МОТИВИ по НОХД № 4818 по описа за 2020 год. на ВРС, тридесет и седми състав.
Подсъдимият И.П.С. е предаден на съд по
обвинение за това, че: На два пъти, в
периода от неустановена дата през месец юни 2018 г. до 18.08.2018 г. в гр.
Варна, в условията на продължавано престъпление, и чрез повреждане на прегради,
здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи – 1 бр. телевизор
„LG” с дистанционно устройство на стойност 214.99 лева от
владението на С.Х.А., както и 1 бр. вентилатор, 1 бр. сак, 30 бр. зарядни устройства за мобилни телефони, 2 бр. печки „Елва“, 3 бр. горелки за газови бутилки, 1 бр. бебешка
количка, 5 бр. въжета за алпинизъм по 2м., 1 бр. строителен чук, 3 бр. клещи, 1
бр. телена четка и 4 бр. отвертки на обща стойност 142.11 лева от владението на
С.А.Х., всички вещи на обща стойност 357.10 лева, без тяхно съгласие, с
намерението противозаконно да ги присвои, както следва:
- на неустановена дата през месец юни
2018г. в гр. Варна, отнел чужда движима вещ – 1 бр. телевизор „LG” с дистанционно устройство на стойност 214.99 лева – от
владението на С.Х.А., без нейно съгласие с намерението противозаконно да я
присвои;
-
на 18.08.2018г. в гр. Варна, чрез повреждане на прегради, здраво направени за
защита на имот, отнел чужди движими вещи – 1 бр. вентилатор, 1 бр. сак, 30 бр. зарядни устройства за мобилни телефони, 2 бр. печки „Елва“, 3 бр. горелки за газови бутилки, 1 бр. бебешка
количка, 5 бр. въжета за алпинизъм по 2м., 1 бр. строителен чук, 3 бр. клещи, 1
бр. телена четка и 4 бр. отвертки на обща стойност 142.11 лева – от владението
на С.А.Х., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 194, ал. 1,
вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
До започване на съдебното следствие,
пострадалите от престъплението не се явяват в с.з. Не са предявили искове да се
конституират като граждански ищци и/или частни обвинители в наказателния
процес.
Представителят на Районна прокуратура в
с.з. поддържа обвинението като доказано по несъмнен начин и предвид характера
на проведеното производство [по Глава ХХVІІ от НПК] пледира за индивидуализация
на наказанието при условията на чл. 58а., ал.1 НК
– лишаване от свобода в минимален размер, което бъде отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК.
Подсъдимият се явява в с.з., признава се
за виновен, с оглед на което и дава съгласие за разглеждане на делото по реда
на Глава ХХVІІ НПК – "съкратено съдебно следствие в производството пред
първата инстанция". Предвид това съдът, и на осн. чл. 372, ал.4,
вр. с чл. 371, т.2 НПК
прие, че направеното в хода на съкратеното съдебно следствие самопризнание на
подсъдимия се подкрепя по несъмнен и категоричен начин от всички останали
доказателства по делото, поради което обяви, че ще ползва същото при
постановяване на присъдата без да бъдат събирани доказателства, относно
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Защитникът му адв. Б., ВАК също счита, че
са налице всички предпоставки за приключване на делото по реда на съкратеното
съдебно следствие, като пледира за осъдителна присъда и налагане на минимално
наказание при условията на чл. 58а., ал.1 от НК – минимален размер лишаване от свобода, което бъде отложено по
реда на чл. 66 от НК
с подходящ изпитателен срок.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, при отчитане изискванията, вписани в разпоредбата на чл. 373, ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият живеел в град Варна, бил
трайно безработен, без професия и без средства за препитание, без образование,
неженен, понастоящем изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода“ в ОЗ – Варна.
На неустановена дата през месец юни 2018
г. подсъдимия И.П.С. отишъл до къща, находяща се на ул.“Княз Черкаски“ № 33 в гр.Варна, за която се грижела С.А.Х. в отсъствие на
собственика и Алдин Бонев, брат на Х.. С. имал намерение да проникне в къщата и
да потърсел вещи, които да отнемел. В изпълнение на тази своя цел, той влязъл в
къщата през отворен прозорец, който гледал към улицата, видял вътре в къщата
телевизор „LG“ с дистанционна устройство за него и ги взел.
Къщата била оборудвана със СОТ, алармата се задействала, но подсъдимия бързо
напуснал къщата, като отнесъл със себе си телевизора и дистанционното
устройство. С.Х. била уведомена, че в къщата е било прониквано,
както и установила, че е откраднат телевизор и дистанционно устройство. След
кражбата С. продал откраднатите вещи за сумата от 50 евра на М.И.Ш.. Няколко
дни по късно С. срещнал Х., с която се познавали и признал пред нея за
извършената кражба и че е продал вещите на Ш., когото Х. също познавала.
Последната отишла при него и „откупила“ телевизора и дистанционното устройство
за сумата от 100 лева.
На 18.08.2018 г. подсъдимия отново отишъл
до къщата на ул.“Княз Черкаски“ № 33 в гр.Варна, за която се грижела С.Х., като
отново имал намерение да открадне вещи оттам. С. се насочил към врата, която
водела към двора на къщата. Установил, че тя е заключена, поради което я
блъснал, „насрещникът“ и се огънал и вратата се
отворила. Подсъдимият влязъл в двора на къщата, където открил един вентилатор,
един сак, тридесет зарядни устройства за мобилен
телефон, две печки „Елва“ три горелки за газови
бутилки, една бебешка количка, пет въжета за алпинизъм по два метра, един
строителен чук, три броя клещи, една телена четка и четири броя отвертки, които
вещи били оставени там от С.А.Х., съпруг на С.Х.. С. откраднал тези вещи и ги
отнесъл със себе си в неизвестна посока. Същия ден Х. установила, че вратата
към двора на къщата е „разбита“, а вещите на съпругът и били открадната, като
подала сигнал за това до органите на ОД МВР – Варна.
На 20.08.2018 г. С.Х. се намирала в домът си на ул.“Пробуда“ в
гр.Варна и видяла, че по улицата преминавал подсъдимия С.. Тя излязла навън и
отишла при него и го спряла. Той носел със себе си две найлонови торби, които
били пълни с различни вещи. Х. взела торбите от подсъдимия и погледнала какво
имало в тях. В едната тя намерила петте въжета, които С. два дни по рано
откраднал от къщата на ул.“Княз Черкаски“ № 33 в гр.Варна, а в другата чука, клещите,
телената четка, отвертките, които също били откраднати от къщата. Х. се скарала
на подсъдимия и взела със себе си откраднатите от него вещи.
От изготвената съдебно – оценителна
експертиза се установява, че стойността на отнетите през месец юни 2018 г.
телевизор и дистанционно устройство от къща на ул.“Княз Черкаски“ № 33 в
гр.Варна е в размер на 214.99 лева, а общата стойност на вещите отнети от двора
на същата къща е в размер на 142.11 лева.
Изготвената съдебно-психиатрична експертиза
е установила, че И.П.С. не е страдал от психично заболяване и зависимост към
алкохол психоактивни вещества. На лице са данни за психични и поведенчески
разстройства, дължащи се на употреба на психоактивни вещества, съответно вредна
употреба на канабис-марихуана и психостимуланти от амфетаминовата група. Към момента на извършване на деянията
С. е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършените деяния и
да ръководи постъпките си.
Така възприетата фактическа обстановка се
доказва по несъмнен и категоричен начин от събраните в с.з. доказателства, посредством
приложените по ДП № 1485/2018 г. по описа на
Първо РУ при ОД МВР - Варна.
Писмени доказателствени средства, както и чрез показанията на всички свидетели
и заключението на вещото лице по извършената съдебно - оценъчна експертиза и
съдебно-психиатрична експертиза, приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им по реда на чл. 283 от НПК.
Установените в хода на съкратеното съдебно следствие обстоятелства се подкрепят
изцяло и от самопризнанието на подсъдимия в с.з., одобрено от съда по реда на чл. 372, ал.4, във
вр. с ч.371, т.2 НПК.
При така установеното от фактическа
страна, при отчитане на заложеното в чл. 373, ал.3 от НПК, съдът прие за доказано по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимия
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
"кражба" по смисъла на НК, което води до ангажиране на наказателната
му отговорност по обвинението, за които е предаден на съд.
Установявайки конкретните действия, чрез
които подсъдимия е проникнал в избеното помещение на пострадалия, съдът прие,
че от обективна страна е осъществил престъплението при по-тежката правна
квалификация по чл.
195, ал.1, т.3 от НК – повреждане на преграда, здраво направена за
защита на лица и имот. Касае се за входна
врата, която по своята същност съставлява съоръжение предназначено за
изключване и ограничаване на всякакъв достъп на трети лица до вещите в къща,
както и предпазването на тези вещи от каквото и да било външно въздействие.
Кражбата, извършена чрез повреждане на
преграда е сложно престъпление, което изисква от една страна преодоляване на
преградата, а от друга страна последващо отнемане на
вещи като пряко следствие от преодоляването. В конкретният случай и двете
кумулативни предпоставки са налице – чрез физическото му преодоляване
посредством счупване на стъклото на автомобила и изкъртване входната врата на
бунгалото, са станали негодни да изпълняват своите защитни функции, което от
друга страна е довело до безпрепятствено проникване на подсъдимия и изнасяне на
инкриминираните вещи.
Съдът прие за доказано по категоричен
начин и обстоятелството, че правилно престъпната дейност на подсъдимия И.П.С. е
квалифицирана от държавното обвинение и като "продължавано
престъпление" по см. на чл. 26 от НК.
Налице е обективна и субективна връзка (общност на вината и еднородност на
умисъла), изразяваща се в това, че осъществява поотделно едно и също по вид
престъпление против собствеността, извършени са при пълно тъждество на
обстановката, което не позволява еднородните деяния да бъдат възприемани като
отделни престъпления. Времето, в което са извършени отделните деяния безспорно
може да се приеме като "непродължителен период от време" по смисъла
на чл. 26 от НК,
като се изхожда и от установеното в съдебната практика положение за
продължителността му (ТР № 52/09.11.1988 г. по н.д. № 34/1988 г., ОСНК).
При индивидуализацията на наказанието, при
спазване на императивните изисквания на чл. 373, ал.2 от НПК, съдът прие, че наказанието на подсъдимия С. несъмнено следва да
бъде определено съгласно правилата на чл. 58а. от НК. В настоящият казус съдът
прие, че наказанието следва да се определи в хипотезата на чл.58а. и чл. 54 от НК,
като отчете, че са налице смекчаващи вината обстоятелства, а именно:
сравнително младата възраст на
подсъдимия; сравнително ниската стойност на причинените вреди, а от друга
страна не бяха отчетени отегчаващи вината обстоятелства. Отделно от това съдът
отчете и направените от дееца самопризнания /които в случая няма пречка да
бъдат ценени като смекчаващи обстоятелства, тъй като следва се приеме, че
"...съставляват елемент от цялостно, обективно проявено при ДП процесуално
поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия
извършител" – т.7 от ТР № 1/2009 г. по т.д.№ 1/2008 г. на ОСНК на ВКС/.
Наказанието, предвидено от законодателя в
санкционната част на нормата по чл. 195, ал.1 от НК е от 1 до 10 г. ЛОС, поради което
отчитайки наличието на специален минимум, непозволяващ замяната на наказанието
ЛОС с друг вид наказание, съдът на основание чл. 58а. от НК
го индивидуализира в размер от 8 (осем) месеца лишаване от свобода,
изтърпяването на което на осн. чл. 66, ал.1 от НК
отложи с изпитателен срок от 3 (три) год., считано от влизане на присъдата в
сила. Действително за съда не съществува задължение директно да прилага
разпоредбата на чл. 66 от НК
само при наличието на формалните за това предпоставки, които безспорно
съществуват, тъй като освен всичко друго е необходимо да се констатира, че е
възможно подсъдимият да се поправи и превъзпита и чрез условно осъждане.
При извършване на тази преценка, съдът
прие, че за постигане целите на наказанието не е необходимо подсъдимия С. да търпи реално наложеното наказание от 8 м. ЛОС, като в тази насока и
при съпоставка с тежестта на престъплението, условното наказание е справедлив
отговор на обществената му опасност и морална укоримост.
Съдът се произнесе и по въпроса за
разноските, като предвид изхода на делото осъди подсъдимия И.П.С. да заплати сумата 164.18
лв. в полза на ОД МВР – Варна.
Водим от горното, съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: