Р Е
Ш Е Н
И Е №18/13.1.2020 г.
гр. ЯМБОЛ.13.01.2020..г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд ................ гражданска колегия в публично
заседание на ........13.12.2019г........година в състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА
при секретаря .......................С.М.…............................……...........и
в присъствието на
прокурора.............................................................................……като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА……….....…...гр.дело N .3310..
по описа
за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид
следното.............................................................
Производството е
образувано по молба на Н.М.Г., с която желае да се приеме за установено, че не
дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, сумите посочени в изпълнителния
лист от 25.07.201 1 год. по ч.гр. дело № *** г. по описа на ЯРС, както следва:
1279.02 лева главница по предоставен кредит, ведно със законната лихва върху
нея, считано от 1 1.05.2011 г. до изплащането й, сумата от 539.55 лв. мораторна
лихва от 15.12.2006 г. до 11.05.2011 г., както и сумата от 136.37 лева,
разноски по делото и предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело №***
по описа за 2019 год.на ЧСИ И.Х., с район на действие ***, поради погасено по
давност право на принудително изпълнение на основание чл.439 от ГПК.
Претендира за
присъждане на направените по настоящото дело разноски.
Ищеца твърди, че на
25.07.2011 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр. дело № *** г. по описа на
ЯРС, с който е осъдена да заплати на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс"ЕАД, сумата от 1279.02 лв. главница по
предоставен кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.05.2011
г. до изплащането й, сумата от 539.55 лв. мораторна лихва от 15.12.2006 г. до
11.05.2011 г., както и сумата от 136.37 лв. разноски по делото. По този изпълнителен
лист на 14.11.2011 г. е образувано изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ Д.Ц.,
с район на действие Окръжен съд С.З.. Поканата за доброволно изпълнение й е
връчена на 24.11.2011 г. Последното валидно изпълнително действие е извършено
на 28.09.2012 г., а по силата на закона перемпция е настъпила на 28.09.2014 г.
Делото е прекратено на осн. чл.433.ал.8 от ГПК на 06.02.2019 г. и е върнат
изпълнителния лист на взискателя. С договор за продажба на вземане от
10.01.2017 г. и приложение № 1 към него „БНП Париба Пърсънъл Файненс"ЕАД,
в качеството на продавач прехвърля на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД,
всички свои вземания, вкл. по договор за потребителски кредит № ***.
На 11.04.2019 г.
новият взискател образува изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ И.Х.. Съобщението
за образуваното изп. дело и уведомлението за извършената цесия са й връчени в
кантората на ЧСИ на 07.05.2019 г.. Ищцата твърди, че още същия ден е депозирала
молба с вх. № *** г., като със същата възразила, че вземането на кредитора е
погасено по давност. На 22.05.2019 г. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БР” ЕАД, чрез ***
М.М. е депозирал становище с вх. № ***г., в което излага твърдения, че
вземането й не е погасено по давност, поради множество извършени изпълнителни
действия. Снабдила се с Удостоверение с изх. № *** г. от ЧСИ Д.Ц., в което са посочени
извършените изпълнителни действия, включително и последното валидно изп.
действие.
Ищцата счита, че към
момента на образуване на новото изпълнително дело вземането е погасено по
давност, тъй като последното валидно изпълнително действие е извършено на
28.09.2012 г. и до датата на образуване на изп. дело № *** г. са изминали
повече от пет години.
В хода на съдебното дирене
искомава молба се поддържа.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, с който желае да се постанови
решение, с което предявеният от ищеца Н.М.Г. установителен иск по чл. 439 ГПК,
да бъде отхвърлен като изцяло неоснователен и недоказан.
Моли за присъждане на
направените разноски в настоящото производство.
В условията на
евентуалност, ако съдът възложи разноските в производството в тяхна тежест, то
молят да се приложи и чл. 78, ал. 5 ГПК и ако евентуално заплатеното от ищеца
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, то моли съдът да приеме тяхното възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение, като същото бъде намалено.
Ответникът твърди, че
придобива вземанията по Договор за кредит № *** срещу длъжника Н.М.Г., по
силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 10.01.2017 г.,
сключен с цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД с универсален правоприемник
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България.
Счита, че иска е
допустим, но го оспорва като неоснователен и недоказан.
Твърди, че „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД
е придобил вземанията по изпълнителния лист, по силата на Договор за продажба и
прехвърляне на вземания, сключен на 10.01.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД с универсален правоприемник „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД.
Твърди, че на
14.11.2011 г. е подадена молба за образуване на изпълнително производство по
реда на чл. 426 ГПК до ЧСИ Д.Ц. с per. № *** и район на действие Окръжен съд -
гр. С.З. от предходния кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД с искане
за привеждане в изпълнение на изпълнителен лист, издаден по частно гражданско
дело № ***/2011 по описа на Районен съд - гр. Я.. В тази връзка, ЧСИ Д.Ц. е
образувала изпълнително дело № ***/2011, по което има редица извършени
изпълнителни действия, които имат за последица прекъсване на погасителната
давност. На 05.04.2017 г. цесионерът „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, в
качеството си на частен правоприемник по смисъла на чл. 429, ал. 2 ГПК подава
молба за конституиране като взискател по изпълнителното дело, с която възлага
на ЧСИ правомощията по чл. 18 ЗЧСИ и прави искане за предприемане на
изпълнителни действия. На тази дата отново е прекъсната погасителната давност,
тъй като Съгласно Тълкувателно Решение от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г на
ОСГТК на ВКС „е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на
възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ
и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 във връзка с чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също
както с върнатата искова молба не е прекъсната давността." По аргумент от
противното, следва да се заключи, че молбата за конституиране като взискател в
изпълнително производство, с която се възлагат правата по чл. 18 ЗЧСИ е редовна
и води до прекъсване на теклата до момента погасителна давност. Съгласно
цитираната т. 10 от мотивите към Тълкувателно Решение № 2 от 26.06.2015 г. на
ВКС по тълк. дело № 2/2013 г. „При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи...".
Посочва, че нa
06.02.2019 г. е депозирана молба от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД за
изтегляне и връщане на изпълнителния лист до ЧСИ Д.Ц., тъй като по делото е
настъпила перемпция по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. На 06.02.2019 г.
изпълнителното дело е прекратено и изпълнителния лист е върнат на взискателя.
На 11.04.2019 г. дружеството подало молба за образуване на изпълнително дело
при ЧСИ И.Х., като с молбата е направено искане едновременно с връчване на
поканата за доброволно изпълнение да се насрочен опис на движими вещи, находящи
се в дома на длъжника - изпълнително действие което прекъсва погасителната
давност. В хода на посоченото изпълнително дело са извършени справки в НОИ
относно наличието на сключени трудови договори и в електронния регистър на БНБ
относно наличието на разкрити банкови сметки. В тази връзка, на 20.06.2019 г.
са изпратени запорни съобщения (ЗС) до „Банка ДСК" ЕАД, „ОББ" АД,
„Юробанк България" АД, както и до третото задължено лице ЕТ „А.М.Г.".
На 27.06.2019 г. е постъпил отговор на ЗС от „ОББ" АД, в който е посочено,
че върху банковата сметка е наложен запор. На 28.06.2019 г. е постъпил отговор
на ЗС от „Банка ДСК" ЕАД, в който е посочено, че върху сметката е наложен
запор. На 18.07.2019 г. е постъпило уведомително писмо от ЕТ „А.М.Г.", в
който е посочено, че Н.М.Г. е освободен от работа.
Посочва, че със
споменато от ищеца TP на ВКС от 26.06.2015 г. се отменя като загубило сила ППВС
№ 3/18.11.1980 г. постановено по чл. 58, т. 1ЗУС (отм.), с което е определено,
че образуването на изпълнително производство прекъсва давността като по време
на изпълнителното производство давност не тече. Съществени в настоящия случай
са въпросите какво действие във времето имат тълкувателните актове на ВКС и
конкретно TP на ВКС по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, и кой тълкувателен акт следва
пряко да се приложи към процесния случай. Дали тълкувателните актове притежават
обрано действие или действие за напред, тоест действат ех tunc или ех nunc,
съответно дали следва да се приложи ППВС № 3/18.11.1980 г. За действието във
времето на тълкувателните актове липсва законова уредба, каквито норми са
налице в Закон за нормативните актове (ЗНА) досежно нормативните актове,
следователно за решаването му следва да се имат предвид разрешенията, възприети
в съдебната практика. В тази връзка, дадените с тълкувателните актове
тълкувания на правната норма са задължителни за органите на съдебната и
изпълнителната власт, така че същите следва да я прилагат в смисъла посочен в
тези актове, като това тяхно задължение отпада едва с отмяната им. Затова
счита, че не може да бъде изисквано от съответния орган да съобразява
действията си с тълкувателен акт, който все още не е действащ. Позовава се на
съдебна практика (вж. Решение № 170 от 17.09.2018 г. по реда на чл. 290 ГПК,
постановено по гр. д. № 2382/2017, IV ГО на ВКС, докладвано от съдията Д.Д.).
Из мотивите на
цитираното съдебно решение съдът застъпва обоснованата теза, че: „Тълкувателно
решение, с което се обявява за загубил сила предшестващ тълкувателен акт
поражда действие от момента на постановяването на новото TP, поради което и от
този момент предшестващият тълкувателен акт престава да се прилага. Ако преди
постановяване на новото TP са се осъществили факти, които са от значение за
съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си
последици, то тези последици трябва да бъдат прецянявани с оглед на
тълкувателното ППВС или TP, което е било действащо към момента на настъпването
на последиците"... обратното би означавало да се предаде обратно действие
на новото TP, което се предвижда само по изключение и то по отношение на
нормативен акт съгласно чл. 14 ЗНА.
Изпълнително дело № ***/2011
по описа на ЧСИ Д.Ц. е образувано на 14.11.2011 г., когато не е било в сила
Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Последното всъщност отменя действащата уредба, а именно Постановление № 3 от
18.XI.1980 г., Пленум на ВС.
Постановките, възприети
в цитираното постановление на Върховния съд са противоположни на разрешението,
възприето от Върховния касационен съд, закрепено в гореспоменатото тълкувателно
решение. Те обаче следва да бъдат прилагани до датата на приемане на
Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а
именно 26.06.2015 г., тъй като едва тогава те се отменят и губят своята сила.
Съгласно посоченото
ППВС № 3/18.11.1980 г. образуването на изпълнително производство прекъсва
давността като по време на изпълнителното производство давност не тече. Едва от
26.06.2015 г. с TP № 2/26.06.2015 г. е дадено различно разрешение, като е
прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие
по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност.
В същите мотиви на
горепосоченото решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК съдът категорично
посочва, че „извършената с т.10 от TP № 2/26.06.2015 г. постановена по тълк. д.
№ 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда
действие от датата на обявяването на TP, като даденото с т.10 от TP №
2/26.06.2015 г. постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение
се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни
производства, но не и към тези, които са приключили преди това."
Въз основа на
гореизложеното прави извод, че към процесния случай от образуване на
изпълнително дело № ***/2011 по описа на ЧСИ Д.Ц. до 26.06.2015 г. намира
приложение ППВС № 3/18.11.1980 г. и погасителна давност не тече, независимо
дали има или няма извършени изпълнителни действия. Началния момент от който
започва да тече погасителна давност е датата 26.06.2015 г., на която е
постановено TP № 2/26.06.2015. Следователно, датата на която вземането
евентуално би се погасило по давност е 26.06.2020 г. Тук следва да се отбележи,
че в периода след 26.06.2015 г. има множество извършени изпълнителни действия,
които прекъсват погасителния давностен срок.
Посочва, че на
11.04.2019 г. в кантората на ЧСИ И.Х. е постъпила молба от „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД за образуване на изпълнително дело въз основа на
изпълнителен лист от 25.07.2011 г. издаден по частно гражданско дело № ***/2011
г. по описа PC - гр. Я. В молбата за образуване на изпълнително дело е поискано
от кредитора насрочване на дата за извършване опис на движими вещи в дома на
длъжника. Също така е поискано да се извършат справки за имуществено проучване
на длъжника и налагане на запор върху откритото имущество. Съгласно мотивите
към т. 10 от TP № 2/2013 на ОСГТК на ВКС погасителната давност се прекъсва и
„нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие".
Предприемането на
действия за принудително изпълнение представляват самите искания (процесуални
изявления) на кредитора, отправени до компетентния орган за извършването им
-съдебния изпълнител може да извърши или да не извърши изпълнителните действия.
Прекъсването на давността обаче е свързано не с извършването на изпълнителните
действия от органа по изпълнението, а с искането на взискателя за извършването
им, защото санкцията на давността е не за органа, водещ производството, а за
кредитора (взискателя). Следователно, давностният срок отново е прекъснат с
молбата за образуване на изпълнително дело на 11.04.2019 г., в която е
направено искане за извършване на опис на движими вещи, като оттогава е
започнала да тече нова погасителна давност. За прекъсване на погасителната
давност от съществено значение е дали са извършени действия от страна на
кредитора, с които той показва своята активност при защита на своето вземане. В
случая не е необходимо предприетото действие от съдебния изпълнител в рамките
на изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се счита, че давността
е прекъсната. Това следва от разпоредбата на чл. 116 б. „в" ЗЗД, в който
законодателят използва думата „предприемане" на изпълнителни действия, а
не „извършване" или друга подобна формулировка.
С оглед изложеното
счита, че погасителната давност по отношение на процесиите вземания не е
изтекла, тъй като по изпълнително дело № ***/2011 по описа на ЧСИ Д.Ц., per. № ***
към КЧСИ, както и по изпълнително дело № ***/2019 по описа на ЧСИ И.Х., per. № ***
към КЧСИ са налице изпълнителни действия, които прекъсват давността и
претенциите на ищеца се явяват изцяло неоснователни. В хода на производството
възраженията се поддържат.
След преценка на
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
В подкрепа на иска си
ищецът е представил удостоверение
издадено от ЧСИ рег. № *** - Д.Ц. с
район на действие – Окръжен съд – С.З. изх. № *** г. по изпълнително дело № ***,
според което изп.дело е образувано въз основа на Изпълнителен лист издаден по
ч.гр.д. № ***/2011 г. на Я.районен съд, по което Н.М.Г. дължи суми към
26.07.2019 г., както следва: 1279.02 лв. от 11.05.2019 г. - олихвяема сума,
неолихвяеми суми: 675.92 лв. от 14.11.2011 г., 150 лв. от 14.11.2011 г., 192.00
лв. от 14.11.2011 г. и 133.55 лв. от 21.11.2014 г., като изп.дело е образувано
на 14.11.2011 г. По същото са извършени 4 изпълнителни действия, като
последното валидно изпълнително действие е извършено на 28.09.2012 г- запор
върху парични средства по банкови сметки в „Юробанк”. По силата на закона перемпция е настъпила на 28.09.2014 г.
Изпълнителното дело е прекратено на 06.02.2011 г. и ИЛ е върнат на взискателя.
Тези факти се установят и от приложеното изпълнително дело № *** на ЧСИ – Д.Ц.
с рег. № ***. Видно от същото „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ” ЕАД е депозирал
молба за конституиране на нов взискател с оглед сключеният договор за цесия с
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД.
С Постановление за
прекратяване на делото на ЧСИ от
06.02.2019 г. поради това, че
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години, на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното дело е прекратено.
Ищецът е приложил
Изпълнителен лист издаден на 25.07.2011 г. от ЯРС въз основа на издадено
Разпореждане и Заповед № ***/12.05.2011 г. за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № ***/2011 г.
Ищецът е представил
съобщение от ЧСИ рег. № *** - И.Х.
с район на действие Окръжен съд – Я. по изп. дело № *** изпратено до ищеца за
доброволно изпълнение, както и уведомление за извършено прехвърляне на вземания изпратено до ищеца от „БНБ Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД изх. № ***г. Представена е молба от ищеца до ЧСИ – И.Х. по
образуваното изпълнително дело, с която моли същото да се прекрати, тъй като
задължението му счита, че е погасено по давност. Представено е и становище от
„Кредит Инскасо Инвестмънт БГ” ЕАД до ЧСИ – И.Х. във връзка с депозираната
молба от длъжника Н.М.Г..
Видно от приложеното
изпълнително дело № *** на ЧСИ – И.Х. с рег. № *** съдът констатира, че същото
е образувано по молба от 22.03.2019 г. на „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ” ЕАД за
образуване на изпълнително дело въз основа на издаденият срещу ищеца
Изпълнителен лист по ч.гр.д. № ***/2011 г. по описа на ***РС. По същото по молба на взискателя са изпратени
запорни съобщения от 20.06.2019 г. до сметки на длъжника в „ОББ” АД и „Юробанк
България” АД, както и запорно съобщение от 20.06.2019 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
В подкрепа на
възраженията си ответникът с отговора е представил договор за кредит за
покупко-продажба на стоки или услуги сключен на 23.10.2006 г. между „Джет
Файненс Интернешънъл” АД и Н.М.Г. за закупени стоки на обща стойност 968 лв.,
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 10.01.2017 г. сключен
между „Кредит Инкасо Инвестмънт”ЕАД и
„БНП Париба Пърсънъл Файненс„ ЕАД,
потвърждение за извършена цесия на осн. чл.99, ал.3 от ЗЗД за „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД, пълномощно № *** г. с което
„БНП Париба Пърнъсъл Файненс” ЕАД е упълномощил „Кресит Инкасо Инвестмънт
БГ”ЕАД с правата по чл.99, ал.3 от ЗЗД. Представено е и уведомление за
извършено прехвърляне на вземания до Н.М.Г. изх. № *** г., ведно с обратна
разписка.
При така установеното
от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск
е с правно осн. чл.439, ал.2 от ГПК.
Разпоредбата на
чл.439 ГПК предвижда правото на длъжника да оспорва чрез иск изпълнението, като
искът му може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
С отрицателния установителен иск за
недължимост на суми по изпълнителния лист се цели установяване несъществуването
на изпълняемото право, като при уважаването му, изпълнителният процес следва да
бъде прекратен. Именно в прекратяване на воденото, принудително изпълнение се
състои защитата, която се търси с отрицателния установителен иск за
несъществуване на вземането.
Съдът го намира за
допустим, тъй като е предявен от лице с правен интерес срещу надлежен ответник
и при липсата на отрицателни предпоставки за осъществяване правото на иск на
ищеца.
В настоящият случай не се спори, че ищецът е
длъжник по образувано срещу него изпълнително дело № ***/2019 г. по описа на
ЧСИ И.Х., рег. № *** и район – ***ОС. Не се спори, че то е образувано въз
основа изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № ***/2011 г. по описа на ***РС с
взискател „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ” ЕАД” ООД. Не се спори, че въз основа на
частно правоприемство, а именно договор за цесия от 10.01.2017г. сключен с
цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД. Не се спори, че въз основа на същият
изпълнителен лист по молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е било
образувано изп. дело № *** по описа на ЧСИ Д.Ц., с рег.№ *** и район на
действие – Окръжен съд – С.З., като ищецът оспорва съществуването на вземането
по изпълнителният лист, като твърди, че е погасено по давност , чийто срок
според него започва да тече от 28.09.2012г., датата на последното валидно
изпълнително действие по изп.дело № ***г.
Съобразно
релевираните в исковата молба правни доводи правния спор се съсредочава по
отношение на обстоятелствата дали процесното изпълняемо право е погасено чрез
изтичане на 5-годишната погасителна
давност, уредена в чл.110 ГПК.
Във връзка с
направените възражения относно прилагането на давностните срокове в
изпълнителния процес съдът намира същите за основателни.
Тълкувателните
актове са актове, приемани по повод
неяснотата относно съдържанието на закона и са приемани във връзка наличието на
противоречиво разрешавани въпроси и дават задължително тълкуване на
съдържанието на закона, т.е. начина, по който определено правило следва да се
прилага. В този смисъл съдът изцяло възприема постановките дадени в решение №170/17.09.2018г., постановено по гр.д.№
2382/2017г. на ІV ГО на ВКС, по реда на чл.290 от ГПК, според което
тълкувателното решене, с което се обявява за загубил сила предшестващ тълкувателен
акт , поражда действие от момента на постановяване на новото ТР, поради което и
от този момент предшестващият тълкувателен акт престава да се прилага. В случая
с ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, е отменен като
изгубило действие на ППВС № 3/18.11.1980 г. постановено по чл. 58, т. 1ЗУС, с
което е определено, че образуването на изпълнително производство прекъсва
давността като по време на изпълнителното производство давност не тече.
Съгласно приетото в т.10 от
Тълкувателно решение № 2, постановено на 26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г.
на ОСГТК на ВКС на РБ, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство
е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие. Прието е, че в изпълнителния
процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа
като иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен, или да
не действа /да не иска нови изпълнителни способи/, а давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба
на Закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
Ето защо следва да се
има предвид, че до приемането на ТР№ 2/2013г. на ОСГТК на 26.06.2015г. следва да се прилага ППВС № 3/18.11.1980 г. С оглед на това съдът приема, че до
26.06.2015г. давност не тече , т.к. намира приложение постановките на ППВС №
3/18.11.1980 г. и от тази дата започва де тече давност, чийто 5-годишен срок
изтича на 26.06.2020г. Твърдението на ищцата, че давностният срок следва да се
брои от последното валидно изпълнително действие по изп.дело №*** на ЧСК с
рег.№ *** Д.Ц. 28.09.2012г. се явява неоснователно, с оглед изложеното по-горе
относно действието на посочените тълкувателни актове.
Освен това с образуването на новото
изпълнително дело № ***/2019 г. по описа на ЧСИ И.Х. с искане за предприемане
на изпълнителни действия давността е била прекъсната , като по същото
изпълнително са били предприемани и други изпълнителни действия, с които
давността отново е била прекъсвана. С оглед на това направените възражения за прекъсване
на давността от ответника съдът намира за основателни, а твърдението на ищцата
, че от 28.09.2012г. е извършено последното валидно изпълнително действие е
неоснователно. С оглед на горното съдът намира, че искът е неоснователен ,
поради което следва да се отхвърли.
При този изход на
делото на осн.чл.78,ал.3 от ГПК ищцата дължи на ответника направените от него
разноски по делото, които съобразно представения списък на разноските са в
размер на 300лв., платено юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното,
ЯРС
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от Н.М.Г., ЕГН ********** ***, к-с”***, със съдебен адрес:*** иск по чл.439,
ал.2 от ГПК да се приеме за установено, че не дължи на „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД претендираните въз основа на изпълнителен лист от
25.07.2011г. издаден по ч.гр.д. № ***/2011г. по описа на ***РС суми: 1279.02
лева главница по предоставен кредит, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 1 1.05.2011 г. до изплащането й, сумата от 539.55 лв. мораторна
лихва от 15.12.2006 г. до 11.05.2011 г., както и сумата от 136.37 лева,
разноски по делото и предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело №***
по описа за 2019 год.на ЧСИ И.Х., с район на действие ***ОС, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Н.М.Г. да
заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД направените по делото разноски в
размер на 300 лв.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред ОС-Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: