№ 1475
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20241100504142 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 250 от 05.01.2024 г. по гр.д. № 50478/2022 г. Софийски
районен съд, 58 състав осъдил „ЛИДЕР КОНСТРУКТ“ ЕООД,
ЕИК *********, да заплати на ОБЩИНА ДОБРИЧ, код по БУЛСТАТ
*********, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД сумата 13 671.39 лева,
дължима като получена от „Лидер Конструкт“ ЕООД по развален договор №
ДОП-255/22.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска - 15.09.2022 г., до окончателното плащане, и отхвърлил предявения от
ОБЩИНА ДОБРИЧ, код по БУЛСТАТ *********, срещу „ЛИДЕР
КОНСТРУКТ“ ЕООД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 92, ал. 1
ЗЗД за сумата 4 748.38 лева, претендирана като неустойка по т. 26, ал. 1 вр. ал.
2, т. 2 от договор № ДОП-255/22.12.2021 г. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 992.18 лева – разноски по
делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца ОБЩИНА
ДОБРИЧ, който го обжалва в частта, с която искът с правно основание чл. 92,
ал. 1 ЗЗД е отхвърлен, с оплаквания за неправилност – неправилно
1
приложение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. В нарушение на процесуалните правила съдът
приел, че уговорената клауза за неустойка по т. 26, ал. 1 вр. ал. 2, т. 2 от
договора е нищожна поради противоречие с морала и добрите нрави, въпреки
че ответникът не релевирал възражение за нищожност. Действително, според
Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК на
ВКС съдът бил длъжен да се произнесе в мотивите на решението си по
нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от
значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от
заинтересованата страна, но това трябвало да бъде посочено в доклада по
делото, което в случая не било направено. Според въззивника възражение за
нищожност на договор, по който ответникът е страна, следвало да бъде
въведено с отговора на исковата молба, тъй като обстоятелствата във връзка
със сключване на този договор му били известни и той можел своевременно
да се позове на тях, както и да представи и да поиска събиране на
доказателства за установяването им. Ако ответникът не се е позовал на
нищожността на отделни клаузи в договора, съдът не можел служебно да
констатира нищожността, освен когато основанието за нищожност е пряко
установимо от договора, а в случая това не било така. Районният съд
неправилно приложил материалния закон като приел, че клаузата за неустойка
по т. 26, ал. 1 от договора е нищожна поради противоречие с морала и добрите
нрави. Важността от изпълнение на всички дейности по договора обуславяли
извода, че размерът на предвидената неустойка по договора е в пълно
съответствие със спазването па принципа на добрите нрави и с принципа на
свободно договаряне между страните. Това било така, тъй като
неизпълнението било съществено и причинило значителни вреди на
общината. Съдът не взел предвид, че неустойката може да бъде уговаряна за
различни форми на неизпълнение. Страните по един договор можели да
уговорят компенсаторна неустойка за пълно неизпълнение, както и мораторна
неустойка за забавено изпълнение и неустойка за лошо изпълнение. В случая
по т. 26, ал. 1 вр. ал. 2, т. 2 от договора страните уговорили компенсаторна
неустойка в размер на 20 % от общата стойност на договора без ДДС.
Неправилно съдът приел, че същата се дължи всеки месец за всяко забавено
изпълнение, продължило 30 дни. Предвидено било единствено еднократно
заплащане на неустойката при пълно неизпълнение. В т. 26, ал. 2, т. 2 от
2
договора било предвидено, че е налице пълно неизпълнение на договора, ако
изпълнителят допусне забава в изпълнението, която надхвърля с 30 дни
уговорените срокове. С оглед на това ирелевантно за определяне на размера на
неустойката било каква част от задълженията са изпълнени забавено, след
като нямало спор и се установило, че е налице пълно неизпълнение на поетите
с договора задължения от ответника. Неправилен бил и изводът на съда, че
страните са се дезинтересирали от вида и броя на недоставените и монтирани
мебели. В чл. 27 и чл. 28 от договора била предвидена и уговорена неустойка
и за забавено и лошо изпълнение. Районният съд не съобразил установените в
съдебната практика критерии (Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по
тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС), от които съдът изхожда при преценката
за нищожност на клауза за неустойка. Не взел предвид, че по процесния
договор ответното дружество поело задължение да достави, монтира и
осигури гаранционно поддържане на офис обзавеждане за нуждите на община
Добрич на обща стойност от 28 490.28 лева с ДДС; Ответникът получил 50 %
от стойността на сумата по договора още при подписване на договора;
Общината имала спешна нужда от получаване на офис оборудването и затова
било предвидено обзавеждането да бъде предоставено в срок от 60 дни от
подписването на договора. След като ответното дружество получило 14
245.14 лева още при подписване на договора, видно било, че стойността на
уговорената неустойка от 4 748.38 лв. е много по-ниска и не надхвърляла
стойността на предплатената сума по сделката, т.е. не надхвърляла
обезпечителната нужда по сделката и не противоречала на добрите нрави. По
делото се установило, че ответникът изцяло по негова вина не изпълнил
задълженията си по договора и вследствие на това общината развалила
договора. От приетата СИЕ се установило, че паричната стойност на
недоставените артикули била в размер на 27 342.78 лева, т.е. при съпоставката
й с размера на претендираната по делото неустойка от се виждало, че размерът
на неустойката е много по-малък от стойността на претърпените действителни
вреди от общината. Точното изпълнение на договора от страна на ответника
било обезпечено единствено с уговорената в договора клауза за неустойка,
която при съпоставка с размера на авансово заплатената парична сума била
много по-ниска. При преценка на обезпечителната, обезщетителна и
санкционираща функции на неустойката и принципа на справедливост в
гражданския и търговския оборот, клаузата за неустойка по т. 26, ал. 1 вр. ал.
3
2, т. 2 от договора не противоречала на добрите нрави. Поради това моли съда
да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо това
постанови друго, с което да уважи иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна „ЛИДЕР КОНСТРУКТ“ ЕООД с отговор по реда
на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди
първоинстанционното решение в обжалваната част като правилно. Не
претендира разноски.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен до посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните - т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното решение е валидно, и допустимо – в атакуваната част.
Настоящият състав намира, че при постановяване на решението не са
нарушени императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в
жалбата е правилно в обжалваната част по следните съображения:
Предмет на въззивна проверка е първоинстанционното решение в частта,
с която предявеният иск с правно основание чл. 92 ЗЗД е отхвърлен. В частта,
с която искът с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е уважен решението
не е обжалвано, и предвид извода за валидност в тази част
първоинстанционното решение е влязло в сила и не е предмет на проверка.
Спорни пред настоящата инстанция са само въпросите допуснато ли е от
районния съд съществено процесуално нарушение, като е обсъдил в мотивите
си възражение за нищожност на неустоечната клауза по т. 26, ал. 1 вр. ал. 2, т.
2 от сключения между страните договор № ДОП-255/22.12.2021 г. и развален
от ищеца с уведомление от 08.07.2022 г., а ако районният съд е имал
правомощие да се произнесе служебно по действителността на неустоечната
4
клауза – нищожна ли е същата поради нарушение на добрите нрави.
Отговорът на първия въпрос е положителен и той следва от
задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от
27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК на ВКС, съгласно което съдът е
длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни
сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на
правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна,
само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по
делото доказателства. В мотивите на тълкувателния акт е разяснено, че някои
от общите основания за нищожност по чл. 26 ЗЗД се установяват от самата
сделка и съдът е длъжен да ги констатира, като не зачете нейните правни
последици. По отношение на основанието за нищожност противоречие с
добрите нрави е посочено, че в някои случаи е възможно да е налице
поведение на страните, което не може да се установи от съдържанието на
сделката и в този случай съдът не може да се
произнесе служебно по нищожността, без страничните факти да бъдат
въведени от страните и доказани по делото; В други случаи обаче
нарушението на добрите нрави е обективирано в самия договор, напр. клауза
за неустойка, уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции и съдът е длъжен да установи нищожността. В този
смисъл са и разясненията в мотивите по т. 3 от Тълкувателно решение №
1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, съгласно което при иск
за присъждане на неустойка съдът следи служебно за спазване на добрите
нрави.
Районният съд действително не е съобщил на страните, че ще разгледа
въпроса за нищожността на неустоечната клауза, като им даде възможност да
вземат становище. Неоснователно обаче в жалбата се поддържа, че в случая
основанието за нищожност не било пряко установимо от договора – изрично
цитираното по-горе Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. д. №
1/2020 г., ОСГТК на ВКС сочи като пример, при който нарушението на
добрите нрави е пряко установимо от договора, когато се преценява клауза за
неустойка. Поради това не се е налагало и да се предоставя възможност на
страните за посочване на доказателства, а становището си страните са заявили
пред въззивния съд.
5
За неоснователни съдът намира доводите в жалбата за неправилно
приложение на материалния закон от районния съд като приел, че клаузата на
т. 26, ал. 1 вр. ал. 2, т. 2 от процесния договор е нищожна като противоречаща
на добрите нрави.
Неустойката представлява предварително уговорено между страните
задължение на неизправната страна да заплати на изправната обезщетение за
вреди, без да е необходимо те да се доказват. Фактическият състав, който
следва да се осъществи, за да стане вземането за неустойка изискуемо,
включва следните предпоставки, които следва да са налице кумулативно:
наличие на валидно договорно задължение, уговорена валидна неустоечна
клауза, неизпълнение на задължението, за което е уговорена неустойката.
С нормата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД, съгласно която неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, законодателят е уредил две
от функциите на неустойката - обезпечителна и обезщетителна. Не
съществува спор в съдебната практика и правната доктрина, че като форма на
договорна отговорност неустойката има и санкционна функция, която макар и
неуредена изрично от закона е допустима, предвид договорната свобода по чл.
9 ЗЗД, в очертаните от законодателя нейни граници. Тази наказателна функция
несъмнено намира приложение тогава, когато размерът на неустойката е по-
голям от размера на претърпените вреди, но и в тази хипотеза уговорената
неустойка следва да е в съответствие с императивните норми на закона и на
добрите нрави - морална категория, съпътстваща развитието на обществото на
даден негов етап. Именно последните не допускат и използването на
договорната неустойка като средство за несправедливо обогатяване на
кредитора, един от корективите на което е предвидената от законодателя в чл.
26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД възможност за прогласяването й за нищожна.
В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени с т. 3 на
Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС, съгласно които нищожна поради накърняване на добрите нрави е всяка
неустойка, уговорена от страните извън присъщите и обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва
към момента на сключване на договора в зависимост от специфичните за
всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно
6
и неизчерпателно посочени критерии - като естеството и размера на
обезпеченото с неустойката задължение, наличието на други обезпечения на
поетото задължение, вида на уговорената неустойка и на неизпълнението, за
което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и
очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.
В случая с клаузата на т. 26, ал. 1 от процесния договор № ДОП-255 от
22.12.2021 г. страните са уговорили, че при пълно неизпълнение ответникът-
изпълнител дължи на ищеца-възложител неустойка в размер на 20 % от
общата стойност на договора без ДДС (23 741.90 лв.), а с ал. 2, т. 2 на т. 26 са
приели, че за целите на договора страните ще считат, че е налице пълно
неизпълнение на договорните задължения от страна на изпълнителя и в
случай, че изпълнителят допусне забава в изпълнението на доставките и
монтажа, надхвърляща с 30 дни уговорените срокове (срокът съгласно т. 4.1 е
60 дни от датата на сключване на договора).
Въззивният съд споделя извода на първоинстанционния, че така
уговорената неустоечна клауза, преценявана към правнорелевантния момент
на сключване на договора, е нищожна като противоречаща на добрите нрави.
Противно на поддържаното в жалбата, районният съд не е приемал, че
неустойката ще се дължи след всяка забава от 30 дни – това, което е приел е,
че без да се държи сметка за обема и стойността на недоставеното
обзавеждане, забавеното изпълнение се санкционира с фиксиран размер на
неустойката като за пълно неизпълнение, което означава, че дори и стойността
на недоставените и немонтирани мебели да е далеч под размера на
неустойката от 4 748.38 лв., изпълнителят дължи неустойката в пълен размер
и забавеното изпълнение се третира като пълно неизпълнение, без при това да
става дума за фикс-сделка. Въззивният съд намира, че неустоечна клауза,
съгласно която при забава, продължила повече от 30 дни, ще се дължи
неустойка от 20 % върху цялата стойност на договора, независимо дали е
налице пълно или частично неизпълнение и в какъв обем, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като още
към момента на сключване на процесния договор създава възможност за
несправедливо обогатяване на кредитора, поради което нарушава добрите
нрави и е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Противоречащ на
добрите нрави е самият механизъм на изчисляване на неустойката и
невъзможността тя да служи като санкция само за поведението на
7
изпълнителя, несъответно на задълженията му по договора.
С оглед момента, към който следва да се преценява действителността на
клаузата – към сключване на договора, ирелевантно за извода за нищожност е
обстоятелството в какъв обем действително е било неизпълнението. В
клаузата на т. 27, ал. 1 е предвидена неустойка при забавено изпълнение, но тя
касае хипотеза, когато забавеното изпълнение е полезно за възложителя.
Същата е неотносима за спора, доколкото неустойка се претендира въз основа
на клаузата на т. 26, ал. 1 вр. ал. 2, т. 2 от договора.
По изложените съображения въззивният съд намира, че предявеният иск
с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, основан на нищожната клауза на т. 26, ал.
1 вр. ал. 2, т. 2 от договора, е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в атакуваната част.
При този изход, разноски за настоящата инстанция на въззивника не се
следват, а от въззиваемия не се претендират, поради което разноски не се
присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 250 от 05.01.2024 г., постановено по гр.д.
№ 50478/2022 г. на Софийски районен съд, 58 състав в обжалваната част, с
която е отхвърлен предявеният от ОБЩИНА ДОБРИЧ, код по БУЛСТАТ
*********, срещу „ЛИДЕР КОНСТРУКТ“ ЕООД, ЕИК *********, иск с
правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 4 748.38 лева, претендирана като
неустойка по т. 26, ал. 1 вр. ал. 2, т. 2 от договор № ДОП-255/22.12.2021 г.
В необжалваната осъдителна част решението по гр.д. № 50478/2022 г. на
Софийски районен съд, 58 състав е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9