Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
гр. Пазарджик, 15.12.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателно отделение, Х състав, в публично
заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при
секретаря Соня Захариева, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова
АНД № 1103/2020 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „***“ ЕООД, ЕИК ***, Със седалище и адрес на
управление гр. Пазарджик, ул. „***“ № 82, ет.2, ап.5, представлявано от
управителя Е.Г.В.лично и чрез пълномощника адв. В.П. от ПзАК, против
Наказателно постановление № 504678-F522770 от 08.04.2020 г., издадено от
Началник Отдел „Оперативни дейности“- Пловдив при ЦУ на НАП гр. София, с което
за нарушение на чл.27 ал.1 т.2 във вр. с ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на
МФ във вр. с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС, на основание чл.185 ал.2 във вр. с ал.1
от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат
до това, че НП е незаконосъобразно и необосновано, издадено при нарушение на
материалния закон, с оглед на което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател не се
явява законовия представител, но изпраща процесуален такъв, който поддържа
жалбата и излага аргументирано становище в подкрепа на искането за отмяна на
НП. Претендират се разноски за заплатен адвокатски хонорар.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от процесуален
представител, който оспорва жалбата и излага доводи за законосъобразност на НП,
като пледира за неговото потвърждаване. Прави искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд провери основателността на жалбата, като
прецени доводите изложени в нея и
становищата на страните, съблюдавайки закона, по
вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано с НП при
следната приета за установена фактология:
На дружество „***“ ЕООД била извършена проверка от инспектори по приходите
при НАП- Пловдив при ЦУ на НАП. За същата бил изготвен ПИП
№0031374/25.10.2019г., към който били приложени доказателства и представените
от управителя на дружеството Е.В.писмени обяснения. При проверката били
представени и документи за които бил съставен ПИП №0031364/06.11.2019 г.
Проверката се отнасяла до обект стопанисван от дружеството- магазин, находящ се
в гр. Пазарджик, ул. „***“ № 63.
При проверката било установено, че дружеството, в качеството му на
задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин (Наредбата), не било регистрирало всяка извършвана
продажба според вида на същата в данъчната група, която изисква закона- в
случая в данъчна група „Б“ на ФУ, с което било допуснато нарушение на
разпоредбите на цитираната наредба.
Така направената констатация при извършената проверка на представените документи,
била подкрепена и от извършената на 06.11.2019 г. справка в информационните
масиви на НАП.
При проверка конкретно било установено, че в търговския обект било
монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство /ФУ/ модел Daisy Micro
С-01 KL с индивидуален номер /ИН/ на ФУ DY344081 и ИН на ФП 36444883. Проверяващите
извадили дневен финансов „X“-отчет с № 174743/25.10.2019 г. от ФУ DY344081 и ИН
на ФП 36444883, от който било видно, че имало извършени продажби, отчитани в
данъчна група „В“, която съгл. чл.27 ал.1 т.3 от Наредбата се отнася „за
продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива“.
Проверяващите установили, че извършените продажби е следвало да бъдат отчетени
в данъчна група „Б“, която съгл. чл.27 ал.1 т.2 от Наредбата се отнася „за
стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената
стойност“. Съгласно горецитирания дневен отчет бил отчетен оборот в група „А“-
211,00 лв.; оборот в група „Б“- 799,82 лв.; оборот в група „В“- 92,06 лв. и
общо оборот 1102,88 лв.
При извършена справка в информационните масиви на било констатирано, че в
получените по дистанционна връзка дневни финансови отчети с нулиране за месец
септември 2019 г. от ФУ DY344081 и ИН на ФП 36444883 за дати: 18.09.2019 г.,
19.09.2019 г., 20.09.2019 г., 22.09.2019 г., 24.09.2019 г., 25.09.2019 г.,
26.09.2019 г., 28.09.2019 г. и 29.09.2019 г. имало отчетен оборот в група „В“
общо в размер на 135,70 лв.
Видът на продаваните в търговския обект стоки/услуги- алкохол, цигари, храни
и напитки и характерът на проверяваното лице- данъчно задължено лице (с активна
регистрация по ЗДДС от 28.12.2017 г., попадащо в хипотезата на чл. 27, ал. 2 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ), водели до извода, че в обекта не се
предлагали стоки или услуги, които следва да бъдат отнесени в данъчна група „В“,
а всички налични представлявали такива, за които продажбите следвало да бъдат
отразявани в група „Б“, респективно това отразяване е следвало да бъде коректно
посочено в издаваните фискални касови бонове.
От управителя на дружеството Е.В.били представени писмени обяснения, от
които ставало ясно, че при обновяване на програмния продукт в обекта на
08.09.2019 г. всички нови продукти били отнесени в група „В“. Това било направено
от незнание и в последствие същите стоки били отнесени в група „Б“, където
трябвало да бъдат.
Извършеното нарушение не било довело до не отразяване на приходи. Същото
било извършено на 25.10.2019 г.
Нарушението било констатирано на 06.11.2019 г. с ПИП №0031364/06.11.2019г.,
във връзка с ПИП №0031374/25.10.2019г.
Така констатираното съставлявало нарушение на чл.27 ал.1 т.2 във вр. с ал.2
от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във вр. с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.
Нарушението било за първи път.
За констатираното нарушение против дружеството-жалбоподател в присъствието
на неговия управител бил съставен АУАН № F522770/06.11.2019
г., който му бил предявен и връчен срещу подпис. В акта управителят вписал
собственоръчни обяснения, че извършеното нарушение не водело до ощетяване на бюджета
и че била направена грешка поради незнание.
Въз основа на акта на 08.04.2020 г. било издадено атакуваното НП, което
било връчено лично на управителя на дружеството-жалбоподател на 17.07.2020 г.
Жалбата против НП била подадена от законовия представител на санкционираното
дружество и надлежно упълномощен от него пълномощник директно в съда на 22.07.2020
г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като
подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, активнолегитимирано да
инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
актосъставителя- св. Е.К..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни
доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по
категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна
страна съдът приема, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Като инстанция по същество в производството по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. При извършената такава, съдът констатира, че
административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН в
присъствието на законния представител на дружеството-нарушител и свидетели.
Съставен е от компетентен орган в кръга на правомощията му. В акта и в НП са
отразени датата и мястото на нарушението. НП също е съставено от компетентен
орган, надлежно упълномощен. В АУАН и НП нарушението е описано точно и ясно,
като са изложени всички обстоятелства- елементи от фактическия състав на същото,
съгласно възприетата правна квалификация. Съдът намира също така, че АУАН и НП
са съставени в законоустановените срокове.
На следващо място съдът намира, че
фактът на извършеното нарушение и неговото авторство в лицето на
дружеството-жалбоподател, се доказаха по безспорен и категоричен начин. Освен
това така описаната и приета за установена фактология не се оспорва от страните.
Установи се несъмнено от доказателствата по делото, че
дружеството-жалбоподател е задължено лице по смисъла на чл.3 от Наредба
Н-18/2006 г. на МФ, тъй като същото е регистрирано по ЗДДС. Установи се също
така, че в търговския обект на дружеството се извършва продажба на
стоки/услуги- алкохол, цигари, храни и напитки, т.е. такива които следва да
бъдат отчитани чрез фискално устройство, въведено в експлоатация в обекта,
в данъчна група „Б“- стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% данък
върху добавената стойност, съгласно разпоредбата на чл.27 ал.1 т.2 от Наредба
Н-18/2006 г. Безспорно също се доказа, че както на датата на извършената в
търговския обект проверка- 25.10.2019 г., така и в предходен период- през
втората половина на м. септември 2019 г., през фискалното устройство в обекта
са били отчитани стоки и услуги в данъчна група „В“- за продажби на течни
горива чрез измервателни средства за разход на течни горива (чл.27 ал.1 т.3 от
Наредбата). Няма спор също, че в този обект не се предлагат за продажба течни
горива. Според чл.27 ал.2 от Наредбата
всички лица по чл.3, независимо дали са регистрирани по ЗДДС или не, са длъжни
да регистрират всички продажби по данъчни групи съгласно ал.1 на същия член.
Това регистриране на продажбите на стоки и услуги следва да бъде за всяко лице,
което ги извърши.
При така установените факти и предвид обстоятелството, че дружеството е
регистрирало продажби в група „В“ на цитираната в НП дата, то е направило
същото в нарушение на чл.27 ал.2 във вр. с а.1 т.2 от Наредба Н-18/2006 г. на
МФ, поради което законосъобразно е била ангажирана отговорността на
дружеството-жалбоподател за извършеното нарушение със санкция по чл.185 ал.2
във вр. с ал.1 от ЗДДС, според която норма се предвижда налагане на имуществена
санкция за юридическо лице, което извърши или допусне извършването на нарушение
по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане. В случая е налице
нарушение на подзаконов нормативен акт- Наредба Н-18/2006 г. на МФ за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена въз основа
на чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС. Наложена е
санкция по ал.1 на чл.185 от ЗДДС, тъй като извършеното нарушение не води до неотразяване на приходи (чл.185 ал.2 изр.2 от ЗДДС).
Съдът не споделя възражението на процесуалния
представител на въззивника, а именно че извършеното нарушение представлява
„маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Аргументът, че извършеното нарушение не
води до неотразяване на приходи, не може да бъде отчетено повторно като
смекчаващо вината обстоятелство, тъй като то е взето предвид от АНО при
определяне размера на санкцията, съгласно чл.185 ал.2 изр.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС. Вярно е, че същото е извършено за първи път, но следва да се има предвид,
че констатираното неотразяване в данъчна група „Б“ на продаваните в търговския
обект на дружеството стоки, не е само за дата на проверката- 25.10.2019 г. Такова
неправилно отразяване е установено и за един предходен период- през м.
септември 2019 г. и то за отразени продажби за няколко дати- 18.09.2019 г.,
19.09.2019 г., 20.09.2019 г., 22.09.2019 г., 24.09.2019 г., 25.09.2019 г.,
26.09.2019 г., 28.09.2019 г. и 29.09.2019 г., за които е отчетен оборот в група
„В“ в немалък размер от 135,70 лева. Оборотът, отчетен в група „В“ и за
процесната дата също не е в незначителен размер- 92,06 лева. Не може да се
отчете като смекчаващо вината обстоятелство и това, че при обновяването на
програмния продукт в обекта всички нови продукти били отнесени неправилно в
група „В“, вместо в група „Б“, т.е. че било налице извинителна грешка.
Отговорността на дружеството-жалбоподател е ангажирана в качеството му на ЮЛ и
въпросът за вината не подлежи на изследване, в това число и факта че
поведението на трето лице- извършило обновяването на програмния продукт, е
довело до извършване на нарушението. Дружеството като собственик на обекта и на
експлоатираното в него ФУ, следва да извършва ръководство и надзор по тези
дейности и да констатира допусната неточност, която да бъде отстранена
своевременно, а не едва след извършване на проверката в обекта от контролните
органи. Още повече, че това неправилно отразяване е извършено в едни продължителен
период от време- в рамките на повече от месец и ако не беше извършена на
25.10.2019 г. проверката от инспекторите на НАП е неясно колко още е щяло да
продължи това неправилно отразяване на продажбите на стоките в обекта. С оглед
на всичко казано до тук, съдът намира, че настоящият случай е типичен за този
вид нарушения и с нищо не се отличава от
обикновените случаи от този род, поради което и не може да се приеме за
маловажен такъв по смисъла чл.28 от ЗАНН.
Според настоящия съдебен състав наложената санкция в минимален размер е
опредЕ.при отчитане на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, като е даден
превес на първите и е отчетено, че нарушението е извършено за първи път. С така
определената санкция ще се постигнат и целите на чл.12 от ЗАНН.
С оглед изхода на
делото-потвърждаване, а не отмяна или изменение на НП, съдът намира за
неоснователно искането на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател
за присъждане в полза на същото на сторените разноски за заплатен адвокатски
хонорар. При това положение искането следва да бъде отхвърлено като
неоснователно.
При този изход на делото,
основателна обаче се явява претенцията на процесуалния представител на АНО за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането е направено своевременно
и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в полза на НАП- гр. София, която има статута на ЮЛ и към която е
структурирано звеното Отдел „Оперативни дейности“- Пловдив- органът издал НП. С
оглед разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН, възнаграждението следва да бъде
определено съгласно разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно
която заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В
случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Настоящото
производство се разгледа в едно съдебно заседание, с разпит на един свидетел и
не е с фактическа или правна сложност. Поради това следва да бъде определено и
присъдено минимално възнаграждение в размер от 80 лева.
Така мотивиран Районен съд Пазарджик
в настоящия състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 504678-F522770 от 08.04.2020 г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности“- Пловдив при ЦУ на НАП
гр. София, с което на „***“ ЕООД, ЕИК ***, Със седалище и адрес на управление
гр. Пазарджик, ул. „***“ № 82, ет.2, ап.5, представлявано от управителя Е.Г.В.,
за нарушение на чл.27 ал.1 т.2 във вр. с ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на
МФ във вр. с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС, на основание чл.185 ал.2 във вр. с ал.1
от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, като
законосъобразно.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, Със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул.
„***“ № 82, ет.2, ап.5, представлявано от управителя Е.Г.В., ДА ЗАПЛАТИ
на НАП ГР. СОФИЯ, представлявана от изпълнителен директор, разноски в размер на
80 (осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния представител на „***“ ЕООД- Пазарджик, за
присъждане на адвокатски хонорар за процесуално представителство на
дружеството-жалбоподател, като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд- Пазарджик в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: