№ 176
гр. Пловдив, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Калибацев
при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно
наказателно дело № 20225330207395 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система серия К №
****, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на Б. И. М., ЕГН: **********,
на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на
100 /сто/ лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, в жалбата си оспорва по същество атакувания ЕФ. В
съдебно заседание, редовно призован, не се явява и и не изпраща
представител.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се явява и не изпраща
представител. В писмено становище оспорва подадената жалба като
неоснователна и прави искане за потвърждаване на ЕФ като правилен и
законосъобразен. При условията на евентуалност, прави възражение за
намаляване размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение
до минимално предвидения такъв. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в
1
тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което
същата е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
От ОД на МВР – Пловдив е издаден Електронен фиш за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система
серия К № **** за това, че на 08.03.2021г. в 14:34 часа на път ІІ-64 км 50+500
посока с.Труд с лек автомобил „Фолкваген Пасат“ с рег.№ **** е било
извършено нарушение нарушение за скорост, като при въведено с пътен знак
В26 ограничение на скоростта от 60 км/ч, била установена скорост на
въпросното МПС от 84 км/ч или превишение на скоростта от 24 км/ч.
Нарушението било установено с автоматизирано техническо средство ARH
CAM S1 № 11743са. Установено било, че горепосоченото МПС е с
регистриран собственик – жалбоподателят Б. И. М..
Констатираното нарушение било квалифицирано по чл.21, ал.2 вр. чл.21,
ал.1 от ЗДвП, като на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП на
жалбоподателя било наложено административно наказание глоба в размер на
100 лв.
Изложената фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена
въз основа на събраните по делото писмени доказателства – Електронен фиш,
снимков материал, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване,
извлечение от АИС АНД при ОДМВР Пловдив, сектор „ПП“ Пловдив
относно списък с намерени фишове, справка за промяна на регистрацията и
собственици на превозното средство, Протокол от проверка на АТСС,
Протокол за използване на АТСС, снимка на разположението на АТСС,
снимка на разположение на пътен знак.
Съдът кредитира цитираните писмени доказателства изцяло като относими
към предмета на доказване и допринасящи за разкриване на обективната
действителност.
В издадения срещу жалбоподателя Електронен фиш и в изготвения
протокол за използване на АТСС е посочено, че на контролирания участък от
пътя е действало въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта 60
км/ч. В тази връзка служебно известно е на Съда, че в посока с.Труд и преди
посоченото в ЕФ място на извършване на нарушението /км 50+500 от
републикански път ІІ-64/ е имало поставен пътен знак В26, въвеждащ забрана
2
за движение със скорост по-висока от 60 км/ч, като конкретното
местоположение на пътния знак е на републикански път ІІ-64, км 50+650.
Зоната на действие на пътния знак В26 се определя съгласно правилото на
чл.61, ал.3 от Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с
пътни знаци, което правило указва, че въведената с пътни знаци В20, В24,
В25, В26, В27, В28 и В30 е в сила до следващото кръстовище. При посока на
движение по намаляване на километража на пътя, какъвто е настоящия случай
/движение по посока към с.Труд/, инкриминираното място се намира след
кръстовище, находящо се на км 50+590 от същия път. Прилагайки горното
правило и предвид изложената фактология, се налага извода, че участъкът на
км 50+500 от път І—64 в посока с.Труд не попада в обхвата на пътния знак
В26 (60 км/ч), находящ се на км 50+650, тъй като действието на знака се
изчерпва на км 50+590, където започва кръстовище. Действително по делото е
приложена снимка на пътен знак В26, под който е поставена допълнителна
табела Т2 /1000м/, указваща зоната на действие на пътен знак В26. Следва да
се посочи обаче, че табелата Т2 е монтирана на 05.04.2021г., обстоятелство
служебно известно на Съда. Доколкото процесното деяние се сочи да е
извършено на 08.03.2021г., то към тази дата допълнителната табела, указваща
дължината на пътния участък, за който важи забраната на пътен знак В26, все
още не е била поставена и не е пораждала правно действие, а обхватът на
пътния знак се е изчерпвал до началото на кръстовището на км 50+590 от
републикански път ІІ-64.
Изложеното налага извода, че щом като за пътния участък, посочен като
място на нарушението, не е имало въведени забрани или ограничения на
скоростта с пътни знаци към датата на деянието, то няма как поведението на
санкционираното лице да бъде квалифицирано като нарушение по чл.21, ал.2
от ЗДвП. Следва да се приложи правилото на чл.21, ал.1 от ЗДвП при
избиране на скоростта на движение на ППС в извън населено място, а именно
– 90 км/ч. Доколкото обаче установената и посочена в обжалвания ЕФ
стойност на скоростта е 84 км/ч, то движението с процесното МПС се явява
правомерно и в рамките на допустимата максимална скорост, т.е. не е налице
и нарушение на общото правило на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
По тези съображения Съдът приема, че с поведението си жалбоподателят Б.
И. М. не е извършил административното нарушение, за което е бил
санкциониран с издадения ЕФ, което налага отмяна на последния.
3
При този изход на спора на основание чл.63д от ЗАНН, право на разноски
има жалбоподателят. Такива обаче, в конкретния случай не могат да се
присъдят доколкото липсва нарочно искане за присъждане на разноски.
Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63, ал.3, т.1, вр. чл.63, ал.2,
т.1, вр. ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство или система серия К № ****, издаден
от ОД на МВР - Пловдив, с който на Б. И. М., ЕГН: **********, на основание
чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева за
нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4