№ 28682
гр. София, 15.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110137652 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК
(Установителен иск за съществуване на вземане по издадена заповед за
изпълнение при връчване по чл.47 ГПК)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
205277/21.06.2024 г., от „С В" АД, ЕИК ...., със седалище в гр. София п.к.
1618, Бизнес Център Интерпред ........ срещу Б. О. А, с адрес: гр. 1336
СОФИЯ, ж.к. „..............., с която са предявени положителни установителни
искове за съществуване на вземане с правна квалификация, както
следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл. 6, т.2 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите на С В" АД вр. с чл. 8 и
чл.32 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, с която се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължат сумата от 1244.74 лева - главница,
представляваща задължение за заплащане на предоставените услуги по
доставка на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на
отпадъчни води, въз основа на издадените фактури за периода 04.05.2022-
05.05.2023г. ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК (13.10.2023 г.) до окончателното изплащане
на вземането
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за сумата от 50.90 лева,
представляваща мораторна лихва върху главница от 1244.74 лева,
дължима за периода 04.06.2022 - 05.05.2023 г.
1
за които суми има издадена заповед за изпълнение Заповед за изпълнение
34358/17.11.2023 г. по ч. гр. д. № 56561/2023 г. по описа на СРС, за
водоснабден имот гр. София, ж.к. „..............., клиентски номер 10050..... с
договорна сметка **********.
В исковата молба (ИМ) са изложени твърдения, че ответникът е
собственик на апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. „..............., за този
имот е открит клиентски номер 10050..... с договорна сметка **********.
Твърди се, че като такъв е потребител по смисъл на чл. 2, ал.1, т.1 от Общите
условия. Твърди, че за процесния период е доставял вода, както е отвеждал
пречиствал отпадъчни води в твърдяното количество. Сочи, че тези услуги
издавал фактури, чиито суми ответникът не е заплатил. Претендира и лихва за
забава. Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се
гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на
противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.
Представя следните писмени доказателства и доказателствени средства:
Справка имотен регистър; Фактури.
Моли съда да допусне изслушването на комплексна техническа и
счетоводна експертиза (КТЕСчЕ), при която, след като вещите лица -
специалисти направят необходимите проверки, както и оглед на имота, да
дадат отговор на следните въпроси: 1. Водоснабден ли е имотът, посочен в исковата
молба, доставяло ли е дружеството ВиК услуги до този имот и какво е тяхното
количество за исковия период? 2. Каква е стойността на предоставените за исковия
период услуги и в съответствие с предоставените количества и с утвърдените от КЕВР
цени ли е определена от дружеството тя? 3. Какъв е размерът на непогасените
задължения /главници и лихви/ за спорния период?
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното от
страните и материалите по делото, установи следното от фактическа и
правна страна:
По допустимостта на производството
Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на
установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 56561/2023 г.
Вследствие на заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение
№ 34358/17.11.2023 г. Заповедта е връчена по реда на чл.47 ГПК. Указанията
за предявяване на иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК са връчени на ищеца на
12.06.2024 г. (л.31 от заповедното), поради което едномесечният срок за
предявяване на иска изтича на 12.07.2024 г. Исковата молба е подадена в съда
на 21.06.2024 г. и на същата дата се представени доказателства за това, поради
което е спазен преклузивният срок. В този смисъл т.10а от ТР 4/18.06.2014 г.
по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
По представителната власт
Ищецът се представлява от юрисконсулти, на основание чл. 30 вр. чл.32,
т.3 ГПК.
Ответникът на този етап не се представлява.
2
По държавната такса
Цената на исковете е над 1250 лева (включваща сумите от 1244.74 лева и
50.90). Ето защо чл.72, ал.2 ГПК не е приложим. За всеки иск, т.е. за всяко
защитавано право (материален интерес) се дължи една такса по реда на чл.1
ТДТССГПК, ако общата цена на исковете е над 1250 лева. Ако общата цена е
под 1250 лева, то се събира една минимална държавна такса в размер на 50.00
лева, на основание чл.72, ал.2 ГПК. В този смисъл е Определение № 50047 от
26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о. За всеки иск, който е под
1250 лева се дължи държавна такса в размер на 50.00 лева. Общата такса за
двата иска е 100.00 лева.
На основание чл.415, ал.4 ГПК таксата се редуцира с 25.91 лева, тъй
като е заплатена в заповедното производство (л.9,19 от заповедното дело).
Следователно дължимата такса по това дело е 74.09 лева. С допълнителна
молба с вх. № 203578/20.06.2024 г. ищецът внася такса в размер на 181.69
лева. Незаплатена такса остава 389.31 лева.
Липсва документ по чл.128, т.2 ГПК.
По редовността на ИМ
На този етап, съдът приема, че исковата молба е нередовна. С т.11 б ТР
№ 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС и прието, че в
производството по иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК,
не намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК – за
изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от
което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за
увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което
произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена
заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен
иск при условията на евентуалност. За разликата между размера на вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането,
при условията на чл.210, ал.1 ГПК може да се предяви осъдителен иск в това
производство.
С разпореждане № 93005/01.07.2024 г. съдът е оставил без движение
исковата молба като е указал на ищеца да посочи какви суми претендира, за
кой период, да посочи периода за лихвата за забава за всяка главница като се
съобрази с издадената заповед. Разпореждането е връчено на 01-07-2024 г.,
поради което срокът изтича на 08.07.2024 г. Подадени са две молби, които
имат дата на изпращане по електронната поща съответно от 09.07.2024 г. и
10.07.2024 г. Двете молби уточняват колко е главницата за кой период е
сформирана, посочват и мораторната лихва върху всяка главница. Двете
молби са извън указания срок. Само на това основание исковата молба следва
3
да бъде върната, на основание чл.129, ал.3 ГПК.
В процесния случай в заявлението е посочено, че сумата е предявена на
основание на ВиК услуги за период на консумация, т.е. - период на възникване
на задължението 04.05.2022-05.05.2023г. Друг период е посочен в заявлението
по чл.410 ГПК и в Заповедта – 06.04.2022 г.-05.04.2023 г. Същото се отнася и
за мораторната лихва. Съгласно издадената заповед за изпълнение се
претендира сума от 1 244.74 лева, а в уточнителнителните молби сума от
1295.64 лева и лихва от 50.90 лева. Има разминаване за периоди. Има тотално
разминаване за период. Не е ясно дали се предявява осъдителен иск, за кои
суми, за кои период, както и за установителния иск за кой период и за кои
суми. В указания срок ищецът не е посочил за коя част предявява
установителен иск и за коя част осъдителен иск. Не е посочил на какво се
дължи това различие между заповедта и исковата молба.
Второ, след като се иска суми по отделни фактури и мораторна лихва за
забавеното плащане за тях, следва, че всяка сума по фактура следва да се
опише и представлява отделен иск. Не е посочено колко е главницата за целия
период, както и какъв периодът за забава за всяка главница. Не е ясно как е
сформирана лихвата за забава. върху всяка главница за кой период се отнася.
Ищецът не е формулирал прецизен, точен и ясен петитум, който да
съответства на уточнението на исковата молба.
В заповедното производството ищецът не може да предяви
установителен иск за суми, различни от заповедта, както по основание, така и
по размер и период. В процесния случай ищецът не е уточнил в срок за кои
суми предявява и същите не са съответни на издадената заповед за
изпълнение. Не е посочил за коя част предявява осъдителен иск. Има
разминаване по размера на сумите.
С оглед изложеното искова молба с вх. № 205277/21.06.2024 г. следва да
бъде върната, поради неотстраняване на нередовности в срок, на основание
чл.129, ал.3 ГПК и производството по делото прекратено.
В допълнение на изложението следва да се отбележи, че ищецът може да
предяви осъдителен иск, въпреки, че исковата молба е върната, тъй като няма
влязла в сила заповед за изпълнение. Освен това при подаването на исковата
молба ищецът следва да посочи как се сформира сумата за доставка на вода –
за кой период и какъв размер и по коя фактура. Следва да посочи дали
съответната сума е платена или не, а ако не е платена да посочи лихвата за
забава в размер и за кой период я претендира за всяка една главница за отчетен
период.
Съгласно т.13 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, при прекратяване на производството поделото по иска по
чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК издадената заповед за изпълнение и
изпълнителният лист подлежат на обезсилване. Компетентен да обезсили
заповедта за изпълнение, издадена по чл.410, съответно по чл.417 ГПК, и да
обезсили изпълнителния лист по чл.418 ГПК при прекратяване на
4
производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, е съдът в исковото
производство, който е постановил определението за прекратяване.
Обезсилването на заповедта за изпълнение и изпълнителният лист следва да
се постановят едновременно с определението за прекратяване на
производството по иска.
Ето защо следва да се обезсили изцяло Заповед № 34358 за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК от 17.11.2023 г. по ч. гр. д. №
56561/2023 г. по описа на СРС, поради прекратяване на исковото
производството по чл.422 ГПК, съгласно т.13 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
По разноските
В това производство разноски не се дължат, поради липса на
конституиране на ответник.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 205277/21.06.2024 г., поради
неотстраняване на нередовности в срок, на основание чл.129, ал.3 ГПК и
ПРЕКРАТЯВАВА производството по гражданско дело № 20241110137652 по
описа за 2024 година на СРС.
ОБЕЗСИЛВА изцяло Заповед № 34358 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 17.11.2023 г. по ч. гр. д. № 56561/2023 г. по
описа на СРС, включително и в частта за разноските, поради прекратяване
на исковото производството по чл.422 ГПК, съгласно т.13 от ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XXI ГПК, на основание чл.274, ал.1, т.2
вр. чл.129, ал.3 ГПК.
ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5