Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 42
гр.Габрово, 14.03.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на четиринадесети
февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. Пенкова
ЧЛЕНОВЕ
при секретаря В.Килифарева, като разгледа докладваното от
съдията Пенкова гр.д. № 87 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба,подадена от
Г.А.Ч. *** срещу И.Х. в качеството му на частен съдебен изпълнител с рег. № ***.
Исковата
претенция се основава на твърдения, че ищецът е съсобственик на имот с административен адрес гр.
Русе, ул.”Б.” №2, в бл.Х.Д., съгласно нотариален акт № 25/29.12.1993 г. на
нотариус при РРС. Останалите съсобственици са С.Г.Ч. и М.А.Ч., като това е
единственото им жилище. Същото представлява апартамент, като срещу него е
започнало незаконно производство по неговата продажба на 26.09.2015 г. и на
26.09.2016 г. от 11-12 часа от ответника и публично разгласяване на позорни
обстоятелства чрез залепване незаконно на уведомление от 04.09.2015 г., 12.10.2015 г. по
изпълнително дело № 20128320400338/2012 г. и от 01.09.2016 г. по изпълнително дело № 20168320401433/2016 г. на
входната врата на същото жилище, независимо, че ответникът е имал достъп
до пощенската кутия на ищеца, намираща се
вляво, в началото на стълбището, непосредствено след входната врата на жилищния блок, като
е предупреден с уведомление от
01.01.2015 г., залепено на входната врата на ищеца на апартамент №**, ет.**. С тези
незаконни действия ответникът е причинил на ищеца болки и страдания от уронване на престижа му сред
обществото като пряка последица от разгласяването на публично място многократно,
че е длъжник, голямо страдание, от което
не може да спи нощем, не може да се храни нормално, защото ръцете му започнали
да треперят от причинения му стрес, храната се разсипва на земята, страх от
неизвестността в бъдещето, че иска да лиши близките на ищеца от единственото им
жилище и да ги остави на улицата. Тези незаконни действия на ответника са
започнали през 2015 г., за периода от 04.09.2015 г. до подаване на исковата
молба 12.09.2016 г. От незаконните действия на ответника, представляващи
незаконно секвистиране на имот, описан по нотариален акт № 25/12.1993 г. и
разгласяване публично на позорни обстоятелства, че ищецът е длъжник, е причинил
на същия болки и страдания за значителен период от 04.09.2015 г. до 12.09.2016 г.,
за които се претендира присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
С уточняваща допълнителна молба за отстраняване
нередовности на исковата молба, депозирана чрез служебния защитник адв. К., са
наведени твърдения, че неимуществените вреди, за които ищецът претендира
обезщетение, представляват професионални и лични неприятности, накърняване на
доброто му име и обществен имидж, пораждане на съмнения сред неговите колеги и
приятели в почтеността му в личен и финансов план. Вследствие обявената публична
продан изпаднал в депресия, станал необщителен и раздразнителен, объркан и
силно емоционално депресиран. Месеци наред трудно се организирал, за да изпълнява
своите служебни задължения, мислел единствено за това, че ще бъде лишен от
жилището си и ще остави своята майка на улицата. Състоянието се е отразило на неговото служебно положение
за периода от 04.09.2015г. до
12.09.2016г. Претендирано е обезщетяване на вреди от процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнение. Чрез действията си на принудително
изпълнение с наложената възбрана върху недвижимия имот, притежаван от ищеца в
съсобственост, ответникът, в качеството си на орган на принудителното
изпълнение, му е причинил неимуществени вреди, изразяващи се в направено и без
основание насрочено принудително изпълнение. От представения нотариален акт № 25/1993
г. се установява, че родителите са прехвърлили имота, върху който е насочено
принудителното изпълнение, на своите синове Г.А. и М.А., като са запазили
пожизнено правото на ползване на целия имот. В двата броя обявления за
принудително изпълнение не е вписано правото на ползване, а е вписана само
възбраната. Действието на ЧСИ относно насрочването на дата за принудително
изпълнение върху имот, върху който има
учредено пожизнено право на ползване, е незаконосъобразно. Това следва от чл.56
ЗС и правата, които придобиват ползвателите, както и тяхната противопоставимост
на трети лица, включително на собственика. В този случай действията на ЧСИ се
явяват незаконосъобразни, тъй като нарушава правото на ползване на родителите
на ищеца. Обявленията за насрочено принудително изпълнение на 26.09.2016 г. и обявлението от 12.10.2015 г.
не съдържат обявена тежест - учредено право на ползване в полза
на родителите на ищеца.
В първоначално депозираната искова молба размерът на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди е 26 000 лв., ведно със
законни лихви и разноски, с последваща молба по гр.д. №81/2016 г. на ГОС е
изменен иска като частичен за сумата от 1 200 лв. от целия предявен иск от
26 000 лв., а съгласно допуснатото изменение на иска с определението от
03.10.2018 г. по гр.д. №943/2017 г. на ГРС е увеличен размера на иска от 1 200
лв. на 25 002 лв., като частичен от
26 000 лв.
В депозирания
писмен отговор ответникът е оспорил
предявения иск. Наведени са доводи за
недопустимост и за неоснователност. Като нередовност на исковата молба
по чл.127, ал.1, т.4 ГПК сочи липсата на конкретни твърдения за
конкретно действие по принудителното изпълнение, на коя дата и по кое конкретно дело от образуваните в кантората на ЧСИ, е довело до настъпване на сочения резултат. Твърди, че по
посочените в исковата молба две изпълнителни дела не са предприети действия по
принудително изпълнение срещу длъжника Г.А.Ч. .Има вписана възбрана върху
идеална част от недвижим имот на длъжника, но същата към момента има
обезпечителен характер - да обезпечи изпълнението на задължението на длъжника. Спрямо
възбранения имот няма предприети и извършени действия по принудително
изпълнение. По изпълнително дело № 338/2012 г. има постановено решение на
Плевенски ОС по в.гр.д. № 1018/2015 г., жалба на ищеца по настоящото дело, с
което е оставена без уважение .
Третото
лице-помагач ДЗИ Общо застраховане ЕАД не е изразило становище.
Съгласно
заявените твърдения в първоначалната искова молба и направените уточнения в
допълнително подадената молба от адв. К. и в с.з. на 08.01.2019 г. от ищеца,
предмет на предявения иск по чл.441 ГПК във вр. с чл.45 ЗЗД във вр. с чл.74 ЗЧСИ, като частичен за сумата от 25002 лв.
от обща сума от 26 000 лв., е
присъждане обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 04.09.2015 г.
- 12.09.2016 г. от извършени от ответника в качеството му на ЧСИ
незаконосъобразни действия по изпълнително дело № 20128320400338/2012 г. и
изпълнително дело №20168320401433/2016г.
с насочване на изпълнението върху описания
в исковата молба жилищен имот в гр.Русе,ул.“Б.“№2,върху който има
учредено право на ползване ,с налагане на възбрана и насрочване на принудително
изпълнение на 26.09.2015 г. и на
26.09.2016 г. и чрез неправомерно
залепване на посочените в исковата молба 3 бр.уведомления - от 04.09.2015 г. и 12.10.2015
г. по изп. дело № 20128320400338/ 2012 г. и от 01.09.2016 г. по изп. дело № 20168320401433/ 2016 г., разгласено публично, че ищецът е
длъжник.
В с.з. на
08.01.2019 г ищецът излага твърдения, че не му е предоставен достъп до
изпълнителните дела и посочените действия в исковата молба е узнал от
залепените уведомления и съобщения, в които е посочено и насрочването на принудителното изпълнение
върху процесното жилище. Счита, че върху него не може да се извършва
принудително изпълнение, защото не може да бъде продаден като половин част, засягат
се правата на неговата майка и на брат му. Те са съсобственици и не е разделен,
той е неделима част и не може да се продаде.
По делото са
събрани гласни доказателства, като от показанията на разпитаните свидетели К. и
М. се установява, че са познати с ищеца от дълги години. Описват го като човек,
който се ползва с добро име и с авторитет в обществото. Възпроизвеждат като
очевидци лични впечатления за среща с ищеца в Халите, когато е научил, че е
идвал ЧСИ в тях и е искал да прави опис
на жилището. Св. К. твърди, че на 26.09.2016 г. бил на контролен преглед в
поликлиниката, Ч. дошъл с майка си, след прегледа свидетелят имал работа в
Халите и заедно с ищеца отишли да пазаруват. Срещнали З.М. и докато
разговаряли, при тях дошла позната на Ч. и заявила, че в тях е идвал ЧСИ и е
искал да прави опис на жилището. След това
ходили в Ч. да видят защо е идвал
ЧСИ. Видяли на входната врата залепени призовки. Ч. се ядосал, разтревожил ,не бил
добре физически и психически. Майка му реагирала още по-лошо, дори се
разплакала. Ищецът заснел призовките. Други граждани чели призовките, питали този
апартамент ли се продава, питали за цената. Ищецът не можел да се успокои, треперели
му ръцете, не изглеждал добре. Преди да влезе в Халите бил в добро настроение .
Депресията му се дължала на действията на съдебния изпълнител да описва
апартамента му. Призовките пречели да намери наематели. Преди призовките Ч.
имал авторитет, уважава ли го, допитвали се до него по различни въпроси. Престижът
на Ч. бил подронен. Хората разбрали за призовките, защото се говорело, питали
за колко ще се продава апартамента. През 2015-2016 г. е живеел с майка си и
брат си в жилището на ул.”Б.”. Св. М.също
описва среща с ищеца в Халите, като
сочи, че не си спомня точно, но е било есента – септември 2015 или 2016 г.
Тогава разбрал, че в тях ЧСИ лепи призовки на входната врата, че иска да
продава апартамента му. В Халите негова позната му казала „не се хили, ами
върви у вас да видиш какво става. Във
вас ЧСИ лепи призовки на входната врата, ЧСИ иска да ти продава апартамента”. Преди да научи
това, ищецът бил весел. След като научил, започнал да бяга до жилището си.
Свидетелят влязъл в блока и видял на вратата
залепените от ЧСИ бележки, наречени призовки .Ищецът изтичал навън да види кой
е със съдебния изпълнител, но не намерили никой. В жилището живеят майка му и
брат му. Свидетелят потвърждава, че е
видял приложените към исковата молба две уведомления на вратата на жилището, а
на пощенската кутия имало други съобщения. Твърди, че приложеното към исковата
молба като снимков материал, е видял всичко това. На това ищецът реагирал с
мълчание и притеснение, не се почуствал комфортно. Получил главозамайване,
треперене на ръцете, видимо се променил, косата му започнала да побелява, зъбите
му започнали да се клатят, да падат, други да се повреждат. Наемателите му
напуснали. Това се отразило на бизнеса му и на характера му. От случилото се, след
около три месеца започнали болежки по
него, срещнал го в болницата със схванат ляв крак. Лепенето на бележките му
причинило главоболие, шум в ушите, диабет, в това състояние е и сега,
продължава да е раздразнителен след всичко преживяно. Продължава да се влошава
състоянието му, получава трайни увреждания от лепенето на призовките. Страдал е
от това преследване, причинявало му е
големи болки и страдания. Ищецът трябва да се грижи и за майка си. На
свидетелят било известно, че ищецът не дължи суми на никого, на него му дължат
доста хора и никога не е имал задължения към частни лица и държавата.
От събраните доказателства се установява, че на 07.07.2016 г. ЧСИ И.Х. с район на действие
Окръжен съд – гр.Русе, рег.№*** , е образувал изпълнително дело № 20168320401433
по описа за 2016 г по подадена молба вх. № 19062/07.07.2016 г. от Директора на
ОД на МВР – Русе, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Г.Д., с
приложен изпълнителен лист № 486/05.11.2015 г., издаден по гр.д.№1080/2013 г по описа на Окръжен съд - Плевен, с който Г.А.Ч. е осъден да заплати на ОД МВР - Русе сумата от 2 840 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Поискано е на основание
чл.426, ал.1 ГПК и чл.19, ал.1 от ЗЧСИ да се пристъпи към изпълнение срещу
длъжника. По делото на 07.07.2016 г. ЧСИ
е извършил справка в НБД за
постоянен и настоящ адрес на длъжника, съгласно която Г.А.Ч. е с постоянен адрес
гр.Русе, ул.”М.”** и настоящ адрес гр.София,
кв.**., ул.**. По изпълнителното дело
на основание чл.458 ГПК е присъединена като взискател държавата за
вземания в размер на 1445лв. – главница и 2597,44 лв - неолихвяема сума
съгласно представено удостоверение изх. № 180371601623450/14.07.2016 г. По
изпълнителното производство, като обезпечение на вземането на взискателя ОД на
МВР-Русе, е наложена възбрана върху имоти, собственост на длъжника Г.Ч., по молба на ЧСИ от 02.08.2016 г.,вписана в
СВ гр.Русе на същата дата. Единият от
имотите, върху който е наложена възбраната, е ½ ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.5088.3.4, с адрес на имота: гр. Русе, ул.”Б.”№**,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1,посочена в документа площ 74,89 кв.м., прилежащи части: изба 1, таван
6 и 5,277 % идеални части от сградата. ПДИ е връчена чрез залепване на уведомление на 01.09.2016 г.
на адреса на ищеца в гр.Русе, ул.”М.”№**. До взискателя е изпратено уведомлениe, че на
26.09.2016 г. ще се пристъпи към принудително изпълнение. В съобщението до
съсобственика М.Ч. е посочено, че е наложена възбрана, върху недвижимия
имот,който притежава в съсобственост с длъжника Г.Ч. - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.5088.3.4 ,с адрес гр. Русе, ул.”Б.”№**,
предназначение: жилище, апартамент, площ 74,89 кв.м. и че за събиране на
задълженията по делото ЧСИ насрочва изпълнението към притежаваните от длъжника
идеални части от имота, като насрочва
опис и оценка на 26.09.2016 г. от 11-12
часа. Указано е на съсобственика възможността в седмодневен срок от получаване
на съобщението да заяви съгласието си по чл.500 от ГПК. Връчването на
съобщението до съсобственика М.Ч. е извършено чрез залепване на уведомление на
01.09.2016 г. на адрес: гр.Русе, ул.”Б.”№**. Съсобственикът на имота М.Ч. е
подал възражение, входирано при ЧСИ на 20.09.2016г., в коет е завил, че не
желае да се изнася целият имот на публична продан и не дава съгласие по чл.500 ГПК за продажба на неговата съсобственост, както и че възразява срещу насочване
на принудителното изпълнение върху имота
на основание чл.444, т.7 ГПК.
При така установените данни за образуваното изпълнително
производство по изп. дело № 1433/2016 г. по описа на ЧСИ И.Х., не се установява
действията на ЧСИ по налагане на възбрана, вписана на 02.08.2016 г., върху недвижимия имот в
гр.Русе, ул.** и насрочване на опис и оценка на 26.09.2016 г., да са
незаконосъобразно извършени. Налице са предпоставките за налагане на възбрана -
започнало изпълнително производство по образуваното на 07.07.2016г. изп.д.
№20168320401433 по описа на ЧСИ И.Х. и
притежавано от длъжника имущество. Съгласно ТР№2/ 2013 г. на ОСГТК е допустимо
налагане на възбрана и върху
несеквестируеми непотребими вещи.В случая имотът,върху който е наложена
възбраната не е несеквестируем при установеното от направената справка от ЧСИ в СВ на 12.07.2016 г. за притежаваното
от длъжника имущество. Не съществува
законова забрана насочването на изпълнението да се извърши върху съсобствен имот за дълг на някой от съсобствениците
,която хипотеза е уредена в чл.500 ГПК.В случая ЧСИ е съобразил правата,които
притежава ищецът и е наложил възбрана
върху 1/2 ид.част от имота на
ул.„Б.“№2.
Незаконосъобразността на насочването на принудителното
изпълнение върху процесното жилище на ул.“Б.“№** ищецът обосновава със засегнати права на трети лица -
съсобственика на имота, за който е единствено жилище и лицето, в полза на което
има учредено пожизнено право на ползване върху имота С.Г.Ч. съгласно нотариален
акт №25/29.12.1993 г. на нотариус при РРС, съгласно който прехвърлителите А.М.Ч. и С.Г.Ч. си запазват пожинено правото
на ползване върху целия имот, които обстоятелства не попадат в
хипотезата на чл.444,т.7 ГПК.
Неоснователно е твърдението на ищеца,че процесното жилище
на ул.“Б.“** не може да бъде обект на принудително изпълнение, което нарушава
правата на съсобственост и на учреденото в полза на майка му право на ползване.
Правата на съсобственика са защитени по чл.500 ГПК, като в случая същият е
уведомен от ЧСИ и е упражнил правото си да не даде съгласие за продажба на
неговата част. Правото на ползване следва имота, не се погасява при прехвърляне
на собствеността и е противопоставимо на
всеки следващ собственик, когато е учредено преди възбраната. Съгласно чл.484 ГПК заявените от трети лица права върху описаната вещ се отразяват в описа.
В случая с
оспореното действие на ЧСИ по насочване на принудителното изпълнение по изп.д. №1433/2016
г. върху процесния имот на ул.”Б.”№** е
насрочен опис и оценка на 26.09.2016 г.
от 11-12ч. Предприемането на такова действие е в правомощията на ЧСИ и не е извършено незаконосъобразно. То не
представлява същинско изпълнително действие, а разпореждане на ЧСИ подготвящо
извършването на описа. В случая насрочването на опис и оценка е върху имущество на длъжника, което не е
несеквестирумо, като не се установява насроченият опис да е бил извършен.
Твърдението на ищеца, че не е длъжник по изп.д. № 1433/2016
г. е неоснователно.
В съответствие с изискванията на чл.426 ГПК ЧСИ е
пристъпил към изпълнение по изп.д. №1433/2016 г по молба на заинтересованата
страна и на основание представен изпълнителен лист № 486/05.11.2015 г.
Изпълнителният лист определя страните по изпълнението – взискател и длъжник, както
и предмета на изпълнението - изпълняемото право. В случа по издадения изпълнителен
лист № 486/05.11.2015 г. взискател е ОД на МВР
Русе, а длъжник Г.А.Ч..Изпълняемото право е парично вземане за присъдена
сума, посочена в изпълнителния лист.
Наведените твърдения от ищеца, че не е длъжник, се
основават на присъдени в негова полза вземания срещу Русенски ОС и Русенски РС
и Община Русе, за които са издадени изпълнителни листи. Същите са
неоснователни. Наличието на присъдени в полза на ищеца вземания от РОС, РРС и
Община Русе, не обосновава, че няма качеството длъжник по процесния
изпълнителен лист. Съществуването на такива вземания не е правопогасяващо за
изпълняемото право по изпълнителния лист, по който е образувано производството
по изп.д. №1433/2016 г. Всеки изпълнителен лист е отделно изпълнително
основание, с посочените в него страни като кредитор и длъжник. ЧСИ няма
правомощие да извършва служебно прихващане, а съгласно приетото в част от
съдебната практика може само да констатира извършено извънсъдебно прихващане от
страна в изпълнителното производство, която има насрещно вземане към насрещната
страна. В случая за вземането по изпълнителния лист №486/05.11.2015 г не се
установява да е имало такова прихващане. Съдебният изпълнител не може да решава
дали притезателното право, което е материализирано в изпълнителния титул,
съществува или не.Той няма правораздавателни правомощия и не може, в случай на
материалноправен спор между страните в изпълнителното производство да събира
доказателства и да извършва преценка дали действително са настъпили факти с
погасителен ефект. Такива спорове следва да бъдат разрешени по исков път. В
случая не се установява от доказателствата по делото към датата на
уведомлението до съсобственика на имота М.Ч. на 01.09.2016 г. да е било
осъществено някое от основанията по чл.433, ал.1 ГПК за прекратяване на
изпълнителното производство по изп.д. №1433/2016 г. Приложеният по него
изпълнителен лист № 486/05.11.2015 г. определя страните по делото и съобразно
него посоченото в процесното уведомление качество на ищеца като длъжник по това
изпълнително дело .
Връчването чрез залепване на уведомление в производство по
изп. дело не е незаконосъобразно действие. На ЧСИ е предоставена възможността
да извършва връчване по реда на ГПК чрез
възлагане по чл.43 ЗЧСИ. Връчването чрез залепване на уведомление е
предвидено в чл.47 от ГПК, като в ал.1 е
посочено като място, където връчителят залепва уведомлението вратата или
пощенската кутия, като преценката е предоставена на връчителя, а когато до тях
не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. С оглед
разпоредбата на чл.47 ГПК залепването на уведомлението на вратата не е
незаконосъобразно действие. В случая две от уведомленията са с адресат не
ищеца, а съсобстветника на имота М.Ч. – уведомлението от 01.09.2016 г. по
изп.дело № 1433/2016 г. и от 04.09.2015 г. по изп.дело № 338/2012 г., като в
резултат на това връчване последният е упражнил правото си по чл.500 ГПК.
Посочването на ищеца като длъжник е обусловено от изпълнителния титул -
представения от взискателя изпълнителен лист, който определя страните и с него
следва да се съобрази ЧСИ, както и с
удостоверените вземания на присъединения кредитор -държавата.
Връчените чрез залепване уведомления от 01.09.2016 г. по
изп.дело №1433/2016 г. и от 04.09.2015 г. по изп. дело №338/2012 г са с адресат М.Ч. и не са незаконосъобразни
действия спрямо длъжника, тъй като той не е техен адресат. С тях е уведомен съсобственикът за предприети от
ЧСИ действия по изп.д. № 338/2012 и № 1433/2016 г. относно притежавания в
съсобственост с ищеца имот в гр.Русе, ул.Б.”№** и правата по чл.500 ГПК. Тъй
като тези две уведомления не обезпечават права на ищеца, то за него не е налице
правен интерес да оспорва редовността на връчването им. Единствено лицето, което
е адресат на уведомлението, може да направи такова оспорване, и то при защита
на негови права. Фактът, че е извършено връчване чрез залепване на приложеното
към исковата молба уведомлението от 01.09.2016 г. по изп.д. № 1433/2016 г. до
М.Ч., с отразеното в него съдържание, не е оспорен от ответника. Ирелевантно за
установяване на това обстоятелство е направената констатация в с.з. на
08.01.2019 г., която няма отношение към изхода на спора и е неосносима към фактите, свързани с
предмета на делото.
Целта на връчването, включително чрез залепване на
уведомление, е да достигне до адресата. В случая приложеното към исковата молба
уведомление от 12.10.2015 г. е достигнало до адесата, който го представя по
делото. Посочването на качеството на страната, която е негов адресат, е
задължителен реквизит от уведомлението,видно от бланката. Наличието на
образувани при ответника като ЧСИ изпълнителни дела срещу ищеца, посочени в
уведомлението от 12.10.2015 г., се потвърждава от писмо №12-01-942#1/09.08.2016
г. на Община Русе по изп.д. №338/2012 г. Направените оспорвания от ищеца, че не
е страна по такива изпълнителни листи и дела, са относими към проверка
истиността на изпълнителния лист. Проверката за истиността или неистиността на
изпълнителния лист е извън пределите на
проверката по чл.426, ал.3 ГПК. Съдебният изпълнител не е длъжен да проверява
водено ли е между страните дело с
посочения в изпълнителния лист номер, постановено ли е решение по делото и
какво е неговото съдържание. Издаденият изпълнителен лист е процесуална ценна
книга, която съдържа заповед за изпълнение, което съдебният изпълнител е длъжен
да осъществи Проверка за истиността на изпълнителния лист той е длъжен да
направи по възражение на длъжника преди да е осъществено изпълнението /в този
смисъл р.№168 от 28.04.2015 г. по гр.д. № 894/2015 г. на ВКС, ІVг.о./. Не се
установява към датата на процесното уведомление 12.10.2015 г. ищецът да е
заявявал пред ЧСИ възражения за неистиността на ИЛ по тези дела и ЧСИ да е проявил бездействие. Представената
по делото справка от Окръжен съд – Русе, съгласно придружителното писмо е от
2018 г. и не установява бездействие на
ЧСИ да направи проверка за истиността на ИЛ по посочените в уведомлението от
12.10.2015 г. изп.дела при заявени от ищеца данни.
Предвид изложеното, не са извършени от ответника, в
качеството на ЧСИ процесуално незаконосъобразни действия, предмет на предявения
иск: по изп. дело № 20168320401433/2016 г. с насочване на изпълнението
върху жилищен имот в гр. Русе,
ул.“Б.“№**, върху който има учредено право на ползване, с налагане на възбрана
и насрочване на принудително изпълнение на 26.09.2016 г. и по изп. дело № 20128320400338/2012 г и № 20168320401433/2016
г. чрез залепване на описаните в
исковата молба уведомления - от 04.09.2015 г., от 12.10.2015 г. и 01.09.2016 г.,
поради което не е налице и един от елементите на фактическия състав на чл.441 ГПК във вр. с чл.45,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.74 ЗЧСИ, като предпоставка за
неговото уважаване.
От доказателствата по делото се установява, че изп. дело
№20128320400338 по описа на ЧСИ И.Х., с район на действие Русенски окръжен съд,
е образувано на 20.01.2012 г. по молба на кмета на Община Русе и приложен
изпълнителен лист № 81 от 16.12.2011 г., издаден от Административен съд гр.Русе
по адм. дело № 342/2011 г. по описа на АС - гр.Русе, по силата на който Г.А.Ч. е осъден да заплати на Община
Русе сумата от 150 лв. разноски по делото. На 21.01.2012 г.
ЧСИ е извършил справка в НБД, съгласно която
Г.Ч. е
с постоянен адрес гр.Русе, ул.”П. А. З.” №** и настоящ адрес гр.София, кв. Л., ул.**. На постоянния
адрес в гр.Русе е извършено връчване чрез залепване на уведомление на ПДИ, както
и на други адреси в гр.Русе, установени по делото. Изпратено писмо с обратна
разписка на адреса в гр. София На основание чл.458 ГПК е присъединена като взискател
държавата за вземания в размер на 1 804.30 лв. - главница и 2 463,91 лв - неолихвяема
сума съгласно удостоверение изх. № 180371200549976/
31.01.2012 г.
Община Русе е депозирала молба 12-01-276/25.10.2012 г. до ЧСИ И.Х. по
изп.д.№338/2012 г., с искане поради отправено изявление за прихващане до
цесионера В.А.В., да издаде
постановление за прихващане на задължението на Община Русе по изп.д. № 610/2012
срещу вземането на Общината по изп.д.№338/2012 и изп.д.№931/2012, като се
прекрати изп.д. №931/2012, а размерът на вземането по изп.д. № 338/2012 г.
бъде съответно намален с остатъка от задължението по изп.д. № 610/2012 г. Като
приложение към молбата са описани и представени удостоверение от ЧСИ В.М. изх. №26610/23.10.2012 г., копие
от уведомление за цесия вх. № 94Г-394-1/2012
г. от Г.А.Ч., копие от изявление за прихващане изх.№94Г-394-1#1/27.09.2012 г. до
Г.А.Ч. и В.А.В. с обратна разписка, копие на постановление на ЧСИ рег.№*** В.М. по изп.д. №610/2012 г.
от 09.10.2012 г. На 25.10.2012 г. ЧСИ е съставил протокол за компенсация, в
който е констатирал извършено прихващане
на задължения между страните по изп.д.№338/2012 г. и №931/2012 г. по
описа на ЧСИ И.Х. със задълженията между страните по изп.д. № 610/2012 г. по
описа на ЧСИ В.М., като насрещните вземания се смятат погасени до размер на
по-малкото от тях, или със сумата от 663 лв., като на основание чл.76, ал.2 и чл.136 ЗЗД се погасяват най-напред
разноските, лихвите и на-после главниците. В конкретния случай погасяване на
вземанията на взискателя Г.А.Ч. по изп.д. № 610/2012 г. е както следва: 148 лв.
– неолихвяема сума, представляваща разноски - пълно погасяване и 515.0 0лв. - неолихвяема
сума по изп. лист - пълно погасяване .Изп.дело №610/2012 г. на ЧСИ В.М. следва
да бъде прекратено. Извършеното прихващане за сумата от 663 лв. погасява
вземанията на Община Русе както следва: по изп. дело № 931/2012 г.: 308 лв. -
неолихвяема сума, представляваща разноски - пълно погасяване и 50 лв. - неолихвяема
сума по изп. лист - пълно погасяване. Изп.д. № 931/2012 г. по описа на ЧСИ И.Х.
следва да бъде прекратено. По изп. дело № 338/2012 г.: 234.00 лв. - неолихвяема
сума, представляваща разноски - пълно погасяване и 71.00 лв. - неолихвяема сума
по изп. лист - частично погасяване. Изп. дело № 338/2012 г. към датата на
образуването му 20.01.2012 г. е висящо за събиране на остатъка от вземането на
взискателя от длъжника, което след
извършеното прихващане е в размер на
79.00 лв. - неолихвяема сума по изп. лист. Като момент на прихващанете е
посочената датата на влизане на определението по адм. дело № 165/2011 г. –
25.11.2011 г.
Последващото действие по изп.д № 338/2012 г. е извършена
справка в СВ на 28.07.2015 г. До
съсобственика на имота М.Ч. е връчено чрез залепване уведомление на 04.09.2015 г.
за получаване на съобщение. Със съобщението съсобстевникът се уведомява за
наложена възбрана върху недвижим имот на длъжника Г.А.Ч., който същият
притежава в съсобственост - самостоятелен
обект в сграда с идентификатор
63427.2.5088.3.4 , с адрес гр. Русе, ул.”Б.”№**, предназначение: жилище,
апартамент, площ 74,89 кв.м., прилежащи части: изба 1, таван6 и 5,277 %
ид.части от сградата и че за събиране на
задълженията по делото ЧСИ насрочва
изпълнението към притежаваните от длъжника идеални части от имота, като насрочва опис и оценка на 25.09.2015 г. от
10.00 ч. От съсобственик М.Ч. е депозирано
от 09.09.2015 г. писмено уведомление по чл.500 ГПК, с което изразява
несъгласие да се изнася целия имот на публична продан и продажба на неговата
съсобственост. На 24.09.2015 г. са постъпили молби от С.Г.Ч.. На 04.09.2015 г.
по молба на ЧСИ е вписана в СВ възбрана върху ½ ид.ч. от
самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 63427.2.5088.3.4, с
адрес на имота: гр. Русе, ул.”Б.”№**,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1,посочена в документа площ 74,89 кв.м., прилежащи части: изба 1, таван
6 и 5,277 % идеални части от сграда .
Ищецът се позовава на погасяване на задължението по
изп.д. № 338/2012 г. поради прихващане и на това основание твърди, че е следвало
да се прекрати изпълнителното дело. Съгласно съставения от ЧСИ протокол от 25.10.2012 г., същият е зачел изявление на
взискателя по изп. д. №338/2012 г. Община Русе за извършено прихващане, но с
остатък на задължението по изп. д. № 338/2012 г. в размер на 79 лв. Тъй като
изявлението за прихващане не касае вземането на присъдинения кредитор -
държавата, то производството по делото по отношение на този взискател не е
имало основане към 25.10.2012 г. да бъде
прекратено дори с извършеното прихващане да е било погасено цялото вземане на
взискателя Община Русе, с оглед на което и наведените от ищеца възраженията за редовността на това
прихващане и размера са ирелевантни за правата на присъединения
взискател-държавата и не е основание спрямо нея изпълнителното производство да
бъде прекратено .
В случая е налице хипотезата на чл.443, ал.1, т.8 ГПК
Това е видно и от описаната хронология на извършени действия по изп. дело
№338/2012 г. в изготвеното от ЧСИ становище до КЧСИ от 16.11.2015 г. Налагането
на възбрана и насрочването на опис за процесния имот на ул.”Б.”№**, гр.Русе е извършено след настъпила перемпция по
изп.д.№338/2012 г. на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК. От съставения на 25.10.2012г. протокол от ЧСИ до извършената
справка на 28.07.2015г. са изминали повече от две години,през който период няма
данни да са поискани и извърщвани изпълнителни действия. Прекратяването на
изпълнителното производство поради
„перемпция“ настъпва по силата на закона, при осъществяване на
фактите,предвидени в чл.433, ал.1,т.8 ГПК, без да е необходимо изрично
постановление на съдебния изпълнител. Фактическият състав на чл.433, ал.1, т.8 ГПК не води до погасяване на
изпълняемото право, а само до прекратяване на изпълнителното производство .В
случая изпълнителното производство по изп.д. № 338/2012 г. е прекратено на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК на 25.10.2014 г./ с изитичане на две години от
последното действие - съставения от ЧСИ протокол на 25.10.2012г./ и след този
момент съдебният изпълнител не е имал основание да извършва изпълнителни
действия по прекратеното дело , каквото
действие е налагането на възбрана върху
процесния имот на ул.”Б.”№**, осъществено на 04.09.2015 г.
За основателността на иска по чл.441 ГПК във вр с чл.45 ЗЗД вр. с чл.74 ЗЧСИ следва да се установи и наличието на пряка
причинно-следствена връзка между наложената възбрана от ЧСИ по
изп.д.№338/2012г. и насрочено принудително изпълнение на 25.09.2015г. и
увреждането,чието обезщетение се търси. В случая не е доказана по безспорен и
категоричен начин такава връзка.
Разпитаните по делото свидетели К. и М. установяват свои
лични впечатления за случилото се на 26.09.2016 г., която дата изрично е
посочена от св. К.. И двамата свидетели описват какви са били реакциите на
ищеца тогава, когато от негова позната е
научил, че в тях е идвал ЧСИ и е искал да прави опис на жилището, както и
когато са отишли до жилището и са
видяли залепени от ЧСИ на входната врата призовки. Описват реакциите
на ищеца вследствие на разлепените призовки. Установяват, че е имало граждани,
които са четяли призовките и са питали дали този апартамент се продава, и за
цената. Св. К. твърди, че не е чел документа, който е бил залепен на вратата.
Св. М. твърди, че е видял двете уведомления, приложени към исковата молба и
други съобщения на пощенската кутия. Заявеното от свидетелите не установява
обстоятелства за извършени от ЧСИ действия през 2015 г. относно имота на
ул.”Б.”№** - за наложената възбрана и
насрочен опис през м.септември 2015г. и възприети от тях реакции от ищеца във
връзка с тези действия на ЧСИ. Свидетелите описват случилото се на
26.09.2016г.,как се е отразило на ищеца и настъпилата промяна в неговото състояние и какво е то към момента
от заявеното от св. М.. При установените данни за извършени изпълнителни
действия по изп.д. №1433/2016 г. към 26.09.2016 г.,с насочване на принудителното
изпълнение върху процесния жилище имот с насрочване на опис, съпоставени с
показанията на свидетелите /св. М. заявява, че е видял уведомлението по това
изпълнително дело, приложено към ИМ/ и при извършването по изп. д. № 338/2012 г.
година по-рано – през 2015 г. действия от ЧСИ по насочване на принудително
изпълнение върху имота, не може да се приеме, че свидетелите
установяват свои лични впечателния за реакции на ищеца във връзка с
изпълнителни действия по изп.д. № 338/2012 г. от ЧСИ, с които през 2015 г. е
наложена възбрана и насочено принудително изпълнение на 25.09.2015 г.
Разпитаните свидетели установяват лични впечателния за случилото се на
26.09.2016 г.,което като време съответства на развилото се производството по
изп.дело №1433/2016 г. и извършени в това производство изпълнителни
действия. Св. К. описва среща с ищеца на 26.09.2016 г., когато е станал
свидетел на негови негативни изживявания от
случилото се този ден, когато от своя позната ищецът научил, че в тях е
идвал ЧСИ и е искал да прави опис. Св. М. също говори за среща в Халите, станала
есента-септември 2015 или 2016 г. С оглед показанията на св. К. тази среща е на
посочената от този свидетел дата – 26.09.2016 г., тъй като изрично е заявил, че
тогава са срещнали св.М.. Като
време това е година след действията,които е извършил ЧСИ
по изп.д. № 338/2012 г. през 2015 г. по
налагането на възбрана и насрочването на опис на 25.09.2015 г. Както св.
К., така и св. М. сочат действия на ЧСИ, възпроизвеждайки заявеното пред
тях от познатата на ищеца при срещата в
Халите, че тогава в тях ЧСИ е лепил призовки на входната врата, иска да продава
апартамента, идвал е да прави опис, както и това което са възприели свидетелите
при посещението на имота непосредствено след това на 26.09.2016 г. От събраните
доказателства не се установява извършените през 2015 г. действия от ЧСИ по
изп.д.№338/2012 г. с налагането на възбрана и насрочването на принудително
изпълнение на 25.09.2015 г. непосредствено да са били последвани от промяна в
поведението и здравословното състояние на ищеца и то като следствие от тях.
На основание изложеното съдът прие, че предявеният като
частичен иск по чл.441 ГПК във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.74 ЗЧСИ за
сумата от 25 002 лв. от пълния размер от 26 000 лв., за заплащане
обезщетение за неимуществени вреди за периода 04.09.2015-12.09.2016 г от
извършени от ЧСИ незаконосъобразни действия по изпълнително дело № 20128320400338/2012
г. и № 20168320401433/ 2016 г., с
насочване на изпълнението върху жилищен имот в гр.Русе, ул.“Б.“№**,върху който
има учредено право на ползване, с налагане на възбрана и насрочване на принудително
изпълнение на 26.09.2015 г. и на 26.09.2016 г. и неправомерно залепване на
уведомления от 04.09.2015 г. и 12.10.2015 г. по изп. дело №20128320400338/2012 г.
и от 01.09.2016 г. по изп.дело № 20168320401433/2016 г , с които е разгласено публично, че ищецът е длъжник,
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Предмет на иска по чл.441 във вр. с чл.74 ЗЧСИ са
коннкрети действия или бездействия на ЧСИ, заявени с исковата молба .Предвид на
това извън предмета на настоящото дело е
установяването незаконосъообразността на други действия на ЧСИ, извън посочените в исковата
молба и наведените в хода на делото доводи от ищеца за такива са ирелеванти за настоящия спор.
Относно разноските по делото :
В с.з. на 14.02.2019 г. пълномощникът на ответника е
направил искане за присъждане на разноски, направени за правна защита съглано
чл.38 от ЗА. С оглед изхода на делото, същото е основателно.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие от 07.01.2019 г. адвокат С.Ц. представлява
ответника безплатно на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, поради което и на
основание чл.38, ал.2 от ЗА ищецът следва да заплати на адвоката адвокатско
възнаграждение в размер на 1 280 лв., определено по реда на чл.7, ал.2, т.4
от Наредба №1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Неотносимо към хипотезата на чл.38, ал.1,
т.3 ЗА е представянето на доказателства за договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение.
На основание изложеното,съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Г.А.Ч., ЕГН**********,***
против ЧСИ И.Х., ЕГН********** , рег.№***, с район на действие Окръжен
съд - гр.Русе, с адрес: гр.Русе, ул.”****”,
иск по чл.441 ГПК във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.74 ЗЧСИ, предявен
като частичен за сумата от 25 002 лв. от пълния размер от 26 000 лв.,
претендирано обезщетение за неимуществени вреди за периода
04.09.2015-12.09.2016 г от извършени от ЧСИ незаконосъобразни действия по
изпълнително дело№ 20128320400338/2012 г. и изпълнително дело №20168320401433
/2016 г., с насочване на изпълнението върху жилищен имот в гр.Русе, ул.“Б.“№**,
върху който има учредено право на ползване, с налагане на възбрана и насрочване
на принудително изпълнение на 26.09.2015 г.
и на 26.09.2016 г. и чрез неправомерно залепване на уведомления от 04.09.2015 г.
и 12.10.2015 г. по изп.дело №20128320400338/2012 г. и от 01.09.2016 г. по
изп.дело №20168320401433/ 2016 г., разгласено публично, че ищецът е длъжник -
като неоснователен и недоказан.
Осъжда Г.А.Ч., ЕГН**********,*** да заплати на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адв.С.Ц.Ц.,
ЕГН**********,*** адвокатско възнаграждение в размер на 1280 лв. за оказана
безплатна помощ и съдействие на ответника ЧСИ И.Х.по гр.д. № 87/2018 г. на
Окръжен съд – Габрово.
Решението е постановено при участието на „ДЗИ - Общо
Застраховане” ЕАД като трето лице-помагач на страната на ответника ЧСИ И.Х..
Решението подлежи
на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Окръжен съдия :