Р Е
Ш Е Н
И Е №.......
гр.К.,
27.08.2019 год.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
К. районен съд, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и шести август, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при
секретаря......................Х. К.…..……….............................като
разгледа докладваното от съдията..........................................гр.дело
№3072 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е за местоживеене,
родителски права, режим на лични контакти и издръжка, с правно основание чл.
127, ал.2 и чл.149 от СК.
Ищцата твърди, че от м.01.***8г.
с ответника имали връзка, като през м.03.***8г. той заминал да работи в А., а
през м.07.***8г. тя отишла при него и там заживели на съпружески начала. През
летните ваканции, когато се връщали в Б., всеки посещавал своите родители, но
когато се връщали, отново били заедно. На 15.04.2012г. се родила дъщеря им Е.,
но два месеца след това ответникът упражнил над нея домашно насилие, за което
било образувано дело в А. и същият бил осъден да се изнесе от квартирата им.
Няколко месеца по-късно, по негово настояване решили да си дадат втори шанс, в
името на детето. В началото на м.12.2012г. се прибрали в Р.Б. и се установили
да живеят в апартамента на родителите му в гр.С.. След новогодишните празници
ответника започнал отново да прави скандали, обвинявал я, че пускала печката и
ще консумира много ток, който трябвало да се плаща. След поредица от скандали,
решила да отиде с детето при майка си в Благоевград. След престой от един месец
при майка си, отново се върнала в гр.С., но кавгите започнали отново и затова
взела решение да се прибере с детето в гр.К., в апартамента на баща си. От
раздялата с ответника през 2014г. твърди, че за дъщеря им се грижи само тя,
като получавала помощ от родителите си. Ответникът се дезинтересирал
от тях, не полагал никакви грижи за детето и не изпращал средства за неговото
отглеждане и издръжка. През последната една година той изпратил *** лв., които
били издръжка за два месеца. Детето посещавало подготвителна група в ОУ ***гр.К.
и имало нужда, както от закупуване на помагала, така и от джобни пари, освен
това трябвало да се заплащат и текущите разходи- ток, вода, телефон, храна и
др., а доходите й били достатъчни, за да живеят нормално. Моли съда да
постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права на
Е. Н.С., с ЕГН-********** на нея като майка и детето да живее при нея в гр.К.,
да осъди ответника да заплаща месечна издръжка на детето Е. Н.С. в размер на ***
лв. месечно, считано 10 месеца назад или от 01.01.2018г.
до 31.10.2018г., както и месечна издръжка в размер на *** лв., считано от
подаване на исковата молба, да бъде определен режим на лични контакти между
ответника и детето Е. Н.С., който да се осъществява: всяка първа и трета събота
и неделя от месеца, от 9:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя, с преспиване,
20 дни през лятото по време, което не съвпада с платеният й годишен отпуск,
всяка четна календарна година на Коледни празници от 23.12. – 29.12.вкл., всяка
нечетна календарна година на Новогодишни празници – от 30.12. – 03.01. вкл.,
всяка четна година на Великденски празници /от разпети петък до последния
почивен ден на Великден, първите пет дни на Пролетна ваканция, както и всяка
четна календарна година на Рожден ден на детето на 15 април. Претендира съдебни
разноски.
В отговор
на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, назначеният особен представител на ответника
счита предявените искове са допустими. Родителите били
длъжни да се грижат за своите малолетни деца и да им осигуряват издръжка, с
която да се задоволят потребностите на децата, за им с осигурява нормално
развитие. Счита, че издръжката на детето следва да бъде съобразена с
разпоредбата на чл.143 от СК и да не надхвърля прекомерно минималния размер.
Тъй като не осъществила връзка с ответника, е в невъзможност да представи
доказателства, но ще се ползва от представените.
От събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
Видно от представеното удостоверение за раждане, ищцата И.М.С. и
ответникът Н.Т.С. са родители на детето Е. Н.С., с ЕГН-**********,
родена на *** г.
От показанията на св.М. М. С. и св.Д. М. Ш. се
установява, че ищцата и ответникът са живели на семейни начала до 2014 г., когато окончателно се разделили. Първоначално ищцата се установила
да живее с детето Е. в гр.Б., а в последствие се преместила с детето в жилището
на своя баща в гр.К.. След раздялата преките и ежедневни грижи за малолетното
дете полага ищцата, с подкрепата на своя баща. Ответникът не е участвал
ежемесечно в издръжката на детето в пари или натура, не го е обгрижвал като родител и не е осъществявал редовни контакти
с дъщеря си /“.. С Н.С. са разделени от 2014г., тъй като не са се
разбирали и от раздялата не са се събирали да живеят заедно. От 2014г. и към
настоящия момент за Е. се грижи основно И. с моя подкрепа. Помагам й всячески и
с хранителни продукти, и с финансови средства, и с грижи за детето, дори когато
се наложи да я оперират, една седмица детето беше при мен. През всичкото това
време, откакто заедно живяха И. и Н., съм виждал ответника само веднъж и то в
гр.С.. Той не е идвал в гр.К.. Откакто са разделени, доколкото знам, само
веднъж той е писал есемес на Е. за рождения й ден, за да я пита как е, а през
останалото време, нито я е търсил по телефон, нито е плащал издръжка. Спомням
си през миналата или по-миналата година, 2017 г. - 2018 г., Н. беше взел Е. за
една седмица, но детето стоя един ден и той се обади на И., да я прибере. От
тогава детето не е ходило при него…Детето ходи на детска градина и на есен ще
бъде ученичка в първи клас. Жилището, в което живее И. е мое. Апартаментът е
двустаен и има достатъчно място. Детето си има стая с всичко необходимо. Дъщеря
ми и Е. са много привързани една към друга и непрекъснато се търсят, когато не
са заедно… Според И., Н. не е участвал в издръжката на детето и не е пращал
пари…“св.М.С.; „…С И. сме приятели от м.февруари 2019г…има една дъщеря – Е.,
която живее при нея и за която се грижи….. В грижите за детето й помага нейния
баща, който също живее в гр.К.. ..С И. сме заедно всеки ден. Бащата на детето
не се интересува от него, тъй като не се е обаждал по телефон и не е идвал да
го търси. На рождения ден на Е., на 15-ти април, се обадил по телефона и
попитал как е. При разговор с Е., тя ми е споделяла, че иска да види баща
си….От И. знам, че с ответника са разделени от 2013г., като оттогава той и е
изпратил веднъж някакви пари за издръжка на детето…“св.Д. Ш.“/.
По делото е представен социален
доклад на Д”СП”-К., съгласно който ищцата и детето живеят на адрес в гр.К.,
ж.к.*** в апартамент, собственост на родителите й. Жилището е добре обзаведено
с всичко необходимо, а хигиенно-битовите условия са на много добро ниво, като в
дома има достатъчно жилищно пространство за развитието на детето. Основните
грижи за Е. са поети и се задоволяват от майката И.С., която отговорно
изпълнява родителските си ангажименти и успява да осигури на дъщеря си
достатъчно добра среда за нейното емоционално, психическо и физическо развитие.
При нужда майката получава подкрепа от своите родители. Е. е на седем годишна
възраст, записана в първи клас в ОУ ***К. през учебната 2019-2020 учебна
година. Детето е силно привързано към своята майка, има изградена емоционална
привързаност към своя баща, познава близките си както по майчина, така и по
бащина линия и предпочита да бъде при майка си.
От 2 бр. удостоверения
№05/19.08.2018 г. и №1/18.09.2018 г. е видно, че средно месечния доход на
ищцата през 2018 г. е в размер на 395 лв., а в периода м.01-м.06.2019 г. в
размер на *** лв. съгласно представена справка СП-К. ответникът Н.Т.С. е
собственик на самостоятелен обект в сграда в гр.Я. и на 1/6 ид.част
от самостоятелен обект в сграда в гр.С..
Предявеният иск с правно основание
чл.127, ал.2 от СК е основателен. Ищцата
и ответникът са родители на малолетното дете Е. Н.С., с ЕГН-**********, не са в брак и
не живеят заедно от 2014 г. Съдът е сезиран с разрешаване на спора относно
местоживеенето, родителските права, режим на лични контакти и издръжката на
детето, поради което са налице кумулативните предпоставки, визирани в чл.127 от СК. Основно задължение на родителите, произтичащо от разпоредбата на чл.125,
ал.1 от СК е да се грижат за правилното отглеждане и възпитание на детето.
Безспорно от раздялата на родителите, малолетното дете Е. живее при майката,
която повече от четири години сама полага преките и непосредствени родителски
грижи за неговото отглеждане и възпитание. Ищцата е осигурила необходимите
социално-битови условия за отглеждане на Е., задоволява базовите й
потребностите с помощта и съдействието на родителите си. Между майката и детето
е изградена силна емоционална връзка предвид
ниската възраст на детето и обстоятелството, че то живее с нея и тя
полага ежедневни грижи за него. Бащата инцидентно е търсил контакти с детето,
но въпреки това между тях е изградена емоционална връзка. Съдът като взе
предвид претенцията на ищцата, становището на ДСП-К., ниската възраст на
детето, липсата на данни за местонахождението на бащата и обстоятелството, че
малолетната Е. живее с майката, която я обгрижва в ежедневието
от години, счита, че в интерес на детето е да продължи да живее при ищцата,
която е доказала, че е отговорен и грижовен родител. Живеенето с родител е
съществен елемент от родителските права и задължения, и текущото им упражняване
се извършва от родителя, при когото детето живее. Предвид това родителските
права спрямо детето Е. Н.С., с ЕГН-**********, следва да бъдат
предоставени за упражняване на майката И.М.С.
при която то живее и която се грижи изцяло за неговото отглеждане и възпитание.
Иманентна черта
на упражняването на родителските права спрямо детето от единия родител е режима
на лични контакти с другия родител. Съгласно чл.124,
ал.2 от СК детето има право на лични отношения с двамата родители. Основно
задължение на родителя, произтичащо от разпоредбата на чл.125, ал.1 от СК е да
се грижи за правилното отглеждане и възпитание на детето, а чл.124, ал.1 от СК
регламентира правото на детето да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който
да осигурява неговото нормално развитие в т.ч. нравствено, психическо и
социално. Поддържането на лични отношения с родителя, при когото детето не
живее е важен момент в развитието му, защото позволява то да се осъществи при
условия, близки до нормалните - при грижите и на двамата родители. Предвид това
поддържането на лични отношения с ответника е жизнено необходимо за малолетната
Е., която изпитва потребност да контактува с баща си, а и с оглед създаване на
възможност чрез общуването, детето да съхрани и развива чувството си на обич,
привързаност, доверие и пълноценност към родителя си. Предвид изложеното съдът
намира, че режимът на лични контакти между бащата и детето Е. следва да се
осъществява всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 9:00
часа в събота до 17:00 часа в неделя, с преспиване, 20 дни през лятната
ваканция, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и
всяка четна календарна година на Коледни празници от 10:00 часа на 23
декември до 17:00 часа на 29 декември;
всяка нечетна календарна година на Новогодишни празници – от 10:00 часа на 30
декември до 17:00 часа на 03 януари на
следващата година; всяка четна година на Великденски празници от 10:00 часа на
първия ден до 17:00 часа на последния ден; първите пет дни на пролетна ваканция,
както и всяка четна календарна година на Рожден ден на детето на 15 април.
Бащата следва да взема и връща детето от дома на майката. Така определения
режим на лични контакти подлежи на промяна, когато това се налага в интерес на
детето или при изменение на обстоятелствата.
По претенцията за издръжка:
Издръжката на ненавършили
пълнолетие деца е абсолютно задължение на родителите им, независимо от
трудоспособността и дохода им / арг.чл.143, ал.2 от СК / като минималната издръжка на едно дете не може да бъде по-малка от една
четвърт от минималната работна заплата за страната, която за 2018 г. е 510 лв.,
а от 01.01.2019 г. е *** лв. Установи се, че от 2014
г. и към 26.11.2018 г. /датата на подаване на исковата молба/ единствено
майката се грижи за отглеждането и издръжката на детето Е.. Бащата не е полагал
грижи и не е давала ежемесечно издръжка на детето в натура или пари. Ищцата
претендира издръжка за минало време- за десет месеца назад от датата на
подаване на исковата молба т.е. от 26.01.2018 г. Тогава малолетната Е. е била на 5 години и девет
месеца, а към датата на подаване на исковата молба на 6 години и седем месеца.
Ищцата и ответникът нямат задължения към други ненавършили пълнолетие деца.
Въпреки указаната доказателствена тежест по делото не
са ангажирани доказателства за средно месечния доход на бащата, но има данни,
че през процесния период той е работил по трудови
правоотношения, а и разполага и с недвижимо имущество, поради което съдът
приема, че ответникът разполага с материална възможност да осигурява месечна
издръжка над минимално определения в закона размер. Предвид характера на
задължението, предвидената с чл.142, ал.2 от СК минимална по размер издръжка,
която се присъжда в случаите, когато задълженият родител реализира доходи в
размер на минималната работна заплата или е без доходи, възрастта и
нуждите на детето и доходите и имуществените възможности на родителите, при
съобразяване с МРЗ за страната с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК
съдът намира, че ответникът следва да заплати на малолетната Е. чрез ищцата
като майка и законна представителка, месечна издръжка от 26.01.2018 г. до
31.12.2018 г. в размер на *** лв. и месечна издръжка в размер на *** лв.,
считано от 01.01.2019 г. до настъпване на основание
за нейното изменение или прекратяване, а останалите средства, ведно с грижите
за следва да бъдат поети от ищцата, а в частта над *** лв. до претендираните *** лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Издръжката се заплаща ежемесечно, като при забавено
плащане се дължи законна лихва- чл.146, ал.1 от СК.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК
решението относно присъдената издръжка подлежи на предварително изпълнение.
Ответникът следва да заплати на
ищцата на основание чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК, съразмерно на уважената част от
исковете, съдебни разноски в размер на *** лв.
Ответникът следва на основание
чл.78, ал.6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка
на Районен съд-К. *** лв. държавна такса за постановените издръжки.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ПОСТАНОВЯВА детето Е. Н.С., с ЕГН-********** да живее при майката И.М.С., с ЕГН-********** ***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо детето Е. Н.С.,
с ЕГН-********** на майката И.М.С., с ЕГН-********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата Н.Т.С., с ЕГН-**********
*** и детето Е. Н.С., с ЕГН-**********, който да се осъществява: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 9:00 часа в събота до
17:00 часа в неделя с преспиване, 20 дни през лятната ваканция, когато това не
съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и всяка четна календарна година
на Коледни празници от 10:00 часа на 23 декември до 17:00 часа на 29 декември, всяка нечетна
календарна година на Новогодишни празници – от 10:00 часа на 30 декември до 17:00 часа на 03 януари на следващата
година; всяка четна година на Великденски празници от 10:00 часа на първия ден
до 17:00 часа на последния ден; първите пет дни на пролетна ваканция и всяка
четна календарна година на Рожден ден на детето на 15 април като
бащата взема и връща детето Е. в дома на майката И.М.С..
ОСЪЖДА Н.Т.С., с ЕГН-********** *** да заплати на детето Е. Н.С., с ЕГН-********** чрез И.М.С.,
с ЕГН-********** *** като майка и законна представителка, издръжка за минало време в размер на ***
лв. месечно, считано от 26.01.2018 г. до 31.12.2018 г., а от 01.01.2019 г. месечна издръжка в размер на *** лв. до
настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска като ОТХВЪРЛЯ иска в частта до претендираните *** лв. като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.
ОСЪЖДА Н.Т.С., с ЕГН-********** *** да заплати на И.М.С., с ЕГН-**********
***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК съдебни разноски в размер на *** лв.
ОСЪЖДА Н.Т.С., с ЕГН-********** *** да заплати в полза на бюджета
на Съдебната власт по сметка на Районен съд-К. на основание чл.78, ал.6 от ГПК *** лв. държавна такса за
постановената издръжка.
Решението може да се обжалва
пред Окръжен съд- С., в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: