№ 471
гр. Варна, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на девети ноември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20203100901365 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. ИЛ. Ш. от
гр.Варна, срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Изгрев, ж.к. Дианабад, бул.Г.М.Димитров №1, с която е предявен иск с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ да бъде осъден ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ЕИК *********, да заплати на Д. ИЛ.
Ш. сумата от 70000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, в резултат на настъпило ПТП на 30.10.19г.,
причинено от ЯНК. П. Г., при управление на МПС – т.а. Мерцедес 315 ЦДИ, рег.№
********, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 18.12.20г. до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба твърди, че на 30.10.19г., в гр.Варна при управление на
т.а.Мерцедес 315 ЦДИ, рег.№ ********, водачът ЯНК. П. Г. нарушил правилата за движение
и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на ищ. Д. ИЛ. Ш., изразяващи се в
счупвания на 2-ро до 8-мо леви ребра, 1-во, 5-то до 8-мо десни ребра, обусловили трайно
затруднение в движенията на снагата за период от около 2-2,5 месеца и счупване на
шиловидния израстък на лъчевата кост на дясната предмишница с ангажиране на ставната
повърхност, обусловило трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за
период от около 1-1,5 месеца. Излага, че с решение №260107/14.09.20г. по НАХД №
1931/20г. по описа на ВРС, ЯНК. П. Г. е признат за виновен в осъществяването на състава на
престъпление по чл.343, ал.1, б.Б, пр.2 във вр. с чл.342, ал.1 НК, като на осн. чл.78а, ал.1 НК
е освободен от нак.отговорност и му е наложено админ.наказание. Сочи, че към момента на
1
ПТП т.а.Мерцедес 315 ЦДИ, рег.№ ******** е имал действащ договор за застраховка ГО с
отв.дружество по застр.полица № BG/30/119001961625, валидна от 14.07.19г. до 13.07.20г.
Твърди, че вследствие на ПТП ищецът е постъпил в МБАЛ Св.Анна, където останал на
стационарно лечение от 30.10.19г. до 05.11.19г. Твърди, че след хоспитализацията било
установено, че има счупвания на 2-ро до 8-мо леви ребра и на 1-во, 5-то до 8-мо десни ребра,
десностранен хемоторакс, контузия на гръдния кош, счупване на шиловидния израстък на
лъчевата кост на дясната предмишница с ангажиране на ставната повърхност, счупване на
левия страничен израстък на 2-ри поясен прешлен. Сочи, че счупването на ребрата
поставяло в опасност живота му и водело до трайно затруднение на функцията и
движението на снагата, както и до силни болки и затруднения при дишане. Твърди, че
възстанов.процес не бил приключил, като все още изпитвал силни болки в областта на
гръдната кост, като три-четири месеца след ПТП се появило и забележимо треперене на
ръцете, което се засилило. Сочи, че след връщането си от болницата бил принуден да лежи
непрекъснато в продължение на 2 месеца, не можел да ходи до тоалетна сам, да поддържа
личната си хигиена и да се храни сам, а правел това с помощта на дъщеря си и зет си.
Изпитвал болки и дискомфорт при лежане, както и страх дали ще може да се възстанови. В
резултат на стреса от ПТП се повишило кръвното му налягане, което наложило промяна на
лечението, влошило се и състоянието на захарния диабет. За дълъг период от време бил
лишен от социалния си живот и контактите със свои близки и познати. Към момента
изпитвал страх да се движи сам по улиците и от МПС. Излага, че по реда на чл.498 КЗ е
предявил застр.претенция пред ответника, като съгласно уведомление от 04.11.20г.
ответникът определил застр.обезщетение от 14000лв за неимущ.вреди и 185,65лв за
имущ.вреди, които били платени. С допълн. искова молба оспорва изложените в отговора
възражения.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ЕИК *********, е
депозирал писмен отговор, с който оспорва предявеният иск по основание и размер. Не
оспорва наличието на валидно застр.правоотношение по договор за застраховка ГО на
автомобилистите по отношение на т.а. Мерцедес 315 ЦДИ, рег.№ ********. Счита, че
вината на водача за настъпване на ПТП не била изключителна, като твърди, че пешеходецът
е предприел неправилно пресичане на пътното платно зад паркирания товарен автомобил,
без да се увери в безопасността на предприетото преминаване на необозначено за целта
място. Оспорва размера на претендираното обезщетение, както и получените от ищеца
травми и тяхната продължителност, като твърди, че с бездействието си относно
неизпълнение на лекарските препоръки ищецът е допринесъл за вредоносния резултат.
Оспорва твърдените хипертонично сърце, диабет и паркинсова болест да са в причинно-
следствена връзка с ПТП. Оспорва твърдението, че ПТП е дало отражение върху психиката
на ищеца. Оспорва претенцията за лихва. С допълнителения отговор поддържа
възраженията си.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед
2
разпоредбата на чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното по делото НАХД №1931/2020г. на ВРС, с решение
№260107 от 14.09.20г., в сила от 30.09.20г., ЯНК. П. Г. е признат за виновен в това, че на
30.10.19г. в гр.Варна, при управление на МПС-товарен автомобил марка Мерцедес, модел
315 ЦДИ Спринтер с рег.№********, нарушил правилата за движение по пътищата-чл.20,
ал.1, чл.25, ал.1, чл.40, ал.1 и 2 от ЗДвП, с което по непредпазливост причинил средни
телесни повреди на Д. ИЛ. Ш. , изразяващи се в счупвания на 2-ро до 8-мо леви ребра, на 1-
во, 5-то до 8-мо десни ребра, обусловили трайно затруднение в движенията на снагата за
период от около 2-2,5 месеца и в счупване на шиловидния израстък на лъчевата кост на
дясната предмишница с ангажиране на ставната повърхност, обусловило трайно затруднение
на движенията на десния горен крайник за период от около 1-1,5 месеца - престъпление по
чл.343, ал.1, б.Б, пр.2 във вр. с чл.342, ал.1 НК, поради което и чл.78а, ал.1 НК е освободен
от нак.отговорност и му е наложено админ.наказание глоба в размер на 1000лв.
По делото се установява, а и не е спорно между страните, че т.а.Мерцедес 315
ЦДИ, рег.№ ********, управляван от ЯНК. П. Г., е бил застрахован за риска „Гражданска
отговорност” в ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ
И ЗДРАВЕ АД, за периода от 14.07.19г. до 13.07.20г.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на св.З.К., С.Б. и
Я.Г., които показания съдът възприема в частта, съдържаща данни за релевирани факти,
базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени
факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.
Съгласно заключението по допуснатата САТЕ, кредитирано от съда, се
установява, че ищецът не е пресичал на пешеходна пътека, като пешеходна пътека тип Зебра
имало през две кръстовища, а на 40м от местопроизшествието имало пешеходна пътека тип
М8.2., очертана с две прекъснати линии, която се използвала само на места с регулиране на
движението със светлинни сигнали, каквито в случая липсвали. В с.з. вещото лице уточнява,
че ищецът е завил надясно, като е подминал пешеходната пътека на ул.Брегалница, тъй като
тя не била в неговата посока на движение. Дава заключение още, че в началото на маневрата
движение на заден ход на автомобила ищецът е бил на около 1,5-1,7м. от бордюра, с гръб
към него, и не е могъл да види нито водача му, нито тръгването на буса, поради което не е
имал никаква възможност да предотврати произшествието.
Съгласно заключението по допуснатата СПЕ, кредитирано от съда, се
установява, че първоначално ищецът е развил проявите на остра стресова реакция, като
впоследствие симптомите продължават да персистират като разстройство в адаптацията.
Заключава, че към момента като остатъчни симптоми са ситуационните страхове към
ситуации, напомнящи ПТП, усещане за несигурност, емоционална инконтинентност,
хронично безсъние и тревожно-дистимния фон на настроението, които отговарят на
диагнозата органично афективно разстройство. Сочи се, че към момента е необходима
анксиолитична терапия.
3
Съгласно заключението по допуснатата СМЕ, кредитирано от съда, се
установява, че при ПТП ищецът е получил двустранни фрактури на ребра в ляво 2-ро до 8-
мо и в дясно – 1-во, 5-то до 8-мо , десностранен хемоторакс, ограничен пневмоторакс в
средостението, обусловили трайно затруднение в движението на тялото за период от 2-
3месеца, фрактура на напречния израстък на втори поясен прешлен, счупване на лъчевата
кост, ангажиращо ставната й повърхност, обусловило трайно затруднение на движенията на
десния горен крайник за период от около 1,5-2 месеца. Сочи, че спрямо ищеца е провеждано
консервативно лечение , като при регистрация на кръвоизлив в гръдната кухина е
предприето пункционна евакуация. Заключава, че в срок от 2-3 месеца ищецът е бил лишен
от възможност да се обслужва сам, като след този период е възможно да останат остатъчни
явления и затруднение в определени движения или периодична поява на болка при
принудителна поза или натоварване. Вещото лице сочи, че пострадалия страда от хронични
заболявания с дългогодишна анамнеза, като не установява причинна връзка между ПТП и
допълнената терапия за хипертонична болест. Не се установяват и данни за възникнали
усложнения след травмите, като към момента се отчитат отделни нарушения, свързани с
пълния обем на движения в областта на тялото / невъзможно пълно свиване на тялото
напред, ограничено повдигане на горните крайници/ и нарушена сетивност на кожата на
гърдите.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1 от КЗ със сключването на договор за
застраховка ”Гражданска отговорност”, застрахователят поема задължението да покрие
отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и
неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл.477, ал.1 и 2 от КЗ обект на застраховане
по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените
от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства. В тази връзка за успешното провеждане на
прекия иск срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за
застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го лице и ответника по делото,
настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на
застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и
размера на претърпените вреди.
В настоящия случай между страните по делото не е налице спор, че към датата
на настъпилото ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по
застраховката “Гражданска отговорност” съгласно застрахователна полица валидна за
периода от 14.07.19г. до 13.07.20г. за т.а.Мерцедес 315 ЦДИ, рег.№ ********, сключена
между ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ АД и собственика на автомобила, което обуславя пасивната материалноправна
4
легитимация на ответника по иска.
Безспорно по делото се установява, че с решение №260107 от 14.09.20г., по
НАХД №1931/2020г. на ВРС, в сила от 30.09.20г., ЯНК. П. Г. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.Б, пр.2 във вр. с чл.342, ал.1 НК, за което на
осн. чл.78а, ал.1 НК е освободен от наказ.отговорност. По аргумент от разпоредбата на
чл.300 от ГПК, съдът намира, че с влязлото в сила решение обстоятелствата относно
авторството, противоправността и вината за извършеното от деликвента престъпление на
30.10.19г., при което са причинени посочените в решението увреждания са безспорно
установени /така Решение №47/23.04.12г. по т.д.№340/11г. на ВКС/.
С оглед на това и предвид установеното наличие на валидно сключено
застрахователно правоотношение по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност”
на автомобилистите между застр.лице - причинител на вредата и ответника
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ
АД, съдът намира, че са налице всички предпоставки за възникване на отговорността на
застрахователя за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди от деликта.
Съобразно критерия за справедливост установен в чл.52 от ЗЗД, при
определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно
съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът,
характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът
на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата
продължителност; болките и страданията, претърпени, както при причиняване на
увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са
травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност;
психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие;
възрастта на увредения; налице ли е намалена трудоспособност и др. Наред с тежестта, вида,
продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие върху
личността на пострадалия, при определяне размера на обезщетението следва да бъде взета
предвид и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и
установената в тази насока съдебна практика / в този смисъл е Решение № 25 от 17.03.2010
г. на ВКС по т. д. № 211/2009 г./.
По несъмнен начин от приетите писмени и гласни доказателства се установи,
че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се болки и страдания, вследствие
на нанесените травматични увреждания, настъпили в резултат от процесното ПТП –
двустранни фрактури на ребра в ляво 2-ро до 8-мо и в дясно – 1-во, 5-то до 8-мо,
десностранен хемоторакс, ограничен пневмоторакс в средостението, фрактура на напречния
израстък на втори поясен прешлен, счупване на лъчевата кост, ангажиращо ставната й
повърхност, както и е развил проявите на остра стресова реакция / съгласно заключението
на СМЕ и СПЕ/. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че както в
болницата, така и след изписването му за домашно лечение ищецът се е нуждаел изцяло от
помощта на близките си, за да се обслужва и придвижва, което състояние е продължило
5
около три месеца. До възстановяването му, настъпило след 5-6 месеца, ищецът е живял при
близките си, които и след това са продължили да му помагат да се раздвижва. Свидетелите
сочат, че ищецът е изпитвал месеци наред силни болки, което е наложило прием на
медикаменти. Установи се още, че първите месеци той отказвал да се среща и говори с хора,
изпитвал притеснения, че трябвало да се грижат за него. Видно от СМЕ и обясненията на
вещото лице в с.з., възст.период е продължил около 3 месеца, като към момента се отчитат
отделни нарушения, свързани с пълния обем на движения в областта на тялото, а именно
невъзможно пълно свиване на тялото напред и ограничено повдигане на горните крайници.
Същевременно вещото лице по СПЕ установява остатъчни симптоми, отговарящи на
диагнозата органично афективно разстройство, налагащо съответно лечение.
Отчитайки степента на болките и страданията, свързани с удара от
автомобила, характера на телесното увреждане, продължителността на възстановяването на
пострадалия, обстоятелството, че към настоящият момент се наблюдават остатъчни
симптоми в психическото му състояние, за които е необходимо лечение, и отделни
нарушения в двигателните функции на тялото, както и факта на преживения стрес, съдът
намира, че сумата от 65000лв. в случая е справедлива за репариране на неимуществените
вреди, претърпени от ищеца.
В писмения си отговор ответникът прави изявления за наличието на
съпричиняване на вредоносният резултат, тъй като пешеходецът бил предприел неправилно
пресичане на пътното платно зад паркирания товарен автомобил, без да се увери в
безопасността на предприетото преминаване на необозначено за целта място, както и не
изпълнявал лекарските препоръки. С оглед събраните по делото доказателства, настоящият
съдебен състав преценява същото за неоснователно. Видно от заключението на САТЕ и
заявеното от вещото лице в с.з. ищецът не е пресичал на пешеходна пътека, но намиращата
се в близост такава, която е била подмината, не е била в неговата посока, т.е. ищецът е
предприел завиване надясно преди нея. За да се формира извод за наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, съотв. за степента
на това съпричиняване, то следва да се отчете не само факта на извършено от страна на
пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата, но и дали тези нарушенията
са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно
следствие. В този смисъл следва да се прецени доколко действията на пострадалия са
допринесли за вредоносния резултат и въз основа на това да определи обективния му
принос. В случая, съобразявайки и механизма на настъпването на ПТП, не може да се
изведе извода, че като не е предприел пресичане на намиращата се в близост пешеходна
пътека пострадалия е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е
улеснил неговото настъпване. Доказателства, които да установяват тази причинно –
следствена връзка не са събрани по делото. Отделно от това както от експертизата, така и от
св.Парушев, се установява, че товарния автомобил е бил спрял с включени аварийни
светлини. При това положение на автомобила вещото лице изрично заключава, че ищецът
не е могъл да възприеме същия като евентуална опасност, а с оглед местоположението му с
6
гръб към автомобила не е могъл да види нито водача, който се качва, нито тръгването на
заден ход, нито да избегне настъпването на ПТП. Предвид тези данни не може да се направи
категоричен извод за допуснато от пострадалия нарушение на правилата за движение,
регламентирани в чл.113 от ЗДвП. При отсъствие на категорични доказателства за причинно
- следствена връзка между поведението на пострадалия по време на реализиране на
произшествието и настъпилия вредоносен резултат обезщетението не подлежи на
редуциране и се дължи в пълния размер, определен съобразно принципа за справедливост по
чл. 52 ЗЗД / в този смисъл Решение №98 от 24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 596/2012 г./. Ето
защо и като съобрази изложените по-горе данни съдът намира, че релевираното от ответната
страна възражение за съпричиняване от страна на пострадалия се явява неоснователно.
По делото между страните не е спорно, че отв.дружество е заплатило на ищеца
сумата от 14000лв като обезщетение за неимущ.вреди. С оглед на така осъщественото
плащане, съдът намира, че исковата претенция за неимуществени вреди се явява
основателна за разликата между определения размер на обезщетението /65000лв/ и
изплатената сума /14000лв/, т.е. до размера от 51000лв., а за разликата над сумата от
51000лв. до пълният предявен размер от 70000лв. искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
Следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска – 18.12.20г. до оконч.изплащане на сумата, на осн. чл.86 ЗЗД.
Във връзка с отговорността за разноски от отв.страна е направено възражение
за прекомерност на заплатеното адв.възнаграждение. От приложените доказателства е
видно, че заплатеното от ищеца адв.възнаграждение възлиза на 6700лв с ДДС. В
конкр.случай с оглед цената на иска съгласно чл.7, ал.2, т.4 от наредбата минималния
размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 2630лв без ДДС. При тези данни,
съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни
заседания и събрани доказателства, съдът намира, че така договореното адв.възнаграждение,
се явява прекомерно завишено, поради което и следва да се уважи до размера от 3100лв без
ДДС или 3720лв с ДДС.
Предвид това на основание чл.78, ал.1 от ГПК и в съответствие с направеното
искане, на ищеца се дължат разноски по делото, съобразно представените доказателства и
съразмерно с уважената част от иска, а именно сумата от 4750,30лв- адв.възнаграждение и
д.т.
Съобразно направеното от ответната страна искане за присъждане на разноски,
съдът намира, че такива се следват съобразно отхвърлената част от иска, като в тежест на
ищеца се възложи сумата от 578,15лв, включваща адв.възнаграждение, депозити за вещи
лица и свидетел, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
направените по делото разноски в размер на 350лв– възнаграждение за съдебни експертизи.
Мотивиран от изложеното, съдът
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Изгрев, ж.к. Дианабад, бул.Г.М.Димитров №1, ДА ЗАПЛАТИ на Д. ИЛ. Ш.,
ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ул.Битоля №6, ет.2, ап.4, СУМАТА от 51000лв.
/петдесет и една хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в резултат на настъпило ПТП на
30.10.19г., причинено от ЯНК. П. Г., при управление на МПС – т.а. Мерцедес 315 ЦДИ, рег.
№ ********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска –
18.12.20г. до окончателното й изплащане, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, като
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за
горницата над 51000лв до пълния му размер от 70000лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Изгрев, ж.к. Дианабад, бул.Г.М.Димитров №1, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Варненски окръжен съд СУМАТА от 350лв (триста и петдесет лева), представляваща
направените от бюджета на ВОС разноски за вещи лица, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Изгрев, ж.к. Дианабад, бул.Г.М.Димитров №1, ДА ЗАПЛАТИ на Д. ИЛ. Ш.,
ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ул.Битоля №6, ет.2, ап.4, СУМАТА от 3720лв / три
хиляди седемстотин и двадесет лева/, представляваща адв.възнаграждение за
проц.представителство, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Д. ИЛ. Ш., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ул.Битоля №6, ет.2,
ап.4, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Изгрев, ж.к. Дианабад, бул.Г.М.Димитров №1, СУМАТА от 578,15лв /петстотин седемдесет
и осем лева и 15ст/, представляваща направени по делото разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8