Определение по дело №988/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№797/24.9.2019г.                      2019 г.   гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 24.09.2019 г., в състав:

                      

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДАСКАЛОВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: СТАНЧО САВОВ

                                                                                 РУМЯНА ПЕТРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Даскалова

ВЧНД № 988 по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.243, ал.6 от НПК.

Делото е образувано по частен протест от прокурор при ВРП срещу определение № 14095 от 24.07.2019 г. на ВРС, ХХІХ^-ти състав, постановено по ЧНД № 3361 по описа на ВРС за 2019 г.

С обжалваното определение,  съставът на ВРС е отменил постановление на прокурор при ВРП за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 2089/2016г. по описа на ІV РУП ОД МВР - Варна като незаконосъобразно и необосновано и е върнал делото на прокурора с указания за спиране на наказателното производство и възлагане на съответните органи на полицията да продължат разследването.

 В протеста се твърди, че определението е неправилно се прави искане за неговата отмяна, като се твърди, че събраната доказателствена съвкупност еднозначно обосновава извод за липсата на престъпно посегателство над И.З.К.. Твърди се също, че указаното намиране на останалите части от тялото на К., чрез които да се установи причината за смъртта й, обективно не може да доведе до извод, че е налице престъпление от общ характер. Според прокурора са били проведени всички обективно възможни оперативно-издирвателни мероприятия и действия по разследването, като въпреки тях други останки от тялото на К.не са били открити, а събрания доказателствен материал не сочи спрямо нея да са били извършени неправомерни действия, които да са били в причинна връзка с настъпването на смъртта й. Прокурорът твърди и, че не е налице нито една от предпоставките за спиране на наказателното производство.

 Настоящият съдебен състав, като съобрази доказателствата по делото и доводите, изложени в протеста, намери следното:

 

Прекратеното досъдебно производство е било образувано за разследване на престъпление по чл.127, ал.1 от НК.

След проведеното разследване компетентният прокурор е преценил, че не е извършено престъпление от общ характер, в частност по чл.127, ал.1 от НК, тъй като по делото липсват доказателства К.да е била склонена или подпомогната към самоубийство, както и за предприето самоубийство, като липсват доказателства за каквито и да било неправомерни действия от трети лица свързани със смъртта й. Прокурорът е приел, че смъртта на К.не е обусловена от напускането и преминаването й през отворената врата на двора на дома за стари хора, където се е настанила предходния ден. Според представителя на държавното обвинение липсват и доказателства за трето лице, което да е било длъжно и да е могло да предвиди смъртта на К., но да не я е предотвратило, а още по-малко да е предвиждало нейното настъпване, но да е смятало, че може да я избегне, тъй като смъртта на К.като обективен факт от действителността не се намира в пряка причинно-следствена с излизането й от дома за стари хора. 

Свидетелите Г.З.Г.и Д.З.Г.са атакували това постановление пред ВРС с твърдения за неправилност и незаконосъобразност, като се изразява становище, че И.Г., Т.Б.е Т.Н.следва да бъдат привлечени като обвиняеми по чл.123, ал.2 от НК.

Първоинстанционният съд е приел, че не са извършени всички възможни действия по разследването, че постановлението е незаконосъобразно, тъй като не е изяснена причината за смъртта на К., че не са намерени другите останки от тялото й, които да бъдат изследвани, за да се направи извод дали е извършено престъпление и е върнал делото на прокурора с указания за спиране на наказателното производство и възлагане на съответните органи на полицията да продължат разследването.

           ПО ПРОТЕСТА:

Неправилен е извода на първоинстанционния съд, че едва след издирването на останалите части от тялото на К.и изследването им може да се постанови прекратяване на наказателното производство. Към настоящият момент са били проведени всички обективно възможни оперативно-издирвателни мероприятия и действия по разследването, като въпреки тях други останки от тялото на К.не са били открити, а събрания доказателствен материал не сочи спрямо нея да са били извършени неправомерни действия, които да са били в причинна връзка с настъпването на смъртта й. От анализа на събраните доказателства може да се направи единствено възможния извод за липсата на престъпно посегателство над И.З.К.. При евентуалното откриване на други части от тялото й, наказателното производство може да бъде възобновено.

На следващо място настоящата инстанция намира за нужно да отбележи, че не са налице предвидените от законодателя в чл.25, чл.25 и чл.244 от НПК предпоставки за спиране на наказателното производство, поради което и указанието, дадено от ВРС се явява неправилно.

С оглед съображенията, изложени по-горе въззивната инстанция счита атакуваното определение на ВРС за неправилно, а доводите в протеста – за основателни, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде отменен, а постановлението на ВРП за прекратяване на наказателното производство - потвърдено.

Водим от изложеното и на основание чл.243 ал.8 от НПК въззивния съд, 

  

 О П Р Е Д Е Л И:

  

ОТМЕНЯ определение № 14095 от 24.07.2019 г. на ВРС, ХХІХ^-ти състав, постановено по ЧНД № 3361 по описа на ВРС за 2019 г.

 

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 28.06.2019 г. на прокурор при ВРП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 2089/2016г. по описа на ІV РУ при ОД на МВР - Варна.

            Определението е окончателно.

 

  

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:1.                          2.