РЕШЕНИЕ
№ 443
гр. Велико Търново , 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ в публично заседание
на дванадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20204110102283 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявен частичен иск с правно основание чл.49 от
ЗЗД вр. чл.45 от ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че след внасяне от Районна прокуратура-
***** на обвинителен акт срещу **** по НОХД *********, ищцата П. С. С., като
пълномощник на брат си ****, получила призовката до него, ведно с обвинителен акт срещу
брат й. Ищцата прочела в обстоятелствената част на обвинителния акт следното изречение:
„*********”. Ищцата заявява, че тя е част от семейството като сестра на обвиняемия и
почувствала огромно безпокойство, притеснение, панически атаки, разстройство на съня,
трайно увреждане на социалната й репутация, омерзение от П***, която я клевети в
извършване на престъпление, защото никога не била съдена по ******. Ищцата счита, че
обвинителния акт срещу брат й, с клеветнически изявления спрямо нея от Районна
прокуратура ***** е достигнал до голям брой от хора, предвид на това, че съдебните
заседания са публични и в медиите бил посочен номера на делото и присъдата. Ищцата
счита, че ******* иска да злепостави името й в обществото. Ищцата заявява, че е
претърпяла вреди в резултат от противоправното поведение, изразяващо се в неправомерно
извършени действия от служител на П***, а именно вписани неверни и клеветнически
обстоятелства в акт на прокурор. Отправя искане за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата 2000лв. за неимуществени вреди, предявен като частичен иск от общо 10
000лв., които вреди се претендират като резултат от вписани неверни данни в акт на
прокурор, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на действието.
Ответникът ****** в срока по чл.131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата
молба, в който предявения иск се оспорва като неоснователен и недоказан, по съображения
изложени в отговора. Твърди, че не са налице елементите на фактическия състав на
непозволеното увреждане- твърди липса на противоправност на действието на прокурора,
съставил обвинителния акт. Сочи, че клеветата е невярно твърдение, което е разгласено
публично, а в случая твърденията на ищцата са, че въпросното изречение е обективирано в
обвинителен акт и дори и да е имало публикации в медиите, не води автоматично до извод,
че обвинителният акт е станал обществено достояние. Ответникът заявява, че твърдените от
ищцата неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от извършено от
1
прокурор от ВТРП действие. Ответникът сочи, че се е водило съдебно производство по
НОХД ***** пред Районен съд ****, образувано по обвинителен акт от ВТРП срещу *****-
брат на ищцата, но обвиняемите лица са **** и ****, а името на ищцата не е посочено
никъде в акта нито като извършител, нито като помагач или подбудител на извършено
престъпление по чл.234 от НК. Отправя искане за отхвърляне на предявения иск.
Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
По ДП №*****по описа на ОД на МВР гр.****, пр.преписка *****. по описа на
Районна прокуратура- **** е бил изготвен от страна на ВТРП обвинителен акт, по
обвинение на ***** за престъпление по чл.******* и обвинение срещу ***** за
престъпление *******
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите **** и ****.
Свидетелят **, брат на ищцата, разпитан каза, че обвинителният акт получила сестра му
****, с пълномощно от него, като й бил връчен в деловодството. Свидетелят каза, че в него
било написано, че ******. Сестра му се ядосала много и й прилошало. Почувствала се
обидена от тези изречения. Първите дни не искала да излиза от къщи, защото я било срам
какво ще си помислят хората за нея. След тези неща контактувала с по-малко хора.
Свидетелят ***, който заяви, че живее с ищцата на семейни начала, разпитан каза, че от
момента, в който ищцата получила обвинителния акт изпаднала в емоционална криза, много
се дразнела от най-дребни неща и това започнало да се отразява и на отношенията им.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният частичен иск с правно основание чл.49 от ЗЗД вр. чл.45 от ЗЗД е
процесуално допустим, а разгледан по същество е неоснователен по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за противоправни и виновни
действия или бездействия на техни длъжностни лица при или по повод изпълнение на
възложена работа. Отговорността е гаранционно – обезпечителна, възложителят не отговаря
заради своя вина, а заради вината на свои работници или служители, на които е възложил
работа.
Относно отговорността по чл.49 от ЗЗД, за да възникне спорното право за
обезщетяване на ищецът, той следва да докаже факти, които попадат под хипотезата на
граждански деликт, а именно: противоправно деяние /действие или бездействие/,вреди и
причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите вреди, както и факти, водещи
до ангажиране на имуществената отговорност на възложителя-възлагане на работа на
деликвента и причиняване на вредите при или по повод извършването й. Липсата на която и
да е от кумулативните предпоставки води до неоснователност на исковата претенция.
2
Горепосочената материално-правна разпоредба предвижда възможност за репарация на
вреди, претърпени от конкретно лице. Правоимащ по вземането за репарация е този субект,
чийто правнозначим интерес е накърнен.
Обективен елемент от правопораждащия фактически състав на деликтната
отговорност е наличието на противоправно деяние, изразяващо се в действие или
бездействие, което обективно да води до накърняване на защитен от закона правен интерес,
субективно право или правнозначима ценност от категорията на естествените права. За да е
противоправно деянието, то трябва служителят на ответника да има нормативно или
договорно вменено задължение, което да го задължава да извършва определени действия и в
този случай нарушаването на това задължение се явява противоправно бездействие. Вредата
по смисъла на чл.45 от ЗЗД е всяка неблагоприятна последица за защитените от закона права
и интереси на увредения. Ищецът следва да установи при уславията на пълно и главно
доказване фактите, които твърди като правопораждащи.
Съдът намира, че по делото не се установиха елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане. Не се установи противоправно поведение на лице, на което
ответникът е възложил работа, от което поведение/действие или бездействие/ за ищцата да
са настъпили твърдяните неимуществени вреди. Изготвянето на обвинителен акт и
внасянето му в съда за образуване на наказателно производство е установена в закона
дейност на Прокуратурата. Действително, в приложения по делото обвинителен акт,
изготвен от прокурор от ВТРП се съдържа изречението „********”, но този обвинителен акт
не съдържа обвинение срещу ищцата по делото. Ищцата не е обвиняема по посоченото
наказателно дело, тя не е страна в наказателното производство. В случая ищцата се е
запознала със съдържанието на обвинителния акт, тъй като е получила препис от него в
качеството й на пълномощник на нейния брат *****. Твърдението на ищцата, че се е
почувствала обидена от използвания израз „…*****” е субективно нейно възприятие, без да
има в обвинителния акт ясно обективно изразено твърдение за извършване на дейност,
съставомерна по *****, насочено конкретно към нейната личност. От ответната страна не се
твърди, че ищцата е извършила престъпление по чл.234 от НК. Видно от приложения към
обвинителния акт списък на лицата за призоваване, ищцата е посочена в качеството
свидетел, а не обвиняем по делото. В първия абзац от обстоятелствената част на
обвинителния акт са посочени конкретни имена на роднини на обвиняемия, сред които обаче
не е ищцата. В този смисъл използвания израз „*****” следва да се приема не като изваден
от контекста, а с оглед и другите изложени обстоятелства и наведени твърдения в
обвинителния акт.
Основният елемент на непозволеното увреждане е вредата. Без наличие на вреда не
може да се говори за непозволено увреждане. Съгласно общите принципи на чл.45 от ЗЗД и
чл.51 от ЗЗД ответникът е длъжен да обезщети всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от непозволеното увреждане.
В случая съдът намира, че не се установи и настъпване на твърдяните вреди като
3
елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, както и че вредите, които се
претендират за обезщетяване са в причинна връзка с противоправно деяние на лице, на
което ответникът е възложил работа. Разпитаните свидетели заявиха, че ищцата преживяла
емоционално това, което прочела в обвинителния акт, но съдът намира, че не се установи,
че субективните негативни преживявания на ищцата са в причинна връзка с противоправно
деяние на лице, на което ответникът е възложил работа. Житейски обяснимо е, при
положение, че спрямо брата на ищцата е провеждано наказателно производство, за нея, като
негова сестра да възникнат притеснения и други негативни емоции, но те не са резултат от
противоправно деяние на лице, на което ответникът е възложил работа. На следващо място,
относно наведените от ищцата твърдения, че в медиите се е дало гласност и е имало
публикации, в които бил описан номерът на делото и присъдата, съдът намира, че не е
основание за търсене на имуществена отговорност от **** за действия на трети лица.
След като не се установиха елементите на фактическия състав на непозволеното
увреждане, искът за сумата 2000лв., предявен като частичен от 10 000лв .за обезщетение за
неимуществени вреди от вписани неверни данни в акт на прокурор, следва да се отхвърли
като неосователен и недоказан.
С оглед неоснователност на иска за главница, неоснователна е и акцесорната
претенция за лихва за забава, претендирана считано от датата на извършване на действието.
По разноските:
Ответникът е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед
изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК, в полза на ответника следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение. Съдът следва при определяне на размера на
юрисконсултското възнаграждение да съобрази разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК/изм. ДВ
бр.8 от 2017г./, като с оглед разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.25
ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намира, че следва да бъде
определено юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в минимален
размер от 100лв., предвид на това, че делото не е с фактическа и правна сложност.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. С. С. с ЕГН **********, с адрес ****** срещу
П*******, с адрес гр.****** иск с правно основание чл.49 от ЗЗД вр. чл.45 от ЗЗД за сумата
2000лв./две хиляди лева/, предявен като частичен иск от 10 000лв., претендирани за
обезщетение за неимуществени вреди от вписани неверни данни в акт на прокурор, ведно
със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието, като неоснователен и
недоказан.
4
ОСЪЖДА П. С. С. с ЕГН **********, с адрес гр.********ДА ЗАПЛАТИ на П*****,
с адрес гр.***** сумата 100лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение
за настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5