№ 186
гр. Ямбол, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е. Г. А. В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20242330102758 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба предявена от „НД Мениджмънт“ ,
с която се претендира ответника И. Я. Т. да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 319,
51 лв. представляваща главница по договор за потребителски кредит от 06.10.2023 г., сумата
от 10, 49 лв. договорна/възнаградителна лихва за периода от 09.02.2024 г. до 09.04.2024 г. , в
едно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на молбата по чл.390
ГПК- 20.08.2024 г.
В исковата молба се посочва, че на 06.10.2023 г. между ищцовото дружество и
ответника И. Я. Т. бил сключен договор за потребителски кредит № *******/06.10.2023 г.,
при спазване разпоредбите на ЗЗП и на основание СЕФ. С подписването на договора
кредиторът предоставил на кредитополучателя сума в размер на 444, 48 лв., като било
удостоверено получаване на сумата и му бил издаден разходен касов ордер. Ответника се
задължил да върне сумата от 480 лв., която представлявала главница и договорна лихва в
размер на 35, 52 лв. на база фиксиран лихвен процент. Същата следвало да бъде върната на
6 равни месечни вноски, всяка от по 80 лв., като неразделна част от договора бил и
погасителен план в който се съдържали броя вноски, падежната дата, сума по главница и
лихва, с последна падежна дата 09.04.2024 г. Към момента на подаване на исковата молба
ответника платил с две плащания общо сумата от 150 лв., като останал остатък за връщане
сума в размер на 330 лв., от които сумата от 319, 51 лв. главница и сумата от 10, 49 лв.
договорна лихва.
Иска се уважаване на исковете, както и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответника е депозирал отговор на исковата молба, чрез
назначения му от съда особен представител адв. Д. Д. Г.- ЯАК. Счита се, че за ищцовото
дружество съществувал интерес от предявяване на иска, като същия бил допустим и
основателен. Между страните съществувало валидно облигационно отношение, като
договора за потребителски кредит от 06.10.2023 г. бил сключен в съответствие с
разпоредбите на ЗПК. С оглед представените от ищеца писмени доказателства се
установявало основателност и доказаност на предявения иск в претендирания от ищеца
размер и същия подлежал на уважаване.
1
В с.з. исковата молба се поддържа процесуалния представител на ищеца с писмена
молба.
Ответникът се представлява от особен представител, който поддържа отговора на
исковата молба.
Ямболският районен съд, като взе предвид исковата молба, събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Представено е копие от договор за потребителски кредит № ******* от 06.10.20223
год., сключен между ищеца в качеството му на кредитор и ответника, в качеството му на
кредитополучател, по силата на който на ответника е отпусната сумата от 444,48 лв., при
уговорен ГЛП – 0 % и ГПР в максимален размер до 50 %, със задължението да върне
същата на 6 равни месечни погасителни вноски от по 80, 00 лв., или да върне общата сума
от 480 лв., като с разписка за усвоена сума по настоящия договор, разходен касов ордер №
*******/06.10.2023 г., кредитополучателя удостоверява, че е получил изцяло заемната сума.
Крайният падеж на договора е 09.04.2024 год.
Представено е и Приложение № 1 към договора, в което се съдържа погасителен
план, с отбелязване на падежа на вноската, сумата която се дължи като главница, сумата
която се дължи като лихва и общо дължимата сума.
Представено е още искане за кредит, подписано от кредитополучателя, информация
за кредитополучателя- лични данни и доходи, декларация – съгласие за обработване на
лични данни /подписана от ответника в качеството му на кредитоискател/, ОУ към договора
/ подписани от кредитополучател/, СЕФ подписани от кредитополучателя на 05.10. 2023 г.
Приложено е и ч. гр. дело № *******/2024 г. по описа на РС- П., по което е допуснато
обезпечение на бъдещи осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 и
2 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК от „НД Мениджмънт“ ООД, срещу И. Я. Т..
Въз основа на изложеното, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно осн. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
240 ал.1 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 ЗЗД.
Според съда безспорно се установи от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства , че между страните е сключен валиден договор за потребителски кредит, по
който ищецът е изправна страна, т.е. реално е предал на ответника сумата по кредита така,
както е уговорено в същия.
Тук следва да се има предвид, че особения представител на ответника не е оспорил,
че подписите поставени под договора за кредит и приетия РКО са на ответника. С
полагането на подписа си ответника е признал, че действително е получил сумата и се е
съгласил с параметрите на договора.
Съдът счита, че при сключване на договора са спазени императивните разпоредби на
Закона за потребителския кредит.
Общите условия са подписани на всяка страница от кредитополучателя, съгласно
нормата на чл. 11, ал. 2 ЗПК, като същите са неразделна част от договора за потребителски
кредит.
Договорът между страните, който е за потребителски кредит, е сключен в писмен вид,
по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора, са представени с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт. В договора ясно е посочен общия размер на кредита, начина на
усвояването му , посочен е годишния лихвен процент , посочен е годишния процент на
разходите по кредита и общата дължима от ответника сума; посочен е срока за издължаване
на кредита.
Договореният размер на кредита от 444, 48 лв. е при 0 % ГЛП, като не е налице
2
несъответствие при определяне на ГПР с нормативно предвидения максимален размер по
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което би довело до нищожност на клаузата.
В Приложение № 1 към договора се съдържа погасителния план на процесния
договор за потребителски кредит, подписан от ответника, в който са определени точни дати
за погасяване и фиксирана точна сума на вноската.
Съгласно чл. 11, т. 11 ЗПК договорът за кредит следва да съдържа на разбираем език
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, които условия в случая са налице.
Не на последно място следва се има предвид, че в случая кредиторът претендира
само чистата стойност на кредита – непогасена главница , като претенцията е предявена след
настъпване крайния падеж на договора – 09.04.2024 год., както и договорна лихва по
договора.
По делото не са ангажирани доказателства за извършено пълно, точно и навременно
плащане по договора. Ето защо и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 319, 51 лв. – главница , след приспадане на признатото от кредитора плащане в
размер на 150 лв., както и договорна лихва в размер на 10, 49 лв. за периода 09.02.2024 г. до
09.04.2024 г.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78,ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски за настоящата инстанция, в общ размер на 892, 00 лв.-
заплатена държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за особен представител.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени и разноските сторени във връзка с
обезпечението на исковете пред РС - П. в размер на 440, 00 лв.- заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение. Отговорността за разноски при обезпечаване на иска се
реализира при постановяване на решение, с което се разглежда спора по същество и
съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед
този изход и в защита на правните последици от решението. По отношение разноските по
образуваното ИД , ЯРС намира че не е компетентен да се произнесе, респ. да присъди
същите, предвид че не са сторени в настоящото гражданско дело и следва да бъдат събрани
от длъжника по изпълнението в самото ИД. В практика на ВКС–Определение № 336 по ч. т.
д. №874 по описа за 2016 г., Определение № 506/17.12.2020 год. по гр.д. № 2158/2020 г. се
приема, че разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на
бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част / по
налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното дело,
които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител .
Мотивиран от горното, Ямболският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Я. Т., ЕГН ********** да заплати на „НД МЕНИДЖМЪНТ“ООД, ЕИК
****************** , сумата от 319, 51 лв. представляваща главница по договор за
потребителски кредит от 06.10.2023 г., сумата от 10, 49 лв. договорна/възнаградителна лихва
за периода от 09.02.2024 г. до 09.04.2024 г. , в едно със законната лихва върху главницата от
датата на завеждане на молбата по чл.390 ГПК- 20.08.2024 г. до окончателното й изплащане .
ОСЪЖДА И. Я. Т., ЕГН ********** да заплати на „НД МЕНИДЖМЪНТ“ООД,
ЕИК ****************** сумата от 892, 00 лв., представляваща съдебно-деловодни
разноски за настоящата инстанция, както и сумата от 440, 00 лв., разноски сторени по ч. гр.
3
д. № *******/2024 г. на РС – П. за обезпечаване на иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4