№ 47
гр. Велико Търново, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Колева
при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА
като разгледа докладваното от Ирена Колева Търговско дело №
20214100900052 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Подадена е искова молба от "АСВ" ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
град С, Столична община, район Л, бул."Д.П.Д" № ..., чрез пълномощник – юк И.Н, срещу
ПЛ. П. АС., ЕГН **********, с адрес с.К, ул."А.С" № .... Ищецът твърди, че на 25.02.2016г.
между "У.К.К.Ф" ЕАД, в качеството му на кредитор и ответника, като кредитополучател,
бил сключен договор за потребителски паричен кредит № 2172495 при спазване
разпоредбите на ЗПК и ОУ, при които кредиторът предоставял потребителски кредити, по
силата на който на ответника бил предоставен паричен кредит в размер на 50 000 лв.,
преведен на същата дата. Посочва, че страните по договора постигнали съгласие общият
размер на главницата да бъде 51 500 лв., включваща чистата стойност на кредита и таксата
на разглеждането му, която обща сума ответникът се задължил да върне на 120 равни части,
включени в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска, ведно с начислените
лихви и разноски, съгласно изготвен погасителен план. Страните постигнали съгласие
кредитополучателят да бъде включен в Групова застраховка, по която била договорена
застрахователна премия в размер на 2 570.40 лв., разделена на 120 месечни плащания,
дължими на падежните дати на съответните месечни погасителни вноски. Излага, че
съгласно постигнатите договорености между страните усвоената парична сума по кредита за
срока на действие на договора се олихвявала с възнаградителна лихва в общ размер от 38
188.55 лв., поради което общата сума, която ответникът се задължил да върне на кредитора
възлизала на 89 688.55 лв. на 120 бр. анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в
1
размер на 747.41 лв., първата от които дължима на 14.03.2016г., а последната на 14.02.2026г.
Твърди, че кредитополучателят не изпълнявал задължението си да заплаща в срок
погасителните вноски и кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на основание чл.12
ал.2 б.“а“ от ОУ, неразделна част от договора – поради неплащане в срок на погасителните
вноски по кредита. Излага, че съгласно ОУ към договора ответникът дължи и обезщетение
за забава в размер на законната лихва за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената
дължима главница. Сочи, че на 20.05.2020г. бил подписан Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 02.11.2018г., сключен между "У.К.К.Ф" ЕАД и „АСВ“ ЕАД, по
силата на който вземането на първото дружество от ответника по процесния договор за
кредит било прехвърлено на „АСВ“ ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, вкл. всички лихви, такси, комисионни и др. разноски. Излага, че
дружеството разполагало с изрично пълномощно от цедента за уведомяване на длъжниците
по реда на чл.99 ал.3 ЗЗД. Твърди, че ответникът бил уведомен по този ред за извършената
цесия и за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането по договора с уведомително
писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-УКФ/2172495, връчено му чрез ЧСИ Ивелина Цанкова на
22.12.2020г. Моли представеното с ИМ копие на уведомление за извършената цесия да бъде
връчено на ответника ведно с ИМ и приложенията й и в случай, че последният оспори
надлежното съобщаване на цесията и уведомяването му за обявяване на предсрочна
изискуемост на непадежиралите към датата на подаване на ИМ главници по вноски от № 63
до № 120 вкл., съгласно погасителен план към договора, този факт да бъде съобразен от съда
на основание чл.235 ал.3 ГПК. Прави искане за осъждането на ответника да му заплати
незаплатените и дължими по договора за потребителски паричен кредит № 2172495 суми –
главница в размер на 39 089.32 лв., възнаградителна лихва за периода от 14.09.2019г. до
20.05.2020г. в размер на 2 700.95 лв. и обезщетение за забава за периода от 01.08.2020г. до
датата на подаване на ИМ в съда в размер на 1 256.66 лв., както и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на ИМ до окончателното плащане.
Съдът, след като взе предвид изложените от ищеца фактически обстоятелства, на които
основава претенциите си и формулирания петитум, квалифицира правно предявените
обективно съединени искове по чл.79 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В срока по чл.367 ГПК ответникът е подал писмен отговор на ИМ, в който оспорва
ищцовото твърдение, че договорът за цесия е породил правно действие спрямо него, тъй
като бил уведомен за цесията от новия, а не от стария кредитор. Оспорва датата на
съставяне на представеното по делото пълномощно, с което цедентът е упълномощил
цесионера да извършва уведомяване на длъжниците по чл.99 ал.3 ЗЗД, като твърди, че то
няма достоверна дата. Твърди, че банката-кредитор не е изразила воля за предсрочна
изискуемост на вземането по процесния договор, както и че предвид липсата на изрично
упълномощаване на ищеца от страна на цедента за обявяване предсрочна изискуемост на
вземането, изпратеното и съобщено на 22.12.2020г. уведомление не може да произведе
действие.
2
В законоустановения срок е постъпила допълнителна ИМ от ищеца, в която същият
оспорва изложените в отговора фактически и правни твърдения. Поддържа изложените в
ИМ обстоятелства за надлежно уведомяване на ответника за цесията и за настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита.
В отговора на допълнителната ИМ ответникът поддържа направените в отговора
възражения.
В съдебно заседание не се явява представител на ищцовото дружество. Постъпило е
писмено становище, чрез процесуалния представител на същото, в което се поддържат
предявените искове и се излагат подробни правни доводи относно неговата основателност.
Ответникът не се е явил в съдебно заседание и не е изпратил свой представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Представен е договор за потребителски паричен кредит № 2172495 от 25.02.2016г.,
сключен между "У.К.К.Ф" ЕАД и ПЛ. П. АС., по силата на който дружеството се задължило
да предостави на ответника паричен кредит в размер на 50 000 лв. със срок на издължаване
от 120 месеца на месечни анюитетни вноски, включващи главница, възнаградителна лихва,
такса за разглеждане на кредита в размер на 1 500лв. и договорена застрахователна премия в
размер на 2 570.40 лв. за целия срок на договора, при ГЛП 11.49 % и ГПР 13.74%.
Ответникът – кредитополучател, от своя страна, поел задължението да погасява ежемесечно
на падежната дата /14-то число от месеца/ погасителните вноски, всяка в размер на 747.41
лв., с краен срок за погасяване на кредита - 14.02.2026г. Видно от преводно нареждане от
25.02.2016г. сумата от 50 000 лв. била преведена по банкова сметка на ответника, посочена
от него при сключване на договора. Между страните било уговорено, че кредиторът има
право да прекрати едностранно кредитното правоотношение с потребителя и да обяви
всичките си вземания по предоставения кредит, в т.ч. изтекли и непогасени вноски,
остатъчна главница, остатъчни лихви, лихви за забава, такси и комисионни, за предсрочно
изискуеми в пълен размер при допуснато просрочие и/или неплащане на две
последователни погасителни вноски по кредита /главница и лихви/ при условие, че
допуснатите неизпълнения не бъдат отстранени и просрочените вноски не бъдат погасени в
двуседмичен срок, считано от падежа на погасителната вноска /чл.12 ал.2 б.“а“ от ОУ за
отпускане на потребителски кредит от "У.К.К.Ф" ЕАД/.
Видно от Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от
20.05.2020г. към Рамков договор от02.11.2018г., между "У.К.К.Ф" ЕАД, от една страна като
цедент и "АСВ" ЕАД, от друга страна като цесионер, е постигнато съгласие за прехвърляне
на необслужвани вземания за период от над 180 дни просрочие на първото дружество по
договори за потребителски кредити, сключени с ФЛ, описани в Приложение № 1, неразделна
част от договора. В последното под № 433 е записано вземането от ответника по процесния
договор за потребителски кредит с посочен общ размер на задължението към датата на
цесията – 41 828.83 лв. Договорът съдържа клауза, съгласно която цедентът упълномощава
3
цесионера, а последният от своя страна се задължава от името на цедента да изпрати
писмени уведомления до длъжниците, вземанията от които са предмет на цесията, съгласно
чл.99 ал.3 ЗЗД. Приложено е пълномощно, по силата на което ищцовото дружество,
цесионер по договора за прехвърляне на вземания, било упълномощено от цедента да
извършва това уведомяване, включително и на ответника в настоящото производство.
По делото са представени 2 бр. уведомления от "У.К.К.Ф" ЕАД, чрез "АСВ" ЕАД, от
29.05.2020г. и от 17.11.2020г., адресирани до ответника, в които ясно и недвусмислено е
посочено, че е налице сключен договор за цесия между посочените по-горе дружества, че
вземането на цедента срещу А. е предмет на този договор, поради което кредитор спрямо
него от датата на получаване на уведомлението е „АСВ” ЕАД и е посочен общия размер на
задължението. И двете уведомления съдържат покана за изпълнение на задължението по
договора, като с уведомлението от 17.11.2020г. на ответника е предоставен 15-дневен срок
за изпълнение. И двете уведомления са надлежно връчени на ответника съответно на
03.06.2020г. и на 22.12.2020г.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, приета от съда и
неоспорена от страните, сумата по процесния договор за кредит е била преведена от
"У.К.К.Ф" ЕАД на ответника по посочената в договора банкова сметка на 25.02.2016г.,
последната сума по договора е платена на 31.01.2020г. с падеж на вноската 14.10.2019г., а
след сключване на договора за цесия е извършено плащане на сумата от 1 000 лв. на
29.05.2020г., с която е погасена част от дължимата договорна лихва. Според вещото лице
задължението на ответника по процесния договор за кредит възлиза на сумата от 42 046.93
лв., включваща 39 089.32 лв. главница, 1 700.95 лв. – договорна лихва за периода от
14.09.2019г. до 20.05.2020г. и 1 256.66 лв. – лихва за забава за периода от 20.05.2020г. до
01.11.2020г.
С оглед на така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Събраните по делото писмени доказателства установяват по категоричен начин, че
между "У.К.К.Ф" ЕАД и ответникът ПЛ. П. АС. е възникнало правоотношение по договор за
потребителски паричен кредит № 2172495, сключен на 25.02.2016г., по силата на който
посоченото дружество, като заемател /кредитодател/ предоставило на ответника, като
заемополучател /кредитополучател/ кредит в размер на 50 000 лв. срещу задължението на
последния да върне същия на 120 анюитетни месечни вноски, всяка в размер на 747.41 лв., с
падеж 14-то число на месеца, първа погасителна вноска на падеж 14.03.2016г. и последна на
14.02.2026г., включваща и договорена застрахователна премия за целия срок на договора в
размер на 2 570.40 лв., и такса за разглеждане на кредита в размер на 1 500 лв., разделени на
равни месечни вноски с падежи съответните падежни дати но месечните погасителни
вноски по кредита. Представеното по делото преводно нареждане и заключението на
съдебно-счетоводната експертиза еднопосочно установяват факта на усвояване на кредита
от страна на ответника чрез превод на предоставената му парична сума по посочената в
договора банкова сметка, на която той е титуляр. Кредитополучателят е заплатил част от
4
главницата, договорната лихва и застрахователната премия, както и лихвата за забава
поради просрочване на месечни погасителни вноски. На 31.01.2020г. е извършил частично
погасяване на вноска по кредита с падеж 14.10.2019г. и на 20.05.2020г. е извършил плащане
в размер на 1000 лв., с което е била погасена частично дължимата към този момент
договорна лихва в размер на 2 700.95 лв. По делото не се твърди и не са ангажирани
доказателства за заплащането на други суми след посочената дата.
Ищецът претендира да е носител на вземания, произтичащи от процесния договор за
потребителски кредит, които е изкупило от "У.К.К.Ф" ЕАД. От доказателствата по делото се
установява, че между двете дружества е бил сключен Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 20.05.2020г. към рамков договор между същите страни от
02.11.2018г., по силата на който "У.К.К.Ф" ЕАД е прехвърлило на ищеца вземането си от
ответника по представения по делото договор за кредит. В Приложение № 1 към договора за
цесия вземането е индивидуализирано по основание и по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.99 ал.3 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи
на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него
документи, които установяват вземането. Следователно действието на договора за цесия
между страните по него настъпва по силата на постигнатото помежду им съгласие. По
отношение на длъжника и третите лица обаче прехвърлянето на вземането има действие от
деня, когато то бъде съобщено на длъжника от предишния кредитор – чл.99 ал.4 от ЗЗД. За
да породи действие сключеният между цедента и цесионера договор за прехвърляне на
вземане от 20.05.2020г., цесията трябва да бъде съобщена на длъжника от предишния
кредитор. До изпълнение на изискванията по чл.99 ал.3 от ЗЗД, цедентът остава титуляр на
вземането спрямо него. Видно е от постигнатите между страните уговори по договора за
цесия, че цедентът се е задължил да упълномощи изрично цесионера за изпращане на
писмени уведомления до длъжниците съобразно горепосочената разпоредба. С ИМ е
представено и надлежно изрично пълномощно съобразно уговореностите между страните.
До ответника е било изпратено уведомление за прехвърляне на вземането, изхождащо от
цедента чрез неговия пълномощник ищцовото дружество, надлежно връчено на ответника
/лично/ на 03.06.2020г. Предвид направеното оспорване на посоченото пълномощно с
възражението, че същото няма достоверна дата, то факта на представянето му по делото
ведно с ИМ и съответно връчването й на ответника, едновременно с това пълномощно и
уведомлението за извършената цесия, обосновава извод за осъществено надлежно
съобщаване на цесията съгласно чл.99 ал.3 ЗЗД, което следва да бъде съобразено от съда
като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание
чл.235 ал.3 ГПК. По изложените съображения, съдът счита, че процесната цесия има
действие за ответника и тъй като същият не твърди да е извършвал плащания на процесната
сума, то ищецът се явява носител на това вземане.
Вземането,произтичащо от договор за кредит, става изискуемо преди срока, ако
кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване
на ИМ, като той трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост,
5
доколкото това волеизявление представлява упражняване на правото за едностранно
изменение на договора, поради което следва да достигне до другата страна по него.
Волеизявлението на кредитора следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа
ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл.60 ал.2 от ЗКИ или на обстоятелства,
уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото си. В писмения
документ кредиторът може да определи и срок за изпълнение на задължението, но във
всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е
изрично и недвусмислено. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на
връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са били налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта. На
представените по делото уведомления, достигнали до ответника, освен съобщение за
извършената цесия, е придаден характер на покана за доброволно изпълнение на целия
остатък от кредита, но липсва изрично изявление на кредитора, че ще счита остатъка от
кредита за предсрочно изискуем поради наличието на конкретни обективни предпоставки за
обявяване на изискуемостта. В този смисъл не е налице надлежно упражняване на правото
на кредитора да обяви вземането по кредита за предсрочно изискуемо. Законодателят не
предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по
договорните правоотношения. Ако потестативното право на кредитора да направи кредита
предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на ИМ, но упражняването
на това право се осъществи в ИМ, то този факт, който е от значение за спорното право,
следва да бъде съобразен от съда на основание чл.235 ал.3 ГПК. В случая, изявлението на
ищеца за обявяване на кредита за предсрочно изискуем ясно е инкорпорирано в ИМ, поради
което същото е породило правни последици с връчването на 28.06.2021г. на препис от ИМ и
приложенията към нея лично на ответника – кредитополучател, доколкото са налице и
предвидените в договора за кредит обективни предпоставки по чл.12 ал.2 б.“а“ от ОУ -
допуснато просрочие и неплащане на повече от две последователни погасителни вноски по
кредита.
Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, след 31.01.2020г., когато
е погасена частично вноска с падеж 14.10.2019г. и след 29.05.2020г., когато е погасена част
от договорна лихва, не са извършвани плащания по кредита и неплатената главница по
договора е общо 39 089.32 лв. Последната включва непогасена главница по вноските с
настъпил падеж преди подаване на настоящата ИМ /от 14.11.2019г. до 14.04.2021г./,
главницата, дължима предвид настъпилите падежи на месечните вноски след подаване на
ИМ /11.05.2021г./ до настъпване предсрочната изискуемост на кредита и уведомяването на
кредитополучателя /28.06.2021г./ и останалата част от главницата по всички погасителни
вноски до края на срока на договора, която е обявена за предсрочно изискуема, считано от
28.06.2021г.
По отношение на периода на дължимост на възнаградителната лихва съдът намира
претенцията за доказана за периода 14.01.2020г. - 20.05.2020г. Видно от експертното
заключение към 14.09.2019г. е налице просрочие на задължението за възнаградителна лихва.
6
За краен момент на дължимост на същата съдът определя датата на предсрочната
изискуемост - 28.06.2021г., но доколкото не е поискана такава до този момент, а до
20.05.2020г., то претенцията на ищеца следва да бъде уважена до тази дата, така, както е
предявена, а по размер, след съобразяване на извършеното от ответника плащане на
29.05.2020г., установено от експертното заключение и представената от ищеца справка за
дължими суми, до сумата от 1 700.95 лв. В останалата част до пълния предявен размер от
2700. 95 лв. и за периода от 14.09.2019г. до 14.12.2019г. предявеният иск за заплащане на
възнаградителна лихва следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Обезщетението за забава се претендира и е дължимо на основание чл.12 ал.1 от ОУ към
договора, независимо от това настъпила ли е или не предсрочната изискуемост на целия
кредит. Уговорката в посочената разпоредба е, че в случай на забава в плащанията на
дължимите от кредитополучателя суми, освен всички просрочени и незаплатени месечни
суми, същият дължи и обезщетение в размер на годишната законна лихва, разделена на 360
дни за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената главница. За исковия период
ищецът е претендирал такава в размер на 1 256.66 лв., съответен на изчисления от вещото
лице.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ищцовата претенция за
разноски също следва да бъде уважена и в тежест на ответника присъдени сторените от
ищеца разноски по делото за заплатена държавна такса – в размер на 1 681. 88 лв., за
възнаграждение на вещото лице – в размер на 250 лв. и за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 360.00 лв., определено с оглед фактическата и правна сложност на делото на
основание чл.78 ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП вр. чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съразмерно с уважената част от исковете.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПЛ. П. АС., ЕГН **********, с адрес с.К, ул."А.С" № ... ДА ЗАПЛАТИ на
"АСВ" ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление град С, Столична община, район
Л, бул."Д.П.Д" № ..., сумата от 39 089.32 /тридесет и девет хиляди осемдесет и девет лева и
тридесет и две стотинки/ лв., представляваща незаплатена и дължима главница по договор
за потребителски паричен кредит № 2172495/25.02.2016г., сумата от 1 700.95 /хиляда и
седемстотин лева и деветдесет и пет стотинки/ лв. – възнаградителна лихва за периода от
14.01.2020г. до 20.05.2020г., сумата от 1 256.66 /хиляда двеста петдесет и шест лева и
шестдесет и шест стотинки/ лв. – обезщетение за забава за периода от 01.08.2020г. до датата
на подаване на ИМ – 11.05.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на ИМ до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
заплащане на възнаградителна лихва по договора за потребителски паричен кредит №
2172495/25.02.2016г. за сумата над 1 700.95 лв. до пълния предявен размер от 2 700.95 лв., за
7
разликата от 1 000 лв., и за периода от 14.09.2019г. до 14.12.2019г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ПЛ. П. АС., ЕГН **********, с адрес с.К, ул."А.С" № ... ДА ЗАПЛАТИ на
"АСВ" ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление град С, Столична община, район
Л, бул."Д.П.Д" № ..., направените по делото разноски за заплатена държавна такса – в
размер на 1 681. 88 /хиляда шестстотин осемдесет и един/ лв., за възнаграждение на вещото
лице – в размер на 250 /двеста и петдесет/ лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 360.00 /триста и шестдесет/ лв.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Велико Търново в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от същото, на основание чл.7 ал.2 от ГПК, да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
8