Определение по дело №327/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е образувано по частна жалба на В. А. Й., С.адрес в Г.С., У.”Ц. А.”№*, против протоколно определение №9369/12.12.13г на РС-Б. по Г.д.№1725/05г по описа на с.с., с пр. осн.чл. 274 и сл. от ГПК.

С атакуваният акт е прекратено производството по делото във втората фаза на съдебната делба от БРС, приемайки че налице хипотезата на липса на делбените имоти, като въззивницата е осъдена да заплати държавна такса от 40лв.

Недоволна от така постановения акт е останала жалбоподателката, която го намира за незаконосъобразен, развивайки подробни съображения за това. Иска неговата отмяна и връщане делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответниците не изразяват становище по жалбата.

Съда след като прецени наведените доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима и разгледана по същество е основателна.

РС е постановил атакувания акт, приемайки, че допуснатите до делба с влязъл в сила съдебен акт имоти към настоящият момент имат съвсем различна индивидуализация по актуалните кадастрални и регулационни данни, което приравнява на липса на вещи за поделяне.

От материалите по делото е видно, че действително с влязло в сила с решение №4624/25.10.07г на БРС и поправящите го такива по разглежданото дело, между страните при посочените квоти е допусната съдебната делба на поземлен имот(УПИ) *-*,кв.* и поземлен имот (УПИ) *-*, кв.* по плана на с.Б.,общ.Б., (без се уточнява плана).

Според основното и допълнително заключение на вещото лице обаче се установи, че за с.Б. има одобрени два КРП, като в този от 1959г общият за страните имот е отразен с пл.№* и за него са отредени п.п.*, V, * и * в кв.8(вж.приложение №1).

С последващият КРП от 1980г общият имот вече е пл.№*, за който са отредени п.п. *, *, *, в кв.*(вж.Приложение №3).

Чрез заповед №387/26.11.1985г на ОбНС-Б., е одобрено изменение на дворищната регулация между парцели VІІ, VІІ и Х в кв.*, като регулационната линия тангира по източната страна на съществуваща МС в п.*(вж.Приложение №6).

През 1999г е одобрен само кадастрален план, с който в границите на п.*и п.*са отразени два имота: ПИ пл.№*и ПИ пл.№*(вж. приложение №8).Липсват данни за нов регулационен план.

Проследявайки регулационната история вещото лице е категоричен, че към момента на подаване на исковата молба, постановяването на съдебното решение по допускане на делбата(вкл. и поправящите го актове) и изготвянето на заключението, действащият регулационен план е този от 1980г, изм. през 1985г.

Съпоставяйки различните регулационни и кадастрални планове експерта заключава, че допуснатите до делба п.*- *е обозначен по плана от 1980г и е образуван от наследственият имот.Докато втория - п.*- *всъщност е индивидуализиран в исковата молба и решението по първата фаза по стария план от 1959г и според действащият КРП от 1980г(изм. през 1985г) съответства на п.*-*(вж. приложенията и скиците към заключението). Парцел ІХ по плана от 1980г е извън предмета на делбата, тъй като нито в един момент в представената регулационна история не е отреждан за наследствения имот, поради което и не е включван в деелбата.

При тези данни РС неправилно е приел, че различната индивидуализацията по регулационни и кадастрални данни, местоположение и площ, е равносилна на липса на вещ за поделяне.

Изричните констатации на вещото лице, че последно действащия регулационен план е този от 1980г, изм.1985г, налагат описанието на делбените имоти именно по въпросния план. Това е така, понеже правото на собственост върху недвижими имоти в населените места при действието на ЗТСУ(отм.) се определя от регулационните планове, заради непосредственото им отчуждително действие, поради което основната единица се явява парцелът, очертан с регулационния план, а не имота по кадастралната основа, понеже престава да бъде обект на правото. При действието на ЗУТ поземлените имоти от кадастралните планове се явяват основна единици на правото на собственост, но подлежат на урегулиране.След като по делото липсват данни за урегулирането им по реда на ЗУТ, то меродавен за делбените имоти се явява статутът им по КРП от 1980, изм.1985г, изготвени при действието на ЗТСУ, именно като парцели.Последващите изменения от 1999г не променят горните изводи, тъй като са внесени само с кадастрален план,без данни за регулационен такъв.

Констатациите на вещото лице, че регулацията от 1980г не е приложена също не променя горните изводи и не изисква приложението на §8, ал.1,вр. с §6, ал.2 и 4 ЗУТ.Цитираните норми предвиждат прекратяване на отчуждителното действие на неприложени дворищнорегулационни планове за заемане на придаваеми места, т.е. предполагат действащ влязъл в сила план, който предвижда придаване по регулация.В случая обаче придаваеми места не се установиха.Според заключението и скиците към него, след първичната регулация от 1959г, при последващата от 1980г придадени части досежно делбените парцели липсват. Единствено изменението от 1985г води до преместване на регулационната линия между тях и между п.* и *.Впредвид обаче данните за заемането на придадените площи от собствениците на п.VІІ преди повече от 10г, въпросната регулация следва да се счита за приложена,без да е нужно изследване заплащането им.В тази насока е разбирането и на ВКС, изразено в Р286/07.11.11г по Г.д.№1242/09г, ІІ ГО; Р8/9 от 31.05.02г по Г.д.№987/01г,ІV ГО; Р41/12.07.10г по Г.д.№263/10г,ІІ ГО; Р407/25.06.12г по Г.д.№1192/10г и др.).

Ето защо до делба следва да се считат допуснати п.VІІ и п.Х по плана на с.Б. от 1980г, изм. 1985г. Обстоятелството, че последния е посочен с друга номерация в решението по допускане на делбата не е в състояние да осуети ликвидиране на съсобствеността. Въпреки общоизвестното значение и правни последици на решението по допускане на делбата, недостатъчното уточнение на делбения имот не е непоправимо. Извършената индивидуализация от експерта във втората фаза всъщност прецизира предмета на делбата с актуалните му характеристики, което изключва хипотезата на липса на предмет.Достатъчно е, е че имота съществува при предявяването на исковата молба и понастоящем.Възприетото разрешение не води до пререшаване на спора или до подменяне на предмета.

В контекста на изложеното атакувания акт се явява незаконосъобразен, което налага цялостната му отмяна и връщане делото на РС за продължаване на следващите се съдопроизводствени действия.

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯВА определение №9369/12.12.13г на РС-Б. по Г.д.№1725/05г по описа на с.с., и ВРЪЩА делото на РС-Б. за продължаване на следващите се съдопроизводствени действия.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: