№ 1084
гр. Варна, 16.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20223100501238 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на Б. Р. Н., ЕГН
**********, чрез назначения й особен представител, срещу Решение
№260214/06.04.2022г. по гр.д. №14648/20г. по описа на РС- Варна, 17-ти с-в, в
частта, с която е прието за установено между страните по предявените по реда
на чл. 422 ГПК положителни установителни искове от „Енерго-Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, Варна Тауърс-Г, бул. „В. В.“ № 258, срещу Б. Р. Н., че ответницата
дължи на ищеца сумата от 256,82 лв., представляваща дължим сбор от
главници за периода от 27.01.2018 г. до 08.08.2018 г., за незаплатена
ел.енергия по фактури издадени за периода от 06.03.2018 г. до 13.08.2018 г. за
обект с аб.№ **********, находящ се в гр. Д., кв. „П.“, ул. „С.“ № 12А, ап. 1
(ул. „Б.“ бл. 12, ет. 1, ап. 1) и кл.№ **********, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението /01.07.2020
г./ до окончателното погасяване на задължението и сумата от 53,53 лв.,
представляваща дължим сбор от обезщетения за забава върху всяка от
главниците за периода от датата следваща падежа по всяка фактура до датата
26.06.2020 г., за които суми е издадена Заповед № 3999 от 31.07.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 8868/2020 г.
на ВРС, XVII с-в., както и е осъдена въззивницата да заплати разноски.
В жалбата се излага, че решението е недопустимо, тъй като подадената
искова молба, инициираща производството пред РС-Варна, е депозирана от
1
лице без представителна власт, поради което и следва да се приеме, че
преклузивният срок за подаване на иска по чл.422 ГПК не е спазен. Моли се
за обезсилване на решението и прекратяване на производството. В
евентуалност се излага, че решението е незаконосъобразно, тъй като не е
съобразено, че въззивницата не е собственик на процесния обект, който е
снабдяван с еленергия, както и че няма договор за присъединяване. Моли да
бъде отменено решението в атакуваната част и искът- отхвърлен.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна „Енерго-Про Продажби“ АД. Последното оспорва
жалбата, като излага, че представителната власт на ищеца е установена
правилно от ВРС. Освен това сочи, че от всички доказателства е видно, че
ответницата е клиент на ищцовото дружество, енергията е доставена,
потребена и отчетена, поради което и цената й се дължи. Молят да бъде
потвърдено решението в атакуваната част.
По предмета на така предявения иск с правно основание чл.124 ГПК
се излагат следните твърдения от страните:
В исковата молба се излага, че в полза на ищеца е била издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответницата Б.Н. за сумата от 339,22 лв.,
от които 283,55 лв.- стойност на начислена и потребена еленергия за периода
от 06.03.2018г. до 13.12.2019г., за което са издадени фактури, и 55,67 лв.-
мораторна лихва, считано от падежа на всяка фактура до подаване на
заявлението. Твърди, че срещу издадената заповед ответницата е депозирала
възражение по чл.415 ГПК, поради което и за ищеца е възникнало
задължението да предяви настоящата претенция за приемане за установено,
че посочените в заповедта суми се дължат от Б.Н.. Твърди, че последната е
клиент на дружеството за обект на потребление с аб. №**********, находящ
се в гр. Д., кв. П., ул. „Б.“ №12 ап.1, като същата има незаплатени задължения
за потребена електроенергия за обекта на потребление, които не са заплатени
на падежите, поради което и дължи и обезщетения за забава върху
вземанията. Предвид подаденото възражение е предявен положителен
установителен иск, че сумата, за която е издадена заповед за изпълнение се
дължи от ответницата.
Ответницата Б. Р. Н. подава отговор на исковата молба, чрез особения си
представител, с който оспорва исковете. Релевира възражения по
допустимостта на производството. По същество твърди, че не е материално
легитимирана да отговаря по иска, защото обекта на потребление е
изключителна собственост на бившия й съпруг Чакър Осман Салим, с който
бракът е прекратен през 2018г. и имотът му е възложен в дял. Сочи, че не е
адресно регистрирана там, поради което и не е живяла в имота. Оспорва
електрическата енергия да е реално доставена и потребена от нея. Счита, че
не дължи претендираните суми, като се позовава и на изтекла в нейна полза
2
погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
От представената Справка от СВп-Д. се установява, че на 15.07.2011 г. е
вписано, че ответницата Б. Р. Н. е закупила от Юлия Михайлова Ахмед и
Ремзи Феим Ахмед самостоятелен обект в сграда – жилище-апартамент,
находящо се на адрес: гр. Д., ул. „Б.“, бл. 12, ет. 1, ап. 1.
От представеното заявление 4602191/17.08.2017 г. за продажба на
електрическа енергия от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД при Общи
Условия се установява, че Б.Н. е поискала промяна на титуляра на партидата,
като е посочила, че иска снабдяване с електрическа енергия на съществуващ
обект с кл.№ ********** и аб.№ **********, който досега се е използвал от
Юлия Михайлова Ахмед, представляващ ап.№ 1, находящ се в гр. Д., ул. „Б.“
, бл. 12, ет. 1. Като документ за собственост е посочила нотариалния й акт от
2011 г.
От представеното удостоверение за прекратен граждански брак и
Решение по гр.д. № 3634/2018 г. се установява, че бракът между Б.Н. и Ч.С. е
прекратен с развод по взаимно съгласие и апартамент № 1, находящ се в гр.
Д., ул. „Б.“, бл. 12, ет. 1, ап. 1 е поставен в дял и изключителна собственост на
съпруга Ч.С.. Съдебното решение е вписано на 19.09.2018 г.
Представени са Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, както и
доказателства за одобряването и публикуването им.
Представено е извлечение от сметка от счетоводството на ищеца към
26.06.2020 г., от което е видно, че за периода 06.03.2018 г. – 02.01.2020 г. са
осчетоводени задължения на ответницата в размер на 283,55 лв. главница и
55,67 лв. лихва. Представена е и справка за потреблението за периода
27.07.2017 г. – 26.09.2020 г. Представени са и издадените от ищеца фактури
за процесните задължения.
От заключението на вещото лице по изслушаната по делото съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че за периода 06.03.2018 г. -13.12.2019
г. са издадени фактури за суми на обща стойност 283,55 лв., по които е
начислена лихва за забава в общ размер от 55,67 лв. Цените на консумираната
електрическа енергия са остойностени правилни според утвърдените такива
от КЕВР.
От заключението на вещото лице по изслушаната по делото съдебно
електро-техническа експертиза се установява, че процесното количество
електрическа енергия може реално да бъде доставено в обекта на
потребление. В случая не е извършвана корекционна процедура, а се касае за
редовен отчет по снети показания от СТИ.
3
Предвид така установеното от фактическа страна и по наведените
във въззивната жалба основания, съдът прави следните правни изводи:
По възражението за недопустимост на производството поради липса на
представителна власт за предявилото исковата молба лице, съдът намира
същото за неоснователно. Недопустимостта на производството по чл.422 ГПК
би била обусловена при неспазване на законоустановения срок за предявяване
на иска. Липсата на представителна власт към момента на предявяването на
положителния установителен иск в указания срок е въпрос по нередовност на
исковата молба, която нередовност подлежи на отстраняване по реда на
чл.129 ГПК. Наред с това следва да се има предвид, че прекратяване на
пълномощия на един от управителите на едно търговско дружество не води
до автоматично отпадане на представителната власт на пълномощника. Към
момента на упълномощителната сделка и двамата упълномощители са имали
представителна власт по отношение на търговското дружество, поради което
и юрисконсулт Н.И. е редовно упълномощена да представлява ищеца.
Смяната на един от упълномощителите не води до промяна в правния субект.
Упълномощаване е налице. Исковете са редовно предявени от лице с
представителна власт. Възражението е неоснователно.
По възражението за неоснователност на исковете поради липса на
идентичност на посоченото в заявлението и в исковата молба вземане:
Заявлението, с което е сезиран ВРС, за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК касае налично парично вземане в размер
на 283,55 лв.- представляващо главница за незаплатена ел. енергия по
фактури, издадени в периода 06.03.2018г.- 13.12.2019г. за обект с абонатен
номер аб. №**********, гр. Д., кв. П., ул. „С.“ №12а ап.1 и мораторна лихва в
размер на 55,67 лв. Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е издадена за
посочените суми на посоченото основание.
В исковата молба по чл.422 ГПК, с която е сезиран съда, е посочено, че
Б.Н. е клиент на дружеството за обект на потребление с аб. №**********,
находящ се в гр. Д., кв. П., ул. „Б.“ №12 ап.1, поради което и дължи
заплащане на сумите от 283,55 лв., представляваща дължим сбор от главници
за периода от 06.03.2018 г. до 13.08.2018 г. за обект с аб.№ **********,
находящ се в гр. Д., кв. „П.“, ул. „Б.“ бл. 12, ап. 1 и сумата от 55,67 лв.,
представляваща дължим сбор от обезщетения за забава върху всяка от
главниците за периода от датата следваща падежа по всяка фактура до датата
26.06.2020 г., за които суми е издадена Заповед № 3999 от 31.07.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 8868/2020 г.
на ВРС, XVII с-в.
Действително е налице разминаване по заявлението и по исковата
молба в описанието на административния адрес, на който се твърди, че е
4
потреблението на енергията, чиято стойност се претендира. Следва да се
отбележи обаче, че административния адрес не е индивидуализиращо обекта
на потребление обстоятелство. Това е така, тъй като абонатният номер е този,
който указва обекта, за който енергоснабдителното дружество снабдява с
електроенергия. Ако са налице два обекта, на които ответницата е
собственик, то същата би имала два абонатни номера. Такива данни не са
налице. Посочените и в заповедта за изпълнение /респективно в заявлението/,
и в исковата молба абонатни номера са идентични. Предвид това и съставът
приема, че независимо от разликата в административните адреси, се касае за
един и същ обект на потребление. Тези изводи се потвърждават и от факта, че
самата ответница при сключването на договора за продажба на еленергия е
посочила адрес на потребление в гр. Д., кв. П., ул. „Б.“ чл.12 ет.1 ап.1, като е
посочила, че е собственик по НА №138 от 14.07.2011г., който я легитимира
като собственик именно на процесния обект. Не е оспорено, че именно въз
основа на соченото заявление от 17.08.2017г. е възникнало и
правоотношението между страните за продажба на електроенергия.
Следователно и следва да се приеме, че като потребител с посочения
абонатен номер ответницата се легитимира като собственик на процесния
обект, независимо от административния му адрес. Предвид горното и не е
налице липса на идентичност между вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл..410 ГПК и предявената по чл.422 ГПК искова
претенция. Възражението в посочения смисъл, наведено в жалбата, е
неоснователно.
И доколкото е установено, че е налице валидно правотношение между
страните, възникнало от 17.08.2017г., както и че ответницата Б.Н. е била
страна по него до 08.08.2019г., до когато се е легитимирала като собственик
на обекта, респективно е имала качеството потребител на енергия, то и
същата дължи заплащане на потребената в обекта от 06.03.2018г. до
08.08.2018г. еленергия. Предвид изготвените заключения от вещите лица,
стойността на ползваната еленергия възлиза на 256 лв., а на законната лихва
за периода от падежа по всяка фактура до подаване на заявлението е 53,53 лв.
До този размер следва да бъдат уважени и предявените положителни
установителни искове, че ответницата дължи на ищцовото дружество
процесните суми. Решението на ВРС в посочения смисъл следва да бъде
потвърдено.
Доколкото в полза на особения представител адв. Д. не е било
определено възнаграждение за осъществяване на процесуалното
представителство на Б.Н. пред въззивната инстанция, то такова следва да бъде
определено в размер на 100 лв., които следва въззиваемата страна да внесе в
едноседмичен срок от уведомяването.
На осн. чл.78 ал.1 ГПК и предвид направеното искане въззивникът Б.Н.
следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна сума в размер на
100 лв., представляваща заплатено юрисконсултско възнаграждение за
5
представителство пред настоящата инстанция. В полза на въззиваемата страна
се дължат и направените разходи за особения представител на въззивника.
Доколкото обаче не са налице доказателства за плащането на определеното в
полза на адв. Д. възнаграждение, то въззиваемата страна следва да бъде
осъдена да заплати и сумата от сто лева в условията на евентуалност, ако
бъдат представени доказателства от „Енерго-Про Продажби“ АД, че сумата в
полза на адв. Д. е заплатена.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260214/06.04.2022г. по гр.д. №14648/20г.
по описа на РС- Варна, 17-ти с-в, в частта, с която е прието за установено
между страните по предявените по реда на чл. 422 ГПК положителни
установителни искове от „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс-Г, бул. „В. В.“ №
258, срещу Б. Р. Н., че ответницата дължи на ищеца сумата от 256,82 лв.,
представляваща дължим сбор от главници за периода от 27.01.2018 г. до
08.08.2018 г., за незаплатена ел.енергия по фактури издадени за периода от
06.03.2018 г. до 13.08.2018 г. за обект с аб.№ **********, находящ се в гр. Д.,
кв. „П.“, ул. „С.“ № 12А, ап. 1 (ул. „Б.“ бл. 12, ет. 1, ап. 1) и кл.№ **********,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване
на заявлението /01.07.2020 г./ до окончателното погасяване на задължението
и сумата от 53,53 лв., представляваща дължим сбор от обезщетения за забава
върху всяка от главниците за периода от датата следваща падежа по всяка
фактура до датата 26.06.2020 г., за които суми е издадена Заповед № 3999 от
31.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 8868/2020 г. на ВРС, XVII с-в., както и е осъдена въззивницата да заплати
разноски.
ОСЪЖДА Б. Р. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ЖК “В. В.“, бл.
53, вх. 3, ет. 4, ап. 55, да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс-Г,
бул. „В. В.“ № 258, сумата от 100 /сто лева/, представляваща дължими
съдебно-деловодни разноски - юрисконсултско възнаграждение за защита
пред въззивната инстанция, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за осъществяваната от адв. И.А. Д.-ВАК
процесуална защита в полза на Б. Р. Н. в размер на 100 /сто/ лв., като
ЗАДЪЛЖАВА “Енерго-Про Продажби” АД ЕИК *********, със
седалище гр. Варна, в едноседмичен срок от съобщението за представи
доказателства за внесен по сметка на ОС-Варна депозит в размер на 100 /сто
лева/ за изплащане на определеното възнаграждение.
6
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7