РЕШЕНИЕ
№ 1535
гр. Пловдив, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело №
20215330115487 по описа за 2021 година
Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 Търговски
закон и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена
от „Банка ДСК“ АД, ЕИК ********* срещу М. Н. П., ЕГН **********, с
която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2
Търговски закон и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: 965,03 лева – главница, дължима по Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от
****** г.; 169,01 лева – договорна лихва, дължима за периода 20.03.2020 г. –
10.02.2021 г.; 4,02 лева – законна лихва, дължима за периода 11.02.2021 г. до
25.02.2021 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда – 26.02.2021 г. до
окончателното й погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 417 ГПК № 3217/31.03.2021 г., по ч. гр. д. №
1
3884/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, II-ри брачен състав.
Ищецът поддържа, че между страните е сключен на ******г. Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически
лица, по силата на който дружеството-ищец предоставило на ответника
револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в размер на 1000 лева,
достъпът до който се осигурявал чрез кредитна карта, която била издадена по
открита на името на ответника разплащателна сметка в „Банка ДСК“ АД.
Одобреният кредитен лимит бил отпуснат на ответника на ***** г. по
сметката, обслужваща кредитната карта.
Неразделна част от договора били Условията за този вид кредитна карта
/Условията/ и Общите условия по Договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит на „Банка ДСК“ АД /ОУ/. Между
страните била уговорена лихва в размер на 17,95 % - годишно или 0,06 % - на
ден, формирана от стойността на референтен лихвен процент в размер на
0,220 % и фиксирана надбавка в размер на 17,75 %, която лихва се
начислявала върху фактически ползваната от лицето сума. ГПР бил в размер
на 24,30, а месечната падежна дата била определена на **-то число. За
усвоената част от кредитния лимит чрез транзакции било уговорено
ответникът да заплаща променлива лихва в размер на договорения лихвен
процент по кредита, която се начислявала ежедневно върху фактически
ползваната сума. Банката определяла месечна падежна дата и минимална
сума за револвиране, която клиентът бил длъжен да внесе в рамките на
определения срок след падежната дата. По кредита не били платени на падежа
четири брояминимални суми за револвиране, като съгласно чл. 30, ал. 1, чл.
33 и сл. от раздел IX „Обслужване на кредита“ от ОУ за ищеца възникнало
договореното потестативно право да обяви вземането си за главница за
предсрочно изискуемо, като сумата започнала да се олихвява с договорения
лихвен процент и наказателна надбавка.
Дружеството-ищец подало срещу М. Н. П. заявление по чл. 417 ГПК, въз
основа на което било образувано ч. гр. д. № 3884/2021 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, II-ри бр. с-в, по което била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 3217 от
31.03.2021 г. и Изпълнителен лист № ***** от ****** г., като на основание
издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист „Банка ДСК“ АД
2
образувала изпълнително дело № ****/**** г. по описа на ЧСИ *****, рег. №
*** на КЧСИ. Срещу издадената заповед за изпълнение било подадено в срок
възражение от длъжника, поради което за ищеца се породил правен интерес
да предяви настоящите установителни претенции в срока по чл. 415, ал. 1
ГПК. Претендират се разноските за заповедното и за настоящото
производство.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Счита
предявените искове за неоснователни и излага становище в насока
недължимост на претендираните суми. Не оспорва да е сключен договор за
издаване на кредитна карта между страните. Възразява обаче да е предадена
кредитна карта. Твърди, че такава не е връчвана, не бил подписан протокол за
получаване на издадената карта, както и протокол за получаване на запечатан
плик, съдържащ ПИН код. Сочи се, че не са извършвани тегления на каса,
както и че не са извършвани погасявания по кредитната карта. На следващо
място, оспорва да е настъпила предсрочна изискуемост. Твърди се, че
дружеството-ищец не е упражнило правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, като волеизявление в тази насока не било получено от
ответника преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК. Счита, че в
сключения между страните договор са налице нищожни клаузи /чл. 1, ал. 2 от
Договора/, даващи право на банката да променя едностранно погасителните
вноски и лихвения процент по кредита, като излага подробни съображения в
тази насока. Счита, че клаузите от договора са нищожни на основание чл. 26,
ал. 1, предл. 3 и чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД, както и че същите са
неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и че са налице хипотезите на
чл. 143, ал. 2, т. 3, 9, 10 и 12 ЗЗП. Твърди, че от сключването на договора за
кредит пазарните индекси СОФИБОР и ЮРИБОР неколкократно са се
понижавали, но въпреки това лихвените нива по кредита са нараствали. Сочи,
че в чл. 1, ал. 2 от договора банката е договорила възможност едностранно да
променя възнаградителната лихва въз основа на променлива компонента –
базов лихвен процент, за която не е постигната договореност при какви
условия и какви математически фактори ще обусловят правото на банката да
увеличава цената на предоставения кредитен продукт. Възразява, че
определянето на лихвения процент в настоящия случай противоречи и на чл.
10, ал. 2 и ал. 3 ЗЗД, доколкото включва необективни фактори и величини,
определяни единствено от банката. Предвид изложеното, моли така
3
предявените искове да бъде отхвърлени.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира
следното от фактическа и правна страна:Не се оспорва, че между
страните е сключен договор за издаване на кредитна карта, като се спори, че
същата е предадена.
По делото е представен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта
с револвиращ кредит за физически лица от ***** г., по силата на който се
предоставя револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, достъпът до
който се осъществява с кредитна карта в размер на 1000 лв. Неразделна част
от договора са подписани от страните общи условия, както и погасителен
план.
Приети са като писмени доказателства условия за издаване и обслужване на
плащания с кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК. От приетото
допълнително споразумение за промяна на данни по карта се установява, че е
заявена промяна лични данни по издадената кредитна карта. Допълнителното
споразумение е от дата ***** г. На ****** г. т.е. преди първата транзакция,
включена в исковия период е депозирано от ответницата искане за промяна
състояние на карта, като е заявено деактивиране на първоначално издадената
карта поради изгубване или забравен пин преиздаване.
Въпреки дадената многократна възможност за това от ищеца не се представя
протокол, удостоверяващ предаването на новата карта, издадена след
депозиране на искането за деактивиране. В последното съдебно заседание
процесуалният представител на ищцовото дружество заявява, че не могат да
представят протокол за предаване на картата и моли делото да продължи без
събиране на така допуснатото доказателство.
От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната
експертиза се установява, че кредитът е усвояван многократно през
процесния период по банковата сметка (кредитна карта) на кредитополучател.
Посочва се, че са постъпвали суми за погасяване на кредита за главница и
лихва, като са налице просрочия. Установява се, че движението на парични
средства е в периода от 28.06.2019 г. до 08.07.2020 г. Установяват се дължими
суми общо в размер от 1138,06 лв., от които сумата от 965,03 лв.- непогасена
главница, сумата от 169,01 лв.- непогасена договорна лихва за периода от
4
20.03.2020 г. до 10.02.2021 г. и 4,02 лв.- законна лихва за периода от
11.02.2021 г. до 26.02.2021 г.
За да се уважат предявените искове дружеството – ищец следва да установи
вземането си на претендираното договорно основание /договор за заем/ и в
претендирания размер, а именно – наличието на валиден сключен договор за
паричен заем, който обвързва страните, и по който е била предоставена и
усвоена твърдяната парична сума. Следва да докаже и конкретния размер на
дълга, който се претендира. Ищецът следва да докаже и, че е уговорена в
договора договорна лихва, като следва да докаже и размера и периода на
претенцията за договорна лихва, както и изпадането в забава на ответника и
размера на претендираната мораторна лихва.По смисъла на чл. 240 ал. 1 ЗЗД с
договора за паричен заем заемодателят предава в собственост на заемателя
определена сума пари, срещу насрещното задължение на заемателя да ги
върне. Договорът се счита за сключен от момента на предаване на
съответната сума, а не от постигане на съгласието на страните, за това
независимо дали е налице писмен акт между тях или само устна уговорка,
само с предаването на съответната сума е завършен фактическия състав на
съглашението. Доколкото договорът за заем е реален договор, то по делото не
се установява заплащане на заемната сума.
Не се представиха доказателства, че сумата от 1000 лева е реално усвоена от
ответника, тъй като ищецът твърди и от представения договор за кредит се
установява, че сумата се усвоява чрез използване на кредитна карта. Именно
предвид реалния характер на договора, писменото обещание за връщане на
парична сума, ако не съдържа в себе си признание, че тя е получена от
задължено в заем лице, не може да се цени като доказателство за сключен
договор. Тежестта на доказване на съществуването на такъв договор е на
страната, която търси изпълнение по него, в случая на ищеца, която твърди,
че ответникът не й е върнал съответната сума.
От представените по делото доказателства не би могло да се направи извод,
че издадената от кредитора кредитна карта е била получена от ответника,
както и че последният е извършвал транзакции възползвайки се от
предоставения кредитен лимит.От приетите доказателства се установява, че
преди началото на транзакциите е поискано от ответника да бъде блокирана
старата карта и да бъде издадена нова, но не се представят доказателства, че
5
новата кредитна карта е предадена на ответника.
Ето защо с оглед реалния характер на договора на заем съдът намира за
недоказано наличието на сключен между страните договор за предоставяне на
заем чрез кредитна карта, с описаните в исковата молба и уточнението към
нея параметри.
Съгласно разясненията дадени с Решение № 10/19.07.2016 г. постановено по
търг. дело № 3386/2014 г. по описа на ВКС, I ГО при липса на категорични
доказателства, че издадената кредитна карта е била предадена на
картодържателя фактът на извършени транзакции с платежния инструмент не
може да обоснове извод, че именно ответникът е теглил парични средства или
е плащал стоки и услуги посредством терминални устройства.
Гореизложеното представлява самостоятелно основание за отхвърлянето на
исковата претенция.
По изложените съображения предявените искове се явяват неоснователни и
недоказани и като такива следва да бъде отхвърлен изцяло.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на процесуалния представител на
ответника следва да се присъдят разноски, съобразно приетия списък по чл.
80 ГПК и доказателства за тяхното извършване. Представени са два договора
за правна защита и съдействие за представителство в заповедното
производство и в настоящото производство, като и в двата договора е
уговорено, че на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА в полза на ответника е
предоставена безплатна адвокатска помощ. В чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за
адвокатурата е предвидено право на адвоката да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие на материално затруднени лица. В ал. 2 на същата
разпоредба е предвидено, че ако в съответното производство насрещната
страна бъде осъдена за разноски, адвокатът оказал безплатно адвокатска
помощ има право на адвокатско възнаграждение в размер не по – нисък от
предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, който в настоящия случай е 413 лв., но с оглед
диспозитивното начало следва да се присъди адвокатско възнаграждение за
всяко от производствата в размер от по 309 лв. Предвид така изложеното
искането за присъждане на разноски в настоящото исково производство и в
заповедното производство в полза на процесуалния представител на
ответника се явява изцяло основателно и следва да се уважи в
6
претендираните размери.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Банка ДСК“ АД, ЕИК ********* срещу М. Н.
П., ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени
искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
430, ал. 1 и ал. 2 Търговски закон и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира да
бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: 965,03 лева – главница, дължима по Договор
за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица от ***** г.; 169,01 лева – договорна лихва, дължима за
периода 20.03.2020 г. – 10.02.2021 г.; 4,02 лева – законна лихва, дължима за
периода 11.02.2021 г. до 25.02.2021 г. , ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в
съда – 26.02.2021 г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК №
3217/31.03.2021 г., по ч. гр. д. № 3884/2021 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, II-ри брачен състав.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ АД, ЕИК ********* да заплати на адв. Т. П. И., АК –
Пловдив, с рег. номер от Единия адвокатски регистър ********* с адрес гр.
П., ул. „*****“ №**, ет.*, оф. * сумата от 309 лв. –адвокатско възнаграждение
за оказаната на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. безплатна правна помощ по
ч. гр. д. № 3884/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, II-ри брачен
състав и сумата от 309 лв.- адвокатско възнаграждение за оказаната на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. безплатна правна помощ по гр. д. №
15487/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
7
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
8