Присъда по дело №192/2022 на Районен съд - Несебър
| Номер на акта: | 18 |
| Дата: | 8 април 2022 г. |
| Съдия: | Сияна Стойчева Димитрова |
| Дело: | 20222150200192 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 1 април 2022 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Районен съд - Несебър, НК, VII-ми състав
Съдебното производство по делото е образувано по повод внесен в съда от Районна
прокуратура - Бургас обвинителен акт, с който срещу подсъдимия Д.С.А., роден на *******
г. в гр. О., живущ в гр. ********, българин, български гражданин, разведен, неосъждан, със
средно образование, безработен, ЕГН: **********, е повдигнато обвинение за това, че на
23.03.2022 г., около 15,10 часа, в гр. О., общ. Несебър, обл. Бургас, на ул. „*******“, до дом
№ 38, управлявал моторно превозно средство марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. №
******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда,а именно 2,99 /две цяло и
деветдесет и девет/ промила, установено по надлежния ред с техническо средство Алкотест
Дрегер 7510, с фабричен номер ARDN 0053, с което е извършил престъпление по чл. 343б,
ал. 1 от Наказателния кодекс /НК/.
Производството протече по реда на Част Пета, Глава 24 „Бързо Производство“ и
Глава 27 „Съкратено съдебно следствие“ от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/,като
при условията на чл. 371, т. 2 от НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства
за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл. 372, ал. 4 от НПК обяви, че при
постановяване на присъдата си ще се ползва от направените самопризнания, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Бургас, Териториално
отделение – Несебър счита, че фактическата обстановка по делото е безспорно установена,
като посочените в обвинителния акт факти са доказани. Излага, че с действията си
подсъдимият Апостовлов е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, при форма на вината пряк умисъл. Сочи, че като
смекчаващи вината обстоятелства следва да бъде отчетено необремененото съдебно минало
на подсъдимия, съдействието му на органите на досъдебното производство и направеното
пълно самопризнание в съдебно заседание. С тези доводи предлага на съда, при условията
на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, да наложи на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от шест месеца, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намали с 1/3, а именно за срок
от четири месеца. На основание чл. 66, ал. 1 от НК предлага изпълнението на наказанието
„Лишаване от свобода“ да бъде отложено за срок от три години. На основание чл. 55, ал. 2
от НК, предлага да се наложи кумулативно предвиденото наказание „Глоба“ в размер от 190
/сто и деветдесет/ лева, а на основание чл. 343г от НК предлага да се наложи наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 15 /петнадесет/ месеца, като на основание
чл. 59, ал. 4 от НК се приспадне времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право
по административен ред, считано от датата на отнемане на свидетелството за управление
/СУ/ на МПС, а именно – 23.03.2022 г. Счита, че така предложеното наказание в най-пълна
степен ще отговори на целите на чл. 36 от НК.
Защитникът на подсъдимия А., излага съображения за доказаност на повдигнатото
обвинение спрямо подзащитния му, както с оглед събраните в ДП доказателства, така и от
дадените от подсъдимия обяснения и направените в съдебно заседание самопризнания.
Сочи, че при определяне на наказанието следва да се вземат предвид смекчаващи вината
обстоятелства, а именно факта, че от самото спиране на подзащитния му от полицейските
служители, той е указал пълно съдействие и е имал добро процесуално поведение по време
на целия процес. Намира, че с оглед развитието на делото по реда на съкратеното съдебно
следствие, следва да се приложи чл. 58а от НК, като се присъединява изцяло към
предложените от прокурора наказания и техния размер. Счита, че тези наказания биха
изиграли необходимата превъзпитателна роля спрямо подзащитния му, поради което ги
намира за разумни и моли съда за акт в този смисъл.
Подсъдимият Д.С.А. не дава обяснения по обвинението в хода на съдебното
следствие, като признава изцяло вината си в извършване на инкриминираното деяние,
изразява съжаление за случилото се и иска налагането на по-леко наказание. В последната
си дума, подсъдимият А. моли за по-леко наказание и отново изразява съжаление.
Настоящото производство се разви по реда на Част Пета, Глава двадесет и
четвърта и Глава двадесет и седма, чл. 371 и сл. от НПК, доколкото в съдебно заседание
1
съдът, след извършено предварително изслушване на страните, допусна разглеждането
на делото да протече при условията на съкратеното съдебно следствие по реда на чл.
371, т. 2 от НПК.
С оглед така проведеното производство по делото се установя следното от
фактическа страна:
Подсъдимият Д.С.А. е роден на ******* г. в гр. О., живущ в гр. ********, българин,
български гражданин, разведен, неосъждан, със средно образование, безработен, с ЕГН:
**********.
На 23.03.2022 г., около 15,00 ч., свидетелите Я.С.М. – полицейски инспектор в
участък О. про РУ – Несебър бил изпратен по сигнал за възникнало ПТП на адрес: гр. О.,
общ. Несебър, обл. Бургас, ма ул. „*******“. Мястото било посетено по сигнала и от
инспектор И.Н., като били установени лицата – свидетелката Х.Б.Л. и подсъдимия Д.С.А., и
двамата от гр. О.. Свидетелката Л. заявила, че през деня паркирала личния си автомобил
марка „Пежо“, модел „307“, с рег. № А 2638 НВ пред офиса на БКС на ул. „*******“ в гр.
О., като нейна колежка – свидетелката П.Т.Г., се обадила и предала, че чула силен
трясък и поглеждайки през прозореца навън видяла, че в задната част на нейния автомобил е
опрял непознат автомобил, от който слязъл Д., по прякор „Шолето“, от гр. О.. След като
видяла опрения в задната част на автомобила си непознат автомобил, свидетелката Л.
сигнализирала на телефон 112.
След проведена на място, от полицейски служители, беседа с подсъдимия Д.С.А.,
било установено, че той е лицето, което е управлявало автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Голф“, с рег. № ******. Подсъдимият обяснил, че на лек ляв завой заспал и загубил
контрол над управляваното МПС, собственост на починалия му баща, вследствие на което
се качил на тротоара пред офис на БКС в града и подпрял бронята на паркиран там
автомобил, а именно – автомобила на пострадалата гражданка, подала сигнал на телефон
112.
Докато се провеждала беседата, на инспектор Матров му направило впечатление, че
подсъдимият говори несвързано, мирише на алкохол и залита, поради което той потърсил
съдействие от дежурен автопатрул на КАТ при РУ – Несебър. На място пристигнал патрул
на КАТ при РУ – Несебър в състав - М.В.М. и Д.Й., които установили самоличността на
управлявалия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ******, като
подсъдимия Д.С.А. с ЕГН: **********, от гр. О.. При извършена проверка на водача за
употреба на алкохол, подсъдимият бил тестван с техническо средство „Алкотест Дрегер“
7510 - ARDN 0053, който отчел 2,99 промила. Резултатът от проверката бил показан на
подсъдимия А. и му бил издаден талон за медицинско изследване 131403, който той отказал
да подпише и получи. За установеното нарушение, свидетелят Марин Михайлов съставил
акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ и иззел СУМПС № *********,
валидно до 08.02.2022 г., ведно с контролен талон № 4745438.
По лек автомобил марка „Пежо“, модел „307“, с рег. № А 2638 НВ, не били
констатирани материални щети.
По доказателствата:
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от самопризнанието на
подсъдимия, направено по реда на чл. на 371, т. 2 от НПК. По този ред подсъдимият е
признал всички факти и обстоятелства, посочени в обвинителния акт, като това негово
признание напълно кореспондира на събраните на досъдебното производство доказателства
относно тези факти. Наред с това подсъдимият е дал и съгласието си за тези факти и
обстоятелства да не се събират доказателства. С оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 във вр.
чл. 372, ал. 4 във вр. чл. 371, т. 2 от НПК, настоящият състав счита, че гореизложената
фактическа обстановка, обективирана в обстоятелствената част на обвинителния акт, се
установява от направените от подсъдимия самопризнания, подкрепящи се от събраните на
досъдебното производство доказателства, а именно показанията на свидетелите М.В.М. /л. 8
от ДП/, Я.С.М. /л. 9-10 от ДП/, П.Т.Г. /л. 11-12 от ДП/ и Х.Б.Л. /л. 38 от ДП/. Фактическата
обстановка се подкрепя и от събраните и приобщени писмени доказателства - актуална
справка за съдимост на подсъдимия /л. 13 от ДП/, както и от другите множество приложени
по делото писмени доказателства - протокол за ПТП /л. 21 от ДП/, талон за изследване /л. 22
2
от ДП/, справка за нарушител - водач /л. 18-19 от ДП/ и други, които в съвкупност с гласните
такива допринасят за категорично установяване. За изясняването на фактите са
допринесли и извършения обиск, документиран с протокол по досъдебното производство.
Всички посочени доказателства си кореспондират помежду си като в пълна степен съвпадат
и с признанията на подсъдимия.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1
от НК. Съгласно цитираната правна норма на наказание подлежи лице, което управлява
МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния
ред.
От обективна страна, по делото се установява, че подсъдимият на 23.03.2022 г., около
15,10 часа, в гр. О., общ. Несебър, обл. Бургас, на ул. „*******“, до дом № 38, управлявал
моторно превозно средство марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ******, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда,а именно 2,99 /две цяло и деветдесет
и девет/ промила, установено по надлежния ред с техническо средство Алкотест Дрегер
7510, с фабричен номер ARDN 0053. Наличието на алкохол в кръвта на подсъдимия в хода
досъдебното производство е установено по надлежен ред, съгласно Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози.
От субективна страна, подсъдимият е извършил престъплението при форма на вината
„пряк умисъл“ по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Умисълът за извършване на деянието се
изразява съзнаване на общественоопасния характер на деянието, като подсъдимият е
съзнавал, че е употребил алкохол, че не бива на управлява МПС в това състояние, но
въпреки това го е управлявал, с което е целял настъпването на общественоопасните
последици от своето деяние. Или, прекият умисъл на дееца като субективно психическо
отношение към деянието и неговия резултат, следва да се изведе от обективираното му
поведение - управление на МПС, след употреба на алкохол.
Извършеното от подсъдимия престъпление следва да се квалифицира по чл. 343б, ал.
1 от НК. Това е така, доколкото към датата на извършване на деянието - 23.03.2022 г.,
подсъдимият, видно от справката за съдимост, е бил реабилитиран за предходно осъждане,
за престъпление против собствеността.
По вида и размера на наказанието:
При индивидуализация на наказанието съдебният състав взе предвид, че съгласно
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, в случай на провеждане на съкратено съдебно
следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, наказанието следва да бъде определено при условията на
чл. 58а от НК. Съгласно тази норма, при постановяване на осъдителна присъда в случаите
по чл. 373, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс, съдът определя наказанието лишаване
от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява
така определеното наказание с една трета. В чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в случаите,
когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага
само чл. 55 от НК, ако е по-благоприятен за дееца.
В настоящият случай приложение следва да намери чл. 58а, ал. 4 вр. с чл. 55 от НК, а
не чл. 58а, ал. 1 от НК. Съдебният състав счете, че са налице многобройни смекчаващи
вината обстоятелства по отношение на подсъдимия. На първо място следва да се има
предвид, че степента на обществена опасност на извършеното деяние може да се определи
като сравнително ниска. Обществената опасност на дееца следва да се отчете като ниска, с
оглед чистото му съдебно минало. Спазвайки разпоредбата на чл. 54 от НК, настоящият
състав извърши преценка на наличните отегчаващи и смекчаващи отговорността
обстоятелства. В тази връзка съдът счита, че не се установява обстоятелства, които да
отегчават отговорност на подсъдимия. Като смекчаващи вината обстоятелства могат да се
отчетат доброто процесуално поведение на подсъдимия, съдействието, което е указал на
разследването, изразеното пред съда многократно съжаление за случилото се и чистото му
съдебно минало. Действително, от приложена по ДП справка за нарушител/ водач, се
установява предходно нарушение на Закона за движение по пътищата на подсъдимия, но
3
доколкото същото е от 2007 г., съдът намира, че не следва да се взема предвид при
определяне на наказанието. Касае се до единично нарушение, от преди повече от повече от
14 години, за което е била реализирана административнонаказателната отговорност на
подсъдимия.
По изложените съображения, съдът определи наказанието по реда на чл. 55 от НК,
като всички смекчаващи вината обстоятелства, анализирани в тяхната съвкупност, и
съпоставени с обществената опасност на деянието и дееца, водят до краен извод, че
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия и което е адекватно и на целите
по чл. 36 от НК трябва да се определи под най-ниския предвиден от закона размер.
За извършеното деяние се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от една до
три години. В тези рамки, съдебният състав достигна до извод, че по реда на чл. 51, ал. 1, т.
1 от НК, на подсъдимия следва да се определи наказание в размер на четири месеца
„Лишаване от свобода“. Анализът на всички обстоятелства, относими към определяне на
наказанието, води до този извод, че са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, при отсъствие на отегчаващи такива, а деянието и деецът са с ниска степен на
обществена опасност, което мотивира съдът да определи наказанието под минимума,
предвиден в закона. Съдебният състав счете, че с определяне на наказание в посочения
размер в най-пълна степен ще бъдат постигнати целите на чл. 36 от НК.
Същевременно, съдът счете, че в случая са налице основанията за приложение на
института на „условното осъждане“ спрямо подсъдимия. Преди извършване на деянието той
е бил осъждан, но реабилитиран, като в настоящият случай е определено наказание в размер
на 4 месеца лишаване от свобода. Съставът на НРС счете, че за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия не е наложително той да изтърпи без отлагане наказанието
лишаване от свобода. Следва да се има предвид, че с оглед ниската обществена опасност на
извършеното деяние и ниската обществена опасност на дееца, той по-лесно би могъл да се
превъзпита без да изтърпява наложеното наказание. Наред с това с определения тригодишен
срок на отлагане изпълнението на наказанието, целите му ще бъдат постигнати в пълна
степен. Така за един сравнително дълъг период от време подсъдимият ще е под страх от
извършване на престъпление, наказуемо с лишаване от свобода, с оглед опасността да
изтърпи и наказанието, наложено с настоящата присъда. Това ще го мотивира допълнително
да избягва престъпни посегателства. Ето защо съдът счита, че към настоящия момент целите
по чл. 66, ал. 1 от НК и чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати ефективно и с отлагане на
наложеното наказание.
Що се касае до кумулативно предвиденото наказание "глоба", съдът в унисон с
направените по-горе изводи, че наказанието следва да бъде определено под минимума,
предвиден в санкционната норма, по реда на чл. 51, ал. 2 от НК, прие, че справедливият
размер на глобата, която следва да се наложи на подсъдимия, е 190 /сто и деветдесет/ лева,
при предвидени от закона рамки от 200 лева до 1000 лева. Глоба в такъв размер е
съобразена и с имущественото състояние на подсъдимия, който към момента е безработен.
В случая следва да се има предвид, че подсъдимият е неправоспособен да управлява
МПС, тъй като видно от справка за нарушител-водач /л. 18-19 от ДП/, срокът на валидност
на свидетелството му за управление е изтекъл на 08.02.2022 г., като след това не е било
издавано ново. Изложеното налага извод, че спрямо него не може да бъде наложено
предвиденото в чл. 343 г от НК наказание „лишаване от право да се управлява МПС“, в
какъвто смисъл е направено искане от РП – Бургас. /така и Решение № 25/14.03.2018 г. по
н.д. № 1181/2017 г. на ВКС; Решение № 209/19.12.2017 г. по н. д. № 1087/2017 г. на ВКС;
Решение № 70/07.04.2016 г., III НО, ВКС; Решение № 44/19.02.2013 г., I НО, ВКС и др./
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4