тълкувателно решение № 19 от 27.III.1974 г. по н. д. № 12/74, ОСНК чл. 183,
ал. 3 НК може да бъде приложен и от прокуратурата на досъдебното
производство и доказателство, че дадено лице веднъж се е ползвало от
привилегията на тази разпоредбата може да бъде и постановлението на
прокурора за прекратяване на наказателното преследване. Поради това са
налице основанията за приложение на чл. 78а от НК. В случая са налице
основанията за освобождаване на подс. С. от наказателна отговорност по реда
на чл. 78а от НК и налагане на административно наказание. За
престъплението е предвидено наказание лишаване от свобода до една година
или пробация, причинените с престъплението вреди са възстановени, не са
налице и пречките по чл. 78а, ал. 7 от НК. Причинените с деянието
имуществени вреди, а именно дължимата, но неплатена за посочения период
издръжка е възстановена преди приключване на съдебното следствие, видно
от представените пред съда платежни нареждания, и не са налице и
ограниченията на чл. 78а, ал. 7 от НК за приложение на този процесуален
институт, преценени към дата на деянието.
При индивидуализация на наказанието съда отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства чистото съдебно минало, добрите
характеристични данни, направеното самопризнание и заплащането на
дължимата издръжка за детето. Липсват отегчаващи отговорността
обстоятелства.
Предвид на това съдът намира, че са изпълнени материалноправните
изисквания за приложение на чл. 78а от НК, поради което и освободи подс.С.
от наказателна отговорност, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК и наложи
за извършеното престъпление административно наказание глоба. При
обсъждане размера на глобата, съдът отчете предвидените в чл. 78а, ал. 1 от
НК размери на административното наказание, както и смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства, в частност доброто процесуално
поведение, изразеното съжаление, причините довели до извършване на
престъпното деяние.
При това съдът намери, че наказание глоба дори в минимален размер,
а именно 1000/хиляда/ лева се явява от една страна съответно на степента на
обществена опасност на извършеното, с оглед изложените по-горе
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, а от друга достатъчна
за постигане на целите по чл. 36 НК.
Мотивиран от горното,съдът постанови присъдата си.

Съдия:
8

Номер на акта:	291
Дата:	29 ноември 2023 г. (в сила от 15 декември 2023 г.)
Съдия:	Сияна Генадиева

Дело:	20223110204089
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	13 октомври 2022 г.

Присъда по дело №4089/2022 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите