Решение по дело №1056/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260268
Дата: 26 април 2021 г. (в сила от 26 април 2021 г.)
Съдия: Милен Стефков Михайлов
Дело: 20211100601056
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 26.04.2021

 

В      И М Е Т О      Н А      Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХІІІ-ти въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН МИХАЙЛОВ

мл. с. КРИСТИНА ГЮРОВА

 

                                     

    При участието на секретаря Камелия Стоянова в присъствието на прокурора Занев, след като разгледа докладваното от съдия Михайлов ВНОХД № 1056 по описа за 2021 година, намери за установено следното:

 

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

 

С Присъда от 21.07.2020 г., постановена от СРС, НО, 22-ри състав по НОХД № 17287/2018 г. съдът е признал подсъдимия П.Д.Й. за НЕВИНОВЕН в това, че на 13.01.2016г. в гр. София, в Център за градска мобилност, находящ се на адрес в гр. София, бул. „*****, съзнателно се е ползвал пред С.С.Н.служителка на Център за градска мобилност, от неистински частен документ – договор за наем на недвижим имот от 20.12.2015г., на който е придаден вид, че подписът в графа „Наемодател“ е положен от А.П.К., като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност и за това, че на 13.01.2016г. в гр. София, в Център за градска мобилност, находящ се на адрес в гр. София, бул. „*****, съзнателно се е ползвал пред С.С.Н., служителка на Център за градска мобилност, от неистински официален документ – нотариална заверка с рег. №7731, на която е придаден вид, че е положена от нотариус С.Д., рег. № 399 на НК, с район на действие – СРС, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 304 НПК го е ОПРАВДАЛ в извършване на престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 от НК и в извършване на престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. С оглед изхода на делото съдът е възложил направените по делото разноски в размер на 229,93 лева за сметка на държавата.

 

Срещу така постановената присъда е постъпил протест от прокурор при СРП, с който се иска отмяна на същата и признаване на подсъдимия за виновен в престъпленията за които е обвинен, както и налагане на съответното наказание.

 

Постъпило е и Допълнение към протеста, в което се прави разбор на доказателствата и се сочи, че обвинението е безспорно доказано.

 

В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че протестираната присъда е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови доказателства.

 

В открито съдебно заседание представителят на държавното обвинението поддържа подадения Протеста и Допълнението към него. Прави доказателствено искане за изискване от Център за градска мобилност на писмен договор във връзка с внесената на 27.01.2016 г. сума в размер от 60 лева, което е оставено без уважение.

 

Защитникът на подсъдимия –пред въззивния съд оспорва подадения Протест, както и направеното доказателствено искане.

 

В хода по същество прокурорът излага становище, че по делото е налице верига от косвени доказателства, въз основа на които може да се направи единствен логичен извод, че именно подсъдимият Й. е подал заявлението за издаване на винетен стикер с вх. № 45616 от 13.01.2016 г. заедно с инкриминираните договор за наем на недвижим имот от 20.12.2015 г. с положена върху него нотариална заверка с рег.№ 7731. В тази връзка счита, че следните обстоятелства установяват безспорно авторството – собствеността върху автомобила към инкриминирания момент; множество подавани заявления от името на подсъдимия Й. за издаване на винетен стикер преди месец януари 2016 г., използване на офис помещение, за което се отнасяло заявлението за издаване на винетен стикер; подаване на заявлението заедно със сканирана лична карта на подсъдимия Й.. С тези аргументи счита обвинението за безспорно доказано, поради което предлага първоинстанционната присъда да бъде отменена, а подсъдимият да бъде признат по повдигнатите му обвинения. Предлага да бъде определено общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 месеца, което да бъде отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК.

 

В своята пледоария защитникът на подсъдимия Й. излага съображения относно неоснователност на протеста. Твърди, че по делото безспорно се установява наличието на неистински документ, но не и че подсъдимият Й. е съпричастен към неговото използване. Поддържа тезата, че не са събрани доказателства, въз основа на които да се установи по категоричен начин, че подсъдимият Й. се е ползвал от неистинските документи, позовавайки се на показания на служителите, приемащи съответните документи. По отношение на датата, на която е издаден винетния стикер, посочва, че подсъдимият не е работел в съответния офис.

 

Подсъдимият Й. в своята лична защита споделя, че в случая бившата му жена се е възползвал от неговите лични данни, а в правото си на последна дума – моли да бъде признат за невиновен.

 

Съдът, като обсъди доводите в Протеста и Допълнението към него, както и изложените в съдебно заседание от страните, и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда  намира следното:

 

От фактическа страна:

 

Подсъдимият П.Д.Й., ЕГН **********, е роден на ***г. в гр. София, българин, с българско гражданство, разведен, неосъждан, с настоящ адрес ***.

 

На 10.09.2012 г. подсъдимият П.Й. подал заявление за издаване на винетен стикер за използване на услугата „локално платено паркиране“ за почасово платено паркиране за лек автомобил марка „Ситроен“ с рег. № ******за адрес ул. „******гр. София. Заявлението било подадено на гише заедно с необходимите документи, като в него подсъдимият Й. посочил за контакт имейл: ******@abv.bg и тел. ******. Заявлението било одобрено и бил издаден винетен стикер с № 0001142. В периода до 2014 г. подсъдимият Й. продължил да подава заявления за използване на издадения винетен стикер, като същите били подавани първоначално на гише, а след това и онлайн чрез портала на Центъра за градска мобилност. През 2014 г. на подсъдимия било отказано издаването, респективно удължаване валидността на вече издадения винетен стикер, тъй като било установено, че имотът, за който бил предоставен той, бил обособен не като жилищен, а като магазин на фирма „Т.К.“ ЕООД. Към този момент и до 2018 г. управител на дружеството е свидетелката И.Л.Т.– бивша съпруга на подсъдимия Й., които към 2016 г. вече били разделени.

 

На 13.01.2016г. от името на подсъдимия П.Й. било подадено онлайн заявление с вх. № ВС 45616 в Център за градска мобилност /ЦГМ/, находящ се на адрес гр. София, бул. „*****, за кандидатстване за предлаганата от ЦГМ услуга „локално платено паркиране“. Заявлението било подадено от имейл **@dir.bg, с посочен телефон за контакт ******, с приложена сканирана лична карта, свидетелство за регистрация на МПС за л.а. марка „Ситроен“ с рег. № *****, и договор за наем на недвижим имот, находящ се на ул. „*****от 20.12.2015г., сключен между А.П.К., наемодател, и П.Д.Й., наемател, с положена на договора нотариална заверка с рег. №7731 на нотариус С.Д., рег. № 399 на НК, с район на действие СРС. Заявлението, с приложените към него документи, били обработени от свидетеля С.С.Н., служител на Център за градска мобилност. След това подсъдимият Й. бил одобрен за получаване на разрешение за локално платено паркиране. Сумата в размер на 60 лв., покриваща цената за локално платено паркиране за шест месеца, била заплатена в брой на касата на офис „Възраждане“ на ЦГМ, в следствие на което бил издаден винетен стикер със сериен №0008927.

 

На 15.04.2016 г. и на 18.04.2016 били подадения заявления и от свидетелката И.Т.за кандидатстване за предлаганата от ЦГМ услуга „локално платено паркиране“. Те били подадени чрез същия имейл – **@dir.bg, с посочен телефон за контакт *****, с приложена сканирана лична карта, свидетелство за регистрация на МПС за л.а. марка „Опел Агила“ с рег. № *****, и договор за наем на недвижим имот, сключен между А.П.К., наемодател, и И.Л.Т., наемател, с положена на договора нотариална заверка с рег. №7731 на нотариус С.Д., рег. № 399 на НК, с район на действие СРС. Първоначално свидетелката Т.приложила договор за наем за жилище, находящо се на ул. „*******, а втория път – ул. „*****На същата ѝ било отказано издаването на винетен стикер за използване на услугата „платено локално паркиране“.

 

От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство комплексна графическа експертиза с обект на изследване копие на договор за наем на недвижим имот от 20.12.2015г., сключен между А.П.К. в качеството на „наемодател“ и П.Д.Й. в качеството на „наемател“ се установява, че подписът в графа „наемодател“ не е копие на подпис, положен от А.П.К.; подписът в графа „наемател“ е копие на подпис, положен от П.Д.Й. и подписът за „нотариус“ представлява копие, получено чрез сканиране и разпечатване с помощта на цветен принтер.

 

Описаната по-горе фактическа обстановка настоящата инстанция прие въз основа на събраните и анализирани в тяхната съвкупност доказателства и доказателствени средства, а именно:

 

Гласни: обяснения на подсъдимия П.Д.Й., показания на свидетелите Л.Ж.Д.С.С.Н., А.Г.Г., В.Г.Г., С.В.В.-Д., И.Л.Т..

 

Писмени: писма от ЦГМ с изх. №8576/2/23.07.2019 г., №14414/2/17.01.2020 г. и №2366/3/11.03.2020 г., справка съдимост, писма ЦГМ, писма мобилни оператори, копия от лични карти, копия от свидетелства за регистрация част първа, копия от договори за наем на недвижим имот, копие от справка за имот, копие от заявления за стикер, копие от входящ регистър на нотариус и други приобщени по реда на чл. 283; както и комплексна експертиза.

 

Възприетата от въззивния съд и описана по-горе фактическа обстановка кореспондира с тази установена от първата инстанция, при извеждането на която районният съд не е допуснал процесуални нарушения при формиране на вътрешното си убеждение. В мотивите към атакуваната присъда са обсъдени и съпоставени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други, нито са допуснати логически грешки при обсъждането им. Липсват каквито и да било противоречия, като описаната обстановка почива на събрания доказателствен материал и отразява достоверно фактите за случилото се. Внесете несъществени изменения във фактическата обстановка от настоящата инстанция не рефлектират нито върху крайното решение на съда, нито водят до извод за накърнено вътрешно убеждение при формиране на извод за невиновност на подсъдимия Й. по повдигнатите му обвинения поради недоказаност на тяхното авторство. Солидаризирайки се с изложения от първата инстанция доказателствен анализ, въззивният съд е задължен да отговори изчерпателно на наведените доводи и възражения, изложени във протеста, както и на тези наведени в съдебното заседание.

 

По делото няма спор между страните, а и доказателствата в тази насока са категорични, че на 13.01.2016 г. е подадено заявление с вх. № ВС 45616 за издаване на винетен стикер за използване на услуга „платено локално паркиране“ заедно с инкриминираните документи от името на подсъдимия Й., а през месец април същата година са били подадени сходни заявления от свидетелката Т.. В тази връзка правилно показанията на свидетелките Г., Н., Д.и Г.са ценени от първата инстанция като годни доказателствени средства. Посочените свидетели към инкриминирания момент са били служители на Центъра за градска мобилност и са приемали и обработвали подавани заявления за издаване на винетен стикер за използване на услугата „платено локално паркиране“. Споделената от тях информация е еднопосочна, логична, последователна, взаимно допълваща се, устойчива във времето и кореспондираща с доказателствената съвкупност по делото. Показанията и на четирите свидетелки са непротиворечиви относно процедурата, по която се издава винетен стикер за ползване на услугата, като те са категорични, че заявление може да бъде подадено както на гише, така и онлайн. Процедурата за изпращане на заявление по електронен път се различавала с това, че служителите на ЦГМ не разполагали с възможност да проверят самоличността на подаващия заявлението и на приложените документи. Свидетелките посочва, че сканираната и изпратената лична карта на заявителя е достатъчна, за да бъде удостоверена неговата самоличност, като в случаите на издаване на нов винетен стикер – той задължително се получавал лично на гише след заплащане на съответната сума или от лице с нотариално заверено пълномощно. В тази връзка свидетелката Н., обработвайки заявлението подадено от името на подсъдимия Й., не е констатирала проблем с приложения набор от документи – всички те били налични, като тя не е имала основания да се съмнява в истинността на приложения договор за наем и на нотариалната му заверка. Предвид привидната изрядност на документите свидетелката Н. одобрила издаването на винетен стикер за ползване на услугата „платено локално паркиране“. Същевременно тя изказва предположение, че издаденият стикер бил първи, на което настоящата инстанция за разлика от районния съд, се довери. Въпреки че по делото безспорно се установява, че подсъдимият Й. е подавал от 2012 г. заявления за издаването на подобни винетни стикери, видно от писмените документи – извлечение от системата на ЦГМ относно подадени заявления и издадени винетни стикери, през 2012 г. на подсъдимия Й. е бил издаден стикер с № 0001142, а на 13.01.2016 г. – с № 0008927. С оглед разликата в номерата на винетните стикери логичен и обоснован се явява изводът, че издаденият на 13.01.2016 г. винетен стикер е бил нов, а не удължен такъв и издаден предходна година, въпреки посоченото в писмо от ЦГМ с вх. № 1003497/21.01.2019 г. Ето защо, за разлика от районния съд, настоящата инстанция намира, че в резултат на подаденото процесно заявление с инкриминираните документи е издаден нов винетен стикер с № 0001142. В подобни случай, свидетелката Г.е категорична, че издаденият нов винетен стикер се предава след заплащане на сумата лично на лицето заявило услугата или на друго лице, което следва да представи нотариално заверено пълномощно. В тази връзка по делото е приобщено писмо от ЦГМ с вх. № 1003497/21.01.2019 г., в което е посочено, че на 27.01.2016 г. в касата на офис „Възраждане“, П.Й. е заплатил в брой сумата от 60 лева, което се отрича от подсъдимия Й.. Въззивният съд констатира, че видно от справките на регистъра на свидетелката  В.-Д.–  през 2015 г. свидетелката Т.и лицето Д.Й. са упълномощени да представляват подсъдимия Й., като издадените пълномощни са без срок. И макар да те да не са упълномощени конкретно да заплатят и получат процесния винетен стикер, издадените пълномощни поставят под съмнение, че именно подсъдимият Й. лично е заплатил сумата от 60 лева. Поради това и приложеното по делото писмо от ЦГМ с вх. № 1003497/21.01.2019 г. не е достатъчно, за да опровергае обясненията на подсъдимия в тази им част, поради което въззивният съд, подобно на първата инстанция, не възприе за безспорно доказано, че подсъдимият е заплатил лично на каса сумата от 60 лева, за което е получил винетен стикер.  

 

 На следващо място, свидетелките Г. и Д., обработвали подадените от Т.заявления, имат съхранен конкретен спомен относно броя подадени заявления от свидетелката Т., идентичността на договорите за наем, с които тя е кандидатствала и разлика само в номера на апартамента, както и относно обстоятелството, че за един от адресите има издаден винетен стикер на бившия съпруг на Т.– подсъдимия Й.. По-нататък показанията и на четирите свидетелки Г., Н., Д.и Г.са еднопосочни относно идентичността на договорите за наем и нотариалната заверка, приложени към подадените заявления от името на подсъдимия Й. и от свидетелката Т., което породило съмнения за тяхната автентичност и поради което била извършена проверка, като се свързали със свидетелката В.-Д.. Споделеното от тях се намира в пълна корелация с показанията на свидетелката В.-Д.. Последната заявява липса на конкретни спомени, която е преодоляна надлежно чрез приобщаване на показанията ѝ, депозирани в хода на досъдебното производство на осн. чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК. Прочетените показания са потвърдени от свидетелката В.-Д., в които тя подробно обяснява, че под нотариална заверка с рег. № 7731, фигуриращ в инкриминирания договор за наем, е бил вписан договор за покупко-продажба на недвижим имот от 13.07.2015 г. между страните И.Л.Т.като продавач и А.В.Г.като купувач. Същата е категорична, че не е заверявала приложения към заявлението, подадено на 13.01.2016 г., договор за наем. В подкрепа на така заявеното от свидетелката са предоставените от нея извлечения от общия регистър.

 

По-нататък, въззивният съд кредитира частично показанията на свидетелката Т.. Същата е сключила споразумение, с което се е признала за виновна по повдигнатите ѝ със същия обвинителен акт обвинения, поради което нейните показания следва да се разгледат внимателно. Според настоящата инстанция същите са уклончиви и некатегорични, като за редица обстоятелства тя заявява, че няма спомен. Така свидетелката Т.съобщава, че не помни тя или подсъдимият Й. да са подавали документи за издаване на винетен стикер за ползване на услугата „платено локално паркиране“. Заявеното от нея категорично противоречи на сключеното споразумение. Нелогични и житейски неправдиви звучи и заявената липса на спомени относно подаваните от подсъдимия заявления за получаване на подобен стикер, предвид обстоятелството, че същите са живеели заедно и подсъдимият в периода 2012-2014 г. постоянно е подавал подобни заявления. На следващо място, същата твърди, че не помни да познава нотариус С.Д.. Посоченото твърдение се опровергава напълно от показанията на свидетелката В.-Д., която съобщава, че тя е била редовен клиент на Т., както и обратното. Видно от приобщените справки от общия регистър свидетелката Т.и подсъдимият Й. са сключвали редица сделки пред свидетелката В.-Д.. Пред същата в началото на 2015 г. са заверени нотариално и двата броя пълномощни, с различен предмет на действие, с които подсъдимият Й. е упълномощил И.Т.и Д.Й. да го представляват, като същите са без срок. Поради това изявлението на свидетелката Т., че не познава нотариус С.Д. не съответства на обективната действителност.

 

Въззивният съд се двери единствено на споделеното от Т., че с подсъдимия Й. са бивши съпрузи и той е работел във фирмата „Т.К.“ ЕООД, на която тя е била управител; на обстоятелството, че подсъдимият Й. не е имал достъп до паролата за служебната електронна поща, както и че служител с име „Я.“ също е имал достъп до служебните компютри. В действителност заявлението, подадено на 13.01.2016 г., е изпратено от служебната поща на фирмата „Т.К.“ ЕООД. Видно от Удостоверение с изх. № 20180326142628/26.03.2018 г. от Агенция по вписванията – електронната поща на дружеството е **@dir.bg, от която са подадени заявленията на 13.01.2016 г., а впоследствие и тези през април 2016 г. от свидетелката Т.. Към инкриминирания момент обаче подсъдимият Й. вече не е работел във фирмата, което въззивният съд възприе за отговарящо на обективната истина не само въз основа на показанията на Т.и обясненията на Й., но и въз основа на приобщено по делото копие от трудова книжка на подсъдимия Й., видно от което трудовото му правоотношение с фирма „Т.К.“ ЕООД било прекратено на 16.09.2015 г. Следователно към инкриминирания момент подсъдимият Й. не е имал достъп до служебните компютри, респективно до служебния имейл, нито е знаел паролата за служебната електронна поща, а от друга страна достъп до тях са имали свидетелката Т.и служител на име „Я.“. Посочените обстоятелства, разгледани съвкупно с липсата на информация от кой IP адрес е било изпратено процесното заявление поради ненавременно предприети действия, поставя пред обективна невъзможност съдебните състави по категоричен и непротиворечив начин да установяват лицето, което на 13.01.2016 г. е подало заявление с вх. № ВС 45616 за издаване на винетен стикер за използване на услуга „платено локално паркиране“ заедно с инкриминираните документи.

 

Не на последно място, правилно районният съд е анализирал обясненията на подсъдимия Й., преценявайки тяхната двойствена природа. Въпреки че същите са и средство за защита, в конкретния случай споделеното от Й. не се опровергава от събрания доказателствен материал, а намира подкрепа в него. Същият добросъвестно споделя, че е подавал заявления за получаване на винетен стикер за ползване на услугата „платено локално паркиране“, което се потвърждава от приложените справки от ЦГМ по делото. Не отрича, че лек автомобил марка „Ситроен“ се води на негово име, но отрича той да е подал заявлението с инкриминираните документи на 13.01.2016 г., като твърди, че не е имал достъп до служебната електронна поща на „Т.К.“ ЕООД, както и да е получавал и заплащал винетен стикер впоследствие. В тази част обясненията му косвено намират подкрепа в събрания доказателствен материал и не се опровергават от него. В действителност подсъдимият Й. в периода 2012-2014 г. е подавал заявления за издаване на винетен стикер за ползване на услугата „платено локално паркиране“, но видно от справките, предоставени от ЦГМ, той е посочвал за контакт собствен имейл адрес – ******@abv.bg, а не този на дружеството – **@dir.bg посочен в заявлението от 13.01.2016 г. Същият към инкриминираната дата не е работел във фирмата „Т.К.“ ЕООД, респективно не е използвал офис помещението, както се твърди от държавното обвинение, за което съдът изложи по-горе своите съображения. Поради това житейски нелогично е подсъдимият Й. да използва служебен имейл, а не личен, както при предходните заявления, което поставя под съмнение и подаването на заявлението с инкриминираните документи лично от него. Предвид факта, че обясненията не са опровергани от останалия доказателствен материал, правилно са ценени като годни доказателствени средства.

 

Гореизложеното мотивира настоящата инстанция да не възприеме изложените от прокуратурата съображения за наличието на верига от косвени доказателства, въз основа на която по един категоричен и непротиворечив начин се установявало авторството в лицето на подсъдимия Й.. Обвинителната теза, че именно подсъдимият Й., е изпратил заявлението с приложените инкриминирани документи на 13.01.2016 г., се разколебава от обстоятелството, че до служебната електронна поща са имали достъп повече от едно лице – а именно свидетелката Т.и служител с име „Я.“. Липсата на ограничен достъп до служебния имейл, невъзможността да се проследи, от кой IP адрес е изпратен имейла с прикачените инкриминирани документи, разгледани съвкупно с факта, че при предходни заявления подсъдимият Й. е използвал лична електронна поща, а не служебна такава, както и с обстоятелството, че към този момент той вече не е работел в дружеството, на което свидетелката Т.е била управител, внасят непреодолими и основателни съмнения, че лично подсъдимият Й. е изпратил по електронен път инкриминираните документи, които впоследствие са били обработени от свидетелката Н. и въз основа на които е издаден винетен стикер за ползване на услугата „платено локално паркиране“. Въззивният съд не споделя и съображенията на прокурора, че подаването на заявлението заедно със сканирана лична карта на подсъдимия Й. и собствеността върху автомобила към инкриминирания момент могат да обусловят наличието на твърдяната верига от косвени доказателства. Както въззивният съд отбеляза по-горе подсъдимият Й. е упълномощил свидетелката Т.и сина си Й. да го представляват пред различни институции, поради което не е изключено те да са разполагали с копие на личната карта на подсъдимия Й.. Последният е имал и сключен договор с дружеството, на което свидетелката Т.е била управител, поради което не може да се изключи и възможността сред документите, касаещи трудовото му правоотношение и съхраняващи се в дружеството, да е налично копие на неговата лична карта. Не на последно място, собствеността върху автомобила, за които е издаден винетен стикер, на фона на останалите разколебани и некатегорични доказателства, сама по себе си не може да докаже авторството на повдигнатите обвинения.

 

На база така събрания по делото доказателствен материал първоинстанционният съд е стигнал до единствено верния извод, че обвинителната теза не е доказана по безспорен и категоричен начин, поради което изводите на контролирания съд за оправдаване на подсъдимия Й. по повдигнатите му обвинения за извършени престъпления по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 от НК и по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК са законосъобразни и обосновани.

 

Както и районният съд е установил, по делото безспорно се установява, че на 13.01.2016г. в гр. София, в Център за градска мобилност, находящ се на адрес гр. София, бул. „*****, е подадено заявление от името на П.Д.Й., с приложени неистински частен документ – договор за наем на недвижим имот от 20.12.2015г., на който е придаден вид, че подписът в графа „наемодател“ е положен от А.П.К., и неистински официален документ – нотариална заверка с рег. №7731, на която е придаден вид, че е положена от нотариус С.Д., рег. № 399 на НК, с район на действие СРС.

 

Съгласно чл. 93, т. 6 от НК неистински документ е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. Официални документи са тези, които се съставят по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му, а частни – са всички останали. Инкриминираният договор за наем е частен диспозитивен документ, на който е придаден вид, че е подписан от лицето А.П.К. като наемодател и че направеното по този начин волеизявление за отдаване на описания в договора имот под наем произтича от А.П.К.. От изготвената по делото комплексна експертиза по категоричен начин се установява, че подписът в графа „наемодател“ не е положен от А.П.К., поради което направеното волеизявление, изразено в писмен вид чрез договора, не произхожда от лицето посочено за негов автор. Неистинска се явява и нотариалната заверка на договора за наем, която по своето естество е официален документ – съставя се по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му. В процесния случай на инкриминираната нотариална заверка е придаден вид, че представлява писмено изявление на свидетелката В.-Д., като от доказателствената съвкупност се установява, че под нотариална заверка с рег. № 7731, е бил вписан договор за покупко-продажба на недвижим имот от 13.07.2015 г. между страните И.Л.Т.като продавач и А.В.Г.като купувач.

 

С оглед гореизложеното инкриминираните документи безспорно се явяват неистински такива по своето естество, като по делото не са събрани каквито и да е било доказателства за съпричастност на подсъдимия Й. към тяхното съставяне, нито се събраха категорични доказателства, че лично той ги е изпратил по електронен път заедно със заявлението за издаване на винетен стикер на 13.01.2016 г.  Първоинстанционният съд е положил всички възможни и необходими процесуално-следствени действия за разкриване на обективната истина, въпреки които не са събрани доказателства, обуславящи с категоричност извода, че обвинението спрямо подсъдимият Й. в извършване на вменените му престъпления е несъмнено доказано. По делото са налице основателни съмнения относно авторството в лицето на подсъдимия Й. – обсъдени по-горе, които не могат да бъдат преодолени. Съгласно чл. 303 НПК осъдителна присъда се постановява, когато обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин, какъвто настоящият случай не е, поради което единствен законосъобразен краен акт на съда се явява оправдателната присъда.

 

В заключение следва да се посочи, че тежестта за доказване лежи върху държавното обвинение, което в настоящият случай не успя да наведе убедителни доказателства в подкрепа на обвинителната теза. Осъдителна присъда трябва да почива на категорични, непротиворечиви доказателства, които без съмнение доказват осъщественото изпълнително деяние, авторството и вината. Липсата на категорични доказателства относно авторството обуславят оправдаване на подсъдимия Й. по вменените му обвинения, поради което законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е постановил оправдателна присъда.

 

Предвид изхода на делото законосъобразно на основание чл. 190, ал.1 НПК разноските по делото са възложени в тежест на държавата.

 

 По изложените съображения протестът на прокурора при СРП следва да бъде оставен без уважение, като неоснователен и неподкрепен от възприетата от съда доказателствена съвкупност, а атакуваната присъда – да бъде потвърдена като законосъобразна и правилна. Същата е постановено при безспорно и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.

 

Така мотивиран и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК Софийският градски съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 21.07.2020 г., постановена от СРС, НО, 22-ри състав по НОХД № 17287/2018 г.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

 

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     

 

 

 

  ЧЛЕНОВЕ: 1.                        

 

 

 

 

2.