№ 1006
гр. София, 21.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110145703 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК, във вр.чл.79, ал.1, вр. чл.240 ЗЗД, вр.чл.6 ЗПФУР и чл.422, ал.1 ГПК, във вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството е образувано по предявени от „ЮтеКредит България“ ЕООД
срещу Р. М. Т., конституирана по реда на чл.227 ГПК като правоприемник на
***************, установителни искове за установяване на вземания, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
10003/2024 г. по описа на СРС.
В исковата молба ищецът твърди, че на 10.02.2023 г. между него и
наследодателя на ответника бил сключен договор за кредит № L315650 по реда на
ЗПФУР, съгласно който дружеството предоставило на клиента сумата от 4000,00 лева,
със срок на договора до 12.02.2026 г. Поддържа, че въпреки неколкократни
напомняния, клиентът не бил внесъл дължимите от него месечни погасителни вноски
с падежни дати 12.03.2023 г. до 12.02.2026 г., поради което изпаднал в забава, а
дружеството обявило кредита за предсрочно изискуем. По изложените в исковата
молба доводи и съображения, ищецът моли съда да признае за установено по
отношение на ответника, в качеството му на наследник на кредитополучателя, че му
дължи сумите, както следва: сумата от 3 683,65 лева, представляваща главница по
Договор за кредит № L315650/10.02.2023 г., ведно със законната лихва, считано от
20.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 192,84 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 12.07.2023 г. до 31.08.2023 г., както и сумата от 770,74
1
лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 12.07.2023 г. до 14.02.2024 г.
Претендират се и направените в хода на заповедното и исковото производство
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който заявява, че
не оспорва претенцията за заплащане на сумата от 686,00 лева, представляваща
главница по процесния договор. Оспорва претенцията за главница за сумата над 686,00
лева до предявения размер от 3683,65 лева с доводи, че ищецът не е доказал
сключването на предходен договор за кредит, задълженията по който да се погасени с
част от сумата по процесния договор. Поддържа становище, че сумата от 3314 лева по
предходен договор за кредит включва не само заемната сума по недействителни
клаузи. Оспорва исковата претенция за сумата от 192,84 лева с доводи, че размера на
възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави. Оспорва дължимостта на
претендираното обезщетение за забава, поради недействителност на договора за заем,
тъй като ГПР надхвърля законоустановения минимум. По отношение на таксата за
разглеждане на документи се изразява становище за недопустимост на предявения
установителен иск. По изложените в отговора доводи и съображения се иска
отхвърляне на предявените искове, а в условията на евентуалност – в случай, че бъдат
уважени, ответникът моли за разсрочване на изпълнението на задължението и
присъждане на разноски на ищеца в минимален размер.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
От приложеното към настоящото дело производство по ч.гр.д.№ 10003/2024 г.
по описа на СРС се установява, че по заявление от ищеца против ***************, е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по силата на която последният е
осъден да заплати на дружеството сумата от 3 683,65 лева, представляваща главница
по Договор за кредит № L315650/10.02.2023 г., за периода от 12.07.2023 г. до
12.06.2026 г., ведно със законната лихва, считано от 20.02.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата от 192,84 лева, представляваща договорна лихва за периода от
12.07.2023 г. до 31.08.2023 г., сумата от 770,74 лева, представляваща мораторна лихва
за периода от 12.07.2023 г. до 14.02.2024 г., както и разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от заявлението.
Видно от постановеното по ч.гр.д.№ 10003/2024 г. по описа на СРС е, че с
влязло в законна сила разпореждане от 21.03.2024 г. заявлението е отхвърлено в частта
за сумата от 1 283,82 лева, представляваща „такса за разглеждане“.
С определение от 09.04.2024 г., постановеното по ч.гр.д.№ 10003/2024 г. по
описа на СРС, съдът е конституирал на основание чл.227 ГПК правоприемниците на
починалия в хода на заповедното производство длъжник.
По делото е представен договор за кредит № L315650/10.02.2023 г., в който са
2
посочени основните условия по договора, а именно – сума по кредита в размер на
4000,00 лева, която е следвало да бъде върната за срок от 36 месеца, при фиксиран
годишен лихвен процент от 24,00 %, при обща сума на лихвите за периода от 1655,50
лева, такса за разглеждане в размер на 1 444,34 лева и ГПР от 50,97 %. Посочено е
още, че сумата от 686,00 лева се изплаща наведнъж, по избран от клиента метод, а
сумата от 3 314,00 лева ще се използва за плащане на паричните задължения, които
клиентът има по друг договор за кредит.
Към договора е представено Приложение № 1 – погасителен план с 36
погаителни вноски, от които 197,07 лева – 35 вноски и 1 вноска в размер на 202,39
лева.
По делото е приложен стандартен европейски формуляр за представяне на
информация за потребителските кредити и декларация по чл.42, ал.2, т.2 ЗМИП.
Други относими и допустими доказателства по делото не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр.чл.79, ал.1, във вр.
чл.240 ЗЗД, вр.чл.6 ЗПФУР, в тежест на ищеца бе при условията на пълно и главно
доказване да установи наличието на облигационно правоотношение между него и
кредитополучателя по силата на сключен договор за предоставяне на кредит от
разстояние, по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума; размера
на претендираните вземания за главница и лихва /поотделно/.
Настоящият съд намира, че в хода на производството ищецът не проведе пълно
и главно доказване на първата от горепосочените предпоставки, а именно – наличие на
валидно облигационно правоотношение между него и кредитополучателя.
Действително, съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР, договор за предоставяне
на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация
от разстояние - едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР
на ЗПФУР, "средство за комуникация от разстояние " е всяко средство, което може да
се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното
физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Несъмнено използването на
електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и
изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация
от разстояние и предвид изложените от ищеца твърдения за методите на сключване
на процесния договор, правоотношението между страните попада в приложното поле
на посочения нормативен акт.
В конкретния случай, по делото не са представени доказателства, че
3
кредитополучателят е подал заявка за кредит до ищцовото дружество така, както се
твърди в исковата молба. Следва да се има предвид, че за да се приеме, че договорът е
произвел действие между страните, следва да се установи, съобразно приетия от
страните начин на комуникация, че са изпълнени изискванията ЗПФУР, т.е. че
задължителната за сключване на договора информация е достигнала до потребителя. В
случая, по делото отново не са представени доказателства в тази насока.
Съгласно чл.10 ал.1 ЗПФУР, преди потребителят да бъде обвързан от
предложение или от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
доставчикът е длъжен да го уведоми своевременно за всички условия на договора за
предоставяне на финансови услуги от разстояние и да му предостави информацията по
чл. 8 и чл. 9 на хартиен или на друг, траен носител, достъпен за потребителя. Според
трайната и непротиворечива съдебна практика, разпоредбата на чл.3, ал.2 ЗЕДЕУУ
приравнява електронния документ на писмения му аналог, поради което връчването на
писмените изявления следва да намери приложение и относно електронните
документи. За да се приеме, че договорът е произвел действие между страните, следва
да се установи, съобразно приетия от страните начин на комуникация, че са изпълнени
изискванията на посочените разпоредби от ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, т.е. че задължителната
за сключване на договора информация е достигнала до потребителя. В настоящия
случай, както бе посочено и по-горе, по делото не са представени доказателства, от
които да е видно, че ответникът е отправил искане до ищеца за отпускане на кредит,
както и че доставчикът на финансовата услуга от разстояние го е уведомил
своевременно за всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, съответно, че й е предоставил информацията по чл. 8 и чл. 9 ЗПФУР,
съгласно изискванията на чл. 10 от същия закон.
Съгласно чл.18 ал.1 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги
от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е: изпълнил задълженията си за
предоставяне на информация на потребителя; спазил сроковете по чл.12, ал.1 или
2; получил е съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо,
за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже
от сключения договор; както и че между страните са разменени електронните
съобщения, отговарящи на изискванията на ЗЕДЕУУ.
Настоящият съд приема, че в конкретния случай, ищецът не е доказал
изпълнението на посочените условия, поради което и не може да се приеме, че между
страните е постигнато съгласие за сключване на процесния договор за кредит.
На последно място следва да се отбележи, че договорът за кредит е формален, с
изисквания за конкретно минимално съдържание и форма, както и постигане на
съгласие за съществени белези на правоотношението. Предаването на сумата от
кредитодателя на кредитополучателя има съществено значение, с оглед изпълнението
на основното задължение на кредитодателя по договора. Непредоставянето на
4
уговорената с договора сума води до невъзможност договорът да прояви действието
си, респ. за кредитополучателя не възникват задължения по договора. С отговора на
исковата молба правоприемникът изрично е оспорил посочената в договора за кредит
сума с доводи, че по делото не са представени доказателства относно предходно
сключен между страните договор за кредит.
При горните съображения, предявените искове са изцяло неоснователни, поради
което следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
На основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има ответникът, но при липса
на доказателства за реално направени както в исковото, така и в заповедното
производство, съдът не присъжда разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Черковна“ № 38, офис 4 срещу Р. М. Т.,
ЕГН **********, конституирана на основание чл.227 ГПК като правоприемник на
починалия в хода на производството ***************, обективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр.чл.79, ал.1, вр. чл.240 ЗЗД, вр.чл.6 ЗПФУР и
чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.86, ал.1 ЗЗД – за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 3 683,65 лева, представляваща главница по Договор за
кредит № L315650/10.02.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 20.02.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 192,84 лева, представляваща договорна лихва за
периода от 12.07.2023 г. до 31.08.2023 г., както и сумата от 770,74 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 12.07.2023 г. до 14.02.2024 г., за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 10003/2024 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5