Р Е Ш
Е Н И Е
№
…………../………………2021г., гр. Варна.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА,
VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание
на двадесет и осми
октомври 2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ДИМИТРОВА
ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
при участието на секретаря Румела Михайлова
и прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното
от съдия Желязкова КАНД № 1885/2021г.
по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр.Варна, чрез пълномощник Д.П.О., против
Решение № 260709/02.07.2021г.,
постановено по НАХД № 4295 по описа за 2020г. на Районен съд гр.Варна, с което
е отменено Наказателно постановление /НП/ № 03-008447/20.09.2017г., издадено от
Директор Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на „Изолации“ ЕООД,
ЕИК ***, на основание чл.416 ал.5, вр. чл.413 ал.2 от Кодекса на труда КТ/ за
извършено нарушение на чл.16, т.1б, вр. чл.60, ал.1 и ал.2 от Наредба № 2 от
22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строителни и монтажни работи /НМИЗБУТИСМР/ е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 15 000 лв.
В касационната жалба се поддържа, че
оспореното решение е постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон.
Твърди се, че районния съд неправилно е ценил събрания по делото доказателствен
материал. Оспорват
се изводите на съда за допуснати в хода на административнонаказателното
производство /АНП/ съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон – твърди се, че НП съдържа подробно описание на нарушението и
съпътсващите го обстоятелства, което от своя страна се подкрепя от събраните
доказателства, в т.ч. и от показанията на актосъставителя, които не са
опровергани в процеса. Твърди се, че са налице доказателства, установяващи, че
именно „Изолации“ ЕООД има качеството на възложите и като работодател за него е
възникнало задължение да осигурява безопасни условия на труд не само на своите
служители и работници, но и на тези на подизпълнителите, поради което правилно
е ангажирана отговорността му. Излага се, че същото дружество има качеството и
на строител-работодател и именно за него е възникнало задължението за
обезопасяване да предотврати паданията от височина чрез приспособления,
осигуряващи такава защита. На
изложените основания се моли отмяна на
решението и постановяване на друго такова по съществото на спора, с което да се
потвърди НП. В писмена
молба, чрез процесуален представител, жалбата се поддържа и се моли нейното
уважаване. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на другата страна.
От оспорващия е депозирана и
частна жалба против Определение №
260882/19.07.2021г., с което Решение № 260709/02.07.2021г., постановено по
НАХД № 4295 по описа за 2020 г. на Районен съд гр. Варна, се допълва в частта
за разноските, като Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна е осъдена да заплати
на „Изолации“ ЕООД сумата от 960 лева,
представляващи разноски по делото.
В жалбата се твърди, че
определението е неправилно, т.к. искането за заплащане на разноски е направено
несвоевременно, предвид обстоятелството, че в последното съдебно заседание,
преди даване ход на делото по същество, не се е явил процесуален представител
за да поиска присъждане на разноски. Твърди се и прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Моли се отмяна на определението за допълване на решението на
ВРС.
От ответника по
касационната жалба – „Изолации“ ЕООД, в депозирани по делото чрез пълномощник – адв.М.Р., възражение
и писмена молба, жалбата против решението се оспорва като неоснователна. По подробно развити съображения, въззивното решение се
счита за правилно, както по отношение изводите за допуснати в хода на административнонаказателното производство /АНП/ съществени процесуални
нарушения, така и относно констатираното от въззивния съд неправилно приложение
на материалния закон от административнонаказващия орган /АНО/. Моли се оставяне
в сила на въззивното решение. В условие на евентуалност се моли да бъде
изменено НП, като наложената санкция
бъде редуцирана от 15 000 на 1 500 лв. Претендират се
съдебно-деловодни разноски, съобразно приложен списък по чл.80 от ГПК.
В депозиран писмен отговор,
ответникът по касация оспорва и частната жалба. Твърди, че разноските са
поискани своевременно и са доказани в присъдения от съда размер, който предвид
материалния интерес, се явява и по-нисък от минималния такъв, съобразно
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Представителят на ВОП дава заключение за
неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на ВРС, както и определението, с което е
допълнено в частта за разноските, като постановени при спазване на
процесуалните правила и закона, са правилни. Пледира за тяхното оставяне в сила.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към
наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред
надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано по жалба
на „Изолации“ ЕООД, против горепосоченото НП. За да се произнесе по спора
районният съд е установил от фактическа страна, че с Нотариален акт за
прехвърляне на идеални части от поземлен имот и взаимно учредяване на вещно
право на строеж върху поземлен имот срещу задължението за извършване на
строителство, собствениците на имот в гр.Варна
на ул***са прехвърлили на „Изолации“ ЕООД идеални части от имота срещу
задължение за проектиране и строителство. На 21.04.2017г. бил сключен договор
за строителство № МГ – 01 между „Изолации“ ЕООД като възложител и „М.Г.“ ООД
като строител, за монтаж на ламаринени обшивки, улуци и водосточни тръби на
обект жилищна сграда на ул.“***. Към договора като Приложение № 2 е сключено
Споразумение за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при
съвместно изпълнение на СМР, според което всички задължения по обезопасяване на
строителния обект са за сметка на изпълнителя, като единствено следва той да
предостави документацията във връзка с осигуряване на безопасност и здраве на
възложителя за даване на становище и съобразяване с неговите инструкции. На 07.03.2017г. бил сключен Трудов договор между „М.Г.“
ООД като работодател и А.С.С.като работник на длъжност тенекеджия, който в
резултат на настъпила на 11.08.2017г. на строителния обект трудова злополука,
починал.
На 05.09.2017г. срещу „Изолации“ ЕООД бил
съставен АУАН за това, че в качеството си на строител при осъществяване на
дейността на горепосочения обект, не е изпълнил задължението си да осигури
комплексни здравословни и безопасни условия на труд на всички работещи
включително на подизпълнителя „М.Г.“ ООД, като е допуснал работа на покрив на
строителен обект в гр.Варна ул***блок 3, над
мезонет на кота 23,00 по монтаж на улуци от А.С.на длъжност тенекеджия,
работник на подизпълнителя, без да е осигурена безопасността от падане на хора
от работната площадка чрез подходящо оборудване, колективни предпазни средства
или да е изградена устойчива и здрава конструкция служеща за захващане на
предпазни колани при работа в опасната зона на работната площадка, намираща се
на кота +23,00, също предотвратяващи опасността падане от височина. Деянието
било квалифицирано като нарушение по чл.16,
т.1б, вр. чл.60,
ал.1 и ал.2
от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи /НМИЗБУТИСМР/. АУАН бил надлежно връчен, като по него
не постъпили възражения. АНО като възприел изцяло установената фактическа
обстановка и дадената правна квалификация, издал процесното НП, с което наложил
на „Изолации“ ЕООД административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
15 000 лева.
Въззивният съд е изложил мотиви, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи и в
изискуемите от закона форма и срокове.
За да отмени НП
съдът е приел, че:
1.В хода на АНП са
допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в нарушено право на
защита на наказаното дружество, доколкото в АУАН е описано, че „Изолации“ ЕООД е допуснало нарушението в качеството му на строител за
строителния обект, а в НП е ангажирана отговорността му като извършил
нарушението в качеството си на работодател за строителния обект. Освен това в
последното е посочена като нарушена норма за строител, а наложеното наказание е
за работодател. Съдът е изложил мотиви, че констатираните нарушения обуславят
незаконосъобразност на НП и са достатъчно основание за отмяната му.
2.Допълнително
е констатирал и допуснати нарушения на материалния закон, изразяващи се в
следното:
-Посочената
като нарушена разпоредба на чл.16 т.1б от НМИЗБУТИСМР вменява задължение на строителя да осигури комплексни
ЗБУТ, а „Изолации“ ЕООД няма качеството на строител, поради това, че няма самостоятелно наети работници - конкретно индивидуализирани
лица с трудови договори;
-Дружеството
няма качеството на работодател спрямо работника А.С.и не може да бъде
ангажирана административнонаказателната му отговорност за такова деяние, тъй
като санкционната норма предвижда отговорност за дружеството работодател, а
както в АУАН, така и в НП е посочено, че С. е работник по трудово
правоотношение с подизпълнителя „М.Г.“ ООД.
Предвид
горното, съдът е заключил, че наказаното дружество не е сред лицата, които
могат да носят отговорност по този ред.
Обжалваното решение
настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно. Същото е валидно,
допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. При постановяването
му РС е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по
чл.313 и чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е
нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими
към спора доказателства, като изрично е посочил кои кредитира и защо. Подробно
е обсъдил доводите на страните.
В мотивите към решението е
направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически
обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящия
съдебен състав, като съобразени с приложимите материалноправни разпоредби.
Изложените от ВРС мотиви изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което
не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл.221 ал.1 изр.2
от АПК.
Наведените в касационната жалба възражения,
съдът намира за неоснователни, по следните съображения:
Изцяло
се споделят мотивите на ВРС относно липсата на яснота, в какво качество е
наказано дружеството, предвид противоречието относно това обстоятелство в АУАН
и в НП от една страна, и от друга - между
посочените в НП нарушена материалноправна и санкционна норми, като
първата вменява задължение на строител, а втората предвижда санкция за
работодател. Горното освен, че води до нарушаване правото на защита на
наказаното лице, лишава и касационната инстанция от извършване на надлежен
контрол за законосъобразност на оспореното НП.
Правилно,
но едва в касационната жалба е посочено, че „Изолации“ ЕООД има качеството на
„възложител“, но необосновано е интерпретирано, че това го прави и строител, и
работодател. За целите на НМИЗБУТИСМР в §1 т.2 от ДР от
същата е дефинирано понятието „строител“ – това е е лицето, определено в ЗУТ /чл.163/, което самостоятелно наема работещи по трудово
правоотношение.
Както е посочил и въззивният съд, наказаното дружество не отговаря на тези
критерии, или поне в преписката не се съдържат доказателства за това. Отделно
възложителят има свои вменени от закона задължения, в
т.ч. и такива свързани с осигуряване на БУТ, но такива не са посочени в АУАН
или в НП. Безспорно „Изолации“ ЕООД няма качеството на работодател спрямо
пострадалото лице. Такива обаче дружеството няма и спрямо подизпълнителя „М.Г.“
ООД. Ето защо, правилно ВРС е приел, че дружеството не може да се санкционира
по реда на чл.413 ал.2 от КТ.
Ето
защо, законосъобразни са и изводите на ВРС за постановяване на НП и в нарушение
на материалния закон.
Допълнително,
настоящата инстанция намира за необходимо да посочи и това, че дори и
дружеството да подлежеше на санкциониране на основанието, посочено в НП, то в
случая по делото не са налице безспорни доказателства, установяващи
извършването на вмененото нарушение. В хода на въззивното производство е дал
показания свид.Д.О.Г., който заявява, че в деня на инцидента заедно с
пострадалия Стефанов са работили на „студентската фасада“ /не към ул.“Д.“/,
като са поставяли водосточни тръби. Там строежът е бил обезопасен, а те са
разполагали с обезопасителни колани. След като са приключили обаче работа,
самоволно са се отклонили на необезопасен участък на покрива на блок 3, без да
им е разпореждано и без да се обадят на техническия ръководител. Показанията му
се подкрепят и от дадените такива от свид.Т.Т.– технически ръководител към „Изолации“
ЕООД. Не се спори, че последният е провел първоначален инструктаж на
работниците на изпълнителя и е осигурявал присъствие на обекта.
Безспорно
в случая следва да се отчете и обстоятелството, че между възложителя „Изолации“
ЕООД и строителя „М.Г.“ ООД е подисан договор за строителство, като в
споразумение към същия страните са договорили задълженията си във връзка с
осигуряване на ЗБУТ. Съобразно т.5 от същото, възложителят има общите
задължения: да актуализира плана за БЗР; да извършва начален, периодичен и
извънреден инструктаж на техническия ръководител на изпълнителя; да следи за
спазване от изпълнителя на Правилника за БТ при доставки и при СМР; и т.н. По
делото няма твърдения и доказателства за неизпълнение на тези задължения. От
своя страна задължение на изпълнителя /т.4/ е било конкретното обезопасяване на
работните площадки; екипиране на работниците; инструктаж на работниците и
служителите извършващи СМР и т.н.
Допълнително
съдът констатира и отсъствието на мотиви за налагане на санкцията в максималния
предвиден в закона размер.
В обобщение на изложеното касационата
инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за
отмяна на проверяваното решение на Районен съд – Варна, други такива не бяха установени и при служебно дължимата проверка по чл.
218, ал. 2 от АПК,
поради което решението следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и
в съответствие с материалния закон.
При този изход на спора
основателно се явява искането на ответника по касация за присъждане на
съдебно-деловодни разноски. Съобразно списък по чл.80 от ГПК, същите се
претендират в размер на 960 лв. – адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
Разноските са доказани с представени фактура и платежно нареждане за кредитен
превод и следва да се присъдят в този размер. Като неоснователно се преценява
възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
доколкото предвид материалния интерес по делото /15 000 лв./ и съобразно
нормите на чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, договореното и заплатено от страната
адвокатско възнаграждение е под минималния предвиден такъв по Наредбата.
Предвид последноизложеното,
касационният състав намира за неоснователна и подадената от Дирекция „ИТ“-Варна
частна жалба против определението на въззивния съд по чл.248 от ГПК. Неправилно
страната счита, че в случая е приложима нормата на чл.8 ал.1 т.1 от Наредба № 1/2004г.
Налице е изрична разпоредба - чл.18 в раздел ІV „Възнаграждения по наказателни
и административнонаказателни дела“ от Наредба № 1/2004г., регламентираща
размера на адвокатските възнаграждения за изготвяне на жалби и процесуално
представителство по АНД, която при опеделен материален интерес /какъвто е и
настоящия случай/ препраща към чл.7 ал.2 от същата.
Неоснователно жалбоподателят
твърди и несвоевременно поискани от дружестото разноски. Това е направено с
молба от 01.06.2021г., ведно с представен списък на разноските и доказателства
за размера на същите, преди датата на съдебното заседание, в което е даден ход
на делото по същество – 02.06.2021г. Поради пропуск на съдебния деловодител,
/за което по делото са налице писмени обяснения от същия/, тази молба, ведно с
доказателствата не са били докладвани своевремено от съдията по делото. Това
обаче не може да се вмени във вина на въззивника и да води до негативни
последици за него, тъй като страната е изправна.
С оглед всичко гореизложено, настоящият касационен състав намира, че частната жалба се явява неоснователна. Определението, с което е
допълнено съдебното решение следва да се остави в сила, като правилно.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 260709/02.07.2021г., постановено по НАХД № 4295 по описа за 2020г. на Районен съд гр.Варна, с
което е отменено Наказателно постановление № 03-008447/20.09.2017г., издадено
от Директор Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на „Изолации“
ЕООД, ЕИК ***, на основание чл.416 ал.5, вр. чл.413 ал.2 от Кодекса на труда КТ/
за извършено нарушение на чл.16, т.1б, вр. чл.60, ал.1 и ал.2 от Наредба № 2 от
22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строителни и монтажни работи /НМИЗБУТИСМР/ е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 15 000 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 260882/19.07.2021г., с което Решение №
260709/02.07.2021г., постановено по НАХД № 4295 по описа за 2020 г. на Районен съд
гр.Варна, се допълва в частта за разноските, като Дирекция „Инспекция по труда“
– Варна е осъдена да заплати на „Изолации“ ЕООД сумата от 960 лева,
представляващи разноски по делото.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, със седалище: София,
бул. "Княз Александър Дондуков" № 3 да заплати на „Изолации“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, ул.“***, бл.4, магазин № 6, представлявано от управителя С.М.Ж., съдебно-деловодни разноски /адвокатско
възнаграждение/ в размер на 960 /деветстотин и шестдесет/ лева.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.