Р Е Ш Е Н И Е
Номер
……….. 02.03.2021
г. град К.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
К. районен съд II граждански състав
На четвърти
февруари Година две хиляди двадесет и първа
В публичното
заседание в следния състав
Председател: С. Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 818 по описа за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба
пълномощникът на ищцовото дружество юрисконсулт И. Т.заявява, че доверителят му
е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед з.
изпълнение на парично задължение. Същата е връчена на Я.Я.А. при условията на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат н.което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за „А.з.к.на п.з." ЕООД е възникнал правен интерес от завеждане на
установителен иск за вземанията на дружеството срещу него.
Обстоятелството, въз
основа, на което била издадена заповед за изпълнение бил подписан Договор за
паричен заем № *** от *** г. между „***“ ООД като Заемодател и Я.Я.А. като
Заемател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския
кредит. С подписването на договора за паричен заем, Заемателят удостоверявал,
че получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по
паричния заем.
Основанието, на което
Заявлението и настоящата искова молба се подавали от името на ищцовото
дружество бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 01.12.2016 г. н.основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от
01 април 2019 г. г. между „***“ ООД, ЕИК *** и „А.з.к.на п.з.“ ЕООД, ЕИК ***,
по силата н. който вземането било прехвърлено в полза н.„А.з.к.на п.з.“ ЕООД
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Сочи, че съгласно
сключения договор за заем, Заемодателят се задължил да предостави на ответника
сума в размер на 600 лв. под формата на паричен заем, който се усвоявал в
търговски обект от клоновата мрежа на „И.“ АД. С подписването на договора, Я.Я.А.
удостоверявал, че получил от Заемодателя заемната сума от 600 лв., като
договорът има силата на разписка за предадена, съответно получена сума.
Заемателят се задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на
сключения договор, като заплати сума в размер на 988,65 лв. ведно с договорната
лихва на 9 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 109,85 лв. (включваща
първоначална главница и договорна лихва и такса за експресно разглеждане).
Следвало да се има предвид следното - ако Заемателят не изпълни задължението си
за заплащане на дължимите погасителни вноски, Заемодателят има право да
предприеме всички позволени от закона действия, за да събере своето вземане,
което от своя страна може да доведе до значително повишаване на размера на
дължимите суми от Заемателя.
Твърди, че по договора за
паричен заем, длъжникът извършвал плащания в общ размер на 142 лв.
Към настоящия момент
дължимата главница била в размер на 541,79 лв. За ползването на предоставената
заемна сума по сключения Договор за паричен заем № *** от *** г. между
страните, ответникът дължал договорна лихва, в размер посочен в договора. В
настоящия случай начислената договорна лихва била в размер на 85,01 лв. за
периода от 20.04.2018 г. - датата на първата вноска до 16.12.2018 г. - датата на
последната вноска.
Разпоредбите на договора
предвиждали и че Заемателят заявявал доброволно да се ползва от допълнителната
услуга по експресно разглеждане, на документи за одобрение на паричен заем,
предоставена от Заемодателя. Ответникът дължал такса за експресно разглеждане
на документи за отпускане на паричен заем в размер на 2830,50 лв.
Съгласно клаузите на
договора, Заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за
заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а
именно - поръчител физическо лице, което да отговаря на посочените в договора
условия или валидна банкова гаранция, която е издадена след усвояване на
паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да
е валидна за целия срок на договора за заем. Поради неизпълнение на цитираните
задължения от страна на Заемателя, съгласно уговореното от
страните, на същия
била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 283,50
лв. лева, която била дължима на падежната дата на погасителната вноска. Така,
погасителната вноска, която следвало да заплати Заемателя била в размер на
141,35 лева.
Претендираната неустойка
представлявала такава за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне
на обезпечение, а не мораторна неустойка за забава и се начислявала еднократно,
след 3 дни от датата на сключения между страните договор. Клаузата за неустойка
била инкорпорирана в договора още при самото му подписване, но в случай, че
заемателят изпълни посочените условия, неустойка не се начислявала. Следвало да
се подчертае, че неустойката за неизпълнение се начислявала еднократно в
момента на допускане на неизпълнението и за същата не бил налице период за
начисляването ѝ.
Твърди, че дължимата към
настоящия момент неустойка за неизпълнение на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение била в размер на 283,50 лв.
Разпоредбите на договора
предвиждали, че кредитополучателят се запознал с Тарифа на *** ООД, която била
актуална към датата на сключване на договора и се намирала, както във всеки
търговски обект от клоновата мрежа и партньорска мрежа на Заемодателя, така и
на интернет страницата – ***. Тарифата представлявала неразделна част от
договора. В последната било посочено, че при забава на плащане на погасителна
вноска, ответникът дължи на Кредитора определени суми, представляващи направени
разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писма, покани и
електронни съобщения за събиране на просрочено вземане, както и разходи за
събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на
лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на
вземането. В настоящия случай Я.Я.А. дължал разходи и такси за извънсъдебно
събиране на просроченото задължение в размер на 245,00 лв.
Сочи, че ответникът
трябвало да изплати целия заем на 16.12.2018 г. - последната падежна дата, като
от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички
падежи на тези остатъчни вноски били отдавна изтекли, а ответникът по делото
продължавал виновно да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължал
и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер
на 36.41 лв. от 17.12.2018 г. - датата, следваща деня на последната погасителна
вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението – 28.01.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Моли с ответника да бъдат
призовани в съдебно заседание и след като съдът се увери в основателността н.предявения
иск, да постанови съдебно решение, с което:
1. Да признае з.установено,
че „А.за к.на п.з.“ ЕООД има следните вземания срещу Я.Я.А.: 541,79 лв. -
главница; 85,01 лв. - договорна лихва за периода от 20.04.2018 г. до 16.12.2018
г.; 252,00 лв. - неустойка, 251,35 лв. - такса за експресно разглеждане на
документите; 245,00 лв. - разходи и такси за извънсъдебно събиране; 36,41 лв. -
лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, от 17.12.2018 г.
- датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до
датата на подаване на заявлението – 28.01.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми.
2. Да бъде осъден Я.Я.А.
да заплати на ищцовото дружество направените съдебни разноски и възнаграждение
за процесуално представителство на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в общ размер
на 350,00 лв., от който - 50,00 лв. по чл. 13, т. 2 от НЗПП за подготовка на
документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП.
Моли уведомлението за
цесията да бъде връчено на ответника заедно с преписа от исковата молба и
доказателствата.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
назначения му особен представител адвокат Р. П.-Д. с който заявява, че до
момента на подаване на настоящия писмен отговор не е осъществила контакт с
ответника Я.Я.А. и не знае дали до с.з. такъв ще бъде осъществен.
След връчването н.съдебните книжа и
запознаването с тях и наличното в съда дело, счита предявените искове з.неоснователни
и недоказани и като такива, моли същите да бъдат отхвърлени изцяло, поради
следните съображения:
Към исковата молба от ищеца „А.за к.на
п.з.“ ЕООД бил представен Рамков договор з.прехвърляне на парични задължения
/цесия/ от 01.12.2016 г., заедно с приложение № 1 от 03.06.2019 г. към него,
сключен с „***“ ЕООД, въз основа н.който ищецът основавал активната си
легитимация.
Към исковата молба било приложено и
Пълномощно, с което ищецът „А.за к.на п.з.“ ЕООД - цесионер бил упълномощен от
цедента и предишен кредитор „***“ ООД от негово име да уведоми всички длъжници
по всички вземания, които са цедирани, съгласно Рамков договор з.продажба и
прехвърляне на вземания, сключен на 01.12.2016 г.
Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.
99 от ЗЗД Кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът,
договорът или естеството на вземането не допускат това.
Прехвърленото вземане преминавало
върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности,
включително с изтеклите лихви, ако не било уговорено противното.
Предишният кредитор бил длъжен да
съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у
него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено
станалото прехвърляне.
Прехвърлянето имало действие спрямо
третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено н.последния от
предишния кредитор.
Видно от депозираната искова молба, „А.за
к.на п.з.“ ЕООД подала Заявление по чл. 410 ГПК срещу Я.Я.А., въз основа на
което било образувано ч. гр. дело № 364/2020 г. и била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение, връчена на Я.А. при условията на чл. 47, ал.
5 от ГПК, поради което и на основание чл. 415, т. 2 от ГПК било образувано
настоящото производство. Уведомлението за извършена цесия, което било приложено
към исковата молба не било връчено на длъжника Я.Я.А., поради което
волеизявлението на цедента по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД не било достигнало до него.
Ответникът не бил намерен нито в хода на заповедното производство, нито в
настоящото исковото производство на постоянния и настоящ адрес по справка в
НБДН, не била установена и месторабота на ответника, където да му бъдат връчени
съдебните книжа.
Предвид обстоятелството, че ответникът
не можел да бъде намерен и за да му бъдат защитени правата в настоящото
производство била назначена с акт на съда като особен представител на ответника
Я.Я.А..
Твърди, че до момента на подаване на
настоящия писмен отговор не е осъществила контакт с ответника Я.Я.А. и не знае
дали до с.з. такъв ще бъде осъществен.
Сочи, че като назначена за особен
представител с акт на съда, не може да приеме адресирани до ответника изявления
на трети лица, каквото било уведомяването от стария кредитор по чл. 99, ал. З
от ЗЗД за сключения договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/.
Ответникът Я.Я.А. не можел да се счита
за уведомен за цесията, поради което тя нямала действие спрямо него, съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
Предвид изложеното счита, че ищецът не
се явявал кредитор на ответника, поради което предявените искове з.установяване
на вземанията били неоснователни и моли същите да бъдат отхвърлени.
С оглед н.изложеното по-горе моли съда
да отхвърли изцяло предявените от „А.за к.на п.з.“ ООД искове срещу ответника Я.Я.А.,
тъй като счита същите за неоснователни и недоказани.
Предвид, че няма контакт с ответника
не представя писмени доказателства. В случай, че до датата на делото била
налице промяна в горните обстоятелства и успее да установи контакт с Я.Я.А., ще
направи искане по доказателствата. В съдебно заседание адвокат Р. Д. моли съда
да отхвърли предявените искове поради обстоятелството, че съобщението за
извършената цесия не е връчено лично на
ответника. Подробни съображения излага в писмена защита по делото.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Предявен е
иск по чл.415 от ГПК, който представлява специален положителен установителен иск с предмет съдебно
установяване, че вземането на кредитора
съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се
дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му
произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.
Видно от
приложеното частно гражданско дело № 364/2020 г. по описа на Районен съд – К.,
на основание чл. 410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение № 297/11.02.2020г. в полза на кредитора
„А.“ ЕАД – С. срещу длъжника Я.Я.А. за изпълнение на парично задължение, за
сумите: 541,79 лева главница, 85,01лева. договорна лихва от 20.04.2018г. до
16.12.2018г., 36,41лева законна лихва
за периода от 17.12.2018г. до 28.01.2020г.и законна лихва върху
главницата от 07.02.2020г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата 103.23лв. разноски. Посочено е, че вземането произтича от
следните обстоятелства: договор за паричен заем № ***/***г. сключен между Я.Я.А. и „***“ ООД. На 03.06.2019г. е
подписано Приложение №1 към Рамков договор за прехвърляне н. парични задължения
/цесия/, по силата н.който вземането е прехвърлено в полз.н. „А.з.к.н.п.з.“
ЕООД, като длъжникът е уведомен с писмо с обр.разписка.
С
разпореждане от 11.02.2020г., постановено по частно гр.дело №364/2020г. съдът е
отхвърлил заявлението на „А.за к.на п.з.”
ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление:*** против Я.Я.А. с ЕГН-**********, с настоящ адрес: ***,
в частта, с която се претендира сумата 251.35 лева такса за експресно разглеждане на
документи, сумата 252 лева. за неустойка за неизпълнение на задължение и сумата от 245 лева за разходи
и такси за извънсъдебно събиране на задължението, както и за търсени разноски
за юриск.възнаграждение за сумата над 75 лева. до 200 лева, на осн.чл.26 от
НЗПП, като неоснователно.
Заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5
от ГПК, поради което съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата
държавна такса.
Предявеният
иск с правно основание чл.422 от ГПК има за предмет установяване на вземане на
ищеца, за което е била издадена заповед изпълнение. Съгласно общото правило на
чл.154, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да установи основанието, от което
произтича вземането му. В тежест на ответника е да установи фактите, на които
основава своите възражения срещу вземането. Предявени се и осъдителни искове за заплащане
на сумата 251.35 лева. такса за експресно разглеждане на
документи, сумата 252 лева. за неустойка за неизпълнение на задължение
По делото е
представен договор за паричен заем №*** от ***г.
сключен между „В.“ ООД като кредитодател и Я.Я.А. - кредитополучател. От същия
се установява, че „В.“ ООД е предоставило в заем на
кредитополучателя сума в размер на 600 лева. Ответникът като кредитополучател е
поел задължението от своя страна да върне сумата на 9 броя погасителни вноски, всяка от които в
размер на 109.85 лева. Съгласно договора
ответника се е задължил в тридневен срок от подписването на договора за
заем да предостави на заемодателя
обезпечение – поръчител физическо лице, което да отговаря на поставените в
договора условия или валидна банкова
гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем в размер на цялото задължение
на заемателя по договора, която да е валидна за целия срок на договора за заем.
Не е спорно, че длъжникът по договора за заем е извършил плащания в размер на
142 лева
От рамков договор з.продажба и прехвърляне н.вземания
/цесия/ от 01.12.2016г. се установява,
че същия е сключен между „В.“ ООД в качеството
на продавач – цедент и „А.за к.на п.з.“ ООД
в качеството на купувач – цесионер. Съгласно договора страните са се уговорили,
че продавача ще прехвърли на купувача свои ликвидни изискуеми вземания
произхождащи от договори за заем по смисъла на Закона за задълженията и
договорите и Търговския закон и договори за потребителски кредит по смисъла на
Закона за потребителския кредит, които същия е отпускал на свой клиенти, като
вземанията се индивидуализират в Приложение 1 към настоящия договор. Всяко едно
от прехвърлените вземания включва всички непогасени задължения ведно с
привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности засечени към датата на
подписване и подпечатване на съответното Приложение №1.
Представено е потвърждение за сключена цесия на основание
чл.99, ал.3 от Закон.з.задълженията и договорите, с което „В.“
ООД потвърждава извършен.та цесия на всички
вземания цедирани от „В.“ ООД на „А.за к.на п.з.“
ООД, съгласно договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016г. Вземанията са индивидуализирани
в Приложение №1/03.06.2019г., представляващо
неразделна част договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
01.12.2016г. Посочено, че потвърждението за извършената цесия се издава да
послужи пред длъжниците по съответните цедирани вземания , с оглед надлежното
встъпване конституиране в правата на кредитор /взискател/ от страна н.цесионера.
По
делото е представено извлечение от Приложение №1 от 03.06.2019г към договор з.продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 01.12.2016г., от което е видно, че кредитодателят е цедирал на ищеца
вземането си към ответника.
Представено е пълномощно
съгласно което „В.“ ООД чрез
законният й представител е упълномощило „„А.за к.на п.з.“ ООД да уведомява всички длъжници по всички
вземания на „В.“ ООД, възникнали по силата на сключени договори, които дружеството е
цедирало, съгласно рамковия договор, сключен на 01.12.2016г. като цедент
и „А.“ ЕАД като цесионер, във връзка с изпълнение на задължението на
упълномощителя по чл.99, ал.3 от ЗЗД във връзка със сключен договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 30.01.2017 г.
с право упълномощения да преупълномощаване други лица с горните права.
По делото е
представено уведомително писмо за извършената цесия до ответника Я.Я.А., но
липсват доказателства същото да й било изпратено и получено.
При така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи :
Искът за установяване съществуването на
вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК е предявен в
законноустановения едномесечен срок и е допустим. За ищеца - кредитор е налице
правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като
заповедта за изпълнение издадена по реда на чл.410 №197/11.02.2020г., по ч.
гр.дело №364/2020г. по описа на Районен съд – К. от ГПК е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК.
Съгласно
чл.99 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/, кредиторът може да
прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия
кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително
с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Предишният кредитор е длъжен
да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите
се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди
писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо трети лица и
спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния
кредитор.
По
делото е налице изрично пълномощно, с което ищецът - цесионер е упълномощен от
цедента и предишен кредитор „В.“ ООД от
негово име писмено да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията по
договори за кредит. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите
на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД / решение №137/02.06.2015 г. по гр.д.№5759/2014 г.
на ВКС, III г.о./.
По
делото обаче липсват доказателства, съобщението за извършената цесия изпратено от
цедента, да е достигнало до длъжника. Предвид това съдът намира, че
волеизявлението на цедента по чл.99, ал.3 от ЗЗД, не е направено в периода преди образуване на
ч.гр.д.№364/2020 г. по описа на Районен съд - К. и не е достигнало до
длъжника. Ответникът не е открит нито в хода на
заповедното производство, нито в настоящото исковото производство на адреса,
посочен в договора и от ищеца – град К.,
който
по справката в НБДН е постоянният и настоящ адрес на лицето, поради което за да
бъдат защитени правата на ответника - длъжник Я.Я.А. му е назначен особен представител.
Процесуалното представителство може да произтича от закона /в
случаите на изрично уредено законно представителство/ или от договор, а
представителството чрез особен представител, макар и регламентирано от
специална правна норма /чл.47, ал.6 от ГПК/, не е законово, тъй като
произтича от акт на съда, при осъществяване на определените за това
предпоставки – в т.см. т.6 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по
тълк.д.№6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/. Назначеният от съда особен представител не
упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която представлява /т.см.
т.7 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС,
ОСГТК/, от което следва, че особеният представител не е нито законов, нито
договорен представител, поради което и не може да приема адресирани до
представляваното лице /в случая ответника/ материално - правни изявления на
трети лица, каквото безспорно е уведомяването на длъжника от кредитора по
чл.99, ал.3 от ЗЗД за сключения договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 01.12.2016г. На следващо място съдът
намира, че следва да отбележи, че след като особения представител не е
осъществил контакти с ответника, то последният като длъжник не може да се счита
за уведомен за цесията чрез назначения му особен представител
Предвид изложеното съдът намира, че ищецът не се явява кредитор на
ответника поради което предявени искове з.установяване съществуването н.вземания
с правно основание чл.422, вр. с чл.415
от ГПК вр. с чл.79, ал.1, чл.92 и чл.86 от ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото на претенцията за разноски на ищеца се
явява неоснователна.
Воден
от горните мотиви съдът,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.за к.на п.з.“ ЕООД, с ЕИК:***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителите И.Ц.К. Я.Б. Я. против Я.Я.А.,
с адрес *** искове с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1, и чл.86 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане
за сумите: 541,79 лева главница, по договор за паричен заем № *** от ***г.,
85,01лева договорна лихва от 20.04.2018г. до
16.12.2018г., 36,41лева. законна
лихва за периода от 17.12.2018г. до
28.01.2020г.и законна лихва върху главницата от 07.02.2020г. до окончателното изплащане н.вземането,както
и сумата 103.23лв. разноски, з.което е издадена заповед №197/11.02.2020
г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по частно гражданско дело №364/2020 г. по
описа на Районен съд – К., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.за к.на п.з.“ ЕООД, с ЕИК:***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителите И.Ц.К. Я.Б. Я. против Я.Я.А.,
с адрес *** искове за заплащане на сумите : 251.35 лева такса за експресно
разглеждане на документи, 252 лева представляваща неустойка за
неизпълнение на задължение и 245 лева за разходи и такси за извънсъдебно
събиране на задължението, като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:
„