Определение по дело №2690/2019 на Окръжен съд - Пловдив

                                                                                                                   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  № 2451

 

                                                                                                                                                          28.11.2019г, гр.Пловдив         

     

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в закрито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                         Председател: Виолета Шипоклиева

                                                Членове:  Фаня Рабчева

                                                                       Светослав Узунов

 

 като разгледа докладваното от съдията Рабчева  ч.гр.д. № 2690/ 2019г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

                        Производство по чл.278, ал.1 и сл. ГПК.

                        Постъпила е частна жалба от „Мелон България“ ЕАД- гр.София, представлявано от ИД Н. К. П. и П. В., представляващи дружеството заедно и поотделно , чрез пълномощника си юриск.С.Д. против Определение № 11778/ 23.10.2019г. постановено по гр.д.№ 13 450/ 2019г. по описа на Пловдивски районен съд – І гр.с., с което е върната подадената от жалбоподателя искова молба против ответника ЕТ „***“, с която е предявен иск по чл.422 ГПК вр. с чл.415 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД за признаване за установено  съществуването на парично вземане, произтичащо от сключен между ЕТ „***“ с ЕИК *********  и Юробанк България ЕАД договор за банков кредит № BL5518/06.04.2007г. за сумите 9931,69 лева главница, 4111,56 лева лихви по чл. 4 и 5  от договора за периода 21.10.2007г. до 25.03.3016г.; 929,40 лева мораторна лихва за периода 26.03.2016г. - 03.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното й изплащане, като е прекратено производството по делото. По изложени доводи в частната жалба се иска отмяна на обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно и връщане на делото с указания за продължаване на производството по предявения установителен иск за сумите, посочени в исковата молба.

                        Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, във връзка с доводите на жалбоподателя, намери следното:

                        Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

                        Жалбоподателят е предявил обективно съединени претенции по чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК против М. С. А. от гр………….., ул.“……………….“, №…, действаща като ЕТ“***“, с адрес: ***, за установяване на вземания, предмет на издадена ЗИ №2527 на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 3067/2019г. на ПРС – ІІІ бр.с. ЗИ е била връчена на ответницата М. С. А. по реда на чл.47, ал.1 и сл. ГПК, поради което съобразно разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК  е указано на заявителя да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, получено от заявителя на 08.08.2019г. С предявената ИМ вх.№ 52968/ 14.08.2019г. заявителят е изпълнил указанията за предявяване на иск в указания от съда законен срок.

                        С обжалваното определение районният съд е посочил, че така предявения установителен иск срещу  ЕТ“***“ – гр.Пловдив е преждевременно предявен, тъй като на този длъжник не е била връчвана ЗИ, като от този длъжник няма постъпило възражение, за да е налице интерес от предявяване на установителен иск спрямо едноличния търговец, както и това, че правилата на чл.47, ал.5 ГПК са неприложими за търговеца, за който се явяват приложими правилата на чл.50, ал.2 ГПК. Посочено е още, че жалбоподателят е с предявен иск срещу ЕТ“***“ по чл.79, ал.1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парично вземане, произтичащо от сключен между ЕТ“***“  и „Юробанк България“ ЕАД по договор за банков кредит № ВL5518/06.04.2007г. С оглед на това предявения иск е приет за недопустим и на основание чл.130 ГПК е върната исковата молба и прекратено производството по делото.

                        С частната жалба жалбоподателят се мотивира, че е подадено заявление за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК срещу ЕТ“***“ с адрес*** и регистрираното с това търговско качество физическо лице М.С. А. с адрес: гр……….., ул.“………….“, №… за заплащане на посочените в заявлението суми по ДК, като при постановяване на обжалваното определение от съда е направено разграничение между връчване на физическо лице и едноличен търговец при несъобразяване, че ЕТ не е нов правен субект, а физическо лице със специална правосубектност, а именно с права да упражнява дейност като търговец. Това не го определя като лице с отделна правосубектност, а само създава допълнителни права и задължения. Поради това след като е прието за валидно уведомяването на физическото лице, същите последици следва да се приемат и по отношение на предприятието му на едноличен търговец, както и с факта на редовно връчване следва да се приеме, че и ФЛ, развиващо тази търговска дейност, също е надлежно уведомено;  липсва отделна правосубектност на лицето при регистрирането му като едноличен търговец, с факта на регистрацията му като ЕТ не се създава нов и отделен субект, а представлява форма на участие на това лице в търговския оборот, съответно и статутът на придобитото имущество; видно от справката за актуално състояние на длъжника, неговият адрес е идентичен с адреса, на който са изпратени всички съобщения по първоинстанционното дело и в двете му качества; прави се довод и за това, че между реда за връчване по правилата на чл.47, ал.5 ГПК и правилата на чл.50, ал.2 ГПК, първият е по-гарантиращ надлежно връчване, вкл. тъй като се удостоверява най-малко с три посещения на адреса, с интервал поне една седмица , като едното посещение е в неприсъствен ден, като връчването по втория ред може да бъде извършено и с едно посещение.

                        Частната жалба е основателна.

                         Основателно е възражението на частния жалбоподател в насока на това, не са налице условия за разграничение в случая на извършеното  връчването на ФЛ и ЕТ, като условие за допустимост на предявения иск с оглед неговата преждевременност, както и правният аргумент, че   не е налице отделна правосубектност на ЕТ от това на ФЛ.  Приема се от правната доктрина и съдебната практика, че „признаването на търговско качество на едно физическо лице разширява неговата правоспособност, разкривайки пред него възможността то да бъде страна и по правоотношения в областта на търговското право, но без да е налице нов правен субект, т.е. единствено в пределите на собствения му персоналитет. Така всеки един едноличен търговец, като носител едновременно и на търговски, и на граждански права и задължения, винаги отговаря с едно и също свое имущество по задълженията, придобити в резултат от упражняване на търговската си дейност, както и по всякакви други имуществени отношения, в които той влиза в частния си живот“ /Решение №80/26.07.2012г на ВКС по т.д.№ 287/2011г., І ТО, ТК, по чл.290 ГПК/. Също така „регистрацията на физическото лице като едноличен търговец по ТЗ няма за последица възникването на нов правен субект, който да е икономически обособен от физическото лице“ / Решение № 205/ 08.09.2009г. на ВКС по гр.д.№ 1003/2007г. , І ТО, ТК/, в каквато насока е и Решение № 202/ 19.03.2007г на ВКС по гр.д.3154/2005г на ІV ГО, ГО и др.

                     Следователно извършеното връчване на физическото лице издадената ЗИ, което поради ненамиране на лицето на идентичния с този на едноличния търговец адрес, е приложен начинът на връчване по чл.47, ал.1 и сл. ГПК, който се явява действително по-гарантиращ с оглед броя на извършваните от длъжностното лице посещения след удостоверяване ненамирането на търсения адрес.

                        Ето защо и по-гореизложените съображения обжалваното определение се явява неправилно, поради което като такова следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

                        Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.1 във връзка с чл.278, ал.4 ГПК, съдът

 

 

                                                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

                        ОТМЕНЯ Определение № 11778/ 23.10.2019г. постановено по гр.д.№ 13 450/ 2019г. по описа на Пловдивски районен съд – І гр.с., с което е върната подадената от „Мелон България“ ЕАД, ЕИК********* - гр.София,  искова молба против ответника ЕТ „***“, с която е предявен иск по чл.422 ГПК вр. с чл.415 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парично вземане, произтичащо от сключен между ЕТ „***“ с ЕИК *********  и Юробанк България ЕАД договор за банков кредит № BL5518/06.04.2007г. за сумите 9931,69 лева главница, 4111,56 лева лихви по чл. 4 и 5  от договора за периода 21.10.2007г. до 25.03.3016г.; 929,40 лева мораторна лихва за периода 26.03.2016г. - 03.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното й изплащане, като е прекратено производството по делото.

                        ВРЪЩА делото на Пловдивски районен съд – І гр.с. за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

                        Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                     Председател:                                    Членове: