РЕШЕНИЕ
№ 153
гр.
Пловдив, 21.01.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив,
ІІ-ри състав, в открито заседание на двадесети ноември, 2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО
ДИЧЕВ
при секретар Стефка
Костадинова като разгледа административно дело № 609 по описа на съда за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК, обн.
ДВ, бр. 105 от 29.12.2005 г. в сила от 01.01.2006 г./ във вр. с чл. 145, ал. 1
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК, Обн., ДВ, бр. 30 от 11.04.2006 г.,
в сила от 12.07.2006 г./
Образувано
е по жалба на Е. ** У., ЕГН **********,***, против ревизионен
акт № Р-16001617002857-091-001/01.11.2017 г. и ревизионен акт № П -
16002117191115-003-001 от 13.11.2017 г. за поправка на ревизионен акт, издадени
от С.А.Г. на длъжност началник сектор, възложил ревизията и ** ** **на длъжност
главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, при ТД на НАП *, потвърдени
с Решение № 31 от 22.01.2018 г. на Директора на Дирекция “ОДОП” при ЦУ на НАП -
гр. *, в обжалваната част по направените констатации в частта по ЗДДФЛ и
ЗЗО и
определените задължения, както следва: данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010
г. в размер на 1 637,46 лв. и лихви в размер на 1 087,26 лв.; данък по чл. 48
от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 7 065,33 лв. и лихви в размер на 3 959,26 лв.; данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2012 г. в
размер на 1 654,26 лв. и лихви в размер на 757,38 лв.; данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер
на 80,10 лв. и лихви 28,53 лв.; данък по
чл.48 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 13 119,22 лв. и лихви 3 340,54 лв. и
задължения за здравноосигурителни вноски на самоосигуряващото се лице за 2014
г. в размер на 1 644,21 лв. – главница и 418,66 лв. лихва. В жалбата се твърди,
че РА и РА за поправка на РА са незаконосъобразни, тъй като изводите и правната
обосновка, поради която според ревизиращите са налице суми за облагане са
неоснователни, постановени в противоречие с материалния и процесуалния закон и
наличните доказателства, за което са изложени подробни съображения. В съдебно
заседание процесуален представител поддържа жалбата и претендира разноски. В
писмени бележки излага съображения в подкрепа на жалбата.
Ответникът
чрез процесуален представител изразява становище, че жалбата е неоснователна и
моли съда да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Жалбата
е подадена в срок и от лице с правен интерес, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
Ревизията за установяване задълженията на Е. ** У.
за данък върху дохода е втора по ред във връзка с решение
№ 246 от 03.05.2017 г. на директора на дирекция ОДОП гр.* и обхваща периода 01.01.2010 г. до 31.12.2014 г. Ревизираното лице Е. ** У. по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ е данъчно
задължено лице по ЗДДФЛ за доходите, получени от него през отделните данъчни
/календарни/ години, попадащи в обхвата на ревизията. Установено е, че за ревизираните периоди лицето
е подавало декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ и е декларирало получаване на доходи
от стопанска дейност, като едноличен търговец и от извънтрудови правоотношения
с фондация „Ц“. При ревизията е
констатирано, че Е.К.е предоставил парични средства в предприятието си
едноличен търговец, във фондация „Ц“, закупувал е недвижимо и движимо
имущество, без
да е имал декларирани и обложени доходи в такива размери. След направен анализ
на наличната документация в архива и информационната система на ТД на НАП гр*,
събраните в хода на ревизията документи и получената информация от изследваните
различни източници, ревизиращият екип е приел, че ревизираното лице е придобило доходи, които не са декларирани и обложени
и с които е покривал извършените разходи през ревизираните години. На
база събраните и предоставените документи в хода на извършваната ревизия на Е.К.е
прието, че той е придобил доходи по смисъла на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, както
следва: за 2010 г. в размер на 24 294,59 лв.; за 2011 г. в размер на
74 822,29 лв.; за 2012 г. в размер на 23 310,59 лв.;
за 2013 г. в
размер на 6 587,98 лв. Посочва се, че лицето е получавало доходи и от
наем, които не е декларирало. Върху годишната данъчна основа, определена като
сбор от декларираните от лицето и данъчна основа определена по реда на чл. 35,
чл. 36 и чл.31 от ЗДДФЛ, са определени задълженията за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ,
за 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г.
За
2014 г. е
направена съпоставка
на източниците на получените приходи и доходи от Е.К., като
ревизиращият екип е преценил, че „декларираните
и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал
или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания
период”, поради което е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1,
т. 7 от ДОПК. Връчено е
уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, с което ревизираното лице е информирано,
че основата за облагане с данък върху доходите на физическите лица ще бъде
определена по реда на чл. 122 от същия кодекс. Заедно с уведомлението на лицето
са връчени Уведомление на основание чл. 17 ал. 1, т. 2 от ДОПК и искане за
представяне на документи и писмени обяснения, с което е изискано представянето
на декларация за имуществено състояние по чл. 124 ал. 3 от ДОПК. Съгласно чл.
124, ал. 3 от ДОПК от задълженото лице е изискано с ИПДПОЗЛ да представи декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, която
не е представена по време на ревизията. След извършен анализ на относимите
обстоятелства от ал. 2 на чл. 122 на ДОПК и съпоставка на извършените парични разходи с получените приходи
/средства/, органът по приходите е определил данъчна основа от превишението на разходите над приходите и след намаление на
дължимите осигурителни вноски. Върху така
изчислената годишна данъчна основа са определени задълженията за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ,
за 2014 г.
Ревизията
за установяване задълженията на жалбоподателя за здравноосигурителни вноски е
втора по ред и обхваща периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2014 г. В хода на ревизионното производство е прието,
че задълженото лице не е представило доказателства за произхода на средствата
необходими за покриване на извършените разходи през 2014 г., поради което
органът по приходите е приел, че Е.К.е извършвал трудова дейност, от която са
реализирани доходи и на основание чл. 124а от ДОПК следва да се установят задълженията
му за здравноосигурителни вноски в качеството му на самоосигуряващо се лице,
върху дохода с неустановен произход определен по реда на чл. 122 – 124 от ДОПК,
във връзка с чл.124„а” от ДОПК. Върху
установения с ревизията нов размер на осигурителния доход на задълженото лице,
определен на база дохода с неустановен произход, на основание чл. 124а от ДОПК
и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, във връзка с чл. 6, ал. 8 от КСО, органът по
приходите е определил задължения за здравноосигурителни вноски за 2014 г. и
прилежащите лихви, на основание чл.107 от ЗЗО, във връзка с чл. 175, ал. 1 от ДОПК.
При така изложеното, съдът направи следните правни изводи:
От формална гледна точка РА има претенцията да облага жалбодателя
с данък по чл.48 ал.1 за всички негови доходи за 2010 г., 2011 г., 2012 г. и
2013 г. Реално обаче РА определя задължения по ЗДДФЛ за тези периоди на база
единствено облагането на доходите по чл.35, т.6 ЗДДФЛ на лицето за тези
периоди, като каквито практически РА квалифицира констатираните несъответствия
между разходите и доходите на лицето на годишна база, след анализ на паричния
му поток. По отношение на така определените данъчни основи съдът намира
следното:
От ревизиращите органи /видно от съдържанието на РД/ е изготвен
анализ на разполагаемите и разходвани парични средства на лицето за всички
ревизирани периоди на годишна база, при което за 2011 г., 2012 г., 2013 г. и
2014 г. е установено несъответствие между разходите и доходите на физическото
лице, като съответно превишенията са посочени по-горе. В РД и РА е
прието, че след като задълженото лице не е предоставило доказателства относно
източника на дохода до размера на установеното несъответствие за съответната
година, то за целите на ревизионното производство следва да се приеме, че тези
превишения представляват други облагаеми доходи по чл.35, т.6 ЗДДФЛ. Така,
реално данъчните основи за облагането на тези доходи са определени в размер на
установените несъответствия /превишения/, след което обаче за същите са определени
задължения по общия ред /на материалния данъчен закон, а не по аналогия – по
реда на чл.122 и сл. от ДОПК/. Настоящият състав счита, че РА е
незаконосъобразен, дори изцяло да се споделят фактическите изводи на органите
по приходите и механизмът на формиране на несъответствията, тъй като е
недопустимо смесването на два напълно различни по смисъл и предназначение
начина на облагане.
Според разпоредбата на чл.35, т.6 ЗДДФЛ облагаемият доход е
брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от всички
други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с
окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на
ЗКПО. В процесния случай приходните органи претендират, че са
разходвани средства, за които няма данни как са придобити, като не са
ангажирани релевантни доказателства за източника и основанието за наличността
им, като въпреки това се правят изводи за налични парични доходи, които не са
декларирани надлежно. Ответникът неправилно е квалифицирал посочените отрицателни
разлики като доходи от други източници по смисъла на чл.35, т.6 ЗДДФЛ,
доколкото превишението на разходите над приходите не представлява
„доход от друг източник“, изискващ посочването на конкретен източник на
средствата, тъй като по определение при превишението на разходите
такъв конкретно посочен източник не е налице, а същото може да формира
облагаема основа само на основание презумпцията на чл.123 от ДОПК. Според съда
няма как едновременно да е налице „доход от всички други източници, които не
са изрично посочени в ЗДДФЛ“ /облаган на основание и по реда на материалния
закон/ и същият този доход да е с „недоказан/неустановен произход“ /облаган на
основание чл.123 ДОПК/. С други думи, несъответствието между разходите на
лицето /независимо от това дали са касови, безкасови, какъв е характера им и
т.н./ и доходите му, респ. оценимото в пари имущество, не се третира
от разпоредбата на чл.35, т.6 ЗДДФЛ. Изричното и изискване е да се облагат
доходи от източници, а посоченото от администрацията имуществено
несъответствие не е източник на доход, нито самото то в материалния закон
се презюмира като доход, подлежащ на облагане. Това несъответствие и
не подлежи на облагане по общия ред, а само по реда на чл.122 и сл. от ДОПК –
по аналогия, но ако са налице предпоставките, визирани в тази хипотеза, вкл.
несъответствието да е явно и значително. Тези превишения не могат да се
облагат по общия ред, когато не отговарят на условията за облагане по аналогия,
защото има съществена разлика в основанието за облагането в двата случая.
Съгласно разпоредбата на чл.60 от Конституцията на Република България
гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно
техните доходи и имущество. Тази конституционна норма изчерпателно посочва
възможните обекти на облагането с данъци – това са имуществата и доходите на
гражданите. Съответно, в доктрината е безспорно, че данъците са имуществени
/обект на облагането е притежаваното от лицето имущество/ и подоходни/обект на
облагането са получените от лицето доходи/. Предмет на регулиране на ЗДДФЛ не е
облагането с данъци на имущество, а на доходи – чл.1 и чл.2 от ЗДДФЛ.
Имуществените данъци са предмет на регулиране на друг закон – чл.1 ал.1 т.1-5
от ЗМДТ. В ЗДДФЛ няма легално определение на понятието доход, както няма
легално определение на понятието облагаем доход, като в разпоредбата на чл.10
от закона са дадени видовете доходи според два различни класификационни
критерия – според източника на дохода - ал.1 от разпоредбата и според формата
на получаването/плащането му - ал.2 от разпоредбата. По аналогия, от
разпоредбите на Счетоводен стандарт 18, определящ дефиницията за приход на
предприятие в счетоводен аспект и при съобразяване с посочената норма на чл.10
от ЗДДФЛ, следва да се приеме, че доходът е икономическо понятие, което
обхваща получени от конкретно физическо лице оценими в пари права,
които водят до нарастване на имуществения комплекс на това лице чрез
нарастване на активите или намаляване на пасивите му. Разпоредбата на чл.35,
т.6 от ЗДДФЛ, освен наличието на доход, който да се обложи, изисква той да е
получен от „други източници“. Понятието „източник на доходи“ също не е дефинирано
изрично в ЗДДФЛ. Това налага извличането му по тълкувателен път при
съобразяване с логиката на закона и преследваната от законодателя цел. От една
страна, понятието представлява класификационен критерий по чл.10, въз основа
на който са изброени такива доходи, като с препратка е посочено, че по този
критерий, доходи са и тези по чл.35 ЗДДФЛ, а, от друга страна, в чл.8 от закона
е посочено за кои източници на тези доходи се счита, че се намират на
територията на Република България. Най-сетне, императивно изискване на
разпоредбата на чл.35, т.6 от закона е доходът да е от източник, който не е
изрично посочен в този закон, което означава, че при изграждането на мотивите
в процесния акт следва да се посочи изрично какво е нормативното или
облигационно основание за получаването на такъв доход. В ЗДДФЛ са посочени
следните източници на доходи – доходи от трудови правоотношения, доходи от
стопанска дейност като едноличен търговец, доходи от друга стопанска
дейност/вкл. и дохода на лица, регистрирани като земеделски производители/,
доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или
имущество, доходи от прехвърляне на права или имущество, доходи от източниците,
посочени в чл.35, т.1-5 от ЗДДФЛ, както и доходи по чл.37–38 от закона.
Анализът на разпоредбите, уреждащи тези видове доходи, води до
обоснования извод, че те се получават въз основа на съществували,
съществуващи и/или развиващи се правоотношения, по повод на които за
съответното лице се поражда притезание за оценимо в пари
право, като от друга страна, по силата на тези правоотношения е породена
корелационна връзка платец на доход – получател на доход, т.е. понятието
източник на дохода предполага наличието на правоотношение, по силата на което
за съответното лице е породено вземане за оценимо имуществено право,
и/или прехвърлящо/и такова имуществено право лице или лица, които от гледна
точка на данъчния закон се квалифицират като платец на дохода.
Несъответствието между оценимите в пари имуществени активи и
пасиви/права и задължения/ на определен имуществен комплекс на конкретно лице
не е източник на доходи в посочения по-горе смисъл. Това несъответствие не
представлява правоотношение /правоотношения/, нито може да се дефинира като
платец на доход и то облагаем. Впрочем изискването за наличие на платец на
доход имплицитно се съдържа в посочената правна норма на чл.35 от закона, като
това изискване се извлича и по аргумент от общата разпоредба на чл.11 от ЗДДФЛ.
Горният извод се потвърждава и от историческото и логическото тълкуване на
понастоящем действащата разпоредба на чл.44а ЗДДФЛ, с която се въвежда
задължението за определени платци на дохода по чл.35 от закона, да заплащат
авансово данъка. Всъщност, нормата не въвежда за първи път изискването за
платец на този доход, а просто променя платеца на данъчните задължения за
изплатените доходи от някои платци на дохода по чл.35 от ЗДДФЛ след влизането
си в сила.
От друга страна, както вече бе посочено, несъответствието между
констатираните доходи /оценими в пари права/ и източници на финансиране
с имуществото на ревизираното лице и направените от него разходи е основание
за прилагане на оборимата презумпция на чл.123, ал.1, т.1 и т.2 от ДОПК, която не изисква установяване на източник на дохода /в смисъл на права по
развило се или съществуващо правоотношение и/или на констатиран платец/,а
го презюмира извън тези обстоятелства. В случая обаче, органите по
приходите не са се позовали на тази презумпция, за да формират данъчна основа
по реда на чл.122-123 от ДОПК, а ревизионното производство е проведено по
общите процесуални правила, които изискват данъчните фактически състави,
водещи до определяне на задължения, да се установят при условията на
първоначално пълно доказване от администрацията - §2 от ДОПК във връзка с чл.170
ал.1 от АПК, вкл. в конкретния казус относно наличието на получен доход от
конкретен източник, което не бе сторено по делото. На практика, с тази част на
ревизионният акт са обложени разходи, а не доходи на лицето, което е
недопустимо по аргумент от чл.2 от ЗДДФЛ.
Предвид изложеното, незаконосъобразно са определени данъчни основи
за доход по чл.35, т.6 ЗДДФЛ за 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г., като са съобразявани суми,
представляващи т.н. несъответствие между получените доходи и извършените разходи/превишения
на разходите. С оглед на принципната незаконосъобразност на РА в тази му част,
а както се каза, реално той определя данък по ЗДДФЛ върху тези доходи, но по
общия ред, а не по аналогия, съдът счита, че не би следвало да бъде обсъждан
въпросът относно действителното наличие на несъответствия и техния размер.
Следователно РА e незаконосъобразен относно допълнително определените задължения за
данък по чл.48, ал.1 ЗДДФЛ /за посочените години/, произтичащи от
незаконосъобразно определените данъчни основи, формирани реално само
от превишенията на разходите над доходите, ведно със съответните
лихви. В своята практика ВАС е посочвал многократно, включително в
преобладаващата в последно време практика, че несъответствието между разходи и
приходи на лицето не е източник на доход по смисъла на ЗДДФЛ и
не се презюмира като такъв в приложимия материален закон – така в решение № 8856 от 29.06.2018 г. по адм. дело № 652/2018 г. по описа на
Върховния административен съд, осмо отделение, решение № 4607 от 11.04.2018 г. по адм. дело № 9498/2017 г. по описа на
Върховния административен съд, първо отделение, Решение № 8665 от 26.06.2018 г.
на ВАС по адм. д. № 1455/2018 г., I о., Решение № 8232/18.06.2018 г. по адм.
дело № 1594/2018 г., Осмо отделение, Решение № 1116/25.01.2018 г. по
адм. дело № 6279/2017 г., Първо
отделение, Решение
№ 4607/11.04.2018 г. по адм. дело № 9498/2017 г., Първо отделение и др.
Предвид обаче практиката на ВАС (Решение
№8190/27.06.2017г. по адм. д. №3071/2017г. на ВАС, I отд.; Решение
№15426/05.12.2012г. по адм. д. № 3124/2012г. на ВАС, VIII отд.), настоящият
състав счита, че следва да се разгледа и въпроса по съществото на спора –
установени и доказани в хода на ревизията ли са недекларирани
от ревизираното лице облагаеми доходи за посочените години, които следва да
бъдат обложени. При преглед на таблиците по години в РД, както и от
посочванията в неоспореното заключение на вещото лице по назначената експертиза
се установява, че единствените ясно дефинирани облагаеми доходи
– от наем, граждански договор и т.н., за всяка от съответните години се
покриват многократно от данъчното облекчение по чл.18 от ЗДДФЛ, като не е
спорно, че жалбодателят има право на такова.
След като не са установени и доказани от приходната
администрация по надлежния ред други недекларирани от ревизираното лице
облагаеми доходи за посочените години, които следва да бъдат включени в
облагаемата основа, така издадения РА следва да бъде отменен като
незаконосъобразен, в тази му част.
За разлика от разглеждания по-горе подход при определяне на
данъчните задължения на жалбодателя, единствено за 2014 г. приходните органи са приели, че е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1,
т. 7 от ДОПК, при което са процедирали коренно различно от разглежданите по-горе години, като са приели, че за тази
година следва да бъде приложен реда по чл.122 и
сл. от ДОПК. Така, като е прието,
че е налице превишение на разходите
спрямо приходите на лицето в размер на 137 948, 15 лв. и след съответните
преизчисления, е определено данъчно задължение в размер на 13 119, 22 лв. В хода на
ревизионното производство жалбодателят е представил множество писмени
доказателства във връзка с получени заеми от физически лица. Всички те са
отречени от приходените органи с общата
теза, че не били налице доказателства за наличието на сумите у съответните
лица, за да може същите да бъдат предоставени в заем на жалбодателя. Шест от физическите лица /изброени на стр.31
от РД, съответно на л.172 от делото/ според твърденията на жалбодателя и съответните
документи са предоставили суми в размер на общо 119 500 лв. По делото са
налични договори и приемо-предавателни
протоколи, всички подписани, а отделно посочените физически лица в хода на
ревизията са потвърдили даването в заем на съответните суми. В хода на
съдебното производство са разпитани като свидетели **, който посочва, че е дал назаем 4000 лв. на
жалбодателя, за които също има съставен договор /доказателствата са били
налични още в хода на предходното ревизионно производство/; **, която посочва, че е дала назаем на жалбодателя
/неин брат/ 5000 лв.; **У., който посочва че е предоставил на жалбодателя
/негов тъст/ общо 45 000 лв., представляващи доходи от работа в чужбина; за последното свидетелства и М.У.– дъщеря на
жалбодателя. Сборът от сумите, за които са налице писмени доказателства,
представени в хода на ревизията, и на тези, потвърдени от свидетелите под страх
от наказателна отговорност, надхвърля значително т.нар. «превишение» на разходи
спрямо приходи, при което следва да се приеме, че такова не е налице, съответно липсва основание за
определяне на допълнителни данъчни задължения за 2014 г., поради което РА
следва да бъде отменен и в тази му част.
Последното влече автоматично и незаконосъобразност на определените задължения
за осигуровки за 2014 г., което налага отмяна и в тази част.
Предвид изложените съображения, съдът намира жалбата
за основателна, при което следва да бъде отменен изцяло ревизионен акт № Р-16001617002857-091-001/01.11.2017 г. и ревизионен акт
№ П - 16002117191115-003-001 от 13.11.2017 г. за поправка на ревизионен акт,
издадени от С.А.Г. на длъжност началник сектор, възложил ревизията и ** ** **на
длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, при ТД на
НАП *, потвърден с Решение № 31 от 22.01.2018 г. на Директора на
Дирекция “ОДОП” при ЦУ на НАП - гр.*, в обжалваната част по направените
констатации в частта по ЗДДФЛ и ЗЗО
и определените задължения, както
следва: данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 1 637,46 лв. и лихви в
размер на 1 087,26 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 7
065,33 лв. и лихви в размер на 3 959,26
лв.; данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 1 654,26 лв. и лихви
в размер на 757,38 лв.; данък по чл.48
от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 80,10 лв. и лихви 28,53 лв.; данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер
на 13 119,22 лв. и лихви 3 340,54 лв. и задължения за здравноосигурителни
вноски на самоосигуряващото се лице за 2014 г. в размер на 1 644,21 лв. –
главница и 418,66 лв. лихва.
При
така посочения изход на спора и претендиране на разноски от жалбодателя, на
осн. чл. 161 от ДОПК следва да бъде
осъдена Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” – гр. * при Централно управление на НАП да
заплати на Е. ** У., ЕГН **********,***,
разноски в размер на 2480 лв., съобразно представения списък. Неоснователно е възражението за прекомерност,
както поради това, че възнаграждението е определено почти на минимума, така и
съобразно фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран
от горното и на основание чл.160 ал.1 от ДОПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ ревизионен
акт № Р-16001617002857-091-001/01.11.2017 г. и ревизионен акт № П -
16002117191115-003-001 от 13.11.2017 г. за поправка на ревизионен акт, издадени
от С.А.Г. на длъжност началник сектор, възложил ревизията и ** ** **на длъжност
главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, при ТД на НАП *, потвърдени
с Решение № 31 от 22.01.2018 г. на Директора на Дирекция “ОДОП” при ЦУ на НАП -
гр. *, в обжалваната част по направените констатации в частта по ЗДДФЛ и
ЗЗО и
определените задължения, както следва: данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010
г. в размер на 1 637,46 лв. и лихви в размер на 1 087,26 лв.; данък по чл. 48
от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 7 065,33 лв. и лихви в размер на 3 959,26 лв.; данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2012 г. в
размер на 1 654,26 лв. и лихви в размер на 757,38 лв.; данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2013 г. в
размер на 80,10 лв. и лихви 28,53 лв.;
данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 13 119,22 лв. и лихви 3
340,54 лв. и задължения за здравноосигурителни вноски на самоосигуряващото се
лице за 2014 г. в размер на 1 644,21 лв. – главница и 418,66 лв. лихва.
ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” – гр. * при Централно управление на НАП да
заплати на Е. ** У., ЕГН **********,***,
разноски в размер на 2480 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: