П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

№

 

Гр.С., 01.11.2018г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

       СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 14- ти  състав в публично съдебно заседание на първи ноември през две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА

                                  СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: М.Т.

                                                                        П.Д.

 

      Секретар: Татяна А.

      Прокурор: М. Бешков      

 

      като разгледа докладваното от съдия Манолова, НОХД № 628 по описа на съда за 2015г. въз основа на закона и доказателствата по делото:

 

 

                                        П Р И С Ъ Д И :

 

           ПРИЗНАВА подсъдимата А.А.И.,  родена на ***г. в гр.Смолян, българка, българска гражданка, с висше образование, неомъжена, неосъждана, с ЕГН ********** за НЕВИНОВНА в това, през периода от 19.11.2005г. до 02.10.2006г., гр. С., в качеството на длъжностно лице – управител на юридическо лице с нестопанска цел – Фондация “Фар”, рег. по ф.д. № 7461/2004г. по описа на СГС,ФО, при условията на продължавано престъпление, да е присвоила чужди пари в общ размер на 41 221.66 евро, с левова равностойност 80 622.56 лева по курса на БНБ, собственост на Фондация “Фар”, представляващи финансиране по проект № BG/05/А/PL-166188/2005г. - “Усвояване на френския опит в саниране на жилищни сгради”, поверени й в това й качество, съгласно договор за отпускане на финансова помощ от 01.06.2005г., сключен с ЦРЧР-МОН на РБ, НА “Леонардо да Винчи”, да ги управлява - – да организира в гр. Париж, Р Франция, като изпълнител по същия проект, придобиване на допълнителна квалификация и практическо обучение на строителни работници, като изтеглила на посочените в обвинителния акт дати паричните средства от банкова сметка ***становен по делото начин, различен от предвидения по проекта, включително превела част от тях по банков път към трето лице, като длъжностното присвояване е по програма на Европейския съюз “Европейска програма за професионално образование и обучение Леонардо да Винчи” и е от фонд “Европейски образователни програми”, предоставен от Европейския съюз на българската държава и деянието е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, поради което и на основание чл.304 от НПК Я ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение по чл. 203, ал.1, вр. чл.202, ал.2, т.3, вр. чл.201, вр.чл.26, ал.1 от НК.

 

           ПРИЗНАВА подсъдимата А.А.И. /със снета самоличност/ за НЕВИНОВНА в това, през периода от 14.11.2005г. до 02.10.2006г., в гр. С., в качеството на длъжностно лице – управител на юридическо лице с нестопанска цел – Фондация “Алтернатива за устойчиво развитие”, рег. по ф. д. № 150/2005г. по описа на ОС – гр. Бургас, при условията на продължавано престъпление, присвоила чужди пари в общ размер  на 41 187.65 евро, с левова равностойност 80 556.04  лв., по курса на БНБ, собственост на Фондация “Алтернатива за устойчиво развитие”, представляващи финансиране по проект № BG/05/А/PL-166111/2005г. - “Практическо обучение в иновативни методи в установяването на компютърни системи за сигурност”, поверени й в това й качество, съгласно договор за отпускане на финансова помощ от 01.06.2005г., сключен с ЦРЧР-МОН на РБ, НА “Леонардо да Винчи”, да ги управлява – да организира в гр. Атина, Р Гърция, като изпълнител по същия проект, придобиване на допълнителна квалификация и практическо обучение на работници в иновативни методи в установяването на компютърни системи за сигурност, като изтеглила на посочените в обвинителния акт дати паричните средства от банкова сметка ***становен по делото начин, различен от предвидения по проекта, като длъжностното присвояване е по програма на Европейския съюз “Европейска програма за професионално образование и обучение Леонардо да Винчи” и е от фонд “Европейски образователни програми”, предоставен от Европейския съюз на българската държава и деянието е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, поради което и на основание чл.304 от НПК Я ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение по чл. 203, ал.1, вр. чл.202, ал.2, т.3, вр. чл.201, вр.чл.26, ал.1 от НК.

           ПРИЗНАВА подсъдимия И.Г.Ц.,  роден на ***г. в гр.Бяла Слатина, българин, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, с ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН в това, на 01.06.2009г., в гр.С., в качеството на длъжностно лице – Началник “Хирургично отделение” при “МБАЛ – Доверие” АД, в кръга на службата си да е съставил официален документ – Епикриза за здравословното състояние на А.А.И., обвиняема по ДП № 138/2007г. по описа на ГДДП-МВР, пр. пр. № 63806/2007г. по описа на СРП и подсъдима по НОХД № 2804/2009г. по описа на СРС, НО, 112 състав, в който удостоверил невярно обстоятелство, че към 01.06.2009г., обвиняемата страдала от заболяването “Холециститис хроника калкулоза”, с цел да бъде използван тоя документ, като доказателство за това обстоятелство, поради което и на основание чл.304 от НПК ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение по чл. 311, ал.1 от НК.

 

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред Софийски апелативен съд.

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:     

 

 

 

                            СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.     

 

 

 

                                                                       2.

          М    О    Т    И    В    И

    

           към присъда по НОХД № 628/2015г. на СГС, НК, 14 с-в 

           Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт против А.А.И. за две престъпления, както следва:

 

        1. За това, че през периода 19.11.2005г. – 02.10.2006г., гр. С., в качеството на длъжностно лице – управител на юридическо лице с нестопанска цел – Фондация “Фар”, рег. по ф. д. № 7461/2004г. по описа на СГС-ФО, при условията на продължавано престъпление, присвоила чужди пари в общ размер на 41 221.66 евро, с левовата равностойност на 80 622.56 лева по курса на БНБ, собственост на Фондация “Фар”, представляващи финансиране по проект № BG/05/А/PL-166188/2005г. - “Усвояване на френския опит в саниране на жилищни сгради”, поверени й в това й качество, съгласно договор за отпускане на финансова помощ от 01.06.2005г., сключен с ЦРЧР-МОН на РБ, НА “Леонардо да Винчи”, да ги управлява – да организира в гр. Париж, Р Франция, като изпълнител по същия проект, придобиване на допълнителна квалификация и практическо обучение на строителни работници, а именно – осигуряване и финансиране на транспорт, местоживеене, образователно-практическа дейност, провеждане на езиков курс и културна подготовка, изплащане на дневни разходи и застраховане срещу злополуки при пътуването – изтеглила паричните средства от банкова сметка ***становен по делото начин, различен от предвидения по проекта, включително превела част от тях по банков път към трето лице, като длъжностното присвояване е по програма на Европейския съюз “Европейска програма за професионално образование и обучение Леонардо да Винчи” и е от фонд “Европейски образователни програми”, предоставен от Европейския съюз на българската държава и деянието е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, с оглед размера на предмета на престъплението, предварителната подготовка, продължителния период и сложния механизъм на извършване, източника на парични средства – предмет на престъплението, наличието на продължавана престъпна дейност и големия брой отделни деяния включени в последната, включително засегнатите обществени отношения, явяващи се обект на престъплението, както следва:

- на 19.11.2005г., в гр. С., присвоила парична сума в размер на 2000 евро, с левовата равностойност на 3911.66 лева по курса на БНБ.

- на 14.02.2006г., в гр. С., присвоила парична сума в размер на 1174. 36 евро, с левовата равностойност на 2296.85 лева по курса на БНБ.

- на 24.02.2006г., в гр. С., присвоила парична сума в размер на 2569.37 евро, с левовата равностойност на 5025.25 лева по курса на БНБ.

- на 27.02.2006г., в гр. С., присвоила парична сума в размер на 4020.21 евро, с левовата равностойност на 7862.85 лева по курса на БНБ, като превела същата по банков път на търговско дружество „А. ДМ” ЕООД. 

- на 28.02.2006г., в гр. С., присвоила парична сума в размер на 2049.18 евро, с левовата равностойност на 4007.85 лева по курса на БНБ.

- на 07.03.2006г., в гр. С., присвоила парична сума в размер на 2561, 48 евро, с левовата равностойност на 5009.82 лева по курса на БНБ.

- на 08.03.2006г., в гр. С., присвоила парична сума в размер на 2564.10 евро, с левовата равностойност на 5014.94 лева по курса на БНБ.

 - на 16.03.2006г., в гр. С., присвоила парична сума в размер на 2561.48 евро, с левовата равностойност на 5009.82 лева по курса на БНБ.

- на 11.04.2006г., в гр. С., присвоила парична сума в размер на 2561.48 евро, с левовата равностойност на 5009.82 лева по курса на БНБ.

- на 25.04.2006г., в гр. С., присвоила парична сума в размер на 2680. 00 евро, с левовата равностойност на 5241.62 лева по курса на БНБ.

- на 28.09.2006г., в гр. С., присвоила парична сума в размер на 5000.00 евро, с левовата равностойност на 9779.15 лева по курса на БНБ.

- на 29.09.2006г., в гр. С., присвоила парична сума в размер на 5000.00 евро, с левовата равностойност на 9779.15 лева по курса на БНБ.

- на 30.09.2006г., в гр. С., присвоила парична сума в размер на 5000.00 евро, с левовата равностойност на 9779.15 лева по курса на БНБ.

- на 02.10.2006г., в гр. С., присвоила парична сума в размер на 1480.00 евро, с левовата равностойност на 2894.63 лева по курса на БНБ.

- престъпление по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 202, ал. 2, т. 3, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

2. За това, че през периода 14.11.2005г. – 02.10.2006г., в гр. С., в качеството на длъжностно лице – управител на юридическо лице с нестопанска цел – Фондация “А.ЗА У.Р.”, рег. по ф. д. № 150/2005г. по описа на ОС – гр. Бургас, при условията на продължавано престъпление, присвоила чужди пари в общ размер  на 41 187.65 евро, с левовата равностойност на 80 556.04  лв., по курса на БНБ, собственост на Фондация “А.ЗА У.Р.”, представляващи финансиране по проект № BG/05/А/PL-166111/2005г. - “Практическо обучение в иновативни методи в установяването на компютърни системи за сигурност”, поверени й в това й качество, съгласно договор за отпускане на финансова помощ от 01.06.2005г., сключен с ЦРЧР-МОН на РБ, НА “Леонардо да Винчи”, да ги управлява – да организира в гр. Атина, Р Гърция, като изпълнител по същия проект, придобиване на допълнителна квалификация и практическо обучение на работници в иновативни методи в установяването на компютърни системи за сигурност, а именно – осигуряване и финансиране на транспорт, местоживеене, образователно-практическа дейност, провеждане на езиков курс и културна подготовка, изплащане на дневни разходи и застраховане срещу злополуки при пътуването - изтеглила паричните средства от банкова сметка ***становен по делото начин, различен от предвидения по проекта, като длъжностното присвояване е по програма на Европейския съюз “Европейска програма за професионално образование и обучение Леонардо да Винчи” и е от фонд “Европейски образователни програми”, предоставен от Европейския съюз на българската държава и деянието е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, с оглед размера на предмета на престъплението, предварителната подготовка, продължителния период и сложния механизъм на извършване, източника на парични средства – предмет на престъплението, наличието на продължавана престъпна дейност и големия брой отделни деяния включени в последната, включително засегнатите обществени отношения, явяващи се обект на престъплението, както следва:

- на 14.11.2005г., в гр. С., присвоила парична сума в размер на 2000 евро, с левовата равностойност на 3911.66 лева по курса на БНБ.

- на 14.02.2006г., в гр. С., присвоила парична сума в размер на 1174.36 евро, с левовата равностойност на 2296.85 лева по курса на БНБ.

- на 24.02.2006г., в гр. С., присвоила парична сума в размер на 1695.79 евро, с левовата равностойност на 3316.68 лева по курса на БНБ.

- на 28.02.2006г., в гр. С., присвоила парична сума в размер на 2049.18 евро, с левовата равностойност на 4007.85 лева по курса на БНБ.

- на 01.03.2006г., в гр. С., присвоила парична сума в размер на 4098.36 евро, с левовата равностойност на 8015.70 лева по курса на БНБ.

- на 07.03.2006г., в гр. С., присвоила парична сума в размер на 2705.33 евро, с левовата равностойност на 5291.17 лева по курса на БНБ.

- на 03.04.2006г., в гр. С., присвоила парична сума в размер на 3607.07 евро, с левовата равностойност на 7054.82 лева по курса на БНБ.

- на 18.04.2006г., в гр. С., присвоила парична сума в размер на 3607.56 евро, с левовата равностойност на 7055.77 лева по курса на БНБ.

- на 04.05.2006г., в гр. С., присвоила парична сума в размер на 3855.00 евро, с левовата равностойност на 7539.72 лева по курса на БНБ.

- на 28.09.2006г., в гр. С., присвоила парична сума в размер на 5000.00 евро, с левовата равностойност на 9779.15 лева по курса на БНБ.

- на 29.09.2006г., в гр. С., присвоила парична сума в размер на 5000.00 евро, с левовата равностойност на 9779.15 лева по курса на БНБ.

- на 30.09.2006г., в гр. С., присвоила парична сума в размер на 5000.00 евро, с левовата равностойност на 9779.15 лева по курса на БНБ.

- на 02.10.2006г., в гр. С., присвоила парична сума в размер на 1395.00 евро, с левовата равностойност на 2728.38 лева по курса на БНБ.

- престъпление по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 202, ал. 2, т. 3, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.                

 

         Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт и против И.Г.Ц. за две престъпления, както следва:

                    

       1. За това, че на 01.06.2009г., в гр. С., в качеството на длъжностно лице – Началник “Хирургично отделение” при “МБАЛ – Д.” АД, в кръга на службата си, съставил официален документ – Епикриза за здравословното състояние на А.А.И., обвиняема по ДП № 138/2007г. по описа на ГДДП-МВР, пр. пр. № 63806/2007г. по описа на СРП и подсъдима по НОХД № 2804/2009г. по описа на СРС-НО, 112-ти състав, в който удостоверил невярно обстоятелство – че към 01.06.2009г., обвиняемата страдала от заболяването “Холециститис хроника калкулоза”, с цел да бъде използван тоя документ, като доказателство за това обстоятелство – престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК.

2. За това, че на 01.06.2009г., в гр. С., в качеството на длъжностно лице – Началник “Хирургично отделение” и Председател на специализирана ЛКК – “Хирургични болести” при “МБАЛ – Д.” АД, спомогнал на лице извършило престъпления – А.А.И., обвиняема по ДП № 138/2007г. по описа на ГДДП-МВР, пр. пр. № 63806/2007г. по описа на СРП, за престъпления по чл. чл. 202, ал. 2, т. 1 и т. 3, пр. 2, вр. чл. 201 от НК и по чл. чл. 202, ал. 2, т. 1 и т. 3, пр. 2, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, към датата на деянието и подсъдима по НОХД № 2804/2009г. по описа на СРС-НО, 112-ти състав, за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 и т. 3, пр. 2, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, да бъде осуетено спрямо нея наказателно преследване, без да се е споразумял със същата преди да е извършила самите престъпления – издал Епикриза от 01.06.2009г. за здравословното състояние на А.А.И., в която поставил невярна медицинска диагноза, а именно, че към 01.06.2009г., същата страдала от заболяването “Холециститис хроника калкулоза”, заедно с болничен лист № 988/01.06.2009г., в който констатирал, без основание, временна неработоспособност, в резултат на което предписал домашно лечение за срок от 30 дни – престъпление по чл. 294, ал. 1 от НК. 

 

                 С разпореждане от 23.03.2015г. на съдията - докладчик е прекратено наказателното производство по НОХД № 628/2015г. по описа на СГС, спрямо подсъдимия И.Г.Ц. за извършено от него престъпление по чл.294, ал.1 от НК, на основание чл.250, ал.1, т.2 от НПК /отм./.

                С определение от 12.05.2015г., постановено по ВНЧД № 344/2015г., САС е потвърдил разпореждането на СГС за прекратяване на наказателното производство по обвинението по чл.294, ал.1 от НК.                   

 

         В съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа така повдигнатите обвинения срещу двамата подсъдими и застъпва тезата, че в хода на съдебното следствие се е доказала изложената в обвинителния акт  фактическа обстановка.         Представителят на СГП счита, че от всички събрани по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че подсъдимата И. е осъществила от обективна и субективна страна деянията, за които е привлечена към наказателна отговорност и пледира същата да бъде призната за виновна.

        По отношение на подсъдимия И.Ц. също счита, че от събрания по делото доказателствен материал се установява, че Ц. е извършил деянието по чл.311, ал.1 от НК, като основава изводите си на извършената проверка от МЗ, която установила допуснати от подсъдимия нарушения при поставяне на диагноза на А.И., както и от заключението на тройната СМЕ.

      Относно реализацията на наказателната отговорност на подсъдимите пледира за налагане на наказание при условията на чл.54 от НК, в размер към минимално предвидения в закона, отчитайки превес смекчаващите отговорността обстоятелства.

      Защитникът на подсъдимата А.И. не оспорва изложените в обвинителния акт факти, но излага доводи, че въз основа на тях не може да се направи извод от правна страна за осъществено присвоително престъпление. На първо място счита, че деянието, за което подсъдимата е привлечена към наказателна отговорност, не е съставомерно, тъй като същата не е субект на това престъпление. На следващо място изразява становище, че от събраните по делото доказателства безспорно се установяват фактите по сключване на договорите и неизпълнението им, но не е установен същественият факт, относим към предмета на делото, а именно разходвани ли са и по какъв начин паричните средства, представляващи финансиране по тези договори. Пледира подсъдимата да бъде призната за невиновна.

     Подсъдимата А.И. се възползва от правото си да не дава обяснения. В последната си дума моли да бъде оправдана.

 

      Защитникът на подсъдимия И.Ц. също пледира за постановяване на оправдателна присъда. Изразява становище, по делото не се установява поставената от подзащитния му диагноза да не отразява професионалната му преценка за здравословното състояние на А.И., респ. да е удостоверил в официален документ невярно обстоятелство, независимо от констатираните нарушения от страна на МЗ на правилата, кА.ещи хоспитализирането на И..

         Подсъдимият И.Ц. дава обяснения, в които твърди, че А.И. дошла в МБАЛ „Д.“ с талон № 3, издаден от личния й лекар, който талон е за високоспециализирана дейност. След като я прегледал, написал анамнезен статус и установил, че следва да бъде приета в хирургичното отделение на болницата, тъй като била с диагноза „хроничен холецистит“. На И. било предложено оперативно лечение, но тя отказала, поради което била лекувана медикаментозно с антибиотик, болкоуспокояващи и спазмолитици за период от пет дни. На втория ден след приемането й от прокуратурата постъпили писма със запитване за здравословното й състояние, на които било отговаряно. В деня на изписването на И. била изготвена епикриза. Според практиката в отделението, епикризата се изготвяла от „медицински секретар“, след което и след проверка на съдържанието, същата се подписвала от лекуващия лекар и от завеждащ „Хирургично отделение“. В конкретния случай, епикризата била подписана от д-р Ш. - като лекуващ лекар и от подсъдимия, като завеждащ отделението.

          В последната си дума заявява, че всичките му действия са извършени въз основа на професионалната етика и квалификация и моли да бъде оправдан.

  

          Съдът, като взе предвид всички събрани по делото доказателства и доказателствени средства и на основание чл.14 и чл.18 от НПК, ги съобрази в тяхната цялост приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 

          От фактическа страна:

          Подсъдимата А.А.И. е родена на *** година в гр. Смолян, българка, българска гражданка, с висше образование,  разведена, неосъждана, с ЕГН **********.

 

          Подсъдимият И.Г.Ц. е роден на *** година в гр. Бяла Слатина, българин, български гражданин, с висше образование,  женен, неосъждан, с ЕГН **********.

 

         Към инкриминирания период Европейският съюз предоставял на Република България финансиране по конкретни проекти от българска страна, попадащи в програми за развитие и обучение на Европейския съюз. За тази цел първо се публикувала покана за определяне на проекти, по която се определяли типовете и крайния срок за подаване на проектните предложения, които се подавали или в Център за развитие на човешките ресурси /ЦРЧР/ - национален орган за България по програмите или в Европейската комисия.

        ЦРЧР бил структуриран към Министерство на образованието и науката /МОН/, със седалище в гр. С.,***, при който била изградена и функционирала Национална агенция „Леонардо Да Винчи” /НА/.

         ЦРЧР бил създаден, на основание споразумение № 226/28.07.1999г. между МОН и Министерство на труда и социалната политика /МТСП/. Същият бил самостоятелно юридическо лице, осъществяващо дейностите по програмата „Леонардо Да Винчи”. Дейността на центъра била свързана с мониторинга /наблюдение и контрол/ върху осъществяване на сключени договори с бенефициенти по програмата „Леонардо Да Винчи”, включително наблюдение във финансови аспекти по изпълнение на проектите с бенефициентите по сключените договори. НА била контактно звено за бенефициента по всички въпроси, свързани с административното и финансовото управление на проекта. Така ЦРЧР, като обслужващо звено в МОН за подбор на проекти по програмата, сключване на договори с бенефициенти по програмата, проверка на проектите по същата програма за качествено изпълнение, одобряване на финални отчети, имал дейност по цялостния процес на програмата и изследвания в областта на професионалното образование и обучение на пазара на труда и човешките ресурси.

            ЦРЧР осъществявал дейността си, съгласно споразумения за децентрализирани дейности, сключвани за всяка календарна година, между Европейския съюз /ЕС/, представляван от Комисията на ЕС, от една страна, и ЦРЧР, от друга. В обхвата на ЦРЧР попадали проекти, финансирани с парични средства, предоставени на Република България от фондове, принадлежащи на ЕС /в случая - по програма на Европейския съюз/, “Европейска програма за професионално образование и обучение Леонардо да Винчи”, от фонд “Европейски образователни програми”.

          Съответните проекти били организирани, съгласно „Общите правила за финансово управление”, „Национално, административно и финансово ръководство за мобилност" и „Национален оперативен план за мобилност”. Проектите се изпълнявали, на основание договори за отпускане на финансова помощ, сключени между ЦРЧР и съответните юридически лица - изпълнители /бенефициенти/.

          След обявяването на поканата за определяне на проекти, ЦРЧР обявявал, чрез вестници и на сайта си, решението на ЕС и сроковете за подаване на заявленията. Едновременно с обявяването, ЦРЧР провеждал семинари за разясняване целите на програмата „Леонардо да Винчи“, изискванията и начина на кандидатстване. Следвало подаване на предложения от страна на бенефициентите и оценка за легитимност. Преценените като легитимни проекти, включени в нарочен протокол, следвало да бъдат оценени от външни оценители, за което ЦРЧР провеждал обучение за външни оценители. Оценката на легитимните проекти се извършвала от двама външни оценители по няколко предварително зададени критерии, като към инкриминирания период, поради липсата на на конкретно разписани критерии, експертите от ЦРЧР използвали тези, по които се оценявали проектите по същите европейски програми в Република Чехия. Крайната оценка се основавала на определен рейтинг, който отразявал оценката по финансов показател на проекта. По отношение на проектите от частни организации се извършвала и преценка на финансовия риск. При наличие на добра оценка на проекта и одобрение от УС на ЦРЧР същият подлежал на финасиране, за което било необходимо подписването на договор, оригинално писмо за намерение от организацията, предлагаща проекта и оценка на финансовия риск. Използван бил типов договор между ЦРЧР и бенефициента, предложен от ЕС, като в него били внесени несъществени промени, с цел съответствие с българското законодателство. Били предвидени два варианта на финансиране, като при договорите с едногодишен срок имало предвидено авансово плащане в размер на 60% и окончателно плащане 40%, а при договорите с по-дълъг срок - плащането се извършвало на три части.

         Подсъдимата А.И. била управител на различни юридически лица с нестопанска цел, включително – Фондация “Фар” и Фондация “А.ЗА У.Р.”.

        Фондация “Фар” била регистрирана с решение по фирмено дело № 7461/2004г. по описа на СГС, ФО - с управител подсъдимата А.И..

       Фондация “А.ЗА У.Р.”, била регистрирана по фирмено дело № 150/2005г. по описа на ОС – гр. Бургас - също с управител подсъдимата А.И..

      На 01.06.2005г., в гр. С., в качеството на управител на Фондация “Фар”, И. сключила с ЦРЧР договор за отпускане на финансова помощ по проект № BG/05/А/PL-166188/2005г. - “Усвояване на френския опит в саниране на жилищни сгради”. Съгласно договора, фондацията - изпълнител имала задължение да организира, през периода м. февруари 2006г. – м. май 2006г., в гр. Париж, Република Франция, придобиване на допълнителна квалификация и практическо обучение на двадесет строителни работници, а именно – осигуряване и финансиране на транспорт, местоживеене, образователно-практическа дейност, провеждане на езиков курс и културна подготовка, изплащане на дневни разходи и застраховане срещу злополуки при пътуването. Финансирането на проекта следвало да се извърши, чрез първоначално /авансово/ плащане от страна на ЦРЧР, в размер на 60 % и последващо такова, след представяне на окончателен доклад, в размер на 40 % от стойността на целия проект. Същият бил в общ размер на 45 360 евро, от които 41 360 евро, следвало да се финансират от ЦРЧР, а останалите 4 000 евро от фондацията.

       В изпълнение на финансовите клаузи по сключения договор, на 15.09.2005г. ЦРЧР превел на Фондация “Фар”, по банков път в банка „ПИБ” АД, първоначалното плащане по процесния проект в размер на 24 778, 78 евро, представляващо авансовото плащане от 60 %, с левова равностойност на 48 463, 08 лв.

      Подсъдимата И. организирала среща за набиране на кандидати по програмата, като поканила включително и свои познати. На част от тях било казано, че се набират кандидати за участие в курс за обучение, за което ще получат възнаграждение, а на други, че се организира безплатна екскурзия в чужбина. Срещата била проведена на неустановена дата, през периода края на 2005г. – началото на 2006г., в гр. С., хотел „Централ“. На нея присъствали свидетелите Г.С.С., Б.М.Г., Д.С.Т., Д.Т.Г., Л.С.А., Н.И.К., О.Д.И., П.Г.Л., Р.Б.Г., С.И.М., И.Й., А.Д.М., И.В.Т., А.Ц.М., И.Б.П. и други лица. Подсъдимата разяснила, че набира кандидати за изпращане на няколкодневно обучение в чужбина, а именно в Франция и Гърция. След като получила съгласие от кандидатите, подсъдимата преснимала задграничните паспорти на последните, като предоставила за подпис на всеки един от тях разходно-оправдателни документи, а именно - договор с дата 06.02.2006г., сключен между фондацията и съответния свидетел, РКО с дата 14.02.2006г. и РКО за валута с дата 14.02.2006г. Посочените документи били издадени за реално неизвършени дейности и неосъществени парични разходи. Свидетелите, които ги подписали, не били получили сумите по тях.

    След проведената среща, свидетелите не били потърсени, респ. не участвали в обучение. Същите обаче били вписани в документите по процесния проект, като лица ползватели по същия, въпреки, че реално проекта останал неосъществен.

На 05.06.2006г., в гр. С., подсъдимата представила окончателен доклад пред ЦРЧР. Към него били приложени посочените по-горе разходно-оправдателни документи, които били подписани от свидетелите, присъствали на срещата, както и ксерокопия на задграничните им паспорти, в които допълнително били положени правоъгълни гранични щемпели, формално удостоверяващи пътуване за срока на проекта, каквито щемпели обаче липсвали в оригиналите на задграничните паспорти. Подсъдимата представила и 20 броя застрахователни полици, които не били подписани от страна на съответните ползватели. Подписите на ползвателите били имитирани от неустановено по делото лице.

На 21.09.2006г., в гр. С., ЦРЧР превел на Фондация “Фар”, по банков път в банка „ПИБ” АД, второто балансово плащане по процесния проект от 40 %, а именно в размер на 16 201, 43 евро, с левова равностойност на 31 687, 24 лв. по курса на БНБ.

В периода 19.11.2005г. - 02.10.2006г. подсъдимата, в качеството си на управител на Фондация „Фар“ изтеглила на различни дати сумата от 41 221.66 евро, с левова равностойност 80 622.56 лева, преведена по проекта, като сумите не били разходвани по изпълнение на проекта.

На 19.11.2005г. изтеглила от банковата сметка на фондацията парична сума в размер на 2000 евро, с левова равностойност 3911. 66 лева.

На 14.02.2006г. изтеглила от банковата сметка на фондацията, парична сума в размер на 1174. 36 евро, с левова равностойност 2296. 85.

На 24.02.2006г. изтеглила от банковата сметка на фондацията парична сума в размер на 2569. 37 евро, с левова равностойност 5025. 25 лева.

На 27.02.2006г. превела сумата ота 4020.21 евро, с левова равностойност 7862.85 лева по банков път, от банкова сметка ***, по банкова сметка *** „А. ДМ” ЕООД, за езиков курс, който не бил проведен. 

На 28.02.2006г. изтеглила от банковата сметка на фондацията парична сума в размер на 2049.18 евро, с левова равностойност 4007.85 лева.

На 07.03.2006г. изтеглила от банковата сметка на фондацията парична сума в размер на 2561.48 евро, с левова равностойност 5009.82 лева.

На 08.03.2006г. изтеглила от банковата сметка на фондацията парична сума в размер на 2564.10 евро, с левова равностойност 5014.94 лева.

 На 16.03.2006г. изтеглила от банковата сметка на фондацията парична сума в размер на 2561.48 евро, с левова равностойност 5009.82 лева.

На 11.04.2006г. изтеглила от банковата сметка на фондацията парична сума в размер на 2561.48 евро, с левова равностойност 5009.82 лева.

На 25.04.2006г. изтеглила от банковата сметка на фондацията парична сума в размер на 2680.00 евро, с левова равностойност 5241.62 лева.

На 28.09.2006г. изтеглила от банковата сметка на фондацията парична сума в размер на 5000.00 евро, с левова равностойност 9779.15 лева.

На 29.09.2006г. изтеглила от банковата сметка на фондацията парична сума в размер на 5000.00 евро, с левова равностойност 9779.15 лева.

На 30.09.2006г. изтеглила от банковата сметка на фондацията парична сума в размер на 5000.00 евро, с левова равностойност 9779.15 лева.

На 02.10.2006г. изтеглила от банковата сметка на фондацията парична сума в размер на 1480.00 евро, с левова равностойност 2894.63 лева.

Между Фондация “А.ЗА У.Р.” и ЦРЧР, на 01.06.2005г. бил сключен и друг договор за отпускане на финансова помощ по проект № BG/05/А/PL-166111/2005г. - “Практическо обучение в иновативни методи в установяването на компютърни системи за сигурност”. Съгласно този договор, фондацията се задължила да организира през периода м.февруари 2006г. – м. май 2006г., в гр. Атина, Република Гърция, придобиване на допълнителна квалификация и практическо обучение на двадесет работници в иновативни методи в установяването на компютърни системи за сигурност, а именно – осигуряване и финансиране на транспорт, местоживеене, образователно-практическа дейност, провеждане на езиков курс и културна подготовка, изплащане на дневни разходи и застраховане срещу злополуки при пътуването. Финансирането на проекта следвало да се извърши, чрез авансово плащане от страна на ЦРЧР в размер на 60 % и последващо /след представяне на окончателен доклад/ в размер на 40 % от стойността на целия проект. Същият бил в общ размер на 45 360 ввро, от които 41 360 евро, следвало да се финансират от ЦРЧР, а останалите 4 000 евро от фондацията.

       В изпълнение на клаузите по сключения договор, кА.ещи финансирането, на 05.08.2005г. ЦРЧР превел на Фондация “А.ЗА У.Р.”, по банков път в банка „ПИБ” АД, първоначалното /авансово/ финансиране по процесния проект в размер на 60 %, а именно в размер на 24 778.78 евро, с левовата равностойност на 48 463, 08 лева.

      На организираната среща в хотел Централ /описана по-горе/ преснимала документите за самоличност и на каднидат-ползвателите по този проект, а именно намерените от нея свидетели М.В.М., С.И.М., Р.Е.Б.–Г., Н.В.Н., М.М.Б., И.В.Т., И.Т.Ц., И.Й.И., Ж.Г.Г., Г.В.Т., В.Т.Д., Б.П.З., А.И.К., А.Ц.А. - М., И.Б.П., Л.Й.И., Т.Г.Г., А.Д.М., Б. А.Ангелов, В.Т.Д.. подсъдимата преснимала и задграничните паспорти на последните, като предоставила за подпис на всеки един от тях разходно-оправдателни документи, а именно - договор с дата 06.02.2006г., сключен между фондацията и съответния свидетел, РКО с дата 14.02.2006г. за сумата от 114.42 лв. и РКО за валута с дата 14.02.2006г. за сумата от 869.40 евро. Документите удостоверявали реално неизвършени дейности и неосъществени парични разходи, които били предназначени за последващо отчитане на проекта. Кандидатите не получили сумите по горепосочените РКО, въпреки, че подписали последните. Свидетелите били вписани в документите по процесния проект, като лица ползватели по същия. Посочените в проекта услуги, а именно - осигуряване и финансиране на транспорт, местоживеене, образователно-практическа дейност, провеждане на езиков курс и културна подготовка, изплащане на дневни разходи и застраховане срещу злополуки при пътуването, които ползвателите следвало да получат, останали неосъществени. 

На 05.06.2006г., в гр. С., подсъдимата И. депозирала окончателен доклад пред ЦРЧР, към който приложила разходно-оправдателните документи, които били подписани от посочените по-горе свидетели, както и ксерокопия на задграничните им паспорти, в които допълнително били положени правоъгълни гранични щемпели, формално удостоверяващи реално неосъщественото пътуване за срока на проекта, каквито щемпели закономерно липсвали в оригиналите на задграничните паспорти. Заедно с горепосочените документи, подсъдимата представила пред ЦРЧР 20 бр. застрахователни полици, които не били подписани от страна на съответните ползватели, поради това, че на срещата в хотел Централ, същите не били налични. Подписите на ползвателите били имитирани от неустановено по делото лице.

На 25.09.2006г. ЦРЧР превел по банков път в банка „ПИБ” АД на Фондация “А.ЗА У.Р.” и второто балансово плащане по процесния проект от 40 %, а именно в размер на 16 435.57 евро, с левова равностойност на 32 145.18 лв., по курса на БНБ.

В периода 14.11.2005г. – 02.10.2006г. подсъдимата, в качеството си на управител на Фондация “А.ЗА У.Р.” изтеглила на различни дати сумата от 41 187.65 евро, с левовата равностойност на 80 556.04  лв., по курса на БНБ, преведена по проекта, като сумите не били разходвани по изпълнение на проекта, както следва:

На 14.11.2005г., в гр. С., подсъдимата изтеглила от банковата сметка на фондацията сумата в размер на 2000.00 евро, с левова равностойност 3911.66 лева.

На 14.02.2006г., в гр. С., подсъдимата изтеглила от банковата сметка на фондацията сумата в размер на 1174.36 евро, с левова равностойност 2296.85 лева.

На 24.02.2006г., в гр. С., подсъдимата изтеглила от банковата сметка на фондацията сумата в размер на 1695.79 евро, с левова равностойност 3316.68 лева.

На 28.02.2006г., в гр. С., подсъдимата изтеглила от банковата сметка на фондацията сумата в размер на 2049.18 евро, с левова равностойност 4007.85 лева.

На 01.03.2006г., в гр. С., подсъдимата изтеглила от банковата сметка на фондацията сумата в размер на 4098.36 евро, с левова равностойност 8015.70 лева.

На 07.03.2006г., в гр. С., подсъдимата изтеглила от банковата сметка на фондацията сумата в размер на 2705.33 евро, с левова равностойност 5291.17 лева.

На 03.04.2006г., в гр. С., подсъдимата изтеглила от банковата сметка на фондацията сумата в размер на 3607.07 евро, с левова равностойност 7054.82 лева.

На 18.04.2006г., в гр. С., подсъдимата изтеглила от банковата сметка на фондацията сумата в размер на 3607.56 евро, с левова равностойност 7055.77 лева.

На 04.05.2006г., в гр. С., подсъдимата изтеглила от банковата сметка на фондацията сумата в размер на 3855.00 евро, с левова равностойност 7539.72 лева.

На 28.09.2006г., в гр. С., подсъдимата изтеглила от банковата сметка на фондацията сумата в размер на 5000.00 евро, с левова равностойност 9779.15 лева.

На 29.09.2006г., в гр. С., подсъдимата изтеглила от банковата сметка на фондацията сумата в размер на 5000.00 евро, с левова равностойност 9779.15 лева.

На 30.09.2006г., в гр. С., подсъдимата изтеглила от банковата сметка на фондацията сумата в размер на 5000.00 евро, с левова равностойност 9779.15 лева.

На 02.10.2006г., в гр. С., подсъдимата изтеглила от банковата сметка на фондацията сумата в размер на 1395.00 евро, с левова равностойност 2728.38 лева.

От изслушаната по делото съдебно-графическа експертиза на вещото лице П.Т. се установява, че подписът на договор № BG/05/А/PL-166188/2005г. от -01.06.2005г. на мястото „за инициатора“ и „за изпълнителя“, както и вносна бележка от 27.12.2006г. са положени от подсъдимата А.И.. Подписите на договор № BG/05/А/PL-166111/2005г. от 01.06.2005г. са положени от С.С.М..

От съдебно-графическа експертиза на вещото лице С.Г. се установява, че подписите положени „за застрахован“ на Б.Г., В.П., В.А., Г.С., Д.Г., Д.С., Д.И., Д.Т., Е.А., Е.С., И.Ш., Л.А., Н.К., О.И., П.л., Р.Г., С. К., А. М.А. А., А.К., В.Д., Г.Т., Ж.Г., И.И., И.Ц., И.Т., И.П., Л.И., М.М., М.Б., Н.Н., Р., Басяцка, С.М., Т.Г. не са положени от тях.

От заключенията на съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза се установяват разплащателните сметки на двете фондации, сумите и движението по тях. От заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза е видно, че на инкриминираните дати, подсъдимата А. И. е изтеглила на кА. посочените в обвинението суми от разплащателните сметки на Фондация „Фар“ и Фондация „А.ЗА У.Р.“.

 

На 31.10.2005г. между МБАЛ „Д.“ АД и подсъдимия И.Ц. бил подписан трудов договор № 37 от 31.10.2005г. по силата на който Ц. заемал длъжността Накалник Хирургично отделение с шифър по НКП 2221 /хуманен лекар/, която включва отговорностите, посочени в длъжностната му характеристика. Същият имал специалност „Хирургия“. Съгласно заповед № 42 от 22.01.2009г., приложение № 1.11. на РЦЗ С. Столица, подсъдимият Ц. бил определен за председател на Специализирана лекарска консултативна комисия по хирургични болести и член на Обща ЛКК към МБАЛ “Д.” АД.

На подсъдимата И. бил издадено направление за спешна хоспитализация от личния й лекар - д-р А.с диагноза Холецистит /възпаление на жлъчката/. С така издаденото направление на 27.05.2009г. И. отишла в МБАЛ „Д.“ АД, където подсъдимият Ц. я прегледал, написал анамнезен статус и я приел в Хирургично отделение с диагноза Холицистит хроника калкулоза. Лекуващ лекар бил д-р Ш.. За общото й състояние при приемането е отбелязано „данни за болки и тежест в епигастриума и дясно подбедрие, „Мъри /+/. В анамнезата било отразено „оплаквания от болки в епигастриума, дясно подбедрие. Гадене и повръщане.“ Били проведени изследвания, включително ехографско изследване на коремните органи. Същото е проведено от д-р  А.К., който установил следната ехографска находка: Черен дроб - с нормални размери и правилна форма. Запазена ехогенност на паренхима. Структурата му е хомогенна. Не се визуализират огнищни лезии. Неразширени интра- и екстрахепатални жлъчни пътища. Жлъчен мехур - с наличие на конкремен 9-10 мм в шийката. Задебелени стенни и нехомогенно жл. съдържимо. Панкреас - неуголемен в трите си отдела. Слезка - с нормални размери, форма и структура. Двата бъбрека са с нормални размери, форма и структура. Запазен дренаж двустранно. Пикучен мехур - празен. В заключението си д-р А.К. е посочил - Калкулозен холецистит.

В резултат на резултатите от проведените изследвания, подсъдимият заключил, че първоначалната диагноза се е потвърдила и предложил на И. оперативно лечение, на тя отказала и подписала декларация за информирано съгласие, съобразно която било предприето консервативно лечение - венозно вливане на антибиотици. На 01.06.2009г. била изписана. На И. била изготвена епикриза, подписана от подсъдимия Ц., в която било отразена окончателна диагноза „Холециститис хроника калкулоза“, както и че след проведеното лечение, е налице подобрение, същата била раздвижена и захранена, изписана в добро общо състояние, с временна нетрудоспособност. На същата бил издадено болничен лист  за домашен режим за 30 дни.

По време на престоя й в болничното заведение, на 29.05.2009г. е постъпило запитване от прокурор Б. дали подсъдимата се намира на лечение в същото, кога е постъпила, с каква диагноза, посочване на лечението, евентуалната дата на изписването й, както и дали е издавано медицинско направление до СРП за И.. В отговор на запитването, изп. д-р на МБАЛ „Д.“ АД П. К. е посочил, че А.И. е постъпила в Хирургично отделение на 27.05.2009г. с отложена спешност и с диагноза Хроничен калкулозен холецистит. Посочено е също, че се провежда консервативно лечение с водносолеви разтвори на солуцио рингери и физиологичен серум, спазмолитици, бусколизин, но-шпа и антибиотик. На следващия ден е отправено ново запитване от прокурор Б. относно ежедневното здравословно състояние на А.И., приложеното лечение за съответния ден, повлияването от него и датата на евентуалното й изписване. На същия ден П. К. е отговорил на поставените в запитването въпроси, като е посочил, че И. е с подобрение и с отзвучаване на болковия и деспептичен синдром. Уточнено е, че пациентката се повлиява добре от провежданото лечение и датата на изписване е 01.06.2009г.

В изпълнение на постановление на СРП била издадена заповед на министъра на здравеопазването, с която била извършена пълна медицинска и финансова проверка на Хирургично отделение на МБАЛ „Д.“ АД в периода 31.08.2009г. до 29.01.2010г. от свидетелите М.Е., С.Г. и други експерти, съобразно тяхната квалификация.  В резултат на същата бил изготвен доклад, в който били отразени констатациите, направени по отношение на някои от пациентите. Според същите, част от пациентите постъпвали в хирургично отделение не са лекувани съгласно възприетите правила в медицината, не са предприемани своевременни мерки и адекватни грижи за овладяване на медицинските проблеми при всички пациенти. В някои случаи качеството на медицинските дейности не е било на необходимото ниво, което е довело до последващи усложнения. Извършвани са множество операции за намаляване на телесното тегло, свързани с изрязвани и отстраняване на коремни органи, което води до необратими усложнения и в редица случаи представлява опасност за здравето и живота на пациентите. В редица случаи пациенти са постъпвали пациенти без необходимите основания за това, извършвани са хирургически операции, които не са били необходими, според приложената медицинска документация. В доклада е отразено още, че комисията е установила множество нарушения при поставяне на медицинските диагнози /липса на задължителни обективни изследвания и симптоми, поставяне на една диагноза и лечение на друга/. В преобладаващата част от проверените епикризи е установено несъответствие между редица данни и диагнози посочени в тях и тези от лист ИЗ. Констатирани са и редица нарушения, свързани с отчитането на клиничните пътеки.

По отношение на А.И. комисията установила, че е постъпила на 27.05.2009г. с направление за спешна хоспитализация от д-р В.А.с диагноза - Холецистит / възпаление на жлъчния мехур/. Приета е за планово лечение в МБАЛ „Д.“ от подсъдимия Ц. АД с диагноза Холециститис хроника калкулоза /хронично възпаление и камъни в жлъчката/. На същата дата в частта „бележки на лекуващия лекар при приемането на болния“ е записано предварително определен подход за лечение - консервативно. Приложен е резултат от лабораторни изследвания, съгласно които липсвали данни за остър възпалителен процес. Приложен бил и резултат от ултразвуково изследване от дата 27.05.2009г., в което е описан камък в жлъчния мехур и данни за хронично възпаление на същия. Заключението от това изследване е Калкулозен холецистит /възпаление и камъни на жлъчката/. На 28.05.2009г. в запис от консултация на д.р М. /кардиолог/ е отразено „Не се регистрираха контраиндикации за оперативна интервенция“. В запис от 29.05.2009г. е отразено: „Болната в увредено общо състояние. Корем - с палпаторна болезненост в дясно подбедрие. На болната е предложено оперативно лечение, което отказва.“  В резултат на направената проверка комисията е констатирала, че И. е изпратена с направление за спешна хоспитализация, с диагноза Холецистит /възпаление на жлъчката/, която не предполага спешно състояние, спешно лечение и съответно спешна хоспитализация. Според проверяващите, тази диагноза представлява хронично състояние, лечението на което може да бъде отлагано във времето, без това да доведе до последици за здравето на пациента.

На 16.06.2009г. прокурор Б. назначил тройна съдебно-медицинска експертиза, която да даде заключение за здравословното състояние на И. по време на престоя й в болничното заведение, страдала ли е от посоченото в медицинската документация заболяване, допуснати ли са нарушения при лечението й, правилно ли е поставена медицинската диагноза, въпроси свързани с издадения й болничен лист, както и въпроси свързани с евентуален престой в следствените арести.

От изготвената тройна СМЕ е видно, че експертите са дали своето заключение въз основа на медицинската документация, отразяваща извършените в МБАЛ „Д.“ АД изследвания, резултатите от тях, проведеното лечение и проведено по искане на вещите лица допълнително ехографско изследване на коремните органи. Последното било извършено на 26.06.2009г. от д-р К.К., който дал заключение - стеатоза на черния дроб първа степен. Холелитиаза.

В заключението си вещите лица са посочили, че съгласно отразените в проучената медицинска документация - клинични и лабораторни изследвания, здравословното състояние на И. към периода 27.05.2009г. - 01.06.2009г. е било в норма. Налице са били само субективни оплаквания за болки в епигастриума, дясно подбедрие, гадене и повръщане, каквито оплаквания има и към момента на изследването, проведено от вещите лица. В заключението е посочено, че както към посочения период, така и към момента на изготвяне на експертизата, И. не е страдала от хроничен калкулозен холецистит, както е посочено в медицинската документация, а се кА.е за свободно подвижен камък в жлъчния мехур и ехографски данни за стеатоза на черния дроб /мастна инфилтрация/. Експертите са категорични, че предлагното й оперативно лечение е било немотивирано, както и проведеното антибиотично лечение, тъй като в резултатите от изследванията не са били налице данни за възпалителен процес, поради което са заключили, поставената диагноза не е доказана и не е мотивирана.

В съдебно заседание вещите лица уточняват, че заболяването Холитиаза представлява наличие на камъни в жлъчния мехур, без възпаление на самия жлъчен мехур. Когато е налице възпаление на жлъчния мехур се нарича Калкулозен холицистит. Той може да бъде остър или хроничен, както и хронично обострен.

Вещите лица уточняват още, че от медицинската документация не се установява дали ехографското изследване, проведено по време на престоя на И. в болничното заведение, е извършено преди или след прием на храна и напитки, което е от съществено значение за резултата. Също така не е отразено друг важен резултат на ехографското изследване, а именно, при констатирана „задебелена стена“ не е посочено колко милиметра е.

За липса на посочената диагноза по време на болничния престой, експертите съдят по липсата на обективни данни, а именно на определени показатели при направените й изследвания, като например броят на левкоцитите, установено при изследване от дата 28.05.2009г., и същите са били в норма.

 

  Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, именно: обясненията на подсъдимия И.Г.Ц., показанията на свидетелите М.Е., дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените по реда чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК – л.78, том 18 от ДП, С.Г., дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените по реда чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК – л.82, том 18 от ДП, Д.М., Е.М., О.Х., дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените по реда чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК- л.60, том 7 от ДП, Л.И., дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените по реда чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК - л.153, т.4 от ДП, Б.Т., дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените по реда чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК - л.50, т.7 от ДП, Б.И., дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените по реда чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК - л.68, т.7 от ДП, С.М., в.А., Г.С., дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените по реда чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК - л.105, т.2 от ДП, П.К., дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените по реда чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК - л.183, т.2 от ДП, Б.Г., дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените по реда чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК - л.163, т.2 от ДП, Д.Т., К.З., дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените по реда чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК - л.186, т.2 от ДП, Д.Г., дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените по реда чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК - л.87, т.18 от ДП, Б.Н., И.Ш., Л.А., Н.К., дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените по реда чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК - л.126, т.2 от ДП, О.И., дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените по реда чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК - л.145, т.2 от ДП, Н.С., П.Л., Р.Г., дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените по реда чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК - л.140, т.2 от ДП, Р.Б.-Г., С.М., дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените по реда чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК - л.22, т.2 от ДП,  И.Ц., И.И., дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените по реда чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК - л.65, т.2 от ДП, В.Д., дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените по реда чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК - л.40, т.2 от ДП, Б.З., Т.Г., А.М., дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените по реда чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК - л.51, т.2 от ДП, С. К., дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените по реда чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК - л.56, т.2 от ДП, И.Т., дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените по реда чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК - л.94, т.2 от ДП, А.М., дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените по реда чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК - л.16, т.2 от ДП, И.П., л.К., дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените по реда чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК - л.74, т.18 от ДП, А.К., дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените по реда чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК - л.182, т.2 от ДП, съдебно-графическа експертиза- л.18, т.9 от ДП, съдебно-графическа експертиза- л.84, т.9 от ДП, съдебно-графическа експертиза- л.41, т.18 от ДП, съдебно-счетоводна експертиза - л.63, т.9 от ДП, допълнителна съдебно-счетоводна експертиза - л.50, т.18 от ДП, КСМЕ - л.80, т.14 от ДП и писмените доказателства.

За да приеме така описаната фактическа обстановка по отношение на повдигнатите срещу подсъдимата А. И. обвинения, съдът обсъди наличието или липсата на противоречия в събрания по делото доказателствени материал. Относно обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото и значими за правилния изход, съдът не констатира съществени противоречия между събраните доказателствени средства. Фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт не се оспорват и от защитата на подсъдимата, което изрично заяви в пледоарията си. Наведените от нея доводи са относно несъставомерност на деянията, за които подсъдимата е привлечена към наказателна отговорност.

Фактите, свързани със структурирането на ЦРЧР към МОН, предоставянето на Република България на финансиране по конкретни проекти, попадащи в програми за развитие и обучение на Европейския съюз, предвидените процедури и срокове за това се установяват безспорно от всички събрани по делото доказателства.

От събрания по делото доказателствен материал, безпротиворечиво се установиха и фактите, относно регистрацията на фондациите „Фар“ и „А.ЗА У.Р.“, управлението на същите, респ. качеството на управител на подсъдимата, сключването на договорите с ЦРЧР за отпускане на финансова помощ по двата проекта „Усвояване на френския опит в саниране на жилищни сгради“ и „Практическо обучение в иновативни методи в установяването на компютърни системи за сигурност“, отпуснатите средства по сметките на двете фондации в изпълнение на двата договора.

Еднопосочни са и доказателствените източници относно организирането на среща с кандидат ползвателите по проектите, подписването от тяхна страна на част от документите и не подписването им на други, представени по проектите и реалното неизпълнение на същите.

Безпротиворечиво и еднозначно е установено по делото, че подсъдимата, в качеството си управител на фондациите е изтеглила на инкриминираните дати сумите, посочени в обвинението, от сметките на двете фондации, като се е разпоредила с тях не по предвидения в проектите начин, като в доказателствените източници не се съдържат данни за начинът по който се е разпоредила с тях.

Преди да приеме така описаната фактическа обстановка по отношение на обвинението срещу подсъдимия И.Ц., съдът обсъди противоречията в събраните по делото доказателствени материали. Относно обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото и значими за правилния изход, съдът констатира съществени противоречия между гласните доказателствени средства, доклада от проверката в МБАЛ „Д.“ АД и заключението на СМЕ. Съществените противоречия в посочените източници се отнасят до обстоятелствата, кА.ещи предмета на обвинението, а именно А.И. страдала ли е от заболяването Холециститис хроника калкулоза към 01.06.2009г., вписано в епикризата й, както и умишлено ли е вписана от подсъдимия тази диагноза, в случай, че същата не отразява здравословното й състояние.

 

 В обясненията на подсъдимия се излагат твърдения, че първоначално е поставил работна диагноза на пациентката въз основа на направените от нея оплаквания, както и въз основа на типичната клиника за холетиаза и холецистит при пациенти като И. /жена, възраст, наднормено тегло и др./ и приел, че здравословното състояние на И. предполагало прием по спешност. След което е била приета  в болничното заведение и й били направени необходимите лабораторни изследвания, включително ехографско изследване, заключението на което потвърдило наличието на камък в жлъчката, което пък потвърждавало първоначалната работна диагноза «хроничен холецистит», което е идентично с «холециститис хроника калкулоза». Предложено й било оперативно лечение, което тя откзала, поради което било проведено консервативно лечение с вливания на антибиотик, болкоуспокояващи и спазмолитици. Подсъдимият твърди, че по литератулни данни само 10% от пациентите, когато постъпват в болница, имат остър холецистит, но след изследване на жлъчния мехур се оказва, че само 4% са имали остър холецистит. Поради това лечението на всеки пациент е индивидуално. В случаите на отказ от оперативно лечение, се налага венозно вливане на антибиотици, което се извършва единствено от медицинска сестра и контролирано от лекар. В конкретния случай, на И. било приложено медикаментозно лечение с вливане на антибиотик 5 дни.

 

Противоположна е информацията, съдържаща се в заключението на СМЕ, според което отразените в проучената медицинска документация - клинични и лабораторни изследвания, здравословното състояние на И. към периода 27.05.2009г. - 01.06.2009г. е било в норма. Налице са били само субективни оплаквания за болки в епигастриума, дясно подбедрие, гадене и повръщане, каквито оплаквания има и към момента на изследването, проведено от вещите лица. В заключението е посочено, че както към посочения период, така и към момента на изготвяне на експертизата, И. не е страдала от „хроничен калкулозен холецистит”, както е посочено в медицинската документация, а се кА.е за свободно подвижен камък в жлъчния мехур и ехографски данни за стеатоза на черния дроб /мастна инфилтрация/. Експертите са категорични, че предлагното й оперативно лечение е било немотивирано, както и проведеното антибиотично лечение, тъй като в резултатите от изследванията не са били налице данни за възпалителен процес, поради което са заключили, че поставената диагноза не е доказана и не е мотивирана.

Извън така очертаната несъвместимост на информационна насоченост на събраните по делото доказателствени средства, съдът не констатира съществени противоречия относно останалите, включени в предмета на доказване, обстоятелства.

Безпротиворечиво се установиха всички факти, свързани длъжността на подсъдимия Ц., местоработата му и специалността. Приложените по делото доказателства са еднопосочни относно заеманата от него длъжност - Накалник Хирургично отделение, специалност „Хирургия“. Същият е бил и определен за председател на Специализирана лекарска консултативна комисия по хирургични болести и член на Обща ЛКК към МБАЛ “Д.” АД.

Не се констатираха противоречия в доказателствените източници и относно издаденото направление на И. от личния й лекар с диагноза „Холециститис“, прегледа и приема на същата в МБАЛ „Д.“ АД, поставената от подсъдимия първоначална диагноза „Холициститис хроника калкулоза“, направените след приема изследвания на И. и проведеното лечение, както и по отношение на изготвената епикриза и отразената в нея диагноза.

Еднопосочни са и доказателствата относно направената проверка на Хирургично отделение на МБАЛ „Д.“ АД, както и отразените констатации в доклада, изготвен в резултат на нея.

Както беше посочено по-горе, съществените противоречия в доказателствените източници са относно осъществяване на изпълнителното деяние. Застъпената от подсъдимия версия в обясненията му е ориентирана изцяло към установяване на наличието на отразената в епикризата на И. диагноза, базирайки се на получените в резултат на извършения от него преглед на пациентката данни, лабораторните изследвания и на професионалата си преценка. Противостоящо на описаната теза е становищата на извършилите проверката в МБАЛ „Д.“ АД експерти и заключението на вещите лица по СМЕ, които се основават на конкретните релултати, получени в резултат на проведените при приема на пациентката изследвания.

Поради това, при формирането на изводите си по фактите, съдът обсъди обясненията на подсъдимия и заключенията на доклада и СМЕ, с оглед на тяхната убедителност, изводима от обективните факти, определящи наличието или липсата на посочената от подсъдимия диагноза.

Извършвайки посочения анализ за достоверност на противоречивите способи за събиране на доказателства, съдът прие за съответни на обективната истина заключенията на доклада за извършената проверка в МБАЛ „Д.“ АД и на вещите лица по СМЕ. Както беше посочено становището на подсъдимия се базира на получените данни в резултат на извършения от него преглед на пациентката, на лабораторните изследвания и на професионалата му преценка. От друга страна становищата на експертите, извършили проверката и на тези изготвили заключението на СМЕ, които са напълно еднопосочни, са основани на обективни критерии. Вещите лица лица, изготвили заключението на СМЕ посочват, че основават изводите си въз основа на резултатите от проведените лабораторни изследвания, конкретно броят на левкоцитите, установен при изследване от дата 28.05.2009г. и са категорични, че същите са били в норма. Вещите лица уточняват, че резултатът от това изследване е обективен критерии за липсата на посочената от подсъдимия диагноза за разлика от направените от пациентката оплаквания при първоначалния преглед. Налице са били само субективни оплаквания за болки в епигастриума, дясно подбедрие, гадене и повръщане, каквито оплаквания пацинтката е имала и към момента на изследването, проведено от вещите лица.

При съобразяване на тези критерии, съдебният състав даде вяра на експертните становища и ги възприе за сигурна основа на фактическите констатации относно липсата на посоченото в епикризата на А.И. заболяване.

 

  За да възприеме изложената по-горе фактическа обстановка съдът обсъди доказателствата, имащи връзка с предмета на делото. 

 

            От правна страна:

 

 

При така установената фактическа обстановка съдът прие, че по делото не се установява по категоричен и несъмнен начин да са налице обективните признаци на престъплението, за което е предадена на съд подсъдимата А.И. - т.е. липсват категорични доказателства, сочещи на извършено от подсъдимата престъпление в рамките на очертаната в обвинителния акт фактическа рамка, доколкото по делото липсват каквито и да било данни за начинът по който са разходвани отпуснатите по проектите суми, както всъщност е посочено и в обвинителния акт, а именно, че подсъдимата се е разпоредила с тях по неустановен начин.

Безспорно по делото е установено обстоятелството, че в държане на подсъдимата е била цялата сума отпусната по проектите, които тя е осъществявала - т.е. по сключените от представляваните и управляваните от нея дружества- бенефициенти по договори с ЦРЧР по програма Леонардо да Винчи. Това е така, тъй като сумите по проектите са били преведени по сметки на дружествата - бенефициенти, като право да се разпорежда с парите по тези сметки е имала единствено и само подсъдимата И., в качеството си на управляваща и представляваща дружествата - бенефициенти. Безспорно също така е установено по делото, че тези средства са били отпуснати с цел реализиране на точно определени проекти от страна на дружествата - бенефициенти и е следвало, и могло да бъдат изразходвани единствено и само за изпълнение целите на проектите, както и че е имало строго определена финансова рамка, която е очертавала кои разходи се приемат за такива относими към проекта и кои - не. Изразходването на средствата отпуснати от ЦРЧР за реализиране на двата проекта за други - неустановени цели, различни от тези заложени в договорите и проектите, респ. за разходи, които не се покриват от програмата, съставлява неправомерно разходване на тези средства от страна на дружествата - бенефициенти, респ. на техния управител - подсъдимата И., която единствено е имала право да се разпорежда със средствата по проектите. Неправомерното изразходване обаче на тези средства в случаите, когато те са изразходени за покриване на нужди, които не се поемат от програмата - т.е. изразходването им нецелево, поставя въпроса доколко едно подобно поведение осъществява състав на длъжностно престъпление или се кА.е за престъпление по чл.254б, ал.1 от НК. Цитираната разпоредба гласи: „който използва не по предназначение получени финансови средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години”.

В конкретния случай и от доказателствата по делото, както и с оглед на повдигнатото обвинение е видно, че предмет на инкриминираното деяние са именно средства представляващи финансиране по проекти, които средства са от фондове, предоставени от Европейски съюз на българската държава - средства по програма на европейския съюз „Европейска програма за професионално образование и обучение Леонардо да Винчи”, т.е. става въпрос за средства, предоставени от Европейския съюз на българската държава. Ето защо и когато изразходването им не е било по предназначение, се поставя въпроса дали в случая не е налице именно престъпление по чл.254б, ал.1 от НК. Тази разпоредба е приета през 2005г. След като е създадена въпросната разпоредба, въпреки наличието на състава на престъплението по чл.201 и сл. от НК - т.е. въпреки съществуване разпоредбата, уреждаща длъжностното присвояване, то кое е налагало създаването и на разпоредбата на чл.254б, ал.1 от НК и дали до този момент нецелевото използване на средства, предоставени от Европейския съюз на българската държава, е било съставомерно изобщо по реда на чл.201 и сл. от НК и е могло да бъде подведено под някоя от хипотезите на длъжностното присвояване. Този въпрос е от значение и с оглед квалификацията, която е дадена в случая на инкриминираното деяние, без значение дали се установява неговото извършване от обективна страна или не от подсъдимата. Разбирането на настоящият съдебен състав в тази връзка е, че следва да се прави разграничение между разпоредбата на чл.202, ал.2, т.3, вр. чл.201 от НК и тази на чл.254б, ал.1 от НК на плоскостта на това, кой може да бъде субект на престъплението по двата текста, респ. на плоскостта на това, дали към момента на извършване на деянието средствата, отпуснати от ЕС на българската държава са преминали към бенефициента по програмата или не. Според този съдебен състав, за да е осъществено престъпление по на чл.202, ал.2, т.3, вр. чл.201 от НК, следва разпореждането с инкриминираните средства, да е било осъществено преди преминаването на средствата към бенефициента на съответната програма. Обектът на престъплението по чл.202, ал.2, т.3 от НК са обществените отношения, свързани с правилното разпределяне и разходване на средства, принадлежащи или предоставени на страната ни от Европейския съюз и респ. упражняване правото на собственост върху тях. Изпълнителното деяние се изразява в действия, насочени към разпореждане в свой или чужд интерес с парични средства от фондове на Европейския съюз или предоставени на Република България от такива фондове. Както беше посочено, по сметките на фондациите, управлявани от подсъдимата, са постъпили парични средства от ЦРЧР. Сумите са били предоставени от Европейския съюз на българската държава, чрез ЦРЧР, за финансиране на проекти по програма „Леонардо да Винчи”. Те са били изплатени на фондациите „Фар” и „А.ЗА У.Р.” по силата на сключени договори с ЦРЧР за финансиране съответно на проект „Усвояване на френския опит в саниране на жилищни сгради” и проект „Практическо обучение в иновативни методи в усвояването на компютърни системи за сигурност”. Сумите са били изтеглени от подсъдимата А.И., като по делото не е установено за какви цели е било тяхното разходване. След тази кратка ретроспекция, според настоящия съдебен състав, не покриват признаците на длъжностно присвояване, каквото е вменено на И., тъй като субект на това престъпление може да бъде само длъжностно лице – качество, което И. не притежава по отношение на инкриминираните суми.

Легалната дефиниция на понятието е позиционирана в разпоредбата на чл.93, т.1, б.”а” и „б” от НК – длъжностно лице е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно служба в държавно учреждение, с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение, както и ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец и др. Особено важно е обстоятелството, че следва да съществува описаната по-горе връзка между организацията, която предоставя парите на дееца и неговото длъжностно качество. Иначе казано – паричните средства следва да са собствени на организацията, в чиято структура деецът има качеството на длъжностно лице. Фактът, че той би могъл да има такова качество в друго учреждение или юридическо лице е напълно ирелевантен и не предопределя корелацията между длъжностното му качество и предоставянето за пазене или управление на паричните средства. Поради спецификата на изпълнителното деяние по т.3 на ал.2 на чл.202 от НК и резултатния характер на престъплението, то то е довършено към момента на напускане на имуществото от патримониума на съответния фонд на Европейския съюз или съответната национална агенция, на която то е предоставено. В тази връзка, съдът счита, че единствено лице, което притежава длъжностно качество по б.”а” на чл.93, ал.1 от НК може да бъде субект на престъпление по чл.202, ал.2, т.3 от НК. За да бъде субект на престъпление по чл.202, ал.2, т.3, вр. чл.201 от НК подсъдимата трябва да е натоварена с управлението на средства на Европейския съюз и то в държавно учреждение, каквото се явява ЦРЧР, тъй като само в този статут има право да се разпорежда със средства, предоставени от Европейския съюз. В конкретния случай е безспорно, че подсъдимата И. няма качеството на длъжностно лице в държавното учреждение ЦРЧР. Затова и няма основание да се приеме, че във връзка с възложената й от собственика на парите работа по управление на същите, тя ги е присвоила. Всъщност, цитираните в обвинителния акт суми са предоставени не на подсъдимата, а на юридическите лица „Фар” и „А.ЗА У.Р.” по силата на облигационни договори. С подписването на договорите, паричните средства са преминали от патримониума на ЦРЧР в този на фондациите и така са станали тяхна собственост, доколкото в договора няма клауза за запазване на собствеността върху парите на ЦРЧР и действия на дружеството като негов пълномощник – от негово име и за негова сметка. След като те напуснат патримониума на фонда, престъплението не може да бъде квалифицирано като такова по чл.202, ал.2, т.3 НК, макар и да е възможно да бъде квалифицирано като длъжностно присвояване по чл.201 и сл. от НК.

Ето защо според настоящият съдебен състав в конкретния случай квалифицирането на инкриминираните деяния по квалифицирания състав на чл.202, ал.2, т.3, вр. чл.201 от НК е изначално неправилно и погрешно.

Подсъдимата И. притежава особеното качество на субекта на престъплението длъжностно присвояване - длъжностно лице по смисъла на чл.93, ал.1, т.1, б.“б“ от НК, тъй като през инкриминирания период е имала управленски и представителни функции, по отношение на фондациите „Фар” и „А.ЗА У.Р.”, включително и във връзка с изпълнението на подписаните с ЦРЧР договори, както и по управление на паричните средства, постъпили по изпълнение на конкретните проекти.

Тъй като длъжностното присвояване се изразява в неправомерно разпореждане (фактическо и/или юридическо) с чужди пари, вещи или други ценности, връчени на длъжностното лице в това му качество или поверени му да ги пази или управлява, в конкретния случай е необходимо средствата да са били собственост на фондациите, в които подсъдимата е имала такова длъжностно качество. И тази предпоставка е доказана по делото, тъй като инкриминираните суми са отпуснати по сключените договори между фондациите - бенефициенти и ЦРЧР от средствата, предоставени от Европейския съюз на българската държава, които след това са били преведени по сметки на фондациите - бенефициенти, т.е. е налице преминаване на тези парични средства в патримониума на фондацията- бенефициент и тъй като се кА.е за заместими, родово определени вещи (пари), поради което и с предоставянето на същите на фондациите - бенефициенти, те стават тяхна собственост (паричната им стойност). В момента, в който инкриминираното авансово плащане е отпуснато на бенефициентите (постъпили са в сметките на фондациите), то подсъдимата И. е имала и правото да се разпорежда в качеството си на законен представител на фондациите.

Остана недоказано по делото изпълнителното деяние на длъжностното присвояване - конкретните действия на подсъдимата И., с които същата да е реализирала противозаконното разпореждане с инкриминираните парични средства, отклонявайки ги от патримониума на собственика. В тази насока празнота съществува изначално в обвинителната теза - така в обвинителния акт се съдържат твърдения, че подсъдимата изтеглила през инкриминирания период преведените от ЦРЧР по сметки на фондациите суми, „след което се разпоредила с тях по неустановен по делото начин, но различен по предвидения по проектите. Видно е, че изначално липсват твърдения от обвинението за конкретните присвоителни действия на подсъдимата, свързани с външнопроявена промяна на отношението на дееца към повереното му имущество, изразена в противозаконно разпореждане с чуждите пари, вещи, други ценности в свой собствен или на друго лице интерес; не са посочени с кои юридически и/или фактически актове е реализирано противозаконното разпореждане с инкриминираните парични суми от страна на подсъдимата И.. Изтеглянето на преведените от ЦРЧР по сметките на фондациите суми от страна на подсъдимата И. не е било противозаконно, тъй като в качеството си на управляващ и представляващ фондациите тя е могла да тегли пари от сметката на юридическите лица, а освен това такова разпореждане не е и инкриминирано на подсъдимата. Действително изтеглянето на средствата от сметката на фондацията по естеството си може да обективира проявена промяна на отношението на длъжностното лице към повереното му имущество, което той владее или управлява от името на юридическото лице, ако парите бъдат отклонени от неговия патримониум в полза на дееца, за да бъдат потребени от него, но такива доказателства по делото не са събрани. Присвояването предполага противоправно третиране на връчената на дееца или поверената му за пазене или управление вещ (пари, ценности), като своя, но във всички случаи естеството и съдържанието на разпоредителните действия трябва да бъдат индивидуализирани в обвинителния акт. Ако конкретните разпоредителни актове не са изяснени, не става ясно въобще за какво точно престъпно поведение би могъл да бъде осъдена подсъдимата. В конкретния случай доводи в подкрепа на обвинителната теза не могат да бъдат извлечени от обстоятелството, че преведените от ЦРЧР на фондацията средства не са усвоени целево (не по предназначение) съгласно параметрите на сключения договор между фондацията-бенефициент и ЦРЧР.

В тази аспект по делото остават недоказани конкретните фактически и/или правни разпоредителни действия (по време, място, механизъм на осъществяване), с които подсъдимата И. да се е разпоредила с предмета на престъплението. За обективната съставомерност на длъжностното присвояване е необходимо да се установят разпоредителните действия на дееца, с които съответното имущество е отклонено от патримониума на собственика - организацията, предприятието, юридическото лице и пр. в интерес на дееца или на други лица, съответно индивидуализацията на всички фактически и/или правни разпоредителни действия (по време, място, механизъм на осъществяване) е задължителен реквизит на обвинението за присвояване, а недоказването им като логична последица води до недоказаност на съставомерен признак от обективната страна на престъпния състав.

Поради това настоящият състав счита, че подсъдимата А.И. не е осъществила от обективна страна състава на престъпление по чл. 201 от НК. Базирайки се на описаните в обвинителния акт факти и инкриминирания период на извършване на деянието, съдът преценява, че не са налице основания да се произнесе в позитивен за обвинението смисъл и за осъществяване на друго еднакво или по-леко наказуемо деяние от Особената част на Наказателния кодекс.

В конкретния случай не сме изправени пред хипотезата на чл. 212 НК, тъй като основанията за получаване на паричните средства са действителни договори между ЦРЧР и фондациите „Фар” и „А.ЗА У.Р.”, т.е. налице е правно основание за получаване на процесните суми.

Съдът счете, че в настоящият случай не са налице предпоставките за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимата И. и за престъпление по чл.254б, ал.1 от НК доколкото в обвинителния акт не са изложени факти в тази насока и без направено от страна на прокуратурата изменение на обвинението по реда на чл.287 от НПК, респ. допуснато такова в хода на съдебното следствие.

Поради това, при тези факти по делото и тази правна конструкция, съдът прие, че с деянието си подсъдимата А.И. не е осъществила състава на престъпленията по чл.203, ал.1, вр. чл. 202, ал.2, т.3, вр. чл.201, вр. чл.26, ал.1 от НК.

При така приетата фактическа обстановка съдът счете, че с деянието си подсъдимият И.Ц. не е осъществил състава на престъплението по чл.311, ал.1 от НК.

На първо място, подсъдимият И.Ц. е субект на престъплението по чл. 311, ал.1 от НК, тъй като по време на извършване на деянието, с оглед правата и задълженията, които са му били възложени, е действал в качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал.1, т.1, „б“ от НК.

От обективна страна на 01.06.2009г., в гр. С., в качеството на длъжностно лице – Началник “Хирургично отделение” при “МБАЛ – Д.” АД, в кръга на службата си, съставил официален документ – Епикриза за здравословното състояние на А.А.И., обвиняема по ДП № 138/2007г. по описа на ГДДП-МВР, пр. пр. № 63806/2007г. по описа на СРП и подсъдима по НОХД № 2804/2009г. по описа на СРС-НО, 112-ти състав, в който удостоверил невярно обстоятелство – че към 01.06.2009г., обвиняемата страдала от заболяването “Холециститис хроника калкулоза”.

          На първо място, няма спор, че епикризата е издадена и подписана от подсъдимия И.Ц.. На второ място същата е официален документ, който може да бъде предмет на лъжливо документиране по чл.311 от НК. Съгласно легалната дефиниция в чл.93, т.5 от НК, официален документ е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му. По делото е установено по несъмнен начин, че подсъдимият Ц. е изготвил епикризата по установения ред и форма, и същата е годна да създаде заблуждение у другиго. Несъмнено е и, че е издадена от Ц. във връзка с изпълнявана от него служба.

 Предмет на лъжливото документиране по чл.311 от НК могат да бъдат удостоверителните документи, а именно тези които установяват съществуването или несъществуването на определи факти, събития или обстоятелства, които авторът възпроизвежда в документа. С оглед удостоверителната функция на този вид документи, те могат да бъдат с вярно или невярно съдържание. За да е съставомерно деянието по чл.311, ал.1 от НК това писмено изявление трябва да съдържа неверни обстоятелства или пък твърдения за съществуването или не на определени факти. Съдът намери за установено по категоричен начин, че издаденият от подсъдимия И.Ц. официален документ е с невярно съдържание. Установи се, че А.И. не е страдала от заболяването “Холециститис хроника калкулоза”, респ. посочената в епикризата диагноза не отговаря на действителното й здравословно състояние. От данните по делото се установи по категоричен начин, че към момента на изготвяне на епикризата, И. не е страдала от „Хроничен калкулозен холецистит“, като се установи единствено наличието на свободно подвижен камък в жлъчния мехур и ехографски данни за стеатоза на черния дроб /мастна инфилтрация/.

           Въз основа на събрания доказателствен материал, съдът обаче намери, че деянието е несъставомерно от субективна страна.

           Доколко престъплението по чл.311, ал.1 от НК е умишлено, осъществяването му е възможно единствено при наличие на пряк умисъл у дееца, а именно необходимо е в съзнанието на последния да са налице представи, че при съставяне на документа, той внася в него неверни обстоятелства или изявления.

          На следващо място, за разлика от диспозитивните документи, при които правното значение се изразява още в момента на изготвянето им и, които имат друга цел – да породят права и задължения, пряко произтичащи от материализираните изявления на съставителя му, при удостоверителните правното значение може да се прояви в по-късен момент от фактическото обективиране на отразените в тях факти. Престъплението на по чл.311 от НК е на формално извършване, като специалната цел не може да бъде откъсната от умисъла на дееца за изготвянето на удостоверителния официален документ. И при този вид документи, като при всички документни престъпления, се изхожда от правното им значение, а именно какъв ефект се цели с тях от дееца.

          С други думи, за да е съставомерно деянието по чл.311, ал.1 от НК е необходимо да бъде безспорно установено, че деецът е съзнавал, че при съставяне на документа, той внася в него неверни обстоятелства и наред с това да цели, така съставения документ да бъде използван като доказателство за тези обстоятелства.

          В настоящия случай, съдът намери, че не е доказан умисъл за извършване на това престъпление. По делото не се събраха никакви доказателства, от които да се направи безспорен извод, че в действителност подсъдимият е поставил различна от посочената в епикризата диагноза или пък е счел, че И. не страда от каквото и да е заболяване. Напротив, в обясненията си подсъдимият категорично заявява, че според личната му преценка, базиращата се на извършения на И. личен преглед, резултатите от лабораторните изследвания и въз основа на професионалния си опит, поставената от него диагноза и вписана в епикризата е вярна и е отговаряла на здравословното състояние на И.. Съдът счете, че обясненията на подсъмия не се опровергават от останалия събран по делото доказателствен материал, въпреки че прие за съответно на обективната истина противоположното становище на експертите относно поставената на И. диагноза. Това е така, тъй като в конкретния случай, не са налице безспорни доказателства, от които да се направят категорични изводи относно това дали подсъдимият е поставил грешна диагноза или е поставил различна от вписаната в епикризата, съзнавайки, че същата не отговаря на здравословния статус на пациентката. Предвид това, не може да се приеме за безспорно, че в съзнанието на подсъдимия са били налице представи, че при съставянето на епикризата, той вписва в нея невярна диагноза, респ. внася в документа неверни обстоятелства.

         При горното, съдът намери, че с деянието подсъдимият И.Ц. не е осъществил всички признаци на престъплението по чл.311, ал.1 от НК, поради което същото е несъставомерно.

 

            По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

   

 

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: