РЕШЕНИЕ
№ 3883
гр. София, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110152669 по описа за 2021 година
Предявени са за разглеждане установителни искове с правно основание по
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.7 т. 1, буква "б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. и чл. 86
ЗЗД.
Ищцата АЛ. Ш. e подала заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение срещу „БУР ЕР“ ЕООД за сумата от 400 евро – обезщетение за
закъснение на полет LB 220 от 01.06.2018 г. с направление летище М, Во – летище Ва,
България, ведно със законната лихва от 18.05.2021 г. до изплащане на вземането; лихва
за забава за периода от 13.01.2019 г. до 30.04.2021 г. в размер на сумата от 182,46 лева
и 325 лв. разноски по делото.
Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника по чл. 414
ГПК. След указание до заявителя, последният е предявил установителен иск за
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищцата твърди, че между страните е сключен договор за въздушен превоз за
редовен полет LB220 направление летище М, В летище В, България за дата 01.06.2018
г., с планиран час на излитане 18:30 ч. местно време и планиран час на кацане в 21:00
часа местно време. Твърди, че се явила навреме на регистрационното гише, но поради
виновно забавяне изпълнението на договора от страна на ответника, процесният полет
бил изпълнен на следващия ден. Ищцата пристигнала в крайната дестинация в 16:07 ч.
на 02.06.2018 г. вместо в 21:00 часа на 01.06.2018 г., тоест, с повече от три часа
закъснение. Сочи се, че разстоянието между началната и крайна дестинация е 1534 км.
До ответника била изпратена извънсъдебна покана за заплащане на дължимото
обезщетение, като първоначално той изразил съгласие за сключване на извънсъдебно
споразумение. Впоследствие обаче обезщетението не била заплатено. Поради тези и
останалите изложени в исковата молба съображения, моли съда да признае за
установено, че ответникът му дължи сумите по издадената заповед за изпълнение по ч.
1
гр. дело № г. на СРС. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът счита предявения иск за неоснователен.
Оспорва наличието на възникнало облигационно отношение между страните, оспорва
и факта, че ищцата се е явила навреме на регистрационното гише. Сочи, че не е
извършил извънсъдебно признание на задължението. Прави възражение за изтекла
погасителна давност на вземането. Поради тези и останалите подробно изложени
съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети урежда правото на парично обезщетение на пътниците на отменен полет за
претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението на задължението на
въздушния превозвач да осъществи въздушния превоз при предварително определени
в договора параметри. Регламентът определя твърд размер на дължимото обезщетение
в зависимост от разстоянието на неосъществения полет (250 евро за всички полети до
1500 километра и 400 евро за всички полети на територията на Общността над 1 500
километра и за всички други полети между 1 500 и 3 500 километра, в която хипотеза
попада и настоящият случай – арг. чл. 7, т. 1, б. „б“ РЕО 261/2004), като съгласно
задължителната тълкувателна практика на съда на Европейския съюз, обективирана в
решение от 19.11.2009 г. по дело № С-402/07, право на обезщетение по чл. 7 от
Регламент № 261/2004 имат и пътниците на закъснели полети, когато поради
закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа,
с други думи – когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече
след предварително планираното от въздушния превозвач време за пристигане по
разписание.
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: валидно възникнало правоотношение по силата на договор за
въздушен превоз, в рамките на което ответникът е изпълнил полет № LB220 от летище
Москва, Внуково – летище Варна, България, за който ищцата има потвърдена
резервация; че се е явила на регистрационното гише на летището съгласно указания от
превозвача час, а ако не е обявен час - поне 45 минути преди обявения му час за
излитане; закъснение на полета от повече от три часа при достигане на крайната
дестинация.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане.
С проекта за доклад по делото, приет за окончателен в откритото съдебно
заседание от 24.02.2022 г., без възражения от страните, съдът е отделил като безспорни
и ненуждаещи се от доказване между страните по делото фактите, че ответникът е
изпълнил полет LB220 по направление летище Мо – летище В, Б с достигане на
крайната дестинация със закъснение повече от 3 часа, както и че разстоянието между
М, Вн – В е 1534 км.
С отговора на исковата молба ответникът е възразил относно наличието на
сключен между страните договор, като възражението се основава единствено на факта,
че представеният от ищцата електронен билет е на английски, а не на български език.
След указание до ищцата, същата е отстранила нередовността, като по делото е
представен и приет електронен билет с превод на български език, неоспорен от
ответника. От същия се установява, че билетът е издаден на 31.05.2018 г. от ответното
2
дружество, посочени са имената на пътника – АЛ. Ш., номера на полета, мястото на
излитане и кацане, както и точното време за това. Поръчката е заведена под номер
030418-332649 при „Бул Ер“ ЕООД. Ето защо, съдът приема за доказано валидно
възникнало правоотношение по силата на договор за въздушен превоз за процесния
полет.
Спорен между страните е въпросът дали ищцата се е явила на регистрационното
гише на летището съгласно указания от превозвача час, а ако не е обявен час - поне 45
минути преди обявения му час за излитане. За установяване на това обстоятелство с
протоколно определение от 24.02.2022 г. съдът е уважил направеното от ищцовата
страна доказателствено искане, като на осн. чл. 190 ГПК е задължил ответника „Бул
Ер“ ЕООД в 5-дневен срок от съобщението да представи списък на всички пасажери,
допуснати до борда на полет LB220 по направление летище Москва, Внуково - летище
Варна, планиран за 01.06.18 г. и осъществен на 02.06.18 г., като му е указано, че при
непредставяне на поискания документ, съдът ще прецени прилагането на разпоредбата
на чл. 161 ГПК. Препис от протокола е връчен на ответника на 01.03.2022 г., като в
указания от съда срок, включително и до приключване на съдебното дирене,
указанието не е изпълнено. Поради изложеното, на осн. чл. 161 ГПК съдът приема за
доказан факта, относно който ответната страна е създала пречки за събиране на
допуснатото доказателство, а именно, че ищцата се е явила на регистрационното гише
на летището съгласно указания от превозвача час, а ако не е обявен час - поне 45
минути преди обявения му час за излитане, с което е изпълнено условието по чл. 3, т.
3, б. „а“ от РЕО 261/2004.
Поради изложеното се налага извод за доказаност на всички елементи от
фактическия състав на спорното материално право, поради което се установява, че
пътникът АЛ. Ш. има право на обезщетение в размер на 400 евро за закъснелия с
повече от три часа полет.
Направеното от ответника възражение за погасяване на вземането по давност е
неоснователно. Съгласно чл. 135 ЗГВ в относимата му за спора редакция (преди
изменението с ДВ бр. 16/23.02.2021 г.), правото на иск срещу превозвача по
международните превозни договори се погасява в двугодишен срок, а по вътрешните -
в шестмесечен срок, считано от деня на пристигането на въздухоплавателното средство
в местоназначението, от деня, в който въздухоплавателното средство е трябвало да
пристигне, или от деня на прекратяване на превоза. Систематичното тълкуване на
нормата, която се намира в Глава единадесета „Констативни протоколи, рекламации,
давност“ обуславя извод, че посоченият двугодишен давностен срок е приложим
единствено към случаите, за които законът предвижда рекламационно производство,
каквито са тези при липси и повреди на багажи или товари, но не и случаите на
обезщетения по Регламент № 261/2004 при закъснели полети. Доводи за обратното не
могат да бъдат извличани от мотивите на законодателя за последващо изменение на
закона, нито от измененията и допълненията на чл. 135 ЗГВ с ДВ бр. 16/23.02.2021г.
Новите ал. 2 и ал. 3 на чл. 135 не са тълкувателни норми и съответно нямат обратно
действие, а в относимата за спора редакция на закона отговорността на въздушния
превозвач по чл. 7 от Регламент № 261/2004 не попада в приложното поле на чл. 135
ЗГВ. Ето защо приложение следва да намерят общите правила, уредени в ЗЗД.
Доколкото отговорността на въздушния превозвач по чл. 7 от Регламент № 261/2004
има договорен характер – предвидените в регламента обезщетения са за вреди от
неточното изпълнение на задълженията по договора от страна на въздушния
превозвач, приложима е разпоредбата на чл. 111, б. „б“ ЗЗД, съгласно която
вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор се погасяват с изтичане
на тригодишна давност. Съобразно правилото на чл. 114 ЗЗД, давностният срок е
започнал да тече от 02.06.2018 г., когато полетът е изпълнен. Искът се смята предявен
3
от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
(арг. чл. 422, ал. 1 ГПК) – в случая на 18.05.2021 г., което е преди изтичане на
тригодишния давностен срок, поради което евентуалното възражение е неоснователно.
В този смисъл е напр. Решение № 262286/06.04.2021 г по в. гр. дело № 346/2020 г. на
СГС.
С оглед на изложеното, при съвкупна преценка на събрания доказателствен
материал, съдът намира, че ищецът е провел пълно и главно доказване на всички
елементи от фактическия състав на претендираното вземане, поради което предявеният
иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
За обезщетението липсва предвиден срок за плащане от страна на превозвача,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото
е представено доказателство за отправена и получена от ответника покана за плащане
на процесното обезщетение, предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Поканата е постъпила по електронната поща на ответното
дружество на 13.01.2019 г., като видно от приетите писмени доказателства, след това
между страните е водена кореспонденция в продължителен период от време относно
претенцията. С отговора на исковата молба ответникът е възразил относно наличието
на покана, като възражението се основава единствено на факта, че представената от
ищцата покана е на английски, а не на български език. След указание до ищцата,
същата е отстранила нередовността, като по делото е представена и приета
извънсъдебна покана с превод на български език, неоспорен от ответника. Другото
възражение на ответника касае факта, че приложената по делото кореспонденция има
повелителен характер, съдържа конфиденциална информация и „Бул Ер“ АД не е дало
съгласие за разпространението й. С така направеното изявление ответникът на
практика признава наличието на водената между страните кореспонденция, като
единствено изразява несъгласие с представянето й по делото от ищцовата страна.
Дължимият размер на лихва за забава за периода от 13.01.2019 г. до 30.04.2021 г.,
изчислен върху главницата посредством електронния калкулатор на Национална
агенция по приходите (https://nraapp02.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp) е в размер
на сумата от 182,34 лева. Искът следва да бъде уважен до този размер, като се
отхвърли за горницата до пълния предявен размер от 182,46 лева като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК,
пропорционално на уважената част от исковете. В настоящото производство се
претендира сумата от 25,00 лева държавна такса, като с оглед изхода на спора следва
да се присъди цялата сума /пропорционалната припадаща се част се равнява на 24,996
лева, което следва да се закръгли на 25,00 лева/.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за
разноски в размер на 25,00 лв. държавна такса и 300,00 лв. адвокатско възнаграждение,
като съобразно уважената част от исковете, в полза на ищцата следва да бъде
присъдена сумата от 324,96 лева.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК че „Б ЕР“ ЕООД,
ЕИК: дължи на АЛ. Ш., родена на 28.02.1987 г., гражданка на Руска федерация,
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК на 02.07.2021 г. по ч. гр. дело № г. по описа на СРС, 33 състав, както следва:
400 евро на осн. чл.7 т. 1, буква "б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 г.,
представляваща обезщетение за закъснял с повече от три часа полет № LB220 от
01.06.2018 г. с направление летище М Вн – летище В, Бъ ведно със законната
лихва от 18.05.2021 г. до изплащане на вземането;
182,34 лева на осн. чл. 86 ЗЗД, представляваща лихва за забава за периода от
13.01.2019 г. до 30.04.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния
предявен размер от 182,46 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Б ЕР“ ЕООД, ЕИК: ********* да
заплати на АЛ. Ш., родена на 28.02.1987 г., гражданка на Руска федерация сумата от
25,00 лева разноски в исковото производство и сумата от 324,96 лева разноски в
заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5