Р Е Ш Е Н И Е
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали
в открито заседание на двадесет и
втори декември през две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мелиха Халил като разгледа докладваното
от съдия Шефки адм. дело № 306 по описа за 2020 г. на КАС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.145 и сл.
от АПК, във вр. с чл.76,
ал.3 от Закона за здравното осигуряване.
Образувано е
по жалба от МБАЛ “Д-р Атанас Дафовски”
АД, *** срещу Заповед за налагане на санкции
№РД-21-160/04.09.2020 г., издадена от директора на РЗОК - Кърджали, в частта й по
т.1, т.7, т.9 и т.11, с която на жалбоподателя е наложена финансова неустойка от по 200 лв. за нарушения на НРД МД за 2018 г. и Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/.
Жалбоподателят намира
оспорената заповед за незаконосъобразна, като постановена при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон. Твърди, че дейностите, за случаите, описани в т.1, т.7, т.9
и т.11 от заповедта, са действително извършени и то при спазване на
изискванията на НРД 2018 и ЗЗО. Счита, че са спазени изискванията за
хоспитализация и дехоспитализация на пациенти, според
диагностично-лечебния алгоритъм на съответните клинични пътеки. Сочи, че в заповедта
на директора на РЗОК, въз основа на която е извършена проверката, не е визиран периодът,
за който да бъде
проверена дейността на лечебното заведение
/ЛЗ/. В с.з., чрез процесуалния си представител,
навежда довод и за маловажност на случаите по т.7 и т.9 от заповедта, като
счита, че се касае за технически пропуск при оформянето на епикризите.
Иска отмяна на заповедта в оспорените й части. Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът
– Директорът на РЗОК Кърджали, чрез процесуалния си представител - юк. С., оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна.
Сочи, че оспорената заповед е законосъобразна,
като издадена при спазване на
материалния закон и административнопроизводствените
правила. Счита, че процесните нарушения са
доказани. Твърди, че липсата на точен период в заповедта за извършване
на проверката не е процесуално нарушение, поради липсата на такова задължение
за административния орган. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
жалбата.
След
като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, настоящият
съд прие следното:
Със Заповед №РД-20-55/02.03.2020г.
на директора на РЗОК - Кърджали, е наредена пълна проверка по изпълнение
на НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г. и Индивидуалния договор №***/***г.,
сключен с дружеството. Определен е и съставът на проверяващите служители като е
предвидено проверката да се извърши в периода 02.03.2020-30.04.2020г. Със
Заповед № 20-96/14.05.2020г. на директора на РЗОК-Кърджали, крайният срок за
извършване на проверката е променен на 15.07.2020 г., като е изменен и съставът
на проверяващите служители от РЗОК-Кърджали.
Във връзка с извършената
проверка е изготвен протокол № ***/*** г. от контрольори при РЗОК Кърджали. По
отношение на дейността на лечебното заведение за месец януари 2020 г., са
описани нарушения на изискванията за работа с медицинска документация и на
условията и реда за оказване на медицинска помощ, в т.ч. и по отношение на
случаите, описани в т.1, т.7, т.9 и т.11 от заповедта. За установените
нарушения е изготвен и доклад с изх.№***/*** г.
от проверяващия екип.
На 14.07.2020 г., в РЗОК Кърджали е постъпило възражение от ИД на МБАЛ “Д-р
Атанас Дафовски” АД, срещу констатациите, съдържащи се в т. 2.6 от
протокол №***/*** г., касаещи ЗОЛ А. Р. Б. с ИЗ ***.
С писмо изх.№29-98-26/21.07.2020 г., директорът на РЗОК - Кърджали изпратил
спора на арбитражната комисия на РЗОК- Кърджали. Арбитражната комисия по чл.75 от ЗЗО, се е произнесла с Решение №6/04.08.2020 г., с което единодушно приела, че е
налице нарушение и потвърдила констатациите на контрольорите-длъжностни лица в
РЗОК-Кърджали. В решението е прието, че данните от Болничната информационна
система /БИС/ установяват изпълнението на отчетената диагностична
процедура-изследване на кръв, но липсват доказателства за приложен оригинален
документ за извършеното изследване към ИЗ.
Въз основа на горното
и на основание чл.76, ал.2, чл.55, ал.2, т.2, т.3, т.5 и т.6б от Закона за
здравното осигуряване; чл.424, ал.1 от НРД за МД 2020-2022г.; чл.400, ал.3 и
чл.402, ал.3 от НРД МД за 2018г. е издадена и Заповед за налагане на санкции №РД-21-160/04.09.2020 г., предмет на настоящия процес, с която на дружеството - жалбоподател е
наложена санкция - финансова неустойка от по 200 лв. за всяко едно
от описаните в т. 1, т. 7, т.9 и т. 11 от заповедта, нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ /т.1/ и на установените
изисквания за работа с медицинска документация /т.7, т.9 и т.11/. Заповедта е
получена на 18.09.2020 г., от упълномощено от адресата лице, а жалбата срещу нея е
подадена на 02.10.2020 г., пред органа, чийто акт се оспорва.
При
така описаните факти, съдът прави следните изводи:
Жалбата е допустима, като
подадена в срок, срещу подлежащ на оспорване акт и от лице с правен интерес от
оспорването.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Оспореният акт е издаден от компетентен орган – директора на РЗОК Кърджали,
който по силата на чл.74, ал.5 от ЗЗО, разполага с правомощието да издава
заповеди за налагане на санкция.
При извършената проверка не се констатираха и съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, водещи да незаконосъобразност на оспорения акт, тъй като такива биха били
нарушенията, които ако не бяха допуснати би се стигнало до друго решение на спорния
въпрос.
На първо място, оспорената заповед съдържа относимите
за издаването й фактически и правни основания. Описанието на фактите и обстоятелствата
е достатъчно ясно и подробно и съответства на правните основания за издаването на
заповедта. От своя страна, проверката
е извършена от контрольори от РЗОК - Кърджали, определени със заповед на нейния директор, съобразно изискването на чл.72,
ал.2 ЗЗО и чл.11, ал.1 от Инструкция № РД-16-31 от 23.06.2016 г. за условията и реда за осъществяване на контрол
по чл. 72, ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от ЗЗО.
Заповедта има и необходимото съдържание, съгласно посоченото в чл.11, ал.2 от горната
Инструкция. Периодът, за който се проверява дейността на лечебното заведение, не
е част от задължителното съдържание на тази заповед, като този период е посочен
в съставения протокол № ***/*** г. Във връзка с изложеното, неоснователни са възраженията
на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
В т.1 от процесната заповед е описано нарушение на условията и реда за
оказване на медицинска помощ при отчетен случай по КП №1 „***“, изразяващо се в
липсата на индикации за хоспитализация на ЗОЛ С. Г. А., по горната КП. От
приетите по делото доказателства /л.69-83/ и
от заключението на вещото лице - д-р Т., което съдът кредитира, като
обективно и компетентно, посочените в медицинската документация оплаквания - ***,
са индикации за хоспитализацията на горното ЗОЛ по КП №1. По изложените
съображение не е налице визираното в т.1 от заповедта нарушение, а в
тази й част заповедта е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
В т. 7, т.9 от процесната
заповед са визирани нарушения на изискванията за работа с медицинска документация,
установени в чл.287,ал.3,т.8 и чл.289,т.15 от НРД МД 2018, приложими на
основание §8, ал.2 НРД МД 2020-2022г. Посочено е, че в описаните случаи,
касаещи ЗОЛ С. З. И. /т.7/ и Ш. Е. И. /т.9/, в изготвените епикризи
не е отразена информация за проведено лечение с *** /в случая по т.7/ и *** /в
случая по т.9/.
Съгласно § 8,
ал.2 от ПЗР на НРД МД 2020-2022г., през месеците януари и февруари на 2020
г. дейностите в болничната медицинска помощ се извършват по реда на НРД за медицинските
дейности за 2018 г.
В разпоредбата на
чл.287, ал.3, т.8 от НРД МД 2018 се
съдържа изискване, издаваната при дехоспитализацията
епикриза да съдържа и терапевтична схема –
задължително вписване на използваните в хода на лечението на ЗОЛ вид лекарства.
Според чл.289, т.15 от НРД МД 2018 на документиране
в хода на хоспитализацията подлежат и използваните в хода на лечението на ЗОЛ
лекарства (вид, доза – еднократна и/или дневна, курс на лечение) задължително
се отбелязват в лекарствен (осигурени от изпълнителя на БМП) и температурен
и/или реанимационен лист на пациента и в ИЗ; в епикризата се отразява информация за проведеното
лекарствено лечение.
Установи се от приетите по делото доказателства /л.86,
л.89 и л.221/, както и от заключението на вещото лице д-р Т., че по време на
хоспитализацията си в лечебното заведение, ЗОЛ С. З. е била лекувана с
препарата ***, както и че проведеното с горния медикамент лечение,
не е отразено в епикризата на пациента. Установи се също така от ИЗ №***, в т.ч. и епикризата на ЗОЛ Ш. Е. И., че по време на
хоспитализацията му в ЛЗ, в периода от 04.01.2020г до 13.01.2020г., пациентът е
бил лекуван с препарата ***
/л.93/, но проведеното с горния медикамент лечение, не е отразено в изготвената
епикриза.
При така установеното, съдът намира, че в случая,
изпълнителят на болнична помощ е нарушил изискването за вписване в епикризата на всички лекарства, използвани в хода на
лечението на ЗОЛ. Административният орган правилно е
посочил и нарушените разпоредби, относими към
конкретните случаи, както и санкционните такива, поради което, в тези й части,
заповедта е съответна на материалния закон.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя за маловажност на двата случая. Действително, според
§1, т.4.2, в.“в“ от ДР на НРД МД 2018, техническите грешки в
медицинската документация са определени като маловажни случаи. Липсата на
информация за проведеното лекарствено лечение в изготвената епикриза
обаче, не може да се приеме за техническа грешка, каквато би била налице при
явното несъответствие между отразените в епикризата
данни и действителното положение, установимо от
останалата медицинска документация. При техническата грешка става въпрос за
неправилно отразяване на данни, докато въпросните случаи касаят липса на реквизит. Описаното в заповедта, не попада и в другите
хипотези на §1,т.4.2 ДР НРД МД 2018, изброяващи маловажните случаи на
нарушения, при които наказващият орган
не налага наказание: липса на подпис на декурзус от
лекуващ лекар; липса на декурзус в почивни дни на
нетежко болни; както и липса на печат върху епикризата.
Правилно е наложена и санкция за описаното в т.11 от заповедта нарушение
на
установените в чл.289, , т.6 от НРД МД
2018, изисквания за работа с медицинска документация, при отчетен случай по КП
№50.1 „***“ на ЗОЛ А. Р. Б., изразяващо се в това, че оригиналният документ от
извършеното изследване на кръв /ПКК/, не е приложен към ИЗ на пациента.
Според посочената като нарушена разпоредба на чл.289, т.6 от НРД МД 2018,
приложим на основание §8, ал.2 от НРД МД 2020-2022, всички медико-диагностични
изследвания, извършени в хода на хоспитализацията, се обективизират
само с оригинални документи, които задължително се прикрепват към ИЗ; в случай
че оригиналните документи са необходими на пациента за продължение на
лечебно-диагностичния процес или за експертиза на здравословно състояние, това
се вписва в ИЗ срещу подпис на пациента и в епикризата.
От приетите по делото доказателства /л.98-105/, се
установява, че към приложената по делото ИЗ №*** на ЗОЛ А. Р. Б., действително не
е прикрепен изискуемият документ от
извършеното на пациента изследване на кръв /ПКК/, поради което соченото в заповедта нарушение на чл.289, т.6 НРД МД
2018, е налице.
По изложените съображения, съдът намира, че са налице основания за отмяна на
оспорената заповед на директора на РЗОК –
Кърджали, в частта й, с която е наложена финансова неустойка в размер на 200
лв., за нарушението, визирано в т.1. По
отношение на останалата част, за
нарушенията по т.7, т.9 и т.11 от заповедта, не са налице основанията по чл.168, ал.1, във вр. с чл.146 АПК, за отмяна на оспорения акт, поради което
жалбата следва да се отхвърли, като неоснователна.
При този изход на делото и направеното от жалбоподателя искане за
присъждане на разноски, такива следва да бъдат присъдени съобразно уважената
част от жалбата. При направени от жалбоподателя разноски, общо в размер на 450 лв.,
от които 50 лв. за д.т. и 400 лв. за възнаграждение на вещото лице, ответникът
следва да бъде осъден за заплати на жалбоподателя деловодни разноски в размер
на 112 лв.
Ето защо и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на санкции №РД-21-160/04.09.2020 г., издадена от директора
на РЗОК - Кърджали, в частта й, с
която на МБАЛ “Д-р Атанас
Дафовски” АД, ***, ЕИК ***, е
наложена финансова неустойка в размер на 200 лв., за нарушението, констатирано
в т.1 от заповедта.
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на МБАЛ “Д-р Атанас
Дафовски” АД, ***, ЕИК ***, в
останалата й част.
ОСЪЖДА РЗОК, гр.Кърджали да заплати на МБАЛ “Д-р Атанас Дафовски” АД, ***, ЕИК ***, разноски по делото
в размер на 112 лв.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: